Брутният външен дълг на страната (публичен и частен) е нараснал с 16 на сто на годишна база до 50,828 млрд. евро към края на месец май тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение, към края на същия месец на миналата година брутният външен дълг е възлизал на 43,794 млрд. евро или със 7,034 млрд. евро по-малко спрямо настоящия резултат. Настоящият размер на брутния външен дълг се равнява на 45,3 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на България спрямо 42,2 процента от БВП към края на май 2024 година. В края на май 2025 г. краткосрочните задължения са 8,206 млрд. евро (16,1 процента от брутния дълг, 7,3 процента от БВП) и се повишават с 478,7 млн. евро (6,2 на сто) спрямо май 2024 г. (7,727 млрд. евро, 17,6 процента от дълга, 7,5 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 42,622 млрд. евро (83,9 процента от брутния дълг, 38 процента от БВП) в края на май 2025 г., като нарастват с 6,556 млрд. евро (18,2 на сто) спрямо края на май 2024 г. (36,066 млрд. евро, 82,4 процента от дълга, 34,8 процента от БВП). Към края на май 2025 г. 33,023 млрд. евро (65 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 79,8 процента от брутните външни задължения, при 80,1 процента година по-рано. Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на май 2025 г. е 15,601 млрд. евро (13,9 процента от БВП). Спрямо края на май 2024 г. (10,386 млрд. евро, 10 процента от БВП) той нараства с 5,214 млрд. евро (50,2 на сто). Външните задължения на Централната банка са 1,884 млрд. евро (1,7 процента от БВП). Те намаляват със 136,4 млн. евро (6,8 на сто) спрямо края на май 2024 г. (2,020 млрд. евро, 1,9 процента от БВП). Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции са 7,626 млрд. евро (6,8 процента от БВП). Те се повишават с 1,393 млрд. евро (22,4 на сто ) спрямо края на май 2024 г. (6,233 млрд. евро, 6 процента от БВП). Външните задължения на Други сектори са 12,687 млрд. евро (11,3 процента от БВП). Те нарастват с 240,6 млн. евро (1,9 на сто) спрямо същия месец на миналата година (12,446 млрд. евро, 12 процента от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,029 млрд. евро (11,6 процента от БВП) в края на май 2025 г., което е с 322,6 млн. евро (2,5 на сто) повече спрямо края на май 2024 г. (12,707 млрд. евро, 12,3 процента от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 25,6 процента към края на май 2025 г., при 29 процента към май 2024 г.

Атомната електроцентрала и топлоелектрическите централи (ТЕЦ) остават основен стълб в производството на електроенергия в България, като общият им дял за 2024 г. надхвърля 70% от цялото генерирано количество. Това показват данните от Годишния доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) до Европейската комисия - юли 2025 г. АЕЦ “Козлодуй” е осигурила 14 959 004 MWh, или 44% от общото производство в страната. Макар и с леко намаление от 2,5% спрямо предходната година, централата остава най-значимият единичен производител с инсталирана мощност от 1893 MW. Кондензационните ТЕЦ, основно работещи с лигнитни въглища, са генерирали 7 771 664 MWh (23%), докато топлофикационните ТЕЦ и заводските ТЕЦ са допринесли с още около 6%, показват обобщените данни на КЕВР. Общото производство на електроенергия от въглищни ТЕЦ възлиза на 8 372 886 MWh, при инсталирана мощност от 3601 MW, като е отчетен спад от 22,79% спрямо 2023 г. Производството от ТЕЦ, работещи с природен газ, също бележи лек спад - 1 282 001 MWh за 2024 г., спрямо 1 347 727 MWh за 2023 г., или намаление с 4,88%. Инсталираната им мощност се е увеличила от 482 MW на 504 MW. Общото електропроизводство в страната за 2024 г. възлиза на 34 335 588 MWh, от които над 24 милиона MWh се дължат на базовите мощности - АЕЦ и различните типове ТЕЦ. Това подчертава критичното значение на тези централи за сигурността на електроенергийната система на страната. През 2024 г. възобновяемите източници на енергия са допринесли с общо 22% от производството на електроенергия в страната.

