Размерът на необслужваните кредити, отпуснати от фирми за бързи заеми, към края на месец юни е 526,8 млн. лв., показват данни на БНБ. Те нарастват с 30,3% (+122,6 млн. лв.) в сравнение с края на юни миналата година, но спрямо края на месец март тази година намаляват с 3,9% (-21,2 млн. лв.). Към края на юни вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране (добили популярност като фирми за бързи заеми), са 7,065 млрд. лв., при 6,014 млрд. лв. година по-рано. В рамките на 12 месеца те се увеличават със 17,5% (+1,052 млрд. лв.). Върху размера на кредитите оказват влияние и нетните продажби на заеми от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 179,8 млн. лв. По отношение на сроковете, преобладават кредитите над 5 години, които са в размер 3,418 млрд. лв. За година те нарастват с 21,7% (+610,5 млн. лв.). Делът на тези заеми в общия размер на отпуснатите заеми от фирми за кредитиране е 48,4%. Заемите със срок между 1 до 5 години са 1,471 млрд. лв. Те нарастват с 12,3% за година. Заемите със срок до 1 година са в размер на 1,649 млрд. лв., като за година нарастват с 10,6%.

През второто тримесечие на 2025 г. заетостта остава относително стабилна, сочат данните от Наблюдението на работната сила на НСИ. Най-тревожен е спадът при младите хора (15 – 24 години) – намаление 3,1 п.п. през 2025 г. след относително стабилни движения в предходните години. При 25 – 34-годишните също се наблюдава изненадващо влошаване – минус 6,2 п.п. през 2025 г., въпреки устойчивите положителни движения преди това. По-зрелите възрастови групи (35 – 44 г. и 45 – 54 г.) отчитат по-умерени спадове, съответно от 2,8 и 1,8 п. пункта. При най-възрастните работници (65+ г.) за сметка на това стабилен ръст от 0,4 п.п. спрямо същото тримесечие на 2024 година. При хората с висше образование коефициентът на заетост остава стабилен, с леко увеличение през 2025 година (1,2 п.п.). Средното и професионалното образование не показват значими промени. Рязък спад обаче се отчита при лицата с основно образование (-3,2 п.п. през 2025 г.) и при хората с начално и по-ниско образование (-2,7 п.п.), които губят натрупания положителен тренд от 2023 и 2024 година.

Пазарът на бързооборотни стоки в България се оценява на около 16 млрд. лв. за 2024 г. и е доминиран е от германски гиганти като "Кауфланд", "Лидл", "Билла" и "Метро". Секторът вече познава напускането на страната от търговски вериги като Carrefour, Roda и Penny, както и фалита на "Пикадили" и "Фамилия", а в последните години е свидетел и на стъпването на македонската КАМ, на Mix Markt (която предлага руски храни от Германия), на опитите на Parkmart да възроди обекти на Carrefour, на бурния подем на новата българска верига малки магазини Minimart. Софийската търговска верига ДАР възнамерява да купи магазините "345". ДАР и "345" имат сходен бизнес модел. И двете вериги притежават обекти тип супермаркети само в София и се конкурират както с големи играчи, така и с малки квартални магазини. Ако сделката получи одобрение от антимонополната комисия (КЗК), ДАР ще купи дружеството "345" заедно с всичките му активи и договори за наем на търговските обекти, марката "345", която ще продължи да съществува, и наличните в магазините търговско оборудване, техника и обзавеждане. Купувач е дружеството "Никон-НК", което управлява магазините ДАР - собственост на Николай Алексиев Кънчев. Първият ДАР е отворен през 1991 г. в столичния квартал "Надежда". Днес веригата управлява 12 търговски обекта с около 6000 кв.м обща застроена площ, от които близо 3000 кв.м - търговска площ. Централният офис е с около 300 кв.м площ. Магазините й обслужват около 11 хил. клиенти за един ден. За последните седем години веригата отвори шест нови магазина, модернизира по-голямата част от съществуващите търговски обекти и изгради свой собствен склад. Част от дейността на компанията е свързана с производство, което се намира в столичния квартал "Дружба 2", на замразени плодове, зеленчуци и лед под собствената марка Vitalino, които "Никон-НК" доставя и за други търговски вериги в страната. Общите приходи на ДАР за 2024 г. са 74 млн. лв. (при 64 млн. лв. оборот и 1.874 млн. лв. печалба по отчет за 2023 г.) Нетните приходи са пораснали аналогично до 65 млн. лв. от 57 млн. лв. за 2023 г. Заетите са 320, голяма част от тях работят в компанията в продължение на над 10 години. Продавачът - меригата "345" също е с традиции - съществува от 25 години и е собственост на Васил Маков Гьорев, Георги Стефанов Трендафилов и Димитър Драгомиров Георгиев - съдружници в едноименната компания. Днес тя оперира 16 търговски обекта, повечето от които се намират в централните квартали на столицата. За 2024 г. веригата отчита 20.88 млн. лв. приходи - почти без промяна от 2023 - 20.71 млн. лв. и 18 хил. лв. печалба. Заетите са около 150, част от които са дългогодишни служители от 15 - 20 години. След евентуалната концентрация заетите в "345" ще бъда запазени, както и марката "345".

