Българските работодатели значително са увеличили вноса на работна ръка от държави извън ЕС. Само през 2024 г. в България за краткосрочна заетост са влезли 15 560 чужденци - с над 35% повече отколкото през 2023 г. Най-много работници са влезли от Турция, следвани от Киргизстан. За пръв път миналата година по-видимо е присъствието на непалците, които са на трето място по сезонна заетост, показва статистика на Агенцията по заетостта за сезонната заетост и някои други форми на работа за хора от трети държави. В тези данни не влизат чужденците, които минават през единното разрешително за пребиваване и работа, което е за по-дълъг престой и се дава от МВР. Агенцията по заетостта съгласува работата на сезонни работници до 90 дни. Сезонната заетост до 90 дни е най-облекчената процедура и поради това е най-популярна. През 2024 г. разрешение по тази линия са получили 10 403 чужденци, като всеки четвърти идва от Киргизстан (2709 души). Узбекистан е на второ място с дошли у нас 2151 души, а непалците са на трето място - 1328 души. Тези хора идват основно за работа в хотели и ресторанти, и в селското стопанство. По-малко хора идват по процедурата за краткосрочна заетост до 90 дни, но тя е предпочитана от турските работници - за 2024 г. по тази линия у нас са работили 3450 души, от които 3317 са от Турция. Турските работници обаче работят основно в строителството, а не в хотелиерство и ресторантьорство. 1550 чужденци са влезли с разрешение за работа - трети вид процедура, която минава през Агенцията по заетостта. Тук също преобладават турските работници, а секторите най-често са строителство и ИТ. Вносът на работна ръка, както личи и по повишения интерес, набра скорост в последните две години, като миналата година бележи увеличение в пъти в сравнение с това, което беше обичайно преди 2023 г. Ако сега сме успели да внесем над 15 000 работници, то през 2022 г. броят им беше 6150 души. За периода от октомври до декември 2024 г., са одобрени за сезонна работа 1537 чужденци от трети държави, а това е много под необходимото за зимните курорти. Само за последните три месеца на годината държавата с най-много регистрации на работници отново е Турция, но Узбекистан изпреварва Киргизстан.

На база вписани актове в имотния регистър на България, през 2024 г. излиза, че пазарът леко спада на годишна база - с 1.28%, до 212 745 акта. Сделките, измерени в брой имоти обаче, показват по-благоприятна тенденция. Въпреки ръста на жилищни цени пазарът на недвижими имоти в България запазва активността си на нивата на 2023 г. Изповядани са покупко-продажби на 269 387 имота, което е с едва 0.13% (362 броя) по-малко в сравнение с 2023 г. При сделките с "апартаменти" се наблюдава ръст на годишна база 6.9%. През 2024 г. в България са продадени 95 525 апартамента - с 6149 повече, отколкото през 2023 г. Лек спад (-2.4%) се наблюдава при сделките с цели сгради (къщи и бизнес сгради), които през миналата година са 33 332 - с 813 по-малко, отколкото през 2023 г. При обобщената категория сделки с "апартаменти и къщи" годишният ръст е 4.32%. По-значим спад (-3.9%) се наблюдава при сделките с поземлени имоти - категория, включваща от земеделски земи до градски парцели. През миналата година собствеността си са сменили 140 530 поземлени имота, което е с 5698 по-малко в сравнение с предходната година. Сделките с апартаменти в Бургас нарастват с 29% през 2024 г. спрямо предходната година, а за къщи и апартаменти общо ръстът е 25%, следван от Поморие с почти 13% и София с 10%. Сравнително високи ръстове на сделките с къщи и апартаменти има също в Плевен (почти 10%), Шумен (почти 9%), Перник и Стара Загора (съответно малко над и малко под 7%). Най-много, както винаги, са сделките с апартаменти и къщи в София - почти 30 хил. (29 437). Това са близо 23% от всички сделки в тези сегменти в страната. Макар и с малко Варна (10 800 имота) изпреварва Пловдив (10 283 имота), като това са единствените други два града с над 10 хил. сделки. Пазарът на отличника на годината - Бургас, доближава 7 хил. сделки (6906). На голяма дистанция след него се подрежда Русе (2599 сделки). На пазара на ваканционни имоти с над 8 хил. (8256) сделки Несебър отново изпреварва Бургас. Службата по вписвания, в която се изповядват сделките от Слънчев бряг и района, има четвъртия най-голям имотен "оборот" в страната. А Разлог, където се изповядват сделките в Банско и околните селища, по брой сделки (2503) надминава и Плевен (2306 сделки), който пък изпреварва Стара Загора (2283). Списъкът с градовете с над 2 хил. сделки годишно завършва с Велико Търново (2022 сделки).

