Цените на жилищата в България са се увеличили с 2,7% през четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо третото тримесечие, когато пък се повишиха с 3,9 на сто. Това показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо година по-рано, цените на жилищата през последното тримесечие на 2024 г. са се увеличили в нашата страна с 18,3% след техен ръст с 16,5% годишно през третото тримесечие. Нарастването е най-голямото на годишна база през 2024 г., след като през второто тримесечие ръстът на цените бе от 15,1%, а през първото цените на жилищата бяха се увеличили с 16%. От големите градове най-голямо увеличение е регистрирано в град Русе (ръст на цените на жилищата с 8%), следван от Пловдив (с 5,9%), Варна (с 5,1%) и Стара Загора (с 4,5%). В София жилищните цени през последните три месеца на 2024 г. са се повишили с 2,2%, а в Бургас - с 1,5 на сто. Цените на новите жилища в края на миналата година са се повишили с 19,7% спрямо последното тримесечие на 2023 г. и с 2,4% спрямо три месеца по-рано, а на съществуващите жилища - със 17,4 на сто на годишна и с 2,9% на тримесечна база.

През февруари в България са продадени 3394 нови автомобила, което е намаление с 5,8% спрямо същия месец на миналата година, показват данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили. Огромен спад има при продажбите на дизелови коли (-31,8%), а при бензиновите намалението е малко (-3%). Същевременно продажбите на нови хибридни автомобили нарастват с 43,8%, като за месец са регистрирани 105 такива коли.

Българският фонд за рисков капитал LAUNCHub Ventures, който управлява ресурс в размер на 74 млн. евро от ЕИФ, Световната банка и частни инвеститори, води инвестиция от 7 млн. евро в американската компания с хърватски корени SplxAI. В проекта за сигурност за агентни системи с изкуствен интелект влизат и американският Rain Capital, полският Inovo, фондът за киберсигурност Runtime Ventures, норвежкият DNV Ventures и фокусираният в Югоизточна Европа фонд South Central Ventures. Партньорът в LAUNCHub Ventures Станислав Сираков се присъединява към борда на директорите на SplxAI. Активният инвестиционен период на LAUNCHub, който по график ще съществува като фонд до 2030 г., вероятно скоро ще приключи. Паралелно с инвестициите партньорите работят по подготовката на следващ фонд, за който вече има голям инвеститорски интерес. Финансирането ще ускори разработката и внедряването на платформата на SplxAI, която позволява на компании да защитават своите вътрешни AI агенти и AI приложения чрез автоматизирано тестване на сигурността, динамично отстраняване на уязвимости и непрекъснат мониторинг на AI системите. Много организации вече внедряват защити като автоматични детектори, но такива често са недостатъчно обучени и водят до прекалено рестриктивни или твърде либерални политики за сигурност. Решението на SplxAI автоматизира процеса на тестване на AI сигурността и бързо открива уязвимости в AI приложения, преди те да бъдат използвани от потенциални атаки.

Общинското дружество „Столичен електротранспорт“ - София пусна поредна поръчка за обновяване на подвижния състав. Този път тя е за покупката на 40 нови 18-метрови тролейбуса. Стойността й е 68 млн. лв. без ДДС, а оферти се подават до 9 май. Определеният срок за доставка е 36 месеца, или 3 години. Новите придобивки трябва да са оборудвани със система за съхраняване на електрическа енергия (акумулатор или супер кондензатор), трябва да могат да се зареждат от тролейбусна контактна кабелна мрежа по време на движение. Тролейбусите трябва да изминават минимум 15 километра пробег при пълно натоварване на всеки курс, като дневно трябва да извършват минимум 10 курса. В поръчката е включено обучението на работниците и служителите, както и диагностично оборудване и специализирани инструменти за поддръжка на тролейбусите. Гаранционният срок за всеки тролейбус трябва да е не по-малък от 3 години или да е изминат 250 000 км пробег. Гаранционният срок за външната боя и антикорозионнaтa защита трябва да не е по-малък от 7 години или 350 000 км пробег, което от събитията настъпи първо.

