През септември 2025 г. се запазва тенденцията на по-силно нарастване на банковите кредити за домакинствата (с 20,9% спрямо година по-рано) спрямо растежа на депозитите (с 13,1%), показват данни на Българската народна банка (БНБ). В края на септември депозитите на неправителствения сектор в българската банкова система са в размер на 151,706 млрд. лева (69,1% от БВП), като годишното им увеличение е с 13,2% след растеж с 11,8% през август. Депозитите на нефинансовите предприятия са в размер на 51,123 млрд. лева (23,3% от БВП), нараствайки на годишна база с 12,9% след тяхно повишение с 9,9% през предходния месец. В същото време депозитите на финансовите предприятия нарастват с 18,8% на годишна база след повишение с 13,9% през август 2025 г., достигайки 4,311 млрд. лева (2% от БВП). В края на септември депозитите на домакинствата и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата) са в размер на 96,272 млрд. лева (43,8% от БВП), като се повишават на годишна база с 13,1% след растеж с 12,7% през август. В същото време кредитите за неправителствения сектор през деветия месец на 2025 г. са в размер на 114,289 млрд. лева (52% от БВП), като нарастват на годишна база с 15% след повишение с 14,1% през август. Според данните на БНБ, кредитите за нефинансови предприятия се повишават през септември с 9,7% на годишна база след повишение с 8% месец по-рано, като достигат 51,32 млрд. лева (23,4% от БВП). Кредитите за домакинства и НТООД през септември 2025 г. пък са в размер на 53,675 млрд. лева (24,4% от БВП), като спрямо същия месец на 2024 г. те се увеличават с 20,9% след повишение с 20,8% през август 2025 г. През септември жилищните кредити са за 30,8 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 27,6% (при годишно увеличение с 27,4% месец по-рано), докато потребителските кредити през деветия месец на 2025 г. възлизат на 20,941 млрд. лева и са с 13,5% над нивата от септември 2024 г. и след тяхно повишение с 13,6% през август 2025 г. През септември 2025 г. кредитите, предоставени на финансови предприятия, са в размер на 9,294 млрд. лева (4,2% от БВП), нараствайки на годишна база с 13,6% след тяхно повишение с 13,2% през август 2025 г.

София прави нова крачка към довършването на Софийския околовръстен път (СОП). Столичният общински съвет (СОС) гласува прехвърлянето на нови 26 общински имота, попадащи на територията на район „Красна поляна“, към държавата. Този ход цели теренното обезпечаване на един от най-важните липсващи участъци, свързващ улиците „Лазурна“ и „Киевска“ с автомагистрала „Струма“. Решението на СОС обяви 24 поземлени имота от публична в частна общинска собственост, като общо 26 частни общински имота бяха прехвърлени безвъзмездно на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), тъй като проектът е обявен за обект с национално значение. Настоящото решение е втората голяма стъпка, предприета от СОС за мащабно прехвърляне на общински земи. Само преди месец Столичният общински съвет гласува прехвърлянето на първата голяма група от 86 общински имота на държавата. Тези имоти, намиращи се в райони „Витоша“, „Овча Купел“, „Красна поляна“ и „Люлин“, също бяха част от усилията за обезпечаване на първия етап от трасето. Липсващият участък на СОП е с обща дължина от около 8.5 км и свързва кварталите „Бъкстон“ и „Люлин“. Първият етап, за който са необходими сега прехвърляните имоти, е с дължина около 6 км, покривайки трасето от улиците „Лазурна“ и „Киевска“ до автомагистрала „Струма“. Решението на СОС доближава АПИ до финализиране на процедурата и стартиране на обществената поръчка за изработване на техническия проект и строително-монтажните работи.

