За януари 2025 г. текущата сметка е отрицателна и възлиза на 467.1 млн. евро (0.4% от БВП) при отрицателно салдо от 181 млн. евро (0.2% от БВП) за януари 2024 г. , показват последни данни на БНБ за платежния баланс на страната. Балансът по текущата и капиталова сметка на България през януари е отрицателен и в размер на 222,5 млн. евро при дефицит за 191,5 млн. евро точно преди година, докато дефицитът само по текущата сметка скочи рязко до 467,1 млн. евро спрямо отрицателно салдо за 181 млн. евро през януари 2025 г. Търговският баланс за януари 2025 г. е отрицателен в размер на 865.1 млн. евро (0.8% от БВП) при дефицит от 449.7 млн. евро (0.4% от БВП) за същия период на 2024 г. , като износът на стоки нараства с 1,7 млн. евро до 3,187 млрд. евро спрямо година по-рано, а вносът - с 417,1 млн. евро (скок с 11,5%) до 4,052 млрд. евро. Финансовата сметка през януари 2025 г. е отрицателна и в размер на 34,3 млн. евро, при дефицит за 504,3 млн. евро година по-рано, Капиталовата сметка е положителна и възлиза през януари 2025 г. на 244,6 млн. евро при отрицателен баланс за 10,5 млн. евро година по-рано. Преките чуждестранни инвестиции в страната се повишават през първия месец на годината с 338 млн. евро.

Разходите за труд в България са продължили да растат и през зимните месеци на миналата година, като темпът остана същия, както и през летните. Това се вижда от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за четвъртото тримесечие. За година общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица в периода от октомври до декември 2024 г. нарастват с 12,8%, колкото беше годишното увеличение през третото тримесечие. През последните три месеца на миналата година в индустрията увеличението е с 11,5%, в услугите – с 13,1%, a в строителството – със 17,3%. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Операции с недвижими имоти“ и „Други дейности“ – с по 23,5%, и „Култура, спорт и развлечения“ – с 22,1%. Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 13%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) – с 11,7%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо година по-рано варира от 24,4% за сектор „Други дейности“ до 3,9% за сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“.

Концесионерът на морските летища във Варна и Бургас – „Фрапорт“ – отдаде на концесия търговски обекти в обществените зони на аеропортите на Lagardere Travel Retail и Ginger за срок от 7 години. Lagardere Travel Retail е водеща международна компания в сферата на търговията на дребно в пътнически зони, част от френската група Lagardere . Компанията оперира над 4 970 търговски обекта в 51 държави, включително на 290 летища и 700 железопътни гари и метростанции, с над 24 000 служители. В България Lagardere Travel Retail присъства от 2008 година и управлява над 150 обекта в над 30 населени места. Сред популярните брандове на компанията у нас са Inmedio, Relay, 1Minute, Discover Bulgaria, пекарните Hello!, както и кафенетата и заведенията за хранене Onda Café, Bottega Prosecco Bar, Bricco Pizza и Sky Snack Bar.

Четири от големите пенсионни фондове в България са добавили по над 10 000 нови осигурени лица през 2024 г., като се вземат предвид служебно разпределените хора, както и новоприетите заявки. Най-облагодетелствани сред универсалните пенсионни фондове са Алианц България (16 031 лица, от които 2 852 новоприети заявления и 13 179 служебно разпределени души) и Доверие (13 650 лица, от които 2 057 новоприети заявления и 11 593 служебно разпределени души). Над 10 хил. са новите осигуряващи се в ОББ (12 210 лица) и ДСК-Родина (11 989 души), докато над 9 хил. са те в ЦКБ-Сила и Съгласие. Малките пенсионни фондове получават и по-малка част от новите заявление и служебно разпределените лица. При Топлина те са 8 984, докато за ДаллБогг: Живот и здраве са 8 171. Над 5 хил. се падат на Бъдеще и Пенсионноосигурителен институт. Общият брой на новите заявления за миналата година възлиза на 11 193, докато служебно разпределени са 89 586 лица, или общо 100 779 души. При професионалните пенсионни фондове новите заявление за миналата година достигат 1 752, докато служебно разпределените лица са 9 722, или общо 11 474 души. Най-много нови осигурени лица привличат ДаллБогг: Живот и здраве (1 724), Топлина (1 651) и Доверие (1 445). С по над 1 000 се увеличават при още три фонда – ЦКБ-Сила (1 435), Съгласие (1 343) и Алианц-България (1 016). Най-малко са те в ДСК-Родина (617) и Пенсионноосигурителен институт (669), докато при Бъдеще и ОББ са респективно 769 и 805.

