Бюджетният дефицит в края на юли е 4.2 млрд. лв., което е 1.96% от БВП, съобщи финансовият министър Теменужка Петкова. Само за месец недостигът в хазната се е увеличил с почти 1 млрд. лв. За юли бе отчетен дефицит от 3.3 млрд. лв. Приходите в бюджета за първите седем месеца на годината са в размер на 46.3 млрд. лв., като ръстът на данъчните постъпления е с 5.4 млрд. лв. повече в сравнение с миналата година. Разходите обаче растат с по-бързи темпове. В края на юли те достигат 50.4 млрд. лв., което е със 17.7% повече от миналата година.

Брутният външен дълг на България в края на юни възлиза на 53,030 млрд. евро, което представлява 47,2 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), сочат предварителни данни на Българската народна банка. Спрямо края на юни 2024 г. дългът нараства с 8,330 млрд. евро, или с 18,6 на сто. Данните показват, че в края на юни краткосрочните задължения са 10,5359 млрд. евро (19,9 процента от брутния дълг, 9,4 процента от БВП) и се повишават с 1,8652 млрд. евро (21,5 процента) спрямо юни миналата година (8,6707 млрд. евро, 19,4 процента от дълга, 8,4 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 42,4941 млрд. евро (80,1 процента от брутния дълг, 37,8 процента от БВП) в края на юни като нарастват с 6,4648 млрд. евро (17,9 процента) на годишна база (36,0293 млрд. евро, 80,6 процента от дълга, 34,7 процента от БВП). Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на юни е 15,460 млрд. евро (13,8 процента от БВП). Спрямо края на юни 2024 г. (10,280 млрд. евро, 9,9 процента от БВП) той нараства с 5,180 млрд. евро (50,4 процента). Той е с най- значителен дял в структурата на външния дълг - 29,2 процента към края на юни при 23 процента към юни 2024 г. Външните задължения на централната банка са 1,9171 млрд. евро (1,7 процента от БВП). Те намаляват с 93,7 млн. евро (4,7 процента) спрямо края на юни миналата година, когато са 2,0108 млрд. евро, 1,9 процента от БВП. Външните задължения на сектор "Други парично-финансови институции" (банки и фондове на паричния пазар) са 9,4817 млрд. евро (8,4 процента от БВП) като се повишават с 2,4392 млрд. евро (34,6 процента) спрямо края на юни 2024 г. (7,0425 млрд. евро, 6,8 процента от БВП). Външните задължения на "Други сектори" са 13,4421 млрд. евро (12 процента от БВП). Те нарастват с 838,7 млн. евро (6,7 процента) спрямо същия месец на миналата година (12,6034 млрд. евро, 12,2 процента от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,7291 млрд. евро (11,3 процента от БВП) в края на юни, което е с 34,2 млн. евро (0,3 процента) по-малко спрямо края на юни 2024 г. (12,7633 млрд. евро, 12,3 процента от БВП).

ВМЗ-Сопот ще създаде съвместно дружество с германския концерн „Райнметал“, в което дяловото участие ще бъде 49% за българската страна и 51% за германската. Изграждането на фабрика за барут и снаряди ще позволи внедряване на стандарти, съвместими с НАТО и Европейския съюз, и ще превърне ВМЗ в доставчик и за съюзническите държави. Заводът ще произвежда 155 мм боеприпаси по натовски стандарт, което ще даде възможност и за превъоръжаване на българската артилерия. Инвестицията ще бъде около 500 млн. евро, осигурени чрез европейския механизъм SAFE под формата на заем с 10-годишен гратисен период и 35-годишен срок на изплащане. Очаква се производството да започне в рамките на три години, а проектът ще открие близо 1000 нови работни места.

От компанията Adriatic Metals обявиха, че Висшият съд на Англия и Уелс е одобрил придобиването ѝ от страна на Dundee Precious Metals (DPM), която добива злато в България, съобщават световните медии. Сделката ще доведе до анулиране на акциите на Adriatic и тяхното отписване от Лондонската фондова борса. В България, компанията е собственик на рудниците Челопеч и Ада Тепе край Крумовград, където добива медно-златна и златна руда. Откритото находище в Югоизточна България се счита за най-старият рудник в Европа. След финализирането на сделката, Dundee ще придобие сребърно-цинковата мина Вареш в централна Босна, която в момента е водещ актив на Adriatic. Компанията също така развива цинково-сребърния проект Рашка в Сърбия, чиято цел е да съживи две бивши производствени мини. Това означава, че на практика собственикът на българските златни находища ще разшири значително влиянието си на Балканите. След приключване на сделката, акционерите на Dundee ще притежават около 75,3% от комбинираната минна компания, докато акционерите на Adriatic ще притежават около 24,7%. От Dundee си осигуриха подкрепа за гласуване от директори и основни акционери на Adriatic, представляващи 37,2% от акциите на Adriatic. Сделката се очаква да приключи окончателно на 3 септември.

