През декември 2024 г. в търговията на дребно в България, без търговията с автомобили и мотоциклети се наблюдава увеличение на оборота с 0,5 на сто спрямо предходния месец по съпоставими цени, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Търговският оборот нараства със 7,8 на сто спрямо декември 2023 г. През декември 2024 г. в сравнение със същия месец на 2023 г. е регистрирано нарастване на оборота при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 11,6 на сто, и при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 9,4 на сто. Спад е отчетен при "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 10,7 на сто. В групата "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" ръст се наблюдава във всички подгрупи, като по-значителен е при "Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет" - с 39,3 на сто, и "Търговия на дребно с разнообразни стоки" - с 22,8 на сто. През ноември 2024 г., на годишна база, е било регистрирано нарастване на оборота при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 11 на сто, както и при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 9,1 на сто, сочи справка в НСИ. Спад е бил отчетен при "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - със 7,9 на сто. В групата "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" ръст се наблюдавал във всички подгрупи, като по-значителен той е бил при "Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет" - с 19,6 на сто.

През ноември 2024 г. общият индекс на производството в областта на бизнес услугите в България се понижава с 1,1% спрямо предходния месец, когато се сви с 0,5%, показват предварителни данни на НСИ. Това представлява свиване на производството в областта на бизнес услугите за втори пореден месец за пръв път от юни-юли 2023 г. Най-сериозно намаление с 9,3% е отчетено в сектора "Операции с недвижими имоти", следван от сектора "Транспорт, складиране и пощи", където има понижение с 3,2% и в "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 2,6 на сто. Растеж през ноември е отчетен в три сектора: в сектора "Административни и спомагателни дейности" - с 9,4%, "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 0,8% и в сектор "Професионални дейности и научни изследвания" - с 0,4 на сто. Спрямо година по-рано индексът на производството в сферата на бизнес услугите нараства през ноември с 3,2% след повишение с 5,6% месец по-рано, отбелязвайки устойчив растеж за дванадесети пореден месец (от декември 2023 г. насам). НСИ отчита най-солиден ръст от 10,8% на годишна база в сектор "Професионални дейности и научни изследвания", в "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 8%, в "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 3,6% и в сектор "Транспорт, складиране и пощи" - повишение с 2,5 на сто. Намаление с цели 20,4% се наблюдава в сектор "Операции с недвижими имоти" и с 2,5% в "Административни и спомагателни дейности".

Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ) е избрало компаниите, които ще ремонтират вълнолома на пристанището в Бургас. В търга се явиха само трима кандидати, а избраният е обединение основно от строителни фирми от региона - "Трансстрой Бургас", "СМК-Монтажи" и проектантската "Есрт Бау". Прогнозната стойност на обществената поръчка за ремонт на вълнолома беше 41.9 млн. лв. без ДДС, а сега е паднала с 2.5 млн. лв. на 39.4 млн. лв. без ДДС. Отпадналите кандидати бяха "Джи Пи груп" и "Рстер билд" и "Билдникс" в обединение, като последните са отстранени на по-ранен етап и не е отворена офертата им. "Джи Пи груп" предложиха 41.55 млн. лв., но конкурентите им дадоха по-изгодна оферта - 39.4 млн. лв. "Трансстрой Бургас" е собственост на бургаския бизнесмен Николай Милев през "Трансстрой холдинг", която държи 60% от акциите. Офшорната панамска фирма "Маеда корпорейшън" държи 25% от собствеността, а другата Donlen S.A - други 10% почти. Компанията има 16.5 млн. лв. приходи за 2023 г. и 6.5 млн. лв печалба. В надзорния съвет на фирмата от години е Милчо Киряков. През последните години компанията е изпълнявала брегоукрепване в Китен и е укрепвала свлачище в Царево. Иначе друг сюжет, с който фирмата е известна, е покрай неслучилия се ремонт на тунел "Ечемишка" на магистрала "Хемус", за който обединение с участието на "Трансстрой- Бургас" е получило аванс от 2.4 млн. лв. през 2007 г. Впоследствие се оказа, че тунелът никога не е ремонтиран, а през 2017 г. лампа падна в съоръжението и уби жена в автомобил, преминаваща през него. Вторият член на обединението е друга бургаска фирма, "СМК - Монтажи". Дани Едрев държи най-голям дял акции в дружеството, а акционерите са общо 96. Вторият най-голям акционер е Недялко Недялков, който е и в съвета на директорите. Компанията е строител на УМБАЛ "Сърце и мозък" в Бургас, като през 2023 г. са работили по ВиК ремонти в кв. "Меден рудник", улични ремонти, жилищни сгради за сезонно ползване в "Св. Влас", както и реконструкция и довършване на сгради от комплекса "Знаме на мира". Сградите, строени още през 80-те години, които стояха недовършени десетилетия, бяха възродени и довършени, за да се превърнат в хотел, чиято собственост е на бургаските хотелиери Димитър Караненов и сина му Стоян Караненов. В края на 2024 г. компанията подписа договор с община Бургас да изгради иновационен студентски и научен кампус за почти 70 млн. лв. без ДДС. За 2023 г. фирмата има 15.8 приходи и 564 хил. лв. печалба. "Есрт Бау", последното дружество в обединението, е на Димитър Апостолов и е столична проектантска фирма. В началото на 2023 г. е направен водолазен оглед на вълнолома, за да се изясни състоянието му. Оказва се, че някои от тетраподите са изсипани в морето, някои липсват и затова има дупки във вълнолома, други стърчат, заринати са с пясък по морското дъно или са просто счупени. Линията на вълнолома е нарушена, стоманобетонната надстройка има стърчаща арматура. Бургас е най-голямото българско пристанище, класифицирано като "основно" TEN-T пристанище. "Морските пристанища от TEN-T по правило са от съществено значение за международния и вътрешноевропейския търговски обмен, следователно и за европейския вътрешен пазар и/или за сближаването в рамките на ЕС", посочва още ДППИ. За защита на пристанище Бургас от вълни с посока от север и североизток най-напред е изграден вълнолом (старият вълнолом с направление север - юг) още през 1902 г. В рамките на обществената поръчка за ремонт старият вълнолом ще се откърти и изхвърли. Впоследствие ще се монтира нов вълнобой. Планира се да се обособи и пешеходна зона на височина 6 метра.

Два общински терена с площ по 80 дка всеки в индустриалната зона на Сливен ще бъдат обявени на публичен търг при първоначална цена в общ размер от 3 750 680 лева, решиха съветниците на последното си заседание. Терените са в промишлената зона. Сега 160-те дка общински терени ще бъдат продадени в очакване на добри приходи. Едно от условията към спечелилия търга е да заплати и вече извършените разходи от 900 хил. лева, платени от Общината за техническите проекти и гаранциите по договора с електроразпределителното дружество за изграждането на два собствени фотоволтаични парка, от които проекти Общината се отказа в последствие.

Държавното дружество “Напоителни системи” ще може да усвои 90 млн. евро от ЕС за възстановяване на стари напоителни системи. За целта агроведомството обяви насоките за кандидатстване по “Инвестиции в инфраструктура за напояване” от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на 2023-2027 г. Европарите обаче не могат да се ползват за изграждане на нови поливни съоръжения, става ясно от насоките. Минималният размер на допустимите разходи по един проект е не по-малко от 15 000 евро (29 337.00 лева.). Максималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение не може да надхвърля левовата равностойност на 5 000 000 евро (9 779 000,00 лева). От общата сума 36 000 000 евро са средствата от ЕС, които идват от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Останалите 54 000 000 евро са национално съфинансиране. С новите възможности за инвестиции ще се подпомагане възстановяването на съществуващата линейна инфраструктура извън земеделските стопанства и съоръженията към нея, изцяло свързани с напояване. По този начин земеделските стопани ще получат качествени услуги за доставка на вода. Допустим кандидат по приема на заявления за подпомагане е "Напоителни системи" ЕАД, предоставящ услугата "Доставяне на вода за напояване".

