Годишната инфлация в България се ускорява до 4% през февруари от 3,8% месец по-рано, докато на месечна основа увеличението на индекса е с 0,6 на сто спрямо януари, когато обаче нарасна с 2 на сто, показват данните на Националния статистически институт. Средногодишната инфлация за периода март 2024 - февруари 2025 г. спрямо периода март 2023 - февруари 2024 г. е 2,5%, докато от началото на годината (февруари 2025 г. спрямо декември 2024 г.) инфлацията се повишава с 2,6 на сто. При хармонизирания индекс, по който се изчислява инфлацията в целия Европейски съюз, месечното изменение е 0,4 на сто (след ръст с 1,8% през януари), а годишното – 3,9% (след 3,8% в началото на 2025 г.). Натрупаната инфлация, измерена по този начин, за последните три години (февруари 2025 г. спрямо февруари 2022 г.) е 22,3%, а за последните пет години (февруари 2025 г. спрямо февруари 2020 г.) е 32,9%. При българския индекс, който измерва същите стоки и услуги, но с различно тегло, тенденцията е същата – натрупаната инфлация през последните три години (24,7%) е по-ниска спрямо индекса от последните пет (37,1%).

Обемът на новоотпуснатите ипотечни кредити в България намалява до 2,16 милиарда лева през последното тримесечие на миналата година спрямо 2,19 милиарда за периода юли – септември 2024-та. От 1 октомври миналата година Централната банка въведе допълнителни критерии при отпускане на кредити в сегмента на жилищното кредитиране. Въведените изисквания от 1 октомври миналата година обхващат няколко показателя - съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане да не бъде по-високо от 85%, съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане да не бъде в размер не по-високо от 50%, както и максимален срок по договора за кредит (матуритет) не по-дълъг от 30 години. С друго свое решение Управителният съвет е запазил нивото от 2 % на антицикличния буфер от 1 април следващата година.

