Кредитите за частния сектор забавя нарастването си през март до 14,8 процента на годишна база, при 15,3 процента месец по-рано, се отбелязва в месечния обзор на българската икономика на Министерството на финансите (МФ). Намалението на ръста на кредитирането се дължи изцяло на по-ниския темп на растеж на кредитите за нефинансовите предприятия, който се забавя до 9,9 процента през март спрямо 11,9 процента в края на февруари. Овърдрафтът и редовните кредити за фирми отчетоха по-бавно увеличение, а лошите и преструктурирани кредити засилиха спада си, като всичко това допринесе за по-слабия ръст на корпоративните кредити. Кредитите за частния сектор през първото тримесечие се увеличават също с 14,8 процента. Кредитите за домакинствата запазиха годишния си темп на растеж през март на ниво от 20,7 процента. Потребителските кредити се забавиха минимално - от 11,8 процента през предходния месец до 11,7 процента, което беше компенсирано от минималното ускорение на жилищните кредити от 29 процента на 29,1 процента. Среднопретеглените лихвени проценти по потребителски кредити и по кредити за нефинансови предеприятия се повишиха през март - с 24 и 7 базисни точки до съответно 8,90 процета и 4,38 процента. Средният процент по жилищни кредити спадна с 1 базисни точки до 2,48 процента, достигайки до нов исторически минимум, се отбелязва в анализа. Среднопретеглената възвръщаемост по срочни депозити на нефинансови предприятия и домакинствата се понижи с 4 базисни точки до 1,77 процента, след като средният лихвен процент по депозити на фирми се понижи и компенсира лекото увеличение на средния процент по депозитите на домакинствата.

Цените на различните категории земеделски земи, които се отчуждават за държавни нужди, ще бъдат вдигнати поне три пъти над настоящите. Това предвиждат изменения на наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи от 1998 г., публикувани от агроминистерството за обществено обсъждане. Като една от основните причини за актуализацията се посочват данни на НСИ за индекса на потребителските цени. Спрямо декември 2024 г. инфлацията за този период възлиза на 214,5%. Според новите текстове например за първа категория цената от 630 става на 1981 лв. За втора от 580 се вдига на 1824 лв. В мотивите от агроведомството уточняват, че в постъпили писма при тях от Министерския съвет се посочва, че определените през 1998 г. начални цени на декар за различните категории земеделска земя вече не отразяват реалната им стойност. Отбелязва се, че при прилагането на действащата наредба се получават изключително ниски стойности на обезщетения, които не отговарят на пазарната реалност. Освен това неактуалните обезщетения при отчуждаване по реда на Закона за държавна собственост са били и обект на жалби пред Европейския съд по правата на човека. В редица случаи държавата е осъждана да заплати съдебните разноски, адвокатски хонорари и експертизи по делата, които често надвишават неколкократно самото определено обезщетение. Министерският съвет, в ролята си на ответна страна, отчита ежегодно между 150 и 200 такива дела, което налага спешната актуализация в цените. Освен това земеделското министерство пуска за обществено обсъждане и изменение в наредбата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи. Например при площ до 1 декар цената от 2 става 2,40 лв. От 1 до 5 декара се вдига от 3 на 3,60 лв. ,от 5 до 10 декара съответно от 4 на 4,80 лв. При над 10 декара увеличението ще бъде с един лев, или от 5 на 6 лв. Източник: flashnews.bg

