Икономиката на България ще нарасне през тази година с 3 процента от брутния вътрешен продукт, прогнозират от Световната банка в есенния доклад "Работни места и просперитет - икономическа актуализация за Европа и Централна Азия". Това е с 1 процентен пункт повече от прогнозата в юнския доклад на институцията. За следващата година от банката предвиждат леко забавяне на растежа - до 2,9 на сто, но повторно ускорение през 2027-ма до 3,1 на сто.

Близо 3 684 900 000 лева повече пари за заплати през 2025 в сравнение с 2024 година е платило правителството. Тази сума представлява ръст от 18,2%. Ускорените темпове, с които се изпълнява Националният план за възстановяване и устойчивост, са довели до повишение и в разплащането на капиталовите разходи с 2 млрд. лева. Заплатите в образованието са се повишили с 907,200 млрд. лева, с над 98 млн. лева е ръстът на възнагражденията в здравеопазването - 8,3% повече в сравнение с миналата година. Доходите в отбраната се увеличават в сравнение с миналата година с 633 300 000 лева, а в полицията и вътрешния ред с 1 280 500 000 лева. „Социалните и здравно осигурителните плащания през 2025 година до този момент, на база действащо законодателство, са с 4,161 млрд. повече спрямо 2024 г. или тук ръстът е 12%, в това число са пенсиите. По отношение на тях е налице ръст от 11,2% и са изплатени 2,428 млрд. лева повече пари за пенсии“, отчете финансовият министър.

Държавни ценни книжа (ДЦК) на стойност 300 млн. лева ще предложи за продажба на вътрешния пазар Министерството на финансите на аукцион, насрочен за 20 октомври тази година, съобщи Българската народна банка. Предложени ще бъдат лихвоносни съкровищни облигации със срочност три години от отворен тип с фиксиран лихвен процент в рмазер на 2,75 на сто от емисия № BG 20 300 25 113/22.01.2025 г. Аукционът за набиране на нов дълг на вътрешния пазар ще бъде дванадесети за настоящата 2025 година. Досега поетият нов дълг чрез пласиране на ДЦК на вътрешния пазар възлиза на 2,7 млрд. лева, сочи справка на БТА в данните на финансовото ведомство. Паралелно с това Министерството на финансите излезе два пъти на международните капиталови пазари през тази година, емитирайки облигации през април и юли съответно за 4 млрд. евро (7,82 млрд. лева) и 3,2 млрд. евро (6,25 млрд. лева). Към днешна дата новият дълг, поет чрез пласиране на ДКЦ на вътрешния и международния пазар, достига около 16,8 млрд. лева. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, възлиза на 18,9 млрд. лева.

По текущи данни от Информационната система за българските предприятия - BEIS, Бенчмарк финанс АД - София запазва водещото си място сред лицензираните небанкови инвестиционни посредници в България по приходи за 2024 г. достигайки 68.88 млн.лв. Следват: Трейдинг 212 ЕООД - София, Ъп Тренд ООД - София, Делтасток АД - София, Аларик секюритис ООД - София, Евро финанс АД - София, Карол АД - София, Първа Финансова Брокерска Къща ЕООД - София, Елана Трейдинг АД - София и Адамант Кепитъл Партнърс АД - София. Трейдинг 212 ЕООД - София заема отново първото място по размер на реализираната брутна печалба през 2024 г. (12 млн.лв.), следван от Първа Финансова Брокерска Къща ЕООД - София, Ъп Тренд ООД - София, АБВ Инвестиции ЕООД - Варна, Елана Трейдинг АД - София, Евро финанс АД - София, Реал финанс АД - Варна, Евро финанс АД - София, Адамант Кепитъл Партнърс АД - София и Карол АД - София. Проследете текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS.