България се присъединява към световната карта на производителите на възобновяеми горива с изграждането на първия по рода си завод за биоетанол у нас. Инвестицията е дело на българската петролна компания „Инса ойл“, която строи индустриалния комплекс „Инса Спирит“ - проект на стойност 56 млн. евро, разположен върху 45 хил. кв. м в Пловдивско. Това е едно от най-модерните съоръжения на Балканите и стратегическа стъпка към развитие на високотехнологична зелена енергетика в страната. Строителството започна през юни 2022 г. и вече е в напреднала фаза. Освен производствените мощности, проектът включва високотехнологична лаборатория, която ще бъде сертифицирана по международните стандарти за качество, както и 15 декара зелени площи около комплекса - пример за интегриране на индустриална и екологична среда. Зад технологичната архитектура на „Инса Спирит“ стои индийската компания PRAJ, световен лидер в проектирането на заводи за етанол. Сърцето на производството е оборудвано от водещи индустриални компании. Германската BÜHLER GROUP доставя системите за преработка на зърно, ALFA LAVAL от Швеция внедрява технологии за топлообмен и разделяне, BOSCH и SIEMENS осигуряват автоматизация и индустриални решения, а HYDRO-THERMAL и SOLAR TURBINES от САЩ отговарят за ко-генерацията и енергийната ефективност. Дневният капацитет на завода ще достига 41 хил. литра етилов алкохол, като част от него ще бъде дехидратиран до биоетанол за нуждите на българския пазар. Зърнобазата включва пет силоза с капацитет, достатъчен да покрива годишните нужди от суровина. Целият производствен процес - от меленето на зърното, през ферментацията и дестилацията, до преработката на страничните продукти, е напълно автоматизиран. Освен биоетанол „Инса Спирит“ ще произвежда и ценни странични продукти. Сред тях е DDGS - изсушена спиртоварска каша, която намира приложение в животновъдството като високопротеинова храна. Ще се улавя и втечнен въглероден диоксид с висока чистота, който ще се използва в хранително-вкусовата промишленост. За тази инсталация отговаря американската фирма PENTAIR. Биоетанолът е възобновяемо гориво, произведено основно от зърнени култури. Смесен с бензина, той намалява емисиите на въглероден оксид и въглеводороди от автомобилите. Повишава октановото число и подобрява ефективността на двигателите, като едновременно с това допринася за по-нисък въглероден отпечатък в национален мащаб. От 2025 г. в България вече е в сила изискването бензинът да съдържа минимум 9% биоетанол. Това е част от европейските политики за насърчаване на възобновяемите енергийни източници в транспорта. В световен мащаб функционират над 1300 завода за биоетанол, като най-големите производители са САЩ, Бразилия и Китай. В Европа производството също е развито, а „Инса Спирит“ ще постави България сред държавите, които инвестират в тази устойчива алтернатива. Проектът е замислен като двуетапен – първоначалното производство ще се базира на зърнени култури, а следващата фаза предвижда развитие на технологии за второ поколение биоетанол, произведен от биомаса. Очаква се заводът да заработи през втората половина на 2026 г., като ще открие 120 нови работни места и ще се превърне в двигател за регионалното икономическо развитие.