Застрахователната компания „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ще преустанови дейността си, включително издаването на задължителни полици за гражданска отговорност на автомобилистите, в Румъния и на други европейски пазари от 1 юли 2025 г., съобщава местната медия Romania-insider.com, като се позовава на Румънския орган за финансов надзор (ASF). Причината е нерешени искове и неизпълнение на задължения към застраховани лица. „ДаллБогг“ навлезе на румънския пазар на застраховки „Гражданска отговорност“ през ноември 2024 г. съгласно режима за свобода на услугите на Европейския съюз (ЕС). Този режим позволява на застрахователи, лицензирани в една държава от ЕС, да оперират в целия блок. Румънският регулатор е поискал и цялостен преглед на дейността на „ДаллБогг: Живот и здраве“. От ASF посочват, че делът на дружеството е под 3% от пазара на застраховка „Гражданска отговорност“ в Румъния. Решението за преустановяване на дейността е взето от българския орган за финансов надзор (КФН) и ще се прилага не само в Румъния, но и в страни, където „ДаллБогг“ оперира, включително Полша, Гърция, Италия и Испания. „ЗАД ДаллБогг Живот и здраве“ АД е най-голямата застрахователна компания според брутните записани премии и пазарен дял в България за 2024 г., според данните на КФН. Брутните записани премии на компанията към края на миналата година възлизат на близо 527,1 млн. лева, а пазарният ѝ дял достига 13,5%. За сравнение, те бяха съответно 324,3 млн. лева и 8,9% към края на 2023 г., което означава, че брутните премии растат с 62,5% за една година. Това е вторият случай със спиране на операциите на българска застрахователна компания в Румъния. През 2023 г. ASF отне лиценза на „Евроинс Румъния“ с мотив, че дружеството не отговаря на капиталовите изисквания за платежоспособност.

Агрополихим е подписала договор за строителство на нов модерен цех за производство на калциев нитрат. Инвестицията на стойност над 40 млн. евро поставя началото на същинската реализация на обявената от компанията стратегическа инвестиционна програма за разширяване и диверсификация на продуктовото портфолио на обща стойност над 250 млн. евро. Строителните дейности започват незабавно, като цялото необходимо технологично оборудване вече е доставено, съобщиха от Агрополихим. Проектът включва реконструкция на съществуваща инфраструктура и изграждане на нова производствена линия с годишен капацитет 50 000 тона гранулиран водоразтворим калциев нитрат, както и нова логистична база за опаковка, съхранение и спедиция на готовия продукт. Наред с производството на калциев нитрат, новата инсталация ще предостави възможност за производство на широка гама от течни торове с калций, сяра, магнезий, калий и микроелементи. Основният търговски фокус на Агрополихим ще бъде върху експортно ориентирани пазари, предимно в Южна и Западна Европа, но продуктът ще бъде предложен и на българските земеделски производители. Калциевият нитрат е широко използван в оранжерийното и полско производство на култури като домати, краставици, чушки и ягоди, където калциевият дефицит е често срещан проблем. Калциевият нитрат е силно хигроскопичен продукт, което означава, че има висока склонност да абсорбира влага от въздуха. В новото звено на Агрополихим ще бъде внедрена най-съвременна автоматизирана FFS (Form, Fill, and Seal) линия за опаковане в 25-килограмови торби, които ще преминават през изтегляне на въздуха, надеждно ще се запечатват и ще отговарят на всички европейски стандарти за устойчивост и защита. Опакованите торби ще се подреждат автоматично на палети до 1200 кг и ще се стречират, като готовата продукция ще се съхранява в автоматизиран стелажен склад с капацитет 8100 палетоместа. Производството на калциев нитрат в Агрополихим ще бъде изцяло базирано на нисковъглероден (син) амоняк, произведен с улавяне на въглерод – технология, която значително намалява общите емисии на парникови газове. Използваната пара и електроенергия също ще бъде предимно от възобновяеми източници.

В края на миналата година белгийската компания Melexis инвестира 1,2 млн. евро в нова високотехнологична лаборатория в своята база в София. Melexis започва дейността си в България през 2000, като в момента екипът наброява над 750 души. Българският офис е най-голямата локация за белгийската компания сред общо 20 в цял свят. Общата инвестиция на Melexis в България е почти 340 милиона лева до момента. В България Melexis произвежда над 1 милиард чипа на година, а като цяло в групата - милиард и седемстотин. Сензорите са предимно насочени за автомобилната индустрия, роботика, здравеопазването, соларни паркове и др., като командват и контролират различен тип напрежение, налягане, позиция, температура.

