Жилищните кредити, отпускани от банките в България, преминаха границата от 30 млрд. лева, съобщи Българската народна банка. Заемите за жилище възлизат на 30,199 млрд. лева към края на месец август тази година, след като нараснаха с 2 на сто или с 600 млн. лева спрямо края на предходния месец юли, когато достигаха 29,599 млрд. лева. На годишна база ипотечните кредити отчитат повишение от 27,4 на сто. За сравнение, към края на месец август 2024 година обемът на този вид заеми възлизаше на 23,713 млрд. лева или с около 6,5 млрд. лева по-малко спрямо настоящия резултат. Потребителските кредити бележат ръст от 13,6 на сто на годишна база до общо 20,737 млрд. лева към края на август. Така общият обем на банковите кредити за домакинствата (и НТООД) у нас възлиза на 52,844 млрд. лева към края на осмия месец на тази година, като се равнява на 24,1 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. На годишна база те нарастват с 20,8 на сто. Към заемите за домакинствата у нас се включват и т.нар. други кредити, и овърдрафтът. Кредитите за нефинансовия бизнес нарастват с 8 на сто на годишна база през август 2025 г. до общо 50,325 млрд. лв. (22,9 процента от БВП). Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 9,091 млрд. лв. (4,1 процента от БВП) в края на август 2025 година. В сравнение с август 2024 г. те се увеличават с 13,2 на сто. Като цяло кредитите за неправителствения сектор достигат 112,261 млрд. лв. (51,1 процента от БВП) при 111,443 млрд. лв. към юли 2025 г. (50,7 процента от БВП). През август 2025 г. те се увеличават на годишна база с 14,1 на сто.

България е страната в ЕС с най-висок ръст в превоза на опасни товари по суша в периода 2020-2024 г., отчита европейската статистическа служба Евростат. Средногодишният темп на нарастване у нас достига 13 на сто – най-високият в ЕС, пред Румъния (9,6 на сто) и Литва (8,1 на сто). В другия край на скалата най-големите намаления през този период са регистрирани в Португалия (средно -11,6 на сто годишно), Хърватия (-11,3 на сто), Кипър (-11,2 на сто) и Люксембург (-10,8 на сто). Данните само за 2024 г. показват, че обемът на превозваните по суша стоки в Европейския съюз, измерен в тонове, е намалял с 0,7 на сто спрямо 2023 г. От 2020 г. досега обаче превозваните количества нарастват със среден годишен темп от 0,1 на сто. Най-голямата продуктова група по обем е "метални руди, продукти от миннодобивната промишленост" с 3,01 милиарда тона, или 23 на сто от общото количество за ЕС. Следват "хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия" (1,59 милиарда тона, 12,2 на сто) и "други неметални минерални продукти" (1,56 милиарда тона, 11,9 на сто). По отношение на обема, измерен в тонкилометри, през 2024 г. е отчетено увеличение с 0,7 на сто на годишна база. Водещата категория са "хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия" с 312,2 милиарда тонкилометри (16,7 на сто от общия обем за ЕС), следвани от "групирани стоки: смес от видове стоки" (236,5 милиарда тонкилометри, 12,7 на сто) и "продукти на селското стопанство, лова, горското стопанство и риболова" (207,6 милиарда тонкилометри, 11,1 на сто). Що се отнася до дела на опасните товари (като запалими течности, токсични и взривни вещества), най-високи стойности са отчетени във Финландия (8,4 на сто), Белгия (6,4 на сто) и Дания (5,6 на сто). Литва, Португалия и Словакия са единствените държави с дял под 2 на сто и през 2023 г., и през 2024 г.