От десетте най-големи компании в сектор металургия в България за 2023 г. седем отчитат спад в оборота, докато половината работят на загуба. Средно приходите им се понижават с около 12%, докато средната нетна печалба е с две трети по-ниска. Лидерът от 2022 г. "Аурубис България", през 2023 г. слезе на второ място и въпреки че остава безспорен първенец в сектора си, регистрира спад с близо 14% до 7.3 млрд. лв. приходи. На второ място по приходи е производителят на медни изделия "София мед" с над 1.7 млрд. лв. оборот. Фирмата, която е част от Elvalhalcor на гръцката група Viohalco, продава 94.8 хил. тона медни продукти и медни сплави през 2023 г., с 2% повече от предходната година, но именно по-ниските цени на металите понижават леко оборота на компанията. Поевтиняването на енергията обаче оказва положителен ефект и въпреки малко по-слабите постъпления печалбата на дружеството расте с над 50%. Производителят на стомана "Промет стиил" е третата компания с приходи над 1 млрд. лв. Дружеството , което е собственост на украинската Metinvest, внася от украинската страна заготовки за производството. "Промет стиил" произвежда основно арматура, но и стоманени шини и винкели, като общо производството нараства с 18% до над 550 хил. тона готова продукция след възстановяването на транспорта в Черно море. Близо 30% от продукта е за износ към САЩ и Канада. Заради по-високите финансови разходи дружеството регистрира близо 6 млн. лв. загуба. Пернишката "Стомана-индъстри" е вторият представител на гръцката Viohalco в класацията. Компанията, която произвежда легирана стомана и дебелолистови ламарини, отчита приходи близо милиард, но регистрира загуба над 18 млн. лв. Основният пазар на дружеството е ЕС, който формира 89% от приходите. Компанията е единственият производител на стомана с електродъгови пещи в България. Производителят на цинк и олово КЦМ е най-големият работодател в класацията с над 1400 служители. Пловдивската компания е с български собственици, част е от "Холдинг КЦМ 2000", където Румен Цонев, Розин Ангелов и Никола Добрев са сред най-големите акционери, но с миноритарни дялове. Приходите на компанията спадат с близо една трета, като КЦМ регистрира и най-голямата загуба в подреждането - над 33 млн. лв. Класираната на 6-о място "Хъс" е семейна компания за търговия с метали и производство на метални изделия. Основана е през 1990 г. в Пловдив от родителите на сегашните собственици - Александър и Иван Христови Асенови. Освен с търговия с метали компанията се занимава и със строителство, като инвестира в жилищни сгради. За 2023 г. приходите намаляват с над една четвърт и макар че "Хъс" остава на печалба, резултатът рязко се свива. Най-сериозният ръст в приходите отчита "Булминт уан", която произвежда златни и сребърни кюлчета и монети. Цената на златото достигна рекордни стойности през миналата година, като продължава да расте и през тази - вече доближава 3 хил. долара за унция. Предвид нарастващите цени и високата инфлация през последните години, интересът на инвеститорите към благородния метал се увеличи, а това се вижда и в резултатите на компанията от село Браниполе. Приходите растат повече от двойно и вече наближават половин милиард, а печалбата скача четворно до 4 млн. лв. Най-големият спад на оборота през 2023 г. отчита шуменският производител на алуминиеви изделия "Алкомет". Приходите на дружеството се понижават с близо 40%, като финансовият резултат е загуба над 5 млн. лв. "Сарк България" произвежда електролитна мед и проводници. Собственост е на турската Sarkuysan. Дружеството има най-малкия брой служители в класацията, като приходите и печалбата нарастват през 2023 г. Същата година шуменската компания увеличава капитала си от 8 на 12 млн. лв. Бизнесът на "Сарк България" стартира с 6 млн. евро кредит през 2016 г., като производството и продажбите започват през 2019 г. Въпреки че "Етем Гестамп алуминиум екстружънс" не регистрира спад в приходите, финансовият резултат се влошава и дружеството отчита 6 млн. лв. загуба. Компанията е основана като партньорство между "Етем България" (трети представител на гръцката Viohalco) и испанската Gestamp за производство на екструдирани профили. Компаниите имат и второ дружество в страната извън топ 10 - "Гестамп Етем аутомотив България", което обработва профили за автомобилния сектор. През 2022 г. собствениците започнаха инвестиция за 60 млн. евро за разширяване на общия капацитет на производство, като целта е обемът на продукцията да се увеличи от 31 хил. до 41 хил. тона алуминиеви профили през тази година.

Министерството на енергетиката е влязло в преговори с двамата акционери в проекта за проучване и търсене на нефт и природен газ във водите на Черно море край Варна за влизането в проекта на "Българския енергиен холдинг" с около 10 на сто.Това е в унисон на решението на Народното събрание от 2023 г., според което енергийното министерства трябваше да преговаря за придобиването на до 20 на сто от капитала на дружеството, което има разрешително за проучване в находището "Хан Аспарух" в дълбоките български води, разположено в непосредствена близост до газовото находище "Нептун Дийп" в румънски води, където добивът трябва да започне през 2027 г. Тогава акционери в дружеството бяха френската "Тотал" и австрийско-румънската компания "ОМВ Петром", която участва и в проекта "Нептун Дийп". През март 2024 г. обаче "Тотал" се оттегли от проекта, а миналата седмица в дружеството, титуляр за разрешителното за търсене - "ОМВ Офшор България", официално влезе израелската компания "НюМед Енерджи" чрез регистрираното си в България дружество "НюМед Енерджи Болкан". Това ще позволи извършването на планирания още през 2018 г. трети сондаж в потенциалното находище "Хан Аспарух", който трябва да каже има ли залежи на нефт и газ, след като през 2016 г. първият сондаж установи наличие на нефт, но вторият се оказа неуспешен. Според енергийният министър, българската държава ще участва с инвестиция от около 15 млн. долара в третия сондаж, чиято цена се очаква да е между 100 и 150 млн. долара. Преговорите ще са за включване на "Българския енергиен холдинг" с около 10 процента в дружеството, като всеки от двамата акционери отдели по около 5 на сто от своя дял. Разрешителното за търсене и проучване изтича в края на 2026 г. след поредица удължаване, включително заради ковид пандемията. Дотогава, ако сондажът е успешен, ще трябва да се анализират пробите и данните за евентуалните налични залежи и дали те са достатъчни за търговска експлоатация. Надеждите са, че тъй като "Хан Аспарух" е в близост до "Нептун Дийп" в румънските води – двете находища са свързани и в българското също има солидни количества природен газ. Ако това бъде доказано, предстои обявяване на търговско откритие и даване на разрешително за добив.