Бизнесът на дрогериите dm в България се управлява от петима равнопоставени управители: Андрей Петров - председател на Борда на управителите и управител "Експанзия"; Анна Драганова - управител "Финанси и контролинг" и "Регион продажби"; Георги Търнев - управител "Информационни технологии" и "Логистика" и "Регион продажби"; Евелина Великова - управител "Човешки ресурси" и "Регион продажби"; Цонка Иванова-Терзиева - управител "Маркетинг и снабдяване" и "Регион продажби". Ръководството на "dm България" е в този състав от началото на 2017 г., когато тогавашните петима прокуристи на българското дружество стават нейни управители и пoeмaт мениджмънта oт aвcтpиеца Toмac Kьoĸ. dm започва търговска дейност в България от 29 януари 2009 г., когато отвори първия си магазин за дрогерийни стоки във Видин. Днес компанията има 119 магазина в страната. За финансовата година от 1 октомври 2023 до 30 септември 2024 г. "dm България" отчита почти 400 млн. лева оборот и 1475 служители.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство за установяване на евентуални нарушения на националното и европейско конкурентно законодателство от страна на „Лукойл Нефтохим Бургас" АД и „Лукойл-България" ЕООД. КЗК многократно са установявани нарушения на конкурентната среда в сектора, като е наложила санкции на дружества от Групата „Лукойл", възлизащи общо на 262 907 629 лв. В КЗК са постъпили сигнали от 2024 г. и 2025 г., включително от участник на пазарите на реализация на горива, съдържащи твърдения за умишлено ограничаване на вноса и търговията на едро на горива в страната. В рамките на предварителното проучване КЗК са установени индикатори за евентуално изкривяване на конкурентната среда на вертикално свързаните пазари на реализация на бензин А95Н и дизелово гориво. Производството цели да установи дали има нови прояви на злоупотреба с господстващо положение, които биха могли да засегнат цялостната пазарна структура, поведението на останалите участници и интересите на потребителите.

Liebherr обяви, че ще преориентира и допълнително ще разшири дейността на Либхер Транспортейшън Системс Марица в България с откриване на ново и по-голямо производствено съоръжение в близост до съществуващата база, която евентуално ще бъде освободена. Новото съоръжение се предвижда да заработи през 2026 г. На площ от 20 000 кв. м Liebherr възнамерява да разшири съществуващото производство на системи за отопление, вентилация и климатизация (ОВК) за влакове и на охлаждащи системи за хладилни полуремаркета. В новото съоръжение ще бъде добавена линия за асемблиране на решения за авиокосмически приложения, по-конкретно на системи за управление на полетите и въздушен контрол.

Канадската компания Дънди Прешъс Металс и собственик на рудниците Челопеч и Ада тепе край Крумовград обяви, че ще придобие британската Adriatic Metals. Сделката на стойност $1,25 милиарда ще предостави на Дънди пълен контрол върху водещия проект за сребро и цинк Вареш в Босна и Херцеговина, както и върху проекта Рашка в Сърбия.Потенциалното придобиване ще се осъществи на предполагаемата стойност от $935 милиона. Дънди има срок до 17 юни, за да направи официална оферта или да се оттегли. След приключване на сделката, акционерите на Дънди ще притежават около 75,3% от комбинираната минна компания, докато акционерите на Adriatic ще притежават около 24,7%. Дънди е осигурил подкрепа за гласуване от директори и основни акционери на Adriatic, представляващи 37,2% от акциите на Adriatic. Главният изпълнителен директор на Adriatic, Лора Тайлър, заяви, че Вареш има потенциала да се превърне в производител с ниски разходи, подкрепен от висококачествено находище, дълъг експлоатационен живот на мината и силен потенциал за проучване. Тайлър и главният финансов директор Майкъл Хорнър ще напуснат след приключване на сделката, а всички директори на Adriatic ще се оттеглят. Обединената компания ще запази глобалната си централа в Торонто, докато офисът на Adriatic във Великобритания ще бъде затворен. Акциите на Adriatic скочиха след новината, търгувайки се с 4% по-високо в Лондон в средата на следобеда на 250,5 пенса всяка, повишавайки пазарната стойност на компанията до близо 862 милиона британски лири ($1,2 милиарда).

