Към края на март 2025 г. размерът на необслужваните бързи кредити достига 529.4 млн. лева, показват данни на БНБ. Това е ръст от 25.8% (108.7 млн. лв.) спрямо същия месец на 2024 г., а спрямо края на декември 2024 г. увеличението е с 11.2% (53.5 млн. лв.). Общият обем на бързите кредити, отпуснати на домакинствата, достига 4.675 млрд. лв., като за една година нарастват с 20.7% (801.3 млн. лв.). Преобладават потребителските заеми - 4.521 млрд. лв., които се увеличават с 20.1% на годишна база. Кредитите със срок над 5 години също нарастват значително - с 23.6% до 3.230 млрд. лв. Делът им в общия обем на заемите достига 47.4%. В същото време, жилищните кредити остават с нисък дял - едва 17.9 млн. лв., макар и с годишен ръст от над 64%. В края на март 2025 г. пасивите на дружествата, специализирани в кредитиране са 8.251 млрд. лв. при 6.806 млрд. лв. в края на същия месец на 2024 година. Те се увеличават с 21.2% (1.445 млрд. лв.) спрямо края на март 2024 г. и с 3.9% (312.9 млн. лв.) в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2024 година. В структурата на пасивите преобладават получените кредити, които са 5.087 млрд. лв. (61.6% от общия размер на пасивите) в края на март 2025 година. Размерът им нараства с 25.9% (1.047 млрд. лв.) спрямо края на март 2024 г. и с 4.4% (215 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2024 година.

Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се превърна във важен център за производство на автомобили и инвестиции, но е изправена пред нарастващи икономически, геополитически и специфични за сектора рискове. На този фон автомобилният сектор в България е изложен на сътресенията от търговската война, алармира в нов доклад консултантската фирма "Кофас". Нарастващите разходи, забавящото се търсене на крайния пазар, концентрацията на веригата за доставки и надвисналата заплаха от търговски мита изправят производителите, доставчиците и финансистите пред предизвикателства, свързани с кредитирането и ликвидността. В България към момента има 558 компании, чиято основна дейност попада в категорията "Производство на автомобили, двигатели и части за влагане в автомобилната индустрия". За България това би означавало намаляване на поръчките, съответно и спад в производството и износа на българската продукция в европейската автомобилна индустрия. Последните данни на Националния статистически институт (НСИ) отчитат рязък спад в промишленото производство до -8,3% на годишна база след три последователни спада от декември 2024 г. (съответно -3,9%, -3,3% и -3,5%). Преработващата промишленост продължава да дърпа индекса надолу, но едва с 3,3%, докато основната причина е енергийният сектор (-30% на годишна база), откъдето идва и цялостният спад. На месечна база, през март производственият индекс е -3,6% спрямо -0,5% месец по-рано", подчертават експертите от "Кофас". Регистрациите на леки автомобили на основните пазари в Еврозоната надхвърлят 140 индексни пункта до края на 2024 г., но ръстът в ЦИЕ, макар и положителен, изостава от Западна Европа по абсолютен обем и е насочен към модели с двигатели с вътрешно горене(дял от 74%). За България, няма изгледи ситуацията в европейския автомобилен сектор да се стабилизира, вземайки предвид и други утежняващи фактори като зеления преход, натиска за преминаване към електрически превозни средства, евтиният внос от Китай, неконкурентоспособността на Европа, както и търговската война и налагането на митата от страна на САЩ. Зад ръста на приходите на автомобилите компании в Европа се крият нарастващи разходи, намаляващи маржове и тревожно нарастване на корпоративния дълг. Ако не се вземат мерки, тези промени могат да изложат на каскадни финансови затруднения дори стабилни производители и доставчици.