САЩ въведоха на 22 октомври допълнителни санкции срещу руските петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“. Според публикувания списък на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) става въпрос за 34 дъщерни компании. „Роснефт“ е вертикално интегрирана енергийна компания, специализирана в проучването, добива, производството, рафинирането, транспорта и продажбата на петрол, природен газ и петролни продукти. „Лукойл“ се занимава с проучване, производство, рафиниране, маркетинг и дистрибуция на петрол и газ в Русия и в международен план. Всички субекти, притежавани 50% или повече, пряко или непряко, от „Роснефт“ и „Лукойл“, са блокирани съгласно E.O. 14024, дори и да не са посочени от OFAC. Цялото имущество и интереси в собственост на посочените или блокирани лица, които се намират в Съединените щати или са във владение или контрол на американски лица, са блокирани и трябва да бъдат докладвани на OFAC. Всички образувания, които са собственост, пряко или косвено, индивидуално или съвкупно, 50 процента или повече от едно или повече блокирани лица, също са блокирани. Освен ако не е разрешено с общ или специфичен лиценз, издаден от OFAC, или не е освободено, разпоредбите на OFAC като цяло забраняват всички транзакции от американски лица или в рамките на (или транзитно преминаващи) Съединените щати, които включват имущество или интереси в собственост на блокирани лица. Нарушенията на санкциите на САЩ могат да доведат до налагане на граждански или наказателни санкции на американски и чуждестранни лица. OFAC може да налага граждански санкции за нарушения на санкциите на основата на обективна отговорност. Финансовите институции и други лица могат да рискуват да бъдат изложени на санкции за участие в определени транзакции или дейности с посочени или по друг начин блокирани лица. Чуждестранните финансови институции, които извършват или улесняват значителни транзакции или предоставят услуги, включващи военно-индустриалната база на Русия, включително всички лица, блокирани съгласно E.O. 14024, рискуват да бъдат санкционирани от OFAC. Участието в определени транзакции, включващи посочените лица, може да рискува налагането на вторични санкции на участващите чуждестранни финансови институции. OFAC може да забрани или да наложи строги условия за откриване или поддържане в Съединените щати на кореспондентска сметка или сметка за плащане на чуждестранна финансова институция, която съзнателно извършва или улеснява значителна транзакция от името на лице, което е посочено съгласно съответния орган. Силата и целостта на санкциите на OFAC произтичат не само от способността на OFAC да определя и добавя лица към списъка на SDN, но и от готовността му да премахва лица от списъка на SDN в съответствие със закона.

Проектобюджет 2026 се очертава с голям дефицит, но с очаквания ръст на минималната работна заплата в бордовете на държавните фирми се очакват нови рекордни нива на възнагражденията. С евентуално увеличение на минималната работна заплата на 1213 лв. от 1 януари максималната заплата на изпълнителните директори на държавните дружества вече ще доближи 22 000 лв. Заплатите на изпълнителните директори се изчислява по формула в зависимост от серия показатели, като има горна граница - не може да надхвърля 18-кратния размер на минималната работна заплата. При минимална заплата от 1077 лв. за 2025 г. максимумът беше 19 386, с очаквания ръст на МРЗ до 1213 лв. лимитът скача на 21 834 лв. Лимитът на заплатите на редовите членове на бордовете. е 6 минимални работни заплати или възнаграждения до 7278 лв. от 2026 г. През 2022 г. ОИСР публикува специален доклад за моделите за изчисляване на възнагражденията и достигнатите равнища при изпълнителни директори и управителни и надзорни съвети в държавните дружества в 36 страни. От общо 22 държави, предоставили данни, България се оказа в челната петица по високи годишни заплати на обикновените членове на бордовете с достигнато ниво от 125 % спрямо средните годишни заплати в страната. Освен че взимат високи възнаграждения спрямо средните годишни заплати в страната, членовете на бордовете на държавните фирми у нас са сред малкото, които имат право на бонуси в зависимост от резултатите. Това са така наречените тантиеми, които се дават при нарастване на печалбата и липса на непокрити загуби или просрочени задължения. Само в 6 от 36 страни е предвидено такова допълнително стимулиране, като в групата освен България попадат Чили, Чехия, Перу, Филипините