България е получила приблизително 32 милиарда лева от европейските фондове за периода на членството на страната ни в Европейския съюз, сочи анализ на Института за пазарна икономика. От 2007-ма година вноската на България в бюджета на ЕС се е повишавала почти постоянно и ако през първата година на членството тя е била от почти 600 млн. лева, то през последните години тя е тройна. Като най-голяма е била през 2023 г. от 1 млрд. 850 млн. лв. Брутния размер на членския внос в Европейския съюз през целия период – от 2007-ма до 2024 г. включително е за около 19 млрд. и 300 млн. лв.

Парите в обращение в България нараснаха с 5,5 на сто или 1,616 млрд. лева през миналата 2024 година, достигайки 31,078 млрд. лева към края на месец декември. Темпът на растеж се забавя спрямо предходния едногодишен период както в процентно отношение, така и като абсолютна стойност. За сравнение, през 2023 година парите в обращение отчетоха ръст от 7,4 на сто или увеличение от 2,036 млрд. лева. В края на 2024 г. делът на банкнотите в общата стойност на парите в обращение е 97,98 процента, а на разменните монети – 2,01 процента. За едногодишен период броят на банкнотите в обращение се увеличава с 5,2 млн. (0,9 на сто), а стойността им – с 1,581 млрд. лева (5,5 на сто). Запазва се тенденцията от предходните периоди на висок годишен темп на нарастване в наличнопаричното обращение на броя на банкнотите с номинал 100 лева, посочват от БНБ.

Фондът на фондовете (ФнФ) започва пазарни консултации във връзка със структурирането на три финансови инструмента в направления "Дигитализация", "Води" и "Отпадъци", по които общият публичен ресурс възлиза на повече от 155 млн. лева, съфинансирани от Европейския съюз. 90 млн. лв. са предназначени за инструмента за "Дигитализация", подкрепен по програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" 2021-2027. Другите два инструмента се финансират по Програма "Околна среда" 2021-2027, като 37,3 млн. лв. са насочени за приоритет "Води" и 28 млн. лв. за "Отпадъци". Предвижда се инструментът за "Дигитализация" да се изпълнява под формата на портфейлна гаранция с таван на загубите, която покрива частично кредитния риск на финансовите посредници по финансирането, предоставено на целевите крайни получатели, обясняват от ФнФ. Целта на инструмента е да осигури инвестиционно и оборотно финансиране и финансов лизинг на микропредприятия, малки и средни предприятия и предприятия със средна пазарна капитализация при облекчени условия за стимулиране на инвестиции за внедряване или създаване и разработване на проекти за цифрови технологии и решения в областта на Индустрия 4.0. Инвестициите трябва да са насочени към оптимизация и автоматизация на съществуващите процеси, с цел подобряване на ефективността и повишаване на производителността и конкурентоспособността на предприятията. Структурата на инструмента по приоритет "Води" предвижда финансиране и/или индивидуални гаранции за частично покриване на кредитния риск на финансовите посредници. Той има за цел да осигури инвестиционно, оборотно финансиране и финансов лизинг при облекчени условия за допустими инвестиции във ВиК сектора. От ФнФ обясняват, че приоритетно средствата ще се насочат към шестте новоконсолидирани ВиК оператора - Велико Търново, Габрово, Плевен, София-област, Търговище, Хасково, както и ВиК Добрич. Могат да се финансират и проекти на консолидирани ВиК оператори, които са разделени на фази между програмните периоди 2014-2020 г. и 2021-2027 г., както и допустими инвестиции на други консолидирани ВиК оператори, за които няма осигурена безвъзмездна финансова помощ. Инструментът по приоритет "Отпадъци" се предвижда да бъде структуриран под формата на финансиране със споделяне на риска, което ще се предоставя на финансовите посредници. Целта му е да осигури инвестиционно, оборотно финансиране и финансов лизинг при облекчени условия за целеви крайни получатели и инвестиции, насочени към мерки за рециклиране на битови, производствени и строителни отпадъци, извършвани от рециклиращи предприятия, както и мерки, насочени към управлението на битовите отпадъци в задълженията на общините по Закона за управление на отпадъците.