България и по-специално морските терминали на Бургас правят опит да се позиционират на картата като врата за Далечния изток към ЕС и обратно. Връзката с Азия по море към момента се осъществява от една българска компания, която оперира редовна фериботна линия между Бургас и Батуми в Грузия. Ro-Ro фериботът "Дружба" (roll-on/roll-off, т.е. ферибот за превозни средства, които на собствен ход се качват и слизат от кораба). Корабът работи от пристанището на Цветелина Бориславова "Порт България уест" на инвестиционния фонд Си Ес Ай Еф (CSIF, Clever Synergies Investment Fund). На "БМФ Порт Бургас", концесионер на няколко терминала на Бургас и част от портфолиото на братя Кирил и Георги Домусчиеви, пък завършва проектът за дълбоководното корабно място. То ще позволи най-големите контейнеровози, които могат да минат през Босфора, да могат да акостират на пристанище в България, а не да отидат директно към Констанца. Пристанището също така се е насочило и към развитие на Ro-Ro превозите. През миналата година "БМФ Порт Бургас" се е присъединило като асоцииран член към Trans-Caspian International Transport Route (TITR) Association. Ro-Ro превози между "БМФ Порт Бургас" (терминал "Бургас-изток 2") и Поти в Грузия са започнали през декември, като те се осъществяват от грузинска компания морски оператор. Към момента от Бургас оперира един-единствен български ферибот, като той плава по редовна линия между Бургас и Батуми в Грузия. Бориславова придобива бившето пристанище на "Океански риболов" в североизточната част на Бургаския залив през есента на 2013 г. заедно с хладилната база и рибопреработвателно предприятие в района. През 2014 г. фондът купи още едно пристанище, част от "Черноморски риболов Бургас", намиращо се в съседство с първото. През август същата година беше пуснат и първият ферибот - "Дружба", за грузинското пристанище Поти (сега спира в Батуми) и Новоросийск, който може да превозва над 200 контейнера, 110 камиона, 90 леки автомобила и около 400 пасажери. Впоследствие той е заменен с нов - карго ориентиран, като новият кораб разполага с 80 места за пътници. А корабът е закупен от Испания. Той е собственост на "ПБ шипинг", собственост на "Порт България Уест", като оператор е "ПБ мениджмънт", отново на "Порт България Уест". През 2023 г. корабът е извършил 50 рейса, като в посока от Бургас към Грузия са превозени над 6100 превозни средства, а в обратната посока - близо 2400. Грузинската компания, която извършва фериботните превози между Поти и "БМФ Порт Бургас" е Lider Shipping Georgia, а корабът е Şampiyon Trabzonspor. Фирмата е специализирана в ро-ро транспорт и транспортни услуги между Европа и Кавказ, особено между черноморските пристанища. С фериботен кораб, но железопътен, разполагаше и "Варнафери", собственост на Параходство "Български морски флот" на братята Кирил и Георги Домусчиеви и Параходство "Българско речно плаване" на "Химимпорт". Корабът "Варна" работеше по линията порт Кавказ към жп ферибота във Варна заедно с два руски. Дружеството обаче влезе в ликвидация, а фериботът "Варна" е продаден на грузинската фирма e60shipping, която смени името на кораба на AIA и сега прави курсове между Поти и Констанца.

На 5-ти юни от 15:00 ч, Balkan Services ще проведе безплатен уебинар на тема „Автоматизация на финансовите отчети: повишаване на точността и подобряване на контрола“. По време на събитието ще научите как с помощта на специализираното решение Lucanet Disclosure Management можете да автоматизирате процеса по изготвяне, валидация и форматиране на финансови и мениджмънт отчети. Ще видите практически демонстрации и ще получите ценни насоки за подобряване на прозрачността, проследимостта и контрола в отчетността. Уебинарът е подходящ за финансисти и професионалисти, които подготвят финансови и нефинансови отчети и търсят начини за оптимизация на процесите. Водещ на събитието ще бъде Ваня Йорданова - Managing Disclosure Management & XBRL Consultant. Участието е безплатно, но изисква предварителна регистрация.

