Новата митническа политика на Съединените американски щати може да доведе да влошаване на конкурентните предмиства на българските фирми и освобождаване на работници. Стокообменът между двете държави през последните години държи неголям, но устойчив дял, показват данните на Министерството на икономиката и индустрията. Износът от страната отвъд океана е около 2,5% от целия експорт на държавата, а вносът - 1,2 на сто. Отделно от това обаче много български предприятия са подизпълнители на европейски компании, които изнасят именно за Съединените щати. Един от секторите, които се очаква да бъдат засегнати, е автомобилостроенето. От министерството на икономиката изчакват позицията на Брюксел. Малка част от българските компании изнасят директно за Съединените американски щати. Голяма част от предприятията обаче са свързани непряко с износа отвъд океана. Около 11% от брутния вътрешен продукт на България се формира от фирмите, работещи в автомобилната индустрия. Част от тях изнасят за Съединените американски щати, а други са доставчици за европейски компании. Данни на икономическото министерство показват, че през последната година намалява износът на български стоки и суровини за САЩ. Средно стокообменът е с 8 на сто надолу, а само експортът - с две на сто. Значително намалява и вносът на американски продукти с над 19%. От години министерството не е назначавало търговски представител във Вашингтон. Оттам очакват, че ще има три основни последици за бизнеса - намаляване на конкурентоспособността, влошаване на каналите за доставка и засягане на българските компании работещи за износ.

Само за три години – от 2020 до 2023 г., броят на земеделските стопанства в България е намалял до 69 700, което е с цели 25% по-малко от числеността, отчетена по време на националното преброяване на стопанствата през 2020 г. 28% от общия брой на стопанствата се намират в Югозападен и Южен централен. Най-малък е броят на стопанствата с местоположение в Северозападния район – 11%. 85% от стопанствата са на физически лица. През стопанската 2022/2023 г. използваната земеделска площ (ИЗП, вкл. общата земя за паша на животни) е 43, 860 миилона декара, или 4 386 хил. ха, като тя намалява с 3% спрямо 2020 г. Физическите лица стопанисват 35% от използваната земеделска площ, а търговските дружества - 43%. През 2023 г. средната ИЗП обаче се увеличава с 29% спрямо 2020 г. Стопанствата средно разполагат с по 780 декара, или 78 ха обработваема земя. Средният размер на постоянно затревените площи са 310 дка, или 31 ха, а трайните насаждения - средно 40 декара, или 4 ха. Зърнените култури средно от едно стоапнство се отглеждат върху 720 декара, или 72 ха, лозята – върху 30 дка, или 3 ха. Големите стопанства с над 500 декара съставляват 19% от фермите, като те обработват 86% от ИЗП. 57% от земеделските стопанства разполагат с ИЗП между 2 и 50 ха. През 2023 г. стопанствата използват 11% собствена ИЗП. Относителният дял на обработваемата земя на открито е 75% от ИЗП на открито, постоянно затревените площи са 23%, трайните насаждения – 2%. Зърнено-житните култури са 60% от обработваемата земя на открито, а техническите – 31%. От зърнено-житните култури най-голям остава относителният дял на пшеницата, а от техническите – на слънчогледа. Стопанствата, които отглеждат само полски култури най-голям дял 39 процента се падат на фермите, които обработват между 100 и 500 декара. 30% от стопанствата отглеждат пшеница и маслодайни култури върху 30 на сто от ИЗП в страната. 23 % от стопанствата притежават от 20 до 100 декара средно полски култури. При зеленчуците, гъбите и цветята, най-голям процент – 59 на сто от стопанствата, разполагат с до 10 декара ИЗП. Едва 19 процента от стопанствата имат от 10 до 20 дка, а от 16 на сто – имат между 20 и 100 дка. Само 4 на сто от стопанствата имат до 500 дка ИЗП със зеленчуци, гъби или цветя. При трайните насаждения най-много са малките и средните стопанства. Според статистиката 34% от фермите гледат до 10 декара, 20% гледат от 10 до 20 дка и 33% - до 100 дка. Едва 4% от стопанствата имат овощни градини до 500 дка. Малко над 1 процент са овощарите с над 500 дка.

