Депозитите на домакинствата в банковата система в България са нараснали с 11,2 на сто на годишна база до 93,149 млрд. лева към края на първото полугодие на настоящата 2025 година, сочат данните на Българската народна банка. Темпът на растеж се забавя спрямо преходния месец май, когато годишното нарастване достигна 11,5 на сто. Сумата по депозитите е нараснала с приблизително 9,4 млрд. лева за последните 12 месеца. За сравнение, към края на юни 2024 година депозитите на домакинствата (и НТООД) са възлизали на 83,781 млрд. лева. Депозитите на нефинансовия бизнес са 46,939 млрд. лв. (21,4 процента от БВП) в края на юни 2025 година. В сравнение със същия месец на 2024 г. те се увеличават с 6,1 на сто (6,7 на сто годишно повишение през май 2025 година). Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 30,5 на сто на годишна база през юни 2025 година (22,7 на сто годишно увеличение през май 2025 г.) и в края на месеца достигат 4,456 млрд. лв. (2 на сто от БВП). Като цяло в края на юни 2025 г. депозитите на неправителствения сектор са 144,544 млрд. лв. (65,8 процента от БВП), като годишното им увеличение е 10 на сто (10,2 на сто годишно повишение през май 2025 година).

Отпуснатите от банките в България потребителски кредити за първи път надхвърлят границата от 20 млрд. лева. По данни на Българската народна банка към края на юни 2025 г. сумата им достига 20,179 млрд. лева, което представлява годишен ръст от 14 на сто. Същевременно жилищните заеми отбелязват още по-силен растеж за последните 12 месеца. Те са се увеличили с над 6 млрд. лева и достигат 28,917 млрд. лева. Това е годишно нарастване от 26,8%, което е леко ускорение спрямо предходния месец май, когато увеличението беше 26,7 процента. Така общата сума на заемите към домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД), достига 51,003 млрд. лева към края на юни - с 20,8% повече спрямо същия месец на миналата година. В тази сума влизат и "други кредити" и овърдрафт. Общият дълг на домакинствата вече съставлява 23,3% от прогнозния БВП на страната. Кредитите към нефинансовите предприятия също нарастват - с 8,8% на годишна база до 50,262 млрд. лева към края на юни (22,9% от БВП). Заемите към финансови предприятия възлизат на 8,877 млрд. лева (4% от БВП), отбелязвайки ръст от 11,7%. Общият размер на кредитите към неправителствения сектор (домакинства, бизнес и финансови компании) достига 110,142 млрд. лева или 50,2% от БВП, като отбелязва годишно увеличение от 14,3%.

Правителството удължи с 28 години концесионният договор на „Проучване и добив на нефт и газ“, част от групата на „Химимпорт“ за находище „Маринов геран“, разположено на територията на общините Кнежа и Оряхово, област Плевен. От компанията посочват като основен мотив за искането наличието на оставащи запаси от суров нефт и природен газ, които при прекратяване на концесията биха останали неиззети. Договорът е сключен през 2004 г. С удължаването на концесията държавата си осигурява допълнителни приходи от добивна дейност, както и възможност за по-пълно оползотворяване на националните подземни ресурси. Паралелно с удължаването, Министерският съвет одобри и промени в обхвата и размера на банковата гаранция, която концесионерът е задължен да предостави. Според новите правила тя трябва да покрива всички задължения по договора, включително бъдещи разходи по рекултивация на терените след края на добива. До момента предоставяната банкова гаранция покриваше само част от рисковете, съгласно регулациите към датата на първоначалното подписване през 2004 г.

Комисията за енергийно и водно регулиране прие изменения и допълнения на Правилата за работа на организиран борсов пазар на природен газ на „Газов Хъб Балкан“ ЕАД /“ГХБ“ ЕАД/ във връзка с въвеждане на клирингови услуги от клирингова къща в качеството й на централен контрагент. Тя ще отговаря за управлението на кредитния риск, клиринга и сетълмента на анонимните сегменти на пазара на „ГХБ“ ЕАД. Други изменения са свързани със задълженията на „ГХБ“ ЕАД, произтичащи от Регламент (ЕС) 2024/1106 относно докладването пред ACER на данните за нареждания и сделки с енергийни продукти на едро. Решението за приемане на промените в Правилата за работа на организиран пазар на природен газ на „Газов Хъб Балкан“ ЕАД ще бъде изпратено за обнародване в „Държавен вестник“.

