Със 7 лв. са поскъпнали 27-те основни хранителни продукта от потребителска кошница за една година, като те струват 101 лв. спрямо 94 лв. по това време през 2024 г. Това съобщи председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) Владимир Иванов, Най-сериозен за поскъпването е приносът на плодовете, чиито цени са се вдигнали с цели 4 лв. Ако се гледат само основните хранителни стоки ръстът на потребителската кошница е 3 лв. На годишна база има 23% поскъпване при брашното и 24% на яйцата и олиото.

Между 5 и 7 хиляди души вече работят в български компании, които проектират, изграждат и управляват фотоволтаични централи и системи за съхранение на енергия. Само в единадесетте най-големи български дружества в сектора са работили над 3350 души. А по оценки на представители на сектора общо заетите са 5-7 хиляди. Общите приходи само на най-големите компаниите са почти 1.5 млрд. лева и растат с 23% на годишна база, а печалбата им е 182 млн. лв. и се увеличава с почти 70% за година.

Безспорният лидер при проектирането, изграждането, а напоследък и управлението на соларни паркове не само в България, но и в цяла Европа през последните години, е "Сънотех" (Sunotec). Компанията, която е създадена през 2012 г. в Германия от българина Калоян Величков (79%) и Торстен Херферт, има офиси в Мюнхен и София, но работи в цял свят. Вече е изградила над 630 фотоволтаични централи с общ капацитет над 10 000 мВт в 24 държави. Само през 2024 г. са били инсталирани над 2.4 гВт мощности, което е рекорд за компанията. Консолидираните приходи за 2023 г. на българските дружества от групата - "Сънотех", "Сънотех ПВ сървисис" и "Сънотех къмършъл", са 566 млн. лв. (ръст със 122% на годишна база), а печалбата е над 37 млн. лв. и се увеличава близо седем пъти. В компанията работят над 2000 души, предимно българи, които изпълняват проекти в цял свят. Те извършват пълния спектър от услуги - от механични и строителни дейности през изграждане на електрически инсталации, контрол на качеството, доставки, логистика и управление на проекти, като "Сънотех" е и производител на собствени системи за монтиране на соларните панели, както и разработва свой инженерен хардуер и софтуер. Компанията има и център за експлоатация и поддръжка в София, който наблюдава изградените централи в България денонощно. Чрез "Соларис холдинг", смесено дружество на "Сънотех" и основните акционери в "Еврохолд България", групата реално има собствени соларни паркове, включително с батерии за съхранение на ток. Именно системите за съхранение на енергия (BESS) стават новата основна част от дейността на компанията. Миналата година "Сънотех" придоби дял в "Адекс енерджи" (Adex Energy), компания за разработване на софтуерни решения, включително използвайки изкуствен интелект, за прогнозиране и управление на потреблението на електрическа енергия. Дружеството "Инерком" не е сред най-популярните в България, като последно беше в обществения фокус през 2018 г. с опита си да купи бизнеса на ЧЕЗ тук. Оттогава обаче компанията, зад която стои семейството на Гинка и Славчо Върбакови - собственик е Малина Върбакова, се фокусира върху изграждането на соларни паркове, основна за групата на Върбакови. На практика "Инерком" изгради най-големия соларен парк не само в България, но и в Югоизточна Европа - "Априлци" край Пазарджик. Той е с мощност 400 мВт, разпределена в над 824 хил. панела на китайската Anhui Huasun Energy Co, свързани с близо 7000 километра кабели. Благодарение на този проект "Инерком" е втората най-голяма компания в сектора на строителите на фотоволтаици в България с приходи за 2023 г. почти 267 млн. лв. По всяка вероятност и през 2024 г. дружеството ще е сред първите три, тъй като през последната година бяха пуснати в експлоатация и два по-малки обекта - "Елхово" и "Варвара", съответно с 65 и 50 мегавата инсталирана мощност. Лидерът по приходи за 2022 г. в този бранш - "Соларпро", забавя темпото наполовина през 2023 г. с отчетени приходи на групата в размер на 186.6 млн. лв. От миналата година "Соларпро" работи активно по няколко големи проекта в диапазона 50 - 200 MW. Това ще продължи докъм 2026-2027 