Обединение, включващо две дъщерни компании на „Главболгарстой“, ще ремонтира авариралия преди година и половина ВЕЦ „Тешел“. През октомври 2024 г. Национална електрическа компания (НЕК) пусна обществена поръчка за възстановяването на авариралия участък от ВЕЦ-а, а преди дни е подписала договора с избрания изпълнител – обединение ДЗЗД „Демонтаж-Тешел“, в което влизат „ГБС Енерджи Сълюшънс“ ЕАД и „ГБС Глобал Кънстръкшън“ ЕАД, част от структурата на „Главболгарстрой“. Сметките на НЕК бяха, че възстановяване на засегнатия участък от главната напорна деривация (ГНД) на ВЕЦ-а ще струва 44 млн. лв. Подадените през ноември оферти обаче значително надвишиха предвидената стойност за съживяването на централата. Предложената от ДЗЗД „Демонтаж-Тешел“ цена за ремонта на ВЕЦ-а е най-ниската, но все пак е с 32 млн. лв. над индикативната стойност (76 млн. лв. без ДДС). Офертата на избрания кандидат включва обследване, изготвяне на работен проект, ремонт и упражняване на авторски надзор върху ремонта и възстановителните дейности до привеждането на ВЕЦ-а в нормално експлоатационно състояние. Поставеният срок за изготвяне на работен проект е не повече от четири месеца след подписване на договора, тоест до края на май тази година. Самият ремонт трябва да продължи не повече от 550 дни. В договора е записано, че крайната дата за подаване на обекта е 21 януари, 2028 г. Гаранционният срок на изпълнените строително-монтажни работи е 96 месеца или осем години. Хидрокомплексът „Доспат – Тешел“ е първото енергийно стъпало от каскадата „Доспат – Цанков камък“, по която са изградени три ВЕЦ-а: „Тешел“, „Девин“ и „Цанков камък“. С хидрокомплекса се осъществява прехвърлянето на водни маси от поречието на р. Места в поречието на р. Въча. Водноелектрическата централа е извън строя от август 2023 г. след увреждане на панцерован (облицован) участък от главната напорна деривация (ГНД) с размер 830 м. ВЕЦ-ът последно е произвел електроенергия през 2023 г. – 25 048 MWh.