Национална електрическа компания (НЕК) е избрала изпълнител на поръчката за доставка и изграждане на пилотната система за съхранение на електроенергия към ВЕЦ „Въча 1“. Капацитетът на съоръжението е 10 MWh. Обществената поръчка е спечелена от обединението „Джи Би Ес – Ай Пи Ес“. В него водещ партньор е „ГБС Енерджи Сълюшънс“ заедно със „Солар Джи“, която е собственост ГБС и „Интернешънъл Пауър Съплай“. „Джи Би Ес – Ай Пи Ес“ печели търга с оферта за 6.64 млн. лв., в които влизат влизат изготвяне на работен проект, изпълнение на строително-монтажни работи по площадка, доставка на оборудването за системата за съхранение на електрическа енергия с капацитет ≥ 10 MWh, с включени всички необходими съоръжения, изграждането и въвеждането ѝ в експлоатация, както и поддръжката. Системата за съхранение на електрическа енергия ще отговаря на следните изисквания: Общ инсталиран капацитет на системата (АС) - ≥10MWh; Инсталирана активна мощност на системата - ≥5 MW; Минимална скорост на зареждане/разреждане на системата - 2 часа; Ефективност при пълен цикъл (зареждане – разреждане) Round Trip Efficiency ≥ 85%; Честота на мрежата - 50 Hz; Живот на батерията, изчислен при 365 цикъла годишно до пълен заряд и разряд - ≥ 60 GWh целия период на живот. Батерията трябва да заработи до година и половина, или лятото на 2026 г., като срокът на договора е от 15 януари 2025 г. до 15 юли 2031 г., в който компанията ще поддържа съоръжението. Тя ще работи изцяло на пазарен принцип – зареждане в часовете с ниски цени на електроенергията на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и съответно разреждане в часовете с високи, а НЕК ще печели от разликата.

Частен съдебев изпълнител е обавил за продажба някога успешна кравеферма в село Старосел за 1 111 008 лева. Теренът е с обща площ от 11 405 кв.м и включва прилежаща база с два недвижими имота. Кравефермата е била собственост Деляна Неделчева Маврова в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ "Деляна Маврова". Върху имотите има наложени тежести и възбрани към НАП в размер на близо 140 000 лева. Източник: Traffic News

Международната финансова корпорация (IFC), част от Световната банка, официално е инвестирала в компанията VUZ, която е в портфолиото на „Уебит Инвестмънт Нетуърк“ АД. Договорът между IFC и VUZ е подписан в края на миналата седмица. Влизането на световен институционален инвеститор като IFC не само осигурява допълнителен финансов ресурс, но и предоставя на VUZ стратегически достъп до водещи телекомуникационни компании в Азия и Африка. IFC традиционно инвестира в най-големите телекоми в тези региони, а предвид факта, че бизнес моделът на VUZ е тясно обвързан с телеком операторите, тази инвестиция може да ускори интеграциите и пазарния достъп на компанията. През 2024 г. VUZ отчита над 60% ръст на приходите до почти 20 млн. лева. През август компанията реализира и положителна оперативна печалба. VUZ е платформа за 360-градусово видеосъдържание с офиси в Йордания, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия, основана през 2018 г. от Халед Заатара, главен изпълнителен директор и най-голям акционер. Приходите на компаниите от портфолиото на „Уебит Инвестмънт Нетуърк“ нарастват до 93,3 млн. долара като цяло през 2024 г. от 29 млн. долара през 2022 г. „Уебит Инвестмънт Нетуърк“ отчете наскоро 49 хил. лева нетна печалба за 2024 г. от промяна в стойността на активите.

