В България има най-много болнични легла на 100 000 души население. За сметка на това обаче сме на дъното по брой легла за дългосрочна грижа, показват последните данни на Евростат. През 2023 г. ЕС е разполагал с 511 болнични легла на 100 000 души, което е малък спад спрямо нивото от 2022 г. - 516 легла. От всички държави в ЕС в България са отчетени 864 легла на 100 000 души, което е най-високото съотношение спрямо размера на населението. Следвани сме от Германия (766 легла на 100 000 души), Румъния (728), Австрия (660) и Унгария (651). В другия край - 7 държави от ЕС са имали по-малко от 300 болнични легла на 100 000 души, което е най-ниското съотношение: това са Швеция (187 легла), Нидерландия (231), Дания (233), Финландия (260), Испания (288), Ирландия (289) и Кипър (298). За сметка на това България е на предпоследно място по леглата за дългосрочни грижи в старчески домове и други заведения. В България са регистрирани само 26 легла за дългосрочна грижа през 2023 г., с което сме само преди Гърция - с едва 20 легла за дългосрочни грижи на 100 000 души. Полша е с 222 легла за дългосрочна грижа. През 2023 г., сред 26-те държави, за които има налични данни, най-високите нива са регистрирани в Нидерландия (1400 легла за дългосрочни грижи на 100 000 души), Швеция (1315) и Белгия (1250).

България е в челните редици по загуба на вода в ЕС. По различни данни 20% от течовете причиняват 80% от загубите. България разчита на 16 млрд. куб. м пресни води от общо 99 млн. куб. м воден ресурс, от който 83.4 млрд. куб. м идва от река Дунав, чиито води не могат да бъдат пълноценно ползвани, защото не са подходящи за пиене. Учените припомнят, че допреди десетилетие делът на река Дунав във водните запаси на страната е бил 75 млрд. куб. м. По данни на "Зелено движение" към 13 юли 60 от 256 общини вече са на воден режим, или над 91 000 са без постоянен достъп до вода. Безводието не е в райони с по-малко дъждове. Данните показват тенденция за намаляване на водата в язовирите през последните четири години. Към 14 юли язовирите са пълни средно с 61% от полезния им обем. И ако в Югозападна България са на 80% пълни, в Родопите -75-85%, то в Североизточна България са пълни под 50% (Тича: 42%, Камчия: 43%). Най-сериозен воден дефицит има в Северозападна България, където едва 20-25% от язовирите са пълни. Решенията са в спиране на течовете, намиране на нови водоизточници и по-добро управление на сектора, които да заменят корупцията и неефективното разпределение на средства.

Варненско акционерно дружество „ЗСК-Девня" ще добива като концесионер строителни материали - варовици, от находище „Петров дол", реши Министерския съвет, взето на днешното му заседание. Находище „Петров дол" е разположено в землището на едноименното варненско село. Концесията за него се предоставя за срок от 35 години, като през този период „ЗСК- Девня" АД ще вложи над 349 640 лева за добива. Очакваните концесионни плащания за целия период на договора надхвърлят 1 млн. лв. В съответствие с изискванията на Закона за подземните богатства приходите от тях постъпват в държавния бюджет и в бюджета на общината по местонахождение на концесионната площ - в случая това е община Провадия. Министерският съвет оправомощи министъра на енергетиката в шестмесечен срок да проведе преговори и да сключи договор за концесия с дружеството.

"АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" ЕАД и американската банка Citi се споразумяха за финансирането на изграждането на VII и VIII блок на атомната ни централа. Citi ще бъде изключителен координатор и организатор на експортния кредит и това ще е най-големият проект на банката за финансиране на ядрена енергия в Централна и Източна Европа. Новите два блока на АЕЦ "Козлодуй" ще са първите с реактори AP1000 на Westinghouse в Европа. Цената на новите реактори ще стане ясна при подписването на договора за строителство, доставки и инженеринг. Екипът на дружеството за момента се води по бенчмарк, базиран на разработки на компании като EY, като на негова база се очаква проектът да излезе в диапазона 17-20 млрд. долара, обясни изпълнитeлният диpeĸтop нa "AEЦ Koзлoдyй Hoви Moщнocти" Πeтьo Ивaнoв.