За италианската Guala Closures, която 15 години държеше 70% от "Гуала клоужърс България" в Казанлък, производството на дозатори и капачки за бутилки носи оборот над 800 млн. евро годишно, макар че местната фабрика е само част от глобалната й мрежа. Отскоро групата вече е едноличен собственик на българското дружество, след като в края на 2024 г. придоби и останалите 30% от основателите Танчо Михайлов и Николай Панайотов. Сделката е на стойност 4.6 млн. евро за 30% от акциите. Това дава оценка около 15 млн. евро на цялата "Гуала клоужърс България" - толкова, на колкото е оценено и предприятието при първото придобиване на 70%. Няколко месеца по-рано - през юли 2024 г., групата вдига участието си до 100% и в полската DGS, където придобива останалите 30% от основателите.. През 1996 г. стартират бизнесът с компанията "Даник", в която Михайлов държи 85%, а Панайотов 15%, за износ на стъклени бутилки, а после и на вина за Молдова. През 2003 г. компанията получава огромна поръчка от руската ТОКК, която прави капачки за бутилки. Това проправя път и за още чуждестранни клиенти от региона - полската DGS, украинската "Технология", беларуската "Алкопак" и други по-малки компании, а бизнесът и капацитетът значително се разширяват. Приблизително по същото време Guala Closures придобива 70% от украинската "Технология" и полската DGS, а през 2010 г. се стига до сделка и за българската компания. Интересът на Guala Closures е насочен само към две части от бизнеса на "Даник", който по това време включва най-различни пластмасови изделия - производството на дозатори и инструменталното производство (матрици). Чрез друго свое дружество - "ТН партнерс", Михайлов и Панайотов регистрират две нови компании - "Гуала клоужърс България" и "Гуала клоужърс тулс", в които прехвърлят съответните активи, а на 5 май 2010 г. Guala Closures придобива по 70% от тях. Седем години по-късно е взето решение инструменталната компания да се влее в "Гуала клоужърс България". Междувременно промени текат в собствеността и на самата група. В основата й стои мениджърски екип от трима души - Марко Джованини, Франческо Бове и Анибал Диаз, които в продължение на години държат общо 14%, а мажоритарни акционери са различни инвеститори. За кратко - от 2018 до 2021 г., Guala Closures е публично дружество, докато сегашният й собственик - базираният в Лондон фонд Investindustrial, който управлява активи за над 16 млрд. евро - влиза като миноритарен акционер, а след успешно търгово предложение придобива всички акции и отписва компанията от борсата. Въпреки силните резултати на "Гуала клоужърс България" през първата половина на 2023 г. обаче продажбите рязко намаляват след това, като за цялата година приходите спадат с 23% до 27.8 млн. лв. Според отчета подобни са прогнозите и за 2024 г. В компанията работят малко над 260 души, като броят им остава стабилен през годините. През пиковата 2022 г. например "Гуала клоужърс България" увеличава приходите си с близо 50% до 36.4 млн. лв., а групата достига 900 млн. евро оборот. От следващата година обаче консумацията започва да се връща към предпандемичните нива. Отчетът на Guala Closures показва 824 млн. евро приходи за 2023 г. (спад от 8.5%) при изключване на резултатите от новопридобитите дружества, с 5.6% по-ниски са приходите и за деветмесечието на 2024 г. на годишна база. От 2021 г. "Гуала клоужърс България" започва да произвеждаме луксозни капачки - за коняк, ром, парфюми, защото дозаторите са продукт от среден клас. Само за няколко години делът на луксозни изделия нараства до около 40% от общите продажби на компанията. Това прави българското предприятие ключово за Guala Closures. Друго стратегическо предимство е, че всички матрици за групата се правят в Казанлък.

