Правителството изтегли нов заем от 300 млн. лв. от вътрешния пазар, с което новопоетият държавен дълг от началото на годината достигна рекордните 16.5 млрд. лв. Министерството на финансите обяви, че е пласирало 3-годишни ДЦК за 300 млн. лв. на вътрешния пазар при средна годишна доходност от 2,40%. Това е десетият аукцион за пласиране на държавен дълг на вътрешния пазар от началото на 2025 г., с което бе набран нов дълг за 2,4 млрд. лв. Паралелно с това финансовото министерство реализира и две дългови операции на международните капиталови пазари. През април бяха пласирани облигации за 4 млрд. евро (7,82 млрд. лева), а през юли - за 3,2 млрд. евро (6,25 млрд. лева). Така, от началото на годината България е поела нов дълг в размер на близо 16,5 млрд. лева. Сумата на новия дълг е значително по-висока от необходимите средства за покриване на планирания бюджетен дефицит от 6.4 млрд. лв. плюс изплащането на стар дълг, чиито падежи са през тази година. По тези две пера на правителството са нужни около 12 млрд. лв. Управляващите обаче заложиха рекорден нов дълг в бюджета за тази година от 18,9 млрд. лева. Разликата от близо 7 млрд. лв. ще бъде използвана за капитализацията на десетина държавни дружества, сред които ББР, БЕХ, Напоителни системи, Терем и др.

Данните от паричната статистика на БНБ показват, че портфейлите на банките от жилищни заеми вече са 29.3 млрд. лв., като са пораснали с нови 682 млн. лв. през юли. Тази сума отстъпва само на отчетните месец по-рано 696 млн. лв. като е с над 120 млн. лв. повече от средномесечното покачване за 2025 г. (558 млн. лв.) и с над 230 млн. повече от това за 2024 г. (446 млн. лв.) Ръстът на годишна база се ускорява до 27.4%. При потребителските заеми също се отчита силен месец, като за юли ръстът е с 306 млн. лв. до 20.5 млрд. лв. Това е най-висока стойност от началото на 2025 г. и доста над средномесечните 235 млн. лв. покачване при портфейлите. На годишна база обаче тук статистиката на БНБ показва забавяне на ръста от 14% на 13.6%. Общо кредитите за домакинства вече достигат 52 млрд. лв., като плавното ускоряване на ръста продължава и той вече е 20.9%. При фирмите се вижда малко по отчетливо охлаждане, като годишният ръст се забавя от 8.8 на 8.6%. Сумата им достига 50.4 млрд. лв., като само за юли покачването е със 183 млн. лв. Тук е характерна доста по-голяма волатилност заради единични големи сделки и дори в някои месеци данните показваха свиване. Друга видима тенденция в паричната статистика е, че домакинствата и бизнесът все по-активно се подготвят за замяната на лева с еврото. Според данните на БНБ парите в обращение извън банките (т.нар. паричен агрегат M0) вече се свиват на годишна база с 4.35%, след като през юни беше отчетен пръв спад от Световната финансова криза насам, но с 0.8%. Като сума те вече са 26.7 млрд. лв. Общо депозитите на домакинства достигат 94.4 млрд. лв., като ръстът им на годишна база се ускорява от 11.2% за юни на 12.2% за юли.

