По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в България за периода януари - юни 2025 г., отчетен съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията, е положителен в размер на 848 млн. евро, съобщава БНБ. Това е 0,8 процента от прогнозния БВП, по-малък с 31,4 млн. евро (3,6 процента) спрямо този за същия период на миналата година (положителен поток от 879,4 млн. евро, 0,8 процента от БВП). През юни потокът е отрицателен в размер на 359,6 млн. евро, при отрицателен поток от 69,3 млн. евро за юни 2024 г. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари - юни възлиза на 244,3 млн. евро (0,2 процента от БВП), при 541,6 млн. евро (0,5 процента от БВП) за същия период на 2024 г. През юни нетният поток е положителен и е 70,2 млн. евро, при положителна стойност от 93,3 млн. евро за юни миналата година.

Индексът на цените на производител в селското стопанство за второто тримесечие на 2025 г. се повишава с 15.6% спрямо същото тримесечие на 2024 г. в резултат от повишението на индекса на цените на продукцията от растениевъдство - с 26.7%, и на индекса на цените на продукцията от животновъдство - с 5.8%, съобщиха от Националния статистически институт. Спрямо предходната година (на годишна база) цените на селскостопанската продукция отбелязват увеличение с 13.5%, като в растениевъдството те се повишават с 25.5%, а в животновъдството - с 2.9%. Спрямо второто тримесечие на 2024 г. се наблюдава увеличение на цените във всички групи растениевъдни култури, като най-голямо повишение е регистрирано при пресните плодове - със 120.6%, което е в резултат предимно на увеличението на цените на черешите и кайсиите, съответно със 140.7 и със 113.4%. Повишение е регистрирано както в цените на зърнените култури - с 5.8%, в резултат на увеличението на цената на царевицата за зърно с 14.7%, така и при цените на техническите култури - с 10.0%, в резултат от увеличението на цените на рапицата и на слънчогледа, съответно с 24.6 и 11.2%. Цените на пресните зеленчуци също нарастват с 8.5%. В сравнение с 2024 г. (на годишна база) тенденцията се запазва, като цените на пресните плодове и зеленчуци нарастват съответно със 125.6 и с 16.6%. По-високи са цените на зърнените култури - с 4.5%, в резултат от повишението на цената на царевицата за зърно и ечемика, съответно с 10.5 и с 5.0%. При техническите култури е регистрирано увеличение с 2.4%, в резултат от повишението на цената на маслодайния слънчоглед - с 1.7%. Цените на живите животни намаляват с 0.2% спрямо същото тримесечие на 2024 г. в резултат на спад на цените на свинете с 10.9% и на бройлерите с 0.7%. При продуктите от животновъдството е регистрирано увеличение на цените с 14.4%, като повишение е отчетено при всички продукти. Най-висок процент увеличение е при цената на кравето мляко - с 16.0%, и на цената на кокошите яйца - с 19.8%. В животновъдството през второто тримесечие на 2025 г. спрямо 2024 г. (на годишна база) цените на живите животни се понижават с 1.1% в резултат от намалението на цените на свинете с 12.4% и на бройлерите с 2.6%. Цените на продуктите от животновъдство се повишават с 8.6%, като най-голямо увеличение е отчетено при цената на кравето мляко - с 11.1%, и при кокошите яйца - със 7.5%.

Десетки наредби и постановления за промени в тарифи подготвя правителството до края на годината заради въвеждането на еврото като национална валута от 1 януари 2026 г. Това става ясно от приетата оперативна програма на Министерски съвет за втората половина на годината, в която отделните министерства са посочили кои подзаконови документи трябва да бъдат променени. Така държавата от една страна громи фирмите от частния сектор, които надуват цените преди въвеждането на единната валута, а от друга - нейни структури правят същото. Най-много промени в наредби и тарифи заради въвеждането на еврото са посочили от Министерството на земеделието и храните - 13. Една от тези промени вече е факт - от 25 юли е в сила нова тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи. Освен че сумите вече са изписани в двете валути, някои от тях са съществено завишени. Например издаването на акт за категоризация на земеделска земя доскоро струваше 15 лв., но от 25 юли вече е 48.90 лв. Така от 1 януари тази такса ще стане 25 евро. По същия начин издаване на дубликати или препис-извлечения скача от 20 лв. на 25 евро. Има и други такси, които са увеличени повече от два пъти. МЗХ обяснява, че тарифата за таксите, които събират поземлените комисии, не е актуализирана от 2011 г., а те имали нараснали разходи и много повече работа.

