Брутният външен дълг на България в края на юни възлиза на 53,030 млрд. евро, което представлява 47,2 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), сочат предварителни данни на Българската народна банка. Спрямо края на юни 2024 г. дългът нараства с 8,330 млрд. евро, или с 18,6 на сто. В края на юни краткосрочните задължения са 10,5359 млрд. евро (19,9 процента от брутния дълг, 9,4 процента от БВП) и се повишават с 1,8652 млрд. евро (21,5 процента) спрямо юни миналата година (8,6707 млрд. евро, 19,4 процента от дълга, 8,4 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 42,4941 млрд. евро (80,1 процента от брутния дълг, 37,8 процента от БВП) в края на юни като нарастват с 6,4648 млрд. евро (17,9 процента) на годишна база (36,0293 млрд. евро, 80,6 процента от дълга, 34,7 процента от БВП). Към края на юни 33,6983 млрд. евро (63,5 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80,1 процента от брутните външни задължения, при 80 процента година по-рано. Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на юни е 15,460 млрд. евро (13,8 процента от БВП). Спрямо края на юни 2024 г. (10,280 млрд. евро, 9,9 процента от БВП) той нараства с 5,180 млрд. евро (50,4 процента). Той е с най- значителен дял в структурата на външния дълг - 29,2 процента към края на юни при 23 процента към юни 2024 г. Външните задължения на централната банка са 1,9171 млрд. евро (1,7 процента от БВП). Те намаляват с 93,7 млн. евро (4,7 процента) спрямо края на юни миналата година, когато са 2,0108 млрд. евро, 1,9 процента от БВП. Външните задължения на сектор "Други парично-финансови институции" (банки и фондове на паричния пазар) са 9,4817 млрд. евро (8,4 процента от БВП) като се повишават с 2,4392 млрд. евро (34,6 процента) спрямо края на юни 2024 г. (7,0425 млрд. евро, 6,8 процента от БВП). Външните задължения на "Други сектори" са 13,4421 млрд. евро (12 процента от БВП). Те нарастват с 838,7 млн. евро (6,7 процента) спрямо същия месец на миналата година (12,6034 млрд. евро, 12,2 процента от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,7291 млрд. евро (11,3 процента от БВП) в края на юни, което е с 34,2 млн. евро (0,3 процента) по-малко спрямо края на юни 2024 г. (12,7633 млрд. евро, 12,3 процента от БВП).

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор към 31 декември 2024 г. възлизат на 33,861 млрд. евро по текущи цени, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-голям е обемът на преките чуждестранни инвестиции в промишлеността - 14,432 млрд. евро, следван от сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) - 7, 785 млрд. евро. Преките чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор към 31 декември 2023 г. са възлизали на 32,566 млрд. евро, също по предварителни данни на НСИ, а за 2022 г. те са били 29,251 млрд. евро. Същевременно в структурата на ПЧИ по-съществено изменение през 2024 г. в сравнение с предходната година се наблюдава в относителния дял на промишлеността, който нараства с 1,4 процентни пункта, докато в секторите на услугите и "Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности" е регистрирано намаление, съответно с 1,2 и 0,7 процентни пункта.

Българската народна банка (БНБ) публикува данните за банковата система към месец юли. Впечатление прави поредното разместване на върха в класацията на най-големите финансови институции в страната по активи. След един месец в подножието, Банка ДСК се връща на върха. Към юни финансовата институция с унгарска собственост управляваше активи за 37.84 млрд. лв. Към същия период ОББ разполагаше с активи за 40.13 млрд. лв. За три месеца активите и на двете банки тогава скочиха съответно с 500 млн. лв. и 1.5 млрд. лв. Активите, управлявани от всички 23 банки и клонове в страната, са надхвърлили за първи път 200 млрд. лв. (близо 100% от очаквания размер на икономиката). А само отпуснатите кредити са за над 119 млрд. лв. Нарастването се движи от стихийното отпускане на ипотечни и потребителски кредити (общо 1 млрд. лв. за един месец, от които 730 млн. лв. са обезпечени с жилища). Депозитите, натрупани в банките, са се увеличили до около 170 млрд. лв. (84% от очаквания размер на икономиката за 2025 г. и 0.5% спад на годишна база). Само за първите седем месеца на годината печалбата на всички банки е достигнала 2.3 млрд. лв. (6% годишен ръст).