В средата на януари основаната в България myPOS обяви, че е придобила Toporder, френска компания за касов софтуер и дигитализирани решения за управление на продажбите. Благодарение на първото си придобиване на чужда компания myPOS ще засили позициите си в търговията на дребно и ХоРеКа (термин, обозначаващ сферата на индустрията на хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга - бел. ред.) във Франция. Toporder е основана през 2019 г. в третия по население френски град Лион и обслужва над 700 клиенти в цялата страна. Тя предоставя цялостна касова система, която интегрира бизнес инструменти като счетоводство, управление на инвентара, статистически анализ и управление на клиентски бази данни. След придобиването френската компания ще продължи да поддържа съществуващите си клиенти, но ще внедри технологията си в платформата на myPOS. От българската компания информират, че през миналата година клиентите ѝ във Франция са се увеличили с 50% до около 50 хиляди. Общият обем на транзакциите на myPOS през 2024 г. е нараснал с 30% до близо 14 милиарда евро. От тях онлайн транзакциите са с размер от 273 млн. евро, като броят им е нараснал с 40%. В същия момент клиентите на компанията са нараснала с 42%, като надхвърлят 250 хиляди търговци в цяла Европа. Българската финтех компания myPOS, предлагаща разплащателен софтуер и ПОС терминали за малкия и средния бизнес, е основана през 2012 г. във Варна. Нейни създатели са Христо Георгиев и Явор Петров, като през 2017 г. седалището на компанията се мести във Великобритания, когато е и създадено дружеството myPOS World Ltd, чрез което сега е придобито френското Toporder. То има дъщерни търговски дружества в много страни, но голяма част от реалната му дейност, както и повечето му служители са съсредоточени в България. В страната работи през дружеството "Майпос сървисиз", а до началото на 2025 и чрез "Майпос технолъджис". Приходите на първото за 2023 г. растат минимално до 24.8 млн. лв. при 23.3 млн. година по-рано. Второто, което извършваше научноизследователската дейност и изработваше технологичните решения на компанията, е отчело 94.3 млн. лв. и печалба от 15.2 млн. Платежните услуги в страната се предоставят от "Айкарт", другата ключова компания, основана от Христо Георгиев. Тя управлява и предоставя на клиентите дигитален портфейл за електронни пари, носещ едноименното име iCard. Клиентите на myPOS в България са близо 15 хиляди, като бележат ръст от около 42 на сто. Общият обем на транзакциите е нараснал с 63% и е достигнал над 1.1 млрд. евро. След наемането на нови 200 служители в областта на технологиите, обслужването на клиенти и продажбите през 2025 г. персоналът на компанията ще достигне 1000. В страната ще останат по-голямата част от тях - приблизително 750 души (новите ще са около 130).

Фирмата „Ата-строй“, която е на семейството на областния управител на Хасково в оставка Мехмед Атаман, ще ремонтира сградата на хасковския театър „Иван Димов“. Обществената поръчка за саниране и реновиране на сградата е за 845 300 лева без ДДС. Освен „Ата-Строй“ в обществената поръчка са участвали още фирмите „Пирс-Д“ и „Ник Строй 2“. Те обаче са били отстранени, защото не са отговаряли на условията. Парите за ремонта са по механизма за възстановяване и устойчивост. Срокът за изпълнение на строително-монтажните работи е до 480 календарни дни. Сградата е построена в периода 1924 – 1926 г. Основна реставрация и реконструкция на културната инфраструктура, без прилагане на мерки за енергийна ефективност е извършена през 2004 г. от страна на Община Хасково, като собственик на сградата и целия имот. Театърът разполага с две зали: голям салон за драматичен театър с 290 места и камерна зала за куклен театър със 110 места. Източник: haskovo.net

„Алкомет“ АД увеличава продажбите през 2024 г. Ръстът на разходите обаче извежда дружеството на почти същата загуба като предходната 2023 г. Продажбите на компанията към края на декември 2024 г. възлизат на над 521,1 млн. лева при 436,9 млн. лева към края на декември 2023 г., или са с над 19% повече на годишна база. Оперативните разходи на компанията обаче нарастват до над 520,4 млн. лева при 437,8 млн. лева година по-рано, или с почти 19% на годишна база. Като се отчетат и финансовите разходи, основният дял от които са за лихви, дружеството реализира загуба в размер на почти 5,6 млн. лева за 2024 г. при близо 5,7 млн. лева за 2023 г. Увеличението на продажбите на „Алкомет“ е най-вече заради валцовата продукция, докато при пресовата като цяло има намаление, макар че някои категории продукти се представят добре. Търсенето на боядисаните профили на „Алкомет“, използвани за фасадни и интериорни решения, нараства с над 46% на годишна база през 2024 спрямо 2023 г. Същевременно при елоксираните и стандартните профили има спад от, съответно, 5,9% и 5,8%, а при специалните профили – 12,2%. Същевременно компанията реализира почти 59% ръст в продажбите на обмазано фолио през миналата година спрямо предходната. При финстока има ръст от 55,5%, при техническото фолио – почти 57%, при листата – 54%, лентите – 38%, при домакинското фолио – над 47%, при фирменото фолио за конвертиране - 35%. Германия, САЩ, Италия и Полша остават водещите пазари на дружеството с дялове на продажбите от, съответно, почти 19%, почти 15%, над 14% и почти 14%. Разходите за материали на „Алкомет“ нарастват с близо 20% през 2024 г. спрямо 2023 г. до почти 414,8 млн. лева от 323,7 млн. лева заради силните колебания на цената на алуминия на световните пазари. С над 26% се увеличават разходите за външни услуги до почти 23,3 млн. лева от 18,4 млн. лева, а с над 18% - разходите за персонал, до 55,1 млн. лева от 46,5 млн. лева. С 44% се увеличават разходите за лихви на дружеството до над 6,3 млн. лева към края на 2024 г. от почти 4,4 млн. лева към края на 2023 г.

