Към края на декември 2024 г. общите активи на банковия сектор достигат 191,6 млрд. лв., като отбелязват ръст от 11,4 на сто на годишна база. Това се посочва в анализ на Асоциацията на банките в България. Към 31 декември 2024 г. 61,2 на сто от активите на банковата система са под формата на кредити и аванси, които възлизат на 117,3 млрд. лв. Паричните средства, които се равняват на 34,1 млрд. лв., формират 17,8 процента от активите, а делът на портфейлите с ценни книжа достига 17,3 на сто (33,1 млрд. лв.). Собственият капитал на банковата система нараства с 4,8 на сто на тримесечна база, достигайки 23,2 млрд. лв. Към края на декември 2024 г. стойността на собствения капитал е с 15,7 на сто по-висока спрямо същия период на предходната година. Към края на декември2024 нетната печалба на банковия сектор бележи ръст от 8,1 на сто на годишна база. В абсолютна стойност реализираната от банковата система печалба нараства с 277,97 млн. лв. спрямо четвъртото тримесечие на предходната година. Размерът на нетния общ оперативен доход на банковата система се равнява на 7,867 млрд. лв., нараствайки с 13,7 на сто на годишна база (от 6,916 млрд. лв. към края на 31 декември 2024 г.). Нетният лихвен доход на банките се повишава с 14,9 на сто на годишна база (4,846 млрд. лв. към края на декември 2023 г.) и към края на декември 2024 г. възлиза на 5,566 млрд. лв. Нивото на нетния лихвен доход се формира от разликата между приходите от лихви и разходите за лихви. Към края на 2024 г. приходите от лихви се покачват с 14,4 процента на годишна база до 6,726 млрд. лв. Разходите за нарастват с 12,4 на сто на годишна база. Обемът на необслужваните кредити (с просрочие над 90 дни; без централни банки и кредитни институции) намалява към края на декември, достигайки нива от 2,159 млрд. лв. спрямо края на септември 2024 г., когато са в размер на 2,295 млрд. лв. Депозитите, привлечени от банките, продължават да нарастват. В края на 2024 г. общата сума на депозитите в банковата система достига 140,428 млрд. лв., отбелязвайки годишен ръст от 10,1 на сто. Спестяванията към декември нарастват с по-бърз темп в сравнение с отчетения ръст на годишна база от 9,7 на сто към края на септември.

Централните банки по света не бяха много активни при покупките на злато през януари, на фона на рекордните цени на суровината. Според Световния съвет по златото, само две страни са увеличили резервите си от благородния метал с повече от 5 тона. Това са Узбекистан, купила 8.1 тона през месеца, както и Китай с 5 тона. По-скромни количества бяха придобити от Казахстан (3.8 тона) и Полша (3.1 тона). Чехия и Гана пък продължават с покупките си, макар и минимални (1.7 тона и 0.1 тона), за 23-и и 20-и пореден месец. Сред нетните купувачи за януари са още Катар (1.3 тона), Египет (0.5 тона) и Монголия (0.2 тона). През месеца само три държави продаваха злато – Русия (3.1 тона), Йордания (3 тона) и Киргизстан (1.9 тона). Полша е държавата с най-големи покупки през миналата година (89.5 тона), след като увеличи резервите си със 130 тона през 2023 г. С покупки за над 70 тона през 2024 г. се отчитат също Турция (74.8 тона) и Индия (72.6 тона), като за най-многолюдната държава на планетата това е осма поредна година ва увеличение в резервите. След като години наред не обявяваше покупки на злато, Китай завърши на плюс за трета поредна година. Купеното количество възлезе на 33.9 тона - значително по-малко от придобитите 224.9 тона през 2023 г. Над 10 тона от метала за 2024 г. са купили още Ирак, Чехия, Унгария, Узбекистан и Катар. България не е купувала злато през последните 59 месеца. За последно това се случва през февруари 2020 г., когато са придобити 0.348 тона от суровината. България заема 53-а позиция сред най-големите притежатели на злато в света с резерви за 40.9 тона, оценени на 6.99 млрд. лв. Днес златото формира 8.9% от всички резерви на Българска народна банка.

