С 31.2 хил., или с 1.3% се увеличават наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2025 г. в България, спрямо края на март, като достигат 2.38 млн. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за наетите лица и средна работна заплата за второто тримесечие на годината. В края на юни 2025 г. в сравнение с края на същия месец миналата година броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение нараства с 36.2 хил. или с 1.5%. Най-голямо увеличение на броя наети лица се наблюдава в икономическите дейности "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 11.7 хил., "Строителство" - със 7.8 хил., и "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 5.4 хил., а най-голямо намаление - в "Преработваща промишленост" - с 9.9 хил., и в "Селско, горско и рибно стопанство" - с 3.0 хиляди. В процентно изражение увеличението е най-значително в икономическите дейности "Строителство" и "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с по 6.0%, и в "Култура, спорт и развлечения" - с 5.9%, а най-голямо намаление е регистрирано при "Селско, горско и рибно стопанство" - с 4.3%, и при "Добивна промишленост" - с 3.3%. Средната брутна месечна работна заплата за април 2025 г. е 2 588 лв., за май - 2 582 лв., и за юни - 2 547 лева. През второто тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата e 2 572 лв. и се увеличава спрямо първото тримесечие на годината с 5.3%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са "Образование" - с 21.2%, "Държавно управление" - със 17.9%, и "Добивна промишленост" - с 8.5%. През второто тримесечие на 2025 г. спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 13.8%, а в частния сектор - с 11.4%.

Нараства броят на фирмите, които искат лицензи за дейности с оръжия от междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение. 210 са били разгледаните заявления от комисията. Сред тях са лицензи за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, транспортирането им, регистрация, за брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната. Най-много – 83, са били издадените петгодишни лицензи за износ и внос, както и 50 удостоверения за брокерска дейност. Четири лиценза за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, са били отнети. Заличени са пет удостоверения за регистрация за трансфер на продукти и четири удостоверения за регистрация за брокерска дейност. През 2024 г. на този пазар са се появили 24 нови фирми. Расте броят на лицензираните и регистрирани фирми от 191 броя в края на 2014 г. на 312 броя в края на 2024 г.

Европейската комисия разреши на американския инвестиционен фонд Advent International да придобие еднолично българската TBI Bank, след като установи, че сливането няма да застраши конкуренцията на общия пазар, тъй като ще повлияе само на банковия сектор в България, Гърция и Румъния. Комисията заключи, че сделката засяга компании с ограничени пазарни позиции и няма да породи опасения за конкуренцията. TBI Bank, деветата по големина банка в България, е собственост на "TBI файненшъл сървисис", регистрирана в Нидерландия, а за придобиването беше съобщено през април, без да се разкрива цената на сделката. "Адвент" е собственик и на българския финтех MyPos.

В началото на август към енергийната система на България се присъедини и първият етап от един от най-комплексните и големи ВЕИ проекти в страната - "Тенево" край Ямбол. Хибридната централа на "Тенево солар техноложи" на мястото на старото военно летище до ямболското село включва 238 MW фотоволтаици и 315 MW/760 MWh система за съхранение на енергия с батерии (BESS), като има и планове още за над 250 MW вятърни турбини. Сега са пуснати в експлоатация първите 69 MW солари, както и всички присъединителни съоръжения към мрежата на ЕСО на 400 kV, като доставчик на основното оборудване за тях е Siemens Energy AG. С това общо пуснатите в страната фотоволтаици от началото на годината ще надминат 500 мВт. Втората фаза на фотоволтаичния парк ще бъде пусната в експлоатация в началото на 2026 г. Паралелно с това се работи по изграждането и на батериите. Проектът в Тенево е общ между датската компания Eurowind Energy и базираната във Виена Renalfa IPP - съвместно предприятие между френския фонд мениджър на инфраструктурни фондове RGREEN INVEST и Renalfa Solarpro Group, в която акционер е и съиздателят на "Капитал" Иво Прокопиев. Общият размер на инвестицията не се посочва и трудно може да бъде определен, тъй като проектът се прави на етапи, а цените на различните елементи варират значително във времето. Основни кредитори на проекта са Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) с 50 млн. евро за изграждане и експлоатация на фотоволтаичната електроцентрала и Raiffeisen Bank International с 53 млн. евро.