Експертният екологичен съвет при РИОСВ – Благоевград одобри разработването на открит рудник за скалнооблицовъчни материали на площ от 89,3 дка на находище Беслен в едноименното хаджидимовско село. Искането е от фирма „Илинда“ ЕООД на Иван Шкевов, който е представител на „Илинденци мрамор“ и има рудник за баритна суровина в благоевградското с. Лешко. Фирмата „Илинда“ ООД, регистрирана в гърменското с. Марчево, получи през 2021 г. концесия за 35 г. за изграждане и експлоатация на открита кариера за добив на амфиболови гнайси в находище „Беслен“.

Финансовият резултат на „Тексим Банк“ АД в края на четвъртото тримесечие е нетна печалба в размер на 2.64 млн. лева при 2.33 млн. лева за същия период година по-рано. Тя е подкрепена от повишение на нетните оперативни приходи от дейността й с 13.13 на сто, които достигат 25.08 млн. лева. Дружество отчита по-висок нетен доход от лихви – с 8.79 на сто, при увеличение на нетния доход от такси и комисионни с 8.08 процента. В края на декември активите на „Тексим Банк“ се увеличават с 45.38 млн. лева спрямо 2023 година и достигат 690.22 млн. лева. Банката отчита увеличение спрямо 2023 година на отпуснатите кредити на клиенти, различни от банки, с 13.93 процента. Числата показват, че в портфейла й по кредитополучатели има ръст до 68.88% в дела на заемите за корпоративните клиенти (при 68.23% в края на септември миналата година). Останалите 31.12% са кредити за граждани и домакинства (при 31.77%). –“Тексим Банк” продължава политиката в кредитирането чрез предлагане на нови продукти и през четвъртото тримесечие. В края на декември размерът на заемите нараства както към частни лица (с 22.4%), така и към корпоративни клиенти (15.2%) спрямо края на 2023-а. Собственият капитал на „Тексим Банк“ се увеличава с 11.88 млн. лева спрямо края на миналата година. Увеличението се дължи главно на конвертирането на част от емитираните дългови ценни книжа в размер на 8 млн. лева, и на печалбата, която е в размер на 2.64 млн. лева. Така капиталът на банката нарасна до 36 795 036 лева, разпределени в същия брой акции с номинална стойност от 1 лев всяка.

Железопътната мрежа в Европейския съюз е била с обща дължина от 200 947 км през 2023 година. Това сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат. Сред страните от ЕС Германия е била с най-голяма дължина на железопътната мрежа (38 691 км), следвана от Франция (27 617 км) и Полша (19 539 км). През 2023 г. железопътната мрежа в България е била с дължина от 4029 километра. Последни по този показател в Евросъюза са били Естония (1171 км), Словения (1208 км) и Гърция (1822 км). Сред страните от Евросъюза през 2023 г. с най-висока концентрация на железопътната мрежа е била Чехия. В страната е имало 123,2 метра жп линии на квадратен километър. Следват Белгия (119,2 м на кв. км) и Германия (109,5 м на кв. км). В България концентрацията на железопътната мрежа е била 36,6 м на кв. км през 2023 година. С най-ниска концентрация на жп мрежата в ЕС са били Швеция (26,8 м на кв. км) Естония (27,2 м на кв. км) и Португалия (27,8 м на кв. км). Според методологията на Евростат железопътна мрежа включва всички железопътни линии в дадена страна с изключени на тези, използвани единствено за туристически цели, за обслужване на промишлени или селскостопански предприятия, и които не са отворени за обществено ползване.

