През април 2025 г. дефицитът по текущата сметка достига 724,9 млн. евро, търговският дефицит нараства до 824,8 млн. евро, а преките чуждестранни инвестиции намаляват със 114,3 млн. евро, показват последни данни на БНБ за платежния баланс на нашата страна. Балансът по текущата и капиталова сметка на България през април е отрицателен и в размер на 622,2 млн. евро при дефицит за 363,8 млн. евро точно преди година. За периода януари - април 2025 г. балансът по текущата сметка е отрицателен и в размер на 2,2223 млрд. лева при дефицит за 771,8 млн. евро точно преди година. Търговското салдо на България през април 2025 г. остава отрицателно и е в размер на 824,8 млн. евро, при дефицит за 460,9 млн. евро през същия месец на 2024 г., като износът на стоки намалява с 340,3 млн. евро (спад с 9,1%) до 3,3798 млрд. евро спрямо година по-рано, докато вносът се увеличава с 23,7 млн. евро (с 0,6%) до 4,2046 млрд. евро. За първите четири месеца на 2025 г. търговският дефицит достига 2,9214 млрд. евро при отрицателен баланс за 1,5079 млрд. евро през същия период на 2024 г., като износът намалява с 541,9 млн. евро (спад с 3,9%) до 13,4226 млрд. евро, а вносът нараства с 871,7 млн. евро (повишение с 5,6%) до 16,344 млрд. евро.

Практикуващите лекари в България са 30 149, сочат данни на Националния статистически институт. Лекарите по дентална медицина са 7 784, професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти - 44 554, от които 28 393 медицински сестри и 3 254 акушерки. Мъжете в професията са 13 371 (44.3%), а жените - 16 778 (55.7%), сочат още данните на НСИ към 31 декември 2024 г. Най-голям брой са лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 9 375, или 31.1%. На второ място е групата на най-младите практикуващи лекари на възраст до 35 години - 5 781, или 19.2%. Най-възрастните лекари (на 75 и повече години) са 1 441, или 4.8%, според НСИ. В страната работят най-голям брой общопрактикуващи лекари - 3 750, или 12.4% от всички в България. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 6.5%, следвани от акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лечение - 5.8%, хирургия - 5.0%, нервни болести - 4.8% и педиатрия - 4.6%. Осигуреността с лекари в края на 2024 г. общо за страната е 46.8 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 12.1. Най-много са медицинските специалисти в областите, в които има медицински университети и университетски болници - Плевен (80.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (57.7), Пловдив (57.4) и Варна (52.0). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.1 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.3) и Хасково (29.8). Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 12.1 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (19.5 на 10 000 души), Варна (15.8), София (столица) (15.5) и Перник (14.2). Най-малко подобни специалисти работят в областите София (6.0), Разград (6.3), Монтана и Силистра (по 6.6 на 10 000 души от населението). В края на 2024 г. у нас е имало 341 заведения за болнична помощ с 56 061 легла. В сравнение с предходната година, броят им остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 337, или с 0.6%, според НСИ. Болниците са 319 с 53 806 легла, като 203 от тях са публични (държавни и общински) и 116 - частни. Регистрирано е увеличение на легловия фонд на частните заведения и към 31 декември 2024 г. 30.4% от леглата са в частни болници. Многопрофилните болници са 181 с 39 801 легла, или в 56.7% от болниците е съсредоточен 74.0% от легловия им фонд в страната. Специализираните болници са 138 с 14 005 легла. Разпределението им по видове е следното: за активно лечение - 72 с 4 412 легла; за продължително лечение - една със 145 легла; за продължително лечение и рехабилитация - 18 с 2 131 легла; за рехабилитация - 35 с 5 460 легла; държавни психиатрични болници - 12 с 1 857 легла.