и Словакия. В абсолютни стойностите заплатите на изпълнителните директори на българските държавни предприятия са ниски на фона на други страни. Ако нивата се мерят спрямо средните заплати в страната обаче сме по-близо до средата. ОИСР има много сериозни изисквания към обосноваването на нуждата от съществуване на държавна собственост, гарантирането на правилата за честна конкуренция и правната форма, под която държавните фирми да функционират. Организацията е принципно против създаването на специални правни форми за съществуване на държавните предприятия и препоръчва придържането към общото корпоративно право, както и преобразуване на създадените със специални закони предприятия в обикновени търговски дружества, в случай, че изпълняват предимно търговска дейност или в административни структури, ако преследват по-скоро публични цели. В изпълнение на тази политика в България от 2022 г. се опитва да приеме програма за преобразуване на държавните предприятия, създадени със специални закони, и не успява. В този списък попадат общо 16 държавни предприятия, сред които НКЖИ, РВД и пристанищата, държавните горски предприятия. По закон тези предприятия не могат да се обявяват в несъстоятелност, за част от тях съществуват изрични забрани да поемат дълг или да издават гаранции. Много от тях не извършват търговска дейност с цел печалба. По силата на закона тези държавни предприятия хем са търговци, хем не са търговски дружества. Последно изготвеният за целта анализ за преобразуване бе актуализиран преди броени дни от правителството Желязков. Правителството обясни как не вижда необходимост да преобразува голямата част от предприятията независимо от мнението на ОИСР и настоява, че правната форма на тези предприятия не пречи и има и други държави, в които държавните фирми съществуват по силата на специални закони. Интересен е случаят с Българския спортен тотализатор, като според последната концепция на кабинета дружеството изпълнява предимно търговска дейност и ще бъде преобразувано в ЕАД в срок от 36 месеца. Като предприятие, което първоначално бе оценено като осъществяващо предимно публични функции, а в последствие - точно обратното - с предимно търговска дейност, бе оценено и ДП “Кабиюк”. В рамките на една отчетна година - 2024 г. пък ДКК е била управлявана от общо 5 изпълнителни директори. Имаше намерения част от същетсвуващите предприятия като горските да се трансформират като икономически обособени лица, които също отпаднаха. Така за повечето от 16-те специални предприятия, създавани със закони, последният вариант на програмата предвижда запазване на статуквото.

В началото на седмицата, стана ясно, че дългогодишната централа на Siemens в България е продадена. Разгънатата застроена площ (РЗП) на сградата е на имот с площ от 9661 кв. м, намиращ се на ул. "Кукуш" в ж.к. "Захарна фабрика", и е на шест етажа.Продажбата е вписана на 8 октомври, а купувач е "Уест Парк Пропъртис" ЕООД, като продажната цена на сградата в едно с имота и три по-малки помощни сгради е близо 13,4 млн. лв. Централата на "Сименс" и на "Сименс Мобилити" ще се премести в новостроящата се NV Tower 2 (NV Residences - бел. ред.), разположена на бул. "Г. М. Димитров", в близост до кръстовището с бул. "Драган Цанков". В новата сграда ще работят служителите на Siemens в столицата, които са около 320. Заедно с тези от офисите в Пловдив, Варна и Русе броят им в страната надхвърля 420. Реализираните от Сименс приходи за 2023 и 2024 г. са съответно 115,5 и 114,8 млн. лв. Нетната печалба също е с близки стойности - 9,9 млн. лв. (2023) и 9,7 млн. лв. (2024). "Уест Парк Пропъртис" е регистрирано през август тази година, а едноличен собственик на капитала му е "Браво Холд А" с краен собственик Асен Лисев. Новото дружество е с управители той и Мирослав Стефанов. Асен Лисев е собственик на консултантската MBL и е един от инвеститорите в офисния проект Office X Business Garden в "Хладилника". Комплексът се позиционира като висок клас офис пространства (Class A) и ще се състои от 4 сгради. Другият инвеститор е Спас Шопов, съдружник в "Рослин Капитал Партнърс". Мирослав Стефанов има участие в различни търговски дружества. Впечатление прави, че е бил в управлението на "Модус Пловдив" и "Миркал Инвест". Първото е придобито от второто (а впоследствие и влято в него) през 2019 г., а крайни собственици са братята Александър и Иван Асенови от пловдивската група "Хъс", занимаваща се основно с търговия на метали и строителство.

