Компаниите, които отпускат т.нар. „бързи заеми“ в България в периода от януари до март отчитат ръст на кредитирането, при увеличение през всяко тримесечие на миналата година, показват данните от статистиката на Българската народна банка (БНБ). Към 31 март вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 6,817 млрд. лв. (3,2% от БВП) при 5,678 млрд. лв. (2,8% от БВП) преди година. Те се увеличават с 20,1% (1,139 млрд. лв.) на годишна база и с 3,6% (239,7 млн. лв.) на тримесечна. На годишна база продадените кредити са в размер на 160 млн. лв. (в т.ч. 41,1 млн. лв. през първото тримесечие на 2025 г.), а закупените са 2,9 млн. лв., като от януари до март няма извършени покупки на заеми. Размерът на необслужваните кредити е 529,4 млн. лева. Те нарастват с 25,8% (108,7 млн. лв.) в сравнение с края на март 2024 г. и с 11,2% (53,5 млн. лв.) спрямо края на декември миналата година. В края на първото тримесечие на тази година вземанията по кредити от домакинствата и фирмите, които ги обслужват, нарастват на годишна база с 20,7% (801,3 млн. лв.) до 4,675 млрд. лева. На тримесечна база те се увеличават с 3,6% (164 млн. лв.). Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти нараства за една година от 69,4% до 70,1% в края на март тази година. Вземанията по кредити от бизнеса са 1,788 млрд. лв. и се увеличават за една година със 17,7% (269,1 млн. лв.) и с 4,2% (72,7 млн. лв.) за три месеца. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти намалява за година – от 27,2% до 26,8% в края на март.

Индексът на цените на производител в селското стопанство в България за първото тримесечие на 2025 г. се повишава със 7.7% спрямо същото тримесечие на 2024 г., сочат данните на Националния статистически институт. Увеличението се дължи на повишението на индекса на цените на продукцията от растениевъдство - с 13.8%. При индекса на цените на продукцията от животновъдство се наблюдава спад - с 2.0%. През първото тримесечие на 2025 г. спрямо предходната година (на годишна база) цените на селскостопанската продукция се увеличават с 8.1%, като в растениевъдството се повишават с 12.7%, а в животновъдството - с 0.8%. В растениевъдството, през първото тримесечие на 2025 г. спрямо същото тримесечие на 2024 г., най-сериозно поскъпват техническите култури - 29.9%, в резултат от увеличението на цената на слънчогледа с 42.3%. Тенденцията се запазва и спрямо 2024 г. (на годишна база), като увеличението на цените на техническите култури е с 15.2%. В животновъдството, през първото тримесечие на 2025 г. спрямо същото тримесечие на 2024 г., цените на живите животни намаляват с 9.0%, докато цените при продуктите от животновъдството бележат ръст от 6.3%. Спрямо 2024 г. (на годишна база) намаление бележат цените на живите животни - с 6.5%, докато цените на животинските продукти се повишават - с 9.4%. Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за първото тримесечие на 2025 г. е по-нисък с 0.2% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 0.5% спрямо 2024 година (на годишна база). Тук с най-голямо поевтиняване са продуктите за растителна защита (РЗ), които са с 14,9% по-ниски, следвани от торовете - минус 2,2%.

Националната електрическа компания (НЕК) е получила разрешение за ползване на Хидроагрегат №2 на ПАВЕЦ „Чаира“ и завършва финалния етап от възстановяването на съоръжението. НЕК продължава да работи за връщането в експлоатация на останалите хидроагрегати. В началото на 2025 г. компанията подписа с японската корпорация Toshiba договор за ремонт и рехабилитация на хидроагрегати №1, а с австрийския консорциум Voith-ABB за ремонт и рехабилитация на хидроагрегат №3. За да се гарантира устойчива дългосрочна работа на ПАВЕЦ „Чаира“, НЕК инициира процедура за пълна подмяна на хидроагрегати №1 и №4 и получи заявления за участие от пет компании. В момента се извършва оценка на кандидатите, след която предстои провеждане на втори етап от търга.