Българската софтуерна компания INDEAVR обяви, че става част от американската Marlabs, която придобива 100% от дяловете на баща и син Стоян и Вълчо Цветкови. INDEAVR е на пазара от точно 20 години и има екип над 200 души в София и сателитен офис в Женева, ще запази оперативна автономия и локалното си управление, като "същевременно ще интегрираме ключови процеси и ресурси, за да можем да работим по-ефективно като част от глобалната структура на Marlabs". INDEAVR оперира на българския пазар от 2005 г. и доставя корпоративни дигитални и облачни услуги на клиенти, които работят във фармацевтичния сектор, пазара за потребителски стоки, енергетика, природни ресурси, специализирана химия и индустриално инженерство. Компанията е един от средно големите български доставчици на софтуерни решения - през 2023 г. българското дружество "ИНДЕВР" отбелязва приходи в размер на 19 млн. лв. и печалба 3.4 млн. лв., която не отразява приходите на швейцарския офис, тъй като той оперира там през местно дружество. INDEAVR планира разрастване на клиентите си в енергетиката, индустриалното инженерство и фармацевтиката, където Marlabs има повече експертиза и по-голяма мрежа, и съвсем логични пазари, които разглежда, продължават да са Западна Европа и Северна Америка. Купувачът - Marlabs е американска софтуерна компания, основана през 1996 г., която предлага на корпоративни клиенти облачни технологии, данни, автоматизация и други решения с изкуствен интелект. Централата ѝ с над 2 хил. служители е базирана в Ню Джърси, но има няколко офиса из САЩ, в Германия, Канада, Бразилия и Индия. Сделката за INDEAVR е трета за Marlabs в последните три години - през май 2023 г. купува бразилската Monitora Soluções Tecnológicas, а през 2024 г. добавя в портфолиото си и американската Onebridge. Приходите на компанията за миналата година са 600 млн. долара.

След близо 30 години присъствие на пазара българската верига за дрехи втора употреба и outlet мода „Мания“ променя името си на „Магия“. Брандът вече носи името „Магия“, като от веригата подчертават, че промяната е естествено продължение на тяхното развитие и желание да надграждат изграденото доверие. Смяната на името може да се разглежда и като част от по-широката тенденция у нас за модернизиране на имиджа на веригите за second-hand и outlet стоки. През последните години този сегмент се позиционира не само като бюджетна алтернатива, но и като ниша за устойчиво и екологично пазаруване.

Неизползваеми сгради на знаковото великотърновско предприятие „Момина крепост“ са обявени за продажба за 4,2 млн. лв. Фирмата за производство на медицински изделия за еднократна употреба във Велико Търново е част от „Софарма“, а производствено-складовите помещения са изоставени отдавна. Затова собствениците са решили да ги продадат. Имотът представлява урбанизирана земя с площ от 16173 кв. м, като в половината част от площта са разположени построени двуетажни здрави сгради със застроена площ от 4738 кв. м, които имат нужда от освежаване, ремонтиране и преобразуване съобразно идеите и целите на новите собственици. Имотът се намира близо до р. Янтра по пътя за Ксилифор. Заедно със земята в сделката влизат общо 18 помещения – производствени, складови, обслужващи и административни, а основните сгради са три. Това не е първият опит за продажба на имота, за същата цена неизползваемите сгради бяха предлагани и през 2023 г.

Фонд на фондовете (ФнФ) обяви, че е избрал двама финансови посредници за управление на новия инструмент "Портфейлна гаранция с таван на загубите за кръгова икономика", чиято цел е насърчаване на енергийната ефективност и внедряване на кръгови модели на производство в българските предприятия. Избрани са ДЗЗД "Фонд за устойчиви градове", който ще управлява 156 млн. лв., и "Уникредит Булбанк" АД с ресурс от 161,3 млн. лв. Средствата са осигурени по Програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" 2021-2027, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие. Финансовият инструмент е под формата на портфейлна гаранция, която покрива до 80% от риска по заемите за фирмите, но с таван на загубите от 20% на портфейлно ниво. Това означава, че в случай на непогасяване на кредити от част от предприятията, загубите на посредниците ще бъдат компенсирани от гаранцията до определен лимит, което намалява риска за банките и улеснява достъпа до финансиране. Очаква се посредниците да осигурят над 1 млрд. лв. кредити, с които ще се финансират малки, средни и големи предприятия. Финансирането ще бъде при облекчени условия, а към него може да се добавя и безвъзмездна помощ - под формата на техническа подкрепа за енергийно обследване или капиталова отстъпка за погасяване на част от кредита след изпълнение на инвестицията.

