Само за месец дефицитът в бюджета на България почти се е удвоил и към края на март достига 1.9 млрд. лв., показват предварителни данни на Министерството на финансите, докато към края на февруари минусът беше 1 млрд. лв. Бюджетът е планиран да завърши годината с до 6.4 млрд. лв. дефицит. Данните се отнасят за консолидираната фискална програма, която включва не само държавния бюджет, но и тези на здравната каса, общественото осигуряване и общините, или общо финансите на публичния сектор. През първите три месеца приходите на държавата (включително помощи и дарения) възлизат на 16.8 млрд. лв., като са с 6.8% повече в сравнение със същия период на миналата година. Най-силно нарастват данъчните постъпления - с над 14%, но остава далеч под планирания общ ръст на приходите за годината с над 28% според бюджет 2025. Разходите по консолидираната фискална програма са 18.7 млрд. лв. през трите месеца, като се увеличават с 13.1% спрямо година по-рано. Най-много в началото на 2025 г. растат разходите за пенсии, заплати в държавния сектор, субсидии, както и за инвестиционната програма, отчитат от ведомството. Постъпленията от ДДС, един от основните приходоизточници в бюджета, започнаха годината по план с ръст близо 36% през януари. Към края на втория месец обаче техният ръст се стопява до 23%, макар да остава солиден, като сумата им възлиза на около 3.3 млрд. лв. По план обаче до края на годината държавата си е поставила за цел да събере над 24.8 млрд. лв. от ДДС, или с 33.7% повече, отколкото през миналата. От корпоративният данък са събрани 44 млн. лв. през първите два месеца в сравнение със 77 млн. лв. за същия период на 2024 г. Приходите от осигуровки надхвърлят 3 млрд. лв., като растат с над 11%, а тези от данък върху доходите на физическите лица - с 24% до над 1 млрд. лв.

Според Министерството на земеделието и храните (МЗХ) прибраното количество влакнодаен памук през 2022 г. в България е 1086 тона, като се отчита намаление с 25,7% спрямо предходната година. Реколтираните площи възлизат на 1299 ха (12 990 дка), което е с 44,8% по-малко спрямо 2021 г., докато средният добив нараства с 34,6%, до 0,84 тона/ха. Годишният доклад на МЗХ от 2024 г. посочва, че общото прибрано количество влакнодаен памук през 2023 г. нараства с 5,6% на годишна база, до 1147 тона, основно поради увеличение на средния добив с 5,5%. За сравнение през 70-те години в България е имало около 1 милион декара памук.Въпреки редуцираните площи с памук към днешна дата, страната ни е една от трите държави в ЕС, след Гърция и Испания, която отглежда и развива научна дейност с памук. Селекцията на памук в България се извършва единствено в Института по полски култури в Чирпан. Неговите основи са положени през 1925 г. като Земеделско опитно поле с Указ на цар Борис III. През годините институтът е претърпял различни трансформации, като в периода 1976-1982 г. е бил в състава на бившето ДСО “Текстилни влакна”- Пловдив като Институт по памука. Към днешна дата е под шапката на Селскостопанска академия. За близо век там са създадени близо 40 сорта памук и 8 технологии за производство при поливни и неполивни условия. От регистъра на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) е видно, че у нас масово се регистрират гръцки сортове памук, които се предпочитат от българските фермери.

По пътя от лев към евро, IT-съветите от експертите на Balkan services: 

Датата на влизането на България в еврозоната все още не е окончателно ясна, но тя е важна за компаниите, които трябва да пригодят своите софтуерни системи за работа с новата валута. Системите за управление на ресурсите в предприятията ще бъдат засегнати от въвеждането на еврото в България и задължително ще изискват пренастройване. Колко съществена ще бъде промяната зависи от нивото, в което дадена система е навлязла в управлението на процесите. От IT гледна точка процесът на подготовка преминава през няколко основни стъпки: 1. Модернизация на IT системите; 2. Счетоводни и отчетни промени; 3. Обучение; 4. Логистични промени; 5. Съответствие и правни промени; 6. Физическо управление на паричните средства; 7. Въвеждане на двойно обозначаване. Ръководствата на компаниите следва да се запознаят и с рисковете, които произтичат от конфигуриране на софтуерните системи.

