Депозитите на домакинствата в България са нараснали с 11,8 на сто през миналата година до общо 89,403 млрд. лева, сочат данните на Българската народна банка (БНБ) към края на месец декември 2024 година. Общият размер на депозитите на домакинствата се равнява на 44,7 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на България. Годишният темп на растеж през декември се забавя спрямо преходния месец ноември, когато увеличението е било 12,2 процента на годишна база. Депозитите на нефинансовия бизнес достигат 46,918 млрд. лева към края на месец декември 2024 година, като нарастват със 7 на сто на годишна база (спрямо годишен ръст от 6,9 на сто през ноември). Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 10,1 процента на годишна база през декември 2024 година (13,2 процента годишно повишение през ноември 2024 г.) и в края на месеца достигат 4,102 млрд. лева. Депозитите на неправителствения сектор бележат годишно увеличение от 10,1 на сто през 2024 година до общо 140,424 млрд. лева към края на декември. Сумата се равнява на 70,1 процента от БВП на страната.

През 2024 г. 20 нови технологични компании са стартирали дейност в България. Повечето от тях са позиционирани в София, Пловдив и Варна. През 2024-а новите ИТ фирми са с пет по-малко от предходната 2023 г. 60% от компаниите, отворили офиси в България през отминалата година, са с чуждестранен произход, като водещи са инвеститорите от САЩ и Германия. Останалите ИТ работодатели идват от Австрия, Белгия, Великобритания, Канада, о-в Ман и Чехия. Преобладаващата част от тях са микро компании, докато малките фирми представляват 10%. Само две са средни или големи според броя на служителите им в IT отделите. Сред новите компании, отворили офиси у нас, девет са основани през 2024 г. — шест български и три чуждестранни. Те попадат предимно в категорията "микро" с екипи под 10 ИТ служители. Сред новите компании преобладават такива, които са изцяло продуктови. Следват ги компаниите, които съчетават продуктови разработки с внедряване на софтуерни системи. Едно от новите дружества се фокусира върху комбинация от всички дейности. Макар броят на компаниите, отворили офиси през 2024 г., да е сравнително малък, общият брой на работодателите от ИТ сферата, които се присъединяват към Job Board-а на DEV.BG през последните 12 месеца, вече достига 144. Сред тях доминират българските организации, а от международните компании най-много са американските, следвани от тези от Германия, Великобритания и Швейцария. От гледна точка на дейността изцяло продуктовите компании отново са водещи.

Един от най-големите работодатели в региона на Велико Търново - британската компания Unilever, която е собственик на популярните сладоледи с марката "Дени", изнася производството си от България през август. Това обяви Страшимир Грънчаров, който е регионален мениджър на дружеството у нас. По думите му причината за това е "липсата на кадри на българския пазар, която става все по-голяма". От това лято производството на сладоледите ще бъде пренасочено към фабрики в съседните страни Румъния, Гърция и Турция. В сладоледната фабрика на компанията в Дебелец, Велико Търново, работят над 120 служители. След затварянето на цеховете през идния август, "всички те ще бъдат обезщетени", казват от българския офис на британското дружество. През 2018-а година гигантът Unilever получи разрешение от бъгларската Комисия за защита на конкуренцията да придобие българската компания "Сладоледена Фабрика" ООД, която произвежда и разпространява сладолед под марките Denny, Cornet, Cremona, Favorit и други. В онзи момент пазарният дял на великотърновската "Сладоледена фабрика" беше между 5 и 10% на база обем и между 10 и 20% на база стойност. Unilever, която вече продаваше в България марките Eskimo и Algida, имаше пазарен дял от между 5 и 10% на база обем и 10 и 20% на база стойност. Производственото предприятие в Деблец, Велико Търново беше открито още през 2016-а година, като то стана второто най-голямо за производство на сладолед в България. Нещата останаха същите и след придобиването на бизнеса от страна на Unilever.