Фабриката за производство на ски в Чепеларе празнува половин век, в който е продала над 12 милиона ски по целия свят. Собственикът ѝ - "Амер Спортс", държи над една четвърт (25 - 30%) от световното производство на ски оборудване. Основната част от ските се произвеждат в предприятието в Чепеларе, от миналата година работи и завод в Асеновград, останалата - в Австрия. Това поставя България в топ 3 на страните износители на ски оборудване в света. Успешната история на фабриката в родопския град започва през 1975 г., когато технологичното оборудване за производство на ски се мести от столичния завод "Спортпром" във фабрика "Пампорово" в Чепеларе. На 14 май 1975 г. в завода са произведени първите модели ски с марката "Пампорово Ч 75". През следващите десетилетия милиони чифтове ски, произведени от българската фабрика, се продават на пазарите в целия свят. През 2008 г. предприятието е купено от "Амер Спортс" (Amer Sports), но дълги години преди това си партнира с австрийския производител на ски "Атомик" (Atomic), който е част от "Амер спортс" от 1994 г. След смяната на собствеността производството е значително модернизирано и разширено, а към мощностите се присъединява и Асеновград. Двигател на развитието на завода винаги са били неговите директори Васил Гаджуров, Иван Кефилев, Кръстьо Вангелов, Йордан Ламбрев и сегашния управител Ивайло Петров, казва Атанас Русенов, заместник-директор на завода, отговарящ за производството. Групата "Амер Спортс" е един от най-големите производител на ски и спортни стоки в света с марките "Aтомик"“, "Саломон" и "Армада". Голяма част от ските излизат именно от фабриката в Чепеларе, където работят около 680 души. Краен собственик на регистрираното в Австрия дружество "Амер Спортс Холдинг" ГмбХ е "Анта Интернешънъл Груп Холдинг" Лимитед, Китай. През годините оборотите на българския клон на компанията непрекъснато растат и вече възлизат на близо 107 млн. лв. към края на 2023 г., сочат данните от последния финансов отчет. Чистата му печалба възлиза на 1.44 милиона лева, което е около два пъти по-малко спрямо 2022 г. Натрупаната през годините печалба е близо 30 млн. лв. Българското дружество се управлява от австриеца Стефан Лебербауер, германеца Михаел Абсмайер и българина Ивайло Петров. Вторият завод на "Амер Спортс България" в Асеновград беше открит през 2024 г. Инвестицията в него възлезе на около 11 млн. лв., като в предприятието работят около стотина души. Мултинационалната компания "Амер Спортс" е основана през 1950 г. във Финландия, а днес акциите ѝ се търгуват на борсата в Ню Йорк. В портфолиото ѝ са eмблeмaтични бpaндoвe ĸaтo Ѕаlоmоn, Wіlѕоn, Аtоmіс, Аrс'tеrух, Armada, Enve Composites, Peak Performance, Ѕuuntо, Рrесоr. Капитализацията на компанията е над 5 милиарда долара. Най-голям дял държи китайският търговец на дребно Anta Sports (44.5%). Останалите са разпределени между канадската Chip Wilson (16.3%) и американските фондове FountainVest Partners (12.7%) и Tencent (4.5%). Koмпaниятa пpиcъcтвa в над 50 страни пo cвeтa, a cлyжитeлитe ѝ нaдxвъpлят 13 400. За финансовата 2024 г. "Амер Спортс" отчита приходи от 5.18 милиарда долара, което е увеличение с 18 на сто спрямо предходната година. Оперативната печалба на компанията нараства до 471 милиона долара, което е ръст с 56% на годишна база. Коригираната нетна печалба се е увеличила с 329% до 236 милиона долара, което е 0.47 долара печалба на акция.

Производството в медодобивния завод "Аурубис България" остава стабилно за шестте месеца до края на март. Това показва отчетът на германската група Aurubis за полугодието на финансовата 2024/2025 г. Планов ремонт обаче временно ще спре работата в предприятието и ще се отрази на годишните резултати. За календарната 2023 г. българската компания отчете 7.3 млрд. лв. приходи, което я прави втората най-голяма в страната, и над 219 млн. лв. чиста печалба. За шестмесечието предприятието е преработило 677 хил. тона меден концентрат, а произведените катоди (мед с висока чистота) са 114 хил. тона. Голяма част от продукцията на "Аурубис" са аноди, които се преработват допълнително в други заводи на групата. В момента обаче в Пирдоп тече проект за разширяване на рафинерията за 120 млн. евро, което ще позволи цялата суровина да се преработва до чиста мед на място. Като страничен продукт заводът продава и сярна киселина, като произведеното количество към края на март се запазва стабилно (680 хил. тона). Заводът в Пирдоп е част от сегмента за производство на метали от концентрати и на медни продукти на групата, в който влиза още заводът в Хамбург и пет предприятия за плоски и дълги продукти. Капиталовите разходи в звеното се увеличават през първото полугодие от 133 млн. евро на 172 млн. евро, като част от ръста се дължи на големите проекти в Пирдоп. Това включва разширяването на рафинерията и съоръженията за преработка на шлака по нов метод, както и подготовката за планов ремонт. Той ще продължи два месеца - от средата на май до средата на юли, и ще понижи оперативната печалба преди облагане (EBT) на групата с 34 млн. евро, оценяват от Aurubis. Оперативната EBT на сегмента се повишава от 235 млн. евро на 242 млн. евро за полугодието. По-висок е и други ключов индикатор - възвръщаемостта на основния капитал (ROCE), който се покачва до 16.8% (14.2% за същия период предходната година). Общо германската група отчита 9.2 млрд. евро приходи за полугодието, което е 11% над миналогодишния резултат. EBT се утроява до 552 млн. евро, а нетната печалба е 419 млн. евро (140 млн. евро година по-рано). До края на годината Aurubis очаква търсенето на мед и медни продукти да остане стабилно.

