Средната банкова такса за разкриване на разплащателна сметка от физически лица в офис на банка в България достига 4,65 лева без издаване на дебитна карта и 3,49 лева с издаване на дебитна карта към сметката. По данни на Българската народна банка (БНБ) средният размер на таксата за обслужване на разплащателна сметка в офис на банката достига 4,20 лева на месец, като същата услуга, но с издадена дебитна карта, се таксува средно 2,81 лева на месец. Закриването на разплащателна сметка в офис, открита до 6 месеца от датата на закриване, се таксува средно с 4,14 лева. Внасяне на средства по разплащателна сметка в офис на банката се таксува средно с 1,91 лева за суми до 3009 лева или средно с 0,27 на сто от внесената сума (мининум 2,81 лева) в зависимост кой подход на таксуване прилага съответната банка. Тегленето на пари в брой (до 1000 лева) от разплащателна сметка на каса в офис на банката у нас струва средно 4,04 лева или средно 0,67 на сто от сумата (минимум 6,73 лева) в зависимост от подхода на банката. Тегленето на пари в брой с дебитна карта на банкомат, обслужван от банката, издала картата, се таксува средно с 0,39 лева или средно 0,14 на сто от теглената сума (минимум 0,30 лева) в зависимост от метода на съответната банка. Средната такса за теглене на пари в брой с дебитна карта на банкомат, обслужван от друга банка, възлиза на 1,17 лева или средно 0,18 на сто от сумата (минимум 1,43 лева) в зависимост от прилагания метод за таксуване на съответната банка. Средната такса при плащане по директен дебит към сметка при същата банка възлиза на 3,51 лева, а при плащане към сметка при друга банка - средно 5,22 лева. Настоящият среден размер на таксите, предоставяни по разплащателни сметки на потребители, е изчислен на база информация към 31 декември 2024 г., подадена от 17 банки и клонове на банки, извършващи дейност на територията на страната и предоставящи платежни услуги на потребители.

Медианната възраст на населението на Европейския съюз достига 44,7 години към 1 януари 2024 г., съобщи европейската статистическа агенция Евростат. Сред страните членки на ЕС с най-голяма медианна възраст на населението е Италия (48,7 години), България (47,1 години) и Португалия (47,1 години), а с най-малка Ирландия (39,4 години), Люксембург (39,7 години) и Малта (39,8 години). За периода 2014 – 2024 г. медианната възраст в ЕС расте с 2,2 години. Увеличения са регистрирани във всички страни от ЕС, с изключение на Малта (-0,7 години) и Германия (-0,1 години). За периода застаряването на населението е най-силно изразено в Гърция, Италия, Португалия и Словакия, като медианата възраст там се увеличава с 4 години. Средната възраст в Кипър, Испания и Полша се е увеличила с 3,8 години. Към 1 януари 2014 г. в България медианната възраст на населението е била 43,7 години или с 3,4 години по-малко, отколкото през 2014 г. ,когато страната ни също е била сред трите страни от ЕС с най-застаряло население - след Германия (45,6 години) и Италия (44,7 години),. За сравнение, в началото на века – към 1 януари 2000 година медианната възраст на българското население е била 39,1 години. Тогава медианната възраст на населението е била по-висока в Италия (40,1 години), Сърбия (41,1 години), Германия (39,8 години), Швеция (39,3 години) и Финландия (39,2 години), сочат данните на Евростат.

Консорциум с участието на Eldrive и водещ партньор E.ON получава финансиране от ЕС в размер на 45 млн. евро за разширяване на публичната инфраструктура за зареждане на електрически автомобили и товарни превозни средства в Европа. Проектът DRIVE-E е един от 39-те избрани от Европейския съюз за разработване на инфраструктура за алтернативни горива. По него ще бъдат инсталирани общо 1400 нови публични зарядни точки до края на 2027 г., включително и 430 точки за зареждане на тежкотоварни автомобили, всяка от които с капацитет от 350 kW или повече. Проектът ще се изпълнява в 13 държави от ЕС и ще допринесе значително за електрификацията на европейския товарен и пътнически транспорт. Партньори по проекта DRIVE-E Eldrive, E.ON и Západoslovenská energetika, a.s. (ZSE), член на групата E.ON ще изградят мрежа от зарядни точки за леки автомобили, лекотоварни и тежкотоварни търговски превозни средства по основните трансевропейски маршрути за превоз на товари. Тя ще включва места, специално предназначени за зареждане на камиони, както и смесени локации за камиони и леки автомобили. Друг фокус на проекта е да допълни и разшири съществуващата мрежа за автомобили в областите, в които липсва достатъчно налична инфраструктура. Планираните зарядни точки ще бъдат разположени на повече от 250 локации в Германия, Австрия, Дания, Италия, Нидерландия, Швеция, Литва, Чешката република, Унгария, Полша, Румъния, България и Словакия. В България по този проект ще бъдат изградени около 100 нови зарядни точки, а в Румъния близо 500.