Последните санкции от страна на САЩ срещу редица руски петролни компании и физически лица удариха силно по руска компания на българския пазар "Газпром", която развива мрежата си тук през сръбското си дружество "Нафтена индустрия Сърбия" (NIS), като в България бизнесът се развива през компанията "НИС Петрол". Санкциите предвиждат гратисен период до 12 март, като според източници от пазара това означава и край на вноса на горива от компанията майка до промяна на собствеността. Сръбската държава ще разполага с доста ограничено време гратисен период - 45 дни, за да търси купувач, който да изкупи дела на руската компания в NIS. В пакета в България се предлагаха 23 бензиностанции под бранда Gazprom, склад за горива в Костинброд и още 12 терена. "НИС Петрол" започна да инвестира на българския пазар бавно от 2011 г. с единични покупки на бензиностанции и терени. В края на 2012 г. тя придоби и лицензиран склад за течни горива - бензин и дизел, край София (в Костинброд) за 20 млн. евро от българската "Газтрейд", като внася горива от Сърбия. Продавачът си запази половината част от базата, където развива бизнеса си с пропан-бутан. За 2023 г. компанията има спад в продажбите с 31.4%, а през последните години отчита загуба, като през 2023 г. тя достига 9.4 млн. лв. В началото на 2009 г. руската "Газпром нефт" приключи сделката по закупуването на мажоритарния дял от акции в държавната NIS, регистрираната в Нови Сад, като руското участието достига 56.15%. На пазара на Балканите NIS управлява общо мрежа от над 400 бензиностанции под две марки - NIS Petrol и премиум марката GAZPROM. Обекти на дребно компанията има освен в България и Сърбия също и в Босна и Херцеговина и в Румъния. NIS внася суров петрол за своята рафинерия в Панчево чрез петролопровод Adria от терминала на остров Krk и системата на хърватския оператор Jadranski Naftovod (Janaf). По данни от пазара, потвърдени от няколко независими източника, останалите кандидати са още един гръцки инвеститор, подкрепян от Motor Oil Hellas, и двама български играчи - "Уни енерджи", която не е отпаднала също като възможен купувач, и GTA Petroleum. "Уни енерджи" е с мажоритарен собственик Ивайло Константинов, който преди беше начело на автобусната "Юнион Ивкони". През 2019 г. се случи голяма сделка на автобусния пазар и "Юнион Ивкони" се обедини с едни от големите си конкуренти "Етап Адресс" и "Груп плюс", като Константинов заяви тогава, че ще прави верига бензиностанции. Брандът е Avia, а развитието на обектите е на принцип, близък до франчайзинга. "Уни енерджи" е съдружник в "Авиа България", в която участват още швейцарското Avia International и третият партньор - "ТТН комерс". Към лятото на миналата година от общо 12 обекта 8 се оперират от "Уни енерджи". GTA, което работи през дружеството "Джи Ти Ей петролиум", пък развива дейност основно в търговията на едро с горива и съхранението им, като разполага с база в Североизточна България в град Бяла.

Комисиято по икономика на Общинския съвет в Благоевград е дала съгласието си за увеличение на капитала на „Прима Инвест БГ“ ООД и непаричната вноска на общината. Община Благоевград има 7,4% участие в дружеството, а „Армако“ АД - 76,3%. „Армако“ АД е заявило намерение за инвестиции от 50 млн. евро в ски зона Картала до 2028 г Общото събрание на съдружниците на „Прима Инвест БГ“ ООД е взело решение за увеличаване на капитала на дружеството в рамките на следващите 6 месеца от 660 900 лв. на 18 млн. лв - паричната вноска на „Армако“ АД от 504 100 лв. да се увеличи на 13 734 00 лв., на ЕТ „Прима-ФР-Илия Ризов“ – от 107 700 лв. на 2 934 000 лв., като се предлага на община Благоевград, чиито дялове в момента са на стойност 49 100 лв., да участва с непарична вноска в размер на 1 332 000 лв. чрез апорт на общински имоти. Става дума за три имота в местността Картала, съответно с площ от 50 312 кв.м, 23 826 кв.м и 70 030 кв.м. Намерението е да се увеличи легловата база от 50 на 650 места, паркинга от 160 на 800 места, увеличение капацитета на лифтовете от 750 човека в момента на 3000. Кметът М. Байкушев информира членовете на икономическата комисия, че увеличението на капитала на Прима Инвест БГ“ ООД минава през 2 фази, първата е съгласуване на ОбС да започне процедурата, а втората е оценка на три вещи лица, които да уточнят пазарната стойност на имотите и колко точно ще е непаричната вноска на община Благоевград.

Владимир Малинов се връща като изпълнителен директор в „Булгартрансгаз“. Той заемаше поста служебен министър на енергетиката в продължение на девет месеца, а сега се връща там, където беше между 2018 и 2024 г. Решението за връщането на Малинов като директор на „Булгартрансгаз“ е взето от Надзорния съвет на дружеството на 17 януари – ден, след като освободи министерския пост. В решението е записано, че той ще заема директорския пост до провеждането на конкурс, с който трябва да бъде назначен редовен ръководител. Като служебен енергиен министър Малинов еднолично разпореди да бъде спряна поръчката на „Булгартрансгаз“ за разширяването на газохранилището „Чирен“. Решението му тогава беше свързано със започналото разследване на Европейската прокуратура срещу поръчката, която той стартира като директор на „Булгартрансгаз“.