Правителството одобри нова програма за компенсиране за бизнеса до 30 юни 2026 г при поскъпване на тока, която ще се задейства след надхвърляне на средна борсова цена от 240 лв. за мегаватчас за шестмесечие, което е далеч над доскорошния таван от 180 лв. на мегаватчас. Новост е, че компенсации ще се дават еднократно на всеки отделен период от шест месеца, когато среднопретеглената цена за шестмесечие в сегмента "Ден напред" на Българската енергийна борса надхвърли 240 лв. за мегаватчас. С пари от фонд "Сигурност на електроенергийната система" ще се покриват изцяло разходите на бизнеса над тази цена. Досега компенсациите се даваха месечно при надхвърляне на тавана. Прогнозите към момента за последното тримесечие на тази година и за следващите две тримесечия на 2026 г. са за средни цени под 240 лв. на мегаватчас. И новите компенсации за бизнеса ще се предоставят чрез търговците на електрическа енергия, доставчиците от последна инстанция или производителите на електрическа енергия, които продават директно на крайни небитови клиенти. Мрежовите оператори – ЕСО и електроразпределителните дружества – също ще бъдат компенсирани заради високите цени на електрическата енергия, която купуват за своите технологични нужди. Досега над 6 млрд. лв. са предоставени от 2022 г. до март 2025 г. за подпомагане на разходите за ток на небитовите потребители, сред които освен фирмите са и учебните заведения, болниците, храмовете.

Българската агенция за инвестиции (БАИ) връчи сертификат за инвестиционен проект клас „А“ на компанията „Хелти Барс“ за проекта „Ново предприятие за производство на протеинови барове“ в местност „Толева махала“, район „Връбница“, Столична община. Инвестицията е свързана с разширяване на дейността на дружеството, като предвижда изграждането на собствена производствена база, закупуване на високотехнологично оборудване и внедряване на автоматизирани производствени процеси. Основната цел на проекта е да повиши ефективността на производството, с което да утвърди позициите на компанията сред водещите производители в Европа. Очаква се новото разширение да позволи на „Хелти Барс“ да утрои своя производствен капацитет. Размерът на инвестицията възлиза на 15 750 000 лв., а в резултата на реализирането ѝ ще бъдат разкрити повече от 45 нови работни места.

Над 60 млн. лв. е износът, реализиран от български производители в европейската търговска мрежа на "Лидл" (Lidl) за първата половина на 2025 г., което с 29 на сто повече от същия период на миналата година, съобщават от "Лидл България". През първите шест месеца на 2025 г. съвместно с "Лидл" своя продукция са реализирали общо 30 български компании в 28 държави. Най-голям традиционно е експортният оборот, отчетен в съседните на страната ни държави - Румъния със 17,6 млн. лв., следвана от Гърция с оборот от 15 млн. лв. На трето място е Германия, където износът достига 8,9 млн. лв.

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) определи нормата на възвръщаемост на собствения капитал на "Софийска вода" АД на 13 процента. за регулаторния период 2027–2031 г. При изчислението са отчетени обстоятелствата по концесионния договор между Столична община и дружеството за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на общината. За останалите оператори нормата се определя по коефициент за отделните групи - големи, средни, малки и микро оператори. В доклада на КЕВР се отбелязва, че при някои от големите и средни дружества с държавно участие собственият капитал е увеличен през 2023–2024 г. с решения на "Български ВиК холдинг" ЕАД с общ размер от 86,528 млн. лв. Сред тях са "ВиК" – Ямбол, Смолян, Стара Загора, Сливен, Перник, Кърджали, Бургас и Силистра. Увеличенията са свързани с индексация на строително-монтажни дейности по проекти, финансирани по ОП "Околна среда 2014–2020". Допълнително капиталът на "Кюстендилска вода" ЕООД е увеличен с 3,28 млн. лв., а на "ВиК" ЕООД – София с 34 млн. лв. с цел компенсиране на натрупани загуби и осигуряване на средства за инвестиции и погасяване на задължения към "Български ВиК холдинг". В същото време пет ВиК оператора ("Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Хасково, "Водоснабдяване и канализация - Шумен" ООД, "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД, "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Смолян и "Водоснабдяване и канализация - Видин" ЕООД) отчитат отрицателни стойности на собствения капитал в общ размер от –49,238 млн. лв. (като най-съществена е стойността за "ВиК -Шумен" ООД в размер на –32,518 млн. лв.). Шест дружества ("Водоснабдяване и канализация –Шумен" ООД, "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД, "Водоснабдяване и канализация" ООД, Перник, "ВиК" ООД, Кърджали и "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Смолян) отчитат текуща загуба за 2024 г. в размер на общо 36,056 млн. лв., като най-голямата е на "ВиК" – Смолян (–22,131 млн. лв.).