Полската верига за детски играчки и облекло Smyk възнамерява да стъпи в България до края на 2026 г. В страната Smyk ще разкрие физически магазини и онлайн платформа с можилно приложение. Същия модел прилага и на досегашните си пазари - Полша, Румъния и Украйна, а от скоро и Словакия. Към края на 2024 г. в Полша веригата управлява 250 магазина, а в Румъния и Украйна те са съответно 33 и 11. Обектите ѝ са разположени основно в големи търговски центрове и ритейл паркове. Веригата е специализирана във всякакви продукти за деца, като предлага от дрехи и обувки до играчки, училищни пособия и аксесоари. През миналата година приходите от продажби на групата достигнат близо 2,3 млрд. злоти (527,4 млн. евро), което е увеличение с приблизително 6% на годишна база. Оперативната печалба, генерирана през 2024 г., възлиза на приблизително 118,9 милиона злоти (27,9 милиона евро), спрямо 62,2 милиона злоти (14,6 милиона евро) година по-рано. Това не е първата полска верига, която поглежда към България. Вече успешно на местния пазар стъпиха Pepco, Sinsay, Reserved, ССС, Mohito, House и Cropp. В България Smyk вече присъства чрез Cool Club - собствената ѝ марка за детско облекло и обувки. Тя отвори през 2022 г. и в момента има по един обект в столичните The Mall и Sofia Ring Mall, както и платформа с мобилно приложение за онлайн поръчки. Полската верига предлага облекла, обувки и аксесоари за деца от 0 до 14 години. Според вътрешни правила магазините ѝ се разполагат на площ между 150 и 300 квадратни метра, като предлагат между 7 и 10 хил. артикула. Те са разпределени в три сектора - за бебета (0-2 г.), за деца (3-8 г.) и за подрастващи (9-14 г.), като във всеки от тях са обособени секции за момчета и за момичета.

Българската транспортно-логистична компания Transpress инвестира 5 млн. лева в роботизация, с което планира да съкрати с над 50% сроковете за обработка на пратките на клиентите. Артикулите могат да бъдат обработени от модерен робот, който ще работи в склада на TRANSPRESS в Индустриален парк София- Божурище. Иновативното решение е внедрено за по-малко от седем месеца и в него са инвестирани 5 млн. лева. То разполага с 18 хил. подвижни кутии, всяка с размери 60 х 40 х 33 см и капацитет до 25 кг., чрез които бързо и точно могат да се разпределят и управляват продукти и стоки от всякакъв вид. Т. нар. пикинг робот е от последно поколение и е първият по рода си, който ще се използва от логистична компания у нас. Продуктите се зареждат в подвижните кутии и се входират в системата с техните бар кодове. Така при заявка за експедиране роботът ги открива за секунди и ги подава към пикинг станциите на изхода, за да бъдат транспортирани към определената дестинация. Роботът има капацитет да извършва над 500 операции на час, като е разположен на 18 нива. Всички тестове на новия пикинг робот са преминали успешно и той вече работи по реални бизнес задачи. Внедряването на роботизираната система е част от цялостната политика на компанията за инвестиции в иновативни решения за транспортно-логистичните дейности – от дигитализация и модерен софтуер за управление на склада и автопарка, през електрически бусове и камиони до използването на изкуствен интелект.

Албена Георгиева е новият управител на "Билла България", която идва от "Билла Словакия", където е заемала позицията главен оперативен директор. От април 2025 начело на "Билла България" бе временният управител Димитър Пешев, който замени тогавашния мениджър на веригата Вигинтас Шапокас. Албена Георгиева започва криерата си в "Билла България" (BILLA) през 2009 г. като ръководител "Свеж асортимент", а пет години по-късно става търговски директор на компанията. "Билла България" е първата международна верига супермаркети на българския пазар, навлязла през 2000 г. с откриването на първия си магазин на 5 октомври в София. Компанията е собственост на международния търговски и туристически концерн REWE Group, базиран в Кьолн, Германия. Към момента "Билла" е веригата с най-голям брой супермаркети в страната - близо 170 в над 50 населени места. За 2023 г. веригата отчита над 1.196 млрд. лв. приходи (15.32% ръст спрямо 2022) и 12.6 млн. лв. загуба. Заетите в компанията са над 5000. "Билла" е трета по приходи сред веригите, след "Лидл" и "Кауфланд".