Българската частна инвестиционна компания BlackPeak Capital навлезе в Сърбия с инвестиция в местната верига за специализирани кафенета Kafeterija. С инвестицията Kafeterija планира да увеличи мрежата си от обекти до 150, като ще навлезе в България, Румъния и Унгария. Целта ѝ е да постигне 70 милиона евро годишни продажби през следващите пет години, каза съоснователят и главен изпълнителен директор Зоран Станоевич. Кафетерия със седалище в Белград е основана през 2014 г. от Станоевич и сръбския предприемач Марко Вукоманович. Работи на 53 места в Сърбия и Черна гора. Основан през 2014 г., българският фонд BlackPeak Capital се фокусира върху инвестиции в капитал за растеж, вариращи от 5 до 15 милиона евро в бързоразрастващи се малки и средни предприятия в Румъния, България, Словения, Хърватия и Сърбия.

Държавната компания "Автомагистрали", която разпределя милиарди за пътно строителство, ще има нов член на съвета на директорите - Камен Манев, избран с решение на заседание на съвета на директорите на дружеството. Освободена от длъжност е Константина Атанасовска и на нейно място е избран за нов член на борда Манев. Манев е бил член на надзорния съвет на "Български ВиК холдинг" от 30 май 2024 г. до 1 април 2025 г., сочи справка в Търговския регистър. Той е бил на поста по време на служебния кабинет на Димитър Главчев, когато регионален министър и принципал на холдинга беше Виолета Коритарова - Касабова. Иначе Манев е бил изпълнителен директор на "Софийски имоти" в периода 2009 г.-2012 г., като е освободен с решение на Столичния общински съвет през 2012 г. Между май 2008 г. и юли 2012 г. е в управителния съвет на "Софийска вода". В миналото е бил в управлението на "Първа частна търговска къща", съдружник в "Елмашекспорт-инженеринг", а между 2008 г. и 2011 г. е бил в управителния съвет на заличената вече фирма "Мединекс". Манев е бил и съсобственик на "Балканагроресурс", също вече закрита.

Едно от най-големите предприятия за производство на бетон и бетонови изделия – СИМАТ АД Димитровград вече е с нов мажоритарен собственик. Фирма КРАСИН ООД е новият собственик на димитровградското предприятие. Oсновните цели на новите акционери Кремен Красин и Мирен Красин са насочени към развиване и повишаване капацитета на предприятието. Заявката на новите собственици е за прилагане на устойчиви подходи с нови измерения и критерии за успех и превръщането на SIMAT АД във високотехнологично предприятие с водеща позиция по отношение на стандарти в продуктите, технологиите и управлението ще подобри цялостно качеството, ефективността и конкурентоспособността на компанията. В портфолиото си компанията има успешно управление на проекти и инвестиции в областта на енергетиката, строителството, индустрията, високи постижения в качеството на предлаганите продукти и услуги, както и непрекъснато лидерство в създаването на технологични иновации. В стратегическите приоритети на компанията е изведена концепцията за партньорство и взаимодействие с Oбщина Димитровград чрез формиране и изграждане на комплексни стратегии за развитие на региона и повишаване на икономическия му капацитет. Източник: flashnews.bg