Финтех компанията myPOS, която е пионер в областта на незабавните картови разплащания, обяви първото си придобиване: Toporder, водеща френска компания за касов софтуер. Придобиването на Toporder засилва влиянието на myPOS във френския сектор на търговията на дребно, храните и напитките. Интегрирайки технологията на Toporder, myPOS вече предлага цялостни решения, които рационализират операциите, подобряват ефективността и осигуряват ценна информация за МСП. Основана през 2019 г. в Лион, Toporder обслужва повече от 700 клиенти в цяла Франция, като предоставя цялостна касова система, интегрираща бизнес инструменти като управление на инвентара, счетоводство, статистически анализ, управление на клиентски бази данни и др. Toporder ще продължи да поддържа съществуващите си клиенти, като същевременно интегрира технологията си в платформата на myPOS. През 2025 г. myPOS планира още по-голям растеж и наемането на приблизително 200 нови служители в областта на технологиите, обслужването на клиенти и продажбите, включително 130 в България, която ще остане неин ключов център за служители. През 2024 г. общият обем на трансакциите на компанията се е увеличил с 30% до близо 14 милиарда евро. Броят на онлайн трансакциите е нараснал с 40% до 273 милиона евро, а общата клиентска база е нараснала с 42% до 250 000 търговци в цяла Европа. В България общият обем на трансакциите е нараснал с 63% и е достигнал над 1,1 млрд. евро. Обемът на онлайн плащанията, обработени в платформата за страната, се е увеличил със 74% в сравнение с 2023 г., което подчертава нарастващата тенденция предприятията да избират myPOS за опции за онлайн плащания, включително линкове за плащане, създаването на уникален платежен таг и използването на онлайн чекаут. Броят на българските търговци, използващи myPOS, е нараснал с 42% до близо 15 000. Придобиването на Toporder се случва само година след като myPOS беше придобита от Advent International, един от най-големите глобални инвестиционни фондове. Като част от експанзията си през 2025 г., myPOS се стреми да увеличи екипа си в ключови области като технологии, обслужване на клиенти и продажби, като се очаква броят на служителите да достигне над 1000 в цяла Европа. В България ще останат най-големите центрове на финтех компанията, с приблизително 750 служители.

Държавно дружество, което стопанисва много от големите спортни бази в страната, запазва ръководството си, независимо че отчита непрекъснато растящи финансови загуби. В активите на "Академика 2011" ЕАД са общо 17 имота, сред които Зимният дворец на спорта в София, новата зала мастодонт "Арена Бургас", залите "Христо Ботев" и "Асикс Арена", Националният тенис център в Борисовата градина и тенис комплексът "Мир и дружба" в столицата, гребната база в Панчарево и др. Според годишния финансов отчет за 2021 г. то е било на загуба от 524 000 лв., година по-късно тя леко намалява - до 487 000 лв., а през 2023-та вече е 674 000 лв. Само за първите 9 месеца на 2024 г. пък загубите на "Академика 2011" са вече 543 000 лв. и тенденцията е да надминат 700 000 лв. при това темпо. Въпреки това Министерството на младежта и спорта в последния си работен ден на служебното си ръководство начело с министър Георги Глушков е избрало Съвет на директорите, съставен от всичките трима досегашни членове - изп. директор Петър Р. Петров, Иван Терзийски и Мартин Станчев. Това става след проведен конкурс за избор на трима членове, от които "двама представители на държавата и един независим".