Европейската централна банка (ЕЦБ) се надява, че планът на президента на САЩ Доналд Тръмп за подкрепа на криптовалути, обвързани с щатския долар, ще ускори законодателната подкрепа за дигиталното евро, заяви членът на Управителния съвет на ЕЦБ Пиеро Чиполоне пред Ройтерс. ЕЦБ представя своята дигитална валута – по същество онлайн портфейл, гарантиран от централната банка – като електронно разплащателно средство, което не разчита на доминиращи американски доставчици като Visa и PayPal. Чиполоне заяви, че подкрепата на Тръмп за глобално достъпни стейбълкойни, обвързани с долара, ще създаде още един американски платежен инструмент и ще добави спешност към проекта за дигиталното евро. Европейската комисия предложи законодателство за дигиталното евро през юни 2023 г., но оттогава насам напредъкът е минимален поради скептицизма на някои законодатели и банкери. Той изрази надежда, че Европейският парламент и Съветът на ЕС ще приключат работата по законодателството за дигиталното евро преди лятото, което ще проправи пътя за преговори с Комисията. Това би дало възможност новите правила да бъдат финализирани до ноември, когато се очаква политиците на ЕЦБ да гласуват дали да стартират дигиталната валута. Чиполоне заяви, че разпространението на американски стейбълкойни като платежно средство е „обезпокоително“, тъй като заплашва да отклони депозити от европейските банки. „Ако хората в Европа започнат да използват стейбълкойни за разплащания, при положение че повечето от тях са американски и базирани на долара, те ще прехвърлят своите депозити от Европа към САЩ“, посочи той. Банкери се опасяват, че дигиталното евро би довело до същия ефект, тъй като клиентите биха могли да прехвърлят част от паричните си средства в защитен дигитален портфейл, гарантиран от ЕЦБ. За да адресира тези притеснения, ЕЦБ заяви, че вероятно ще въведе таван на притежаваните суми до няколко хиляди евро, като те няма да бъдат олихвявани. Според мозъчния тръст Atlantic Council, Нигерия, Ямайка и Бахамите вече са стартирали цифрова валута на централната банка (CBDC), а още 44 държави, включително Русия, Китай, Австралия и Бразилия, провеждат пилотни програми. За разлика от това, Тръмп забрани на Федералния резерв на САЩ да издава своя собствена CBDC.

В рамките на инициативата „Един пояс, един път“, която обхваща 150 държави китайските компании са построили през 2024 г. обекти с мощност от 24 ГВт в сектора на електроенергетиката. Това е най-високият резултат от стартирането на този мащабен проект, се казва в доклад на компанията Wood Mackenzie. За сравнение, през 2023 г. изградените в чужбина проекти са били с мощност 10 ГВт, а през 2022 г. – 22 ГВт. Според анализаторите от компанията инвестициите в проекти за ВЕИ отразяват промяна към по-екологични технологии. Според доклада 52 % от пуснатите в експлоатация мощности са за ВЕИ, включително 8 ГВт в сектора на слънчевата енергетика и 5 ГВт в областта на хидроенергетиката. Останалите 48 % са проекти за топлоелектрически централи, работещи на базата на изкопаеми горива. От старта на инициативата „Един пояс, един път“ към края на 2024 г. общата мощност на завършените от Китай енергийни проекти в чужбина достига 156 ГВт. Това е 1,5 пъти от общия инсталиран капацитет на Австралия към 2024 г., правят сравнение от компанията. От тях на слънчевата енергетика се падат 22 ГВт.  В доклада на Wood Mackenzie се отбелязва, че портфолиото от китайски проекти в чужбина остават и 19 ГВт за въглищни енергийни проекти, въпреки че са обект на потенциално анулиране. Това означава, че остават несигурни, след като през 2021 г. Китай се ангажира, че повече няма да строи такива мощности в чужбина. Консултантската компания уточнява също така, че 9 ГВт от проектите за газови мощности са или в етап на изграждане или на планиране. Консултантът от отдела за енергийни изследвания за Азиатско-тихоокеанския регион към Wood Mackenzie Yanqi Cao съобщава, че от стартирането на инициативата китайските компании са инвестирали около 281 милиарда долара в 369 проекти в чужбина. В докладът се посочва също така, че основен фокус на инициативата „Един пояс, един път“ остават развиващите се страни. Така на Азия се падат 70 % от изградените мощности в рамките на „Един пояс, един път“, а след нея се нарежда Африка с 15 %. Според Wood Mackenzie, на пет от водещите пазари в рамките на тази инициатива – Пакистан, Индонезия, Виетнам, Саудитска Арабия и Малайзия през следващото десетилетие вероятно ще се наблюдава най-значителния ръст на ВЕИ. Прогнозираната мощност от 120 ГВТ ще изисква инвестиции от 73 млрд. долара. Очаква се, че най-голямо търсене ще има в Саудитска Арабия, където се планира изграждане на 41 ГВт слънчеви мощности и 13 ГВт вятърни.