Административният съд в Кюстендил потвърди глоби за 270 000 лева по две наказателни постановления, наложени от РИОСВ на ТЕЦ "Бобов дол". Съдът е потвърдил решение на Районния съд в Дупница по двете дела. На 1 и 7 юни 2024 година РИОСВ прави две внезапни проверки за замърсяванията на въздуха в района на ТЕЦ-а по сигнал за силна миризма и запрашеност. Замерванията показали сериозно завишаване на серен диоксид и за фини прахови частици. Съставени са две наказателни постановления - едното за 130 000 лева, а другото - за 140 000 лева. От ТЕЦ "Бобов дол" са обжалвали двете постановления. В решението на Административният съд, което е окончателно, обаче се посочва, че енергийното дружество е "извършител на множество други нарушения на Комплексното разрешително, за което е било санкционирано в завишени размери".

"Блазер Груп", която работи над 30 г. в Габрово се развива технологично и увеличава обема на произведените продукти, като оборудването е с машини най-високо ниво в сферата на дървообработването и металообработването. За постигането на висококачествени детайли се залага на модерна измервателна техника и постоянен контрол. В "Блазер груп" Габрово работят 160 души. Компанията е основана през 1992 година в Габрово. Фирмата е дъщерно дружество на "Блазер" в Германия.

От началото на октомври тази година Николай Матеев е новият управител на "Байер България" ЕООД. Николай Матеев ще съчетава тази позиция със сегашната си позиция на ръководител „Фармацевтични продукти“ за компанията в България. Досегашният управител Люба Паунова ще е ръководител „Човешки ресурси“ за регион "Източна Европа", обхващащ 17 държави, пише в съобщението. Николай Матеев е завършил фармация от "Медицински университет" – София и маркетинг в УНСС. В групата "Байер" работят около 93 000 служители, а компанията реализира продажби в размер на 46.6 млрд. евро. Разходите за научноизследователска и развойна дейност възлизат 6.2 млрд. евро.

Промишленото производство в Германия е отбелязало най-резкия си спад от началото на 2022 г., сочат нови данни, цитирани от Bloomberg. Това е поредното доказателство колко трудно е за най-голямата икономика в Европа да излезе от многогодишната индустриална стагнация. Производството се е свило с 4,3% през август спрямо предходния месец, основно заради спад от 18,5% в автомобилното производство, съобщи в сряда Федералната статистическа служба Destatis. Това е много по-лош резултат от всички прогнози в анкета на Bloomberg сред 22 икономисти. Докладът, заедно с публикуваните по-рано през седмицата данни, според които индустриалните поръчки са спаднали неочаквано за четвърти пореден месец, подчертава продължаващата слабост на германската икономика, която страда от комбинирания ефект на американските мита, енергийната криза и китайската конкуренция. Тази седмица BMW понижи финансовата си прогноза за годината поради слаби продажби в Китай и разходи, свързани с митата. Макар че се очаква правителството да публикува леко подобрени прогнози за растеж по-късно днес, поредицата от разочароващи данни показва предизвикателството пред канцлера Фридрих Мерц да изведе икономиката от кризата, довела до две последователни години на свиване. Мерц обещава да възроди растежа и да се справи с дългогодишни проблеми като застаряващата работна сила и прекомерната бюрокрация, но критиците твърдят, че до момента няма съществен напредък.