Компанията за водородни решения „Хидродженера“ (Hydrogenera) планира да осъществи първично публично предлагане (IPO) на Българската фондова борса (БФБ) през лятото на 2025 г., съобщават от компанията за инвестиции в иновативни и стартиращи фирми „ИмПулс Растеж“ АД. „Грийн Иновейшън“ АД е притежател на търговските марки „Хидродженера“ и е част от инвестиционния портфейл на „ИмПулс Растеж“. Мениджър на предлагането е ИП „Карол“ АД. „Хидродженера“ е основана през 2016 г. от инж. Драгомир Иванов. Компанията е специализирана в разработването и производството на високоефективни електролизьори за производство на зелен водород. Дружеството е единственото от България, прието за член на Европейския алианс за чист водород. То е автор на 11 проекта за зелена енергия, добавени като приоритетни в Европейската водородна карта. Компанията вече има над 83 успешно реализирани проекта в България, Турция и Полша, а годишният производствен капацитет достига 20 MW. През четвъртото тримесечие на 2024 г. дружеството е приключило ключови продажби на две системи по 0.5 MWe електролизьори, като паралелно води активни преговори за над 10 нови инсталации и партньорства с компании от различни сектори. С въвеждането на нови европейски регулации за намаляване на въглеродните емисии търсенето на електролизьори в Европа се увеличава драстично. Според основателя на Hydrogenera само в България ще са необходими минимум 300-400 MW електролизьори, за да се изпълнят нормативните актове на Европейската комисия за количествата водород в газопреносната мрежа.

"Алкомет" - Шумен е най-големият български производител на алуминиеви валцови и пресови продукти, като в момента осигурява работа на над 1300 души. Според мажоритарният собственик на "Алкомет" АД Фикрет Индже, през последните две десетилетия компанията е инвестирала над 310 млн. лева в модернизация, технологично развитие и разширяване на производствения капацитет. Само през 2024 г. са вложени над 30 млн. лева, с което увеличен обема на производство и са създадени близо 100 нови работни места. В момента се реализира нов инвестиционен план на стойност 140 млн. лева с хоризонт до 2026 г. Той предвижда разширение на съществуващия Валцов цех 2 с допълнителни 5000 кв. метра и монтаж на нов универсален фолиев валцов стан, с което ще повиши капацитета за валцови продукти.Изгражда се нов леярен цех с високотехнологична линия за леене на рулони, с което ще навлезе в нови сегменти чрез алуминиеви сплави, подходящи за конверторно фолио и фолио за батерии. В Пресов цех ще бъдат инсталирани две нови преси за екструдиране с усилие 2000 т и 4500 т., което ще разшири продуктовото портфолио с решения за соларни паркове, автомобилната индустрия и строителството, като същевременно ще увеличи капацитета и ефективността на производството. В "Алкомет Аутомотив" ще бъде изградена и нова линия за пасивиране, която ще подобри качеството и ще съкрати времето за обработка на алуминиевите компоненти за автомобилния сектор. През изминалата година "Алкомет" е реализирала продажби в размер на 268 млн. евро, като над 95 процента от продукцията е била насочена към чужди пазари.

Едно от водещите русенски предприятия в сферата на металообработването „МБМ Металуърк“ отбеляза 20 години от създаването си. Изпълнителният директор на фирмата Андреа Конто заяви, че ще продължи да работи за развитието на предприятието.„МБМ Металуърк“ е фирма, съществуваща на българския пазар от 2005 г., като част от собствеността на италианската фирма „Мерони“, основана през 1963 г. „МБМ Металуърк“ АД се отличава със своята специализация в проектирането и производството чрез студено щанцоване, лазерно рязане, заваряване, огъване, ЕДМ, фрезоване и прахово боядисване. Работи с международни фирми, обхващащи широка гама от сектори: автомобилостроене, производство на мотоциклети, домакински електроуреди, мебели, градинска техника, части за асансьори, фитнес и вендинг машини. В момента във фирмата работят близо 80 души. Източник: novinata.bg

По обществена поръчка обединение от технологичните компании "Телесис" и "Контракс" е произвело и доставило две безпилотни летателни системи на Министерство на отбраната (МО) на стойност малко под 9 млн. лв. без ДДС. Всяка от тях включва по три самолета и наземна станция за управление. Всяка от безпилотните летателни машини тежи около 50 кг и може да се издигне на височина до около 4500 м. Продължителността на полета без презареждане е до 10 часа. Дроновете са предназначени за разузнаване, целеуказване и оценка на въздействието. Нямат въоръжение, а по един от всяка тройка е оборудван допълнително с високотехнологичен радар за наблюдение на земната повърхност. За производството на шестте безпилотни летателни апарата се стъпва върху разработката отпреди години "Терес-02" на "Телесис". Оттам вече е използвано оборудване на производители от различни страни - има израелски, чешки, американски и т.н. части. Дроновете, с които армията вече разполага, ще се използват за разузнаване, целеуказване и оценка на въздействието. Основната им задача ще е откриването на различни цели, а след това чрез тях ще се коригира огънят на чисто военните системи. Дроновете ще могат да извършват аерофотокартографиране, ще могат да се използват за въздушна фотография и картографиране на големи площи от територията, над която летят. "Телесис" е технологична компания със седалище в Пловдив, фокусирана върху производството на комуникационни, навигационни и авиационни системи, свързани със сигурността и отбраната. Основана е през 1993 г. в Пазарджик, но днес цялата ѝ дейност е в Пловдив. Компанията е била част от проекти в областта на авиацията и отбраната. Компанията адаптира международни технологии и ги интегрира в съществуващи системи, участвала е и в проекти за модернизация на българската армия. В момента освен сегашните дронове за МО не произвежда други летателни машини, но има амбиции да разработи вертикално кацане за "Терес-02". Това ще отмени нуждата от летище при използването на летателната машина. През последните няколко години компанията е със стабилен ръст. Приходите ѝ за 2023 г. са 808 хил. лв., а печалбата 118 хил. Служителите на компанията са десетима. Съдружник в дружеството с 10% е и Атанас Аврамов. "Контракс" е сред големите български системни интегратори в сферата на информационните и комуникационните технологии, а от 2017 г. има интерес и към проекти за модернизация на българската армия. Тогава става официален представител на един от световните лидери в оборудването за отбраната - General Dynamics. рез последните три години "Контракс" отчита годишен оборот от близо 70 млн. лв., като Йорданов посочва, че общите приходи на групата са около 110 млн. лв. Основната част идва от техния системен интеграционен бизнес в ИКТ. Служителите в основното дружество са около 135 души. В управлението е още и брат му Ивайло Йорданов, а според ТР действителен собственик е Йордан Йорданов.