Фитнес индустрията се радва на растеж в България през последните няколко години, като броят на фитнес залите вече надхвърля 1200 в страната. Едно от големите събития беше концентрацията, която се случи между втория и третия в топ 3 на големите в сектора, която оформи и нов пазарен лидер. Компанията от групата на MultiSport - Next Level, купи своя конкурент Flais за 15 млн. евро.. Купувачът е и единственият голям чужд играч на него. "Атлетик фитнес" отвори тази година обект в Перник в лоу-кост сегмента, който предполага цена с около 50% под mid-market за клиентите. При Premium залите основното присъствие пък е на веригата Pulse. За 2023 г. приходите на 5 от най-големите вериги в България - "Флайс", "Некст левъл", "Пулс", "Атлетик фитнес" и "Титаниум 2012" - надхвърлят 50 млн. лв., което е ръст спрямо 2022 г. с близо 20%. Към момента Next Level и Flais имат общо 42 клуба. В момента под бранда Next Level оперират 26 обекта в ключови градове в страната, а под бранда Flais - 16 клуба с присъствие в София. След сделката от август 2024 г. са открити 11 нови Next Level локации в София, Перник, Пловдив и Варна, като предстои разширяване в още няколко големи града. Под бранда Flais е открит 1 клуб в жк "Овча купел", а до края на тази година предстои още един. На база мащаб на залите и висок сегмент лидерът е Pulse, който има 13 клуба в София, 3 в Пловдив, 2 в Бургас и още редица локации в хотели в курорти. Най-новият обект на Pulse Fitness & Spa е "Pulse Овча купел", който се изгражда на бул. "Президент Линкълн" в София. Той е с площ 6500 кв.м и инвестиция 14 милиона лева. Комплексът разполага с 5 етажа, включително огромен басейн, луксозен СПА център, CrossRX зала, мултифункционални зали, силова зона, кардиоуреди и паркинг с над 400 места. Pulse обяви и друг мащабен проект - "Pulse Люлин", разположен на бул. "Царица Йоана". В началото на годината веригата "Атлетик фитнес". откри в Перник - AFit в Mall Pernik. Веригата разполага с 12 опериращи обекта, като освен София има зали и в Пловдив и Стара Загора, а предстои да заработят още 3-4. Цветан Иванов, управител на "Бенефит системс България", предлагаща спортните карти MultiSport, казва, че компанията расте с приблизително 10% на година като брой активни карти, като това важи и за настоящата 2025 г. Към момента активните карти MultiSport са 160 хил., а година по-рано броят им е 150 хил. Конкурентът в картите CoolFit, която е на пазара от четири години, на база данните от Google App Store има над 10 хил. пъти свалено приложение. Зад тези карти стоят веригата Pulse и мрежа от фитнес зали (Pulse, Athletic Fitness, Hammer Gym Center, Coffit Club и други), неприсъстващи в портфолиото на MultiSport. На база размер на приходите за 2023 г. най-големи продължават да са "Пулс мениджмънт". Този показател на дружеството надхвърля 21.7 млн. лв. (ръст с над 22% спрямо предходната година). Компанията, която е собственост на Аделина Петкова, регистрира нетна печалба 1.3 млн. лева (8% ръст) за същия период. Малко след тях е "Некст левъл фитнес". Дружеството, което е собственост на полската "Бенефит системс" (компанията зад картите MultiSport), генерира приходи над 13.5 млн. лв. през 2023 г., с което регистрира 45% ръст. Структурата на бизнеса на "Флайс" е по-различна. Почти всеки фитнес е дружество, като всички от тях стават собственост на "Некст левъл" миналата година, но не се вливат в компанията, а остават дъщерни дружества. Общо приходите на дъщерните дружества на "Некст левъл" ("Фитнес Флайс корпорейшън", "Пауър Роник", "Хепи груп 1", "Фитнес Флайс про", "Фитнес Флайс груп", "Флайс фит" и "Фит енерджи") през 2023 г. са около 9 млн. лв., с което "Некст левъл" евентуално може да изпревари "Пулс" по приходи. "Атлетик фитнес" отчита над 5.5 млн. лева оборот за 2023 г. (8.8% ръст). Печалбата на дружеството, в което дялове имат Владимир Филипов, Христо Ченов, Чанко Чанков, Петър Ангелов и Светослав Чанков, е около 260 хил. лева. "Титаниум 2012", зад което стоят фитнесите "Титаниум" с 6 зали в София, регистрира 1.9 млн. лева оборот за 2023 г. (50% ръст). Равни дялове в компанията имат Иван Казаков, Йордан Тумбев и Йордан Йорданов. "Титаниум 2012" също работи на печалба - над 650 хил. лева. Подобно на "Флайс", бизнесът на "Уестджим" - над 8 фитнеса със същото име, също е разделен на пет различни дружества - "Уестджим", "Уестджим 1", "Уестджим 2", "Уестджим 3" и "Уестджим 4". Общо оборотът на всичките за 2023 г. е около 1.5 млн. лева (близо 120% ръст). Собственик на повечето дружества е Теодор Вучков, но на места има съдружници с миноритарен дял. Изключение е само "Уестджим" (без номер отзад), където за собственик е вписана Марина Попова. Общо печалбата на всичките дружества е около 340 хил. лв. Обектите в София са 5, като веригата има и по един в Пловдив, Костинброд и Самоков.