През последните години приходите от хазартни дейности в България бележат стабилен ръст. Според данни от Националната агенция за приходите (НАП), през 2023 г. над 300 млн. лв. са постъпили в бюджета само от данъци върху хазартните оператори. Това включва както традиционни обекти (казина, игрални зали), така и приходи от онлайн казина и букмейкъри. Онлайн платформите като Winbet, Betano, efbet, Sesame и други с лиценз в България допринасят сериозно чрез: Такси за лицензи и годишни вноски; Данъци върху оборота от хазартни игри и отчисления към социални и културни фондове. Само онлайн операторите са осигурили над 100 млн. лв. приходи за хазната през 2023 г., а тенденцията продължава с бърз темп и през 2024–2025 г. Основните данъчни тежести в сектора включват: 15% данък върху брутните приходи от хазарт (за онлайн и физически игри); Годишна такса за лиценз, чиято стойност варира според вида дейност (букмейкър, казино, бинго и т.н.); Допълнителни вноски за социално отговорни дейности. Законът за хазарта предвижда и такси за всяка отделна игра, както и изисквания за одит и отчетност. Хазартната индустрия в България осигурява работа на над 15 000 души, включително: Служители в казина и игрални зали, IT- специалисти, маркетинг експерти и анализатори в онлайн платформите, Финансови и правни консултанти, свързани с лицензионна дейност, доставчици на игри, поддръжка и софтуерни решения.

Групата, собственик на "Виваком" и "Нова телевизия" в България, изненадващо промени висшия си мениджмънт. От оперативното управление на United Group излизат основателят Драган Шолак и главният изпълнителен директор Виктория Боклаг. Начело на United Group (UG) застава Стан Милър, бивш изпълнителен директор на нидерландския мобилен оператор KPN Mobile. Негов заместник ще е Либор Вончина, който има дългогодишен опит в телекомуникационния сектор и е бил изпълнителен директор на Telekom Slovenije. По-рано през тази година United Group продаде телеком и медийни активи на Западните Балкани на собственика на Yettel PPF Telecom Group и на сръбския държавен телеком Telekom Srbija. Общата сума от двете сделки достигна 1.5 млрд. евро и по всичко изглежда, че назначенията идват от основния акционер в UG - лондонския фонд BС Partners. Общите приходи на UG са около 3 млрд. евро при 1 млрд. евро EBITDA, с около 40 млн. абонати. През миналата година имаше опит за продажба на цялата група при оценка 8 млрд. евро или на отделни части. Интересът и получените оферти бяха основно от STC от Саудитска Арабия и e& от Обединените арабски емирства в партньорство с чешката PPF, но явно не са отговаряли на очакванията. Шолак досега беше председател на Надзорния съвет на групата и продължава да държи около 40% от акциите на United Group. Самата Боклаг пък оглави компанията през 2018 г. и се смята за близка до Шолак. Тя е в Надзорния съвет и на "Виваком", но не е ясно дали ще запази тази си позиция. United Group е създадена от сръбския бизнесмен Драган Шолак през 2000 г. като малък кабелен оператор в Сърбия. През годините разраства бизнеса си във всички държави от бивша Югославия, като през компанията му минават серия от финансови инвеститори. Основен акционер към момента в UG е базираният в Лондон фонд BC Partners, който държи дял малко над 50%. Остатъчна малка инвестиция има и ЕБВР. Компанията досега имаше кабелни доставчици, сателитна мрежа, рекламен бизнес, а произвежда и съдържание с редица телевизионни канали. Групата влезе в България с придобиването на БТК (сега "Виваком") от Спас Русев, а впоследствие купи и "Нова телевизия" и още медии - вестници и радиа. Най-скоро придоби "Булсатком".

JetHost - новата хостинг компания на създателите на SuperHosting.bg Любомир Русанов и Методи Дреновски, обяви първото си придобиване. Става дума за американската WebHostFace, която има 20-годишна история. Сделката е факт по-малко от два месеца след дебюта на JetHost. Чрез нея компанията получава хиляди потребители в САЩ. JetHost работи основно за американския пазар, но екипът ѝ е изцяло български. Българската компания има амбицията да се превърне "в истински глобален хостинг бранд и още една успешна технологична история, създадена в България".