България е на дъното в ЕС по удовлетвореност от личното финансово състояние – едва 4,6 по десетобалната скала за 2022 г., сочи проучване на Евростат. Това е най-ниската оценка сред всички страни членки. След България в негативната класация се нареждат Гърция с 5,3, Хърватия с 5,7, Словакия с 5,8, както и Унгария и Латвия, където средната оценка е 5,9. В другия край на спектъра са държави като Нидерландия и Финландия – и двете със 7,6, които водят по финансова удовлетвореност. Близо до тях се нареждат Швеция със 7,4 и Австрия със 7,3. За сравнение, средната оценка в ЕС е 6,6, което е малко по-ниско от общото усещане за удовлетвореност от живота – 7,1 за същата година.

Американското правителство ще придобие 10% от акциите на технологичния гигант „Интел“, като инвестира 8,9 млрд. долара в обикновени акции. Средствата ще бъдат осигурени от планирани, но все още неизплатени субсидии, включително по Закона за подпомагане на местните производители на чипове. Сделката цели да укрепи лидерството на САЩ в полупроводниковата индустрия и да гарантира икономическо и технологично предимство. Министърът на търговията Хауърд Лутник определи споразумението като стратегическа стъпка за растеж и сигурност, а главният изпълнителен директор на „Интел“ Лип-Бу Тан подчерта, че подкрепата на държавата е ключова за бъдещето на сектора. Акциите на компанията поскочиха с над 5% след обявяването. По данни на Bloomberg, инвестицията ще подпомогне изграждането на нов производствен център в Охайо. През последните години „Интел“ среща сериозни предизвикателства, губейки позиции в надпреварата за чипове за изкуствен интелект, а пазарната ѝ стойност спадна до 104 млрд. долара – над два пъти по-ниска от тази през 2020 година.

Китай изгражда най-голямата соларна ферма в света на Тибетското плато, предаде Асошиейтед прес. Проектът ще обхваща площ от 610 квадратни километра – колкото територията на град Чикаго. Китай инсталира соларни мощности по-бързо от всяка друга държава и вече се радва на първите резултати. Според публикувано по-рано тази седмица  проучване въглеродните емисии на страната са намалели с 1 процент през първото полугодие на 2025 г. спрямо същия период година по-рано. Спадът е продължение на тенденцията, започнала през март 2024 година. Анализатори смятат, че китайските емисии може би са достигнали своя пик значително преди целевата година 2030. За да постигне въглеродна неутралност до 2060 г., страната ще трябва да намалява емисиите средно с по 3 процента годишно, посочва Лаури Миливирта от финландския Център за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух (Centre for Research on Energy and Clean Air). Емисиите на Китай са намалявали и преди по време на икономически спад. Различното този път е, че търсенето на електроенергия расте - с 3,7 процента през първата половина на тази година - но увеличението на енергията от слънчева, вятърна и ядрена енергия лесно изпреварва този ръст в търсенето според Миливирта, който анализира най-новите данни в свое проучване.  През първите шест месеца на тази година Китай е инсталирал 212 гигавата слънчеви мощности – повече от общия капацитет на САЩ от 178 гигавата към края на 2024 г. Вятърната енергия е добавила още 51 нови гигавата – пак от началото на годината. Слънчевата вече е изпреварила водната и скоро ще надмине вятърната, за да стане най-големият източник на чиста енергия в страната. Новият соларен парк на Тибетското плато ще включва над 7 милиона панела и ще може да осигурява електричество за пет милиона домакинства. Освен енергийния ефект проектът променя и местната среда - соларните панели действат като ветрозащитни пояси и намаляват праха и ерозията, създавайки условия за растителност и животновъдство. Хиляди овце, наричени "фотоволтаични овце", пасат щастливо до храсталаците. Едно от основните предизвикателства е преносът на енергия от западната към индустриално развитата източна част на страната. За целта се изграждат нови далекопроводи, включително линия от Цинхай до провинция Хенан и планирани трасета към югоизточната провинция Гуандун. Според експерти китайската електропреносна мрежа трябва да претърпи сериозни промени, за да може да интегрира по-гъвкаво енергията от възобновяеми източници, тъй като е изградена около постоянната мощност на въглищните централи.