Приходите на „Доверие Обединен Холдинг“ АД от Молдова отново растат и формират близо 60% от общите приходи на групата през първата половина на 2025 г. Приходите на групата от Молдова, където тя притежава втората по големина банка в страната BC Moldindconbank S.A.,се увеличават с 23% до 195,65 млн. лева към края на юни от над 159 млн. лева към края на юни 2024 г. Същевременно приходите от България намаляват с над 4% до 124,1 млн. лева от 129,8 млн. лева. Компанията вече не отчита приходи от застрахователна дейност, след като през февруари приключи сделката за продажбата на дъщерното си дружество „Обединен здравноосигурителен фонд Доверие застрахователно акционерно дружество“ ЕАД („ОЗОФ Доверие“) на „Дженерали ЦИЕ Холдинг Б.В.“. Продажната цена е 22 млн. лева. Общите приходи на дружеството към края на юни възлизат на над 340,2 млн. лева при близо 289,5 млн. лева към края на юни 2024 г., или са с близо 18% повече на годишна база. Разходите на компанията за полугодието се свиват до малко под 243 млн. лева от 245,3 млн. лева година по-рано. Печалбата след данъци на „Доверие Обединен Холдинг“ се увеличава над два пъти до над 87,2 млн. лева за полугодието от над 38,1 млн. лева за полугодието на 2024 г. Като се отчете малцинственото участие, нетната печалба нараства 2,5 пъти на годишна база до над 71,7 млн. лева от 28,3 млн. лева.

Равнището на безработицата в ЕС е било 5,9 на сто през юли 2025 година. Това представлява спад спрямо отчетените през юни 2025 г. и юли 2024 г. 6 на сто. Безработицата в еврозоната също се е понижила - до 6,2 на сто спрямо отчетените 6,3 на сто през предходния месец и 6,4 на сто през юли 2024 г. Това съобщи европейската статистическа служба Евростат. За България обаче, безработицата през юли е достигнала 3,7 на сто - повишение спрямо предходния месец, когато тя бе на ниво от 3,6 на сто. Все пак, безработицата у нас се понижава спрямо отчетените 4 на сто през юли 2024 година. По оценки на Евростат 13,025 милиона души в ЕС, от които 10,805 милиона в еврозоната, са били безработни през юли 2025 година. В сравнение с юни 2025 г. безработните са намалели със 165 000 души в ЕС и със 170 000 в еврозоната. В сравнение с юли 2024 г. безработните са по-малко със 105 000 и в ЕС и със 161 000 в еврозоната. В България без работа са били 112 000 души - с 3000 повече от предходния месец и с 9000 по-малко спрямо юли 2024 година. Сезонно изгладените данни показват, че най-високо е нивото на безработицата през юли в Испания - 10,4 на сто, Финландия - 9,5 на сто и Швеция - 8,7 на сто. Най-ниско е в Малта - 2,6 на сто, Чехия – 2,8 на сто и Словения - 2,9 на сто. През седмия месец на годината 2,801 милиона млади хора (на възраст под 25 години) са били безработни в ЕС, от които 2,227 милиона - в еврозоната. През юли 2025 г. равнището на младежката безработица е 14,4 на сто в ЕС, спад спрямо юни (14,8 на сто), и 13,9 на сто в еврозоната, което представлява също спад от 14,3 на сто спрямо предходния месец. В сравнение с юни 2025 г. младежката безработица e намаляла с 81 000 души в ЕС и с 64 000 души в еврозоната. В сравнение с юли 2024 г. младежката безработица е намаляла със 189 000 души в ЕС и със 155 000 в еврозоната. За България Евростат отчита младежка безработица през юли от 16 на сто, което е ръст спрямо отчетените през юни 15 на сто и по-сериозно увеличение спрямо седмия месец на 2024 г., когато бе 14,4 на сто.