Prime Kapital, водещият румънски инвеститор, разработчик и оператор на недвижими имоти сред които и молове, осигури рефинансиране в размер на 85,5 млн. евро от Erste Group Bank AG (Erste Group) за Arges Mall – водещата търговска и лайфстайл дестинация в Питещ, столицата на окръг Арджеш, Южна Румъния. Разработен от Prime Kapital и открит през април 2024 г., регионалният мол разполага с над 51 000 кв.м отдаваема площ, с микс от над 150 магазина и ресторанта, включително зона за хранене с панорамна тераса с изглед към езерото Прунду. Arges Mall обслужва над 640 000 души в района, който се характеризира със силна икономическа активност, включително завода на Renault – Dacia, най-голямата фабрика на Renault извън Франция. Молът е разположен централно в гъсто населен жилищен квартал на Питещ – до централната жп гара и главния булевард, с лесен достъп от магистрала E81/A1, свързваща Букурещ със северозападна Румъния. Arges Mall е проект за градска регенерация, който трансформира бивша индустриална зона от около 130 декара в търговски хъб с обществени удобства. Развитието включва значителни инвестиции в публична инфраструктура – парк, както и пешеходни и автомобилни връзки между квартал „Тудор Владимиреску“ и останалата част от града. Prime Kapital - дивелопър с фокус върху търговските имоти, базиран в Румъния управлява и 2 обекта в България - моловете Galleria е Бургас и Стара Загора.

УниКредит Булбанк подкрепя изграждането на новата сграда, състояща се от седем надземни и един подземен етаж на трети корпус към УМБАЛ „Света Марина“ – Плевен. Инвестицията е в размер над 26 млн. евро и ще помогне мисията на инвеститора, болницата да се утвърди като водещо високотехнологично лечебно заведение в Европа, оборудвано с последно поколение апаратура, което ще обслужва пациенти и ще обучава медицински кадри за поколения напред по най-нови стандарти. Проектът следва да се реализира в рамките на 3 години. Новият корпус на УМБАЛ „Света Марина“ – Плевен ще разполага с над 200 нови болнични места, за които ще се грижат около 300 служители.

Най-големият производител на сурово и рафинирано слънчогледово олио в България – „Олива“ АД – чрез своето дъщерно дружество „Билдком“ ЕООД планира да придобие мажоритарен дял в румънския производител на растителни масла Argus Constanţa. Румънската инвестиционна компания Infinity Capital Investments е сключила споразумение за потенциална продажба на целия си дял (91.42%) от капитала на Argus. Сделката обхваща и акциите, които Argus притежава в друго акционерно дружество – Comcereal SA Tulcea. Финализирането на споразумението зависи от регулаторните одобрения от румънските власти. Цената на акция ще бъде определена чрез коригиране на сумата от 14 500 000 евро – договорената стойност на предприятието. Предварителните изчисления показват цена на акцията от приблизително 1.85 румънски леи. Въз основа на тази индикативна оценка и като се има предвид размера на мажоритарния дял на Argus, се очаква сделката да надхвърли 10 милиона евро, според Profit.ro. Argus е сред най-старите производители на растителни масла в Румъния. Компанията е основана през 1943 г. в Констанца, национализирана е от комунистическия режим през 1948 г., а след 1990 г. е преобразувана в акционерно дружество. Днес основната ѝ дейност е производство и търговия на сурови и рафинирани слънчогледови масла и мазнини, фуражни брашна и мастни киселини. „Билдком“ ЕООД е създадена през 1994 г. и се занимава с международна търговия със селскостопански продукти – пшеница, царевица, ечемик, грах, рапица, слънчоглед.

Един от лидерите в България в областта на диалоговия маркетинг „Аведо“ е немска компания и от 2022 г. е в България с централа в Пловдив и от март тази година с нов и модерен офис в София. Компанията „Аведо“работи по 7 проекта в България на немски, английски и нидерландски език. Обслужваме клиенти в много различни сфери, като телекомуникации, банкови и пощенски услуги до мода и туризъм.