Община Мездра стана собственик на най-голямата сграда за обществено ползване в района – "Дома на железничаря", в града. Сградата беше купена от БДЖ за 910 хил. лв. след близо година преговори с дружеството "БДЖ - Товарни превози". Постройката е триетажна и е с площ от близо 970 кв.м. Намира се върху общински терен с площ над 1100 кв. м. "Домът на железничаря" е най-голямата сграда за масови мероприятия в града. Досега се е ползвала за различни събития срещу наем. С времето постройката е амортизирана. Намерението на общинската управа във Мездра е сградата да се превърне в Дом на културата, където ще се помещават всички местни културни институции. Там ще се провеждат тържества, концерти, театрални постановки и други събития, и ще развива многообразна художественотворческа и културно-масова дейност.

Акционерите на „ФеърПлей Пропъртис“ АДСИЦ са гласували 0,02 лева брутен дивидент на акция от печалбата за 2024 г. Правото да получат дивидент имат лицата, вписани в централния регистър на ценни книжа като такива с право на дивидент към 27 юни 2025 г. Последната дата за сключване на сделки с акции на дружеството, които дават право на този дивидент, е 25 юни. Дивидентът ще се изплаща чрез Централен депозитар АД и „УниКредит Булбанк“ АД. Компанията обяви в началото на юни, че е продала офис сградата си в близост до болница „Токуда“ в София, чийто основен наемател е фармацевтичната компания Teva. Сделката е за над 23 млн. евро. Средствата компанията ще използва за инвестиции – в строящата се сграда в центъра на София, близо до паметника на Васил Левски, FPI City Tower и други проекти.

Развитието на технологията и оборудването на линия за товарни дронове изисква сериозно финансиране и това се доказва от поредната инвестиция, която получава Dronamics. От компанията обявиха, че тя е предложена за получаване на дялова инвестиция в размер до 30 млн. евро по линия на програмата STEP (Strategic Technologies for Europe Platform) на Европейския съвет по иновации (EIC). На 12 юни бе обявена втората група компании, които успешно са преминали етапа на оценка в рамките на поканата за кандидатстване по програмата EIC STEP Scale Up. “Те ще получат общо до 90 милиона евро под формата на дялови инвестиции, като следващата стъпка е вземане на инвестиционно решение от страна на EIC Fund, при спазване на процедурата по дю дилиджънс”, се казва в съобщение на Европейския съвет по иновации. От 19 компании, подали предложения, пет са поканени на интервю с независими експерти на високо ниво, като четири от тях, които отговарят на всички критерии, ще бъдат предложени за финално инвестиционно решение от EIC Fund. Подбраните компании покриват ключови стратегически технологии за Европа и са: Multiverse Computing (Испания) – квантови технологии и изкуствен интелект, HyImpulse Technologies (Германия) – услуги за изстрелване на сателити, Dronamics и Classiq Technologies (Израел) – квантов софтуер. Dronamics проектира, произвежда и оперира единствените в Европа товарни дронове за полети на далечни разстояния с висока товароносимост. STEP Scale Up предоставя инвестиции между 10 и 30 млн. евро, с цел да мобилизира съвместни частни инвестиции и да достигне общи финансирания в размер на 50 до 150 млн. евро, при възможност и повече. Компанията ще получи до 30 млн. евро – максималният размер на инвестиция. Това е поредното финансиране от фондове на ЕС. През ноември 2022 г., Dronamics получи безвъзмездна помощ от 2.5 млн. евро от програмата EIC Accelerator, а в началото на 2024 г., EIC стана акционер в Dronamics, като подкрепи компанията с инвестиция от 10 млн. евро. Компанията е създадена в България през 2014 г. от братята Свилен и Константин Рангелови, а първи външен инвеститор е Eleven Ventures. В следващите години към нея се присъединяват и други индивидуални и институционални инвеститори, а през 2019 г. във Великобритания е регистрирана Dronamics Global Limited. През 2021 г. е създадено дъщерно дружество Дронамикс Кепитъл АД, което в края на същата година набра почти 5.9 млн. лв. чрез първично публично предлагане на акции на пазар beam на Българска фондова борса. С тези средства също е финансирана дейността на компанията Dronamics. До края на 2023 г. общото финансиране в компанията достигна 36.5 млн. евро. Предвижда се акционерите на тази компания да станат акционери в Dronamics Global Limited при някои бъдещ рунд на финансиране. В документите на регистрираната във Великобритания компания от края на миналата година пише, че се работи по подготовката на инвестиционен рунд за 2025 г. с цел 250 млн. евро.