Дружеството „Мартенички Кико“, чиято основна дейност е производство на консумативи за мартенички, както и готови мартенички за директна продажба, напусна търговските си обекти в Пловдив в края на миналата година. Фирмата „Мартенички Кико“ е над 20 години лидер в продажбата на мартеници у нас и държеше най-мащабните обекти за мартеници в Пловдив. Компанията е основана през 2011 г. със седалище в с. Неделево, Пловдивска област. През 2021 г. тя отчита приходи от близо 3,5 млн. лева и има 19 служители. Малко след пандемията дружеството затвори обекта си на „Брезовско шосе“, а през декември 2024-а напусна и последния си магазин, който се намираше в кооперация на ул. „Цар Иван Шишман“. Сега майсторките на мартеници могат да открият продуктите им единствено в цеха на компанията в село Труд. В края на миналата година в сайтовете за продажба на имоти се появи обява, че въпросната фабрика се продава за сумата от 1,3 млн. евро.

Започва изграждането на строителен хипермаркет в Сливен от една от водещите компании и брандове за строителни материали в България - „Мастерхаус“, на фирма “Бошнакови”. Обектът ще бъде изграден за шест месеца, според уверенията на инвеститора, на терен в квартал “Младост”. За реализиране на проекта ще бъде инвестирана сума от 10 млн. лева. Обектът ще бъде с разгъната застроена площ (РЗП) от 5 000 кв.м. Предвидени са около 60 паркоместа с достъп както за клиенти, така и за товаро-разтоварителни дейности. Магазинът в Сливен ще бъде шестият от веригата на марката след Бургас, Несебър, Айтос, Приморско и Казанлък.

Специализираната в производството на алуминиени, пластмасови и композитни капачки и дозатори за алкохолната и винената индустрия фирма „Херти“, отчете намаление на нетните приходи от продажби към края на декември. Те са спаднали до 70.11 млн. лв. при 72.41 млн. лв. година по-рано. Фирмата отчита значителен ръст на нетната печалба – от 5.37 млн. лв. през 2023 г. до 7.33 млн. лв. в края на декември миналата година. Основни акционери в шуменската фирма са “ИГМ холдинг” – Австрия с дял от 33.27% от капитала, Александър Юлиянов (председател на съвета на директорите) с 33.22%, Захари Захариев (главен изпълнителен директор) с 25.23% и Елена Захариева (директор за връзки с инвеститорите) с 7.99% от книжата с право на глас. Останалите книжа са собственост на дребни индивидуални инвеститори. Акциите на „Херти“ се търгуват на „Българска фондова борса“. През последните дванадесет месеца цената им остава без промяна – 2.28 лева за един брой.

На 24.01.2025 год. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи публично уведомление за финансовото състояние на Випом АД към 31.12.2024г. на индивидуална основа.

Европейската централна банка планира да въведе цифрово евро, известно още като Е-Еuro или D€, е прието като проект от Европейската централна банка (ЕЦБ) още през юли 2021 г. То предвижда въвеждането на дигитални пари, с които ще може да се плаща както онлайн, така и офлайн. Те няма да заменят парите в брой, а само ще ги допълнят с нова цифрова алтернатива за разплащания, обяснява германската обществена медия АРД. Дигиталното евро ще бъде на разположение на потребителите в електронен портфейл (wallet) и ще бъде обезпечено с отделна сметка в централната банка. Тази сметка ще се управлява от съответната търговска банка на потребителя. Обсъжда се индивидуален лимит за притежание до 3 000 евро в електронен вид . Според ЕЦБ и Европейската комисия е много вероятно дигиталното евро да бъде въведено в идните години, окончателно решение обаче все още не е взето. През ноември 2023 г. ЕЦБ започна двугодишна подготвителна фаза, включваща множество мерки за координация. "Управителният съвет на ЕЦБ ще вземе решение за евентуално емитиране на цифрово евро едва след като бъде прието съответното законодателство", казват от банката. Това предполага окончателно решение най-рано през първата половина на 2026 г. и пускане в обращение най-рано през 2027 или 2028 г., научаваме още от публикацията на АРД. Основната разлика с криптовалути като биткойн или етериум е, че дигиталното евро е продукт на ЕЦБ, т.е. остава под контрола на паричната политика на централната банка. Като контролира паричното предлагане, ЕЦБ се опитва да осигури и стабилността на валутата. Европейската цифрова валута ще бъде законно платежно средство точно толкова, колкото парите в брой и някогашните спестовни книжки, в които сумите се нанасяха ръчно. Следователно търговците на дребно ще трябва да приемат дигиталното евро на каса или онлайн. Въвеждането на електронното евро има за цел да осигури суверенитета на европейските платежни операции, защото не само криптовалутите, но и планираните виртуални валути на държави като Великобритания, Китай и САЩ застрашават ролята на еврото като доминиращо платежно средство в дългосрочен план. С електронно евро би могла да създаде противовес на доминиращите американски доставчици на платежни услуги като Visa, Mastercard, GooglePay, ApplePay и PayPal. Тъй като електронните пари в евро ще се държат в отделни сметки, за тях могат да се определят различни основни лихвени проценти, отколкото за парите в брой и тези в спестовни книжки. В екстремни случаи ще е възможно с наказателни лихвени проценти върху суми в дигитално евро да се стимулира потреблението и така да се насърчава икономиката, обясняват още от АРД. Макар че частните банкови институции приветстват европейската електронна валута, те имат и няколко проблема с нея. Част от парите, които клиентите ще държат в цифрова валута, вероятно ще бъдат изгубени за банките като депозити, следователно и за традиционната им кредитна дейност. Това е една от причините, заедно със загриженост за риск от пране на пари, се обсъждат горни граници за размера на цифровия портфейл. Дигиталното евро представлява и отделна платежна система, с която ЕЦБ ще се конкурира пряко с банките и частните доставчици на платежни услуги. И тук е в ход процес на координация, в който все още не е ясно окончателното разпределение на ролите, обобщава АРД.