Варненската компания, която произвежда и доставя технологии в целия свят - MOS Robotics, е една от многото, която залага все повече на машините и изкуствения интелект в бизнеса. Компанията на Павел Димов присъства на международните пазари чрез брандовете си МОС Роботикс, МОС Консулт и imos Service, специализирани в софтуерната разработка, поддръжката и имплементацията на единични машини за мебелната индустрия и роботизирани системи. Фирмата предоставя на клиентите ни иновативни решения от лидерите в световен мащаб Homag Group (търговски и сервизен партньор) и KUKA Robotics (системен партньор). Освен това разработва роботизирани клетки и софтуерни продукти, които ги автоматизират. Целта на фирмата е да се развива успоредно със световните иновации и тенденциите. Свързваме нашите клиенти и партньори със света на четвъртата индустриална революция чрез ERP и MES интерфейси, imos CAD CAM импортиране на данни и известия за интелигентни устройства, налични за продуктите на Apple - iPad, iPhone и Apple watch и др. Днешната група от дружества стартира с основаването на МОС Консулт като софтуерен дистрибутор на CAD/CAM системи с основен партньор imos AG. Впоследствие марката еволюира, създавайки своите направления imos Service, МОС Роботикс и МОС Академи с една обща цел - разработка на иновации и подпомагане на мебелната индустрия в световен мащаб.

Индустриален парк Шумен е продал промишлени терени с обща площ 88 562 кв.м през 2024 г, като така е реализирал печалба в размер на 3,318 млн. лв. Сумата е рекордна за регистрираното през 2006 г. дружество. През 2023 г. печалбата с малко отново надмина 3 млн. лева, а през 2022 г. беше 658 000 лева. "Индустриален Парк Шумен" АД е публично-частно партньорство между общината в града (40% дял) и "Ники БТ" (60%). Има предложение 2,7 млн. лева от печалбата за миналата година да се използват за изграждане на инфраструктура в двете нови подзони на парка.Останалите 600 000 лева от печалбата ще се разпределят като дивидент - за фирмата и за Община Шумен. Окончателното решение за печалбата ще бъде взето от общинския съвет на 29 май. Работата по индустриалния парк започна през 2009 г., като той се разполага на площ от 2400 дка. Шумен има и по-стара промишлена зона, обособила се още преди десетилетия около големите предприятия, а освен това се работи и по-създаването на трета - "Мадара".

„Ай Ти Еф Груп“ АД утроява дивидента, който ще изплати на акционерите от печалбата за 2024 г., в сравнение с миналогодишния, изплатен от печалбата за 2023 г. Дружеството предлага акционерите да гласуват на редовното годишно общо събрание дивидент в размер на 0,3428571 лева на акция бруто в сравнение с 0,114286 лева през 2024 г. Заседанието е насрочено на 25 юни 2025 г. в София. Акционерите ще гласуват и съветът на директорите на „Ай Ти Еф Груп“ да подготви издаването на нова емисия облигации, които също ще се търгуват на Българската фондова борса (БФБ). През април дружеството реализира емисия облигации на стойност 8 млн. евро при условията на частно пласиране. Продадените облигации са 8 хил. броя с номинал 1000 евро всяка. Годишната лихва възлиза на 13%, а срокът е 7 години и 2 месеца, с падеж 7 април 2032 г. Лихвените плащания ще са шестмесечни, като първото ще е на 4 юни 2025 г. Главницата се предвижда да бъде изплатена на пет вноски по 1 млн. евро, като се започне от 4 декември 2029 г. На падеж се предвижда изплащането на финалните 3 млн. евро. Предстои тази емисия да бъде регистрирана за търговия на БФБ. „Ай Ти Еф Груп“ има още две емисии облигации, които се търгуват на БФБ. Едната е от 2020 г., а другата – от миналата година, когато компанията набра 3,9 млн. евро също от подбрани инвеститори при 13% лихва. С промени в устава на дружеството акционерите ще заложат възможност ръководството на „Ай Ти Еф Груп“ да приема решения за издаване на облигации при общ размер на облигационния заем до равностойността на 50 млн. лева в петгодишен период. Акционерите ще гласуват и промени в съвета на директорите. Членовете на ръководството се увеличават от трима на петима души, освобождава се Донка Ангелова от управителния орган и се назначават Юлияна Мутева, Диян Георгиев и Зорница Стайнова за нови членове.

