Министерство на финансите очаква бюджетът за 2024 г. да приключи с дефицит от около 6.1 млрд. лв., или 3 на сто от прогнозния БВП. Приходите по КФН се очаква да бъдат около 72 млрд. лв., а разходите – 78.1 млрд. лв. Приходите, помощите и даренията по КФП за 2024 г. се очаква да бъдат в размер на около 72 млрд. лв., което е 95.6 % от годишните разчети. Неизпълнението на разчетите по приходите по КФП се дължи основно на получените по-ниски от планираните приходи от помощи и дарения по сметките за средства от ЕС (поради непостъпване на втория и третия транш по Плана за въствановяване и устойчивост). Данъчните приходи по КФП (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 58.7 млрд. лв., което представлява изпълнение 101.3 на сто спрямо разчета за годината. Съпоставено с 2023 г., приходите в групата нарастват в номинално изражение с 6.4 млрд. лв. (12.2 на сто). Неданъчните приходи са в размер на около 9.7 млрд. лв., като остават по-ниски от планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2024 г. основно поради по-ниските постъпления от продажба на нефинансови активи (основно при постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове), по-ниски от планираните държавни и общински такси и други. Приходите в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са в размер на около 3.6 млрд. лв., като остават значително под заложените в разчета към ЗДБРБ за 2024 г. (7.1 млрд. лв.). Това се дължи на непостъпване на планираните втори и трети транш по Плана за възстановяване и устойчивост и част от планираните приходи по оперативните програми на ЕС (неизпълнение на разчетите по приходите от помощи и дарения по КФП с около 3.5 млрд. лв.). Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2024 г. възлизат на 78.1 млрд. лв., и представляват 95.8 % от годишните разчети към ЗДБРБ за 2024 г. Спрямо предходната година се отчита нарастване основно при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии, след влезлите в сила увеличения от юли 2023 г. и юли 2024 г., както и при разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при други администрации. Вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.12.2024 г. от централния бюджет, възлиза на 1.6 млрд. лв.

Българите, живеещи и работещи в чужбина, продължават да изпращат по над 100 млн. евро на месец на своите близки и роднини у нас, сочат последните данни на БНБ. През октомври сумата е 114.5 млн. евро спрямо 115.9 млн. евро за месец по-рано и 109.7 млн. евро преди 12 месеца. За 11-и пореден месец трансферите от емигранти надхвърлят 100 млн. евро. За десетте месеца на 2024 г. най-големи преводи са осъществени през март и май, съответно 130.3 и 137.8 млн. евро, а най-малко са преведените парични средства през януари и август – респективно 104.4 и 102.2 млн. евро. Месечният рекорд до момента се държи от май 2023 г., когато са постъпили 173.7 млн. евро. За периода януари-октомври у нас са постъпили 1.18 млрд. евро - с 58.6 млн. евро по-малко спрямо сравнимия период година по-рано. За осма поредна година емигрантите ще върнат в страната ни повече от 1 млрд. евро, като за 2023 г. сумата достигна 1.44 млрд. евро спрямо 1.2 млрд. евро за 2022 г. Според статистиката на БНБ към 30 септември, малко над 58% от всички преводи за периода от януари до септември постъпват от четири държави – Германия, САЩ, Испания и Великобритания. Това са и единствените страни, от които са изпратeни повече от 100 млн. евро за първите девет месеца на годината. Най-много пари са постъпили от Германия (215.8 млн. евро), следвана от САЩ със 197 млн. евро. Далеч назад са Испания (105 млн. евро) и Великобритания (102.8 млн. евро). В челото са още Гърция (67 млн. евро), Италия (50.7 млн. евро), Нидерландия (48.2 млн. евро), Белгия (46.2 млн. евро), Австрия (34.1 млн. евро) и Франция (33.5 млн. евро). Над 20 млн. евро са получении от ЮАР (21.4 млн. евро).