През миналата пролет "Аурубис България" започна мащабна 4-годишна инвестиционна програма за 400 млн. евро с проект за разширяване на рафинерията - увеличаването на капацитета с 50%, което ще позволи на завода в Пирдоп да преработва цялата си суровина до чиста мед, добавяйки допълнителна стойност към продукцията си. Програмата ще повиши енергийната ефективност и ще намали потреблението на ток в традиционно енергоемко производство. Само подмяната на старите електрически двигатели с нови ще понижи консумацията им с 28% и ще доведе до спестяването на 25.5 хил. мВтч годишно. Заводът ще произвежда повече собствен зелен ток с изграждането на още два соларни парка, след като преди няколко години пусна първата си фотоволтаична централа. С това общият капацитет ще достигне около 40 мВт. С т.нар. моторен проект за модернизация на електрическите двигатели в завода, подмяната на оборудването реално започва през 2022 г., като на този етап засяга двигателите ниско напрежение (5.5 кВт до 800 кВт). В момента тече поетапната подмяна на двигателите, като от всичките 460 броя, определени за смяна, 285 ще бъдат заменени с най-новия клас IE5, а останалите - с IE4. Очакванията са тази част от проекта да приключи до края на следващата година. От 2027 г. компанията ще започне подмяна на двигателите средно напрежение, което ще отнеме около 2 години, а на трети етап се предвижда да се подменят и най-малките, но най-многобройни двигатели. Заводът използва стотици електрически двигатели в различни приложения - от помпи, вентилатори и компресори, през смесители, мелници и конвейери, до газови вентилатори и охладителни кули. Заводът консумира по 55-60 мВтч електроенергия на час. Слеед подмяната на двигателите "Аурубис" ще спестява по 2.7 млн. евро от електрическа енергия, или по 2.9 мВтч на час (общо 25.5 хил. мВтч на година). Спестените въглеродни емисии пък се оценяват на 12.5 хил. тона годишно. По данни на ABB проектът за новите двигатели ще се изплати само за 3.5 години от спестената електроенергия. През 2028 г. на пазара предстои да се появят нов вид прекъсвачи, които могат да работят само при наличието на дъгови защити, каквито "Аурубис" ще е въвела изцяло дотогава. При тях времето за реакция при късо съединение ще падне на 25 микросекунди. От 2016 г. досега в реконструкция и цялостна подмяна на оборудване по мастърплана са инвестирани 40.5 млн. евро, като 85% от дейностите са приключени. До 2030 г. предстои да бъдат инвестирани още 28.3 млн. евро.

Индустриална зона "Загоре" обяви търг за продажбата на поземлен имот с площ 36 060 кв. м в с. Еленино, предназначен за изграждане на складова база. Минималната тръжна цена е в размер на 1 804 645 лв. без ДДС, а а депозитът за участие в конкурса възлиза на 180 464,50 лв. Кандидат купувачите трябва да поемат ангажимента да не променят предназначението за ползване на имота в срок от 10 години, да започнат строителство в него не по-късно от 18 месеца от датата на сключване на договора и да създадат не по-малко от 30 работни места в изградения обект и да ги поддържат за срок не по-кратък от 5 години. Минималният размер на инвестицията в обекта е 20 млн. лв. Минималната плътност на застрояване е до 80%.

„Евро инвест мениджмънт“ АД обяви емитирането на обикновени, безналични, поименни, свободно прехвърляеми, лихвоносни, необезпечени, неконвертируеми облигации на стойност от 25 000 000 (двадесет и пет милиона) евро, със срок 7 години (84 месеца), лихва – плаващ годишен лихвен процент равен на сумата от 6-месечния EURIBOR + надбавка от 3.00% (300 базисни точки), но не повече от 8.00% годишно, периодичност на лихвено плащане: на 6 месеца – 2 пъти годишно. Амортизация на главницата - първа и втора – гратисен период без погашения по главницата. От третата до седмата година –плащанията по главницата се извършват на 10 (десет) равни вноски, всяко на стойност от 2 500 000 (два милиона и петстотин хиляди) евро, дължими на датите на всяко 6-месечно лихвено плащане. Набраните от емисията средства ще бъдат използвани от „Евро инвест мениджмънт“ АД за придобиване на миноритарни и мажоритарни участия в търговски дружества и инвестиции в развитие на дейността им, оптимизация на капиталовата структура на холдинга, придобиване на недвижими имоти и тяхното развитие, инвестиции във финансови активи и инструменти, в това число и вземания и погасяване на задължения, включително за погасяване на такива свързани с пласиране и допускане до търговия на емисията.

Германия е изправена пред бюджетен дефицит от над 140 млрд. евро до 2029 г. и ще се наложи министерствата да направят съкращения на разходите въпреки погнозите за по-големи от очакванията данъчни приходи през същия период, съобщи финансовият министър Ларс Клингбайл, цитиран от Ройтерс. Правителството на канцлера Фридрих Мерц подкрепи план за разходи в размер на 500 млрд. евро през март, за да стимулира ръста на икономиката, която понесе удар от пандемията и нашествието на Русия в Украйна, но той също така постави въпроси за начина на финансирането му. Очаква се планът да донесе с 33,6 млрд. евро повече данъчни приходи през 2025-2029 г. в сравнение с предишните прогнози, след като данъчният съвет ревириза прогнозите си за общите постъпления от данъци към ръст от 0,7% до 5,17 трлн. евро за периода. Въпреки това бюджетът за 2028 г. все още е изправен пред недостиг от около 60 млрд. евро, а дефицитът в бюджета за 2029 г. е над 60 млрд. евро, съобщи държавният секретар. Най-голямата икономика в Европа се сви за втора поредна година през 2024 г. и стана единствената от Г-7, която не успя да постигне растеж през последните две години. Но правителството, което очаква ръст от едва 0,2% тази година, прогнозира, че икономиката ще се възстанови с ръст от 1,3% следващата и с 1,4% през 2027 г., подкрепена от държавните разходи.