Производителят на автомобилни части Behr-Hella Thermocontrol (BHTC) обяви второто си разширяване на производствената база в Индустриален парк София-Божурище. Направената инвестиция за новото разширение до момента възлиза на 25 млн. евро и ще разкрие повече от 100 работни места. BHTC България е част от глобално действащата AUO Group, лидер в иновациите в технологиите за дисплеи и интегрираните решения. С авангардни HMI (човеко-машинен интерфейс) системи и пионерско използване на Micro LED технологии от следващо поколение в автомобилните дисплеи, AUO активно оформя бъдещето на мобилността, като подобрява безопасността и комфорта в интериора на превозните средства. BHTC започва дейността си в България през 2013 г. с изграждането на предприятие и развоен център за производство на контролни панели за обслужване и управление на климатични системи за автомобили. В компанията у нас работят повече от 650 души. В световен мащаб BHTC е сред водещите компании за контрол и управление на климатизация в автомобилите. Нейни клиенти са много от водещите автомобилни марки, вкл. Audi, Porsche, BMW, Daimler, MAN, Skoda, Volkswagen и Volvo.

"Прогрес холдинг", компания на украинеца Олександр Минов, който има бизнес със зърно и слънчоглед в България, планира да купи търговеца на масла "Тръст агро". Холдингът не предвижда значителни промени в "Тръст агро" или дъщерните дружества. "Прогрес холдинг" не извършва собствена производствена или търговска дейност, а само управлява дъщерни дружества. Те от своя страна работят в различни сфери, като според уведомлението до КЗК няма значително припокриване с пазарите на "Тръст агро". Холдингът е регистриран във Варна и е еднолична собственост на Александър Минов - другото име, с което украинецът с двойно гражданство присъства във фирмените регистри. За 2023 г. приходите са едва 147 хил. лв. (само от лихви), спрямо 6.6 млн. лв. за 2022 г., когато "Прогрес холдинг" е имал приходи и от участия в дъщерни предприятия. Холдингът участва пряко в няколко дъщерни дружества с широк предмет на дейност, като в някои от тях си партнира със собствениците на производителя на пилешко месо "Градус" и с друг украински гражданин - Олексий Шапиро. Директно участие Минов има в "Рисойл Европа", където партньор му е грузинецът Шота Хаджишвили, като връзката минава през кипърско дружество и води до регистрираната в Швейцария Risoil. Това всъщност е и основният бизнес на купувача. Компанията работи в сферата на търговията и транспорта на земеделски стоки, както и преработката на украинска земеделска продукция, според информация на сайта й. Българската "Рисойл Европа" се занимава с търговия на едро със зърно, семена, фуражи и др. и е седма по големина в земеделския сектор с 414.9 млн. лв. приходи за 2023 г. "Тръст агро" се занимава с търговия със зърнени култури и масла, както и с преработка на слънчогледово семе, белене на слънчогледова ядка, преработка на кориандър и бутилиране на растителни масла. Доскоро регистрацията й е била в Търговище, но миналия месец седалището е преместено в София. Приходите за 2023 г. са 37.6 млн. лв., като намаляват от 51.7 млн. лв. за 2022 г., която беше изключително силна година за всички в сектора. Едноличен собственик е Соня Ангелова Бахчеванова, като това е единственото й пряко фирмено участие. Самата "Тръст агро" държи 100% от "Тръст транс МБ" и "Агровариант". "Тръст агро" е акционер в производителя на слънчогледово масло "Бисер олива" през 2022 и 2023 г. с 48.9% от акциите, наред с две компании на собствениците на "Градус". Като действителен собственик са посочени Иван Ангелов и Лука Ангелов (от "Градус"), както и Олександр Минов и Шота Хаджишвили. Тяхното швейцарско дружество Risoil е било представено точно с 48.9% последно на общото събрание през 2019 г. За следващите две години списъци липсват, т.е. промяната е станала през 2020-2021 г. Със сделката за "Тръст агро" сега на практика Минов отново ще влезе като акционер в "Бисер олива".