Сделките с имоти в България продължават да намаляват през 2024 г., показва статистиката на Агенцията по вписванията. Сделките с имоти през четвъртото тримесечие отново отчитат спад от 3,1% на годишна база до 60 429. За цялата 2024 г. в страната са вписани 212 745 сделки с имоти, като те намаляват с 1,3 на сто спрямо 2023 г. През миналата година изповяданите сделки в България се увеличават само между април и юни, когато прекъснаха поредица от осем тримесечия на спад. В София пазарът има лек ръст, но се забавя сериозно под натиска на силния ръст на цените, като отбелязва най-бавен растеж за 2024 г. от 3,6% през периода октомври-декември, който обикновено е най-силният за сделки с имоти. В предишните три тримесечия столицата постигаше двуцифрени ръстове на изповяданите сделки. За цялата 2024 г. в София са изповядани 35 259 сделки с имоти. Вписаните сделки с столицата през 2024 г. все пак са с близо 10% повече спрямо 2023 г. В Пловдивска област през 2024 г. има спад на сделките със 7,5% на годишна база през четвъртото тримесечие. Те намаляха и през второто тримесечие, а през останалите две постигаха умерено покачване. За годината в Пловдивска област са вписани малко над 16 хил. сделки с имоти, като те нарастват с около 10% на годишна база. Във Варненска област има растеж с 8% на годишна база в последното тримесечие на годината с 4170 изповядани сделки. През първото полугодие те бележеха непрекъснато покачване макар и с умерени темпове. За цялата година вписаните сделки във Варненска област са 14 928 и също нарастват с 5,7% спрямо 2023 г. Бургаска област е с най-добри показатели от големите градове, като е постигнала двуцифрен растеж и през четвъртото тримесечие от 12,2% на годишна база. Той обаче също се забавя в сравнение с второто и третото тримесечие. Общо 8704 сделки са били изповядани в Бургаска област през 2024 г., което е ръст с 20,8% спрямо предходната година. Имотният пазар в морските курорти също е бил активен в края на годината. В Балчик са изповядани със 17,7% повече сделки спрямо същия период на миналата година, а в Поморие увеличението е с 9,1 на сто. Сделките са нараснали и в Каварна и Царево, съответно с 6,1% и 2,8%. В Несебър и Слънчев бряг са отчетени с 1,2% повече сделки спрямо четвъртото тримесечие на миналата година. Низходящата тенденция обаче, има при зимните курорти. В Разлог, където се изповядват сделките в Банско, е отчетен спад от 2,2% на годишна база, а в Самоков, където се вписват сделките в Боровец, понижението е с 2,8 на сто. В Смолян, където се изповядват сделките в Пампорово, те намаляват с 2,6%, а в съседно Чепеларе – с 16,9%.

Унгарската MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в България, съобщи премиерът на Унгария Виктор Орбан. Компанията е подала оферта за "Лукойл Нефтохим" в Бургас и е един от седемте кандидати. Руската компания искала да продаде една от рафинериите си с открит търг, а MOL е единственият кандидат от страна от ЕС. Името на MOL като кандидат за рафинерията се върти от месеци, но от "Лукойл" настояват, че не я продават. В началото на ноември "Файненшъл таймс" написа, че имало фаворит за продажбата - консорциум с компаниите Oryx Global и DL Hudson. Това било посочено в писмо, изпратено до Кремъл, а до финалния кръг стигнали азербайджанската Socar, казахстанската KazMunayGa и турската Opet. През Министерството на енергетиката държавата притежава "златна" акция в рафинерията, която дава право на глас при стратегически решения.

Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) издаде лиценз за извършване на дейност като дружество за електронни пари на „ЮтеПей България“ ЕООД – София. Дружеството е уведомило БНБ, че възнамерява да предоставя като допълнителна дейност платежни услуги свързани с внасянето на пари в наличност по платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка; с теглене на пари в наличност от платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка; изпълнение на платежни операции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик на платежни услуги. Фирма „ЮтеПей България“ е основана на 12 декември 2017 година, а началният внесен капитал е в размер на 1 200 000 лева. През 2019 г. е открито официално представителство в България. Едноличен собственик на капитала ѝ е „Юте Груп“ АС (Естония ). Групата притежава и „ЮтеКредит България“ ЕООД – София, което предлага бързи кредити без поръчители и обезпечение за физически лица със срок за изплащане от три до 24 месеца. В момента в регистъра на лицензираните дружества за електронни пари в България, воден от БНБ, има вписани осем фирми.

