България е сред страните в ЕС с най-солидно нарастване на разходите за заплати през четвъртото тримесечие на 2024 г., показват данните на Евростат. Най-значим ръст на разходите за заплати за отработен час през четвъртото тримесечие на годината е регистриран в Хърватия (скок с 13,9% на годишна база), следвана от Полша (с 13,8%) и Румъния (с 13,1%), а България е четвърта с 13,0%. През четвъртото тримесечие на 2024 г. разходите за труд за отработен час в Европейски съюз са се повишили с 4,3% спрямо същото тримесечие на предходната година, а в рамките на еврозоната - с 3,7 на сто. Разходите за труд на фирмите включват не само възнагражденията и работните заплати, изплащани на наетите лица, но и непреки разходи за труд - предимно вноски за социално осигуряване, плащани от работодателя. В еврозоната възнагражденията за отработен час (за заплати) са се увеличили с 4,1%, докато непреките разходи за труд са нараснал с 2,6%, а общите разходи за труд са нараснали с 3,7% през четвъртото тримесечие на 2024 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година. В целия ЕС почасовите надници и заплати са се увеличили с 4,7%, общите разходи за труд - с 4,35%, а компонентът извън заплатите - с 3,0 на сто.

Сметната палата е проверила процедури и възлагания проведени по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) на стойност 139,9 милиона лева през 2024 г. Проверените процедури по ЗОП са 142 за общо над 132,4 милиона лева, а възлаганията чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица по реда на ЗОП са 89 и са на стойност над 7,4 милиона лева. Проверени са още и 99 договора за 21,6 милиона лева, сключени след проведена процедура или след възлагания чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица. Съставени са 153 акта за установяване на административни нарушения по ЗОП на ръководители на централни ведомства, кметове или техни заместници и друг вид отговорни лица. Административно наказващият орган - председателят на Сметната палата, се е произнесъл по 104 от тях, като са издадени 67 наказателни постановления и 30 предупреждения, посочват от палатата. Общата стойност на наложените глоби възлиза на над 312 000 лева. Седем от глобите са наложени на ръководители на централни ведомства, 49 - на кметове и техни заместници, 11 - на друг вид отговорни лица. По три от съставените актове са сключени споразумения на основание Закона за административните нарушения и наказания. За сравнение от Сметната палата посочват, че през 2023 г. са издадени 53 броя наказателни постановления, наложените глоби са за 278 000 лева, а през 2022 г. - 13 броя, като общата стойност на глобите е 77 487 лв. Най-често срещаните нарушения на Закона за обществените поръчки, за които е образувано административно наказателно производство, са свързани с поставяне на условия, които необосновано ограничават или необосновано дават предимство при участие в обществената поръчка; за одобрявани показатели в методиките за оценка на офертите, които не позволяват да се оцени нивото на изпълнение, предложено в офертите, и обективно да се сравнят предложенията на участниците, както и не предоставена достатъчно информация на участниците за правилата на оценяване на офертите. При други нарушения, възложители не са приложили предвидения законов ред въпреки наличие на основание за това; разделяни са обществени поръчки на части, за да се приложи ред за възлагане за по-ниски стойности; избирани са неконкурентни процедури (договаряне без предварително обявление и пряко договаряне) без да са налице предпоставките, регламентирани в ЗОП; не са изпращани в законовия срок документи и информация, подлежаща публикуване в Регистъра на обществените поръчки.

През изминалата 2024 г. бе реализиран проектът за най-иновативния заряден хъб за електромобили в България, предоставящ възможност на клиентите си да се разплащат директно с банкова карта при зареждане. АББ България достави зарядните станции за проекта в партньорство с най-големия си дистрибутор в сферата на зарядната инфраструктура – „Мегалан Пауър Мениджмънт“. Доставени са пет зарядни станции на територията на зарядния хъб, намиращ се в град Велико Търново. Реализираният проект е дело на фирма „Тремол“ ООД и се намира на изхода на Велико Търново в посока София. Общата инсталирана мощност надхвърля 1 MW. Допълнително захранване за зарядните станции е подсигурено и от фотоволтаична централа, разположена върху навеси над паркоместата за зареждане, както и върху производствените сгради на фирмата в близост. По този начин се осигурява бързо и зелено зареждане. Общата инсталирана мощност на фотоволтаичната централа е над 600 kW. Фирма „Тремол“ ООД специално разработи и вгради в зарядния си хъб система, която прави възможно директното разплащане с банкова карта на място.