г., като повечето са в комбинация с батерии. Миналото лято компанията участва в изграждането на система за съхранение на електроенергия от 55 мВтч към соларен парк до Разлог с мощност 33 мВт, като батерийното стопанство вече е удвоено. Именно системите за съхранение на енергия ще бъдат във фокуса на дейностите на групата през следващите 12 - 18 месеца, тъй като тогава ще се реализират и проектите по плана за възстановяване. Освен това "Соларпро" работи и по вятърни проекти в различни държави. Компанията има зад гърба си над 300 фотоволтаични централи с обща мощност над 12 000 мВт в 20 държави, предимно от Европа, но и такива като Египет и Саудитска Арабия. Към момента групата оперира с офиси във Лондон, София, но има представителства още във Варшава, Букурещ и Скопие. Тя също извършва комплексни услуги - от проектиране и изграждане на соларни и вятърни централи, през управление и мониторинг до системи за съхранение на енергия и повторно използване и рециклиране на литиеви батерии, фотоволтаични модули, кабели и електронен скрап. "Соларпро" е част от базираната във Виена група "Реналфа", в която участие има и съиздателят на "Капитал" Иво Прокопиев. Четвъртият в подреждането - "Пи Ви консулт" (PV Consult), има сходен профил на първия и третия. Компанията е глобален доставчик на EPC услуги във ВЕИ сектора, като тръгва от България през 2009 г. с проект за 1 мВт. В портфолиото й вече има над 3000 мВт инсталирани соларни мощности, пръснати в над 520 проекта в България, редица европейски страни, но също и държави като Турция, Монголия, Мароко и Русия. През 2023 г. "Пи Ви консулт" бележи над 23% ръст на приходите си до 158 млн. лв., но печалбата нараства повече от двойно и е 15.6 млн. лева. Дружеството е основано от Георги Ковачев, който и към момента притежава 80% от дяловете и е изпълнителен директор. От 2012 г. съдружник на Ковачев става Димитър Ботев, който през 2018 г. формално влиза и в управлението на компанията. През 2023 г. сериозен ръст на приходите има и "ХЕК солар", чийто собственик и основател Владимир Табутов се фокусира върху т.нар. агросолария, като изгради един от най-големите подобни проекти в Европа - 120 мегавата в Австрия. Табутов създава "ХЕК солар", след като през 2019 г. се отделя от друга компания с подобно име - "Хидроенергийна компания" (ХЕК). Въпросното дружество, което сега се притежава от Иван Чапов и синовете му, започва преди години с изграждането на 12 ВЕЦ-а, но се насочва към фотоволтаиците. Вече има над 160 завършени проекта с обща мощност 4500 мВт в повече от 20 държави, включително САЩ. По приходи за 2023-та "Хидроенергийна компания" се нарежда на шеста позиция. В подреждането следват "Соларен дом" и "Соларити БГ". Те са фокусирани върху по-малки проекти, енергийна ефективност и оптимизации. "Соларен дом" е собственост на Димитър Петков и Евгени Славенин, а "Соларити БГ" се притежава и ръководи от Найден и Антоанета Калоферови.

"Аурубис България" обяви завършването на най-големия за последните 30 години капитален ремонт на медодобивния си завод до Златица и Пирдоп. В рамките на два месеца са били изпълнени 120 проекта с обща инвестиция от 230 милиона лева. С ремонта са били ангажирани допълнителни 2000 специалисти и работници от 12 държави. Ключовият проект в рамките на капиталния ремонт е цялостната реконструкция на основния агрегат на завода - топилната пещ, която има капацитет от 1,5 млн. тона медни концентрати. Обновени са 300 тона стоманени конструкции и 15 километра медни тръби в пещта, а над 100 тира са доставили 1500 тона нови огнеупорни тухли. В производството на сярна киселина са били сменени контактен апарат и 6 топлообменника с обща маса над 1000 тона. Дейностите са част от четиригодишната програма "Аурубис: Инвестиции за прогрес. България 2027" на обща стойност 800 млн. лв. Започна разширяването на капацитета за производство на рафинирана (катодна) мед в България до 340 000 т. годишно. В ход са и увеличаването на инсталирания капацитет за собствена соларна енергия до 41 MWp, проектите за енергийна ефективност и за модернизация на технологиите за пречистване на води и охлаждането на шлака.