Бългаският банков сектор отчете рекордна печалба от 3.7 млрд. лв. за 2024 г., но миналогодишният връх от 1.1 млрд. лв. раздадени дивиденти няма да падне. Около 20% от печалбата, или около 0.75 млрд. лв., ще бъде разпределена към акционерите, а 80% ще бъдат капитализирани. Банка ДСК за втора поредна година ще даде най-голяма сума като дивидент - 50% от печалбата, но тъй като тя е малко по-ниска от тази за 2023 г., сумата леко се понижава до около 488 млн. лв. Лидерът по размер на активите - ОББ, има намеренията на белгийския ѝ собственик KBC е да заложи на аналогична стратегия - разпределяне на 50% от печалбата, което прави около 248 млн. лв. Уникредит Булбанк, която преди година разпредели 65% от печалбата си, тази година паузира и ще капитализира близо 950 млн. лв. Резултатът ѝ е по-силен от миналогодишния, като е подпомогнат и от извънреден дивидент от дъщерната ѝ компания за потребителски кредити - освен печалбата си за 2023 г. тя прехвърля към банката и 108 млн. лв. неразпределена печалба от минали години. С планираните от ДСК и ОББ дивиденти от 2014 г. насам банковият сектор е раздал общо 7.5 млрд. лв. дивиденти, от които 2.85 млрд. лв. идват от ДСК, а над 2.5 млрд. лв. от Уникредит Булбанк. ОББ и придобитата от нея Райфайзенбанк са трети със сумарно 1.2 млрд. лв.

„Фикосота Фууд“ инвестира 80 млн. лв. в новия завод „Алто“, посветен на „Брускети Марети“ – снакс, продаван в 80 държави. Съоръжението от 15 000 кв. м ще увеличи производствения капацитет двукратно до 414 млн. пакета годишно и ще разкрие 150 нови работни места.

Съсобственикът на пловдивския производител на матраци "ТЕД бед" Елин Тодоров (чрез дружеството си "Глоуб индъстрис", което прави друг популярен бранд матраци - "Блян") придоби малкото машиностроително предприятие "ЗММ-Златоград". Консултант на продавачите е Maconis. С решение на общото събрание през февруари в ръководството на "ЗММ-Златоград" влизат собственикът на 43% от "ТЕД бед" Елин Тодоров (още толкова държи брат му Димитър Тодоров), управителят на "ТЕД дизайн" София Тодорова и административният директор на "ТЕД бед" Дияна Дишлийска. Създаден преди повече от 40 години, заводът "ЗММ-Златоград" трудно може да се нарече ключов играч в сектора с оборота си около и малко над 1 млн. лв. и 20-ина работници. Предприятието е създадено като поделение на Института по технологично проектиране и екипировка в Пловдив през 1981 г., а няколко години по-късно е обособено като самостоятелно предприятие. В края на 90-те години е приватизиран миноритарен дял (40.8%), а през 2001 г. компанията става изцяло частна, като купувачи са работници и мениджъри от дружеството. Към момента на сделката мажоритарни собственици с общо 88.38% са сестрите Светлана Цветкова и Ирина Бошнакова, които наследяват предприятието от баща си Асен Бошнаков през 2021 г., малки дялове имат още няколко лица. За 2023 г. приходите на компанията са общо 1.2 млн. лв., печалбата е 7 хил. лв. Дружеството притежава около 25 дка земя и сгради. Заводът е специализиран в производството на профили и машини за профили с цифрово програмно управление, като по европейски проект преди няколко години е купено ново оборудване за 360 хил. лв. Произвежда също технологично оборудване и комплектовки на металорежещи машини, аспирационни тръби и др., както и домашни оранжерии. Един от интересните продукти са кабеловодещите вериги от поцинкована ламарина - гъвкави връзки, които защитават кабелите на машини с подвижни части, за които още през 1983 г. е купен лиценз от германската Hennig и които продължават да се правят, и то единствено от "ЗММ-Златоград" в България. Увереност за сделката дава успешният и растящ бизнес на "Машинхед" - машиностроителното предприятие на "ТЕД" в Пловдив, което проектира и произвежда голяма част от машините за матраци и транспортните линии на фирмата за пружини на групата "Ред спрингс", а освен това работи и за външни клиенти. През 2023 г. "Машинхед" увеличава оборота си 2.6 пъти до 5.7 млн. лв., а по данни на компанията към момента заетите са 81 души. "ЗММ-Златоград" ще продължи да работи като самостоятелно предприятие, но ще разчита на поръчки и подкрепа и от екипа на "Машинхед". Заводът в Златоград ще продължи да произвежда и машини за студено огънати поцинковани профили. Предприятието ще продължи да прави също профили, които могат да се използват и за фотоволтаични централи. "ЗММ-Златоград" ще запази името си и ще бъде запазена и самата сграда, макар че ще премине през основен ремонт - на покрив, изолация, осветление, условия на труд,. Изцяло подменено ще бъде и оборудването.