В края на миналата и началото на тази година държавното дружество "Български пощи" на бързи обороти е успяло да структурира и пласира обезпечени облигации, като така е набрало 20.5 млн. евро от държавната Българска банка за развитие (ББР) и частната Централна кооперативна банка (ЦКБ), като всяка от тях е записала по половината от емисията. Решението да се тегли заемът е на служебния транспортен министър Красимира Стоянова от 20 декември 2024 г. Първата цел на новия заем е средствата да отидат за погасяване на кредит от ЦКБ, сключен през 2019 г. Останалите средства се предвижда да отидат за оперативни нужди, както и за покриване на разсрочени задължения към електроразпределителни дружества. Самите книжа са седемгодишни, като първите две са с гратисен период, а след това на десет вноски на всеки шест месеца трябва да се погасяват и по 2 млн. евро от главницата. Лихвата е плаваща, като се формира от 6-месечния EURIBOR (който към момента е около 2.65%) плюс 400 базисни пункта надбавка. Това прави около 6.65% понастоящем, като може да се променя спрямо индекса, но не може да пада под 5% годишно. Емисията е обезпечена с 14 имота, оценени на близо 62 млн. лв. Предстои до шест месец книжата да се качат и за търговия на борсата. Това не е първата облигационна емисия на пощенския оператор, като още в далечната 2011 г. той предприе аналогична операция по рефинансиране на задължения. Тогава сумата беше 15 млн. евро, а срокът - 5 години. Чисто финансово "Български пощи" не изглежда като атрактивна инвестиция. Тя е хронично на загуба, която се дължи и на изпълняваните от дружеството социални функции. През 2022 г. отрицателният финансов резултат е 66.6 млн. лв., а през 2023 г. - 35 млн. лв. За деветмесечието на 2024 г. минусът е едва 1.3 млн. лв., но това е основно заради повечето финансиране от правителството, което е набъбнало от 84 на над 120 млн. лв.

Ямболското предприятие "Хидравлични елементи и системи" АД отчита продажби в размер на 3,779 млн. лева през декември 2024 г. и с натрупване за цялата година в размер на 74,062 млн. лева. Сумата представлява понижение от 13,78 процента в сравнение с продажбите на дружеството през 2023 година. Неодитираната неокончателна брутна печалба на "Хидравлични елементи и системи" АД за изминалата година е 4,494 млн. лева. Предприятието "Хидравлични елементи и системи" АД е със седалище в Ямбол и има дългогодишна история и традиции в проектирането и производството на хидравлични цилиндри.