През последните няколко години бургаското акционерно дружество "Елкабел" постигна значителни успехи в различни направления – технологични иновации, разширяване на пазарите, устойчиво развитие и подобряване на производствените процеси. бургаското акционерно дружество "Елкабел". Сред трудностите, с които се сблъсква днес първата българска компания, специализирана в производството на кабели и проводници, които са основа на българската енергетика, телекомуникации, строителство, електротехника и други отрасли на икономиката ни, е недостигът на квалифицирани и мотивирани кадри. Дружеството участва като партньор в дуалното обучение на ученици от профилирани гимназии. Обучението в "Елкабел" АД включва запознаване с производствените процеси, високотехнологичното оборудване и стандартите за качество. Студентите и учениците преминават практическо обучение в различни етапи на производството на кабели – от обработката на суровини до крайния продукт. Те се обучават на автоматизирани системи и софтуер за качествен контрол. Колебанията в цените на металите и другите ключови материали, съчетани с логистичните затруднения, неизбежно влияят върху производствените разходи. За да смекчи този ефект, ръководството на "Елкабел" предприема балансиран подход, който включва оптимизация на процесите, сключване на дългосрочни партньорства с доставчици и стриктно планиране на наличните запаси. Компанията подсилва конкурентоспособността си, фокусирайки се върху две основни стратегически направления в иновациите. Първото е модернизацията на производствените мощности с нови електронни системи за управление, което води до двукратно увеличение на производителността и намалени разходи. Второто е инвестицията в ново оборудване като екструдерни, усуквачни и екраниращи машини с висока производителност, което разширява капацитета и позволява производството на високотехнологични продукти. Продуктите на "Елкабел" намират приложение в различни индустрии. Дружеството има силно присъствие в Балканския регион – в страни като Република Северна Македония, Албания, Черна гора и Босна и Херцеговина. Износът се осъществява към редица държави в Западна и Централна Европа, Близкия изток и Африка. Кабелите на бургаския завод присъстват и на пазарите в Израел, Гана, Ирак, САЩ, Перу и други.

Любомир Петров ще бъде новият изпълнителен директор на Българския спортен тотализатор, след като досегашният Георги Тарлеков беше освободен от поста заради грандиозният гаф с изтеглянето на числото 41 в играта „5 от 35“. Любомир Петров е бил директор на Тотолизатора от март месец 2020 година до февруари 2022 годин

Производствените бази на компанията за изработка и търговия на пластмаса "Юропласт" са обявени за публична продан от ЧСИ за близо 700 000 лева. Имотите са собственост на дружество с едноличен собственик Валентин Драгиев и се намират в Промишлената зона на Асеновград. Причина за продажбата са натрупани дългове от страна на компанията, специализирана в производство и търговия с пластмаси и пластмасови изделия, полиетилен и пропилен. Базите на фирмата са разделени в два отделни публични търга, като цената представлява 90% от данъчната оценка. Първият имот, който е обявен за публична продан е с площ от 2390 кв. м. и е предназначен за складова база. Към него има построената и промишлена сграда със застроена площ от 911 кв. м, на един етаж. Началната цена на имота е 384 480 лв. с вкл. ДДС. Вторият търг е за поземлен имот с площ от 3010 кв. м, предназначен за химическа и каучуковата промишленост, като към него има три сгради с предназначение за енергопроизводство: Първата е със застроена площ от 175 кв. м., втората е 159 кв. м., а третата - 21 кв. м. Началната цена на целия имот е 300 960 лв. с вкл. ДДС.Датата на регистрация на "Юропласт" е 2007 година, а обявеният оборот на компанията за 2021 година е в размер на 1 103 000 лева.

„Елана Агрокредит“ АД отчита 5% ръст на нетната печалба до 2,865 млн. лв. за 2024 г., спрямо 2,722 млн. лв. за 2023 г. Печалбата на акция обаче намалява със 17% до 6,1 ст., защото ценните книжа на дружеството бяха увеличени с 27,5% след издаването на нови. През 2024 г. бе осъществено увеличение на капитала с 10,06 млн. акции до 46,692 млн. акции. По устав 90% от печалбата на дружеството се разпределя за дивидент, което за 2024 г. прави поне 5,52 ст. на акция. За сравнение, за 2023 г. е разпределен дивидент от 7,29 ст. на акция, което е 98% от печалбата. Дружеството финансира земеделски производители срещу залог на земеделска земя. Земята е собственост на „Елана Агрокредит“, докато заемът не бъде изплатен. Така обезпечението вече е при кредитора и риск за него няма. Лихвата по заемите на дружеството е 8,5% годишно, срокът на заемите е 10 години, а плащането е на една вноска през есента, след прибиране на реколтата. Портфейлът от отпуснати заеми към края на 2024 г. е 87,4 млн. лв., при 74,9 млн. лв. в началото на годината. Друго дружество от групата на „Елана“ е „Елана фонд за земеделска земя“ АДСИЦ. То е начислило задължения за дивидент от 115 хил. лв. за 2024 г., спрямо 117 хил. лв. за 2023 г. Това са по 90% от печалбата за разпределение. За 2023 г. са разпределени 100%, или 130 хил. лв. Разпределен е брутен дивидент от 1,45 ст. на акция.