"Евротръст" (Evrotrust) ще участва в създаването на Европейския електронен портфейл за дигитална идентичност като част от консорциум, съставен от европейски дружества, равиващи дейност в сферата на електронната идентификация и удостоверителни услуги. Консорциумът "Уи Билд“ (WE BUILD или Wallet Ecosystem for Business and Payments) беше избран от Европейската комисия за втори кръг на пилотните проекти относно Европейския електронен портфейл за дигитална идентичност (EUDI Wallet). Консорциумът е воден от Министерството на икономиката и Търговския регистър на Нидерландия (KVK) и Търговския регистър на Швеция (Bolagsverket). Проектът има за цел да подобри взаимодействието между бизнеса, правителствата и потребителите чрез иновативни дигитални решения. Европейският електронен портфейл за дигитална самоличност е инициатива, разработвана от Европейската комисия, с мисия да позволи на гражданите и бизнеса да се идентифицират, да подписват документи и да извършват електронни трансакции в ЕС, като контролират личните си данни."Евротръст" ще използва своя опит в дигиталната идентичност и електронните подписи за разработването на 13 бизнес сценария, които ще оформят бъдещето на електронните бизнес услуги. Проектът на WE BUILD стартира през септември 2025 г. и ще продължи 2 години.

businessPace е готов за внедряване инструмент за анализ на данни за продажби, базиран на Business Intelligence платформата Qlik Sense. BI приложението за анализи и справки дава достъп до готови дашборди и възможност за гъвкав анализ на данните за продажби в компанията. businessPace e набор от дашборди, които обединяват всички търговски данни и позволява разглеждането им през различни сечения. Решението дава възможност за интерактивна работа с търговската информация, откриване на взаимовръзки и/или пропуснати ползи. businessPace e разработка в резултат на 18-годишния опит на Balkan Services в имплементацията на BI системи и 440+ успешно завършени BI проекта от екипа на Balkan Services.

Изобретателят Красен Димитров развива новата си компания, "Волтера", която разработва електролизьори за производство на водород и термопомпи, които да се използват в електрически коли. "Волтера" вече е подкрепена от Европейския съвет по иновации (EIC), европейска институция, която инвестира в дълбоки технологии. Компанията е получила 3.2 млн. евро по програмата Pathfinder като част от консорциум заедно с университетите в Хановер и Атина. Крайният продукт, който ще бъде развит с финансирането, ще остане собственост на "Волтера". Миноритарни дялове в дружеството "Волтера България" имат и енергийната CWP Global заедно с българския партньор в CWP Димитър Енчев. Димитров получава докторска степен по биохимия в Baylor College of Medicine в Хюстън и едно от изобретенията му в сферата на генетиката от този период се отделя в компания - NanoString. Димитров е изпълнителен директор на NanoString между 2003 и 2006 г. През 2013 г. NanoString е листната на Nasdaq и набира 76 млн. долара в първичното си публично предлагане. Димитров излиза от компанията като акционер година по-късно, а през 2024 г. NanoString е купена от Bruker Corporation. В Австралия създава компания Digital Diagnostics, която разработва прототип на апарат, който измерва способността на кръвта да разгражда тромби. "Волтера" започва да разработва тихи и икономични термопомпи, които не отделят вредни газове и според Димитров могат да се използват в електрически коли. С тези две технологии компанията кандидатства за финансиране от EIC и печели 3.2 млн. евро, които трябва да бъдат изразходвани целенасочено в рамките на три години. Въпреки че част от сумата ще отиде и в два университета, както и в кипърска маркетинг компания, всички пари ще са за работа по продукта на "Волтера". Друг продукт на компанията - мембрани, които могат да се използват за пречистване на вода от соли, е в ранно ниво на разработка. Според Димитров те също имат потенциал да се превърнат в пазарен продукт. Димитров си поставя в рамките на три години компанията да разработи работещи прототипи на продуктите си, както и да консолидира интелектуалната собственост. Така според него оценката на компанията ще се качи значително. Едва след тези три години Димитров и екипът му ще започнат да мислят за производство. Ако "Волтера" реши да открива производствени мощности в България, за това ще бъдат нужни значително по-големи суми, отколкото настоящите 3 млн. евро финансиране.