Общинският съвет на Бургас реши да продаде земята под РУМ „Велека“ на потребителска кооперация НАРКООП. Цената бе завишена от първоначално предложената – 5,81 млн.лева за 4439-те кв.метра, които реално са три УПИ-та в сърцето на комплекса. Те са частна общинска собственост, а сградата върху тях е собственост на потребителската кооперация. Плановете са старото здание да се събори и да се издигне 9-етажна многофункционална сграда.

Община Велико Търново иска да си върне имот във великотърновското село Балван, който е предала преди години като вноска при създаването на смесеното предприятие „Вектра – Царевец“ ООД. То е основано през далечната вече 1993г. в съдружие с „Каргоекспрес 8 – Неделчев, Димитров и с-ие“. Към датата на регистрацията на дружеството Община Велико Търново е внесла изцяло дела си в капитала в непарична вноска, а именно имот с площ от близо 9 декара. Регистрацията на фирмата е прекратена през 2001 г. и дружеството е обявено в ликвидация по иск на прокурора, поради непривеждане на капитала в съответствие с изискванията на Търговския закон. Назначен е и ликвидатор, а от 2012 г. реално съдружниците от „Каргоекспрес 8 – Неделчев, Димитров и с-ие“ са заличени в Търговския регистър и не съществуват в правния мир. В тази връзка Великотърновски общински съвет трябва да вземе решение за свикване на Общото събрание и да констатира прекратяването на участието на частната фирма и поемане на дяловете й, както и прекратяване на правомощията на ликвидатора.

Шивашка фирма на гръцкия бизнесмен Ангелос Адемис - „Мода Вива 19” ЕООД - Петрич прекрати дейността заради невъзможност да покрива задълженията си. Фирмата е била регистрирана през 2018 г. в Петрич с капитал от 500 лв. и основен предмет на дейност – шивашки услуги, включително и такива на ишлеме, покупка и търговия на стоки в страната и чужбина. Гръцкият бизнесмен от Солун обаче натрупал задължения и спрял плащанията от месец март 2023 г., както и търговската си дейност. Към подаване на исковата молба дългът към държавата в лицето на НАП е 15 324.87 лв, а 50 000 лв., дължи към банка по овърдрафт кредит, или задълженията са в общ размер на 65 324,87 лв. Миналага година са освободени работниците, наети по трудови правоотношения. Дейността на фирмата е прекратена и назначен временен синдик.

Производителят на пилешко месо „Градус“ АД отчита ръст на приходите за полугодието на 2025 г., като реализира печалба и увеличава и продажбата на готова продукция и на стоки (зърно). Приходите на „Градус“ от дейността възлизат на 102,8 млн. лева към края на юни 2025 г. в сравнение с 87,7 млн. лева към края на юни 2024 г., като се увеличават с над 17% на годишна база. Приходите от продажба на готова продукция са за малко под 87 млн. лева за отчетния период при над 79,5 млн. лева година по-рано, или с над 9% повече на годишна база. Приходите от продажба на стоки нарастват почти петкратно до 15,1 млн. лева от 3,1 млн. лева година по-рано. Допълнителни 6,6 млн. лева компанията е получила под формата на финансиране от правителството при 6,9 млн. лева година по-рано. Така общите приходи на дружеството достигат 109,5 млн. лева към края на юни при 94,7 млн. лева към края на юни 2024 г., като нарастват с близо 16% на годишна база. Дружеството реализира печалба преди данъци от малко под 3 млн. лева при 23,1 млн. лева година по-рано. Печалбата след данъци е в размер на близо 2,3 млн. лева при 20,9 млн. лева за същия период на 2024 г.