Върховният административен съд (ВАС) окончателно потвърди забраната за отглеждане на "американска норка" в България. Такава заповед бе издадена от Министерство на околната среда и водите още в края на май 2022 г., но тя се обжалваше от собствениците на единствената ферма в България. Фермата е собственост на "Фармпро", в която съдружници са Иван Ангелов, синът му Ангел Ангелов и роднини, които са по-известни с пилешките си продукти "Градус". Фирмата трябва да заплати и разноските по делото на Министерство на околната среда и водите и на природозащитници.

Всички 13 благоевградски търговски дружества със 100 % общинско участие представиха отчетите си за 2024 г. за одобрение от Общинския съвет на Благоевград. Дружествата, приключили финансовата година с печалба, дължат дивидент на общината, който е в размер на 50 % , след като се приспаднат дължимите данъци. От внасяне на дивидент са освободени медицинските дружества, те са 4, като две са лечебни заведения за болнична помощ, медицински център и център за психично здраве. Общият размер на записания капитал на търговските дружества със 100 % общинско участие към края на 2024 г. е 7 100 110 лв. Дивидент в размер на 2850 лв. трябва да внесе в общинския бюджет „Биострой“ ЕООД. За 2024 г. дружеството отчита печалба от 6000 лв. След отпадане на дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и чистота, които с решение на ОбС от 1.10.2022 г. бяха възложени на общинското предприятие „Чистота Благоевград“, обемът на дейност на „Биострой“ е силно намалял и дружеството отговаря за следексплоатациони грижи на Клетка 1 на депото и изпълнява строителни и ремонтни дейности, възложени от общината и общинските звена и предприятия. Седем човека са на щат във фирмата, ръководена от инж. Васил Бачев. 9 038,97 лв. е дивидентът, изчислен да внесе в общинската хазна „Пазари“ ЕООД. В дружеството работят 6 човека, в това число и управителят Юлиян Иванов. Отчетената за 2024 г. печалба от дружеството е 20 086, 60 лв., за сравнение, предната 2023 г. тя е била едва 4000 лв.  Общинското дружество с най-сериозни загуби за 2024 г. е „Паркинги и гаражи“. - 58 000 лв. срещу 49 000 лв. за предходната 2023 г. Персонал от 36 човека работи в общинската фирма, начело с управителя Бойко Пандурски. Приходите от основната дейност са в размер на 1 441 000 лв. за 2024 г., която е с 20 000 лв. по-малко от приходите през 2023 г. ОбС одобри съществени корекции и увеличение на таксите за платено паркиране. От февруари2025 г. цената за престой на автомобил в „синя зона” се двигна двойно от 1 на 2 лв., въведе се годишна такса от 125 лв. за първо паркомясто за живеещите в зоната на платено паркиране, увеличи се и цената на месечния абонамент. Отчетените от управителя на „Паркинги и гаражи“ приходи за първото тричесечие на 2025 г. скочиха на 401 000 лв., който регистрира и печалба от 4000 лв.
Сериозен ръст на печалбата за 2024 г. в сравнение с предходната отчита „Благоевград инвест 2016“ ЕООД. Едва 1000 лв. е била тя през 2023 г., срещу 48 000 лв. за 2024 г.. Основната дейност на общинското дружество е строителен надзор, инвеститорски контрол на възложените от общината строителни дейности и изготвяне на комплексни доклади за оценка на съответствието на инвестиционни проекти. В дружеството работят 6-има души заедно с управителя, то има натрупана загуба от минали години в размер на 95 000 лв. През първата половина на 2024 г. ОФК „Пирин“ е ръководно и оперативно звено на представителния мъжки отбор в Първа професионална лига, а за втората половина на годината е подписан договор за управление с „ПФК „Пирин 22“ АД и спортно-състезателната дейност е насочена към новото дружество и основната функция на ОФК през второто полугодие е насочена към погасяване на натрупани задължения. През 2024г в ОФК „Пирин“ са работили 33-ма души, а от началото на 2025 г. управлението на дружеството е възложено на Костадин Петров. В края на 2024 г. дружеството отчита 264 000 лв. печалба, заедно със сериозни просрочени задължения: 170 000 лв. за осигуровки, 215 000 лв. данъчни, 352 000 лв. към доставчици и 55 000 лв. други текущи задължения. Дружеството „Арт стейдж енд фест“ ЕООД, създадено през 2021 г. да организира и провежда културни събития, социални инициативи, туристическа и туроператорска дейност. а 2024 г. с финансов резултат от 101 577 лв. За сравнение, предната 2023 г. печалбата му е била 68 000 лв., а настоящият управител Христо Климентов оглави общинската фирма в последните дни на 2023 г. Изчисленият дивидент на общинската хазна, който „Арт стейдж енд фест“ трябва да внесе до 30 септември тази година, е от 48 249лв., най-висок от всички общински дружества. 38 323 лв. е дивидентът от печалбата, който „Благоевград проект 2021“ ЕООД следва да преведе на общината на база на отчетената за 2024 г. печалба от 81 000 лв. Предната година финансовият резултат е бил едва 1000 лв. „Благоевград еко транспорт“ ЕООД няма печалба за 2024 г., сочи в отчета си управителят Александър Коюмджиев. През 2023 г. посоченият финансов резултат на дружеството със средносписъчен състав от 9 души, е 12 000 лв. При тази ситуация фирмата не дължи дивидент от печалбата в полза на общината. Общинското дружество „Индустриални паркове – Благоевград“ ЕООД не осъществява дейност към този момент. Останалите 4 общински дружества – онкоболницата „Св. Мина“ , белодробният диспансер, психодиспансерът и „Медицински център-1 Благоевград“ ЕООД, не дължат дивидент на общината, тъй като са медицински.