Комисията за защита на конкуренцията разреши придобиването на търговеца на авточасти "Ауто Хит" ООД от румънската AD Auto Total. Сделката дава възможност на румънския лидер в сектора да стъпи на българския пазар. AD Auto Total е основана още през 1994 г. в Букурещ. Компанията днес е с 38% пазарен дял в северната ни съседка, а приходите ѝ за 2022 г. са почти 350 млн. евро. Освен с части за моторни превозни средства, от миналата година AD Auto Total развива дейност и с търговия на едро със селскостопански машини. В рамките на групата ѝ има още търговец на автомобили, фирма за продукти, свързани с ВЕИ, IT компания и дружества, които се занимават с архитектурни дейности, отдаване на складови помещения и издателска дейност. AD Auto Total има присъствие на пазара на резервни части и в Молдова и Унгария. "Ауто Хит" ООД е основана през 2002 г. в Русе, където днес е нейният централен склад. Тя има обекти в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Плевен, Шумен, Добрич, Велико Търново, Благоевград, Сливен, Враца, Хасково, Габрово, Перник, Казанлък, Пазарджик, Кърджали, Ямбол и Разград.Според КЗК, по продажби на едро на резервни части "Ауто Хит" е на пето място по пазарен дял и приходи през 2023 г. с 57,8 млн. лева и 1,89%., а сред участниците с водещи позиции се откроява търговецът на едро "Интер Карс България" ЕООД с дял от 19,72%. Останалите участници на пазара, имат дялове под 5%. Според антимонополния орган може да се приеме, че предприятията на пазара могат да си оказват конкурентен натиск, като в същото време няма бариери за навлизането на нови участници. Затова и сделката е пусната от КЗК с мотива, че няма да доведе до възпрепятстване на конкуренцията.

В София и Пловдив през последните 10 години бяха изградени две предприятия, специализирани в авиочастите. С една пета нарастват продажбите на производителя на авиационни компоненти "Удуърд България" през 2023 г. Компанията е собственост на американската Woodward и е първата в този сектор в България, в която в момента работят над 300 души.. Предприятието работи в наети помещения в "София еърпорт център", където от 2016 г. произвежда електронни модули и компоненти за авиационния сегмент от бизнеса на Woodward. Разширяването на производството на "Удуърд" и към военната авиация е причината компанията да наеме още едно хале близо 3 хил. кв.м, което е преустроено от склад в производствено помещение през 2023 г. През 2023 г. приходите се увеличават с 20% и достигат 33.5 млн. лв., като ръстът се дължи на възстановяването на продажбите на самолетни части след пандемията и растеж на бизнес сегмента на световно ниво. Компанията разширява номенклатурата от предлагани продукти, които вече включват и изделия за военната авиация. През октомври 2021 г. местното дружество е получило лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, който е валиден до 2026 г. В софийското предприятие вече са трансферирани военни компоненти от САЩ, като процесът се очаква да продължи поне до 2030 г. Latecoere отвори своята производствена база в Пловдив в "Тракия икономическа зона" през 2018 г., която първоначално беше 5 хил. кв.м, но само след година беше разширена до общо 9 хил. кв.м. Заетите също плавно растат до 447 през януари 2025 г. Пловдивският клон "Латекоер България" е един от малкото, които отбелязва ръст на заетите през 2023 г. в сравнение с останалите 14 локации по света, като в края на 2023 г. френската група разполага с около 5.5 хил. заети на глобално ниво, което е спад спрямо 2022 г. с почти 500 души. "Латекоер България" расте заради трансфер на производството на вратите за Airbus320 от Чехия в пловдивския завод. Инвестициите през 2023 г. в "Латекоер България" се равняват на 3.5 млн. лв. Последният годишен финансов отчет на френската група за 2023 г. показва ръст в приходите с 32.9% до 622.3 млн. евро, докато българският клон достига 111 млн. лв. при ръст 41%. Международната компания работи в две главни направления. Първото е авиоструктури, които включват врати, корпуси, крила и други конструктивни модули. Второто е бордова електроника, към което спадат окабеляване, бордова електроника, авионни стеклажи, електронни системи и пр. Latecoere оперира във всички възможни сегменти на авиационния конструктивен сектор - търговски, регионалeн, бизнес, отбранителен и космически, с някои от най-големите компании в лицето на Airbus (46.4%), Embraer (14.3%), Dassault (6.7%), Boeing (6.9%) и др. Българският завод е също така място на иновации за френската група, както и за сектора. През 2023 г. бяха внедрени два отделни робота в производствените дейности - нещо нестандартно за авиационния сектор. Първият от тях е за боядисването на елементи, а вторият е за нитоване на части и е разработен с участието на експерти от пловдивската фабрика.