Тази есен във високотехнологичния индустриален парк "Хемус" в район Кремиковци, София, се очаква да започне ново производство на батерии за съхранение на електроенергия по обявен от Еврокомисията за стратегически проект на компанията "Интернешънъл Пауър Съплай" (International Power Supply – IPS). Тя вече работи край "Враждебна", но ще се разширява и за целта инвестира 4 млн. евро. В индустриалната зона в Кремиковци се предвижда да се изработва най-новият модел за съхранение на енергия е с капацитет 8.2 MВтч. Стартовият годишен капацитет на производство ще е на съоръжения с капацитет общо 1.5 гигаватчаса, но плановете са за скорошно удвояване до 3 ГВгч. Разширяването е провокирано от растящия интерес за изграждане на подобни системи за съхранение на енергия, особено след като по плана за възстановяване и устойчивост са одобрени 83 проекта за субсидиране на батерии в България. Проектът в София предвижда създаването на поне 65 нови работни места, като значителен процент от тях са с висока добавена стойност – 25% в сферата на развойната дейност и инженеринг, както и 60% технически специалисти. IPS обаче планира още една изцяло роботизирана фабрика и кандидатства за 150 млн. евро финансиране от Иновационния фонд на Европейския съюз. Мажоритарен собственик на компанията с 65.5%, е Power Technology Investment Group, контролирана от семейството на основателя и Стоил Рангелов Трифонов. SIL Energy Invest има 31,5%. Фондът за капиталови инвестиции (CIFund) на Българската банка за развитие държи останалите 3%. Основният продукт на IPS - Exeron, представлява система за автономно захранване на отдалечени обекти. Тя може да контролира едновременно различни енергийни източници - слънчеви панели, вятърни перки, дизелови генератори, електрическа мрежа, ако има такава, като ги комбинира с батерии, които съхраняват енергията. Компанията има и голяма производствена база в Саудитска Арабия съвместно с Baker Hughes (която преди това е била част от "Дженерал Електрик") и се изработват слънчеви панели, осигуряващи електроенергия за газови кладенци в пустинята на Саудитска Арабия.

Напредъкът по реализацията и плановете за развитие на инвестиционния проект на ГГ Кейбълс енд Уайърс – част от международната австрийска група Gebauer & Griller, бе във фокуса на работна среща с ръководството на Общината, проведена в завода на компанията в Русе. Дейностите по оборудването на производствените зони, се изпълняват в съответствие с предварително утвърдения график. Предвижда се през август ГГ Кейбълс енд Уайърс да започне серийно производство на кабелни инсталации за електрически превозни средства за голям баварски производител на автомобили.

„Илевън Кепитъл“ АД започва да изплаща дивидента, гласуван на редовното годишно общо събрание на акционерите, проведено на 25 юни 2025 г., от 22 юли. Крайният срок за изплащането на дивидента е 31 януари 2026 г. След тази дата акционерите, които не са получили плащане, ще могат да заявят дивидента директно пред компанията в петгодишен срок. Гласуваният дивидент е в размер на 0,7 лева на акция бруто, или общо малко над 1,6 млн. лева, които са осигурени от печалбата на компанията за 2024 г. В края на юни и началото на юли „Илевън Кепитъл“ получи два дивидента от компании, в които има вложения. „Енхенсив РД” АД изплати на „Илевън Кепитъл“ дивидент в размер на почти 712,7 хил. евро. „Енхенсив РД” предлага онлайн услуга за създаване и оформление на професионална автобиография. „Бизнесмап“ ООД изплати на публичното дружество малко над 348 хил. евро дивидент. „Бизнесмап“ ООД (опериращо под наименованието Kanbanize) разработва и предлага софтуер за управление на проекти.