Българската „Мундус Сървисиз“ АД, занимаваща се с управление и поддръжка на сгради, може да бъде придобита от гръцката компания „Кордиа С.А.“ Сделката е подадена за одобрение пред Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), според която тази покупка вероятно ще промени пазар на фасилити мениджмънт – услуги, свързани с цялостна поддръжка на сгради, от почистване и охрана до поправки на техника и управление на енергията им. „Кордиа“ е гръцка компания, създадена през 2000 г. Тя предлага разнообразни услуги за поддръжка на сгради, технически услуги, управление на енергията, както и решения за електромобили и улично осветление. Към момента „Кордиа“ не оперира на българския пазар. „Мундус Сървисиз“ АД, със седалище в София, е учредена на 14 декември 2015 г. и започва дейността си официално на 6 януари 2016 г. Компанията е създадена чрез вливането на четири дружества, работили в различни сфери на фасилити мениджмънта. Сред партньорите ѝ са търговски центрове и вериги, индустриални предприятия, банки и застрахователни компании, обществени сгради, както и компании в областта на телекомуникациите, недвижимите имоти и автомобилната индустрия, става ясно от сайта им. Компанията има и няколко дъщерни фирми – „Мундус 1“, „Мундус 2“, „Мундус Комфорт“ и „Мундус Билд“ – които предлагат сходни услуги и допринасят за цялостната ѝ дейност. За 2023 г., приходите от дейността на компанията възлизат на над 27 млн. лв., а печалбата е в размер на 1 297 хил. лв.

Търгуваната на пазара за растеж BEAM финтех компания Ай Ти Еф Груп АД („ITF”), придобива първата българска платформа за peer-to-peer кредитиране Клиър Лендинг АД (“Klear”) и „ФинБиз технолоджиес“ АД („FinBiz Technologies“). След финализирането на всички формални стъпки, ITF ще придобие мажоритарен дял в Klear и първоначален миноритарен дял от 20% във FinBiz Technologies, като получава опцията да придобие и допълнителни дялове. Klear и FinBiz Technologies са основани от екип със сериозна експертиза в областта на потребителското кредитиране, финансирането на малки и средни предприятия и финансовите технологии, което допринася за утвърждаването на компаниите като ключови такива в съответните им сегменти. ITF е финтех компания, специализирана в небанково потребителско кредитиране. Компанията е позната на пазара с онлайн бранда SmileCredit и е сред топ 5 лидерите в България в онлайн потребителските заеми. През 2024 г. компанията е раздала финансиране за близо 52 млн. лв., а портфейлът й е нараснал до 30 млн. лв. През последните три години приходите на ITF се увеличават над 4 пъти до 26.3 млн. лв., а нетната печалба расте над 17 пъти до 3.6 млн. лв. в края на 2024 г. От 2019 г. до момента ITF е набрала над 31 млн. лв. от капиталовия пазар в България чрез три емисии облигации и една емисия акции на Пазар BEAM. Klear е основан през 2015 година с амбицията да бъде етична и справедлива алтернатива в сферата на личното кредитиране и инвестиране. През 2019 г. като акционер в платформата е привлечена немската Varengold Bank, а две години по-късно е привлечено и финансиране от фонда за рисков капитал Ню Вижън 3 (NV3), инвестиращ в технологични компании в ранен етап на развитие и с фокус върху иновациите във финтех, изкуствен интелект, блокчейн и споделена икономика. Към края на 2024 г. активите на Klear са на обща стойност над 6 млн. лв., като основна част от тях са под формата на нематериални активи (софтуер) и портфолио от вземания. Капиталът на компанията е 3.2 милиона лева. През P2P платформата са финансирани около 4 000 заема за близо 50 млн. лв. Към момента на платформата има около 2000 активни инвеститора. FinBiz Technologies разработва технологични решения за отпускане и управление на бизнес заеми, фокусирана върху микро и малки предприятия. Софтуерът позволява пълна дигитализация на процеса по финансиране и се интегрира директно в платформите на партньори - от SaaS доставчици до онлайн магазини и платежни институции.