Броят на подадените декларации за фалит от компании в ЕС през първото тримесечие на 2025 г. намалява с 0,9 на сто спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г., отчита Евростат. За същия период регистрациите на нови компании спадат с 5,1 на сто спрямо последното тримесечие на 2024 година. Фалитите на компании са нараснали в повечето сектори на икономиката (най-отчетливо в хотелско-ресторантьорските услуги, информация и комуникации, образование и социални услуги), но са намалели в строителството и транспорта. Най-силно увеличаване на компаниите, подали декларация за фалит през първото тримесечие на 2025 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г., има в Гърция (35,9 на сто), Швеция (22,7 на сто) и Естония (20,4 на сто). За сметка на това най-голям спад на подадените декларации е отчетен в Кипър (-70 на сто), Малта (-66,6 на сто) и Латвия (-21 на сто). Новорегистрираните компании през първото тримесечие на 2025 г. намаляват във всички сектори на икономиката, като най-сериозен спад е регистриран в строителството, търговията, информация и комуникации.
Най-голямо увеличение на новите компании сред страните членки на ЕС през първото тримесечие на 2025 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г. е регистрирано в Кипър (9,8 на сто), Литва (8,9 на сто) и Хърватия (4,2 на сто). Най-голям спад на новорегистрираните фирми има в Нидерландия (-38,4 на сто), Румъния (-32,3 на сто) и Испания (-16,1 на сто). В България новорегистрираните дружества през първото тримесечие на 2025 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г. са намалели с 3,4 на сто, а компаниите, подали декларации за фалит - с 5,9 на сто.

Рейтинговата компания "Мудис" понижи кредитния рейтинг на САЩ с една степен с една степен – от максималния възможен ААА на АА1 с негативна перспектива. "Поредица правителства на САЩ и Конгресът не успяха да се споразумеят мерки за обръщане на тенденцията на големи годишни фискални дефицити и нарастващи лихвени разходи. Не вярваме, че настоящите фискални предложения, които се разглеждат, ще доведат до съществени многогодишни намаления на задължителните разходи и дефицити. През следващото десетилетие очакваме по-големи дефицити, тъй като разходите за социални помощи се увеличават, докато държавните приходи остават като цяло непроменени. От своя страна, постоянните, големи фискални дефицити ще доведат до по-висок държавнен дълг и лихвено бреме. Фискалните резултати на САЩ вероятно ще се влошат в сравнение със собственото им минало и в сравнение с други високорейтингови суверенни държави", пише "Мудис" в мотивите за решението си. Оценката на агенцията означава, че вече и трите големи световни рейтингови компании са свалили американския кредитен рейтинг от най-високата степен. Първи това направиха през 2011 г. "Стандарт енд Пурс". През 2023 г. "Фич" понижи рейтинга на САЩ от ААА на АА+.

През първото тримесечие на 2025 г. китайските банки и застрахователни компании отчетоха стабилно разширяване на активите си. Към края на март общите активи на банковите институции възлизат на 458,3 трилиона юана (около 63,71 трилиона щатски долара), с годишен ръст от 6,7%. Активите на застрахователните институции нарастват с 5,4% и достигат 37,8 трилиона юана от началото на годината до края на март. За периода януари–март търговските банки са реализирали комбинирана нетна печалба от 656,8 милиарда юана, а делът на необслужваните кредити възлиза на 1,51% към края на март. В застрахователния сектор приходите са 2,2 трилиона юана, а разходите по обезщетения и плащания – 827,4 милиарда юана.