През февруари най-голямото публично дружество, собственик на земеделска земя в България „Адванс Терафонд“ АДСИЦ е закупило 355 дка земеделски земи на средна цена 1758 лв./дка. През януари агрофондът плащаше по 1943 лв. за декар. През февруари са продадени 167 дка земеделски земи на средна цена 2800 лв./декар, отчетоха от фирмата, която купува, отдава под наем/аренда, окрупнява и продава земеделски и урбанизирани земи в България. „Адванс Терафонд“ притежава вече 182 191 дка земеделска земя и 60.8 дка земя в урбанизирани територии. Расте и обемът на отдадените под наем земеделски земи – общо 152 180 декара. Дружеството е подписало договори с 369 земеделски производители, които обработват и отглеждат зърнени и маслодайни култури. Средната договорена рента в момента е в размер на 59.25 лв./дка при 64.63 лв./дка през януари. На 1 октомври 2024 г. започна новата стопанска година. Очакваните приходи от агрофонда са 9 016 246 лева. От тях авансово са събрани 20.2 процента. За стопанската 2023-2024 г. във фирмената каса са влезли 86.4% от дължимите вземания, a за 2022-2023 г. – почти цялата сума (99.5%).

Airbus, Dassault Systemes и повече от 90 по-малки европейски технологични компании и лобистки групи призоваха председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да създаде суверенен инфраструктурен фонд за увеличаване на публичните инвестиции в авангардни технологии, съобщи „Ройтерс“. Компаниите и групите заявиха, че последните събития в САЩ и ЕС и мерките на САЩ подчертават спешността Европа да предприеме мерки за запазване на своята стратегическа автономия в ключови сектори. „Европа трябва да възстанови инициативата и да стане по-технологично независима на всички нива на своята критична цифрова инфраструктура, от логическата инфраструктура – ​​приложения, платформи, медии, AI рамки и модели – до физическа инфраструктура – ​​чипове, изчисления, съхранение и свързаност“, казаха те в отворено писмо от 14 март, видяно от „Ройтерс“. „Настоящите многобройни зависимости на Европа създават рискове за сигурността и надеждността, компрометират нашия суверенитет и вредят на нашия растеж“, казват компаниите. Суверенният инфраструктурен фонд е ключов за финансирането на такава амбициозна цел, особено в капиталоемките части на веригата на стойността, като квантовите технологии и чиповете. То също така предлага правителствата да приемат политика „купувайте европейско“ в търговете за обществени поръчки, за да стимулират търсенето и да насърчат бизнеса да инвестира. „Целта не е да се изключат неевропейски играчи, а да се създаде пространство, където европейските доставчици могат законно да се конкурират (и да оправдаят инвестициите)“, се казва в него. Подписалите писмото включват френския доставчик на облачни услуги OVH Cloud и неговите партньори в други страни от ЕС, Европейския софтуерен институт, Европейската стартираща мрежа, Германската асоциация за изкуствен интелект, Амстердамската интернет борса (AMS-IX) и френската публична инвестиционна банка BPI France. Писмото е адресирано и до европейския комисар по технологичните въпроси Хена Виркунен.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) понижи оценката си за глобалния икономически растеж през следващите две години. Растежът на глобалния БВП сега се прогнозира да бъде 3,1% през 2025 г. и 3% през следващата година. През декември се очакваше увеличение от 3,3% и през двете години. Забавянето на растежа от 3,2% през 2024 г. ще се дължи на "търговските бариери в редица икономики от Г-20 и повишената геополитическа и политическа несигурност, засягаща инвестициите и разходите на домакинствата", каза ОИСР в своята актуализирана прогноза. В документа се отбелязва и запазването на инфлационния натиск в много страни. Инфлацията в страните от Г-20 се очаква да бъде 3,8% през 2025 г. и 3,2% през 2026 г. Това е с 0,3 процентни пункта повече от прогнозата за декември. ОИСР понижи прогнозата си за растеж на БВП на САЩ през 2025 г. до 2,2% от 2,4%, а през следващата година до 1,6% от 2,1% преди. Икономиката на еврозоната ще нарасне с 1% тази година (преди се очакваше да нарасне с 1,3%), през 2026 г. - с 1,2% (вместо 1,5%). По-специално, оценката за растежа на БВП на Германия беше ревизирана съответно на 0,4% от 0,7% и на 1,1% от 1,2%. Прогнозите са, че японската икономика ще нарасне с 1,1% тази година и с 0,2% през следващата година. Преди това се очакваше увеличение съответно с 1,5% и 0,6%. ОИСР повиши прогнозата си за икономическия растеж на Китай тази година до 4,8% от 4,7%, оставяйки прогнозата си за следващата година непроменена на 4,4%. Индия ще остане най-бързо развиващата се голяма икономика в света. ОИСР очаква БВП на страната да нарасне с 6,4% (преди 6,9%) през финансовата 2025 г., която започва през април, и с 6,6% (6,8%) през финансовата 2026 г. „Остават значителни рискове. По-нататъшното фрагментиране на глобалната икономика е ключово безпокойство. По-високите и по-широки увеличения на търговските бариери ще засегнат растежа в целия свят и ще увеличат инфлацията. По-силната от очакваната инфлация ще доведе до по-рестриктивна парична политика и може да доведе до разрушително преоценяване на финансовите пазари“, отбелязва прегледът.