Гръцката енергийна компания PPC Group започва изграждането на нова фотоволтаична централа в България. Соларният парк „Колизеум“ ще е разположена в района на Стара Загора, с максимална изходна мощност 165 MWp. Към него ще бъде изградена и батерия за съхранение на енергия с номинален капацитет от 25 MW и мощност 55 MWh, която ще бъде завършена заедно с централата. Свързването на новия проект с електроенергийната система ще се осъществи чрез нова подстанция 33/110 kV, разположена в границите на проекта. За изграждането на централата ще бъдат използвани 260 000 съвременни двулицеви соларни панела. Съоръжението за съхранение на енергия ще използва иновативни LFP батерии с течно охлаждане. Очаква се годишното производство на енергия от проекта да надхвърли 265 GWh, което ще задоволи енергийните нужди на повече от 45 000 домакинства. Експлоатацията на проекта се очаква да предотврати емитирането на приблизително 133 000 тона CO2 годишно. Новият фотоволтаичен парк ще бъде добавен към съществуващия капацитет от 18 MW, с който разполага вятърният парк Garda, който вече работи в България. Той е изграден от DEI Group – дъщерна компания на PPC Group. DEI Group разполага с 208 MW проекти за възобновяема енергия, които вече работят или са в процес на изграждане в страната. Освен това има и допълнителни 550 MW на различни етапи на развитие.

Частен съдебен изпълнител продава на търг модерна фабрика в село Крумово, област Варна за преработка на слънчоглед, производство на белени семки, нерафинирано слънчогледово масло и пелети. Началната тръжна цена е 5,364 млн. лева за 13,6 дка имот, в който са изградени три производствени сгради, три силоза и склад. Собственик на фабриката е "Ник-Сот Груп" ЕООД - част от холдинга на "Агро резерв". Финансовите показатели на "Ник-Сот Груп" показват приходи до 2023 г., когато от над 50,5 млн. лева през предходната година се сриват до 11,3 млн. лева, а печалбата през 2022 г. от близо 1 млн. лева се превръща в 1,8 млн. лева загуба. През 2024 г. са наложени и запори от банки. През 2023 г. персоналът се стопява от 66 на 11 души, а в момента осигурените лица са само 5. "Агро резерв", е дружеството в несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособност 31 декември 2021 г. и му е назначен синдик. Финансовите показатели показват приходи от между 100 и близо 130 млн. лева в периода 2015-2017 г., след което започва рязък спад и през последната година за която има данни (2020 г.) приходите са под 8 млн. лева, а загубата е почти милион. В момента има само едно осигурено лице. Преди близо десетилетие името на "Агро резерв" се появи в медиите заради участието на компанията в консорциум, който искаше да придобие затворената търговска банка "Виктория". В него влизаха още "Лев Инс" и австрийският холдинг Kerbler.

Община Бургас ще поиска от държавата терени на територията на бившето военно летище в Равнец за изграждането на център за автомобилна безопасност. Предвижда се да се изгради полигон, зала за обучение на бъдещи шофьори и провеждане на практически занимания, с цел намаляване на пътния травматизъм. Съвместно с Асоциацията на Българската Авиационна индустрия се обследва и възможността за изграждане на специализирана зона за тестове за малки безпилотни летателни средства и дронове. Исканите терени не включват летателната писта, която към момента е държавна собственост. През 2018 год. държавата предостави безвъзмездно на Община Бургас цялата територия на бившата авиобаза. „Бургас Хайдръджън“ ЕАД беше заявила инвестиция от 130 млн. лева за изграждане на завод за зелен водород по метода на електролизата. Втората компания, „Виртус инвестмънт“ АД, беше готова да инвестира 594 млн. лева за реализиране на въглеродно-неутрална зона, която включва завод за производство на зелен водород и различни бази за производство и преобразуване на елементи за водородната индустрия. Въпреки че съдът не уважи подадените жалби, инвеститорите се отказаха от реализирането на проектите си. Сега Община Бургас прави нов опит да развие района, който е изключително подходящ за обособяването на нова индустриална зона.

„Слънце Бутово“ АД е заявило инвестиционно намерение за изграждане на фотоволтаична централа в землището на павликенското с. Бутово. Енергийният обект ще се изгради върху собствен имот на дружеството - парцел с площ 293 352 кв. м. Предвижда се изграждане в шест етапа на фотоволтаична електроцентрала с номинална генерирана мощност 24,6 МW. Съоръжението ще е със соларни панели, монтирани върху метална конструкция. За преобразуване на слънчевата енергия ще се използват високоефективни модули, закрепени върху стационарна двуредова конструкция, изградена чрез механично набиване на носеща такава директно на терена на имота. Ще се изградят осем бетонни комплектни трансформаторни поста.