Най-голямата българска компания за техническа поддръжка на самолети от гражданската авиация - "Електра транс глобъл", изглажза един от най-големите хангари за техническа поддръжка на самолети със 7 линии на летище Бургас с прилежащ перон, работилници, учебен център, офиси, паркинги и други съоръжения. Инвестиция за 120 млн. лв. и 1500 работни места. Така бургаската база за техническо обслужване на "Електра транс глобъл" ще стане втората по големина след тази в София на германския гигант Lufthansa Technik, която е с 8 линии. За "Електра" това ще е втората й база, като от 2016 г. българската компания работи във Варна. Заедно с 3-те си линии там тя ще се нареди под номер 1 (поне докато Lufthansa Technik не разшири своята). Към момента Electra Airways очаква 12-ия си самолет, а приходите й за 2023 г. са 135 млн. лв. Изпълнява чартърни и ACMI полети, т.е. самолетът се предоставя с екипажи, техническо обслужване и застраховка да лети по линиите на авиокомпаниите и на техните туроператори. От начало на 2023 г. българското дружество си има и чужди партньори, като заедно основат Vectr Group. В обединението има четири компании с различна дейност. Две от тях са "Електра транс глобъл" и "Електра еъруейс". Следват туроператорът Classic Air, с офиси в Тел Авив и в Италия, и ирландският лизингодател Maverick Horizon, които купуват самолети и ги предоставят на Electra Airways да лети с тях. Ирландската компания участва към момента като съсобственик в двете български дружества. Плановете са за 1500 работни места, като първият етап ще започне с 500. След договора за земята в Бургас сега стартират процеси във всички посоки. Проектът ще отнеме около 3 години, като трябва да се премине през промяна на статута на земята, съгласуване на архитектурните планове, а самото строителство ще е между 9 месеца и година. В момента "Електра транс глобъл" е сертифицирана за техническа поддръжка на Airbus А320, очаква и сертификат за по-новите neo. Има сертификат за Boeing 737 Classic и New Generation и работи за получаване на сертификат и за по-новия MAX. Следващата стъпка предвижда една линия и за по-големи самолети Airbus А330, Airbus А350. Предвижда се и завод за ремонт на самолетни двигатели. В момента ETG Maintenance има в София работилница за ремонт на самолетни компоненти, основно самолетни спирачки, самолетни джанти, пързалки за евакуация, спасителни жилетки, акумулаторни батерии, седалки и т.н. Във Варна в момента тече и процес на изграждане на работилници за ремонт на композитни елементи от самолета, което се съгласува с Fraport. Компанията има и още планове за Варна. Базата за техническо обслужване там не е нейна собственост, но на 1 януари е подписан нов 10-годишен договор с Fraport. Компанията възнамерява там да увеличи линиите от 3 на 5. В авиокомпанията вече има 500 - 600 души, а в мейтънънс дружеството - около 220 - 230. Тази година авиокомпанията ще лети с между 55 и 60 екипажа. Догодина ще са нужни между 85 и 90, защото плановете са за още ръст и 15 самолета през 2026 г.