18 хил. миньори добиха подземни богатства в България за 4,1 млрд. лв. през 2024 г., което е увеличение от 4% в сравнение с предходната.Независимо от паричния ръст общият добив бележи спад с 4%, извадени са от земята 115 млн. тона, при 119,8 млн. година по-рано. Тенденцията се запазва и в седемте месеца на 2025 г. Сред основните добивани суровини в България са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, както и гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини и мрамор. По добив на мед страната ни е на трето място в Европа след Полша и Испания и осигурява приблизително 15% от общото европейско производство. Медта е класифицирана като критична суровина с особено значение за Европейския съюз заради ролята ѝ в индустрии като електрониката, производството на електромобили и възобновяемата енергия. Основните медни находища са в районите на Панагюрище (“Асарел-Медет”) и Етрополе (“Елаците-Мед”). България е и сред водещите в ЕС по добив на злато, осигурявайки около 30% от европейското производство. Основни златодобивни находища у нас са в Челопеч, Крумовград (“Дънди Прешъс Металс”) и Кърджали (“Горубсо - Кърджали”), сочат данните на Българската минно-геоложка камара. Бумът на строителството, особено на жилища, извади напред през миналата година и един друг подсектор - добива на инертни материали. Той за първи път излезе начело в добива - с дял от 39%, при 36 на сто на металните полезни изкопаеми, които отстъпват на второ място. Спад има при лигнитните въглища, който не е изненадващ. Само за една година намалението е с 41%, а за две - с почти 60%. Добивът на индустриални минерали през 2024 г. расте с 2%, достигайки обем от 13 млн. тона през 2023 г. Истински бум има при скално-облицовъчните материали - с 23%, но малкият им относителен дял не оказва съществено влияние на общия резултат за сектора. Нарастване от 5% се отчита при добива на строителни материали - общо 44 млн. тона спрямо 42 млн., което се дължи на активността в строителния сектор и най-вече на жилищното строителство. През 2024 г. рудодобивът намалява с 3%, достигайки 42 млн. тона, при 43 млн. за предходната година. На 3 млрд. лв. са оценени активите на минните предприятия. От години в минната индустрия има една закономерност - във времена на високи цени на суровините и добри печалби предприятията инвестират в нова техника и технологии. Пикът е през 2019 г., когато вложенията са 728 млн. лв. За 2023 г. са 351 млн. лв. Тестов модел на минен дрон направи първите си полети над рудник “Асарел”. Пак там иновативна система предотвратява сблъсъци и ще бъде монтирана в над 70 минни и спомагателни машини. Ново поколение анализатор е внедрен в мелнично-флотационния цех на обогатителния комплекс на “Елаците-Мед”, увеличава производителността, повишава степента на извличане на мед и намалява разходите, повишава енергийната ефективност, минимизира загубите на метал. Георобот пък следи състоянието на хвостохранилище “Люляковица”. В “Каолин” за първи път в над 100-годишната история на най-големия производител на индустриални минерали в България се инвестира в иновативна технология за преработка на кварцови пясъци. Подходът е мокро смилане в топкова мелница за постигане на по-висок процент извличане на полезния компонент от кварц-каолиновата суровина.

Малки и средни предприятия могат да получат между 150 000 и 850 000 лв. безвъзмездна помощ за дигитална трансформация чрез ERP системи, BI платформи, автоматизация и киберсигурност.  Стартира кандидатстването по процедурата „Въвеждане на технологии от областта на Индустрия 4.0“ към програмата „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП). Balkan Services предоставя консултации и техническа експертиза в областта на бизнес софтуера, както и съдействие при избор на партньор за подготовка на проектната документация, кандидатстване и отчитане по програмата.

Един от водещите производители на минерални торове в България – „Агрополихим“ АД – иска да придобие 50% от своя ключов търговски партньор „Екофол“ АД. Уведомление за предстоящата концентрация е подадено през м.юни в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която вече разглежда сделката. Според уведомлението сделката засяга три страни: „Агрополихим“ (производител на стандартни торове), „Екофол“ (производител на третирани и листни торове) и Виктор Ромбаут, който притежава мажоритарен дял в земеделското дружество „Агро Цар Петрово“ АД, а също така е син на Филип Ромбаут – председател на Борда на директорите на „Агрополихим“ и акционер с 50% дял в него. „Агро Цар Петрово“ e производител на земеделски култури, като слънчоглед, пшеница, рапица, царевица, кориандър и бял трън. Справка в Търговския регистър показва, че бащата притежава 25% от фирмата, а в годините назад е бил и неин прокурист. Сега синът му я управлява и притежава на 75%. Дългогодишният търговски партньор – „Екофол“ – пък е независима компания, притежавана от Радослав Иванов Михайлов и Боряна Иванова Михайлова.