Пристанище Бургас вече може да обслужва големи товарни кораби с дължина до 260 метра. Модернизацията на пристанищната инфраструктура е реализирана с безвъзмездно съфинансиране в размер на 39,9 млн. евро по Механизма за свързване на Европа. С изпълнението на проекта rebirth28 е изградено ново дълбоководно корабно място на терминал „Бургас Запад“ с цел създаване на пристанищна зона, предназначена за обработка и съхранение на контейнери. Обновена е и железопътната инфраструктура на терминала, което ще подпомогне увеличаването на капацитета на железопътния транспорт от и до пристанище Бургас.

„Българска фондова борса“ АД (БФБ) отчита ръст на консолидираната печалба с 39% на годишна база до 17 млн. лв. за 2024 г., спрямо 12,5 млн. лв. за 2023 г. Печалбата се увеличава с 4,9 млн. лв., приходите от лихви – с 5,8 млн. лв. до 14,3 млн. лв., а приходите от услуги – с 1,4 млн. лв. до 19,1 млн. лв. Повишението на разходите е с 2 млн. лв., като тези за възнаграждения и осигуровки нарастват с 12%, или 513 хил. лв., до 4,7 млн. лв. Разходите за външни услуги са нагоре с 1,03 млн. лв. до 7,1 млн. лв. Приходите от лихви са на база паричните средства (98 млн. лв. в края на 2024 г.) от клиенти на търговци с електрическа енергия в „Българската независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ), което е 100% собственост на БФБ. През годината БНЕБ си купи нова офис сграда на ул. "Света София" в София за 12 млн. лв. В неконсолдирания отчет на БФБ за 2024 г. има печалба от 6,63 млн. лв., на база дивиденти от БНЕБ за 6,82 млн. лв. БФБ е с малко над 50% държавно участие и според постановление трябва да разпределя 50% от печалбата си като дивидент. Това прави по 0,5 лв. печалба за всяка от общо 13,2 млн. акции, или дивидент от около 0,25 лв. на акция. БФБ е оператор на пазара на акции и облигации у нас, а дъщерното БНЕБ – на електрическата енергия.

Една от водещите енергийни и финансови групи в Югоизточна Европа – “Еврохолд България” АД, завършва 2024 г. с консолидирани приходи на “Еврохолд” се увеличават минимално от 2.81 млрд. лв., а оперативната печалба на холдинга преди лихви, амортизации и данъци (ЕBITDA) нараства с повече от 47 процента на годишна база до малко над 308 млн. лева. Крайният нетен финансов резултат е близо 39 млн. лв. спрямо близо 80 млн. лв. за 2023 г., когато в печалбата беше отчетен голям еднократен ефект. Енергийният бизнес на “Еврохолд”, който оперира под бранда “Електрохолд”, през 2024 г. приключва с приходи от 2.29 млрд. лв. и EBITDA в размер на 290.8 млн. лева. Застрахователният бизнес на “Еврохолд”, който е концентриран в “Евроинс Иншурънс Груп” АД отчита приходите от 530.3 млн. лв. при EBITDA на стойност 21.9 млн. лева. “Еврохолд” е собственик на “Електрохолд” – водеща електроенергийна група в България, която притежава най-големия дистрибутор, доставчик и търговец на електроенергия в страната, има над 3000 служители и обслужва 3 млн. потребители. “Еврохолд” е собственик и на “Евроинс Иншурънс Груп” АД, една от големите застрахователни групи в региона. Тя предоставя пълен спектър от застрахователни услуги, оперира в 12 държави и има над 2000 служители.