През 2024 г. в ЕС е имало 390 600 професионални пожарникари, което представлява 0,19% от общата заетост в блока, според последните данни на европейската статистическа агенция Евростат. В сравнение с 2023 г. броят на пожарникарите се е увеличил с 28 200. Сред 20-те страни от ЕС с налични данни, най-висок дял на пожарникарите в общата заетост е регистриран в Хърватия - 0,45%, следвана от Гърция - 0,41% и Чехия - 0,34%. Най-ниски дялове са регистрирани в Холандия - 0,07%, Дания - 0,08% и Швеция - 0,1%. Пожарникарите в България са 7000 души от близо 3 милиона работни места в страната, което представлява 0,24% от общата заетост. Това представлява слаб ръст в сравнение с 2023 г., когато пожарникарите в страната ще бъдат 6500 души или 0,22% от общата заетост. На ниво ЕС пожарникарите на възраст 15-49 години представляват 75,2% от всички пожарникари в общността. Това е значително по-млада работна сила в сравнение с общата заетост в общността, където само 64,8% от работните места попадат в тази възрастова група. Правителствата в страните от ЕС са похарчили 40,6 милиарда евро за услуги за пожарна защита през 2023 г. Очаква се през 2023 г. общите държавни разходи за пожарна безопасност в 27-те страни от ЕС да достигнат 40,6 милиарда евро, което е увеличение с 8,5% в сравнение с 2022 г., или 37,4 милиарда евро. Делът на общите бюджетни разходи в ЕС, разпределени за услуги за пожарна защита, е средно 0,5%. Това означава, че публичните разходи за пожарна безопасност остават стабилни, като запазват нивото си като дял от общите разходи от 2017 г. насам. През 2023 г. Румъния ще има най-висок дял от тези разходи - 0,9% от общите държавни разходи, следвана от Естония и Гърция с по 0,7%. Дания ще има най-нисък дял от тези разходи - 0,1%, следвана от Малта – с 0,2%, и Португалия и Австрия – с по 0,3%. В България за тази дейност през 2023 г. с 229,1 милиона евро или 0,6% от общите публични разходи, ще спестим 197,4 милиона евро до 2022 г. (общо 0,6% от общите публични разходи), според данни, публикувани от Евростат.

Поръчките за бизнес оборудване в САЩ са се увеличили през юли с по-висок от прогнозирания темп. Това предполага, че компаниите в страната продължават с инвестиционните си планове, като несигурността по отношение на търговската и данъчната на Белия дом политика постепенно намалява, предава Bloomberg. Стойността на поръчките за основни капиталови стоки, които са показател за инвестициите в оборудване, с изключение на самолети и военно оборудване, е нараснала с 1,1% през миналия месец след намалението от 0,6% през юни, показват данни на Министерството на търговията. Поръчките за всички дълготрайни стоки – артикули, предназначени да бъдат ползвани поне три години, включително поръчки за търговски самолети и военно оборудване – са спаднали с 2,8%. По-рано този месец американският производител на авиационна, космическа и военна техника Boeing съобщи за по-малко поръчки през юли в сравнение с юни. Доставките на капиталови стоки, които не са свързани с отбраната, включително самолети, които се отразяват директно в частта за инвестиции в оборудване на доклада за брутния вътрешен продукт (БВП), са се увеличили с 3,3%. Вместо поръчките, които могат да бъдат отменени, правителството използва данните за доставките за изчисляване на БВП. Въпреки ръста, икономистите очакват бизнес инвестициите да останат слаби до края на годината, преди да се възстановят през 2026 г., когато компаниите ще се възползват от готвените данъчни облекчения. През първата половина на тази година компаниите бяха предпазливи по отношение на капиталовите разходи поради непредсказуемата търговска политика на президента Доналд Тръмп около митата и опасенията относно търсенето. Докладът за дълготрайните стоки показа още, че поръчките за електрическо оборудване, компютри, машини и метали са се увеличили през миналия месец. Поръчките за моторни превозни средства също са нараснали. Все пак икономистите предпочитат данните за доставките на основно оборудване, за да оценят основните капиталови инвестиции, тъй като има изключително дълги периоди между поръчването на самолети и военно оборудване и действителната им доставка.