Икономическата активност на компаниите от частния сектор в САЩ се забавя до най-ниското си равнище от 9 месеца през януари на фона на нарастване на цените. Това сочат предварителните резултати от допитване сред американски фирми, проведено от консултантската компания "Ес енд Пи Глоубъл" (S&P Global), предаде Ройтерс. Предварителната оценка за нивото на общия индекс Пи Ем Ай (PMI), който отразява бизнес нагласите на мениджърите по доставките на американските компании от секторите на промишлеността и услугите, изготвен от "Ес енд Пи Глоубъл", сочи, че показателят намалява до 52,4 пункта през настоящия месец спрямо 55,4 пункта през декември. Това е най-ниското равнище на индекса от април 2024 година. Показателят обаче остава над нивото от 50 пункта, което разделя свиването и растежа на икономическата активност. Спадът му се дължи на свиването на сектора на услугите в американската икономика, докато промишленият сектор се разширява за първи път от седем месеца насам.  Промишлените компании в САЩ са по-оптимистично настроени за развитието на своя бизнес на фона на ограничаването на държавните административни регулации, въвеждането на по-ниски данъци и политиката на търговски протекционизъм, които се очакват от администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп. Някои представители на бизнеса обаче се опасяват, че евентуалното налагане на по-високи мита върху вноса в САЩ ще доведат до "нарушаване на веригите на доставки", до спад на продажбите или повишаване на инфлацията, посочва Ройтерс.

Икономиката на Китай е нараснала с 4,8 на сто през миналата година, сочи най-новата оценка на Международния валутен фонд (МВФ), част от анализа на Фонда за перспективите пред икономиката в световен мащаб, представен по-рано този месец.  Китайската национална статистическа служба обяви часове преди огласяването на анализа на МВФ, че икономиката на азиатската страна е нараснала с 5 на сто през 2024 година. Това е станало при ръст от 5,4 на сто, постигнат през последното тримесечие на миналата година. Дори и данните на Китай за икономическия ръст на страната от 5 на сто да се окажат по-точни от оценката на МВФ (за 4,8 на сто), то това пак е най-слабият годишен икономически растеж на страната от десетилетия, с изключение на годините на пандемията от коронавирус. "Износът и инвестициите в производството спасяват икономическия растеж на Китай. Тези два фактора са основата на китайския икономически бум. Китай произвежда все повече и повече и стимулира износа си в страните от целия свят", отбелязва Алисия Гарсия-Ереро, която е главен икономист по въпросите на Азиатско-тихоокеанския регион към френската банка "Натиксис" (Natixis). Ако не бъдат отчитани данните за износа и за нивата на възвращаемост от инвестициите в производството, то китайският икономически растеж може би ще спадне до 3 на сто на годишна база, пресмята анализаторката.  На този фон Международният валутен фонд прогнозира, че растежът на китайската икономика ще се забави през тази и през идната година до съответно 4,6 на сто и 4,5 на сто. Китай е втората по големина икономика в света, но азиатската държава все още е определяна от международната институция като част от "страните с нововъзникващи пазари и развиващи се икономики". Въпреки мерките на китайските власти в подкрепа на пазара на недвижими имоти, кризата в сектора продължава. Тя възникна заради затрудненията на водещи строителни компании да се разплатят с доставчици и кредитори, както и да завършат редица проекти. Сред тях е и изграждането на жилищни сгради с апартаменти, които са платени "на зелено" от хиляди китайски семейства, които така и не успяват да влязат във владение на домовете си. Сривът на пазара на недвижими имоти в Китай подкопава доверието на потребителите в страната. Това е една от причините за слабото търсене на стоки и услуги на китайския вътрешен пазар.