„Телематик Интерактив България“ АД ускорява ръста на приходите през 2024 г. в сравнение с 2023 г., показват данните от консолидирания финансов отчет на дружеството за последното тримесечие на 2024 г). Дружеството реализира и почти 18,6 млн. лева консолидирана печалба към края на 2024 г. „Телематик Интерактив България“ реализира към края на миналата година 133,7 млн. лева приходи от дейността в сравнение със 118,4 млн. лева в края на предходната 2023 г., което е с почти 13% повече на годишна база. Основен дял от приходите се формира от казино игри – 117,5 млн. лева за 2024 г. в сравнение със 106,4 млн. лева за 2024 г., или с 10,5% повече. Най-силен ръст отчитат спортните залагания – до над 10,5 млн. лева от 6,5 млн. лева, или с 61,5% на годишна база към края на 2024 г. Увеличението е благодарение на проведеното през миналата година Европейско първенство по футбол, както и въвеждането на нова платформа за спортни залози от дружеството. Приходите от игрално съдържание – т.е. игри на компанията, които се разпространяват на други пазари от нейни партньори, нарастват с 3% до 5,5 млн. лева през 2024 г. на консолидирана база. Увеличава се делът на собствените игри в онлайн казиното, което понижава разходите на дружеството за външно игрално съдържание. „Телематик“ увеличава броя на активните клиенти, както и средния приход на активен клиент през 2024 г. Активните клиенти достигат 96 334 души месечно през 2024 г., което е с почти 9% повече спрямо 2023 г. Средният приход нараства с над 4% през 2024 г. в сравнение с 2023 г. до 111 лева от 106 лева.

Нивото на безработица в Европейския съюз е било 5.8% през януари 2025 г. и 6.2% за еврозоната, според данните на Евростат. Безработицата на Стария континент остава на историческо дъно за четвърти пореден месец, въпреки слабостта на икономиката. Брутният вътрешен продукт на региона е стабилен през трите месеца до 31 декември, в сравнение с предходното тримесечие. Броят на хората без работа в ЕС е общо 12.82 млн.. В сравнение с предходния месец, безработните са с 8000 души по-малко. В еврозоната 42 000 души са намерили работа, в сравнение с предходния месец, като по този начин броят на безработните е намален до 10.76 млн. през януари 2025 г.Безработицата сред хората под 25 години остава стабилна на ниво от 14.6% в ЕС, което означава, че около 2.9 милиона млади хора са били без постоянна заетост. В еврозоната равнището на младежката безработица е 14.1% спрямо 14.2% за предходния месец. Коефициентите на безработица по пол също остават непроменени в ЕС и в еврозоната. Делът на мъжете без работа в ЕС е 5.6%, а на жените - 6%, докато в еврозоната той е съответно 6% и 6.4%. Нивото на безработицата в Испания - най-високото в ЕС, започна да намалява през януари.  Страните с най-ниски нива на безработица са Чешката република и Полша, като и двете регистрират ниво от 2.6% през януари.В България нивото на безработицата за януари, по данни на Евростат, е 3.9 на сто, като бележи спад от 0.1 процентен пункт спрямо предходния месец. В България нивото на заетост е по-високо от средното за Общността. Последната прогноза на Европейската комисия, публикувана през ноември, предполага, че безработицата в ЕС ще бъде 5.9% през 2025 г., а в еврозоната тя ще достигне 6.3%.

Американската компания BlackRock ръководи консорциум, който ще придобие по-голямата част от пристанищния бизнес на хонконгския конгломерат CK Hutchison на стойност 22,8 милиарда долара. Сделката включва стратегически пристанища около Панамския канал, което е част от усилията на Вашингтон да ограничи китайското влияние в региона, предава "Ройтерс". Според условията на сделката, консорциумът, включващ Terminal Investment и Global Infrastructure Partners, ще придобие 90% от Panama Ports Company, която управлява ключовите пристанища Балбоа и Кристобал от двете страни на канала. BlackRock ще контролира общо 43 пристанища с 199 терминала в 23 държави, което ще засили присъствието на американски капитали в стратегически важни инфраструктурни точки. Панамският канал е критична артерия за световната търговия. Миналата година през него са преминали около 12 000 кораба, като над три четвърти от тях са с произход или дестинация в САЩ. Белият дом настояваше за тази сделка с аргумента, че пристанищата трябва да бъдат извадени от китайска собственост, тъй като CK Hutchison има дългогодишни връзки с Пекин. От своя страна, CK Hutchison заяви, че сделката е изцяло търговска и не е свързана с геополитическите напрежения между САЩ и Китай. BlackRock е най-големият инвестиционен фонд в света, управляващ активи на стойност над 10 трилиона долара. Компанията има силно влияние върху глобалната икономика, като инвестира в инфраструктурни проекти, недвижими имоти, технологични компании и природни ресурси. Компанията работи по проект за покупки на индустриални активи в Украйна, като целта е да привлече американски и европейски капитали за развитието на стратегически сектори. Според анализатори, това ще даде на западните инвеститори дългосрочен контрол върху украинската икономика, особено върху добива на редки минерали и аграрния сектор. Сделката за Панамския канал и инвестициите в Украйна показват новата стратегия на САЩ да консолидират икономическото си влияние в критични региони, докато ограничават достъпа на Китай и Русия до стратегически ресурси. Очаква се BlackRock да изиграе ключова роля в този процес, като управлява инфраструктурни проекти и инвестиции както в Латинска Америка, така и в Източна Европа.