Американският инвестиционен фонд Advent International, който миналата година придоби финтех компанията с български корен myPOS, обяви нова мащабна сделка на стойност $1,3 милиарда за закупуване на швейцарския производител на микрочипове U-Blox. Advent International ще изкупи неговите акции на цена от 135 швейцарски франка за брой. Това представлява значителна премия от 53% спрямо средната цена на акциите за последните шест месеца преди появата на първите медийни съобщения за възможната сделка. Сделката ще бъде осъществена чрез дъщерно дружество на Advent - ZI Zenith. Очаква се приключването й да стане в рамките на следващите шест месеца. U-Blox ще бъде свалена от борсата. U-Blox, която е публична компания от 2007 г. и е котирана на швейцарската борса SIX, е специализиран производител на микрочипове и софтуер за автомобилна навигация. Компанията успя да намали загубата си преди лихви и данъци за първото полугодие до 7,7 милиона франка, в сравнение с 28 милиона загуба година по-рано. По-рано тази година фирмата продаде подразделението си за производство на клетъчни модули за безжична комуникация, за да се фокусира върху навигационните и позиционните технологии, използвани в автомобили, роботи и селскостопанска техника. В началото на юни U-Blox финализира продажбата на бизнеса си за мобилни комуникации на ирландската IoT компания Trasna. Advent International придоби myPOS за около половин милион евро в рамките на сделка, която беше финализирана през юни миналата година. Преди дни Европейската комисия одобри и друго нейно придобиване, което е свързано с български пазар - това на tbi bank. Сделката се очаква да бъде финализирана до края на годината. Фондът обаче има и друга по-ранна връзка с нашата страна - свързаната с него Viva Ventures придоби БТК през 2004 г., за да продаде след това държавния телеком на AIG през 2007 г.

Матей Казийски, един от най-успешните родни волейболисти, е придобил акции за над 1.1 млн. лева в българската технологична компания Tiger Technology. На 12 август тази година в Търговския регистър (ТР) е вписано увеличение на капитала на компанията с 8913 нови акции, общата стойност на което е 1.117 млн. лв. Общата инвестирана сума от българския волейболист е 1 112 047 лв., а записаните от него акции са 3961. Това го превръща в водещият участник в този рунд. Част от досегашните акционери също са увеличили дела си, сред които "Телелинк Инвестмънтс" (акции за 1201 лв.), "Провити" (78 лв.), швейцарското дружество "Ес Ди Си Суис Девелопмънт Корпорейшън" АГ (акции за 171 лв.), както и физически лица. Друг основен инвеститор, МФГ Инвест АД, е записал 1 148 акции. След това увеличение основен акционер остава "Атиа" ЕООД, собственост на основателя на компанията Александър Лефтеров, с малко над 40% от капитала. Tiger Technology е създадена през 2004 г. и първоначално се фокусира върху технологии за медийния и развлекателен сектор, които работят с големи обеми видеофайлове. Компанията бързо се утвърждава като лидер в обработката на големи данни, като разработва решения за съхранение и пренос на информация, които могат да се изпълняват както локално, така и в облака. През годините Tiger Technology разширява дейността си, включително чрез партньорства с технологични гиганти като IBM, Microsoft и Philips, за да предлага решения в сферата на видеонаблюдението и дигиталната патология. Компанията има клиенти от цял свят - летища, фармацевтични заводи, държавни институции, както и водещи международни компании като AWS, Seagate и Wasabi. В последните години Tiger Technology бележи силен ръст на приходите и разширява географското си присъствие. През 2023 г. приходите от продажби достигат над 3.2 млн. лв., а общите приходи на компанията са около 6.65 млн. лв., като се очаква тази тенденция да се засили и през 2024 г. Основният източник на растеж са продуктите за управление на данни в хибридни облаци и решенията за видеонаблюдение, като компанията се фокусира върху стратегически партньорства и развиване на нови пазари, включително САЩ, Великобритания, Близкия изток и някои азиатски държави.