От 2020 г. съсобственици на турската фирма „Мобилиз“ (Mobiliz) са Христо Даскалов и Николай Кичев, които са собственици на GPS България и управляващи съдружници в групата „Сиела“. Придобиването на турска компания от българи е рядкост на фона на значителните турски инвестиции у нас, възлизащи на 2.7 милиарда евро. Днес „Мобилиз“ е лидер в своя сектор – поддържа GPS системите на близо 500 000 автомобила в Турция, разработва изкуствен интелект и дори разширява дейността си с откриването на филиал на „СофтУни“ в Турция за обучение на IT кадри. Идеята за разширяване на успешния си бизнес в България отвежда Даскалов и Кичев към Турция. Те научават от инвестиционни банкери в Лондон, че една от водещите турски фирми в сектора, „Мобилиз“, се продава. Тогавашният собственик – инвестиционен фонд – следвал правилото да излиза от всяка инвестиция след 7 години. Сделката е финализирана в самото начало на пандемията от COVID-19, което налага първите 6-7 месеца комуникацията с екипите в Анкара и Истанбул да се води изцяло виртуално. Това създава сериозни рискове, но българските предприемачи подхождат стратегически. Въпреки трудностите, компанията бележи годишен растеж между 15% и 35%. Екипът се разраства от 80 на 130 души, а офис площта се увеличава почти тройно. Един от най-големите успехи за „Мобилиз“ под българско управление е спечелването на доверието на ключови институции в Турция, включително на Жандармерията в Турция за определени услуги. Над 40 софтуерни инженери в Анкара непрекъснато работят по нови функционалности. Компанията разширява дейността си и в нови направления: Индустриални решения: Разработване на софтуер за следене на температура, влажност и движение в складови помещения; Електромобилност: Създаване на екип, който се занимава със софтуер за зарядни станции за електрически автомобили. След придобиването от българи, „Мобилиз“ три пъти печели наградата за най-добро работно място в Турция. Според генералния мениджър Йеткин Аксой, това се дължи на новия управленски модел, който комбинира европейска дисциплина и професионализъм с местната култура. Заплащането в компанията е увеличено с 30-40% и вече е съизмеримо с IT сектора в България. За тази година „Мобилиз“ очаква приходи от 20 млн. долара, а амбицията на собствениците е компанията да се превърне в регионален лидер.

На 9-ти октомври, Balkan Services ще проведе уебинар „Ефективни стратегически решения чрез интегрирано финансово и оперативно планиране“. На събитието ще демонстрираме решението Lucanet xP&A, създадено специално за нуждите на финансови екипи и анализатори, като осигурява бърза интеграция между финансови, оперативни и стратегически данни, без сложни ИТ зависимости. Софтуерът обединява финансови и оперативни данни от всички основни дейности в компанията: производство, финанси, HR, маркетинг, продажби, IT. Lucanet xP&A спомага вземането на информирани решения, базирани на ключови показатели и прогнози в реално време. Участието е безплатно, но изисква предварителна регистрация.

Турски холдинг с мащабен бизнес в туризма в южната ни съседка и в Кипър води финални преговори за придобиването на бившия „Новотел“. Хотелът, известен дълги години като „Новотел Пловдив“, бе сред най-ярките символи на местния туризъм. През 2019 г. премина в активите на бургаския предприемач Сава Чоролеев, който го закупи за около 45 млн. лв. Най-големият акционер в предприятието за захарни изделия „Победа“ – Бургас, Чоролеев притежава още хотел и казино „Платинум“ в Слънчев бряг и казино в хотел „Перун“ в Банско. Новите собственици планират да започнат веднага модернизация и обновяване на хотела и казиното. Целта е „Гранд хотел Пловдив“ отново да се превърне в топ дестинация за конгресен и развлекателен туризъм. Оригиналната сграда на „Новотел Пловдив“ е проектирана от френското инженерно дружество SODETEG, а главен изпълнител е Centrapt et Brise. Строителството започва през 1975 г., като в него участват български и френски специалисти. В завършен вид през 1977 г. „Новотел Пловдив“ предлага 322 стаи и апартаменти с общо 750 легла, два ресторанта – „Бендида“ с европейска кухня и „Евридика“ с български ястия, нощен бар, търговски обекти и конферентни зали. Зала „Москва“ побира 300 гости, а зала „Париж“ – 120. Хотелът разполага още с два басейна – закрит с топла вода и открит за лятото, спортен център, зали за гимнастика и електронни игри, тенис корт, сауна и фризьорски салон. Официалното откриване се състоя на 29 юли 1977 г.

