На 23 юли България повторно подаде второ искане за плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на стойност 653 млн. евро. Искането обхваща изпълнението на 59 етапа и цели, от които 20 бяха свързани със законодателни промени. За тяхната реализация бяха направени изменения в 15 закона и приети три нови закона, съобщиха от Финансовото министерство. По отношение на инвестициите, второто искане включва мерки за подкрепа на малки и средни предприятия за технологична модернизация и в областта на ИКТ и киберсигурността, национална схема за подпомагане на енергийно-ефективно обновяване на жилищни и нежилищни сгради, мерки за подкрепа на енергийно ефективни системи за улично осветление и за енергия от възобновяеми източници за домакинствата и др. Второто искане се подава отново след оттеглянето му на 17 април 2025 г. поради неизпълнени мерки и риск от загуба на средства по него.

Правителството одобри проект на заявление за интерес (expression of interest) на Република България за искане на финансова помощ под формата на заем по линия на инструмента "Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост", насочен към спешни и мащабни публични инвестиции в подкрепа на европейската отбранителна промишленост. Исканата от България финансова помощ под формата на заем е с минимален праг в размер на 2 745 700 000 евро и максимален праг размер на 3 067 800 000 евро. Същата е предназначена за финансово обезпечаване на изпълнението на приоритетните военни способности, необходими за да се гарантира националната и съюзната сигурност в контекста на участието на страната ни в системата за колективна отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на Европейския съюз.

Парламентът избра за управител и подуправител на Националния осигурителен институт (НОИ) Весела Караиванова-Начева и Ивайло Здравков. Весела Караиванова-Начева е магистър по икономика от УНСС. Започва кариерата си като данъчен инспектор в Пловдив, впоследствие и в София, а през 2004 г. се озовава в парламента като депутат от НДСВ. Остава такъв само една година, тъй като е избрана за подуправител на НОИ – длъжност, на която прекарва следващите 20 години, като последователно е преизбирана на поста през 2009 г., 2016 г. и 2020 г. Ивайло Здравков е магистър по право от Великотърновския университет и магистър по икономика от Стопанската академия в Свищов. Работил е последователно като консултант по юридически въпроси, съдебен кандидат в Окръжен съд – Велико Търново, публичен изпълнител в Агенцията за държавни вземания, старши юрисконсулт в държавния резерв. Работил е и като адвокат в продължение на 6 години, след което става директор на великотърновската дирекция на НАП. През 2023 г. е избран за областен управител на Велико Търново от правителството на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС и остава такъв досега.

Меморандум за сътрудничество за изграждане на малки водноелектрически централи (ВЕЦ) по довеждащите водопроводи на София беше подписан от кмета на столицата Васил Терзиев и Франсоа Деберг, регионален директор за България на компанията "Веолия", част от която е водоснабдителното дружество "Софийска вода". Проектът е одобрен с решение на Столичния общински съвет (СОС). Създадена е и работна група за проучване на възможността за реализацията му. След пускането в експлоатация централите ще произвеждат близо 12 ГВт/ч възобновяема енергия годишно, което ще помогне да спестяваме допълнително над 8000 тона CO2 емисии всяка година.

Девненският производител на калцинирана сода и сода бикарбонат "Солвей Соди" отчита 30% по-ниски приходи за миналата година. Основната причина е непостоянната динамика на глобалните пазари и намалените поръчки за тази година. Наскоро групата Solvay, която е собственик на компанията с миноритарен партньор турската Sisecam, ревизира прогнозите си надолу заради слабата пазарна среда. През 2024 г. заводът е произвел общо 1.4 млн. тона лека калцинирана сода (на прах) и 950 хил. тона тежка калцинирана сода (на гранули), както и малко над 154 хил. тона натриев бикарбонат, за който преди няколко години беше построена специална инсталация. Тези количества са по-големи от произведените през 2023 г., т.е. понижение вероятно има в цените. Калцинираната сода има приложение в редица индустрии като производство на стъкло, перилни препарати и др., а бикарбонатът се използва за очистка на димни газове в промишлеността и като фуражна добавка. Общо приходите от продажби на "Солвей Соди" през 2024 г. са 508.7 млн. лв. спрямо 723 млн. лв. през 2023 г. Нетната печалба намалява до 59.2 млн. лв. от 230.4 млн. лв. предходната година. В компанията работят около 430 души, практически без промяна. През миналата година в завода са инвестирани общо 23.6 млн. лв. Основната част от продажбите на компанията се осъществяват на базата на дългосрочни договори с Sisecam, което намалява риска в сегашната трудна обстановка. Суровините за производството пък се осигуряват от дъщерни дружества - варовикът е от "Девня варовик" (където партньор е циментовият завод "Хайделберг матириълс Девня"), разсолът се доставя от "Провадсол", а топлинната и електрическата енергия са собствено производство, след като през 2017 г. ТЕЦ "Девен" се вля в "Солвей Соди". 2025 г. е започнала с почти максимално използване на капацитета на завода. Заради планираното ниско производство през февруари и март, както и заради намалението на бюджета за производство през второто полугодие, обаче разходите по някои превантивни ремонти ще бъдат отложени. Поръчките за тази година са били редуцирани, което ще повлияе на инвестициите.