Китайската компания за производство на части за електромобили “ЗиЕс Юръп” ще започне строителството на втория си завод край Пловдив тази година. Инвестицията е в размер на 35 милиона лева. Първият завод на китайската компания, част от холдинга “Шанхай Юнисон Алуминиеви Продукти”, се намира в подзона “Марица” на Тракия икономическа зона. Той трябваше да е готов до края на миналата година, но ще стартира тази. Високотехнологичният завод за алуминиеви части за автомобили е на стойност 19 милиона лева. Това беше и първата китайска индустриална инвестиция в България. Очакванията са да се открият 100 нови работни места.

Софийската мебелна фирма "Валиян" е създадена през 1997, когато Валентин Георгиев и Янкул Янков инвестират общо 2000 долара, наемат помещение 16 квадратни метра и купуват от фалирал мебелен завод в Якоруда три машини. Досега "Валиян" е изпълнила над 14 000 поръчки, а приходите й за 2023 надхвърлят 11 млн. лева. В компанията работят почти 100 души. От 2009 компанията работи преимуществено за чуждестранни клиенти в Германия и Австрия, където "Валиян" печели търгове в съревнование с реномирани глобални мебелни концерни. До 2016 година 85% от произведените в софийската фирма мебели са за петзвездни хотели в чужбина. Междувременно фирмата мести производството си в сградата на бившия текстилен завод "Осми март", където наема 2000 квадратни метра площ. Заводът е строен през 30-те години на миналия век, а след 1989 започват съдебни спорове с бивши собственици. През декември 2020 г. компанията купува 20 декара от терена на бившия "Хлебозавод №5" в столицата, строен през 1985 г. Новата фирмена фабрика е с 10 хил. квадратни метра РЗП, изградена с инвестиция от 20 млн. лв от които 75% от средствата са кредит от ОББ. Част от инвестицията за изграждане на новата мебелна фабрика е тригодишен проект, наречен Greener furniture for greener future, на стойност 2.47 млн. евро, чието изпълнение е подкрепено от Норвежкия финансов механизъм. Върху покривите на производствените сгради е изградена фотоволтаична инсталация с мощност 692 киловатпика. Стойността на инвестицията 1.1 млн. лв.