Европа ООД започва да продава спортни облекла преди 19 години с марката Flair на пазара в Димитровград, а днес - в 80 обекта на бранда в над 60 български града. Всеки продукт на марката е проектиран от дизайнерите на фирмата в централата в Хасково и произведен или там, или в партньорска фабрика в Китай. "Имаме производство тук с над 50 шивачки, а през годината работим с български подизпълнители, което ни прави работодател на между 400 и 500 души в страната", казва управителят Алдин Кременов. Избират да произвеждат част от линията за якета, ветроупорни дрехи и други в Китай преди около 10 години. В последната година Flair увеличава поръчките си за Китай пет пъти. Заедно един от първите франчайз партньори на Flair Петър Делев създават "Флеар спорт" и разширят бизнеса си към обувки и аксесоари, чието производство се извършва в Китай с регистрирани с името на марката модели и подметки. През 2023 г. дружествата "Флеар спорт" и "Европа", през които марката оперира, отчитат приходи в размер на малко над 12 млн. лв., а по думите на Кременов за 2024 г. те достигат около 17 млн. лв. Основен фактор за ръста през 2024 г. се дължи на поръчката за Flair да подготви спортната екипировка на българската делегация за Олимпийските игри в Париж миналото лято. Кременов, който вече е закупил нов парцел и планира в следващите 5 години да инвестира между 15 и 20 млн. лв. в нова фабрика, където да побере всички отдели на Flair.

„Елана Агрокредит“ АД е сключило договор с „Обединена българска банка“ АД за кредит в размер на до 5 млн. евро. Годишната лихва по кредита се определя от тримесечния EURIBOR плюс надбавка от 2,85%, като лихвата няма да е под 2,85% годишно. В срок до 15 октомври 2025 г. се предвижда да бъде усвоена сума до 3,8 млн. евро от договорения кредит, посочват от дружеството. Останалата сума се усвоява след тази дата. За обезпечаване на вземанията на банката по кредита ще бъде сключен договор за особен залог на вземания, който да покрива размера на кредита на минимум 125%. Парите от отпуснатия кредит ще бъдат използвани за финансиране на дейността на дружеството. „Елана Агрокредит“ отчита за 2024 г. приходите от 9,5 млн. лева при над 24,3 млн. лева за 2023 г., или намаление с над 60%, заради по-малкото продажби на имоти. Печалбата на дружеството за годината възлиза на близо 2,9 млн. лева при 2,7 млн. лева година по-рано, или с 5% повече на годишна база. За 2024 г. дружеството ще разпредели по поне 5,52 ст. на акция под формата на дивидент.

На 02.04.2025 год. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи финансов отчет за 2024 г. на "Комплексен онкологичен център-Бургас" ЕOOД - Бургас.

Правителството на Норвегия е подложено на нарастващ натиск да позволи на държавния инвестиционен фонд на стойност 1.8 трилиона долара да инвестира в определени отбранителни фирми. Най-големият суверенен фонд в света в момента е възпрепятстван да придобива дялове в компании, които произвеждат критични компоненти за ядрени оръжия. Съгласно етичните насоки на Фонда е забранено и да се инвестира във фирми, които участват в производството на касетъчни боеприпаси, противопехотни мини и тютюн, наред с други неща. Според нея норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре трябва да се стреми да промени етичната рамка на Фонда за благосъстояние на страната, за да гарантира, че компаниите, считани за жизненоважни за сигурността на Запада, не са изключени. По-рано Фондът изключи от инвестиционната си програма британската отбранителна компания BAE Systems поради производството на ключови компоненти за ядрени оръжия, както и американския отбранителен изпълнител Lockheed Matin Corp. заради касетъчните боеприпаси. Норвегия е член-основател на НАТО, но не е част от ЕС. Въпреки това работи в тясно сътрудничество с Блока като член на по-широкото Европейско икономическо пространство. Акциите на отбранителните компании обикновено са били изключвани от портфейли въз основа на екологични, социални и управленски фактори (ESG) поради етични опасения относно връзката на сектора с военните действия. През последните месеци обаче ESG фонд мениджърите изглежда се чувстват все по-комфортно да държат и отбранителни компании. Един от най-големите инвеститори в света, суверенният фонд на Норвегия е създаден през 90-те години на миналия век, за да инвестира излишъка от приходите от нефтения и газовия сектор на страната. Към днешна дата Фондът е вложил пари в повече от 8650 компании в над 60 страни по света.

