На годишна основа - спрямо януари 2024 г., промишленото производство в ЕС се е свило с 0,2 на сто в ЕС и остава стабилно в еврозоната, сочат първоначалните оценки на европейската статистическа агенция Евростат. В България промишленото производство на годишна база се забавя от 3,9 на сто през декември 2024 г. до 3,4 на сто през януари, което нарежда страната на пето място по този показател. В ЕС през януари 2025 г., на годишна база спрямо януари 2024 г., промишленото производство отчита спад с 0,3 на сто за междинни стоки, намалява при производството на енергия с 2,1 на сто, отчита спад от 2,8 на сто за капиталовите стоки, нараства с 1,3 на сто при дълготрайните потребителски стоки и с 5,5 на сто при недълготрайните потребителски стоки. В еврозоната, за същия период, промишленото производство намалява с 0,8 на сто при междинните стоки, с 1,6 на сто при производството на енергия, намалява с 2,7 на сто за капиталовите стоки, нараства с 0,9 на сто за дълготрайни потребителски стоки и с 6,7 на сто за недълготрайните потребителски стоки.

Общата стойност на инвестиционните сделки в България през 2024 г. надхвърля 380 млн. евро, сочи проучване на "Колиърс" (Colliers) за пазара на инвестиционни имоти в България през второто полугодие на 2024 г. Над 75 на сто от тази стойност се реализира през втората половина на годината. Повече от половината от този обем се дължи на сделки с офиси. Разпределението на останалата част от инвестициите през 2024 г. по сектори е както следва: 19 на сто са индустриални и логистични площи, следвани от хотели (17 на сто) и търговски площи (14 на сто). Трансакциите с активи, генериращи доход, преобладават с дял от 51 на сто. Останалата част са покупки за собствено ползване (37 на сто) и сделки със спекулативни имоти (12 на сто). Делът на местните купувачи от 2020 г. насам постоянно се увеличава. През изминалата година те застават зад 80 на сто от инвестиционния обем. Нивата на възвръщаемост при първокласните имоти запазват стойностите си непроменени, а именно - 7,75 на сто за офисни и за търговски площи и 7,50 на сто за индустриални и логистични имоти. България бележи задоволителен ръст на инвестиционния обем на фона на възстановяващия се пазар в Централна и Източна Европа. Очаква се през настоящата 2025 г. да се наблюдава добра активност с нива, близки до традиционните за последните пет години. Местните търговски банки устояха на увеличението на лихвените нива в Европа в последните години като запазиха своите на по-ниски стойности. В този контекст се очаква инвестиционният пазар през 2025 г. да продължи да функционира при същите условия, още повече, че в средата на изминалата година Европейската централна банка започна политика по намаляване лихвения процент. Банките ще останат свръхликвидни с налични средства за кредитиране. Очаква се "зелените" проекти да продължават да получават по-благоприятни условия на финансиране.

В България ще бъде разположена една от шестте нови фабрики за изкуствен интелект (AI) на Европейския съюз. Страната спечели проект за финансиране от 90 млн. евро. Проектът носи името BRAIN++ и ще бъде изпълнен съвместно от "София Тех Парк" и Института за компютърни технологии и изкуствен интелект (INSAIT). Европейското съвместно предприятие за високопроизводителни изчисления - European High-Performance Computing Joint Undertaking (EuroHPC JU), обяви списъка от държави, които ще изграждат AI инфраструктурата, определяна като ключова за ЕС. Останалите одобрени инсталации са в Австрия, Германия, Полша, Словения и Франция. През декември 2024 г. EuroHPC избра седем консорциума за създаване на първите AI фабрики в Европа на стойност 1.5 милиарда евро, разположени в Германия, Гърция, Испания, Италия, Люксембург, Швеция и Финландия. "Проектът предвижда изграждане в България на ресурс от порядъка на този, който има китайската DeepSeek, и е стратегически за държавата", смята Мартин Вечев, идеолог и научен директор на INSAIT. DeepSeek е сравнително нова AI платформа, която нашумя през февруари с пускането на усъвършенстван модел, за който се твърди, че е равен по възможности или дори превъзхожда най-малкото като цена разработките на американските технологични гиганти. Българската фабрика BRAIN++ ще бъде разположена в "София Тех Парк", като стартът на изграждането ѝ се очаква през 2026 г. Тя ще се състои от два ключови компонента, които ще работят - суперкомпютър от ново поколение Discoverer++, оптимизиран със системи за изкуствен интелект и център, който ще предлага услуги на правителствени, образователни и частни организации и компании. "Discoverer е първият петaскейл компютър, който изградихме в 2021 г., а тази година пуснахме в експлоатация Discoverer+ - нова секция добавяща графични ускорители на NVIDIA DGX H200 и бърза памет", посочва Петър Статев, председател на Надзорния съвет на София Тех Парк. "При реализирането на новия проект през 2026 г. ще бъде изградена много по-мощна ферма от ускорители и памет, без аналог в наличните изчислителни мощности у нас до момента. По този начин изграждаме компютър с модулна структура, които ще предлага услуги както за класически изчисления с плаваща запетая, така и възможности за обучение на невронни мрежи, AI модели и т.н." AI фабриката най-общо казано представлява център за обработка на данни, където са разположени и работят модели, като популярните ChatGPT, Copilot, Gemini, DeepSeek и др. Те изискват значителни инвестиции в хардуер, както и разходи за експлоатация. Също така AI инсталациите обикновено са с по-висока плътност. Ако в традиционните центрове за данни тя е от порядъка на 5-10 kW на сървърен шкаф, то при AI инфраструктурите често е над 50 kW. При AI фабриките те ще са още по високи. Тук е интересно да се посочи, че дори в момента един шкаф на Discoverer доближава 90 kW.