Австрийската компания за възобновяема енергия Enery, която има няколко ВЕИ проекта в България, включително такива за батерии, ще доставя зелен ток на израелския производител на фармацевтични продукти Teva - собственик на заводите в Дупница и Троян, за срок от 15 години. С подписаното споразумение за покупка на енергия с фиксирана цена по дългосрочен договори (PPA) на практика започва и изграждането на новия фотоволтаичен парк "Книжовник", който се намира в района на Хасково. Той ще бъде с инсталирана мощност от 122 мВт и ще включва системи за съхранение на енергия с капацитет 200 мВтч. Инвестицията в проекта не се съобщава, но подобни проекти се оценяват на около 150-180 млн. лева. Споразумението предвижда Enery да достави на Teva 60 хил. мВтч зелена енергия за срок от 15 години. За момента електричеството ще покрива консумацията на фармацевтичните заводи в Дупница и Троян, но може да служи и за други обекти на компанията извън страната. Teva е един от големите производители на фармацевтични продукти в България, като по данни за 2024 г. заема 10-о място по продажби в стойност. Новият фотоволтаичен парк ще бъде разположен между селата Книжовник и Долно Войводино, община Хасково, като теренът е със статут на необработваема земя. Годишно ФЕЦ "Книжовник" се прогнозира да произвежда 205 гВтч електроенергия. Подизпълнител на проекта е Sunotec, с която австрийската компания си партнира и при изграждането на ФЕЦ "Ценово". Планираното присъединяване на "Книжовник" към мрежата е 1 юли 2026 г. Собственик на централата е "Енери БГ 1", дъщерно дружество на Enery. Централата ще включва около 170 хил. броя соларни модули и ще бъде оборудвана с две съоръжения за съхранение на електроенергия. Едната батерия ще бъде с мощност 130 мВтч, а втората - с мощност 70 мВтч, ще получи финансиране от Фонда за възстановяване и устойчивост, възлизащо на около 35% от стойността на инвестицията, която не се уточнява. Проектът включва също подстанция и 15 км въздушна линия. Към момента Enery има две работещи фотоволтаични централи в България - "Караджалово" и "Ценово". Извън страната Enery в момента изгражда две фотоволтаични централи - в Чехия и Румъния, където производството е хеджирано с дългосрочни 10-годишни договори за изкупуване на зелена енергия. Споразумението с Teva е 15-ият PPA, подписан от Enery през последните четири години в региона на Централна и Източна Европа, и вторият, включващ български купувач. Част от електричеството от парка "Ценово" се доставя на пловдивския металургичен завод КЦМ.

Начело на млекобреработвателното държавно предприятие "Ел Би Булгарикум" застава бившият столичен общински съветник от ГЕРБ Николай Асенов Стойнев. Досегашният изпълнителен директор на дружеството и представител на държавата Живко Живков сам е подал оставка с едномесечно предизвестие. Ръководството на Държавната консолидационна компания (ДКК), към която е млечната фирма, не е спазило предизвестието и затова Живков получава и обезщетение от общо 2 заплати. Стойнев е бил общински съветник в София, заемал е и постовете заместник-председател на СОС и председател на Комисия по икономика, собственост и дигитална трансформация. Досегашният изпълнителен директор на "Ел Би Булгарикум" Живко Живков преди това бе шеф на Държавен фонд "Земеделие". Той оглави фонда, който разплаща европарите в земеделието, по времето на служебния кабинет на Огнян Герджиков през февруари 2017 г. Последно, в неговия мандат държавната фабрика спечели проект за фотоволтаична централа, а също и доставка на станция за пречистване на отпадъчни води с европари. Проектът на дружеството е за над 1.3 млн. лв. е одобрен от Държавен фонд "Земеделие". Субсидията по него е 684 529 лева. В мандата на Живков бе подписан договор за създаване на съвместна научноизследователска лаборатория у нас между "Ел Би Булгарикум" и японската "Мейджи" и 10-годишен договор за сътрудничество. В мандата му млечните продукти на компанията, освен във всички търговски вериги, започнаха да се предлагат и във вериги бензиностанции.