Общо приходите на строителната компания „Трейс Груп Холд“ АД в края на миналата година са на стойност 559.54 млн. лв., а разходите по дейността, без разходите за данъци, са в размер на 539.3 млн. лева. Междинният финансов резултат след данъци е печалба от 18.22 млн. лева. „Трейс Груп Холд“ изпълнява всички дейности при изграждане на различните видове инфраструктура – строителство, рехабилитация, поддържане, проектиране и свързаните с тях дейности. Фирмата диверсифицира и разширява обхвата на своята дейност. Портфолиото на “Трейс” също така включва инвестиции, международна търговия и логистика. Числеността на персонала на дружеството и неговите клонове в чужбина към края на декември е 312 души, като 52.88% от тях са в България, 19.23% – в Сърбия, и 27.88% – в Румъния. Най-голям акционер е проф. Николай Михайлов – председател на Надзорния съвет, който притежава 67.26% от капитала, а чрез „Галини – Н“ ЕООД контролира още 9 процента. “Трейс Груп” има в протфейла си и 0.026% обратно изкупени собствени акции. Останалите 23.714% са притежание на индивидуални инвеститори и на други фирми. Акциите на “Трейс груп холд” се търгуват на “Българска фондова борса”. През последните дванадесет месеца цените им се повишават, като преминаха през максимума от 6.70 лв. един брой. В момента сделки има на 5.65 лева. А това оценява компанията на над 136 млн. лв. пазарна капитализация.

Един от водещите български застрахователи в Източна Европа - ЗД Евроинс АД (Евроинс България), част от Евроинс Иншурънс Груп AД (ЕИГ) и най-големия публичен холдинг в България - Еврохолд, е в процес на увеличение на капитала си чрез емитиране на 25 млн. нови акции с емисионна стойност 4 лв. всяка и номинал от 1 лв., с което ще набере общо 100 млн. лв. (51.1 млн. евро) собствени средства. Средствата ще бъдат използвани за финансиране на развитието и органичния растеж на българския застраховател на негови ключови пазари в Централна и Югоизточна Европа (ЦИЮИЕ), в това число Полша, където дружеството отчита солиден ръст, и Гърция. Освен в България, българското подразделение на Евроинс оперира съгласно евродирективата за свободата на установяване (FoE) в Гърция, както и чрез тази за свободата на предоставяне на услуги (FoS) в Полша, Испания, Германия, Италия и Румъния. Отделно, застрахователната група ЕИГ развива дейност чрез свои дъщерни дружества в Северна Македония, Украйна и Грузия. За първите девет месеца на 2024 г. Евроинс България реализира 326 млн. лв. премиен приход (166.7 млн. евро), което е 7% ръст спрямо същия период на предходната година. За същия период Еврохолд регистрира близо 2 млрд. лв. приходи (1.02 млрд. евро), и 240 млн. лв. (122.7 млн. евро) печалба преди лихви, амортизации и данъци, което е съответно с 5 и 37 на сто повече в сравнение с деветмесечието на 2023 г.