„Балкан Агрикалчарал“ ООД-София изгражда завод в Египет. Компанията е специализирана в преработка на домати за производство и продажба на доматено пюре с база в Пазарджик и е собственост на Абдуллах Муханнед Наджим Ал-Нуаими. Той е иракчанин с български паспорт, като основният му бизнес е свързан с оръжия. „Балкан Агрикалчарал“ работи в Пазарджик от 2016 г., а сред основните ѝ клиенти са големите производители на лютеница и други сосове – „Дерони“, „Олинеза“ и други. Със сезонните работници персоналът надминава 60 души за 2023 г. За изминалата година приходите ѝ се свиват до 14.1 млн. лв., но печалбата се удвоява до 1.2 млн. лв. Новата фабрика в Египет се намира край Гиза. Инвестицията надхвърля 850 млн. египетски лири, или около 20 млн. евро. Около 80% от продукцията от завода ще бъде предназначена за износ. Вторият завод на компанията също ще се фокусира върху производство на доматено пюре и зеленчукови и плодови концентрати. Прогнозата е новата египетска фабрика да започне работа до последното тримесечие на 2025 г. Компанията има планове да направи и втора фабрика в България – в пловдивското село Калековец, за която е купен терен, а плановете датират още от 2019 г. „Балкан Агрикалчарал“ е дъщерно дружество на „Евро инвестмънт холдинг“, собственост на Абдуллах Муханнед Наджим Ал-Нуаими. През 2020 г. компанията майка закупи „Лодос инвест“, която произвежда млечните продукти под бранда Lacrima. Продавач бе дъщерната на „Булгартабак холдинг“ – „Благоевград БТ“, свързвани с Делян Пеевски. Муханнед Наджим е собственик и на оръжейния търговец „Аполо инженеринг“ с печалба от около 20 млн. лв. за 2023 г.

Дружествата от групата на "Национална компания индустриални зони" ЕАД (НКИЗ) към Министерството на икономиката и индустрията са привлекли инвестиции на обща стойност от над 450 млн. лева. Очаква се те да разкрият близо 1300 нови работни места. Допълнително НКИЗ започна проекти за модернизация и развитие на държавните индустриални зони за близо 9 млн. лева. Компанията управлява 13 проекта в цялата страна с обща площ над 8 милиона квадратни метра. Към момента НКИЗ е едноличен собственик на капитала на три самостоятелни дружества - "Свободна зона - Русе" ЕАД, "Индустриални терени и складове" ЕАД и "Икономическа зона Доброславци" ЕАД, която е първата отраслово ориентирана индустриална зона в портфолиото на НКИЗ, с цел стратегическо развитие на автомобилната индустрия в страната. НКИЗ е собственик и оператор на Индустриален парк София - Божурище, Индустриален парк Видин, Индустриален парк Плевен - Телиш, Индустриален парк Суворово - Варна Запад, Индустриален парк Карлово, Индустриална зона Кърджали и Индустриален парк София - Запад. Сред по-интересните проекти, свързани с индустриалните зони: Дигитален хъб за над 6 млн. лева в Божурище; Киноцентър за над 30 млн. лева отново в индустриалната зона край София; Инвестиция от държавата в размер на 25 млн. лева за развитието на индустриалния парк във Видин като логистичен и интермодален хъб. Освен държавните индустриални зони, у нас има и немалък брой общински структури от този тип, а законът позволява и развитието на промишлени паркове със смесена собственост или изцяло частни такива.

Ръководството на ПФК ЦСКА е взело решение за драстично увеличение на капитала на дружеството чрез парична вноска в размер на 20 милиона лева. Сега капиталът на "червените" е 40 235 400 лв., а след няколко дни ще нарасне до 60 235 400 лева. В тази връзка собствениците вече са внесли 6 800 000 лева, което е 34% от размера на увеличенвието. Останалите 13 200 000 лева трябва да бъдат довнесени до 31 декември 2025 година.