На Българската фондова борса успешно беше направено първичното публично предлагане (IPO) на 10 500 000 акции акции на "ИПО Растеж" АД на цена 1,10 лева. Очаква се "ИПО Растеж" да инвестира в акции на компании, осъществяващи първични публични предлагания на различни сегменти на Българската фондова борса. В устава на дружеството е записано, че неговите цели са: установяване на надеждна и ефективна рамка за корпоративно управление, която да спомогне за насърчаването на самостоятелната стопанска инициатива, свобода на инвестициите, както и за цялостното развитие на благоприятна бизнес среда за малките и средни предприятия в България; оптимално съхранение на правата и законните интереси на инвеститорите на дружеството; развитие на конкурентоспособността на малките и средни предприятия и насърчаване на сътрудничеството; насърчаване растежа и развитието на малките и средни предприятия, както и на цялостното икономическото развитие на България.

Ръстът на печалбата на куриерската компания „Спиди“ АД се забавя до под 2% за полугодието на 2025 г. спрямо първата половина на 2024 г. заради спада на международните доставки, които забавят общия темп на растеж. Най-силен спад се отчита в доставките от и до Централна и Източна Европа – Унгария, Хърватия, Словения, Словакия, Чехия и Полша. Понижения се наблюдават и при регионалната услуга за доставки от и до Гърция и Румъния. Причината е навлизането на по-евтина конкуренция на пазарите. Общият брой точки за обслужване на клиенти на „Спиди“ достига 1137. Към края на юни инвестициите на дружеството достигат 10,3 млн. лева, като половината от тях (5,2 млн. лева) са в автомобили, а близо една трета (3,3 млн. лева) – в АПС. Приходите от дейността на куриерската компания към края на юни 2025 г. нарастват с близо 5% до над 185,1 млн. лева от над 176,5 млн. лева към края на юни 2024 г. От тях приходите от куриерски услуги достигат 178,3 млн. лева при 172,7 млн. лева година по-рано, или са с малко над 3% повече на годишна база. Разходите за дейността на дружеството се увеличават с почти 3% на годишна база до над 158,5 млн. лева от 154 хил. лева за същия период на 2024 г., като ръстът идва основно от разходите за персонал. „Спиди“ отчита нетна печалба в размер на над 23,6 млн. лева към края на юни при малко под 23,2 млн. лева към края на юни 2024 г. Печалбата на акция е 4,39 лева при 4,31 лева по същото време на миналата година.

На 30.07.2025 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи Междинен финансов отчет на "Випом" АД към 30.06.2025г

На 29.07.2025 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи междинен финансов отчет за първо шестмесечие на 2025г. на Диагностично-консултативен център Чайка ЕООД - Варна.

Брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал с 0,2 на сто в ЕС и с 0,1 на сто в еврозоната през второто тримесечие на 2025 г. спрямо първите три месеца на годината. Това сочат предварителни данни на Евростат. През първото тримесечие на 2025 г. БВП се е увеличил с 0,5 на сто в ЕС и с в еврозоната и с 0,6 на сто в еврозоната. Спрямо същото тримесечие на предходната година сезонно коригираният БВП нараства с 1,5 на сто в ЕС и с 1,4 на сто в еврозоната през второто тримесечие на 2025 г. През първото тримесечие на годишна база БВП наддаде 1,6 на сто в ЕС и 1,5 на сто в еврозоната. Сред страните от ЕС, за които има налични данни, Испания е регистрирала най-голямо увеличение на БВП спрямо предходното тримесечие – 0,7 на сто, следвана от Португалия – 0,6 на сто и Естония – 0,5 на сто. Най-големи спадове са отчетени в Ирландия – 1 на сто, Германия и Италия – 0,1 на сто и в двете държави. Годишният темп на растеж през второто тримесечие е положителен за всички страни в ЕС, за които има налични данни, като е бил най-висок в Ирландия – 16,2 на сто, Литва – 3 на сто и Чехия – 2,4 на сто.