Десислава Аргирова е новият собственик на спа-хотел „Езерец“ в Благоевград. Десислава Аргирова и съпругът й - бившият полицай Антон Аргиров, стопанисват няколко заведения - бяха наематели на сладкарницата на комплекс "Ален мак", после се прехвърлиха във Вароша, където стопанисваха механа "Кристо", а напоследък развиват добре бившия ресторант "Европа", сега "4 Сезона", както и ресторант "Роял Парк", в парк Бачиново. Хотел "Езерец" е собственост на бившия съветник от ОбС-Благоевград Румен Калайджиев. Аргирова обяви, че започват работа от 1 април., а дотогава ще стане ясно каква е цената на сделката за атрактивния имот.

Две години след откриването на зала „Арена Бургас“, която трябваше да е ново спортно бижу, се оказва, че е нужно дооборудване, а то ще я направи още по-скъпа. С открита процедура „Академика 2011“ ЕАД е възложила нова обществена поръчка на стойност 1 170 000 лева. Строежът на залата започна през 2014 г., по време на управлението на ГЕРБ, като в крайна сметка цената ѝ се оказа над 60 млн. лв. (63,8 млн.). Тези средства дойдоха от държавния бюджет, като сметката първоначално трябваше да е двойно по-ниска – близо 38,4 млн. лв. Първото увеличение – с цели 18,8 млн. лв. с ДДС – стана през 2018 г. Причина за оскъпяването на проекта с над 50% от стойността му според възложителя – община Бургас, бяха непредвидени обстоятелства, поради които се налагаше да бъдат препроектирани и впоследствие изпълнени допълнителни съоръжения, които не са били включени в обхвата на идейното решение. По-късно имаше отпускане на още суми от бюджета на спортното министерство. Уверенията на тогавашният министър на младежта и спорта Красен Кралев от ГЕРБ, кметът на Бургас Димитър Николов и тогавашният изпълнителен директор на „Академика 2011“ Борис Тодоров бяха, че залата ще е готова до края на 2018 и ще разполага с пакет от 5 спортни съоръжения – 4 новопостроени и едно реконструирано. Още през 2023 г. стана ясно, че тя всъщност е негодна за спортни събития. Държавната финансова инспекция (АДФИ) обаче не откри нарушения при възлагането на обществената поръчка за „Проектиране и изграждане на многофункционална спортна зала „Арена Бургас“ от юли 2014 г. за 38,397 милиона лева с възложител община Бургас и изпълнител консорциум „Дворана“ - между фирмите „Билдникс“ с 52,99% дял в обединението, „ВДХ“ – с 47%, и „Понсстройинженеринг“ – с 0,01%.

От лятото на 2024 година УМБАЛ “Каспела” изгражда многоетажния паркинг, който ще даде дългоочаквано решение на проблема с паркирането в тази част на район “Западен” в Пловдив. Съоръжението ще бъде на четири нива с едно подземно ниво с общо 250 паркоместа. Откриването му се очаква след 1 юли 2025 година. Новото съоръжение ще предоставя както почасово паркиране, така и нощен абонамент за живущите в района, като ценообразуването ще е идентично на условията, залегнали в общинската наредба за паркиране. Източник: plovdivdaily

През 2023 г.15-годишната компания за търговия с парфюми на семейство Господинови "Бюти комерс" отчита приходи в размер на 7 млн. лв., с които отбелязва годишен ръст 462% спрямо 2022 г., а печалбите му достигат 417 хил. лв. "Бюти комерс" е семеен бизнес, който през годините расте и от малки магазини и директни клиенти постепенно започва да зарежда по-големи търговци, онлайн ритейлъри и стартира партньорства с дистрибутори в други страни, от които купува, но и на които продава. Днес с екип 20 души "Бюти комерс" обслужва мрежа от над 700 клиента в Европа и освен търговец е и официален представител на някои марки. Новата база на дружеството е в столичния квартал "Дианабад", разполага с два фирмени шоурума с обща площ 800 кв.м, където предлага разнообразие от продукти. Бизнес моделът на дружеството е комбинация от B2B и B2C продажби, от които грубо 70% представляват продажби на едро, а останалите 30% - на дребно. В края на 2023 г дружеството разработва на пазара собствената марка на Labor 8, която предлага в шоурума на марката, както и обектите на Douglas, Dufry (летище София), Ozone, големи вериги аптеки. Очакванията за резултатите на "Бюти комерс" през 2024 г. са растежът да продължи.