Работодателите в частния сектор на САЩ разкриха през март 155 000 нови работни места след тяхно повишение с 84 000 през втория месец на годината (слаб възходяща ревизия от предишна оценка за 77 000), докато очакванията бях за по-слабо увеличаване на заетостта с около 115-120 хиляди, показва последният доклад за заетостта на ADP (Automatic Data Processing Inc.). По-силните от очакваното данни идват на фона на притесненията, че агресивните тарифни политики на президента Доналд Тръмп могат да възпрат фирмите да увеличават персонала си, както и да доведат до забавяне на бизнес и на потребителската активност. Междувременно броят на новоназначените служители, наети в сектора на услугите, достигна през март 132 000, воден от 38 000 нови работни места в сферата на професионалните и бизнес услуги, на 26 000 работни места във финансовите дейности и на 12 хиляди в образованието и здравните услуги, докато в в сектор "транспорт, търговия и комунални услуги" бяха закрити 6 000 работни места. В производствения сектор пък бяха разкрити нови 24 000 работни места благодарение на ръст с 21 000 на заетостта в промишленост и с 6 000 в строителството, но при спад с 3 000 на заетите в сферата на минното дело и природните ресурси. Същевременно годишният растеж на заплатите през март се забави до 4,6% от 4,7% през януари и февруари, показва още проучването на ADP. Данните за заплащането на труда се основават на заплатите на почти 10 милиона отделни служители за период от 12 месеца. Нарастването на заплащането на сменилите работата пък се забави през март до 6,5% на годишна база от 6,7% през предходния месец.

Турция преговоря със Световната банка относно финансирането на железопътен проект през пролива Босфора и планира да проведе търг за изграждането му през следващите месеци, заяви турският министър на транспорта и инфраструктурата Абдулкадир Уралоглу. Железопътната линия ще пресича висящия мост "Явуз Султан Селим", който е един от най-дългите и широки по рода си в света, който беше построен за $3 милиарда, за да свърже европейската и азиатската част на Истанбул. Това е третият построен мост за пресичане на Босфора. Турция популяризира новия железопътен проект като част от проекта за развитие на пътя, планирана нова товарна връзка между Азия и Европа чрез модернизирана железопътна и пътна инфраструктура през Ирак и Турция. Осигурено е финансирането за приблизително 120-километровата (75 мили) линия, която ще минава от Гебзе до Сабиха Гьокчен, моста Явуз Султан Селим, летище Истанбул и накрая до Халкалъ.  Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB) също могат да предоставят финансиране. Инфраструктурните амбиции на Турция включват развитие на транспортните връзки, инвестициите в метрото, международното сътрудничество и цифровата инфраструктура. Страната има план за разширяване на сегашната железопътна мрежа от 13 919 километра до 17 500 километра до 2028 г., като дългосрочнатата цел е 28 500 километра. Работи се и по проекта за "супер високоскоростния влак", който трябва да покрива маршрута Истанбул-Анкара, развивайки скорост от 350 км/ч, намалявайки времето за пътуване до едва 80 минути. В момента пътуването между Анкара и Истанбул отнема 4 часа и 20 минути. Очаква се това да намалее до 3,5 часа след изграждането на тунел в северозападната провинция Билечик. Разкрити са планове и за нова магистрала, свързваща Анкара и Истанбул чрез ключов механизъм, при който правителствена структура предоставя на компания от частния сектор правото да финансира, проектира, изгражда, притежава и управлява проект за определен брой години. Турското правителството вече е изпълнило около 70 проекта, използвайки този модел. Разширяването на метрото в Истанбул също е основен приоритет, заради необходимостта от 1004 километра метро линии в Истанбул за справяне с огромните задръствания и трафика в мегаполиса.