Най-заможните 10% от домакинствата в еврозоната притежават 57,3% от общото нетно богатство в последното тримесечие на 2024 година. Това представлява увеличение с 2,8 процентни пункта спрямо същия период от 2009 година, когато техният дял е бил 54,5%, според данни на Европейската централна банка (ЕЦБ). Промените в неравенството на богатството в Европа между 2008 и 2023 година показват различни тенденции в отделните страни. Според доклада на UBS за глобалното богатство за 2024 година, неравенството е нараснало в по-голямата част от Източна Европа, докато данните за Западна Европа са "изключително смесени". UBS анализира 12 европейски страни, като използва коефициента на Джини като основна мярка за неравенство. По-високият коефициент означава по-голямо неравенство в богатството, като 0 представлява пълно равенство. През 2023 година коефициентът на Джини за неравенството в богатството варира от 46 в Белгия до 75 в Швеция сред изследваните 12 европейски страни. Швеция отчете най-високото ниво на неравенство в богатството, следвана от Германия (68), Швейцария (67) и Австрия (65). Белгия се откроява с най-ниския резултат от 46, което показва най-високото ниво на равномерно разпределение на богатството. Страната е ясно изключение, тъй като най-близките до нея - Италия и Испания - имат значително по-високи резултати от 57. Франция и Великобритания - две от големите европейски икономики, попадат под средната стойност за 12-те страни от 62,1, с резултати съответно 59 и 61. Сред скандинавските страни Дания (62) и Финландия (64) са около средната стойност, както и Нидерландия (64). При разглеждане на промените в коефициента на Джини между 2008 и 2023 година, Финландия отчита най-голямото увеличение - с 21%, от 53 на 64. Испания е на второ място с увеличение от 20%, от 47 на 57. Италия също регистрира забележимо нарастване от около 15% - от 50 на 57, докато индексът на Дания се увеличи с 11% - от 56 на 62. Според доклада на UBS неравенството в богатството нарасна и във Великобритания с около 8% и във Франция с 5%. Неравенството в богатството е намаляло в пет от 12-те изследвани страни. Белгия отчита най-голямото намаление с 11% спад в коефициента на Джини - от 51 на 46. Германия, Австрия и Швейцария регистрират по приблизително 5% намаление, докато Нидерландия отчете 4% намаление за същия период. Според официалните данни делът от общото богатство, притежаван от най-заможните 10% от домакинствата във Финландия, се е увеличил от 43,9% през 2009 година на 51,8% през 2023 година.