Курортният комплекс „Албена“ АД увеличава дивидента на акция от печалбата за 2024 г. (над 5,3 млн. лева) на 20 ст. на акция бруто от 11 ст., които изплати през миналата година от печалбата за 2023 г. Акционерите ще гласуват дивидента на редовното годишно общо събрание, свикано на 21 юни 2025 г. в курортния комплекс. На общото събрание ще се гласува и сделка между „Албена“ и дъщерното дружество „Албена Тур“ ЕАД и дъщерния туроператор „Фламинго Турс“ ЕООД на стойност, която се изчислява в широки граници – между 10 млн. и 75 млн. евро, за продажби на туристически пакети в Германия. Рамковият договор е за период от 5 туристически сезона, като се започне от сезон 2026. Компаниите ще определят цените и търговските надценки всяка година. Обезпечение по договора ще са авансови плащания. В последната година акциите на „Албена“ поевтиняват с близо 5%, а пазарната капитализация възлиза на малко под 109,4 млн. лева, според данните на Българската фондова борса (БФБ).

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова за постигане на решение за обособяване на нови източници на приходи за бюджета на Европейския съюз. ЕК представи законопроект и работи по допълнителни предложения, каза тя на събитие в Брюксел, посветено на европейския бюджет за 2028-2034 година. По нейните думи в следващия многогодишен бюджет централно място ще имат икономическото сближаване и земеделието. "Сегашният бюджет бе направен за свят, който вече не съществува, в последните пет години постоянно изпробваме какво може да се постигне с него. Днес 90 на сто от разходите са предварително разпределени, предвидената гъвкавост е под 4 на сто. Това е твърде малко, защото не знаем какво ще се случи утре", поясни председателят на ЕК.

Европейският съюз е на прага на историческа трансформация в областта на отбраната. Още тази седмица се очаква одобрение на инструмента SAFE (Security Action for Europe) - заемен фонд с бюджет 150 млрд. евро, предназначен да подкрепи масирано превъоръжаване и индустриална модернизация на континента. На извънредно заседание посланиците на държавите членки вече постигнаха съгласие по текста на регламента, а формалното му одобрение от министрите на отбраната се очаква на 21 май. Това ще отбележи началото на най-големия заемно финансиран отбранителен инструмент в историята на ЕС, създаден в отговор на руската агресия срещу Украйна и нарастващата несигурност около ангажимента на САЩ към европейската сигурност. SAFE ще позволи на държавите от съюза и на определени партньори, включително Украйна, да кандидатстват за заеми, финансирани чрез съвместно емитиране на дълг от Европейската комисия. С тези средства страните ще могат да осъществяват съвместни поръчки на ключови отбранителни продукти - от боеприпаси и ракети до дронове, системи за въздушна отбрана и киберсигурност. Приоритет ще се дава на инвестиции, които намаляват критичните дефицити и стимулират европейската индустрия, като минимум 65% от стойността на всяка поръчка трябва да идва от компании, базирани в ЕС, Украйна, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн или Швейцария. Инструментът SAFE е замислен като временна, но изключително амбициозна мярка, която да даде бърз тласък на европейската отбранителна индустрия, страдаща от хроничен недостиг на инвестиции и производствени капацитети. Той е част от по-широкия план "ReArm Europe/Readiness 2030", оценен на 800 млрд. евро, чиято цел е да мобилизира публичен и частен капитал за модернизация на европейските армии и индустрия. SAFE ще се прилага по модел, сходен с инструменти като SURE и Плана за възстановяване и устойчивост, използвани по време на пандемията - държавите ще трябва да представят инвестиционен план, който да бъде одобрен от Европейската комисия, след което ще получат заем с цел изпълнение на конкретни проекти. За да се избегне разпиляване на средства и да се гарантира ефект върху европейската индустрия, участието на фирми извън ЕС е ограничено до максимум 35% от стойността на всяка сделка, а за отделен подизпълнител от трета страна - до 15%, освен ако не са изпълнени допълнителни условия за интеграция с европейски партньор. SAFE е замислен като допълнение към съществуващи европейски програми като Европейския фонд за отбрана (EDF), EDIRPA и ASAP.. След формалното одобрение на 21 май, SAFE ще влезе в сила до края на месеца, а първите кандидатури за финансиране се очакват още през лятото. Европейската комисия и държавите членки ще трябва да докажат, че този безпрецедентен инструмент може не само да мобилизира средства, но и да доведе до реално укрепване на европейската отбрана в един от най-критичните моменти за сигурността на континента.