Софтуерната платформа за продажба на застраховки „Болерон“ АД планира да емитира облигации около края на 2025 г., за да си осигури финансиране за експанзия, съобщи главният изпълнителен директор на дружеството Александър Цветков. Компанията търсеше около 4 млн. евро от инвеститорите при първичното публично предлагане (IPO), което се проведе през февруари 2024 г., но набра 3,17 млн. лева (малко над 1,6 млн. евро). По думите на Цветков сумата от 1,6 млн. евро е достатъчна за развитието на дружеството за период от две години. „Болерон“ ще открие през есента и физически обекти за сключване на застраховки в пет търговски центъра, като вероятно ще се стартира с обекти в три от тях. Продължава експанзията и в Румъния и Сърбия, където дружеството преговаря с телекоми във всяка от страните за продажби на продукти. Що се отнася до финансовите резултати на „Болерон“ за първата половина на годината, дружеството е продало над 11,1 хил. продажби на онлайн застраховки и е реализирало близо 1,8 млн. лева премиен приход. За сравнение, за първата половина на 2024 г. продажбите са били 6,77 хил., т.е. е реализирано почти двойно увеличение. Премийният приход е възлизал на 1,1 млн. лева, което означава, че ръстът достига 65% на годишна база. Компанията е продала и над 3 хил. винетки, от които е реализирала близо 245,5 хил. лева. В момента дружеството предлага 35 застрахователни продукта на 15 компании – автокаско, гражданска отговорност, пътуване в чужбина, имущество, планинска, живот, здравни застраховки, фирмени застраховки.

„Фонд за недвижими имоти България“ АДСИЦ (ФНИБ) е подписало договор с един от настоящите наематели в офис сградата „Синерджи Тауър“ в „София Тех Парк“ – „Редис България“ ЕООД, за увеличаване на наетата площ. „Редис България“ наема още малко под 1400 кв.м, с което ще заеме целия пети етаж на сградата. Срокът на наема е до август 2030 г. С новоотдадените площи запълняемостта на „Синерджи Тауър“ възлиза на 82,45%. Сред другите наематели в сградата са „Роберт Бош“ ЕООД, „Софтуер АГ Дивелопмънт Център България“ ЕООД, „Стейдж Коуъркинг“ ООД, „Онтотекст“ АД, „Уайзър Технолоджи“ АД (предишно наименование „Бианор Холдинг“). Офис проектът на ФНИБ в „Камбаните“ е запълнен на 85%. Компанията договори продажбата на магазина на „Мосю Бриколаж" на бул. „Цариградско шосе“ в края на миналата година. Сделката се очаква да приключи в края на тази година.

Д-р Явор Дренски е новият изпълнителен директор на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Рахила Ангелова“ в Перник. Избирането му е станало на Извънредно общо събрание на акционерите на лечебното заведение. Дренски поема поста, след като Емил Ненков подаде оставка заради кадровите проблеми в болницата. Пернишката болница е третото лечебно заведение, което Дренски ще ръководи.

Еврозоната отчита излишък от 16,2 млрд. евро при търговията със стоки с останалия свят през май 2025 г., показват предварителните оценки на Евростат, статистическата служба на ЕС. За сравнение, през май 2024 г. единният блок е отчел излишък в размер на 12,7 млрд. евро. Износът на стоки от еврозоната за останалия свят през май 2025 г. възлиза на 242,6 млрд. евро, което е с 0,9 на сто повече в сравнение с май 2024 г. (240,6 млрд. евро). През май 2025 г. търговският баланс на еврозоната се увеличава спрямо април 2025 г., като общият излишък нараства от 11,1 млрд. евро на 16,2 млрд. евро. Това подобрение се дължи главно на ръста при химичните и свързаните с тях продукти, чийто излишък нараства от 22,0 млрд. евро на 24,3 млрд. евро, и на умереното увеличение при машините и превозните средства - от 12,1 млрд. евро на 12,9 млрд. евро. В сравнение с май 2024 г. салдото на еврозоната се повишава с 3,5 млрд. евро, главно поради намаляване на дефицита при енергийните продукти (от -25,5 млрд. евро през май 2024 г. до -21,4 млрд. евро през май 2025 г.). Химическите продукти също отбелязват увеличение на излишъка - от 19,5 млрд. евро на 24,3 млрд. евро. През периода януари-май 2025 г. еврозоната отчита излишък от 86,5 млрд. евро спрямо 81,4 млрд. евро през януари-май 2024 г. Износът на стоки от еврозоната за останалия свят расте до 1,248 трлн. евро (увеличение с 4,6 на сто спрямо януари-май 2024 г.), а вносът - до 1,161 трлн. евро (увеличение с 4,5 на сто спрямо януари-май 2024 г.). Търговията в рамките на еврозоната нарасна до 1,099 трлн. евро през януари-май 2025 г., което е с 1 процент повече в сравнение с първите пет месеца на 2024 г. Европейският съюз отчита излишък от 13,1 млрд. евро в търговията със стоки с останалия свят през май 2025 г. в сравнение с 8,9 млрд. евро през май 2024 г. Износът на стоки извън ЕС през май 2025 г. възлиза на 216,9 млрд. евро, което е с 0,1 на сто повече в сравнение с май 2024 г. (216,8 млрд. евро). Вносът от останалата част на света възлиза на 203,8 млрд. евро, което е с 2,0 процента по-малко в сравнение с май 2024 г. (207,9 млрд. евро). През май 2025 г. търговският баланс на ЕС се увеличава в сравнение с април 2025 г., като общият излишък нараства от 8,5 млрд. евро на 13,1 млрд. евро. Това подобрение се дължи главно на увеличаването на излишъка при химичните и свързаните с тях продукти (от 20,2 млрд. евро на 23,2 млрд. евро) и на слабото намаляване на дефицита при енергийните продукти (от -27,4 млрд. евро на -24,8 млрд. евро). 