Компанията от Добрич "Господинови строймаркет" ООД откри първия си магазин в Пловдив. Той е шести поред от веригата и е най-големият в страната с площ от 11 500 кв.м, от които 4 500 кв.м са търговска зона, предлагаща над 30 000 артикула. "Господинови строймаркет" - собственост на братята Диян и Галин Господинови, която търгува със строителни материали, сухи строителни смеси, строителна химия, материали и аксесоари за мебелното производство. Компанията е основана през 1994 г. в Добрич като "Господинов и синове". Днес притежава складови бази и шест магазина "GS строймаркет" в София, Варна, Добрич, Шумен, Каварна и Пловдив (където се предлагат материали за мебелното производство, ламиниран паркет и други вносни стоки). Фирмата има собствени търговски представители, както и онлайн магазин. През 2022 година дружеството купи терен 14 хил. кв.м в Пловдив и възложи проектиране на поредния фирмен търговски обект под новия формат GS stroimarket dommax. В него ще се продават стоки за ремонт и довършителни дейности, за градината и бита, текстил, електроинструменти, домашни потреби и др. Източник: pronewsdobrich

Мажоритарният акционер на „БГ Агро“ АД увеличава цената, която предлага на миноритарните акционери за техните акции, с 5 стотинки до 1,1 лева на брой. Първоначалната предложена цена за акциите на миноритарните акционери беше 1,05 лева на акция. Комисията за финансов надзор (КФН) обаче наложи временна забрана на търговото предложение заради методите за оценка. На 6 ноември 2024 г. контролираното от председателя на съвета на директорите на „БГ Агро“ Ненко Ненков дружество „Гифта“ ЕАД е придобило 756 200 акции на „Бг Агро“, или над 3,3% от капитала на компанията. С тази покупка Ненко Ненков контролира общо 36 321 790 броя акции на „БГ Агро“, от които 34 986 617 пряко, или малко над 90% от капитала на дружеството. Броят на акциите, които предложителят не притежава и иска да придобие, е 4 035 650, или 9,999767081% от капитала на „БГ Агро“. В предложението се посочва, че търговият предложител не възнамерява да извършва преобразуване или прекратяване на дружеството, както и да прехвърля контрола му на трети лица за период от три години след приемане на предложението.

Приключи изплащането на дивидента от нетната печалба за 2023 г. от “Българо-американска кредитна банка” АД – София. Решението за разпределение на сума в размер на 19 753 050.40 лв. в полза на акционерите или по 0.80 лв. за една акция, беше гласувано от редовното общо събрание на кредитната институция. Останалата част от нетния положителен финансов резултат, в размер на 35 146 141.76 лв., беше внесена във фонд „Резервен“. „Българо-американска кредитна банка“ отчете за миналата година нетна печалба от 54 899 192.16 лева. От нетната печалба за 2022 г., в размер на 43 663 589.79 лева, също бе изплатен дивидент в общ размер на 2 469 131.30 лева или за една акция брутна сума от по 0.10 лева. Цялата печалба на БАКБ за 2021 г. след данъчно облагане беше внесе във фонд „Резервен“. Най-големият акционер в банката е „СИЕСАЙЕФ” АД, което се контролира от Цветелина Бориславова – председател на Надзорния съвет на банката. Този акционер е с дял от 45.68 на сто от капитала. “ЕлТиБиАй Холдингс” ЛЛС (LTBI Holdings LLC) държи 35.74 на сто, а Цветелина Бориславова лично притежава 9.98 процента. Останалите книжа с право на глас са собственост на по-малки инвеститори.

В края на 2024 г., шестимата най-големи акционери в Пейсера България са продали 22 500 акции. Купувачи са 15 физически лица, които са дългогодишни служители на компанията, като сделките са осъществени по номинал. Изпълнителният директор на Пейсера България Филип Мутафис остава най-големия акционер в компанията (373 хил. акции), докато Мартин Богданов и Георги Сечков са с по 102 хил. акции. Виктор Павлов (90 хил. броя), Цветомир Досков и Борислав Герасимов (53 и 23 хил. акции) са останалите големи акционери в дружеството. Книжата на Пейсера България се търгуваха за последно на beam пазара на 3 януари, когато сделка беше сключена на ниво от 6.35 лева за брой.

Легендарния хотел "Борис Палас" в Стария град на Пловдив се продава за 2 800 000 евро без ДДС или 3 360 000 евро с ДДС. Имотът се състои от хотел, ресторант с обща РЗП от 800 кв. м и двор от 380 кв. м. Къщата е стъпила върху Римска стена от ІІ в., която е аранжирана в обекта. Резиденцията разполага с два входа с лице на две улици и се намира в близост до няколко известни забележителности на Пловдив. Собственик на въпросния хотел е Борис Христов, който има проблеми с властите. Обвинен е, че на 16.03.2023 г. в Пловдив е причинил лека телесна повреда на охранител от "Общинска охрана". Христов не призна вината си и заседанията започнаха по общия ред с разпит на свидетели. Тази година се очаква Районния съд реши каква ще е съдбата на хотелиера.