Проучване на Евробарометър показва, че почти три четвърти от гражданите на ЕС (74%) смятат, че страната им е получила ползи от членството си в ЕС. Това е най-високият резултат, регистриран някога в проучване на Евробарометър за този въпрос, откакто е зададен за първи път през 1983 г. Проучването на Евробарометър на Европейския парламент от зимата на 2025 г. е проведено между 9 януари и 4 февруари 2025 г. В него участват 26 354 граждани от всички 27 държави членки. Българският показател за ползите от членството в съюза е най-ниският за ЕС - 61%, но все пак има покачване от 8 процентни пункта спрямо предишното проучване от юни-юли 2024 г. По този показател България е в една група с Франция, Гърция, Чехия и Австрия, всяка с 65%. Запитаните посочват приноса на ЕС за поддържането на мира и укрепването на сигурността (35%) като основната причина, поради която членството в Съюза се счита за полезно. За 54% от българските анкетирани като най-голяма полза се открояват възможностите за работа, които предоставя ЕС, докато поддържането на мира и укрепването на сигурността и подобряването на сътрудничеството между държавите членки остават на второ място, като всеки показател е с 29%. 66% от европейските граждани искат Европейският съюз да поеме по-важна роля в защитата от глобални кризи и рискове за сигурността. На национално равнище резултатите за по-силна роля на ЕС варират от 87% в Швеция до 47% в Румъния и 44 % в Полша, като българските резултати са близо до средното ниво – 62%, заедно с тези на Хърватия (63%), Италия (63%), Унгария (63), Словакия (63%) и Франция (61%). В България анкетираните са посочили конкурентоспособността, икономиката и промишлеността (35%) като най-ключова тема, към която ЕС трябва да насочи вниманието си, за да утвърди позицията си на водеща сила в света. Делът на българските респонденти, които са посочили отбраната и сигурността (26%) като приоритет, остава на пето място, като преди този показател са поставени енергийната зависимост, ресурсите и инфраструктурата (34%), демографията, миграцията и застаряването на населението (28%), както и продоволствената сигурност и селското стопанство (28%). Четирима от всеки десет европейци споменават като приоритетни инфлацията, покачващите се цени и разходите за живот (43%), следвани от отбраната и сигурността на ЕС (31%), борбата срещу бедността и социалното изключване (31%), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (29%). Българските респонденти отразяват сходно мнение, като резултатите сочат, че от първостепенно значение за тях са въпросите, свързани с инфлацията, покачващите се цени и разходите за живот (53%), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (42%), борбата срещу бедността и социалното изключване (40%). Докато отбраната и сигурността на ЕС остава на пето място с 20%. За анкетираните българи от първостепенно значение са мирът (50%), свободата на движение (34%), върховенството на правото (24%) и демокрацията (23%).

Администрацията за социално осигуряване на САЩ обяви близо седем милиона американци на възраст 120 и повече години, които бяха посочени като живи, за мъртви през последните три седмици, според Министерството на правителствената ефективност (DOGE). Службата за социално осигуряване на САЩ се е съгласила да признае за мъртви около 3,2 милиона жители на САЩ на възраст над 120 години, които са били изброени в нейните бази данни като живи хора. DOGE отбелязва, че все още има приблизително пет милиона починали лица, които агенцията каза, че са живи, за да бъдат премахнати. Според таблицата сред получателите на обезщетения в САЩ са били не само няколко милиона живи американци на възраст 120–249 години, но и един „столетник“, класифициран като принадлежащ към възрастовата група 360–369 години. DOGE, създаден от Тръмп, има за цел да „намалява разточителните разходи и да преструктурира федералните агенции“. Председателят на Камарата на представителите на САЩ Майк Джонсън каза по-рано, че Службата за ефективност на правителството е идентифицирала "шокиращи" държавни разходи на САЩ, които не са одобрени от Конгреса.

Китайските компании и изследователи са осъществили нов рекорд от 20 081 заявки за патенти през 2024 г. в Европейското патентно ведомство (ЕПВ), показва Патентният индекс на ведомството, съобщи КМГ. Тази цифра представлява 10,1% от всички заявки, получени от ведомството, като осигурява на Китай позицията на четвъртия по големина подател в световен мащаб. Въпреки че темпът на нарастване на китайските патентни заявки регистрира 0,5% през 2024 г. в сравнение с 2023 г., общият им брой се е увеличил повече от два пъти от 2018 г. насам и четири пъти от 2014 г., отбелязва ЕПВ в съобщението си до медиите. В класацията на компаниите Huawei води с 4322 заявки, постигайки общо второ място в ЕПВ. В допълнение към Huawei, пет други китайски компании са сред 50-те най-големи заявители, „демонстрирайки солидния иновационен потенциал на Китай и активното му участие в европейските патентни заявки". Трите водещи технически области за подаване на китайски патенти през 2024 г. са цифровата комуникация, електрическото оборудване и апарати и компютърните технологии.