Италианската индустриална група Cereal Docks е придобила през м. март т.г. русенската фирма за белени слънчогледови семки "Приста комерс". Италианският купувач е в пъти по-голям, докато оборотът на русенския завод е около 10 млн. лв., а на Cereal Docks е 1.4 млрд. евро. Cereal Docks е фамилна компания, базирана във Виченца, която е основана преди повече от четиридесет години. Италианската група, водена от семейство Фанин, е лидер в първичната преработка на земеделски суровини. Основният й бизнес е производство на съставки за храни за животни, растителни масла, безглутенови брашна, лецитин и растителни екстракти за хранителната индустрия, козметиката, фармацията. Има партньорски отношения с 18 000 фермери, 5000 клиента, над 420 служители и отчита 1.4 млрд. евро приходи през 2024 г. "Приста комерс" е основана през 2011 г. от Камен Узунов, който остава неин мажоритарен собственик до сделката със Cereal Docks. Русенската компания е специализирана в преработката на белени слънчогледови семки за производството на протеинови брашна, подходящи за множество приложения в храни, както и на белени слънчогледови семки за влагане в протеинови закуски и топинги за салати и десерти. От 2022 г. произвежда и слънчогледов протеин. Производството е в нова сграда и със съвременни машини, рентгенов детектор, магнитни и метални сепаратори. Фабриката притежава и собствена лаборатория за 24-часово наблюдение на производствения процес и готовата продукция. Заетите в "Приста комерс" са около 20, а оборотът й за 2024 е близо 10 милиона лева. През последните 10 години оборотът се е движил между 10 и 15 млн. лв. През 2023 Cereal Docks Group придобива Molino Favero - компания, специализирана в разработването, производството и опаковането на безглутенови брашна и съставки за хранително-вкусовата промишленост. Година преди това групата обявява придобиването на Ital Green Oil, занимаваща се с първична преработка на соя за производство на брашна за хранене на животни, растителни масла и лецитини за хранителни цели. Италианската група развива последователна научноизследователска и развойна дейност. Най-новата й разработка е HeliaPro - протеиново брашно на слънчогледова основа. Продуктът се отличава с високо съдържание на протеини (50%), липса на често срещани алергени и възможност за прилагането му в различни растителни, безглутенови продукти с чист етикет. HeliaPro намира приложение в хлябове, паста, закуски, протеинови барчета, вегетариански бургери, сосове и др.

Българската агенция за инвестиции (БАИ) връчи сертификат клас А за инвестиция, издаден по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, на Константинос Акилидис – генерален директор на производственото предприятие на „Септона България“. Настоящият инвестиционен проект на компанията е насочен към затвърждаване на пазарните позиции и повишаване на производствения капацитет. Проектът включва изграждане на нова производствена сграда за линия за памучна лента, оборудване на складови площи, закупуване на нови машини за производство на памучни тампони, както и оптимизация на производствените процеси. Очакваният размер на инвестицията е 21 323 000 лв., като в резултат ще бъдат открити 50 нови работни места в гр. Русе.