„Браво Пропърти Фонд“ АДСИЦ започва да изплаща гласувания от акционерите брутен дивидент в размер на 5 ст. на акция от петък, 26 септември 2025 г. Общата сума, която ще се разпредели на акционерите, възлиза на 1,835 млн. лева. От нея 1,1 млн. лева идват от неразпределената, преобразувана съгласно нормативните правила, печалба на дружеството, а 734 хил. лева – от неразпределената печалба. Крайният срок за изплащане на дивидента е 25 септември 2026 г. След тази дата акционерите, които не са получили дивидент, могат да го заявят директно пред дружеството в рамките на 5-годишен срок от гласуването му. Сумите ще се изплащат чрез инвестиционните посредници и „Тексим банк“ АД. Според финансовия отчет на дружеството към 30 юни 2025 г. то увеличава приходите от наеми за полугодието. Печалбата на компанията отчита 12% спад до 1,16 млн. лева от 1,32 млн. лева година по-рано.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по отношение на еврозоната в настоящия си доклад за икономическия растеж в големите страни в света, повиши прогнозата си за еврозоната за настоящата година на 1,2 на сто, или с 0,2 процентни пункта над юнските очаквания. А през 2024 г. повишението на брутния вътрешен продукт (БВП) на Общността беше с 0,8%. За 2026 г.  организацията сега очаква еврозоната да регистрира ръст на икономиката от 1%, или с 0,2 процентни пункта под допусканията направени в предходния доклад. Що се отнася до най-голямата икономика в Европа, на Германия, тя продължава да изостава сред икономиките от групата, като прогнозата за растеж през 2025 г. е намалена с 0,1 процентен пункт до 0,3 на сто. Трябва да се има предвид обаче, че през миналата година отчете спад от 0,5 на сто, като през предните две години беше в рецесия. Очаква се през следващата година германската икономика да ускори темпа си и да нарасне с 1,1 на сто. В доклада се посочва, че през последните месеци Германия е отчела спад в промишленото производство, подобно например на Южна Корея и Бразилия. Прогнозите за САЩ са ревизирани нагоре - очаква се ръст от 1,8 на сто през 2025 г. спрямо 1,6 на сто в юнската оценка. Това обаче представлява значително намаляване на темпото от 2,8 на сто, с което БВП на най-голямата икономика в света нарасна през 2024 г. За 2026 г. организацията прогнозира допълнително забавяне на растежа на икономиката на САЩ, до 1,5 на сто. За Китай ОИСР прогнозира икономически ръст от 4,9 на сто за 2025 г., след като през 2024 втората по големина икономика в света отчете повишение на БВП с 5 на сто. Корекцията спрямо юнската оценка е положителна с 0,2 процентни пункта. За 2026 г. се очаква икономиката да нарасне с 4,6 на сто. ОИСР предупреждава, че перспективите за световния растеж  са свързани със значителни рискове. Сред тях са търговските конфликти, възможността за връщане на инфлационния натиск и нестабилните оценки на криптоактивите, които според организацията представляват риск за финансовата стабилност, заради връзките им с традиционната финансова система. В  положителен план организацията посочва, че премахването на търговските бариери или по-бързото развитие и внедряване на технологии за изкуствен интелект, биха могли да подобрят перспективите за растеж. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) повиши леко прогнозата си за глобалния икономически растеж за 2025 година до 3,2 на сто, спрямо очаквания от 2,9 на сто, които бяха залегнали в юнската оценка, съобщи ДПА. За 2026 г. прогнозата от 2,9 на сто остава без промяна.