На 30.12.2024 год. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи уведомление за обратно изкупени акции по чл.111, ал.8 от ЗППЦК от Випом АД - Видин.

През 2022 г. в Европейския съюз са произведени космически кораби и ракети носители на стойност от 5,6 млрд. евро. Това представлява повишение с 24 на сто спрямо 2010 г., когато стойността на произведените в ЕС апарати за космически полети възлиза на 4,5 млрд. евро, сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат. Производството на космически кораби и ракети носители в Евросъюза достига своя връх през 2016 г., когато стойността му се оценява 6,24 млрд. евро. То продължава да е значително в стойностно изражение (по 6 млрд. евро годишно) до 2019 г. Фактор за постигането на този растеж са значителните инвестиции от страна на ЕС и на Европейската космическа агенция (ЕКА). След избухването на пандемията от КОВИД-19 обаче е отчетен съществен спад на производството на космически кораби и ракети носители в ЕС. Стойността му се понижава до 4 млрд. евро през 2021 г., което е най-ниското й равнище от 2010 година. Това означава, че 5,6-те млрд. евро, постигнати през 2022 г., са знак за възстановяване на сектора, посочва европейската статистическа агенция. През 2022 г. обаче от страните от Евросъюза са изнесени космически кораби и ракети носители, оценявани на 512 млн. евро. Това е най-ниската експортна стойност, постигана от този сектор на индустрията в ЕС. Най-високите нива на този показател са отчетени през 2012 г. (над 1,74 млрд. евро) и през 2019 г. (близо 1,74 млрд. евро). Вносът на космически кораби и ракети носители в ЕС достига своя пик между 2015 г. и 2018 г. През този период стойността му варира между близо 1,47 млрд. евро и над 1,86 млрд. евро. По-голяма част от тези космически апарати са внесени във Франция.

Навлизането на изкуствения интелект носи значителен оптимизъм сред лидерите в областта на полупроводниците за 2025 г., става ясно от 20-ия годишен доклад на KPMG Global Semiconductor Outlook, подготвен съвместно с Глобалния алианс на производителите на полупроводници (GSA). Ръководителите на компании в сферата на чиповете очакват значително увеличение на приходите, като повече от една трета от тях предвиждат ръст поне 10%. Преобладаващото мнозинство (86%) предвижда, че приходите на компанията им ще нараснат през 2025 г., като почти половината (46%) очакват ръст над 10%. Индексът на доверието в полупроводниковата индустрия на KPMG бележи повишение до 59, в сравнение с 54 през 2023 г., което показва увеличен оптимизъм и демонстрира засилено доверие в следните фактори: ръст на приходите на компанията, ръст на рентабилността, ръст на работната сила, разходи за научноизследователска и развойна дейност и капиталови разходи. А зад тези обещаващи перспективи стои продължаващо търсене на чипове благодарение на изкуствения интелект, облачните технологии, центровете за данни, безжичните комуникации и автомобилните приложения. За първи път в историята на прогнозата AI е най-важният двигател на приходите от полупроводници, измествайки автомобилната индустрия, която заемаше първото място през последните две години. В резултат на това микропроцесорите, включително графичните процесори (GPU), използвани за AI, се разглеждат като водеща продуктова възможност за растеж на индустрията, изпреварвайки паметта и сензорите/MEM. AI свързаните технологии, като например високоскоростната памет, са производствената технология, която се очаква да окаже най-голямо въздействие върху индустрията през следващите три години. Други ключови двигатели на приходите, очаквани през 2025 г., са облачните центрове/центровете за данни (издигнали се до второ място), безжичните комуникации (останали на трето място) и автомобилната индустрия (спаднало до четвърто място, преди това водещ двигател на приходите). Въпреки широко разпространения оптимизъм ръководителите все още очакват значителни предизвикателства през 2025 г., включително свързани с геополитически съображения - като тарифи и търговски ограничения - и затруднения при задържането на таланти. Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп се закани да наложи мита още в първия си ден на поста на 20 януари