Три въглищни централи, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки – ТЕЦ „Брикел", ТЕЦ „Бобов дол" и ТЕЦ „Република", са платили на практика минимална част от наложените има глоби за замърсяване на околната среда. Това показва анализ на природозащитната организация „Грийнпийс" – България, който обхваща периода 2018-2023 г. Общо 6,7 млн. лева са наложените глоби на трите въглищни централи – едни от най-старите и най-замърсяващите инсталации за производство на енергия в България. От тях в хазната са постъпили по-малко от 2 млн. лева или под 30%. От постъпилите близо 2 млн. лв. в хазната, едва 6500 лв. са платени от ТЕЦ „Брикел". По-високи са изплатените суми за глобите на ТЕЦ „Република" и ТЕЦ „Бобов дол" – съответно 240 000 лева и 1,6 млн. лева. Платените глоби на ТЕЦ „Бобов дол" са под 40% от първоначално наложените санкции за замърсяването на околната среда. Повече от половината глоби падат в съда, показва още анализът на "Грийнпийс". След установени нарушения през този шестгодишен период, контролните органи са наложили общо 198 глоби на трите централи. От тях 108 са отменени от съда, а други 44 са намалени от съда. Най-честите мотиви за отмяна на глобите са пропуски в процедурата по установяване на нарушенията от страна на контролните органи. Например, районният съд в Гълъбово директно отменя глобите на ТЕЦ „Брикел", като за период от шест години потвърждава една единствена глоба от общо 61 приключени дела. Съдът в Кюстендил като последна инстанция отменя значително по-малко от наложените глоби на ТЕЦ „Бобов дол", но в почти половината случаи размерът на санкциите е намален.

Държавната "Мини Марица-изток" ЕАД и „Брикел“ ЕАД са удължили договора си за доставка на лигнитни въглища до края на 2026 г. Това се е случило с допълнително споразумение към първоначалния контракт, подписано на 21 юни 2024 г. В случая държавното предприятие „Мини Марица-изток“ е продавач, а „Брикел“, което е със седалище в Гълъбово, е купувач. „Брикел“ ЕАД е приватизирано през 2004 г., като според медийни публикации собствеността му се свързва с бизнесмена Христо Ковачки, а според Търговския регистър собственик е британската компания "Бакар Лимитид", зад която стои Рой Толфтс. Продажната цена на лигнитните въглища, добивани от „Мини Марица-изток“ ЕАД – „за всички ТЕЦ в Комплекс „Марица Изток“, в това число и за „Брикел“ ЕАД, през 2024 г. тя е определена на 87,35 лв., без включен ДДС за тон условно гориво (ТУГ)“.