По-малко от половин година след като САЩ поздравиха президента Хавиер Милей за осигурените над 40 млрд. долара заеми от МВФ и международни кредитори, Аржентина отново се изправя пред финансова криза заради политически и икономически грешки, които разклащат пазарите, а администрацията на Тръмп се подготвя да спаси своя идеологически съюзник. В очевиден опит да спре разпродажбата на аржентински активи, министърът на финансите на САЩ Скот Бесент обяви, че екипът на Тръмп е готов да направи необходимото, за да подкрепи Аржентина, като разглежда всички възможни мерки за стабилизиране. Либертарианският икономист, вдъхновен от известния защитник на свободния пазар Милтън Фридман, постигна ранни успехи. Неговата драстична програма за строги икономии балансира бюджета и намали годишната инфлация - от връх от 289% през април 2024 г. до 34% през август. Икономистите посочват една голяма грешка: обсебен от идеята да държи инфлацията под контрол на всяка цена, Милей поддържаше изкуствено висок курс на песото, което навреди на икономическия растеж, увеличи вноса и попречи на Аржентина да натрупа достатъчно долари, необходими за погасяване на огромния външен дълг. Шокът дойде на 7 септември, когато либертарианците на Милей претърпяха неочаквано поражение на местните избори в провинция Буенос Айрес, която е дом на повече от една трета от аржентинците и се смяташе за барометър за националните междинни избори на 26 октомври.  Песото се срина с почти 10% за две седмици, достигайки дъното на валутния коридор, въведен през април, когато Милей разхлаби строгите валутни контролни мерки на Аржентина след получаването на заем от МВФ от 20 млрд. долара. Местните инвеститори се опасяваха, че правителството ще трябва да се откаже от диапазона и да девалвира песото, което щеше да засили търсенето на долари и да ускори бягството от валутата. Централната банка изразходва 1.1 млрд. долара за три дни миналата седмица, за да го подкрепи. Продажбите на долари от своя страна обезпокоиха притежателите на облигации, които се опасяваха, че правителството изразходва оскъдните си валутни резерви, нужни по-късно за погасяване на дълговете, което доведе до резки спадове в цените на облигациите. В същото време Милей обяви временно премахване на високите данъци върху селскостопанския износ, като по този начин стимулира износителите да продадат част от натрупаните стотици милиарди долари земеделска продукция и увеличи достъпа на централната банка до долари. Но  анализатори предупредиха, че помощта от САЩ, върху вече получените милиарди в многостранни заеми, няма да реши по-дълбоките политически и икономически проблеми, довели Милей до кризата. Хоакин Котани, икономист, който е бил заместник-министър на икономиката през първите шест месеца на управлението на Милей и е напуснал заради различия по валутната политика, заявява пред британското издание, че подкрепата от САЩ "ще помогне само ако" правителството също приложи "последователна политика по обменния курс и паричната политика". Това включва плаващ курс на песото, прилагане на план за увеличаване на валутните резерви и контрол на лихвените проценти, добави той. "Очаквам Министерството на финансите да постави тези мерки като твърди условия за подкрепата си, преди Аржентина да получи достъп и до един долар."

Китай се стреми да стане новият световен център за съхранение на златните резерви на други страни, пише Bloomberg. По данни на агенцията, Народната банка (Централната банка) на Китай напоследък активно води преговори с (централните банки на) други държави за прехвърляне на техните запаси от благородния метал в трезорите на Шанхайската борса за търговия със злато. Досега поне една държава е изразила интерес към предложението на Китай. Китай иска да заеме мястото на западните центрове за съхранение на международни златни резерви - като САЩ, Великобритания и Швейцария. Към момента страната с втората по размер в света икономика, обаче е едва на пето място по обем на съхраняваните златни резерви. През последните две години цената на златото почти се е удвоила, надхвърляйки вече 3700 долара за тройунция. Смята се, че от основните фактори за силното поскъпване на златото, са големите покупки на благородния метала от централните банки в света.