Естонската компания за недвижими имоти Arco Vara, инвеститор в големи жилищни комплекси в София, излиза от българския пазар. Дружеството обяви, че продажбата на активите му в България вече е в ход и към тях са проявили интерес няколко български предприемачи в областта на недвижимите имоти, които ще имат възможност да извършат дю дилиджънс и да подадат оферти за придобиване. Това стратегическо решение, одобрено от Надзорния съвет на компанията през юли 2025 г., е резултат от внимателна оценка на дългосрочните цели и пазарните ѝ възможности. От навлизането си на българския пазар през 2006 г. компанията изгради множество жилищни комплекси в София, включително „Манастирски ливади“ в южна София, Iztok Parkside в центъра на града, сградата със смесено предназначение Madrid BLVD и жилищния район Botanica Lozen.

Ръководството на „Корадо-България“ АД е предложило и надзорният съвет е одобрил разпределянето на междинен дивидент от печалбата за първата половина на 2025 г. Предложеният брутен дивидент възлиза на 5 ст. на акция, или общо малко над 658,4 хил. лева. Дивидентът трябва да бъде одобрен и от акционерите, като предстои обявяване на общо събрание и отправяне на покана към тях. „Корадо-България“ е една от компаниите на БФБ, които традиционно разпределят дивидент два пъти годишно – един път за полугодието и втори път при гласуването на годишния отчет за предходната година. В последната година акциите на дружеството поевтиняват с малко под 4%, а пазарната му капитализация достига над 60,3 млн. лева. През последния месец акциите на компанията поскъпват с над 13%, след като чешката компания майка „Корадо Груп“ обяви партньорство с Bosch Home Comfort Group за производство на радиатори. Българското звено също ще се възползва от това партньорство, като в момента тече модернизация.

КФН взе следните решения: 1. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „ФС Холдинг“ АД, гр. София. Емисията е в размер на 27 000 000 лева, разпределени в 27 000 броя обикновени, поименни, лихвоносни, безналични, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 лева, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR, увеличен с надбавка от 2,00%, но общо не по-малко от 3,00% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 03.12.2024 г. и дата на падеж 03.12.2031 г., с ISIN код BG2100054241. Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. 2. Одобрява Диана Манева за независим член на надзорния съвет на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“. 3. Одобрява Ива Фалина за член на съвета на директорите и изпълнителен директор на „ЕВРОИНС ИНШУРЪНС ГРУП” АД. 4. Одобрява изменения и допълнения в Правилника за организацията и дейността на Доброволен пенсионен фонд „ДаллБогг: Живот и Здраве“. 5. Определя минималната доходност за задължителните пенсионни фондове за периода от 30.06.2023 г. до 30.06.2025 г. Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд. Пълният текст на решения № 449 – УПФ от 23.07.2025 г. и № 450 – ППФ от 23.07.2025 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Осигурителна дейност“, “„Статистика”. 6. Издава лиценз на „Куарт Фонд“ АД за предоставяне на услуги за колективно финансиране с право да извършва следните дейности и услуги: – пласиране без твърд ангажимент, както е посочено в раздел А, точка 7) от приложение I към Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (Директива 2014/65/ЕС), на прехвърлими ценни книжа за целите на колективно финансиране, емитирани от създатели на проекти или от дружества със специална цел, и получаване и предаване на нареждания за търговия от клиенти във връзка с тези прехвърлими ценни книжа за целите на колективно финансиране, както е посочено в точка 1) от раздел А от приложение I към Директива 2014/65/ЕС; – обслужване на информационно табло. 7. Вписва емисия акции, издадена от „Софарма“ АД, гр. София, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. Емисията е в размер на 359 438 402 лв., разпределени в 359 438 402 броя обикновени, безналични акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка. 8. Вписва „Пентаграм Капитал“ ЕООД в регистъра на обвързаните агенти. 9. Вписва „ДЕЛТА ПРИМА БРОКЕР“ ЕООД в регистъра на застрахователните брокери. 10. Приема на второ гласуване Наредба за изменение и допълнение на наредби на Комисията за финансов надзор. Предстои обнародване в „Държавен вестник“. 11. Изпраща уведомление до компетентния орган на Република Малта във връзка с намерението на „БАЛКАНСКА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО БРОКЕРСКА КЪЩА“ ЕООД да извършва посредническа дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги на територията на съответната държава. 12. Изпраща писмо до „Състейнабъл Асет Мениджмънт” АД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на лиценз за извършване на дейност като управляващо дружество.