Законопроектът за широкообхватно намаляване на американските данъци, предложен от президента на САЩ Доналд Тръмп, който беше блоккиран с дни, спечели одобрение от ключова комисия на Конгреса, предава Reuters.  Евентуално гласуване за приемане в Камарата на представителите може да се проведе по-късно тази седмица. Непартийни анализатори казват, че законопроектът ще добави 3 трилиона до 5 трилиона долара към дълга на нацията от 36,2 трилиона долара през следващото десетилетие. Мярката ще разшири облекченията на данъците на Доналд Тръмп от 2017 г., което е знаковото му законодателно постижение за първия му мандат, ще намали данъците върху редица доходи от извънреден труд, ще увеличи разходите за отбрана и ще осигури повече средства за неговите мерки за ограничаване на границата и имиграцията. По-твърдолинейните републиканци искат по-големи съкращения на програмата за здравеопазване Medicaid за американците с по-ниски доходи и пълната отмяна на зелените данъчни кредити, прилагани от демократите. Одобрението на комисията по бюджета изпраща законодателството до Комитета по вътрешния правилник, който ще разгледа поправките за промяна на законодателството, докато се подготвя за гласуване на приемането. Републиканците имат мнозинство в Камарата на представителите, но са разделени по въпроса колко да се намалят разходите, за да се компенсира цената на данъчните облекчения.Междувременно икономически експерти предупреждават, че понижението на рейтинга от последната от трите големи кредитни агенции е ясен знак, че САЩ имат твърде много дългове и това трябва да накара законодателите или да увеличат приходите, или да харчат по-малко.

Средният коридор (Middle Corridor ) тръгва от Китай, преминава през Казахстан до пристанище Актау на Каспийско море. Следва Азербайджан, Грузия, а оттам Турция и ЕС, т.е. Румъния с пристанище Констанца. При доставки между Европа и Азия през нос Добра надежда за над 60 дни пътят по суша през Централна Азия редуцира времето по море на контейнери на 30 - 40 дни. Регулярните жп линии от Китай до Европа привлякоха голям интерес на различните бизнес играчи в сектор транспорт. Държавите по трасето предприеха редица съвместни стъпка, за да увеличат транзитния си потенциал. Преди малко повече от година проектът на Китай и Казахстан за логистичен хъб в Xi'an даде допълнителна сила на коридора. А Казахстан, Азербайджан и Китай през joint venture изграждат 40 хектара интермодален терминал на пристанище Баку. Пристанище Актау вече е задръстено, като там ще има значителни инвестиции, както и на другия каспийски порт Курик. Прогнозите за 2025 г. са за най-малко 600 блок-влака да преминат транзитно през Средния коридор от Китай при 358 през 2024 г. Всичко това на фона на изчисленията на спедитори, че по коридора може да преминат едва 1% от морските превози на контейнери между Китай и Европа. А Китай е в състояние да изпраща много по-големи обеми. Докато Азия си проправя път към Европа, на западния бряг на Черно море България и по-специално морските терминали на Бургас имат шанс да се позиционират на картата като врата за Далечния изток към ЕС и обратно. И за първи път страната да не бъде заобиколена в посока Констанца.