През първото тримесечие на 2025 г. разходите за възнаграждение за един отработен час в България се увеличават с 13% спрямо същия период година по-рано, показват предварителни данни на Националния статистически институт. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от повишение с 20,3% за сектор "Строителство" до увеличение с едва 0,3% за сектор "Добивна промишленост". Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 12,4%, като в индустрията увеличението е с 14,1%, а в сферата на услугите - с 11,8 на сто. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори "Строителство" - с 19,7%, "Операции с недвижими имоти" - с 19,2%, и "Култура, спорт и развлечения" - със 17,9%.

България е на дъното в ЕС по дял на работещите пенсионери на непълно работно време. Според данни на Евростат за 2023 г., едва 9,2% от пенсионерите у нас продължават да работят на непълен работен ден. За сравнение, в Хърватия този дял е рекордните 89,4%, следвана от Швеция (79,2%) и Белгия (78%). Литва и Латвия също изпреварват България с дялове съответно от 19% и 23,2%. Общо в Европейския съюз, през 2023 г. 10,2% от хората на възраст 50–74 години с пенсионен статус са били наетите по трудов договор. Повече от половината от тях (57%) са били на непълно работно време.

ОФИС ЗА ПРОДАЖБА – 500 кв.м, в центъра на София

Чешката компания BTL Industries е в топ 3 сред световните лидери в разработката, производството и търговията на високотехнологична медицинска апаратура, която работи в сферата на кардиологията, физиотерапията и естетичната медицина. Създадена през 1993 г. в Чехия, днес компанията присъства в над 80 държави със собствени офиси и разполага с пет центъра за научноизследователска и развойна дейност. Присъствието на BTL в България започва през 1998 г. с идеята за скромен търговски офис, а през 2002 г. стартира производствена дейност. Днес – 23 години по-късно – България е единствената производствена и логистична база на BTL за целия свят. В Пловдив се произвежда цялото продуктово портфолио на компанията, което достига до над 120 държави на шест континента. През 2023 г. от завода в Пловдив са излезли над 40 000 устройства, а оборотът за страната е достигнал приблизително 600 милиона лева. Инвестициите в България са значителни – 100 милиона лева са вложени в последното разширение на базата в Пловдив, която обхваща 29 000 кв.м, от които 11 000 кв.м са производствени площи, 10 000 кв.м – складови, а останалите са административни и логистични зони. Заводът ежедневно произвежда между 150 и 200 крайни устройства. Над 700 служители работят в различни звена – от инженерен и развоен екип до клинични специалисти и документалисти. BTL притежава силно иновативно портфолио и лидерски позиции в три основни направления: Физиотерапия, Естетика и Кардиология. През последните години BTL навлиза активно и в роботиката, с фокус върху устройства за възстановяване след травми и инсулти. Освен производството в Пловдив, компанията разполага и с развоен център в София. Оттук излизат редица патентовани разработки, включително устройства със заложен изкуствен интелект и проекти, като ExoMinds – иновативна технология за електромагнитна стимулация на мозъка, с потенциал за лечение на депресии и дори контрол на апетита, разработен от български инженери.

ИнаЕсеншълс ООД обединява собствени земеделски площи за отглеждане на био сертифицирани маслодайни култури, 2 дестилерии (в с. Бъта и с. Паничери), производствена база в Панагюрище, централен офис за маркетинг и управление на международните дейности в Пловдив, както и логистични складове в Словакия и България. Фирменият каталог съдържа над 60 артикула, сред които био флорални води, етерични масла, козметика за лице, коса и тяло, натурални паста за зъби и сапуни. Тези продукти достигат до повече от 2,5 милиона крайни клиенти на над 30 пазара в Европа, САЩ и Австралия. Предстои откриването на първи фирмен магазин в София, който е третият самостоятелен обект на InaEssentials в България, след Пловдив и Варна Втората дестилерия на компанията, тази в с. Бъта, е открита в началото на месец юни. Тя на практика удвоява капацитета на производство. Инвестицията възлиза на около 6 милиона лева и част от тези средства са използвани за създаването на Арома център. От няколко месеца в Панагюрище работи и новото козметично производство на марката, чието официално откриване предстои. До момента вложените средства в развитието на InaEssentials надхвърлят 15 милиона лева, в това число влиза закупуването на земеделски земи и техника, изграждането на физически обекти, производствени цехове, логистични складове, дестилерии, офисите в Пловдив и Панагюрище, внедряването на нови технологии, развитието на онлайн инфраструктура, маркетинг, както и поддържането на запаси от готова продукция и суровини.