Общият пазар на реклама в България продължава да отчита умерен ръст, според годишните данни на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА). През 2024 г. нетните рекламни инвестиции достигат 665.5 млн. лв., което представлява ръст от 8.7% на годишна база. Рекламодателите продължават да насочват най-голям дял от инвестициите си в телевизионна реклама. Малко над половината вложения в сектора у нас, или 342.9 млн. лв. за 2024 г. са насочени към телевизионните канали, които отчитат ръст от 6%. Дигиталните канали продължават да растат с по-бърз темп. За 2024 г. онлайн рекламата достига 238.8 млн. лв., или с 14% повече спрямо предходната година. Външната реклама, радио, преса и кинореклама заемат общо 12.6% от общия медиен микс. Сред тях, външната реклама привлича най-голям дял от инвестиции и достига 51.7 млн. лв., или ръст от 8%. Радиорекламата отчита лек ръст от 4% на годишна база и достига 24.2 млн. лв. Пресата е единственият канал, който отчита спад от 10% в инвестициите. Инфлацията в цената на реклама остава сходна с тази за предходната година, като за телевизията и дигиталните канали съответно тя е 14% и 16%. Цените за радио и външна реклама нарастват с 8% през 2024 г. При пресата няма промяна.

Производителят на опаковки за хранително-вкусовата и химическата индустрия „Булметал“ АД е регистрирал дъщерно дружество в Унгария съобразно решението на надзорния и управителния съвет от края на юли. Компанията е с наименование Bulmetal Hungary Kft. Новото дъщерно дружество е еднолично дружество с ограничена отговорност и с едноличен собственик на капитала „Булметал“ АД. Учредяването на дъщерното дружество е с цел разширяване на оперативните възможности на дружеството на международно ниво, както и е важна стъпка към изпълнението на дългосрочната стратегия за устойчив растеж, ре,гионална диверсификация и повишаване на стойността за акционерите, казват още от компанията. Дружеството се предвижда да закупи имот с площ между 9 хил. и 12 хил. кв.м в северозападната част на Унгария, в региона на град Шопрон. Градът е на стратегическо място с оглед на икономическата инфраструктура и близостта до важни логистични и индустриални центрове. Максималната стойност на инвестицията се планира да е 1,1 млн. евро. Изборът на конкретен имот ще бъде финализиран след приключване на необходимите проверки и оценки. „Булметал“ има две дъщерни дружества в чужбина – едно в Германия и едно в Италия.

Европейският съюз иска да освободи трилиони евро от спестяванията на домакинствата, като насърчи хората да инвестират на капиталовите пазари и вижда Швеция като модел за това как да го направи, пише Bloomberg. Очаква се през това тримесечие Европа да представи подробностите по плана си за мобилизиране на средствата на гражданите, депозирани в банки, като част от Съюза за спестявания и инвестиции. Като улеснява инвестирането, той цели да повиши богатството на домакинствата и да подобри достъпа на фирмите до финансиране. Анализатори считат, че това може да насърчи по-широкото приемане на банкови сметки по шведски модел, които позволяват на хората лесно да инвестират спестяванията си в акции. Това става, след като по-рано този месец Полша предложи инвестиционна спестовна сметка по модела на шведската InvesteringsSparKonto, или ISK система, за да създаде „култура на капитала“, която да привлече 100 млрд. злоти (27 млрд. долара) през първите три години. Общата стойност на портфейла на шведите е нараснала от въвеждането на ISK. Графика: Bloomberg LP Общата стойност на портфейла на шведите е нараснала от въвеждането на ISK. Скандинавската страна е считана за модел за най-добри практики. Политиките в страната с население от около 10 млн. души, провеждани десетилетия наред, допринесоха за това инвестирането в акции да се превърне в нещо като национален спорт. Шведските домакинства инвестират над половината от спестяванията си в акции, което е над два пъти повече от средното равнище в еврозоната, според доклад на Европейския институт за спестявания. Всеки, който има банкова сметка, може да търгува, а сметката ISK, която съществува от 2012 г., не подлежи на данък върху капиталовите печалби. Ценните книжа могат лесно да се купуват и продават директно от мобилни банкови приложения. ISK опрости данъчната структура около капиталовите инвестиции, като премахна бюрократичните бариери, които преди това възпрепятстваха участието. Почти една четвърт от шведите притежават директно акции в публично търгувани компании, като средната стойност на дяловете им е около 540 хил. шведски крони (56 552 долара), сочат данни на Euroclear Sweden. Най-новите налични данни от Шведската асоциация на инвестиционните фондове показват, че около 70% от шведите инвестират директно пари във взаимни фондове. Във Великобритания само 8% от личното богатство се спестяват в акции и взаимни фондове, показват данни от януарски преглед на Aberdeen Group. Остава да се види какъв ефект ще има въвеждането на спестовна и инвестиционна сметка в целия ЕС върху по-широкия европейски пазар. Европейската комисия ще предложи само модел за това как може да бъде създадена спестовна и инвестиционна сметка в целия ЕС, като остави на страните членки да го приложат. Успехът на предложението в крайна сметка зависи от „политическата воля“ на страните членки.