В ход е строителството на новата индустриална зона в Търговище, която се изгражда по Програмата за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии за привличане на инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост. Проектът се реализира в партньорство между общинския „БКС Индустриален парк Търговище“ ЕООД и „Индустриална зона Търговище“ АД. Акционерното дружество заяви желание за партньорство пред Общината през 2023 г. и осигурява по-голямата част от необходимите имоти за изграждането на зоната. Тя ще бъде разположена върху над 300 дка площи на територията на бившия завод „Енергия“ и терените в близост. Съгласно изискванията на процедурата дейностите по строителството се организират и възлагат от водещия партньор по проекта – „Индустриална зона Търговище“ АД. Те включват изграждане на довеждаща и вътрешна техническа инфраструктура в рамките на индустриалния парк. Това включва рехабилитация на електропреносни трасета, изграждане на електрическа подстанция с мощност 110/20 kV, на вътрешна пътна инфраструктура, канализация, водопровод, трасета за комуникации и други. Ще бъдат монтирани и 6 броя зарядни станции за електромобили. Оператор на парка ще е акционерното дружество „Индустриална зона Търговище“. Общата стойност на проекта е 34,6 млн. лв., от които 27,6 млн. лв. са безвъзмездно финансиране, а останалите са собствен принос на партньорите. Крайният срок за приключване на строителството е до юни 2026 г. Източник:  в-к "Строител"

И трите мобилни оператора в България регистрират спад на клиентите си, според данни от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2024 г. В края на миналата година абонатите на А1, Виваком и Йеттел са били 7 978 000. Това е с 0.4% по-малко спрямо 2023 г. За сравнение, през 2023 г. е бил отчетен ръст с 0,6% при абонатите с договори и с 1% при потребителите, закупили предплатени карти. Само кратките съобщения отбелязват ръст - през миналата година българите са изпратили над 425 милиона SMS-а. КРС отчита спад на общите приходи, въпреки че трите компании направиха индексация - вдигнаха цените заради инфлацията. Основната причина за свиването на постъпленията е прилагането на по-ниски цени на едро за терминиране в мобилни мрежи за гласови повиквания от държави от ЕС и от Европейската икономическа зона, посочва регулаторът. Стационарните телефони продължават да губят присъствие на пазара. През миналата година приходите на трите оператора от фиксирани гласови услуги са били общо към 60 млн. лева - което е спад с 14% спрямо година по-рано.

Българската „Централна енергоремонтна база“ (ЦЕРБ) ремонтира ТЕЦ „Гацко“ и ТЕЦ „Углевик“ в Република Сръбска, Босна и Херцеговина. Работите включват динамично балансиране на мобилен стенд на четири ротора на турбината на двете електроцентрали. ТЕЦ „Гацко“ е построена през 1983 година и е с мощност от 300 мегавата. Заедно с ТЕЦ „Углевик“ тя осигурява 62% от електроенергията за Република Сръбска. ТЕЦ „Гацко“ работи с лигнитни въглища от близкия рудник. Турбината на централата има три цилиндъра с различно налягане – високо, средно и ниско. Ремонтите включват балансиране на четири ротора с общо тегло 128 тона. Това намалява вибрациите и осигурява стабилна работа на турбината. За целта ЦЕРБ транспортира на място мобилен стенд. Той е съвременна преносима система, която може да балансира едно изделие с тегло от 450 кг до 110 тона. ЦЕРБ е единственото предприятие на Балканския полуостров за поддръжка на енергийни обекти. Работи в над 10 държави и предлага цялостни енергийни решения – от проектиране, през мониторинг и сервиз, до поддръжка и ремонт. компанията е снована е преди 77 години.

138-ят магазин на Lidl отвори врати в Септември Първият Lidl магазин в град Септември отвори врати на ул. „Христо Ботев” №74. Така обектите на веригата в цялата страна са вече 138, а населените места, в които тя присъства – 59. Инвестицията в новия обект е близо 10,5 млн. лв., като над 20 служители получават работа и възможност за професионално развитие. Модерната визия на магазина, широката търговска зала от 1336 кв. метра и удобната подредба на продуктите гарантират по-бързото и лесно пазаруване. За допълнително удобство на клиентите обектът разполага и с 90 паркоместа.