На 28 юни 2025 г. падежира облигационна емисия на стойност 600 млн. евро, издадена от Българския енергиен холдинг (БЕХ) през 2018 г. Емисията е листната на борсата в Дъблин. С тези средства холдингът покри корпоративни нужди и задълженията по стари облигационни емисии, издадени през 2013 г. Сега компанията ще опита отново да набере средства от пазара, за да покрие и тези задължения. БЕХ са изпратили покани на инвестиционни посредници, които имат най-голям пазарен дял при емитиране на дългови ценни книжа: Citi, JPMorgan, HSBC, BNP Paribas, Standart Chartered Bank, Goldman Sachs, Deutsche Bank, SG Corporate & Investment Banking, BofA Securities, ING и UniCredit за участие в процедурата. Параметрите на новата емисия ще бъдат определени към момента на записване на облигациите и ще зависят от моментното състояние на дълговите капиталови пазари, пазарните лихвени нива, присъдения кредитен рейтинг на емисията и инвеститорския интерес. Към 31 декември 2023 г. компанията има облигационни емисии на стойност 2,37 млрд. лева.

Мнозинството от общинските съветници в София удължиха без никакви подобрения договора с частния транспортен оператор “МТК Гроуп”, който ще продължи да вози още 4 г. жителите на Нови Искър, Кремиковци и съседните населени места. Така бе решено през следващите 4 г. фирмата да получи около 130 млн. лв. за изминаването на 6,5 млн. км. годишно. Общински съветници изчислиха, че след удължаването на контракта на частната фирма ще продължи да се плаща повече, отколкото общинското дружество “Столичен автотранспорт” получава за същата дейност. По договор заплащането на “МТК Гроуп” на километър пробег би трябвало да е с 5 на сто по-малко от на “Столичен автотранспорт”, защото не трябва да доказва разходите си.

Съюзът на българските журналисти (СБЖ) отново влезе във владение на собствения си имот – ресторант в гр. София на ул. „Граф Игнатиев“ № 4 („Клуба на журналистите“), след като частен съдия изпълнител принуди некоректен наемател да подпише изпълнителен лист за напускане в 10-дневен срок на помещението. Това стана възможно след почти 5-годишна съдебна битка, когато във вторник СБЖ получи изпълнителен лист за опразване на имота срещу некоректния наемател дружество „Валедо 1“ ООД. Договорът за отдаване на имот под наем от СБЖ на „Валедо 1“ е сключен през 2008 г. На 04. 09. 2020 г. споразумението е прекратено по служебен път, според клауза в него за неплащане на договорения наем. Самият договор е бил със срок до 01. 11. 2021 г. От 2020 година СБЖ не получава договорените наеми. Освен това СБЖ като титуляр на партидите за ток и вода заплаща разходите, направени от ползвателите на ресторанта. Ден преди насрочения въвод в имота, съдебният изпълнител получава уведомление, че в имота се помещава трето лице – фирма „Баш Груп“ ООД. Договорът на СБЖ е с „Валедо 1“ и по никакъв начин владението не е предавано на друго дружество, нито пък има документ, че владението е на друго дружество. Източник: zemya.bg

ЕС през следващите години има намерение да инвестира повече в отбрана, което вероятно ще е за сметка на други сфери, сред които инфраструктурата и земеделието. Важността за отбраната в националната политика личи най-ясно от дела на брутния вътрешен продукт, който държавата харчи за военни разходи. Последните достъпни данни (за 2023 г., от Шведския институт за изследване на мира, SIPRI[1]) сочат много големи разлики във фокуса върху отбраната на различните европейски държави.
Австрия харчи едва 0,84% от БВП, Белгия – 1,21%, Словения – 1,34%. С най-висок дял на военните разходи пък са държави като Полша (3,83%), Гърция (3,23%), Естония (2,87%), Литва (2,72%), Финландия (2,42%). Повечето държави с висок дял на военните разходи през 2023 г. граничат с военния конфликт.
В Полша увеличението на военните разходи е в порядъка на 1,6 процентни пункта от БВП спрямо 2022 г., както и във Финландия и  Естония, където ръстът е с 0,85 и 0,71 пр.п., съответно. В повечето страни, в това число и България, повишението е от порядъка на 0,1-0,3 пр.п. Някои големи покупки на военна техника могат да доведат до големи еднократни отклонения – така например България през 2019 г. е харчила 3,1% от БВП заради покупката на самолети F-16, въпреки че обичайните ѝ отбранителни разходи са в порядъка на 1,6% от БВП. Най-големи военни разходи по номиналният им размер са големите европейски икономики – според данните на SIPRI Германия тук е абсолютният лидер с 61 млрд. щатски долара, следвана от Франция с 57 млрд. долара, Италия (33 млрд. долара), Полша (27 млрд. долара) и Испания (22 млрд. долара). Ако вземем разходите на всички европейски държави сумата общо възлиза на 287 млрд. долара през 2023 г. Това поставя в перспектива предложените нови инвестиции в порядъка на 800 млрд. евро, което би се равнявало на общите военни разходи на ЕС за почти три години досега. В динамика, руската инвазия в Украйна е довела до 11% увеличение на разходите за отбрана в ЕС като цяло през 2023 г. Ръстът обаче е силно неравномерен между отделните страни членки, като Полша е увеличила своите със 75%, Финландия – с 54%, Дания – с 39%. На този фон повишенията в големите европейски икономики са по-скромни, като в Германия ръстът на разходите е с 9%, във Франция – с 6%, а в Италия дори се свиват с 6%. По данните на SIPRI за най-големите производители на оръжие в света, в топ 10 по приходи от продажби на глобално равнище няма нито една европейска фирма, а в първите 20 влизат единствено Airbus, италианската Leonardo и френската Thales, a в топ 30 се включват и Rheinmetal и MBDA.