Китайският автомобилен производител Great Wall Motor Co., който съвсем наскоро отвори първия си завод в Бразилия, вече проучва локации за разполагане на второ производствено съоръжение, докато разширява присъствието в най-голямата икономика на Южна Америка, съобщава Bloomberg. Заводът в Ирасемаполис, Сао Пауло, беше открит на 15 август, четири години след като Great Wall го придоби от Daimler AG. Там ще се произвеждат три модела – SUV-овете Haval H6 и H9, както и пикапът Power P30. Въпреки че съоръжението има капацитет да произвежда 50 хил. превозни средства годишно, главният изпълнителен директор на GWM International Паркър Ши заяви, че компанията в крайна сметка се стреми да продава между 250 хил. и 300 хил. автомобила в страната, включително местно произведени и вносни коли. Great Wall е преговаряла и вече е получила предложения от няколко щата, включително Санта Катарина, Парана, Сао Пауло и Еспирито Санто, заяви по време на откриването на фабриката Рикардо Бастош, директор по институционалните въпроси в GWM Brasil. Окончателно решение за втори завод ще бъде взето от средата на 2026 г. Новият завод може да се използва като производствен център за ново семейство автомобили, за да се запълни дупката в гамата на GWM. Повечето автомобили в Бразилия са на цена около 150 хил. реала (27 700 долара), докато средната цена на гамата на GWM е над 200 хил. реала. Заводът в Ирасемаполис е част от инвестиция от 10 млрд. реала, с която Great Wall се ангажира в Бразилия, включително 4 млрд. реала до 2026 г. и останалите 6 млрд. реала до 2032 г. Втората фаза на инвестициите може да бъде насочена към няколко фронта, като например веригата на доставки, други бизнеси, като тежкотоварни превозни средства, и сглобяване на батерии – ход, който е стратегически важен за повишаване на нивото на локализация на компонентите. Това от своя страна би позволило на GWM да достигне прага за износ на произведени в Бразилия автомобили за други страни от групата МЕРКОСУР, включително Аржентина и Уругвай. GWM очаква да продаде 36 хил. автомобила в Бразилия през 2025 г., което е 23% увеличение в сравнение с обемите през 2024 г. и е повече от прогнозата за 31 хил. продажби, обявена по-рано тази година.

Виетнам си поставя за цел да стане богата страна до 2045 г. и да се превърне в следващия "икономически тигър" на Азия - термин, използван за икономическия възход на страни като Южна Корея, Сингапур и Тайван, предаде агенция Associated Press. През 1990 г. средностатистическият виетнамец е можел да си позволи стоки и услуги на стойност около 1200 долара годишно, коригирани спрямо местните цени. Днес тази сума е нараснала над 13 пъти - до 16 385 долара. Преобразяването на Виетнам в световен производствен център, с лъскави нови магистрали, небостъргачи и процъфтяваща средна класа, извади милиони хора от бедността по подобие на Китай. Но икономическият бум, движен от евтина работна ръка и износ, започва да се забавя, а климатичните промени се превръщат в сериозна пречка за планираните реформи като разширяване на частния сектор, засилване на социалната защита и инвестиции в технологии и зелена енергия. Инвестициите рязко са се увеличили, отчасти под влияние на търговското напрежение между САЩ и Китай, като в момента САЩ са най-големият износен пазар за Виетнам. Някога тихи предградия вече са заменени с индустриални зони, в които камиони профучават през обширни логистични хъбове, обслужващи глобални марки. През 2024 г. Виетнам отбеляза търговски излишък със САЩ в размер на 123,5 милиарда долара. Изглежда обаче, че двете страни са се споразумели за ставка от 20 процента, а за стоки, за които се подозира, че са само пренасочени през Виетнам, за да се избегнат американски търговски ограничения – двойно по-високо мито. Виетнам започна да подготвя промени в икономическата си политика още преди митата на Тръмп да застрашат модела му на производство на евтин износ за световните пазари, като беше наясно с т.нар. "капан на средните доходи" - момент, в който икономическият растеж се забавя, ако не се предприемат сериозни реформи. За да излязат от "капанa на средните доходи", Южна Корея заложи на електрониката, Тайван – на полупроводниците, а Сингапур – на финансите, казва Ричард Макклелън, основател на консултантската компания"Ер Ем Ей Си адвайзъри" (RMAC Advisory). Но виетнамската икономика днес е по-разнообразна и по-сложна, отколкото икономиките на тези страни бяха по онова време, и Виетнам не може да разчита само на един печеливш сектор, за да поддържа дългосрочен растеж и конкурентоспособност, особено при нарастващи заплати и намаляващата роля на евтината работна ръка като основно предимство.