"Българска фондова борса" АД отчита 6% ръст на консолидираната печалба на годишна база до 8,45 млн. лв. за първото полугодие на 2025 г. Приходите от дейността, основно от услуги (10,2 млн. лв.) и от лихви (8,26 млн. лв.), нарастват с 20%, или с 3 млн. лв., до 18,5 млн. лв. Приходите от услуги се увеличават с 1 млн. лв., а тези от лихви – с 2 млн. лв. Разходите за дейността се увеличават с 40%, или с 2,6 млн. лв., до 9,13 млн. лв. за януари-юни 2025 г. Увеличават се предимно разходите в раздел "Други" – с 1,5 млн. лв. до 1,75 млн. лв. Това са главно разходи по съдебни решения за 1,58 млн. лв. Основен актив на БФБ е "Българска независима енергийна борса" ЕАД (БНЕБ), което търгува с електроенергията в България. От големите парични наличности по сметки на БНЕБ идват и големите приходи от лихви. От БНЕБ идват и около 8,2 млн. лв. от приходите от услуги (увеличение с 0,8 млн. лв.), докато от основната дейност на БФБ по търговия с ценни книжа приходите са около 2 млн. лв.

България е сред държавите в Европейския съюз с най-нисък дял на използване на материали в рамките на кръговата икономика. Според публикуваните данни на Евростат страната отчита под 5 на сто използване на рециклирани материали през 2023 г., при средно 11,8 на сто за ЕС. Т. нар. кръгов показател измерва дела на материали, възстановени и върнати обратно в икономиката, спрямо общото материално потребление. Той е ключов индикатор за напредъка по целите на устойчивото развитие на ООН, по-конкретно Цел 12 "Отговорно потребление и производство". За периода от 2008 до 2023 г. делът на кръговото използване на материали в ЕС е нараснал от 9,1 на сто до 11,8 на сто. През последните години обаче показателят се задържа почти без промяна. Целта, заложена от ЕС, е до 2030 г. използването на материали от отпадъци да се удвои спрямо равнището от 2020 г. и да достигне 22,4 на сто. Сред отделните държави от ЕС най-висок дял на използване на рециклирани материали е отчетен в Нидерландия – 30,6 на сто. Следват Италия с 20,8 на сто и Малта с 19,8 на сто. Най-ниски стойности са регистрирани в Румъния (1,3 на сто), Ирландия (2,3 на сто) и Финландия (2,4 на сто).

Дефицитът на САЩ при търговията със стоки се увеличи рязко през юли с 18,7 млрд. долара (ръст с 22,1%) до 103,6 млрд. долара спрямо месец по-рано, което е далеч над пазарните очаквания за негативен баланс в размер на 89,45 млрд. долара. Това е най-големият дефицит при търговията със стоки от 4 месеца насам и се доближава до рекордно високия дефицит от 162 млрд. долара през март, който се дължеше на предварителното складиране на запаси преди новите американски тарифи да влязат в сила. Вносът на стоки в САЩ скочи през юли със 7,1% спрямо предходния месец до 281,5 млрд. долара, воден от промишлени доставки (скок с 25,4% до 60,7 млрд. долара), капиталови стоки (повишение с 4,8% до 95,9 млрд. долара), на храни и напитки (с 2,4% до 18,5 млрд. долара), потребителски стоки (с 2,1% до 95,9 млрд. долара) и на други стоки (с 11,5% до 13,5 млрд. долара). Междувременно износът на американски стоки се понижи с 0,1% до 178 млрд. долара, което отразява по-ниските продажби на промишлени стоки (понижение с 0,8% до 59,9 млрд. долара), потребителски стоки (с 0,9% до 22,8 млрд. долара) и на други стоки (с 2,4% до 8,7 млрд. долара). Понижението на износа беше частично компенсирано от нарастване на продажбите на автомобили зад граница (с 2,2% до 13 млрд. долара), на  капиталови стоки (с 0,7% до 59,8 млрд. долара) и на храни и напитки (с 0,5% до 13,8 млрд. долара). Изненадващо рязкото разширяване на търговски дефицит може да окаже негативно влияние върху растежа на икономиката на САЩ през третото тримесечие, след като драматичното свиване на негативния търговски баланс през второто тримесечие допринесе с рекордните 4,95 процентни пункта към нарастването на БВП с 3,3% на годишна база през периода април - юни.