Икономиката е процес на използване на големи количества енергия със съзидателна цел и побеждава този, който има най-много енергия и я използва най-ефективно – чрез знания, умения и машини. Новото в настоящата ситуация е, че машините (изкуственият интелект) започват да заместват дори мисленето. Това значи, че изчислителната мощ зад изкуствения интелект ще изисква ужасно много повече енергия от каквито и да било машини, които заместват или извършват физическа работа. Неслучайно битката за геополитическо надмощие днес е между САЩ и Китай – страните, които водят с огромна преднина световните класации както на добива, така и на потреблението на енергия. Освен това имат достъп до силата на изкуствения интелект – над 90% от капацитета на съществуващите изчислителни центрове е там. САЩ са най-силната икономика в света, но малко хора си дават сметка за голямата промяна във фундамента на американската мощ през XXI век. През 2000 г. САЩ са огромен нетен вносител на първична енергия – потреблението им е с 36% по-високо от добива. Това ги правеше изключително уязвими и налагаше постоянно военно присъствие в някои ключови региони. Днес САЩ са до голяма степен енергийно независими и представляват нетен енергиен износител с глобално влияние (добивът е с 12% по-висок от потреблението), което им дава още повече геополитическа сила. Практически цялата промяна се дължи на шистовата революция, която вдига добива на нефт и газ около 2,5 пъти. В същия период Китай расте с умопомрачителни темпове и днес води глобалната класация както в добива, така и в потреблението на енергия. Там основният двигател е добивът на въглища, който обаче не може да насмогне на гигантския скок на потреблението. Затова през 2023 г. Китай е нетен вносител, който внася около 20% от енергията си, основно под формата на нефт и газ. Последното ограничава военните възможности на Китай, защото индустрията може да се храни отлично с въглища, но военната машина пие петрол. От началото на века до днес Европа (ЕС + Норвегия, Великобритания, Швейцария) уверено се превръща в енергийно джудже, което отчита спад на добива с 24% и спад на потреблението с 11%. През 2023 г. Европа добива 2,6 пъти по-малко енергийни ресурси от САЩ и внася 44% от първичната си енергия под формата на нефт, газ и въглища. Европа вече не е фактор на енергийната карта на света, което автоматично води до липса както на икономическа, така и на военна конкурентоспособност.

Обявените от американския президент Доналд Тръмп нови мита върху вноса в САЩ са "по-високи от очакваното" и вероятно ще доведат до последици за страната, сред които по-висока инфлация и по-бавен икономически растеж, заяви президентът на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ Джером Пауъл, отчитайки трудните решения, които предстои да вземе централната банка. "Изправени сме пред много несигурна перспектива, изпълнена с повишени рискове - както за повишаване на безработицата, така и на инфлацията". Това ще окаже влияние върху усилията на УФР за задържане на инфлацията на нива от 2 на сто и за постигане на висока трудова заетост, заяви Пауъл. Той призна, че Управлението за федерален резерв на САЩ е изправено пред същото състояние на несигурност, пред което са изправени и инвеститорите, и ръководителите на компании. "Нашето задължение е да поддържаме дългосрочните инфлационни очаквания на ниско ниво и да се уверим, че еднократното увеличение на цените няма да се превърне в постоянен проблем" , отбеляза той. Според Пауъл ролята на УФР не е да коментира търговските политики на администрацията на Тръмп, а по-скоро да реагира на това как те могат да повлияят на икономика. Китай вече обяви, че ще наложи ответни мита от 34 процента на всички стоки, внасяни от САЩ, както и ограничения върху износа на критични суровини, важни за технологичната индустрия. Тези ответни действия, както и евентуални мерки от страна на други държави, може да доведат до по-устойчива инфлация в САЩ, посочва Ройтерс. От своя страна други представители на борда на директорите на УФР обявиха, че "значителното количество несигурност около търговията" може да се отрази негативно на разходите на домакинствата и бизнеса, в условията на повишени инфлационни очаквания.

Глобалната рейтингова агенция "Фич" (Fitch) понижи суверенния кредитен рейтинг на Китай, позовавайки се на очакванията за продължаващо отслабване на публичните финанси и бързо нарастващ дълг на фона на очертаващата се глобална търговска война, предаде Ройтерс. "Фич" понижи дългосрочния рейтинг на Китай в чуждестранна валута с една степен до "A" от "A+", една година след като понижи перспективата си за кредитния рейтинг на Китай. Агенцията очаква общият държавен дефицит на Китай да нарасне до 8,4% от БВП през 2025 г. от 6,5% през 2024 г. Китай ще трябва да поддържа фискални стимули, за да подкрепи растежа на фона на понижено вътрешно търсене, нарастващи тарифи и дефлационен натиск, което ще поддържа фискалната дупка висока, отбеляза "Фич". Китайското финансово министерство заяви, че не признава понижаването на рейтинга на "Фич", добавяйки, че решението е "пристрастно и не може да отразява напълно и обективно действителната ситуация в Китай".