Концесионерът на летищата във Варна и Бургас - "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД - обяви промяна в изпълнителното си ръководство. Д-р Франк Кванте, който ръководи компанията като главен изпълнителен директор близо 5 години, се оттегля от поста си, за да поеме нова ръководна позиция в рамките на Група „Фрапорт“ в Турция. Неговото място ще бъде заето от Михаел Ройш, чието назначение влиза в сила незабавно. До момента Ройш е член на борда на няколко дъщерни дружества на Fraport AG, сред които Fraport USA Inc. и Fraport TAV Antalya (Турция). Промяната в ръководството идва в момент, когато „Фрапорт“ реализира редица инфраструктурни и инвестиционни проекти. Сред тях е предстоящата рехабилитация на пистата на летище Бургас, която е определена като значима инвестиция в оперативната безопасност и дългосрочния капацитет. Предвиждат се и подобрения на терминалите, както и инициативи за устойчиво развитие на двете летища. Ройш не е нов за „Фрапорт Туин Стар“, тъй като е дългогодишен член на Надзорния съвет на дружеството. Той е завършил бизнес право и икономика в германски университети и притежава сертификати в областта на лидерството и управлението на проекти.

„Захарни заводи“ АД - Горна Оряховица се довери на акумулаторните локомотиви на „Експрес Сервиз“-Русе и вече използва за маневри локомотивите ES3000, които имат висока ефективност, икономични са и опазват околната среда. ES3000 е най-големият маневрен акумулаторен локомотив на русенския локомотивен завод „Експрес Сервиз“. ES3000 се произвеждат от „Експрес Сервиз“ и за Министерството на транспорта, след като русенската компания спечели обществената поръчка по Плана за възстановяване и устойчивост. Източник: rusemedia.com

Козметичната компания „Лавена“ АД разпредели дивидент в брутен размер от по 0.08 лв. на акция или общо 793 552.80 лв. от нетната печалба за 2024 година. Дружеството отчете за миналата година положителен финансов резултат в размер на 2 304 788.55 лева. Останалата след изплащането на дивидент сума от 1 511 235.75 лв. ще се отнесе като допълнителен резерв на компанията. Одобрено е и предложението за обратно изкупуване на акции от капитала на дружеството. Максималният брой акции, които то ще събере, е до 10 на сто от общия брой книжа с право на глас, издадени от дружеството, но не повече от 3 на сто за всяка календарна година, включена в срока на обратното изкупуване. Минималната цена ще бъде 1.80 лв., а максималната – 2.80 лева. Процедурата ще се извърши в рамките до 5 години от датата на приемане на решение от общото събрание. Съветът на директорите ще може да определи всички останали параметри на обратното изкупуване. Общо 1 521 116.96 лв. от нетната печалба на „Лавена“ за 2023 година беше изплатен дивидент в брутен размер на 0.03 лв. на акция.

Страните от Европейския съюз (ЕС) са инвестирали през 2024 г. около 76 млрд. евро в активи, които са от ключово значение за предоставяне на услуги за опазване на околната среда, отчита Евростат. Тези услуги включват пречиствателни станции за отпадъчни води, превозни средства за транспортиране на отпадъци, придобиване на земя за създаване на природни резервати и по-чисто оборудване за производство. Почти 47 млрд. евро (61,4 на сто от общите инвестиции в опазване на околната среда) са изразходвани от корпорации за закупуване на технологии и оборудване за намаляване на натиска върху околната среда от производствените им процеси (например оборудване за намаляване на емисиите във въздуха). Държавното управление и нестопанският сектор са осигурили останалите 38,6 на сто от инвестициите. Инвестициите за опазване на околната среда са 2 на сто от общите инвестиции през 2024 г. Повечето инвестиции са вложени в услуги за управление на отпадъчни води и отпадъци: съответно 38,2 на сто и 24,8 на сто от общите инвестиции в опазване на околната среда. Защитата от радиация, научноизследователската и развойна дейност и други дейности по опазване на околната среда са 14 на сто от инвестициите, а опазването на въздуха и климата - 11,2 на сто. Инвестициите в опазването на почвата и подземните води са 5,6 на сто, в опазването на биоразнообразието и ландшафта - 5,2 на сто, а в намаляването на шума - 1 на сто.