„Интер Финанс Холдинг“ ЕАД придоби изцяло контрола върху финансовото дружество „Кредитбокс“, след като изкупи дяловете на досегашния съакционер — публичната компания „Алфа България“ АД. С придобиването на 100% от капитала на „Кредитбокс“, „Интер Финанс Холдинг“ обяви намерението си да увеличи капитала на дружеството и да го позиционира като основен играч в областта на факторинг услугите — динамично развиващ се сегмент от небанковото финансиране. Според експерти в сектора факторинг услугите в България набират популярност в последните години, особено като алтернатива на традиционното банково кредитиране. Очаква се инвестициите в тази сфера да нараснат, особено при наличие на технологични решения, които улесняват бързото одобрение и управление на вземания. „Кредитбокс“, с новото си стратегическо направление и предстоящо увеличение на капитала, ще се фокусира върху финансиране на търговски вземания, управление на кредитния риск и подобряване на паричния поток на клиентите си.

Електрохолд Продажби и Пощенска банка стартират съвместна инициатива за насърчаване на използването на устойчива енергия, която улеснява домакинствата и бизнеса в изграждането на покривни фотоволтаични системи, като предлага достъп до преференциално финансиране и цялостно решение от Електрохолд. Новата инициатива предоставя на клиентите на Пощенска банка възможност да се възползват от услугата по изграждане на покривни фотоволтаични инсталации от Електрохолд Продажби в комбинация с финансиране при преференциални условия, осигурено от Пощенска банка. Всеки клиент на банката ще получи и безплатен дистанционен анализ на потенциала за изграждане на фотоволтаична инсталация. Партньорството осигурява пълен набор от услуги – от проектиране, административни процедури и изграждане до въвеждане в експлоатация, както и поддръжка и финансиране на системата и експертни консултации на всеки етап от реализацията на проекта.

Видинската фирма „Тайфун“ е внесла инвестиционното намерение в РИОСВ – Монтана за изграждане на понтонна водноелектрическа централа на река Дунав край Видин. Това е първият подобрен проект в България, чиято планирана мощност е 20 kWh и ще работи в 24-часов режим, целогодишно. Предвидено е ВЕЦ-ът да бъде разположен близо до „Телеграф капията“ на градската крепост „Калето“ (Баба Вида). Проектът се определя като високоиновативен, тъй като ще използва кинетична и гравитационна енергия за генериране на чиста енергия. Инсталацията включва авангардна турбина (генератор), монтирана над повърхността на водата, с дължина 3 метра и ширина 1.5 метра. Тя е разработена и защитена със собствен патент и оптимизира специфичните условия на течението на река Дунав край Видин. Понтонната ВЕЦ е иновативна система за добив на електроенергия, която използва кинетичната енергия на течаща вода – например от големи реки като Дунав – без необходимост от изграждане на язовир, бентове или други тежки хидротехнически съоръжения. Централата е изградена върху плаваща платформа (понтон), която се закотвя стабилно на определено място и върху която се монтират генератор и турбина.

Край Малко Търново има около 50 мегавата солари с три различни собственика. Българската фирма "Тракия МТ", извършва инвестиция в колокирана система за съхранение на енергия към техните фотоволтаици, които са 11 мегавата. Проектът за съхранение на енергия с капацитет 20 MWh е базиран на модулна система на китайската компания Sigenergy, която наскоро пуска прототип на изцяло нов тип батерия с алтернативно оборудване, което е инсталирано до средно голям солар и е почти изцяло финансирано на собствени начала. Използват се литиеви желязо-фосфатни батерии, които са много по-устойчиви от предходните поколения.Соларът на "Тракия МТ" няма дългосрочен договор за покупко-продажба (PPA), каквато е и ситуацията при много централи в страната. Заради това се разчита на свободния пазар, където пък приходите са непрогнозируеми в последните месеци заради нулевите и отрицателни цени. Батерията от своя страна променя изцяло динамиката на финансовите потоци на един солар. Когато цените са отрицателни или мрежовият оператор има нужда да се балансира системата (пазар за вторично регулиране), тогава батерията и ФЕЦ-ът играят ролята на балансиращ инструмент и излизат от ролята си на арбитраж (купува евтино, продава скъпо). Решението дали да се захранва от солара или от мрежата зависи от цената - когато е отрицателна, очевидно батерията има сметка да се зарежда от пазара, но в доста случаи самият солар я захранва. Решението дали ще се прави т.нар. арбитраж зависи от търговците на ток и от внедрени системи с изкуствен интелект, които работят чрез формули. Прототипът SigenStack въвежда модулен подход - заменя обемистите контейнеризирани системи с модулни 12 kWh батерийни пакети. Чрез използването на plug-and-play конектори и монтаж без инструменти се елиминира сложното окабеляване, необходимостта от кранове и тежки машини. Финансовите параметри при новото поколение също са по-добри заради застраховането. Всеки пакет батерии от 12 kWh разполага със защити срещу огън, който е сериозен проблем при застраховането на системите в глобален мащаб. Според вече работещи данни откриването на термични реакции става за секунди и по-бавно се разпространява от големите контейнерни батерии.