Текстилният сектор на Китай започва да се изтощава, отслабен от нарастващите разходи, регулаторните ограничения и нерентабилната специализация. Въпреки че Китай остава водещият износител на облекло в света, неговото господство ерозира. Делът му в световния износ е спаднал от 54% през 2010 г. до 41% през 2023 г., според данни, събрани от фирмата за управление на риска по търговските кредити Coface. Този спад се обяснява с икономически модел, фокусиран върху аутсорсинга на западни марки. Истината е, че тези видове производствени дейности са слабо компенсирани във веригата за създаване на стойност. По този начин, въпреки значителната им тежест по отношение на броя на компаниите (19% от общия брой в световен мащаб), китайските играчи са генерирали само 10% от печалбите на сектора между 2020 и 2024 г., посочват анализатори на Coface в доклад, видян от El Economista. Тази загуба на конкурентоспособност се засилва от непрекъснатото покачване на заплатите (+6% годишно средно от 2010 г. насам). През 2000 г. американски служител е печелил 18 пъти повече от китайски работник, в сравнение със само 4,6 пъти повече през 2023 г. Към това се добавят нови регулаторни ограничения, особено екологичните, които увеличават производствените разходи. Всичко това са признаци, че китайският модел губи скорост в контекста на засилена глобална конкуренция. Завръщането на Тръмп може да ускори диверсификацията на веригите за доставки на текстил извън Китай. Coface е разработила индекс за привлекателност на страните, базиран на наличието на евтина работна ръка, съществуването на консолидирана текстилна индустрия и лекотата на правене на бизнес. В първоначален сценарий, при който всички търговски партньори на САЩ са обект на унифицирани 10% тарифи, с изключение на Китай, който е по-тежко санкциониран, страните в най-добра позиция да завладеят пазарен дял са Бангладеш, Камбоджа, Пакистан и Виетнам. Индия, класирана на шесто място, също би могла да се възползва от развитието на огромния си вътрешен пазар. И накрая, офшорингът след пандемията би могъл да бъде от полза за страни като Албания и Грузия в Европа и Ел Салвадор за американския пазар. Във втори сценарий администрацията на САЩ въвежда диференцирани митнически тарифи, в съответствие с реципрочните мерки, обявени през април и впоследствие спрени. В тази ситуация индексът на Coface показва, че митническите тарифи не биха били достатъчни, за да елиминират конкурентното предимство на Бангладеш. Въпреки високата си ставка (в момента 37%, но потенциално по-висока скоро), въздействието остава ограничено благодарение на ниската ѝ зависимост от американския пазар и силните ѝ връзки с Европейския съюз. За разлика от това, страни като Виетнам, Лесото и Йордания биха загубили повече конкурентоспособност. Европейските страни, от друга страна, биха се възползвали от относително предимство, с по-ниски тарифи и по-малка експозиция към САЩ, освен ако не се стигне до внезапно увеличение до 50%, както Тръмп заплаши в края на май. Източник: manager.bg