Рекорден дял от световните централни банки планират да натрупат повече злато през следващите 12 месеца, привлечени от представянето на благородния метал по време на криза и ускорена инфлация, предава Bloomberg. В проучване, проведено сред 72 парични институции, 43% от тях заявяват, че очакват златните им резерви да се увеличат. Това е повече от отчетените 29% година по-рано и е най-високата стойност за последните осем години на данни, събирани от Световния съвет по златото (WGC) и YouGov. Централните банки са един от най-важните двигатели на продължителния подем на златото, в рамките на който цената му се удвои от края на 2022 г. насам. Темпът на покупки се удвои след нахлуването в Украйна, когато замразяването на голяма част от валутните авоари на Русия подчерта привлекателността на благородния метал като резервен актив. Преобладаващата част от анкетираните от WGC сигнализират, че според тях златните резерви на централните банки ще се увеличат в световен мащаб през следващите 12 месеца. Най-често посочваните значими фактори за притежаването на злато са неговата ефективност по време на кризи, ролята му на диверсификатор на портфейла и на средство за съхранение на стойността. Според консултантската компания Metals Focus през последните три години централните банки са изкупували по над 1000 тона злато и ще продължат да купуват и през тази година. През последните 15 години те са били нетни купувачи, което е обратното на нетните продажби, довели до продължилия десетилетие мечи пазар през 90-те години. Покупките помогнаха на златото да изпревари еврото като втори по големина актив в резервите на световните централни банки в края на миналата година. Активите в щатски долари, предимно държавни ценни книжа, продължиха да намаляват и достигнаха 46% от световните резерви. Сред факторите, които заплашват да ускорят намаляването на дела на щатския долар в световните резерви, са сериозният фискален дефицит на страната, рискът от конфискация и спекулациите, че чуждестранните кредитори може да бъдат третирани по-неблагоприятно. Всичко това е в полза на златото. Повече от половината централни банки от развиващите се икономики, участвали в проучването, заявяват, че липсата на политически риск при златото е съществен фактор за решението им да го държат, а 78% посочват липсата на риск от фалит.

Товаренето на готовите автомобили направо на борда на товарни кораби е последната стъпка от уникален процес в производството на автомобили, който се извършва в завода на Hyundai в Улсан на югоизточния бряг на Южна Корея. С док буквално на място, автомобилите се сглобяват, тестват и доставят до крайния клиент. В Улсан се произвеждат 1,5 милиона автомобили годишно – почти двойно повече от производството на Обединеното кралство през 2024 г. от 25 завода и би било достатъчно, за да задоволи 98% от всички продажби на нови автомобили в Италия миналата година. Разположен на терен от 1200 акра, позиционирането на завода в Улсан е от решаващо значение за неговата ефективност. Освен че е дом на пет фабрики плюс завод за двигатели и трансмисии, това е единственото съоръжение за производство на автомобили в света, което има специално пристанище на място – такова, което доставя 75% от годишното му производство до повече от 200 страни по света. На място се произвеждат 17 различни модела, от Hyundai Santa Fe и Tucson до цялата гама Genesis. Производствените линии работят по 18 часа на ден. Шести завод, само за електрически автомобили, е планиран да отвори врати следващата година и той ще произвежда предстоящия Genesis GV90. Заводът в Улсан е открит през 1968 г., само година след основаването на самата Hyundai, а първоначално е бил създаден като малък монтажен цех на Ford, където Cortina са били сглобявани на ръка за местния пазар. Днес Улсан е гигант. Построен през 1979 г., първоначално е произвеждал голф колички – на ръка. Днес в него се произвеждат седаните Genesis G70, G80 и G90, наред с Hyundai Palisade и Nexo, задвижван с водород. Електрическите батерии за G80 също се произвеждат тук. След като слязат от производствената линия и след проверка за качество, готовите автомобили се извозват до огромен паркинг на кея. Автомобилите се товарят на кораба по стръмна рампа в задната част. Това е ежедневен процес, като по един кораб напуска пристанището на всеки 24 часа. Град Улсан, който се е разраснал около завода, сега е дом на 1,1 милиона души. Когато е направена първа копка на мястото на фабриката през 1968 г., в района са живели само 30 000 души – по-малко от 34 000, заети само в завода днес. Пет години по-рано Улсан е бил предимно рибарско пристанище. Сега това е индустриалният център на Южна Корея, създаден от Hyundai Ulsan, съседната Hyundai Heavy Industries – най-голямата корабостроителна компания в света, която се отдели от компанията майка през 2002 г. – и третата по големина петролна рафинерия в света, собственост на SK Energy. Autocar