На проведеното редовно Общо събрание на акционерите на "Солвей Соди" АД е приет годишният финансов отчет на компанията, а печалбата на дружеството за миналата година е 59,1 милиона лева. Общото събрание прие предложението на Съвета на директорите печалбата за 2024 г. да бъде разпределена, като се изплати дивидент на акционерите от 9,31 лева на акция преди данъчно облагане на дивидента, платим на акционерите физически лица от 21 юли 2025 г. във всички клонове на Банка ДСК в страната. Изплащането на дивидента на акционерите юридически лица ще се извършва, както и досега, само по банков път от 21 юли 2025 г. Правото на акционера върху дивидента, гласуван на това общо събрание, се погасява с изтичане на 5-годишната погасителна давност, считано от 21 юли 2025 г. По време на Общото събрание е направена промяна в състава на Съвета на директорите. От състава му са освободени Башак Йоге и Шенгюл Арслан, а новите членове са Гьокхан Гюралп и Бейтуллах Шахин. През 2024 г. компанията продължи да работи в четири основни сфери - здраве и безопасност на труда, които са пръв приоритет и ценност, грижа за околната среда, изпълнение на стратегическата инвестиционна програма и оптимизиране на оперативните разходи.

Частни съдебни изпълнители отново пуснаха на търг винарната във великотърновското село Ресен, но с намаление от 100 000 лв. от началната тръжна цена. Това е пореден опит за продажба на някогашното „Шато Велико Търново“, което влезе в спирала от дългове още през 2016 г. Сегашната сума за някогашното предприятие е 1,2 млн. лв. Площта на винарната е близо 50 декара. Бъдещите собственици ще получат административна сграда със застроена площ от 90 кв. м, голяма и масивна работилница, столова с кухня, помпена станция с кладенец, навес и пристройка към основната изба. Самата винарска изба представлява масивна четириетажна сграда със застроена площ от 1200 кв. м и разгърната площ от близо 5000 кв. м. В нея има резервоари, стая за работници, склад и стълбище. Спиртоварната също е масивна сграда със застроена площ от 336 кв. м. Към имота има още една помпена станция, парова централа, гараж, дестилатен склад, експедиционно отделение и трафопост с трансформатор.

Бившата мелница „Никола Панайотов“ в Асеновград е обявена за публична продан от частен съдебен изпълнител. Имотът има няколко неуспешни опита за продажба през последните години, а в настоящият търг ще е със стартова цена от едва 131 840 лв., или около 67 400 евро. Имотът, намиращ се на ул. „Бачковско шосе“, се продава заради задължения на собственика - дружеството „Мелница Никола Панайотов” ООД, което е длъжник по изпълнително дело. „Мелница Никола Панайотов” ООД е в съсобственост между четирима души, като Георги Панайотов и Никола Панайотов притежават по 27%, а Радка Пашова и Йордана Ласкова по 23%. Дружеството има и неизплатени задължения към НАП, като към 21 март 2023 г. те са в размер на 61 400 лева. Обектът включва едноетажна сграда със застроена площ от 113 кв. м, функционирала като складова база, и се намира върху поземлен имот с площ 5602 кв. м – земеделска земя, обозначена за производствено-складови нужди. Източник: trafficnews.bg

Общинските власти във Враца не са склонни да отсрочат дълговете за местни налози на най-голямата болница в региона - МБАЛ "Христо Ботев" , която дължи за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци близо 1 милион и 300 хиляди лева. Дълговете на врачанската болница към Общината за местни данъци и такси са за период от 8 години. За данък върху недвижимото имущество са над 440 хиляди лева, а за такса смет - над 850 хиляди лева. Досега общинската управа е дала на здравното заведение две отсрочки с общ срок две години. През март тази година ръководството на болницата е поискало трето отлагане с мотива, че очаква от Здравната каса плащане за надлимитна дейност, с което ще може да плати накуп дължимото. Врачанската болница, най-голямата в региона, от години е в тежко състояние с дългове в размер на над 21 милиона лева. Основен собственик на здравното дружество е държавата, а Община Враца заедно с другите девет общини в областта са миноритарни акционери.

В началото на месец юли Kaufland България ще открие 19-ия си филиал в София и общо 69-ти в страната. Новият магазин в столичния район "Надежда" ще създаде над 90 работни места. Така екипът на ритейлъра в столицата достига 2000 души, а общият брой служители в страната вече надхвърля 8000. Общата сума, вложена във възнаграждения от началото на дейността в страната до момента, надвишава 1,22 млрд. лева, а внесените осигуровки към бюджета са над 401 млн. лева, включително над 49 млн. лева за отминалата 2024-та.

КФН одобри проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Кий Трейдинг“ АД, гр. София. Емисията е в размер на 30 000 000 лева, разпределени в 30 000 броя обикновени, поименни, лихвоносни, безналични, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 лева, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR с надбавка от 1,50%, но общо не по-малко от 3,00% и общо не повече от 5,50% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 16.12.2024 г. и дата на падеж 16.12.2031 г., с ISIN код BG2100058242. „Кий Трейдинг“ АД е вписан като емитент и посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. КФН одобрява Добромир Тодоров за нов член на съвета на директорите на „Дебитум Инвест“ АДСИЦ, гр. София и Нивелина Иванова за член на надзорния съвет на инвестиционен посредник „Делтасток“ АД.