През първата половина на 2025 г. регистрациите на нови автомобили в Европейския съюз са намалели с 1,9 на сто в сравнение със същия период на миналата година. За България за същия период се отчита ръст от 4,6 процента. За шестия месец на годината България отчита ръст от 12,4 процента на продадените нови автомобили, докато за ЕС като цяло се отчита спад със 7,3 процента. Растежът в България през юни е втори пореден, след като през май също имаше нарастване – с 19,7 на сто на годишна база. Преди това, през април, бе отчетен спад на регистрациите на нови автомобили у нас с 4,6 на сто. През юни в България са регистрирани 4614 нови автомобила спрямо 4104 през същия месец на 2024 година. Делът на новите автомобили с бензинови двигатели е бил най-висок спрямо всички новорегистрирани коли у нас през юни тази година - 81,4 на сто. Делът на новите коли с дизелови двигатели в България е бил 8,6 на сто. Следват новите електрически автомобили, задвижвани изцяло от батерии (BEV), чиито дял е бил 5,2 на сто. По-малък е делът на новорегистрираните хибридни електрически автомобили (HEV) - 3,4 на сто, както и на плъгин хибридните коли (PHEV) - 1,2 на сто. Новорегистрираните плъгин хибридни коли са регистрирали през юни най-висок годишен ръст у нас – със 72,7 на сто до 57 бройки. Следват новите хибридни електрически автомобили (HEV) с годишен ръст у нас от 59 на сто, което отговаря на 159 коли. Следват тези, задвижвани изцяло от батерии (BEV), при които нарастването е с 48,8 на сто, отговарящо на 241 електромобила. По-малък е бил ръстът на новорегистрираните автомобили с бензинови двигатели през юни – 11,9 на сто или 3359 автомобила. При колите с дизелови двигатели е отчетен годишен спад през юни от 11,3 на сто или 399 коли. През май в тази категория спадът на годишна база бе доста по-скромен – от 1,6 на сто. Като цяло за първото полугодие у нас са продадени 24 083 нови автомобила, което съответства на годишен ръст от 4,6 на сто спрямо продадените 23 033 нови коли година по-рано. През първата половина на 2025 г. продажбите на нови електрически автомобили, задвижвани изцяло с батерии, достигнаха 869 271 броя, което представлява 15,6 на сто от пазарния дял в ЕС. Три от четирите най-големи пазара в ЕС, на които се падат над 60 на сто от регистрациите на автомобили с батерии, отбелязват ръст: Германия (+35,1 на сто), Белгия (+19,5 на сто) и Нидерландия (+6,1 на сто). Това контрастира с Франция, където се наблюдава спад от 6,4 на сто. Данните за първото полугодие на 2025 г. също така показват, че новите регистрации на хибридно-електрически автомобили (HEV) в ЕС са се увеличили до 1 942 762 броя, което се дължи на ръста на четирите най-големи пазара: Франция (+34,1 на сто), Испания (+32,8 на сто), Италия (+10 на сто) и Германия (+9,9 на сто). Хибридно-електрическите модели вече представляват 34,8 на сто от общия пазарен дял в ЕС. През първото полугодие на 2025 г. в ЕС са продадени 469 410 нови плъг-ин-хибридни електрически автомобили. Това се дължи на увеличението на обема за ключови пазари като Германия (+55,1 на сто) и Испания (+82,5 на сто), но също така и за Италия (+56,3 на сто). В резултат на това те вече представляват 8,4 на сто от общия брой регистрации на автомобили в ЕС, в сравнение с 6,9 на сто през юни 2024 г. До края на юни 2025 г. регистрациите на нови бензинови автомобили са намалели с 21,2 на сто, като на всички големи пазари се наблюдава спад. Най-голям спад е регистриран във Франция - 33,7 на сто, следвана от Германия (-27,8 на сто), Италия (-17,2 на сто) и Испания (-13,4 на сто). При регистрирани до момента 1 585 357 нови автомобила пазарният дял на бензиновите автомобили спадна от 35,4 на сто на 28,4 на сто. Аналогично и пазарът на дизеловите автомобили е намалял с 28,1 на сто, в резултат на което делът на дизеловите автомобили през юни 2025 г. е 9,4 на сто от началото на годината. На годишна база през юни 2025 г. е отчетен спад от 25,4 на сто за бензиновите и 34,1 на сто за дизеловите автомобили.