Търговията с мед през 2024 година беше силно волатилна, като спекулативният интерес достигна нови висоти, пише в свой анализ mining.com. Спекулантите, особено тези извън традиционните стокови пазари, свързаха метала с тенденциите в областта на изкуствения интелект и технологиите. Те се надяваха, че медта ще се възползва от центровете за данни с изкуствен интелект така, както енергийният преход и електрическите превозни средства не успяха. До края на 2024-та цените на медта са загубили по-голямата част от печалбите си, повлияни от американските мита и по-силния долар. В перспектива до 2025 година много наблюдатели от индустрията смятат, че пазарът ще се сблъска с по-умерен растеж, като някои прогнозират по-голямо производство и продължаващо търсене в дългосрочен план, но не и експлозивния растеж, наблюдаван по-рано. Въпреки че новите проекти са все по-голяма рядкост, предлагането на мед все пак ще нарасне през 2025 година, тъй като основните мини са в процес на производство. Затварянето на Cobre Panama до голяма степен бе компенсирано от увеличеното производство в Escondida, най-голямата медна мина в света, където производството се е увеличило с 22% на годишна база. Очаква се през 2025-а Чили, водещ производител на мед, да добива между 5,4 и 5,6 милиона тона. Новите проекти на "зелено" са малко, като през 2025 г. се очаква да бъдат пуснати в експлоатация само няколко големи мини, включително "Малмиж" в Русия (120 000 тона годишно) и няколко разширения в Узбекистан, Перу и Чили. Демократична република Конго продължава да играе ключова роля с приноса на мини като Kamoa-Kakula и Tenke Fungurume. Очаква се производството на мед да нарасне с около 2,8% през 2025 година, а Macquarie прогнозира увеличение от 4%. BMO, от друга страна, предполага, че близо 500 000 тона ново производство на мед може да бъде пуснато в експлоатация благодарение на одобрени проекти през 2024 г. Що се отнася до търсенето, дългосрочните перспективи за медта остават стабилни, особено благодарение на прехода в енергетиката и електрификацията. Въпреки това в краткосрочен план Китай е основният фактор, който влияе на пазара, тъй като допринася за около 56% от световното потребление на мед. Неотдавнашен доклад на Capital Economics предупреждава, че потенциален спад на строителната дейност в Китай с 50% може да неутрализира до голяма част високото търсене в областта на електрификацията. RBC Capital Markets прогнозира, че световното търсене на мед ще нарасне с 2,9% на годишна база през 2025 година, като по-голямата част от този ръст ще дойде извън Китай, който се очаква да нарасне само с 1%. BMO остава по-оптимистично настроена, като прогнозира 2,2% ръст на търсенето на мед в Китай. Очаква се китайската държавна мрежа, чийто бюджет за 2024 г. надхвърля $400 милиарда, да продължи да стимулира търсенето. Пазарът на мед се сблъска с излишък на предлагане през 2024 година, въпреки по-ранните очаквания за дефицит. Този излишък до голяма степен се дължи на свръхкапацитета на металургичните заводи, за което свидетелстват референтните такси за преработка, спаднали до исторически най-ниското ниво от $21,25 на тон. След като първоначалните съкращения на доставките от страна на китайските рафинерии не се осъществиха, пазарът отчете по-голям излишък на рафинирана мед от очакваното. BMO предвижда много по-малък излишък от около 100 000 тона за 2025 г., докато Macquarie прогнозира излишък от рафинирана мед, три пъти по-голям от този на BMO. Анализаторите имат различни прогнози за цената на медта през 2025 г. Goldman Sachs, макар и оптимистично настроени, намалиха прогнозата си с $5 000 USD, но все още предвиждат, че медта ще струва средно $10 160 USD на тон. Morgan Stanley прогнозира леко повишение до $9500 до края на 2025 г., докато Чилийската минна асоциация вижда цени в диапазона $9260-9920. CitiGroup намали очакванията си за 2025 г. от $10 250 на $8750, а RBC понижи оценката си до $8800, докато прогнозата на BMO също предвижда медта да се колебае около $8800 за тон. Най-песимистичните прогнози идват от Capital Economics, които очакват цените на медта да паднат под $9000 през 2025 година и да продължат да се понижават до 2030 г.