Компанията "Три-Уол България", част от "Три Уол" (Tri Wall) получи сертификат клас "А" за инвестицията си в "Тракия икономическа зона" (ТИЗ). Тя е в размер от над 60 млн. лева и е за изграждане на нов завод за велпапе и опаковки. Очаква се инвестицията да открие 150 работни места. "Три-Уол България" ЕООД е част от компанията, което ще изпълнява инвестиционния проект. Сертификатът се издава от МИР по реда на Закона за насърчаване на инвестициите и чрез него инвеститорът може да се възползва от административни или финансови стимули. Министерството на иновациите и растежа сключи с инвеститора и Община Марица, на чиято територия се намира инвестицията, договори за изграждане на техническа инфраструктура. Авансово на Общината са предоставени 4 млн. лв. за прилагане на насърчителната мярка от МИР. Дружеството "Три-Уол България" ЕООД е част от азиатската компания "Три Уол" (Tri-Wall), специализираща в опаковъчната индустрия. Дейността й е фокусирана основно върху производството, дистрибуцията и търговията с велпапе и други опаковъчни продукти.

Министърът на транспорта освободи шефът на "Холдинг Български държавни железници" Георги Друмев и Юлия Евгениева Варадинова-Милкова, която е член на съвета на директорите. В борда на директорите са назначени Георги Велков, като независим член и Кирил Костадинов, които заемат длъжностите до провеждане на конкурсна процедура. От предишните трима членове на борда остава само Любен Нанов, който е бивш шеф на холдинга, на "БДЖ Пътнически превози" и на Изпълнителната агенция "Железопътна администрация", като два пъти е уволняван от постовете си. Съветът на директорите освободи Друмев като изпълнителен директор и избра Георги Велков за председател на борда, а за изпълнителен директор - Кирил Костадинов. Министърът на транспорта е освободил двама от членовете на управителния съвет на Национална компания "Железопътна инфраструктура" - Емилия Никова и Васко Балабанов. На тяхно място са назначени Тодор Василев и Йордан Върбанов. Управителят Александър Вецков, който бе назначен след катастрофата на двата товарни влака, остава на поста си.

„Бии смарт текнолоджис“ АД затваря румънското си дружество след прекратяване на ключови партньорства. Първоначалната стратегия на „Бии смарт“ е предвиждала изграждане на потребителски пазар, с който да се подпомогне развитието на B2B сегмента (Business to Business) на компанията, но предвид обстоятелствата развитието на бранда е станало много по-скъпо и трудно. Причина за изтеглянето от Румъния е отказът на голяма търговска верига от сделка за дистрибуция с компанията след промяна на мениджърския състав. Вследствие на това от „Бии смарт текнолоджис“ прехвърлят B2B сделките и наличностите от Румъния в България. За последната година акциите на „Бии смарт текнолоджис“ поевтиняват с 49%, а пазарната капитализация възлиза на близо 2,5 млн. лв.

Брутният вътрешен продукт (БВП) в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се е повишил с 0,3% през четвъртото тримесечие на 2024 г., малко по-малко спрямо 0,5% през предходното тримесечие, според временните оценки. Тримесечните темпове на растеж на БВП на ОИСР остават относително стабилни през последните две години. Общият темп на растеж на БВП се забавя и в Г-7 през четвъртото тримесечие на 2024 г. от 0,5% на 0,4%, отразявайки смесена картина сред страните от Г-7. Растежът се свива във Франция от 0,4% на -0,1%, а в Германия от 0,1% на -0,2%. Свиването във Франция отчасти отразява връщането към нормалните икономически условия след Олимпийските и Параолимпийските игри в Париж, които стимулираха растежа през третото тримесечие, както се съобщава от френската статистическа служба. Основните фактори, които натежават върху растежа на Франция, са повишаването на вноса на стоки (+0,6%) през Q4, в сравнение със свиване от 0,6% през Q3, и намаляването на запасите. В Германия основната причина за забавянето е, че „износът е значително по-нисък в сравнение с предходното тримесечие“, според предварителната информация, публикувана от германската статистическа служба. Растежът се забавя в САЩ от 0,8% на 0,6%, воден от спад в инвестициите (без промяна през Q4 след ръст от 0,7% през Q3) и свиване на износа с 0,2% (след ръст от 2,3% през Q3). БВП на Италия остава стабилен през последните две тримесечия. За разлика от това, растежът се ускорява значително в Япония, от 0,4% на 0,7%, главно отразявайки положителния принос от нетната търговия (износ минус внос), като вносът на стоки намалява с 2,4% през Q4. Ръстът се увеличава незначително в Канада (от 0,3% на 0,4%) и Обединеното кралство (от 0,1% на 0,2%). Сред другите икономики на ОИСР, за които има налични данни, Ирландия регистрира най-голям спад на БВП през Q4 (-1,3%), следвана от Мексико и Норвегия (-0,6% и в двете страни). Португалия регистрира най-висок темп на растеж на тримесечна база през Q4 (1,5%), следвана от Коста Рика (1,4%) и Полша (1,3%). Първоначалните годишни оценки показват, че растежът на БВП на ОИСР леко се е забавил до 1,7% през 2024 г. в сравнение с 1,8% през 2023 г. Сред 28-те държави от ОИСР, за които има данни, 5 регистрират свиване на БВП през 2024 г. Растежът се забавя в 10 държави и се ускорява в 13 държави, като Коста Рика регистрира най-висок годишен растеж през 2024 г. (4,3%).