Китай изложи основните си политически приоритети за 2025 г., включително планове за стимулиране на потреблението и постигане на технологични пробиви, предаде Ройтерс. Китай пое ангажимент да ускори развитието на изкуствения интелект (ИИ), като секторът ще бъде интегриран в производствената база на страната. Планът призовава за по-широко разгръщане на големи езикови модели и има за цел да се използват индустриалните силни страни на Китай за разширяване на приложенията с изкуствения интелект, вкл. въплътения интелект (интегриране на изкуствен интелект във физически обекти) - технология, която е в основата на хуманоидните роботи, позиционирайки го като ключова индустрия на бъдещето. Националната комисия за развитие и реформи (NDRC), обяви, че планира да повиши производствения капацитет на произведения в Китай пътнически самолет за средни разстояния C919 и да ускори усилията за разширяване на външния пазар за разработения в страната самолет C909. И двата модела са произведени от "Къмършъл еъркрафт корпорейшън ъв Чайна" (Commercial Aircraft Corporation of China - COMAC), китайският държавен производител на самолети. Китай планира допълнително да увеличи вътрешното търсене на автомобили със субсидии в размер на 300 милиарда юана (41,32 милиарда долара) през настоящата година, като даде тласък на програмата за търговия с потребителски стоки. Програмата за субсидиране обхвана над 6,8 милиона превозни средства през миналата година.Китай ще насърчава здравословното и "добре регулирано" развитие на "платформената икономика". Властите планират да насърчат допълнителни защити за търговците, както и стандартизирането на правилата за промоции, като се има предвид засилената политика за съпоставяне на ниски цени между платформите, което доведе до интензивна ценова конкуренция. Така наречената платформена икономика на Пекин се отнася до нейния огромен пазар за електронна търговия, доминиран от платформи на технологичните корпорации като гиганта в електронната търговия "Алибаба" (Alibaba), корпорацията "Пи Ди Ди холдингс" (PDD Holdings), която притежава китайската платформа за електронна търговия "Тему" (Temu), и ДжейДи.ком (JD.com), конкурент на "Алибаба". Китай ще подобри своята основна система за данни и ще доразвие и използва ресурсите за данни като част от по-широк план за стимулиране на цифрова та си икономика. Кабинетът на страната също така ще насърчи трансграничните потоци от данни, като поддържа регулация за тях. Трансграничните потоци от данни са област, която тревожи много чуждестранни компании, извършващи дейност в Китай, отчита Ройтерс. Китай ще преразгледа централизираната си система за доставки на лекарства след неотдавнашни опасения за качеството на генеричните лекарства, доставяни на държавните болници. Плановете включват също разширяване на образованието за психичното здраве, подобряване на услугите за хора с увреждания и ускоряване на разработването на застрахователни програми за дългосрочни грижи. Китай, за първи път през последните пет години, разкри план за намаляване на производството на сурова (необработена) стомана през 2025 година. Вътрешният пазар на стомана в страната е в затруднение, след като понесе удар от продължителните проблеми в сектора на недвижимите имоти. Растящият износ на стомана от своя страна предизвика нарастващо напрежение с търговски партньори, които обявиха, че потокът от евтини китайски стоманени продукти е навредил на местните производители. Китай започна да контролира производството на сурова стомана от 2021 г. в опит да ограничи отделянето на въглеродни емисии, припомня Ройтерс.