САЩ настояват Европейският съюз да смекчи части от своето екологично законодателство, съобщава Financial Times. Американското правителство настоява ЕС да отмени изискванията за компании извън ЕС да предоставят „планове за климатичен преход“. Също така администрацията на Доналд Тръмп е поискала ЕС да промени екологичното си законодателство относно веригите на доставки, за да изключи американски компании и други от списъка с държави, подлежащи на „висококачествена корпоративна надлежна проверка“. Изискванията на Вашингтон идват в момент, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп оказва натиск върху Брюксел и заради законите му, ограничаващи големите технологични корпорации, което предизвиква нервност у ЕС, че търговското споразумение, договорено през юли от Урсула фон дер Лайен, няма да се спази. Правилата на ЕС за корпоративна надлежна проверка, които влязоха в сила миналата година, изискват от компаниите, опериращи на територията на Блока, да идентифицират всякакви екологични и социални вреди в своите вериги на доставки, в опит да се справят с принудителния труд и замърсяването. Но в своя документ администрацията на Тръмп описва законодателството като „сериозно и неоправдано регулаторно превишаване“, което „налага значителна икономическа и регулаторна тежест на американските компании“. Екстратериториалният обхват на законодателството, обременяващите задължения за надлежна проверка на веригата на доставки, изискванията на плана за климатичен преход и разпоредбите за гражданска отговорност ще окажат неблагоприятно влияние върху способността на американските предприятия да се конкурират на пазара на ЕС“, се добавя в документа. Американските компании се опасяват, че правилата за надлежна проверка ще ги изложат на повишен риск от съдебни действия на един вече спорен пазар, тъй като те позволяват на активистки групи да предприемат съдебни действия относно детския труд и екологични щети във веригите им на доставки. Според американски служители няколко американски компании са заявили, че ще трябва да спрат дейността си в ЕС в резултат на правилата за надлежна проверка и отчитане за устойчивост, които изискват компаниите да докладват стотици набори от данни, свързани с техния екологичен отпечатък. Нарушенията на правилата за надлежна проверка могат да доведат до глоби до 5% от глобалния оборот. Законодателството е подложено на атаки от американски петролни и газови компании, като главният изпълнителен директор на ExxonMobil, Дарън Уудс, определи правилата като заплаха за американските компании със „смазващи“ санкции. САЩ също така изразиха загриженост относно данъка върху въглеродните емисии на ЕС на границата (CBAM), който ще се прилага от следващата година за замърсяващи индустрии извън Блока, като например производителите на стомана и алуминий. Вашингтон също така възразява срещу предстоящия закон на ЕС срещу обезлесяването, който ще забрани вноса на стоки, като дървен материал и какао, ако производителите не успеят да докажат, че при производството им не са били изсечени гори. Миналия месец Брюксел заяви, че ще отложи правилата за обезлесяване за втори път с още една година, като обвини за това проблем с IT системата. ЕС вече полага усилия за рационализиране на правилата като част от по-широка програма за намаляване на бюрокрацията в Bлока, тъй като европейските компании също се противопоставят на правилата.  Но стремежът към опростяване се сблъска с пречка в Европейския парламент, като левите политици обвиниха консерваторите в дерегулация и застанаха на страната на крайната десница, за да опростят законодателството.

Рекорден брой фалити е регистриран в Япония през първата половина на фискалната 2025 година, която започна на 1 април, съобщи информационната агенция Киодо. Отбелязва се, че 5172 компании са подали молба за фалит в Япония през първите шест месеца на фискалната година – най-високият показател от 2013 г., когато започна да се води такава статистика. Освен това броят на фалитите в страната се увеличава за четвърта поредна година през този период. Малките предприятия понесоха най-голям удар – компаниите с пазарна капитализация под 10 милиона йени (около 65 000 USD) и нива на задлъжнялост под 100 милиона йени (650 000 USD) представляват над 70%. Основните причини за фалитите включват недостиг на работна ръка и нарастващите разходи за служители. Най-голям брой фалити са регистрирани в компании в сектора на услугите, както и в строителния сектор, който се сблъска с покачващи се цени на строителните материали. fakti.bg