Amazon надмина Walmart по тримесечни приходи за първи път в историята, пише Quartz. Онлайн гигантът отчете по-рано този месец приходи от 187,8 милиарда долара през четвъртото тримесечие. Това надмина продажбите на Walmart за същия период, които възлизат на 180,5 милиарда долара. Въпреки това, водещата позиция на Amazon може да не се запази дълго. Анализаторите прогнозират, че Amazon ще отчете годишни продажби от 700,8 милиарда долара, според FactSet. За Walmart се очакват продажби от 708,7 милиарда долара за текущата фискална година, приключваща през януари. Победата на Amazon не се дължи непременно на това, че продава повече дрехи и чорапи от Walmart. Приходите на основаната от Джеф Безос компания включват облачни изчисления и рекламни услуги - области, в които Walmart има значително по-малко опит. Walmart наскоро навлезе в конкурентното онлайн пространство, а физическите супермагазини стават все по-скъпи за поддръжка с нарастването на заплатите на служителите и разходите за инвентар. Така веригата превръща големите си магазини в хиперлокални центрове за изпълнение на поръчки, тъй като потребителското търсене на онлайн пазаруване продължава да расте.

През 2024 година Китай за първи път изпревари Русия по брой работещи предприятия с чужд капитал в Узбекистан, сочат данните на Статистическата агенция. През изминалата година броят на компаниите с китайско участие се е увеличил с 43,6%. Към 1 януари 2025 г. в републиката работят 14 871 предприятия с чуждестранни инвестиции, показват сметките на Агенцията. През изминалата година броят им се е увеличил с 5,8%, което се равнява на 818 броя. От тях 3965 представляват партньорства, а 10 906 са чуждестранни. Китай заема първото място</strong> по брой компании с чужд капитал - 3357 компании, или с 1020 (43,6%) повече от 2023 г. Това е рекорден ръст на работещите чуждестранни предприятия за годината. Все пак, това не е изненада, тъй като през последните години Китай разшири присъствието си в Узбекистан с по-бавни темпове. По-специално през 2020 г. техният брой се е увеличил със 147, през 2021 г. - със 128, през 2022 г. - с 214, през 2023 г. - със 196. Второто място е за досегашния лидер Русия. На годишна база броят на фирмите с руски капитал намалява с 3,5% - от 3044 на 2937 единици. Това, оказва се, е тенденция, тъй като през 2023 г. също има намаление със 112 компании. През 2022 година, когато Русия започна войната в Украйна и се сблъска с многобройни санкции от чужди държави, тя драстично разшири присъствието си в Узбекистан. Тогава броят на компаниите с руско участие се увеличи с 847, което бе осезаем ръст на фона на предишни години, в които се отчиташе увеличение от около и малко над 200. Други страни също показват намаление на броя на работещите предприятия, като сред тях с най-сериозен спад е Южна Корея (-12,5%). Останалите са Турция (-3%), Казахстан (-2,2%) и САЩ (-2,9%). Представителките на ОНД пък бележат лек ръст. Например броят на компаниите от Таджикистан се е увеличил до 314 (+12,9%), от Азербайджан до 263 (+11%), а от Киргизстан до 287 (+2,9%).