Годишната инфлация в Еврозоната се очаква да достигне 2,5 процента през януари, като се наблюдава повишение спрямо отчетените 2,4 процента през декември. Това сочат предварителните данни на европейската статистическа служба Евростат. Сред основните компоненти на инфлацията се очаква най-високият годишен темп през януари да бъде при услугите (3,9 процента спрямо 4,0 процента през декември), следван от храните, алкохола и тютюна (2,3 процента спрямо 2,6 процента през декември), енергията (1,8 на сто спрямо 0,1 процента през декември) и неенергийните промишлени стоки (0,5 процента, без промяна спрямо декември). Сред страните от еврозоната най-висока инфлация за януари се очаква в Хърватия - от 5,0 на сто, а най-ниска - в Ирландия от 1,5 на сто.

Митническите тарифи отдавна се използват в световната търговия, като първите подобни данъци върху вноса и износа са налагани още в атничните градове-държави. Първоначалната идея за митата е да осигуряват приходи в държавния бюджет, да подкрепят местните индустрии, като насърчават гражданите да купуват стоки, произведени в собствената им страна. След Втората световна война обаче митата до голяма степен изпадат "в немилост" в развитите икономики, тъй като често водят до спад в търговията, по-високи цени за потребителите и ответни мерки от чуждестранните партньори. В първия си мандат (2017 - 2020) американският президент Доналд Тръмп прекъсна тази тенденция и наложи мита върху вносни стоки на стойност стотици милиарди долари от Китай и други страни, за да се опита да се пребори с предполагаемите нелоялни търговски практики, да намали търговския дефицит на САЩ и да стимулира местното производство в името на националната сигурност и икономическата конкурентоспособност. Джо Байдън, до голяма степен, остави тези мита в сила и дори наложи свои собствени, помагайки за възраждането и утвърждаването на този икономически инструмент. Вторият президентски мандат на Тръмп започва със същата заявка - американският президент вече наложи нови мита за Мексико, Канада и Китай. Митническите тарифи обикновено се начисляват като процент от цената, която купувачът плаща на чуждестранния продавач на определена стока. В Съединените щати тарифите се събират от митнически и гранични агенти на 328 входни пристанища в цялата страна. Тарифите могат да бъдат по-ниски за страни, с които Съединените щати имат търговски споразумения. Например, повечето стоки могат да се движат между САЩ, Мексико и Канада без мита поради търговското споразумение, подписано именно от Тръмп по време на първия му мандат.  Повечето икономисти обикновено са скептични по отношение на ефектите от митата, считайки ги за неефективен държавен инструмент за събиране на приходи.
Президентът Доналд Тръмп обаче е привърженик на митата и настоява, че те се плащат от чуждите държави. Всъщност, те се плащат от вносителите, които са американски компании, а парите отиват в хазната на САЩ. Тези компании, от своя страна, обикновено прехвърлят по-високите си разходи върху своите клиенти под формата на по-високи цени. Ето защо икономистите са на мнение, че потребителите, в крайна сметка, обикновено плащат сметката за тарифите. Но все пак митата могат да навредят и на другите държави, като направят продуктите им по-скъпи и по-трудни за продажба в чужбина. Чуждестранните компании може да бъдат принудени да намалят цените и да пожертват част от печалбите си, за да компенсират митата и да се опитат да запазят пазарния си дял в Съединените щати.  Според някои проучвания, митата, наложени от Тръмп върху китайските стоки, са нанесли три пъти повече щети на китайската икономика, отколкото на американската. Митата са предназначени главно за защита на местната индустрия. Като повишават цената на вноса, те могат да защитят местните производители и да служат като "наказание" за нелоялните търговски практики от страна на другите държави, като субсидирането на техните износители или ценовия дъмпинг. Митата могат да се използват и за оказване на натиск върху други държави по въпроси, които не винати са свързани с търговията. През 2019 г., например, Тръмп използва заплахата от мита като лост, за да убеди Мексико да овладее вълните от мигранти от Централна Америка, пресичащи границата със Съединените щати.  