Компанията за финансови технологии Revolut („Револют“) претегля шансовете си за покупката на американска банка – опция, предлагаща по-бърз достъп до кредитния пазар в Съединените щати отколкото кандидатстването за собствен банков лиценз. Особено след като продължава да чака за подобно разрешение в собствената си „родина“ Великобритания. Британската финансовотехнологична компания обмисля да да придобие кредитор с национален лиценз, така че да може да отпуска заеми отвъд Атлантика и да се разрасне по-бързо на американския пазар, като потенциално би се насочила към по-евтина банка, отговаряща на тези изисквания. „Револют“ е сред няколкото европейски фирми от бранша, които се надяват да разширят дейността си в Съединените щати, предлагащи достъп до огромен брой нови клиенти точно когато темпът на привличане на потребители у дома се забавя. „Револют“ има 60 милиона клиенти по целия свят. Ръководството й обсъжда сделка за 1 млрд. щ. долара, която включва набиране на средства и я оценява на около 65 млрд. долара. Част от тези авоари ще подпомогнат финансирането на глобалното разрастване на компанията, като в глобалните амбиции на британците били залегнали и сходни планове за придобиване на банка в Близкия изток, твърдят добре информирани източници. Основаната през 2015-а финансовотехнологична фирма „отмъкна“ през юни аржентинския кредитор Cetelem от френската „БНП Париба“. „Револют“ вече има лиценз в Литва, който й разрешава да осъществява традиционните банкови операции в целия Европейски съюз и в Мексико. След тригодишно чакане, заявлението на „Револют“ за банков лиценз в Обединеното кралство беше одобрено през 2024-а, но с наложени ограничения докато не изпълни условията на регулаторните органи. Днес, 12 месеца по-късно, финансовотехнологичната компания не може да отпуска свободно кредити.  Няма „краен срок“ за получаване на пълен банков лиценз и че компанията не очаква одобрението ѝ да бъде отменено. Просто защото „Револют“ е много по-голяма от повечето новолицензирани банки, което означава, че разрешението ѝ неизбежно ще отнеме повече време.

С мащабна мрежа, модерни технологии и все по-силно международно влияние, Китай вече не само задава темпото във високоскоростния железопътен транспорт - той се превръща в глобален стандарт. За по-малко от две десетилетия страната успя да изгради най-голямата високоскоростна железопътна система в света - над 48 000 км, които свързват почти всеки китайски град с население над половин милион, пише ChinaDaily. Китайският модел превръща железницата в инструмент не само за вътрешно развитие, но и за глобално партньорство. В основата на този модел стои идеята за бърза, достъпна и интегрирана транспортна мрежа, която сближава региони, скъсява времето за пътуване и създава нови икономически връзки. Китайските високоскоростни влакове като CR400 "Фусин" и новият прототип CR450, достигащ скорост от 450 км/ч, вече не са просто технологични постижения. Те оформят една добре функционираща екосистема, която свързва икономики и насърчава растеж. Именно тази цялостна визия бе във фокуса на международния интерес по време на 12-ия Световен конгрес на Международния съюз на железниците (UIC), проведен в Пекин през юли. Събитието събра над 2000 представители от над 60 държави и показа отблизо как китайската жп система оформя нови стандарти за устойчив транспорт и свързаност. Китай не просто строи железници в чужбина, а изнася и самия подход. В Индонезия линията Джакарта-Бандунг, построена с китайска технология, съкращава времето за пътуване от над 3 часа на по-малко от 50 минути. Унгарско-сръбската високоскоростна линия между Будапеща и Белград намалява маршрута от 8 на 3 часа. В Лаос железницата, изградена по китайски модел, вече е транспортен и икономически гръбнак на страната, като е превозила над 52 милиона пътници и 59 милиона т товари до средата на 2025 г. А нарастващият брой подобни проекти подсказва недвусмислено, че Китай се утвърждава като предпочитан партньор за редица държави по света.