Гръцките банки значително редуцират таксите на едни от най-често използваните от потребителите банкови услуги. Това намаление бе наложено със закон, гласуван заедно с приемането на бюджета на страната преди Коледа. Предложението бе на дясноцентристкото правителство на Кириакос Мицотакис, като целта е да се намалят разходите за гръцките граждани и малките фирми, както и да се улесни достъпа до финансови услуги като електронното банкиране се направи по-евтино. Законовите ограничения върху таксуването на шест основни банкови услуги, бяха обнародвани на 20 декември, а на банките бе даден едномесечен срок да коригират тарифите си, както и ИТ-системите си. Банковите такси, които се премахват или намаляват са следните:
- Плащането с онлайн и мобилно банкиране на сметки за ток, вода, природен газ, телекомуникации, застраховки вече ще бъде безплатно за граждани и самонаети лица, наред с плащането на данъци и държавни такси. До моменти тези плащания се таксуваха с 0,60 евро на транзакция.
- Поставя се максимална такса от 0,5 евро за междубанкови изходящи парични преводи (изпращане на пари) на суми до 5000 евро и 0,5 евро за входящи парични преводи (получаване на пари) за физически лица и лица на свободна практика между банките в Гърция. Това е драстично намаление на досегашните цени на междубанковите преводи, които се движат от 2.50 до 5 евро при различните банки.  
- Без такса вече ще бъде тегленето на пари в брой от банкомати, когато в съответното населено място те са само на една банка. В момента тази такса стига до 3 евро при всяко теглене.
- Няма вече да се таксува справката за наличността в банковата карта чрез банкомат на друга банка в цялата страна - досега тази такса бе 0.2 евро.
- Двойно се намаляват и разходите на малките търговци за ПОС-транзакции, като прагът за 50% намаление на таксата се увеличава от 10 на 20 евро на транзакция.
- Потребителите на предплатени карти също ще се възползват от нулеви такси за презареждане до €100  при сегашна такса от 1 евро.
От намаленията на таксите на тези банкови услуги общата полза за гръцките граждани ще достигне 150 милиона евро годишно, посочва финансовото министерство на страната. Спестените от домакинствата пари са пренебрежимо малко на фона на огромните приходи от такси, които годишно събират гръцките банки - 1,85 милиарда евро за 2023 г., а за първите девет месеца на 2024 г. 1,57 милиарда евро. В България нетните приходи от такси и комисиони в банковата система за 11-те месеца на 2024 г. достигнаха рекордни близо 1.5 млрд. лв., което е с 8% повече от предната година. Въпреки огромните ръстове на печалбите в порядъка на 50-60% дори 70%, които банките у нас реализират през последните години, те неизменно периодично вдигат тарифите на услугите, които предлагат. Така цената на паричните преводи вече е в диапазона от 4 до 7 лв. за трансакция и около 1 лев, когато се нареждат чрез онлайн и мобилно банкиране. Плащанията на битови сметки през банка струват около 3-4 лв. на транзакция, когато са на каса, или 50 ст., ако са онлайн. Единици са банките, не взимат такса за този вид транзакции. За теглене на пари в брой от банкомат банките прибират процент върху сумата - около 0.12-0.15%, но не по-малко от 0.30 лв., когато банкоматът е на банката, и 1.30 лв. - когато е на друга банка.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп каза на церемония по подписване в Овалния кабинет в понеделник вечерта, че неговата администрация ще наложи 25% мита на Мексико и Канада на 1 февруари, извънредна промяна в търговската политика на Северна Америка, която може да повиши цените за американските потребители. Мексико и Канада са два от трите най-големи търговски партньори на Америка. Миналата година САЩ са внесли стоки на стойност 475 милиарда долара от Мексико и 418 милиарда долара от Канада, което общо представлява 30% от стойността на всички стоки, изнесени от САЩ миналата година, според федерални търговски данни.
Мексико ще намери начин да избегне американските мита. Междувременно САЩ са изнесли стоки на стойност 354 милиарда долара за Канада миналата година и 322 милиарда долара за Мексико, което представлява една трета от стойността на всички стоки, изнесени от САЩ миналата година. Митата, които Тръмп възнамерява да наложи и на двете страни, вероятно ще повишат перспективата двете да наложат ответни мита върху американски стоки, което потенциално ще навреди на местния бизнес. Изпълнителното действие, подписано в понеделник, нареди на министрите на търговията и финансите и на търговския представител на Съединените щати да разследват причините за търговския дефицит на Америка с чужди нации, за да определят как да изградят "Служба за външни приходи", която да събира тарифи, да идентифицира нелоялни търговски практики и да прегледа съществуващите търговски споразумения за потенциални подобрения. Той също така нарежда на правителствените агенции да анализират как търговското споразумение между САЩ, Мексико и Канада (USMCA), подписано от Тръмп през първия му мандат, засяга американските работници и предприятия - и дали Америка трябва да остане в споразумението за свободна търговия. Действието на Тръмп изисква от агенциите да преценят дали по-строгата търговска политика на САЩ може успешно да ограничи потока на фентанил и потока от мигранти без документи в Съединените щати.

Индия планира да увеличи съществено разходите за модернизация на железниците си в новия федерален бюджет - за сметка на доста по-малкото средства за строителство на пътища, съобщи Reuters. Правителството на премиера Нарендра Моди прибегна към увеличение на разходите за инфраструктура, особено за пътната мрежа от началото на пандемията, за да стимулира икономическия растеж. Обаче предизвикателства при изпълнението на заложените цели, може да изместят фокуса към железниците. Министерската на финансите Нирмала Ситхараман ще представи официално бюджета за 2025/26 г. на 1 февруари. Бюджетните средства на Министерството на железопътния транспорт могат да нараснат от 2,55 трилиона рупии, до между 2,9 трилиона рупии и 3 трилиона рупии (33,5 - 34,7 милиарда долара) за финансовата 2025/26 г. Увеличението би помогнало за финансиране на разширяването на над 68 000 км жп пътища на Индийските държавни железници и купуването на 400 високоскоростни влака Vande Bharat, както и композиции за товарен превоз до март 2027 г. През последното десетилетие Индия разшири пътната си мрежа с близо 60 на сто до над 146 000 км. Министерството на пътния транспорт планира да получи допълнителни средства чрез продажбата на права за събиране на пътни такси на частни фирми. То цели да привлече до 1 трилион рупии годишно, за да финансира частично строителството на 50 000 км високоскоростна магистрала през идните години.