Американската инвестиционна компания BlackRock Inc. - най-голямата в света по активи под управление - увеличи нетната си печалба през второто тримесечие (април-юни) на 2025 г. със 7% на годишна база, а приходите си - с 13%. Нетната печалба на BlackRock за периода април-юни е 1,59 милиарда долара, в сравнение с 1,5 милиарда долара за същия период на миналата година, съобщават от компанията. Печалбата на акция се е увеличила от 9,99 долара миналата година, до 10,19 долара - тази. Анализаторите, анкетирани от FactSet, очакваха средно 10,78 долара на акция. Приходите на BlackRock за второто тримесечие са 5,42 милиарда долара, в сравнение с 4,81 милиарда долара за същия период година по-рано, при средна прогноза на експертите, от 5,45 милиарда долара. Активите под управление на BlackRock Inc. за година нараснаха с внушителните 18% и към 30 юни 2025 г. възлизат на 12,53 трилиона долара, поставяйки нов рекорд. От началото на тази година досега, стойността на акциите на американската инвестиционна компания е нараснала с 8,4%.

Три бивши съветски републики стартират амбициозна инициатива за развитие на нов трансконтинентален коридор за "зелена" енергия. Националните електрически мрежи на Узбекистан, казахстанската KEGOC и азербайджанската AzerEnergy подписаха учредителните документи за създаване на Green Corridor Union LLC. Официално регистрирано в Баку, дружеството ще координира усилията за износ на излишна възобновяема електроенергия от Централна Азия към Европа чрез високоволтова предавателна инфраструктура. Коридорът цели да свърже богатите на слънчева и вятърна енергия региони в Централна Азия с европейските енергийни мрежи чрез сложна верига от предавателна инфраструктура: през Казахстан, под Каспийско море, през Азербайджан и Грузия, и в крайна сметка в Румъния и Унгария - план, който би свързал Каспийския басейн със сърцето на Европейския съюз. България също обяви, че започва присъединяване към проекта за Зелен коридор и се разглежда възможността. Българският енергиен холдинг да придобие и дял в проектната компания Азербайджан. От неговите брегове електроенергията, генерирана в Централна Азия, би пресякла Черно море чрез подводен кабел към Румъния. Узбекистан очаква да произведе повече от 135 милиарда kWh електроенергия до 2030 г., с 10-15 милиарда kWh налични за износ, голяма част от които от слънчеви и вятърни източници. През 2023 г. секторът абсорбира 1,2 милиарда евро чужди преки инвестиции. До края на 2024 г. тази цифра може да надхвърли 4,23 милиарда евро . Страната вече има повече от 4,2 GW възобновяем капацитет онлайн, с планове да достигне 20 GW до 2030 г., представляващи 40% от общото производство на електроенергия. За Казахстан това е стратегическа инвестиция в регионално лидерство и зелен растеж. Страната вече е подписала меморандум за разбирателство с партньори и финансови институции, включително Азиатската банка за развитие и Азиатската банка за инвестиции в инфраструктура, които подкрепят подготовката на проучвания за осъществимост. Докато Европа се стреми към климатична неутралност и енергийна сигурност, инициативи като Зеления коридор привличат нарастващ интерес. Проектът се съгласува с целите на Зелената сделка на ЕС и стратегията Global Gateway. Въпреки че обещанието е смело, предизвикателствата остават: подводните кабели, които изискват масивни инвестиции и напреднало инженерство. Политическата координация и финансирането на многомилиардната инфраструктура изискват устойчива международна подкрепа.