Африка се превърна в нова гореща точка за китайския износ, след като митата на Доналд Тръмп принудиха стоките от най-голямата производствена нация в света да бъдат пренасоченни, пише Bloomberg. Продажбите за континента с 1,5 млрд. души население растат с 25% на годишна база до 122 млрд. долара, изпреварвайки други големи пазари тази година, докато в същото време поръчките от САЩ намаляват. Износът на Китай за Африка досега през 2025 г. е повече от цялата 2020 г. и е напът да надхвърли 200 млрд. долара за първи път. Въпреки че търговските отношения са все така едностранни – Китай има много по-голям излишък с Африка, отколкото миналата година – Пекин отваря вътрешния си пазар, като същевременно се възползва от възможността да задоволи инфраструктурните нужди на континента. Търговската война даде тласък на бум, който се подготвяше с години, начело с инициативата „Един пояс, един път“ на президента Си Дзинпин, представена през 2013 г. И тъй като китайските компании си извоюваха договори за строителство на всичко от железопътни линии до индустриални паркове на територията на целия континент, търсенето на машини и материали за завършване на тези проекти бе налице през тази година. Нигерия, Южна Африка и Египет са най-големите африкански купувачи на китайски продукти. Строителните машини са сред най-бързо развиващия се износ на Китай за Африка през първите седем месеца, като търсенето се увеличава с 63% на годишна база. Доставките на леки автомобили нарастват повече от два пъти спрямо предходната година, а при някои стоманени продукти търсенето в проценти е във високия двуцифрен диапазон. В същото време обаче делът на Африка в общия износ на Китай остава скромен с около 6%, приблизително наполовина на САЩ. Възможно е някои стоки, предназначени за САЩ, да се транспортират през Африка като междинна спирка, посочва още Бедор от Gavekal. Нарастващият протекционизъм във Вашингтон даде допълнителен стимул на Африка да купува от Пекин. Редица стоки от повече от 30 държави на континента, които имаха безмитен достъп до американските пазари съгласно Закона за африканския растеж и възможности, сега са подложени на редица мита от администрацията на Тръмп. Само през първата половина на 2025 г. Африка е подписала строителни договори с Китай на стойност 30,5 млрд. долара, според юлски доклад на университета „Грифит“ в Австралия и Центъра за зелени финанси и развитие към университета „Фудан“ в Шанхай. Това е пет пъти повече от сумата през същия период на миналата година и най-много сред всички региони, включени в инфраструктурната инициатива на Си Дзинпин. Обратно на американската политика, през юни китайският президент обяви, че страната премахва митата върху вноса от всички африкански държави, с които има дипломатически отношения. През същия месец правителството в Пекин разреши вноса на селскостопански продукти от Етиопия, Конго, Гамбия и Малави, с което броят на африканските държави с достъп до китайския пазар достигна 19. Африканските държави също така поръчват все повече слънчеви панели от Китай, като вносът на технологията за чиста енергия е скочил с 60% през 12-те месеца до юни, според климатичния мозъчен тръст Ember. През последните две години покупките на китайски слънчеви панели за континента извън Южна Африка са се утроили, се казва в доклад на Ember от тази седмица. Достъпността е друг фактор, работещ в полза на Китай. Въпреки по-голямото търсене, цените на 14 от 18-те основни китайски стоки, изпращани към Африка, всъщност са спаднали на годишна база през периода януари-юли, като трансформаторите и конверторите са отбелязали най-голямо поевтиняване – от 39%. Китай също така предоставя финансова сила на континента с най-бързо нарастващото население в света, често под формата на подкрепа от държавни банки. Само през последните месеци Китайската банка за развитие отпусна първи транш от 245 млн. евро за железопътен проект в Нигерия и удължи заем за изграждане на инфраструктура в Египет. В същото време китайските стоки, забранени или нежелани другаде, не срещат особен отпор в Африка. Износът на стоманени и железни компоненти – използвани за изграждане на мостове, кули и скелета – се е увеличил с 43%. Продажбите на батерии са скочили с 41%, а трансформатори и конвертори, включително инвертори, които адаптират електричеството от слънчеви панели и вятърни системи за захранване на домакински уреди и промишлено оборудване, са се увеличили с близо 25%.