При представянето на предложението за бюджет на ЕС за 2028-2034 г. миналата седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отбеляза, че времето за преговори е две години. Общата рамка е на стойност почти 2 трилиона евро, но този път приоритетите са с фокус върху отбрана, пак зелен преход и иновации. Сега ЕС е изправен пред ясен избор: да се върне към пътя на конкурентоспособността с подкрепа на бизнеса, икономиката и заетостта или да продължи със задушаваща фискална политика, която прогонва инвестиции, изкривява пазара и насърчава сивата икономика.Това отчетоха анализатори в различни публикации в европейските медии в дните около обяването на проекто-бюджета на ЕС миналата седмица. Инициативата за набиране на т.нар. нови собствени ресурси на ЕС от високо облагане на тютюна и данъци на компании с над 100 млн. евро оборот предизвикаха остри реакции от редица държави членки.  Според наблюдателите подобни управленски решения са симптоми на дълбок структурен проблем и разкриват липса на воля за истинска реформа. ЕС не може да продължава да разширява бюджета си без да облекчи тежестта върху реалната икономика. Колкото по-дълго Брюксел отказва да се реформира, толкова по-сигурно е, че Европа ще загуби битката за растеж, инвестиции и глобално влияние. А с всеки нов данък, бъдещето изглежда все по-несигурно. В опит да увеличи приходите си, Европейският съюз се насочва към познат, но уязвим сектор — тютюневия. В три отделни предложения, направени в един и същи ден - ревизия на Директивата за облагане на тютюна, тютюневите и свързаните изделия, т.нар. Хоризонтална директива за акцизните стоки и нов инструмент за регулиране на нови „Собствени ресурси“, в който източникът от  акциз върху тютюна е назован TEDOR, Европейската комисия предложи план за увеличаване на данъчното облагане с цел ограничаване на употребата на тютюн – ход, който се очаква да доведе до сериозно повишаване на цените на традиционните тютюневи изделия – цигари, нарязан тютюн за пушене, пури, пурети и очаквано въвеждане на облагане за техните нови алтернативи – електронни цигари, нагреваем тютюн, никотинови продукти. Отделно, Комисията иска суровия тютюн до първа обработка да бъде регулиран като акцизна стока. Предложението за мярка TEDOR е част от новата дългосрочна бюджетна рамка на ЕС на обща стойност 2 трилиона евро, като общата годишна сума от нови ресурси се изчислява на близо 58 млрд. евро, от която прихода за ЕС от държавите членки само от тютюна се очаква да е около 15-20%. Базата е нови минимални акцизни ставки, приложими във всяка страна за тютюневи изделия, пуснати за потребление. Комисията очаква TEDOR да генерира приблизително 15 милиарда евро годишно. Все още обаче не е ясно за какво ще се използват приходите. На практика данъчното облагане на тютюна се превърна от специализиран инструмент за вредност в политика - тест за визията на Урсула фон дер Лайен. Това, което някога беше повече здравен въпрос, днес е свързано с политическата легитимност на стратегията за отбрана. Брюксел ще обсъжда въвеждането и на нови данъци върху продукти като електронни цигари и никотинови изделия. Отличникът в справянето с тютюнопушенето – Швеция, където пушачите са под 5%,  вече разкритикува високите нива за облагане на никотиновите паучове. В острата си реакция от Стокхолм го определиха като несправедливо и опасно за вътрешния пазар, имайки педвид научните доказателства, че непропоционални мерки за облагане може да имат негативен ефект в борбата с тютюнопушенето.  Освен негативен ефект върху борбата с пушенето, за която отдавна е известно, че са нужни други мерки, вдигането на данъците отваря широко вратата на контрабандата. И то при следната картина: фалшификатите са се увеличили с 8.7%, а делът на контрабандните и фалшивите цигари е достигнал 3.3% от общото потребление. Емпиричните данни в сектора на тютюна показват, че прекомерните данъци намаляват приходите, вредят на потребителите и насърчават сивата икономика и контрабандата. Доклад на KPMG за 2024 г. показва, че докато легалната консумация на цигари в 38 европейски пазара намалява с 0.7%, контрабандата и фалшификациите се увеличават с 0.9%. Това означава, че при легални покупки ЕС би могъл да събере още 19.4 