Акциите на „Грийн Иновейшън“ АД, което оперира под бранда Hydrogenera, ще започнат да се търгуват на Българската фондова борса (БФБ) от 29 юли 2025 г. Акциите на „Грийн Иновейшън“ ще се търгуват под борсов код HYDR. Размерът на емисията е 4 652 500 броя акции с номинал 1 лев всяка. Индикативната референтна цена за първата търговска сесия е 19,90 лева на акция, като пазарната капитализация на дружеството достига близо 92,6 млн. лева при старта на търговията с акциите. Производителят на електролизатори набра близо 8 млн. лева в края на юни, когато проведе първичното си публично предлагане на БФБ. Компанията продаде 400 хил. нови акции на цена от 19,9 лева на брой. Мениджър на емисията е ИП „Карол“ АД. „Грийн Иновейшън“ е създадено през 2016 г. от Драгомир Иванов. Дружеството е единственият производител на електролизьори на Балканите и разработва собствени технологии за производство, съхранение и използване на зелен водород. Компанията има реализирани над 90 проекта в България, Италия, Турция и Полша. Привлечените средства от публичното предлагане ще бъдат инвестирани в разширяване на производствения капацитет, разработване на нови продукти, навлизане на нови пазари и изпълнение на мащабни индустриални проекти. IPO-то на „Грийн Иновейшън“ е първото на борсата за тази година. Предстои първично публично предлагане на компанията „ИПО Растеж“, акционери в която са БФБ и няколко инвестиционни посредника. Дружеството търси до 11,55 млн. лева от инвеститорите, за да инвестира в IPO-та.

Европейският съюз е събрал през миналата година 33 милиарда евро от ДДС върху електронната търговия, показва доклад, представен от Европейската комисия. Отчита се, че онлайн търговията е в бурен растеж, а промените в европейското законодателство за улеснено събиране на ДДС облекчават търговците. За миналата година общият деклариран ДДС се е увеличил с 6,8 милиарда евро - от 26,3 милиарда евро през 2023 г. до 33,1 милиарда евро през 2024 г., като това представлява годишен ръст от 26 на сто. Над 170 хил. търговци са се регистрирали, за да използват опростените възможности за събиране на данъка, като за 2024 г. увеличението в броя на регистрациите е 16 на сто. Според оценката на комисията данните са свидетелство, че промените от 2021 г. в европейското законодателство са довели до опростяване и намаляване на бюрокрацията, както и на разходите за търговците. Тези изменения са довели също до намаляване на натоварването за данъчните служители. Отчита се, че със законодателните промени отпадна необходимостта за многократна регистрация по ДДС на търговците, които продават стоки и услуги в няколко държави от ЕС. ЕК допълва, че премахването на прага от 150 евро за обмитяване на вноса на стоки ще уеднакви подхода в ЕС и ще намали измамите при трансграничната електронна търговия. Премахването на прага бе предложено от комисията по-рано тази година и още не е одобрено от Съвета на ЕС и Европейския парламент.

Продажбите на вече обитавани жилища в САЩ спаднаха повече от очакваното през миналия месец. Това предполага, че отслабването на американския жилищен пазар може да се задълбочи, тъй като по-високите лихви по ипотеките и икономическата несигурност карат потенциалните купувачи да се въздържат от сделки, съобщи Ройтерс. Продажбите на жилища на вторичния пазар намаляха с 2,7 на сто през юни до сезонно коригиран годишен темп от 3,93 милиона единици, според публикуваните днес данни на Националната асоциация на брокерите на недвижими имоти (National Association of Realtors - NAR). Икономисти, анкетирани от Ройтерс, прогнозираха спад до 4 милиона единици. Правителствените данни миналата седмица показаха, че строителството на еднофамилни жилища в САЩ е намаляло до 11-месечно дъно през юни, докато разрешителните за бъдещо строителство са намалели до повече от двегодишен минимум. Средният лихвен процент по 30-годишните ипотечни заеми с фиксирана лихва се задържа малко под 7 процента тази година, след като Управлението за федерален резерв се въздържа от намаляване на лихвените проценти поради опасения, че протекционистката търговска политика на президента Доналд Тръмп може да подхрани инфлацията. Въпреки че жилищният сектор представлява по-малко от 5 процента от брутния вътрешен продукт на САЩ, той има по-широко въздействие върху икономиката заради свързаните с него покупки на мебели и домакински уреди, наред с други дейности.

Япония ще купи 100 самолета от американския производител "Боинг" (Boeing) и ще увеличи доставките на ориз от САЩ със 75 процента като част от търговското споразумение между Токио и Вашингтон, обяви днес служител на Белия дом, цитиран от Ройтерс. Споразумението включва също така закупуване на американски селскостопански и други продукти на стойност 8 милиарда долара от Япония. Японските поръчки към американски отбранителни компании пък ще се увеличат от 14 милиарда на година до 17 милиарда, добави представителят на американската администрация. Съгласно постигнатото търговско споразумение японските стоки, в това число и на автомобилите внасяни в САЩ, ще подлежат на облагане с мита от 15 на сто.