Светът е потънал в дълг — и не просто в номинален смисъл, а в структурен, системен, геополитически. Последната новина от САЩ — преминаването на прага от 38 трилиона долара национален дълг — е само върхът на айсберга. Истината е, че светът като цяло върви към рекордно ниво на задлъжнялост, което надхвърля 330% от глобалния БВП. Американският случай е символичен, защото САЩ са икономическото сърце на света, доларът е резервната валута, а американските облигации са гръбнакът на финансовата система. Но в реалност, дълговият проблем е глобален. Еврозоната, Япония, Китай — всяка от тези икономики носи собствена дългова тежест, с различни проявления, но сходна същност. Европа има среден държавен дълг от около 90% от БВП, като Италия е над 140%, Франция и Испания над 110%, а Германия — за първи път от десетилетия — премина 70%. Япония стои в своята крайност: над 250% от БВП, което я превръща в най-задлъжнялата развита икономика на планетата. Китай, макар с по-нисък официален дълг на държавата (около 80%), има огромни скрити задължения в провинциалните правителства и държавните предприятия — според оценки на Institute of International Finance общият дълг на Китай надхвърля 290% от БВП. Държавите живеят с дълг, който никога няма да бъде изплатен. И докато преди десетилетие идеята за "устойчив дълг" се приемаше като временна, днес тя е официална стратегия. Централните банки просто нямат изход — те трябва да поддържат системата в равновесие чрез постоянен поток ликвидност, ниски реални лихви и контрол над доходността по облигациите. В противен случай цялата конструкция би се срутила под собствената си тежест. Това поражда парадокс. Светът се опитва да расте, използвайки същия инструмент, който в дългосрочен план подкопава растежа. Дългът днес не е двигател на продуктивни инвестиции, а начин за избягване на рецесия — форма на отложена болка. И както често се случва в историята, натрупаната болка се връща внезапно.  Ако се вгледаме в структурата на американския дълг, ще видим, че над 8 трилиона долара вече са с падеж до една година. При средна лихва около 5%, това означава стотици милиарди долари годишно само за рефинансиране. В същото време Федералният резерв държи значителна част от облигациите и чрез програмите за количествено затягане се опитва да намали баланса си. Това създава двоен натиск: пазарът трябва да абсорбира повече дълг точно когато централната банка излиза от ролята си на купувач. Тази динамика не е устойчива — рано или късно пазарът ще поиска по-висока доходност, а това ще засегне не само САЩ, но и целия свят. В Европа ситуацията е по-разнообразна, но не по-малко тревожна. Италия и Франция буквално висят на ръба на фискалната дисциплина, като всяко увеличение на лихвите по дълга може да ги вкара в спирала от нови заеми. Германия, която дълго време беше символ на фискална строгост, сега самата увеличава разходите за отбрана, енергийна трансформация и социална подкрепа. Европейската централна банка е в деликатна позиция: ако задържи лихвите високи, рискува рецесия; ако ги понижи, стимулира инфлацията и отслабва еврото. Китай пък се бори с различен вид дългова криза — структурна, не номинална. Огромната част от задълженията там са в сянка - местните власти са финансирали строителни проекти и инфраструктура с кредит, без реална възвръщаемост. В резултат икономиката изглежда стабилна на повърхността, но в основата ѝ има планина от нефункциониращи кредити. Този модел вече започва да се пропуква - забавянето в Китай не е циклично, а структурно. Кога това може да доведе до глобална дългова криза? Вероятно не утре, но със сигурност не и далеч в бъдещето. Истинската опасност не е внезапен колапс, а натрупване на напрежение, което постепенно изчерпва ефективността на паричната политика. Централните банки днес са в капан: всяко понижение на лихвите поддържа балона жив, а всяко повишение заплашва да го спука. Това е състояние на "финансова гравитация нула", при което светът се движи, но не напред. И когато растежът започне да се забавя, както вече виждаме, балансите стават все по-трудни за поддържане. Съществува реален риск от нова глобална рецесия, породена не от липса