През 2024 г. Европейският съюз е внесъл енергийни продукти на стойност 375,9 милиарда евро или общо 720,4 милиона тона. Спрямо 2023 г. вносът е намалял както в стойностно изражение (-16,2 на сто), така и в нетно тегло (-7,1 на сто), съобщи европейската статистическа служба Евростат. През 2024 г. спад е отчетен както в стойностно изражение на внесените петролни продукти (4,7 на сто спрямо 2023 г.), така и в обема на вноса (2,4 на сто). През 2024 г. стойността на внесения втечнен газ е намаляла с 39,1 на сто спрямо 2023 г., а обемът – с 15,1 на сто. Подобна тенденция се наблюдава и при природния газ в газообразно състояние, като вносът бележи рязък спад в стойността (30,2 на сто) през миналата година, а при обема - с 4,4 на сто. През 2024 г. по-голямата част от вноса на петролни масла в ЕС е постъпил от САЩ (16,1 на сто), Норвегия (13,5 на сто) и Казахстан (11,5 на сто). От САЩ е дошъл почти половината от внесения втечнен природен газ в ЕС (45,3 на сто), а значително по-назад остават Русия (17,5 на сто) и Алжир (10,7 на сто). По-голямата част от природния газ в газообразно състояние през 2024 г. е дошъл от Норвегия (45,6 на сто), следвана от Алжир (19,3 на сто) и Русия (16,6 на сто).

В Съединените щати президентът Доналд Тръмп поставя търговския дефицит като ключов въпрос – ход, който може да промени динамиката на световната търговия, пише Visual Capitalist. Най-голямата икономика в света внася с около 1,1 трлн. долара повече стоки, отколкото изнася, което я прави страната с най-голям търговски дефицит в света (по данни на Световната банка, като най-скорошните са за 2023 г.). Подобно на САЩ, много големи икономики – от Индия до Япония – имат търговски дефицит, обусловен от редица фактори, например какво точно произвеждат и силното вътрешно потребление. САЩ имат най-големия търговски дефицит в размер на на 1,1 трлн. долара, дължащ се на силното вътрешно търсене на стоки като електроника, суров петрол, облекло и автомобили. Други фактори, които обуславят търговския дефицит на САЩ, са силният щатски долар, който прави чуждестранните продукти по-евтини, и растящата икономика. За това допринасят и нарастващите доходи, които позволяват на потребителите да купуват повече чуждестранни стоки. На второ място се нарежда Индия, подхранвана от бързо растящата си икономика. Днес нейният търговски дефицит е около четири пъти по-голям от този на САЩ, измерен като дял от нейния БВП. От 2023 г. насам нарастващото търсене на злато увеличава дефицита на фона на геополитическите сътресения. Високите цени на енергията също допринесоха за неотдавнашното му нарастване. Като цяло Китай е най-големият търговски партньор на Индия, като от 2020 г. насам търговският ѝ дефицит нараства със 75%. Като четвъртата по големина икономика в света през 2023 г. Япония отчита търговски излишък със САЩ и избрани европейски държави. Той обаче е компенсиран от търговски дефицити със страни като Саудитска Арабия, ОАЕ и Австралия. Сред водещите експортни стоки на страната са автомобилите и интегралните схеми, а най-големият ѝ внос е суровият петрол. В европейския регион са разположени пет от десетте страни с най-голям търговски дефицит, водени от Обединеното кралство (233,1 млрд. долара) и Франция (82,3 млрд. долара). Подхранван от експортния бум, търговският излишък на Китай е най-големият в световен мащаб и през 2023 г. възлиза на 593,9 млрд. долара. Само за две десетилетия той е нараснал рязко от 33,7 млрд. долара. През 2023 г. търговският излишък на Китай е по-голям от следващите три държави, взети заедно, като е най-големият търговски партньор на 60 държави в света. След пандемията износът на стоки от Китай се е увеличил с 1 трлн. долара, като страната все повече изнася за страните от Югоизточна Азия на фона на нарастващото търговско напрежение със САЩ и други държави. В период на бавен растеж на БВП и слабо вътрешно търсене Китай се фокусира особено върху производството като двигател на икономическия растеж. Германия се нарежда на второ място, движена от износа на автомобили (174 млрд. долара) и части за автомобили (69,4 млрд. долара). През 2023 г. автомобилната индустрия формира 17% от общия износ на Германия, като основната дестинация за износ е Америка. Въпреки това при потенциалните американски мита, които са надвиснали над Европейския съюз, германските автомобилни производители може да се стремят да диверсифицират дейността си на други чуждестранни пазари, особено след като индустрията е изправена пред все по-големи предизвикателства. Саудитска Арабия се нарежда на четвърто място в световен мащаб, подкрепена от огромните си петролни резерви. През 2023 г. тя остава най-големият износител на суров петрол в света, като най-големите ѝ купувачи са Китай, Индия и Япония.