Разногласията между Президента на САЩ Доналд Тръмп и МВФ не са тайна. Шефката на фонда Кристалина Георгиева вижда в неговите мита риск за нова глобална криза. Първата заместник-управляваща директорка на МВФ Гита Гопинат изненадващо обяви, че ще напусне поста си в края на август. Тя надзираваше мултилатералните връзки и аналитичната работа по фискалната и валутната политика, дълговете и международната търговия. Това дава неочакван шанс на американския президент Доналд Тръмп, тъй като кандидатите за тази позиция по традиция се посочват от американското финансово министерство, пише АРД. Сега американската администрация ще може да предложи удобен за нея наследник на Гопинат - и то в момент, в който Тръмп се опитва с всички средства да преструктурира по свой вкус световната икономика. Финансовият министър Скот Бесънт упрекна МВФ, че обръща прекомерно внимание на теми като опазването на климата, равенството на половете и социалните въпроси. Американското правителство е за радикална реорганизация на МВФ, като става дума най-вече за три направления: 1. Връщане към основните макроикономически задачи, като се концентрира върху осигуряването на стабилността на международната валутна система и да остави тема като климатичната политика. 2. Укрепване на водещата роля на САЩ в МВФ - при взимането на решения за личния състав, раздаването на кредити и стратегическите направления. 3. По-твърда позиция спрямо Китай. Правителството на САЩ обвинява МВФ, че е твърде снизходителен към непрозрачното кредитиране и експортните излишъци на Китай. Фактически в МВФ доминират големите икономически нации като САЩ, Япония, Китай и Германия. САЩ имат дори 16,5 процента от гласовете, което им гарантира правото на вето при важните решения, за които е необходимо мнозинство от 85 на сто от гласовете, обяснява АРД. САЩ неведнъж са отправяли критики към Китай, че изкуствено поддържа юана нисък в името на нечестни експортни предимства. Други страни също се отнасят критично към позицията на МВФ спрямо Китай, но исканията за връщане към класическите задачи на организацията и за по-силна роля на САЩ вероятно ще се натъкнат на значителен отпор.

Турция си осигури около $2,8 милиарда зелено финансиране за железопътен проект, който има за цел да осъществи директна железопътна връзка с азербайджанския Exclave на Nakhchivan, съобщава Anadolu Agency (AA). Парите са получени чрез външно финансиране, а проектът е под наслов KARS-IDDır-Aralık-Dilucu. Идеята е той да засили регионалната железопътна връзка на страната, пише Daily Sabah.Турция подписа споразумението с група кредитори, ръководени от японската банка MUFG, като пакетът е подкрепен от EKN на Швеция и австрийските кредитни агенции за експорт на OEKB, както и от Ислямската банка за развитие. Проектът е част от по-широката инфраструктурна стратегия на Турция и се очаква да подобри регионалната търговия и свързаност, като същевременно подкрепя целите на зеления преход. Турция има сериозната амбиция да се превърне в двигател на високоскоростния железопътния транспорт в световен мащаб. Това става възможно след редица направени инвестиции в сектора и в резултат на това, че очаква да получи по-голям дял от приблизително $75 милиарда, предвидени за жп транспортиране между Азия и Европа. По план в страната трябва да бъдат построени 8 554 километра железопътна линия само за турската високоскоростна жп мрежа. Железопътният сектор е стратегически приоритет за международния товарен и пътнически транспортен сектор на Турция от 2003 година насам. През годините страната успя да осигури връзката между железопътни линии и логистични центрове, летища и пристанища.