на доверие в системата, а от самата система. Ако САЩ продължат да увеличават дълга си с темп от над 2 трилиона годишно, докато Европа и Япония не могат да стимулират реален растеж, а Китай губи инерция, световният БВП ще започне да се "разтяга" само номинално - чрез инфлация и дълг, не чрез продуктивност. Това е път, който води до стагфлация - комбинация от слаб растеж и високи цени, при която инвеститорите се отдръпват от дълга, а държавите се борят да го рефинансират. В този сценарий вероятността от нов дългов шок в следващите пет години расте. Не е нужно да видим тотален фалит на държава като САЩ или Япония - достатъчно е пазарът да започне да губи доверие в дълга като безопасен актив. При това положение дори малък спад в търсенето на американски облигации може да изстреля доходността с 1-2 процентни пункта, което ще означава стотици милиарди долари допълнителни разходи и ще предизвика глобална реакция. Дълговете не са просто счетоводна величина, а колективна проекция на бъдещето. Те изразяват до каква степен обществата вярват, че утрешният ден ще е достатъчно богат, за да плати за днешния комфорт. Проблемът е, че днес този оптимизъм започва да се изчерпва. Когато лихвите по държавните облигации надхвърлят темпа на растеж, математиката се обръща: системата не може да се самоподдържа без нови дози ликвидност. Това е началото на края на "лесните пари", но и на илюзията, че дългът е безкраен ресурс. Най-опасното в тази ситуация е, че обществата привикнаха към идеята, че дългът е нормален. Че държавите винаги могат да го управляват, защото имат инструменти и централни банки. Но историята показва, че кризите идват именно когато хората започнат да вярват, че не могат да се случат. След десетилетие на рекордни фискални стимули и монетарна експанзия, следващата криза вероятно няма да е катастрофална, а изтощителна — бавен, кумулативен спад в продуктивността, реалните доходи и доверието. Дългът е забавен данък върху бъдещето. И колкото повече го трупаме, толкова повече изяждаме от растежа, който все още не сме постигнали. Светът навлиза в епоха, в която числата изглеждат големи, но възможностите — все по-малки. И това, може би, е най-ясният знак, че дълговата криза вече не е въпрос на "ако", а само на "кога".

Милиони тонове изхвърлена електроника от Съединените щати се изпраща в чужбина, голяма част от която отива в развиващите се страни в Югоизточна Азия. Това са страни, които нямат необходимата подготовка за безопасно боравене с опасни отпадъци, според нов доклад, публикуван вчера от екологичен надзорен орган. Базираната в Сиатъл мрежа за действие Базел, BAN, заяви, че двугодишно разследване е установило, че най-малко 10 американски компании изнасят употребявана електроника за Азия и Близкия изток и нарича това „скрито цунами“ от електронни отпадъци.Електронните отпадъци включват изхвърлени устройства като телефони и компютри, съдържащи както ценни материали, така и токсични метали като олово, кадмий и живак.Глобалните електронни отпадъци нарастват пет пъти по-бързо, отколкото се рециклират официално. Глобално са произведени рекордните 62 милиона тона през 2022 г. Очаква се това количество да се увеличи до 82 милиона до 2030 г., според Международния съюз по телекомуникации към ООН и неговия изследователски отдел UNITAR. Около 2000 контейнера - приблизително 33 000 тона (36 376 американски тона) - с използвана електроника напускат американските пристанища всеки месец, според доклада. В него се казва, че компаниите, стоящи зад пратките, описани като „брокери на електронни отпадъци“, обикновено не рециклират отпадъците сами, а ги изпращат на компании в развиващите се страни. Компаниите, посочени в доклада, включват Attan Recycling, Corporate eWaste Solutions или CEWS, Creative Metals Group, EDM, First America Metal Corp., GEM Iron and Metal Inc., Greenland Resource, IQA Metals, PPM Recycling и Semsotai. В доклада се изчислява, че между януари 2023 г. и февруари 2025 г. 10-те компании са изнесли повече от 10 000 контейнера с потенциални електронни отпадъци на стойност над 1 милиард долара. В целия бранш, подобна търговия може да надхвърли 200 милиона долара на месец.