Pъcтът нa бpyтния вътpeшeн пpoдyĸт нa cтpaнитe oт Oбщнocттa нa нeзaвиcимитe дъpжaви (OHД), т.e. бившитe cъвeтcĸи peпyблиĸи, зa 2024 г. ĸaтo цялo e 4,4 %, cъoбщaвaт oт Изпълнитeлния ĸoмитeт нa OHД. "Haй-виcoĸи тeмпoвe нa иĸoнoмичecĸи pacтeж зa минaлaтa гoдинa ca oтбeлязвaли Kиpгизcтaн - 9% и Taджиĸиcтaн - 8,4%", ce ĸaзвa в дoĸyмeнтa, цитиpaн oт Финмapĸeт. Двeтe дъpжaви oт Цeнтpaлнa Aзия ca cъceдни и ca c нaceлeниeтo oĸoлo бългapcĸoтo. Te ca oт cpaвнитeлнo бeднитe cтpaни в cвeтa, щo ce oтнacя дo бpyтeн вътpeшeн пpoдyĸт (БBΠ) нa чoвeĸ oт нaceлeниeтo. Haй-ниcъĸ иĸoнoмичecĸи pacтeж зa минaлaтa гoдинa oт въпpocнитe дъpжaви имa Moлдoвa - 0,6%. Cтpaнaтa e c нaceлeниe oĸoлo 2,4 млн. чoвeĸa. Πpeди мeceц бивш финaнcoв миниcтъp нa Moлдoвa дopи пpoгнoзиpa възмoжнa финaнcoвa ĸpизa. Cпopeд cъoбщeниeтo нa Изпълнитeлния ĸoмитeт нa OHД, pъcтът нa БBΠ зa 2024 гoдинa нa дpyгитe дъpжaви oт OHД e cлeдния: Aзepбaйджaн - 4,1%, Apмeния - 5,9%, Бeлapyc - 4%, Kaзaxcтaн - 4,8%, Pycия - 4,1%, Typĸмeниcтaн - 6,3%, Узбeĸиcтaн - 6,5%. С изĸлючeниe нa Moлдoвa - дъpжaвитe oт OHД имaт пo-виcoĸ pъcт нa БBΠ oт cтpaнитe oт EC. Гepмaния, ĸoятo e c нaй-гoлямaтa eвpoпeйcĸa иĸoнoмиĸa, пpeз 2023 г. и 2024 г. e в peцecия. Ho cъщeвpeмeннo тpябвa дa ce имa пpeдвид, чe бившитe cъвeтcĸи peпyблиĸи тpъгвaт oт ниcĸa иĸoнoмичecĸa бaзa.