милиарда евро в данъчни приходи, които днес са загуби за общия ЕС бюджет. Същевременно, Брюксел предлага и нов допълнителен данък върху печалбите на компаниите с годишни нетни приходи над 100 милиона евро. Мярката ще засегне всички фирми, независимо къде са регистрирани, стига да оперират в рамките на ЕС. Това се случва на фона на вече едни от най-високите корпоративни данъци в света, значително по-високи от тези в САЩ или Китай. Много експерти определят новия данък като несправедлив, конфискационен и непродуктивен. Очакванията са, че ще доведе до намалени инвестиции и до това някои от големите компании да преместят дейността си извън ЕС. Според оценки на Европейската комисия, загубите от преместване на компании и пропуснати инвестиции възлизат на между 36 и 100 милиарда евро годишно — до 20% от корпоративните данъчни приходи на съюза. Сега съмненията са, че тази мярка ще се окаже фатална за ЕС и компаниите няма да имат избор освен да изнесат производствата си в Китай, Индия, Турция и други държави извън ЕС, което е удар в сърцето в хода на борбата за конкурентност. Вместо да се търси начини за привличане на капитали, Брюксел реагира със законотворческа репресия — още повече регулации, още повече данъци. ЕС имаше възможност да се възползва от ясни препоръки за модернизиране и отваряне на икономиката си. Докладът на Марио Драги от септември 2024 г. и този на Енрико Лета от април 2024 г. дават сходни препоръки: намаляване на търговските и вътрешните бариери, облекчаване на регулациите и премахване на непродуктивните данъци. Международният валутен фонд изчислява, че прекомерните данъци и регулации повишават цените в индустрията с 45%, а в сектора на услугите със 110%. Въпреки това, вместо да действа, ЕС игнорира предложенията и... прибягва до още по-сурови фискални мерки. „Компасът за конкурентоспособност“, лансиран през януари 2025 г., остана само на хартия. Идеите на Драги и Лета не получиха практическо приложение. ЕС няма да събере повече приходи с нови данъци и с превръщането си в данъчен ад, който изгонва инвестициите и насърчава контрабандата. Резултатите при сегашното облагане вече са тревожни — по-нататъшното утежняване само ще влоши ситуацията, коментират европейски икономисти.

Приходите в бюджета на Съединените щати от мита от януари до юни 2025 г. достигнаха 87,2 милиарда долара, пише японският портал Nikkei Asia, позовавайки се на данни от правителството на САЩ. Приходите от вносни мита са се увеличили рязко, откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп въведе нови мита през април. Според анализа на японския портал на данните от Митническата и гранична служба на САЩ, до края към юни митата с фиксирана ставка от 10% са донесли на страната над 17,7 милиарда долара, а 25% мито върху вносните автомобили - над 10,7 милиарда долара. Както съобщиха от Министерството на финансите на САЩ, само през юни митата са донесли общо 26,6 милиарда долара в бюджета. По данни на Bloomberg, постъпленията от мита за юни са скочили почти четири пъти в сравнение с миналата година, когато тази сума е била 6,3 милиарда долара. На 2 април Тръмп обяви въвеждането на мита върху вноса в САЩ на стоки от 185 държави и територии. Универсалните мита от 10% влязоха в сила на 5 април, а индивидуалните - на 9 април. Освен това, администрацията на САЩ наложи мита от 25% върху всички вносни автомобили от 3 април. В същия ден президентът на САЩ обяви 90-дневно спиране на някои ответни мита, което, както обясни Белият дом, се дължи на търговски консултации. През този период е в сила универсалната ставка от 

Химическата промишленост в Европа се разпада под натиска на вълна от затваряния на заводи след години на загуби и бързо разширяване на глобалния капацитет, водено от Китай. Високите производствени разходи и остаряващите заводи поставят европейските производители в затруднено положение, което прави региона все по-зависим от вноса на основни химикали като етилен и пропилен - основни съставки за производството на пластмаси, фармацевтични продукти и безброй други промишлени стоки. Европейската комисия отговори този месец с обещание да подкрепи местното производство на химикали, считани за стратегически за индустриите ѝ, като етилен и