"Винпром" АД - Велико Търново е основан през 1947 г. и е едно от старите предприятия в региона. Още от началото на дейността му в него са се произвеждали оцет и високоалкохолни подсладени спиртни напитки. През последните две години гамата в оцетопроизводството е значително разширена. Освен традиционните видове се предлагат и био оцети - винен и ябълков, балсамов оцет, бял винен оцет. При високоалкохолните напитки портфолиото на предприятието включва различни видове ликьори, мента, мастика, водка. Великотърновският "Винпром" работи основно за вътрешния пазар, като последните две години стремежъг на ръководството е към разширяване на търговската мрежа. В предприятието, което е с площ близо 23 декара, сега работят около 20 души. Винпромът може би притежава най-модерната преса за пресоване на ябълки в България, а вероятно и в Източна Европа, която запазва много добре качеството на ябълковия сок, превръщащ се в оцет. Изцяло е изградена фотоволтаична инсталация със съответните батерии за съхранение и разпределение на енергията, които от няколко месеца осигуряват добра конкурентноспособност на предприятието. Годишно "Винпром" АД - Велико Търново преработва и произвежда около 1,5 милиона литра оцет, както и постоянно нарастващи количества високоалкохолни напитки, които може би скоро ще достигнат около 0,5 милиона бутилки.

Технологичният инвеститор Prosus получи одобрение от антимонополните органи на Европейския съюз и ще придобие Just Eat Takeaway срещу 4.1 милиарда евро. Регулаторното решение дойде, след като компанията майка на купувача се съгласи да продаде част от дела си в конкурентната фирма за доставки Delivery Hero, предава Reuters. Prosus, със седалище в Амстердам, която е мажоритарно притежание на южноафриканската Naspers, обяви сделката през февруари, разчитайки на своите възможности в областта на изкуствения интелект, за да даде тласък на Takeaway – най-голямата компания за доставка на храна в Европа. В мотивите си към даденото разрешение Европейската комисия посочва, че Naspers е предложила да намали значително своя 27.4% дял в Delivery Hero в рамките на 12 месеца. Южноафриканската компания се е ангажирала и да не упражнява правото си на глас с останалия си ограничен дял в Delivery Hero и да не го увеличава над определеното максимално ниво. Тя няма да препоръчва или предлага никакви лица за Управителния и Надзорния съвети на Delivery Hero. Delivery Hero и испанското ѝ подразделение Glovo бяха глобени с 329 млн. евро от антимонополния орган на ЕС през юни за участие в картел, който включваше споразумение за разделяне на пазарите помежду им и за неотнемане на служители един от друг.