Политиката на американския президент Доналд Тръмп води до най-голямото пренареждане в сферата на сигурността на Европа от времето на Втората световна война насам, пише европейското издание Politico в коментар. Според изданието тя дава и рядка възможност за приближаване към федерализма в Европейския съюз (ЕС) на фона на увеличаването на общия дълг на общността. Искането на американския президент Европа да поеме отговорността за отбраната си и да предостави гаранции за сигурност на Украйна в крайна сметка води до нуждата от средства за инвестиции в отбрана и този път нещата се случват необичано бързо. Само шест седмици, след като Тръмп влезе в Белия дом, Европейската комисия вече представи план за общо финансиране в размер на 150 млрд. евро, с което да бъдат осигурени средства за закупуването на оръжия. Средствата ще бъдат набрани чрез емитиране на общ дълг и схемата ще бъде темата на дискусии в четвъртък (20 март) на срещата на европейските лидери в Брюксел. Това не е първият път, когато ЕС емитира общ дълг - съюзът вече го направи по времето на пандемията от коронавируса. Набраните средства се използват за стабилизиране на икономиката, но постигането на съгласие отне пет месеца на дълги и болезнени дискусии. А ситуацията също изглеждаше спешна. В случая с плана за превъоръжаване изглежда, че всъщност 150 млрд. евро, за които говори Брюксел, вероятно ще са само първата крачка. Идеята на общия дълг е ЕК да емитира ценни книжа на пазара - подпомогата от възможността да набере средствата при по-добри условия, отколкото отделните държави. Брюксел ще разпредели средствата към страните, за да купуват оръжия, а след това - да върнат заемите към ЕК. Този път шансовете разговорите да минат по-лесно са по-големи след подкрепата на Германия - страната буквално за дни промени позицията си от сдържани разходи на увеличаване на инвестициите за отбрана и инфраструктура. Позицията на Германия ще означава голяма промяна на ниво ЕС. ЕС е изправен пред "Моментът на Хамилтън" - първият министър на финансите на САЩ Александър Хамилтън, който емитира федерални облигации през 1790 година и с този ход започва да трансформира САЩ от разделена от различни мерки и гледни точки конфедерация в сегашната федерация с централизирани политики. Общата отбрана обикновено обединява - още икономистите от 18 и 19 век отбелязват, че не е задължително държавите да имат обща валута, но за да се защитават е нужно да имат общи позиции. Причината това да важи и днес е и фактът, че оръжията са скъпи и отбраната изисква по-големи усилия. Отделен е обаче въпросът как ще се постигне това - набирането на средства за възстановяване на пандемията е един от вариантите. По отношение на политики, които изискват единство ЕС трябва да вземе предвид и позицията на Виктор Орбан. Разговорите тепърва предстоят.

През февруари броят на започнатите жилища в САЩ се е увеличил повече от прогнозираното след свързания с метеорологичните условия спад, благодарение на засиленото строителство на еднофамилни къщи, сочат нови данни, цитирани от Bloomberg. Според правителствени данни, новото жилищно строителство се е увеличило с 11,2% до 1,5 млн. жилища на годишна база през миналия месец. Новото строителство на еднофамилни къщи е нараснало с 11,4% до 1,11 млн. на годишна база, което е най-бързият темп от една година насам. Началното строителство на многофамилни жилища се е повишило с 10,7%, след като месец по-рано спадна почти два пъти повече. Строителството на жилища се възстановява след слабия януари, когато тежки зимни бури обхванаха голяма част от южните и североизточните райони. През миналия месец строителната активност в тези региони се е покачила, докато в западните райони тя е била по-умерена, а в Средния Запад е спаднала. Строителите все още се борят с големия брой непродадени жилища, а високите разходи по заемите държат настрана много потенциални купувачи. Това показва, че жилищното строителство ще остане слабо място за икономиката без по-нататъшно намаляване на лихвите по ипотечните кредити и по-достъпни жилища. Разрешителните за строеж, които са показател за бъдещото строителство, са намалели с 1,2% до 1,46 млн. на годишна база. Разрешенията за строеж на еднофамилни жилища са намалели с 0,2%.

Япония отчита търговски излишък от 584 милиарда йени (3,9 милиарда долара) през февруари, предаде Асошиейтед прес. Износът на Япония нарасна с 11,4 на сто на годишна основа през февруари, докато вносът леко се сви, оставяйки излишък след два поредни месеца на търговски дефицит, тъй като притесненията за повишаването на тарифите за внос на стоки в САЩ нарастват. Третата по големина световна икономика имаше дефицит по външната си търговия от 415 милиарда йени миналата година. Износът възлиза на 9,19 трилиона йени (61 милиарда долара), докато вносът се е свил с 0,7 на сто до 8,61 трилиона йени (57 милиарда долара). През януари вносът се повиши с близо 17 на сто на годишна база. Износът на Япония нарасна през последните месеци, след като компаниите увеличиха изпращането на задгранични пратки, преди да влязат в сила новите тарифи за внос на стоки в САЩ. По-високите мита, наложени от администрацията на президента Доналд Тръмп върху вноса на стомана и алуминий вече влязоха в сила, но най-голямата заплаха за японската икономика са митата върху износа на японски автомобили в САЩ, които трябва да влязат в сила на 2 април. Износът на Япония за САЩ нарасна с 10,5 на сто през февруари, докато вносът от САЩ се сви с 2,7 на сто спрямо същия месец на 2024 г., отчитайки излишък от 918,8 милиарда йени (6,2 милиарда долара). Износът през февруари за Азия се повиши с около 16 на сто спрямо година по-рано, докато за Европа намаля с 4,5 на сто. Голям дял от ръста на износа на страната имат храни, машини и превозни средства. Централната банка постепенно повишава основния лихвен процент, за да противодейства на нарастващата инфлация, но митническата политика на Тръмп повиши несигурността относно глобалните икономически перспективи, както и търговията, подчертава АП.