През следващите три до четири години Казахстан може да се превърне в една от страните с високи нива на доходи, според прогноза на Евразийската банка за развитие (ЕБР), чиито мажоритарни собственици са Русия и Казахстан. През 2024 г. брутният национален доход на глава от населението в страната е 11 500 долара, а през 2023 г. – 10 700 долара годишно. През последните 30 години Казахстан отчита стабилни темпове на растеж, които осигуриха подобряване на социалните условия в страната. През този период продължителността на живота се увеличи (с 11 години, до 75 г.), нивото на безработица намаля (с 6 процентни пункта, до 4.8%) и „най-острите форми на бедност“ практически изчезнаха. От Евразийската банка за развитие смятат, че тона е доближило Казахстан до присъединяването към класацията на икономиките с високи доходи според класификацията на Световната банка. Анализаторите очакват това да се случи още през 2028 или 2029 година. Световната банка идентифицира четири групи икономики: с ниско, под средното, над средното и високо ниво на доход на глава от населението. Границите на групите се преразглеждат ежегодно (включително поради инфлация). Понастоящем Казахстан е категоризиран като страна с доход над среден (4500-14 000 долара на глава от населението годишно, увеличение, което расте от 2021 г. насам. През 2024 г. брутният национален доход на глава от населението беше 11 500 долара спрямо 10 700 долара през 2023 година. Въз основа на резултатите от първите девет месеца на 2024 г. (все още няма по-нови данни) нетният приток (разликата между входящия и изходящия поток) на преки чуждестранни инвестиции в страната е намалял 30 пъти – до 72.9 млн. долара от 2.3 млрд. долара за същия период на 2023-а. Това може да се дължи отчасти на общата несигурност в бизнес средата поради очакванията за данъчна реформа и завършването на някои големи проекти (включително Тенгиз). Въпреки това все още има място за растеж на инвестициите. В контекста на фрагментацията на глобалната икономика Казахстан може да се превърне в „транзитна“ страна, осигуряваща взаимни доставки за САЩ и Китай, както и политически близки до тях държави. Включването в списъка на страните с висок доход също може да подобри кредитния рейтинг на страната. Освен това се очаква Казахстан да има нови приоритети в международната специализация в производството на стоки с висока добавена стойност (което по същество означава подобряване на качеството на продуктите в името на повишаване на конкурентоспособността на външните пазари), както и в подобряването на институционалната среда.