Дълговата спирала в САЩ е ускоряваща се криза, която заплашва позицията на страната като водеща световна сила. Нарастващите дефицити се комбинират с масивни рефинансирания на съществуващия дълг. Това може да принуди Федералния резерв да стане вечен купувач на държавни ценни книжа – купувач от първа и последна инстанция. Брутният национален дълг на САЩ е под 6 трлн. долара през 2000 г. В средата на 2025 г. сумата надхвърля 37 трлн. долара, т.е. ръстът достига 520% за период от 25 години. Дългът на страната също така е равнява на 740% от федералните приходи. Това гарантира несъстоятелност, освен ако не се предприемат агресивни реформи. Според прогнозите американският национален дълг ще надхвърли 67 трлн. долара до 2035 г. дори при оптимистични предположения за икономическия растеж. За да поставим това в контекст: на Америка са ѝ били необходими 250 години, за да натрупа първите 37 трлн. долара. Страната се очаква да добави още 30 трилиона долара само за едно десетилетие - най-бързото натрупване на дълг в съвременната история. Дефицитите също продължават да растат. За фискалната 2025 г. дефицитът достига 1,36 млрд. долара – 14% увеличение спрямо миналата година, като остават по-малко от четири месеца до края на фискалната календарна година. Годишните дефицити сега представляват 6,4% от брутния вътрешен продукт (БВП), като според прогнозите ще нараснат до 9% от БВП, или 2,7 трлн. долара, до 2035 г. Според данни на Министерството на финансите на САЩ, дълг на стойност 9,2 трлн. долара падежира през календарната 2025 г. – близо 31% от БВП. Дори ако федералните разходи бъдат замразени за една нощ, правителството все още ще трябва да рефинансира почти една трета от цялото производство на икономиката при значително по-високи лихвени проценти. Това е смъртоносна спирала в движение. Лихвените плащания изпреварват и разходите за отбрана като перо във федералния бюджет. САЩ сега плащат 1,11 трлн. долара лихви годишно спрямо 1,1 трлн. долара за национална отбрана, като разходите за лихви се очаква да нараснат до 2 трлн. долара през следващото десетилетие. Дори ако годишните дефицити бъдат елиминирани, с изключение на лихвените плащания, съотношението дълг/БВП няма да намалее, освен ако икономиката не постигне устойчив растеж от над 3%. Такъв растеж обаче е практически невъзможен поради няколко причини. Първо, работната сила в САЩ се свива, а производителността намалява с 1,5% през първото тримесечие. Ограниченията на имиграцията и затварянето на границите намаляват участието на работната сила, като ефективно свиват наполовина растежа на БВП. В същото време инфлацията сериозно ерозира финансовата стабилност на средната класа, като 60% от американците сега държат спестявания под 1000 долара. Неизпълнението на потребителските кредити се увеличава: 10% от заемите на Федералната жилищна служба (FHA) в момента са просрочени, а 9 млн. кредитополучатели са в просрочие или неизпълнение на студентски заеми след края на периода на отсрочване. Според BEA, корпоративните печалби намаляват със 118,1 млрд. долара през първото тримесечие. Слабият растеж на приходите и свиването на маржовете заради растящите заплати и производствените разходи водят до това, че печалбата на акция трудно оправдава днешните оценки на компаниите. От началото на количественото затягане през 2022 г. Федералният резерв продаде активи на стойност 2,3 трлн. долара. Сега той е в необичаен процес на активно свиване на баланса с и, вместо да абсорбира дългосрочни ценни книжа. Освен това, на чуждестранните централни банки, особено тези в Китай и Япония, вече не може да се разчита като на надеждни купувачи. В Япония лихвата по 40-годишните държавни облигации се повиши до 3,37%, което предлага на местните инвеститори по-конкурентна възвръщаемост. Освен това, налагането на мита, конфискациите на активи и санкциите допринасят за допълнителния политически риск на пазара на държавни ценни книжа. Междувременно търговските потоци се свиват. Излишъците намаляват. Глобалните доларови резерви изтъняват. Съществува вакуум от купувачи и той само се разширява. Годишните дефицити вече надминават 2 трлн. долара. Когато настъпи следващата рецесия, тези дефицити ще са още по-големи и потенциално ще достигнат между 4 и 6 трлн. долара всяка година. Всички форми на потребителски дълг - ипотеки, студентски заеми и автомобилни кредити, са обвързани с 10-годишните държавни облигации. Ако краткосрочните лихви паднат, но дългосрочните се повишат, „пут“ опцията на Федералния резерв ще се провали. Резултатът: срив в цените на жилищата, кредитите и акциите. Кризата с облигациите е реална и нейните причини са многобройни, включително евентуално уволнение на управителя на Фед Джером Пауъл и замяната му с президентска марионетка. Като се добави към това предизвикана от рецесия експлозия на дефицита, съчетана с неконтролируема инфлация, и смъртоносната спирала от дългове е готова да се завърти. Общият нефинансов дълг на САЩ вече е 257% от БВП. Кредитният балон, недвижимите имоти и акциите – или триумвиратът на фалшивия просперитет, са продукти на 20-те години отрицателни реални лихвени проценти. Тази ера приключи. Трусовете вече са видими. Доларът отслабва. Доходността по облигациите се покачва. Кредитните пазари са на ръба. Когато пазарът на облигации навлезе в режим на паника и ликвидността пресъхне, това ще послужи като катализатор, който едновременно ще спука балона на недвижимите имоти, балона на бизнес кредитите и балона на пазара на акции.