Goldman Sachs смята, че рецесия в САЩ изглежда по-малко вероятна. Инвестиционната банка намали вероятността за спад от 35% на 30%. „Три скорошни развития сочат към малко по-малък ефект от митата върху икономиката“, пишат анализатори на Goldman Sachs, цитирана от Quartz. Първо, митата на президента Доналд Тръмп изглежда имат „малко по-малко въздействие върху потребителските цени и следователно върху реалните доходи и потребителските разходи“ досега, каза Goldman Sachs. Настоящият годишен темп на инфлация в САЩ е 2,4%. Макар че нивото е по-високо от целевите 2% на Федералния резерв, то остава непроменено от септември 2024 г. Второ, „общите финансови условия вече са облекчени приблизително до нивата от преди митата“, казаха анализаторите на Goldman Sachs. Това вероятно е препратка към стабилизиращия се фондов пазар. След 2 април, когато Тръмп обяви мащабните реципрочни мита върху стоки, внасяни в САЩ, известни още като „Денят на освобождението“, на Уолстрийт последва хаос. S&P 500 падна с повече от 12% за една седмица. Оттогава индексът се върна на нивата си от февруари. По подобен начин митата предизвикаха хаос на пазара на облигации: доходността по 10-годишните държавни облигации скочи с повече от 12% за една седмица, което в крайна сметка накара президента да издаде 90-дневна пауза върху митата. Доходността остава висока, но оттогава се стабилизира. Трето, „мерките за несигурност в търговската политика са се смекчили донякъде след стъпките към деескалация“, казват от Goldman. През последните седмици администрацията на Тръмп обяви множество споразумения с търговски партньори, които потушиха опасенията от най-лошия сценарий, като същевременно предложиха на бизнеса известна яснота относно веригите за доставки. Тази „деескалация“ вероятно е във връзка с търговските преговори между САЩ и Китай, които завършиха вчера (12 юни) в Лондон. Въпреки малко по-оптимистичните перспективи за икономиката, прогнозата на Goldman Sachs за лихвените проценти остава непроменена. Банката не предвижда следващото намаление преди декември, последвано от още две през 2026 г., достигайки окончателен лихвен процент от 3,5-3,75%.

За световната икономика, която през цялата година е подложена на търговско напрежение, по-ниските цени на енергията са един от малкото положителни фактори. Ако покачването на цената на петрола, след като Израел извърши въздушни удари срещу цели в Иран, се задържи, този попътен вятър ще се превърне в още един насрещен вятър. Цените на петрола се повишиха с цели 13% след атаката. От JPMorgan вече предупредиха, че цените могат да скочат до 130 долара за барел при „тежки последици“ от блокада на потоците през Ормузкия проток или по-широка конфронтация в Близкия изток. За САЩ едно значително и трайно увеличение на цените на петрола би добавило към инфлационния импулс от митата на президента Доналд Тръмп, Скок на цената на сорта Брент до 100 USD за барел би довел до 17% увеличение на цените на всички видове горива в САЩ, което съответства на увеличение от 3,25 долара за галон до 4,2 долара за галон. Това ще добави 0,6 процентни пункта към основния индекс на потребителските цени, с което годишното му изменение през юни ще достигне 3,2%. Следващата седмица Федералният резерв заседава, за да определи лихвените проценти, както и паричните институции в Обединеното кралство, Швеция, Швейцария и Япония. В случай на продължителен конфликт прекъсването на корабоплаването през Ормузкия проток би имало значително въздействие и върху световния пазар на втечнен природен газ. Катар, който съставлява около 20% от световната търговия с втечнен природен газ, използва този маршрут за износ и няма алтернативен проход. Това би довело до изключително свиване на световния пазар на тази суровина, което ще доведе до значително повишаване на европейските цени на природния газ, отбелязват от Bloomberg Economics. В случай на продължително повишаване на цените най-уязвимите развиващи се пазари в Азия, които внасят петрол, са Индия, Филипините, Тайланд и Виетнам, предвид големите им търговски дефицити спрямо БВП. Япония, Италия, Франция, Германия и Обединеното кралство са сред държавите с развита икономика, които имат висок търговски дефицит, според доклад на S&P Global Ratings от декември 2024 г.