пропилен. Тя планира да разшири държавната помощ за модернизиране на заводите и да изисква публичните търгове да дават предимство на стоки, произведени в Европа – подобно на законодателството на ЕС от 2023 г. за метали и минерали. Но тази стъпка може да се окаже твърде закъсняла, за да поправи щетите. Химическият бизнес на Eni - Versalis, е натрупал загуби в размер на над 3 милиарда евро през последните пет години, разкрива Ричи, тъй като компанията затваря последните две парови крекинг инсталации в Италия и инвестира 2 милиарда евро в биорафинерии и химическо рециклиране. Други глобални групи като Dow, ExxonMobil, TotalEnergies и Shell също затварят или преразглеждат своите европейски химически активи. Повечето от планираните закривания са насочени към крекинг инсталации – съоръжения, които превръщат въглеводородите в етилен, пропилен или други основни химически материали. В документ за нефтохимическите продукти, издаден от осем страни от ЕС през март, се посочва, че 50 000 работни места могат да бъдат застрашени поради потенциалното закриване на още крекинг инсталации в Европа до 2035 г. Заводите в ЕС са предимно малки и средни и работят със средна степен на използване под 80% - ниво, което се счита за нерентабилно. До 40% от капацитета на ЕС за производство на етилен – който възлиза на 24,5 милиона тона – е изложен на висок или среден риск от затваряне, според консултантската компания Wood Mackenzie. Докато по-старите европейски заводи използват нафта като суровина, САЩ и Близкият изток използват по-евтини суровини като етан – страничен продукт от шистовия газ. Капацитетът на етилена в Северна Америка ще нарасне до 58 милиона тона до 2030 г. от 54 милиона в момента, според консултантската компания ADI Analytics. Междувременно Китай ще увеличава капацитета си за производство на етилен с 6,5% годишно между 2025 и 2030 г., когато ще произвежда близо 87 милиона тона годишно, разкрива през май изпълнителният директор на Китайския национален център за химическа информация Хуан Ингуо. Това е повече от три пъти над настоящия капацитет на ЕС. Китайските производители също така изграждат предни постове в Югоизточна Азия, за да изнасят за Европа и Северна Америка, за да заобиколят въглеродните данъци и западните мита върху стоките, произведени в Китай. Японските и южнокорейските компании, които не могат да се конкурират, поддържат ниски нива на използване от 2023 г. насам, сочат доклади на органите на нефтохимическата промишленост на двете страни. Европейските политици сега са изправени пред труден избор: да се намесят решително или да наблюдават как химическата индустрия на континента се разпада. В своя документ от март страни като Франция, Италия и Испания призовават за „Закон за критичните химикали“, тъй като най-новите данни на ЕС показват, че регионът е бил нетен вносител на етилен и пропилен всяка година в периода 2019-2023 г.  Повечето европейски крекинг инсталации са на възраст над 40 години, в сравнение с едва 11 години в Китай, според анализатора от Citi Себастиан Сац. А производството на етилен в Европа с използване на нафта струва 800 долара за тон, в сравнение с по-малко от 400 долара за тон в САЩ, ако се използва етан, и около 200 долара за тон в Близкия изток с етан. INEOS, която управлява едно от най-модерните нефтохимически съоръжения в Европа в Кьолн, строи етанова крекинг инсталация за 4 милиарда евро в Антверпен – първата нова крекинг инсталация в Европа от около 30 години, с производствен капацитет от 1,45 милиона тона годишно. Заводът, който трябва да започне да функционира през 2026 г., има за цел да се конкурира с китайското производство и да задоволи местното търсене с по-ниски въглеродни емисии. Междувременно в Близкия изток консолидацията създава нови глобални гиганти. Сливането на стойност 60 милиарда долара между Abu Dhabi National Oil Company и австрийската OMV ще създаде Borouge Group, четвъртия по големина производител на полиолефини в света. Компанията планира да изнася полимери за Европа, като ще се конкурира директно с американски и азиатски доставчици. Анализаторите все пак казват, че производството на химикали в Европа няма да изчезне напълно, но ще се превърне в домейн на няколко доминиращи играчи.