Икономистите обикновено смятат митата за саморазрушителни, тъй като повишават разходите за компаниите и потребителите, които разчитат на вноса. Освен това има вероятност да провокират "отмъщение" от страна на търговските партньори от чужбина. Европейският съюз, например, отвърна на митата на Тръмп върху стоманата и алуминия, като обложи с данък много американски продукти - от бърбън до мотоциклети. По същия начин Китай отговори на търговската война на Тръмп, като наложи мита върху соята и свинското месо. Проучване на икономисти от Масачузетския технологичен институт, Цюрихския университет, Харвард и Световната банка стига до заключението, че митата на Тръмп не са успели да възстановят работните места в сърцето на Америка.  Въпреки данъците на Тръмп за 2018 г. върху вносната стомана, например, броят на работните места в стоманодобивните заводи в САЩ почти не се е променил - те са около 140 000. Още по-лошо, ответните данъци, наложени от Китай и други нации върху американските стоки, са оказали отрицателно въздействие върху заетостта, особено за фермерите. Тези ответни тарифи са били само частично компенсирани от милиардите долари държавна помощ, която Тръмп отпусна на земеделците. В същото време, по-високите тарифи нанасят щети на компаниите, разчитащи на целеви внос. Но въпреки че търговската война на Тръмп се провали като икономически мярка, поне в първия му мандат, тя успя да постигне успех като политическо послание. Проучването установява, че подкрепата за Тръмп и републиканските кандидати за Конгреса се е повишила в районите, които са най-изложени на вносните мита - индустриалния Среден запад и тежко производствените южни щати, като Северна Каролина и Тенеси.

През последните две десетилетия Китай систематично разширява контрола си върху важни минерали, които са от съществено значение за глобалния енергиен преход и нулевите емисии. Планът е реализиран чрез повече от 20 подкрепяни от държавата финансови институции, твърдят авторите на документа, цитирани от mining.com. Твърденията са базирани на данни, събрани от AidData в американския колеж "Уилям и Мери", разкрива как Китай използва сложна мрежа от финансови механизми, за да доминира в световната верига за доставка на важни минерали. Тези минерали - мед, кобалт, никел, литий и редкоземни елементи, са жизненоважни за популярни технологии като батерии за електрически превозни средства и соларни панели. В периода между 2000 и 2021 г. китайските финансови институции са предоставили заеми за близо $57 милиарда на 19 държави с ниски и средни доходи, показва докладът. Паралелно проучване (Power Playbook: Beijing"s Bid to Secure Overseas Transition Minerals) очертава над 90 ангажимента за заеми и една безвъзмездна помощ за 59 бенефициента. И двете изследвания подчертават използването на огромни валутни резерви, за осигуряването на дългосрочен контрол върху стратегически минерални находища в богати на ресурси държави. Примерите включват добивът на мед и кобалт от Демократична република Конго и Перу, на никел от Индонезия и на литий от Аржентина. Над 75% от тези инвестиции са структурирани така, че да гарантират китайски дялове в собствеността, предимно чрез съвместни предприятия и дружества със специална цел. Кредитирането на минерални суровини често се основава на серийни заеми, а не на еднократни споразумения, което е знак за по-дълбок и дългосрочен ангажимент за осигуряване на ресурси нагоре по веригата. Според AidData почти 25% от заемите в минералния сектор са били подкрепени от китайски гаранти. Тази констатация съответства на няколко скорошни доклада, включително на неотдавнашна статия по темата на The Economist, разкриваща, че през 2023 г. китайските компании са инвестирали около $16 милиарда в чуждестранни мини. В доклада се изразява загриженост относно последиците за приемащите страни, тъй като в 2/3 от случаите съвместните предприятия изключват значителната държавна собственост.