Сливането на две контролирани от Китай корабостроителни компании на стойност 16 млрд. долара е напът да бъде завършено тази година, съобщава в. Wall Street Journal. С него ще се създаде най-голямата корабостроителница в света. Китайският корабостроителен гигант се нарича China State Shipbuilding (CSSC). Тази седмица се очаква да придобие своя партньор China Shipbuilding Industry и да поеме изцяло листването на Шанхайската фондова борса, след като регулаторите наскоро одобриха сделката. Сливането е един вид завръщане към корените, тъй като двете компании първоначално са били една, но са се разделили през 1999 г. на фона на усилията на властите за насърчаване на конкуренцията. Днес Пекин се опитва да консолидира държавните си предприятия в чувствителни индустрии, най-вече тези, свързани с армията. Основният бизнес на CSSC е търговски, но тя е и ключов подизпълнител за китайските военноморски сили. Компанията, която бе придобита, пък е строителят на първия китайски самолетоносач местно производство „Шандун“. Двете компании заедно отговарят за почти 17% от световния пазар миналата година на базата на данни за нови поръчки от Clarksons Research. Общите поръчки на новата компания ще са за над 530 кораба и 54 млн. DWT (дедуейт тонаж) – най-много в света, а годишните приходи ще са за около 18 млрд. долара на базата на последните им годишни отчети. Пекин се фокусира върху завземането на водещата позиция в корабостроителния бизнес преди десетилетия и сега китайските фирми съставляват повече от половината от световния пазар. Построени от Китай кораби формират 55% от световния тонаж през миналата година спрямо едва 0,5% за САЩ, показват данни на ООН. Китай притежава 232 пъти корабостроителния капацитет на САЩ, според данни на самите американски военноморски сили. Но според актуалната статистика Китай се изправя пред трудни времена заради очакваните пристанищни такси от САЩ за построени от Китай кораби, които накараха собствениците да се огледат за алтернативи. В допълнение митата на Тръмп и фокусът на страните върху скъсяването на веригите на доставки означават, че е възможно по-малко кораби да са необходими за пренасяне на стоки по света. Листнатата в Сингапур Yangzijiang Shipbuilding, най-голямата частна корабостроителница в Китай, е получила поръчки за 14 кораба на стойност 540 млн. долара през първата половина на 2025 г. спрямо 126 кораба за 14,6 млрд. долара за цялата минала година. Според данните на Clarksons Research новите поръчки на кораби в световен мащаб са намалели с 48% на годишна основа през първата половина на тази година. От Yangzijiang посочват, че секторът е изправен пред „макроикономическа несигурност и геополитическо напрежение“.