Търговията между Европейския съюз и Русия е спаднала под пет милиарда евро през април - което е най-ниското ниво от 1999 г. насам, сочат изчисления на РИА Новости въз основа на данни на Евростат. В средата на пролетта руският износ за страните от ЕС спадна до 2,15 млрд. евро, от 2,6 млрд. евро за предходния месец. В същото време, доставките на европейски продукти за Русия намаляха със седем процента, до 2,6 млрд. евро. В резултат на това, търговията между Русия и ЕС през април е с най-ниската месечна стойност от септември 1999 г. насам и възлиза на едва 4,7 млрд. евро, което е с 11% по-малко в сравнение с предходния месец март. Предният път, когато месечната търговия между Европейския съюз и Русия падна под пет милиарда евро, беше през юни 2024 година. Основният търговски партньор на Русия сред страните от ЕС остава Германия, въпреки че търговията с нея през април е спаднала с 13%, до 684,5 млн. евро. В същото време, търговията на Русия с Унгария е нараснала през април спрямо март с 16%, до 551,5 млн. евро. Италия допълва челната тройка за април, като търговският оборот с нея намалява с 4% спрямо март, до 436,9 млн. евро.

Европейският съюз е изнесъл стоки за 55,2 млрд. евро за страните, пълноправни членки на МЕРКОСУР – Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, сочат данни на Евростат за 2024 г. Спрямо 2023 г. износът на ЕС за четирите страни намалява с 1,3 на сто. Вносът в ЕС от южноамериканското търговско обединение е възлизал на 56 млрд. евро през миналата година, или с 4,2 на сто повече, отколкото през 2023 г. България е изнесла стоки за страните членки на МЕРКОСУР за 66,74 млн. евро през 2024 г., според справка в базата с данни на Евростат. В същото време вносът на стоки от МЕРКОСУР в страната ни е бил за 544,35 млн. евро през миналата година. За период от 10 години – от 2014 до 2024 г. българският износ на стоки за МЕРКОСУР е скочил с 254,1 на сто, а вносът от Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай в България – с 696,1 на сто. За същия период износът на ЕС за МЕРКОСУР е нараснал с 25,1 на сто (11,1 млрд. евро), а вносът – с 50,3 на сто (18,8 млрд. евро). Най-голям търговски партньор на ЕС през 2024 г. от четирите страни, спрямо дела си в общата търговия на Евросъюза, е била Бразилия (89,5 милиарда евро), следвана от Аржентина (16,4 милиарда евро). По-голямата част от вноса от Бразилия и Аржентина са били суровини - 81,3 на сто от общия внос от МЕРКОСУР, докато основният износ на ЕС към МЕРКОСУР са представлявали промишлени стоки (86,6 на сто от общия износ за МЕРКОСУР). Като парична стойност най-голям дял от вноса на стоки от МЕРКОСУР в ЕС през миналата година е имал петролът, и свързани с него продукти и материали (12,1 милиарда евро), фуражи за животни (7,1 милиарда евро), кафе, чай, какао, подправки (5,2 милиарда евро), метални руди и метален скрап (4,9 милиарда евро) и маслодайни семена и плодове (3,7 милиарда евро). За периода 2014 – 2024 г. вносът на петрол и свързани с него продукти и материали се е увеличил с най-много - 10,6 милиарда евро. Най-изнасяни продукти от ЕС за МЕРКОСУР през 2024 г. са били медицински и фармацевтични продукти (6,8 милиарда евро), машини и оборудване за промишлеността (5,4 милиарда евро), пътни превозни средства (4,8 милиарда евро), индустриални машини (3,4 милиарда евро) и електрически машини, апарати и уреди (3 милиарда евро). От 2014 до 2024 г. износът за МЕРКОСУР на ЕС на медицински и фармацевтични продукти е нараснал с най-много - 85,9 на сто. Споразумение за създаването на южноамериканския общ пазар МЕРКОСУР се подписва между президентите на Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай през 1991 г. Споразумението влиза в сила на 1 януари 1995 г. След като ЕС преговаря за сключване на търговско споразумение с МЕРКОСУР от близо две десетилетия, през декември 2024 г. Европейската комисия и МЕРКОСУР обявиха, че са сключили споразумение за свободна търговия, което се очаква да бъде официално ратифицирано до декември 2025 г.

Китай уведоми Световната търговска организация, че разширява политиката си за нулеви мита към най-слабо развитите страни (НСРС), които поддържат дипломатически отношения с Пекин. Инициативата е част от усилията на Китай за по-широко отваряне към НСРС и африканските държави. Китай е готов да предостави безмитен достъп за 100% от тарифните линии за всички 53 африкански страни, с които поддържа дипломатически връзки. Освен това Китай обеща допълнителни стъпки за насърчаване на търговията със стоки и укрепване на програмите за обучение и технически умения в африканските НСРС. Африкански представители призоваха повече страни да последват примера на Китай, предоставяйки преференциални политики, подкрепа за изграждане на капацитет и други мерки за устойчиво развитие на световната търговия.