Брутният вътрешен продукт (БВП) в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се увеличава с 0,4% през второто тримесечие на 2025 г., спрямо 0,2% през предходното тримесечие, според предварителните оценки. Това бележи завръщане към относително стабилните темпове на растеж от около 0,4% до 0,5%, наблюдавани през предходните тримесечия. Подобно увеличение е регистрирано и в икономиките от Г-7, където растежът на БВП се ускорява от 0,1% до 0,4%. Приносът на държавите за това ускорение обаче варира значително. САЩ допринасят най-много за икономическия растеж на ОИСР през второто тримесечие на 2025 г., като растежът на БВП се възстановява до 0,7% през второто тримесечие на 2025 г., след свиване от 0,1% през първото тримесечие. Възстановяването се дължи до голяма степен на рязък спад от 10,3% на вноса на стоки от САЩ през второто тримесечие, след скок от 11,0% през първото тримесечие, вероятно повлиян от очакваните промени в търговските мита. В същото време ликвидацията на натрупаните през първото тримесечие запаси (вероятно свързана и със скока на вноса през първото тримесечие), забавя растежа през второто тримесечие. Сред останалите икономики от Г-7, Франция и Япония отбелязват по-скромни подобрения, като растежът на БВП се повишава от 0,1% на 0,3% и в двете държави. За разлика от това, растежът на БВП в Канада спира след 0,5% увеличение през първото тримесечие, а в Обединеното кралство растежът се забавя от 0,7% на 0,3%, до голяма степен заради свиване на инвестициите с 1,1% през второто тримесечие, след 2,0% растеж през първото тримесечие. Растежът на БВП става отрицателен в Германия и Италия, като спада от 0,3% през първото тримесечие и в двете страни до -0,3% и -0,1% съответно през второто тримесечие. Свиването на германския БВП през второто тримесечие се дължи главно на спад в износа на стоки (-0,6%, след 3,0% през първото тримесечие). В останалата част от ОИСР ситуацията е подобна. От 23-те държави с налични данни, 13 регистрират по-високи темпове на растеж в сравнение с първото тримесечие на 2025 г. Ирландия регистрира най-рязко забавяне, като БВП се свива с 1,0% през второто тримесечие, след значително увеличение от 7,4% през първото, до голяма степен обусловено от увеличения износ за САЩ. За разлика от това, Дания отбелязва забележим обрат от -1,3% до 1,3%. На годишна база растежът на БВП на ОИСР остава непроменен през второто тримесечие в сравнение с първото тримесечие, на ниво от 1,7%. САЩ регистрират най-високото годишно увеличение (2,0%, също непроменено спрямо първото тримесечие), а Германия регистрира най-ниското (0,2%).

Активността на промишления сектор в Китай се понижава за пети пореден месец през август, макар и с по-слаб темп, отколкото през предходния месец, сочат най-новите данни на китайската статистика. Това предполага, че производителите в азиатската страна очакват по-голяма яснота по отношение на търговското споразумение между Пекин и Вашингтон, докато вътрешното търсене остава слабо, съобщи Ройтерс. Официалният индекс на мениджърите по доставките (PMI) в промишлеността на Националното статистическо бюро (NBS) на Китай се увеличава леко до 49,4 пункта спрямо 49,3 пункта през юли. Така показателят остава под границата от 50 пункта, разделяща растежа от свиването на активността за пети пореден месец. Средната оценка в анкета на Ройтерс сред икономисти беше за малко по-голям ръст - до 49,5 пункта. Активността в някои ключови сектори на китайската икономика обаче продължи да нараства през август. Индексът на мениджърите по доставките в високотехнологичните производители се задържа на нива от 51,9 пункта, допълва Синхуа. Китайската икономика е изправена пред някои проблеми, като спад в сектора на недвижимите имоти, затруднения на пазара на труда, силно задлъжнели местни власти и екстремни климатични условия. Някои икономисти твърдят, че тези предизвикателства могат да попречат на целта на Пекин за растеж на икономиката от около 5 процента тази година. В същото време активността на непроизводствения сектор, който включва услугите и строителството, се разширява с по-бързи темпове, като се повиши до 50,3 пункта през август в сравнение с 50,1 пункта месец по-рано. Композитният индекс на мениджърите по доставките, обхващащ компаниите от промишления и непроизводствения сектор, расте до е 50,5 пункта през август в сравнение с 50,2 пункта през юли. Икономиката на Китай се разширява с по-слаб темп през настоящото, трето тримесечие, след като регистрира ръст от 5,2 на сто през тримесечието от април до юни. Слабото вътрешно търсене и охлаждането на пазара на недвижими имоти се явяват основна причина за забавянето, заяви Чжъвей Чжан, президент и главен икономист в "Пинпойнт асет мениджмънт" (Pinpoint Asset Management). Макар китайският износ през юли да надмина очакванията, ръстът се дължеше на скок в доставките за Югоизточна Азия. Китайските износители се опитват да увеличат пазарния си дял в региона на фона на опасенията, че ще загубят достъпа си до американския пазар. По-рано този месец САЩ и Китай удължиха с още 90 дни митническото примирие помежду си, съгласно което китайските стоки се облагат с 30-процентови американски мита, а американските стоки за Китай – с мита от 10 процента.