Бюджетният дефицит на САЩ продължава да расте и през февруари, пет месеца след началото на фискалната година в САЩ, вече надхвърля 1,15 трилиона долара, пише Bloomberg. Само през февруари има ръст от 307 млрд. долара заради увеличените разходи за медицински застраховки. Спрямо февруари 2024 година месечният дефицит се повишава с 3,7%. Календарно изгладените данни на Министерството на финансите сочат, че дефицитът се разширява със 17% спрямо същия период на миналата година. Това може да блокира желанието на американския президент Доналд Тръмп да изпълни предизборното си обещание да разшири мерките за намаляване на данъците, започнати ощев първия му мандат. Според Bloomberg част от републиканците в Конгреса вероятно ще поискат допълнителни гаранции, че ситуацията няма да се влоши допълнително. В опит да ограничи разходите Тръмп създаде звено, което да следи за ефективността на работата на държавните служители, оглавявано от милиардерът Илон Мъск. Говорител на финансовото министерство призна, че още няма ефект от работата на институцията. Към данните за февруари в следващия отчет ще бъде видян и ефектът от налагането на 10% мита върху китайски стоки. От началото на фискалната година приходите в бюджета се увеличават с 2% до 1,89 трилиона долара, докато разходите достигат 3,04 трилиона долара, което е увеличение от 7 на сто.

Китай е световен лидер в производството на фотоволтаични панели и сега изгражда т.нар. „Великата соларна стена“ - гигантска фотоволтаична система, разположена по южния край на Жълтата река в северен Китай. Тя ще генерира по 180 милиарда kWh чиста енергия годишно и се строи – в пустинята Кубуки, в южния край на Жълтата река в северен Китай (в по-широк автономен регион, известен като Вътрешна Монголия). „Великата соларна стена“ ще се простира на около 133 километра дължина и 25 километра ширина. Китай се надява, че стената ще осигурява зашеметяващите 180 милиарда киловатчаса (kWh) годишно до 2030 г. Според Ordos Energy – компанията, която осъществява проекта – това ще е повече от достатъчно, за да покрие всички енергийни нужди на Пекин. Част от генерираната енергия всъщност ще се използва от общностите в региона. Според наличната информация, нова преносна линия ще транспортира 48 милиарда киловатчаса енергия от инсталацията до региона Пекин-Тиендзин-Хъбей всяка година. Освен генериране на енергия и възможности за работа, проектът ще донесе и един друг, страничен ефект – опазване на природата. Жълтата река преминава през регион, в който тече процес на “опустиняване” – екологичният басейн на реката бавно деградира до условия, подобни на пустиня. Инсталацията би трябвало да „третира“ 27 милиона хектара от този опустиняващ регион, като осигурява сянка и намалява изпарението. Панелите ще осигуряват частична защита и срещу вятъра, което може да предпази околната среда от по-нататъшна ерозия на почвата. Сенчестите зони на голямата соларна стена ще предоставят възможности за засаждане на хранителни култури – агроволтаика. Проектът предвижда засаждане на около 2400 хектара култури в опит да се третират и по-пустинните райони на „Великата соларна стена“. technews.bg