Цигарите в България поскъпват с 40-50 стотинки от 1 май 2025 г. Причината за това са вдигнатите акцизи на тютюневите изделия в Бюджет 2025. Акцизите на тютюневите изделия се вдигат за втори път тази година. Първото повишение беше през месец януари, когато минималният акциз за 1000 къса цигари стана 202 лв. С новия бюджет за 2025 година правителството реши предвидените за 2026 г. ставки да влязат в сила още от 1 май тази година. Така общото повишение на цените на цигарите тази година ще е над 10%. Така 1000 къса цигари ще се облагат с 210 лева, вместо с 202 лева. Повишението при акциза e с над 13 на сто.

През февруари 2025 г. се запазва тенденцията на по-бързо нарастване на банковите кредити за домакинствата (с 20,7% спрямо година по-рано) спрямо растежа на депозитите (с 12,2%), показват данни на Българската народна банка (БНБ). В края на февруари депозитите на неправителствения сектор в българската банкова система са в размер на 141,915 млрд. лева (66,4% от БВП), като годишното им увеличение е с 11,1% след растеж с 9,9% през януари. Депозитите на нефинансовите предприятия са в размер на 47,021 млрд. лева (22% от БВП), нараствайки на годишна база с 9,2% след тяхно повишение с 8,1% през предходния месец. В същото време депозитите на финансовите предприятия намаляват с 8,7% на годишна база след повишение с 10,6% през първия месец на 2025 г., достигайки 4,177 млрд. лева (2% от БВП). В края на февруари депозитите на домакинствата и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата) са в размер на 90,717 млрд. лева (42,4% от БВП), като се повишават на годишна база с 12,2% след растеж с 11,9% през януари 2025 г. В същото време кредитите за неправителствения сектор през втория месец на 2025 г. са в размер на 105,732 млрд. лева (49,5% от БВП), като нарастват на годишна база с 15,3% след повишение с 15,4% в началото на годината. Кредитите за нефинансови предприятия се повишават през февруари с 11,1% на годишна база след повишение с 11,5% месец по-рано, като достигат 49,775 млрд. лева (23,3% от БВП). Кредитите за домакинства и НТООД през февруари 2025 г. пък са в размер на 47,55 млрд. лева (22,2% от БВП), като спрямо същия месец на 2024 г. те се увеличават с 20,7% след повишение с 20,8% през януари 2025 г. През февруари жилищните кредити са за 26,473 млрд. лева и нарастват на годишна база с 29% (при годишно увеличение с 29,3% месец по-рано), докато потребителските кредити през втория месец на 2025 г. възлизат на 19,216 млрд. лева и са с 11,7% над нивата от февруари 2024 г. след тяхно повишение с 11,9% през януари 2025 г. През февруари 2025 г. кредитите, предоставени на финансови предприятия, са в размер на 8,407 млрд. лева (3,9% от БВП), нараствайки на годишна база с 12% след тяхно повишение с 10,7% през януари.

Турция е един от водещите и ключови външнотърговски партньори на България. Двете страни имат много добри съседски и партньорски отношения. Доказателство за това са и данните за 2024, според които двустранният стокообмен отбелязва своеобразен връх и възлиза на рекордните стойности от 7,7 млрд. евро, като отчита ръст от 15.6 % спрямо 2023 г. За 2024 г. експортът ни за Турция възлиза на 6,7% от общия износ на България и това прави южната ни съседка един от водещите пазари за износ на български стоки. Турските инвестиции в България са над 2,6 млрд.евро, като над 2500 турски компании оперират у нас.

Тракия икономическа зона е привлякла към региона на Пловдив над 200 компании, реализирали над 3.5 млрд. евро инвестиции и открили над 45 000 работни места. Зоната, която е двигателят на икономическия напредък на областта през последните 15 години, обединява шест индустриални зони – „Марица“, „Раковски“, „Куклен“, Индустриален парк „Пловдив“, Парк „Иновации“, Агроцентър „Калояново“. Благодарение на успешното публично-частно партньорство от 1996 г. досега, ТИЗ е привлякла в региона над 200 компании в региона, реализирани са над 3.5 милиарда евро инвестиции и са открити над 45 000 работни места. Тази година са привлечени нови инвеститори от Япoния, Kитaй, Гepмaния и Бългapия. B мoмeнтa ce cтpoят няколко нoви зaвoда. Япoнcĸи пpoизвoдитeл нa oпaĸoвĸи oт xapтия и ĸapтoн щe инвecтиpa нaд 60 милиoнa лeвa в нoво предприятие, ĸaтo, cпopeд плaнoвeтe, пpoeĸтът щe бъдe зaвъpшeн и пycнaт в eĸcплoaтaция дo cpeдaтa нa 2026 г. Бългapcĸoтo пoдpaздeлeниe нa гepмaнcĸaтa Ѕсhnеіdеr Еlесtrіс paзшиpявa зaвoдa cи cлeд нoвa инвecтиция в paзмep нa 15 милиoнa eвpo. Пapтньop нa Теѕlа и Vоlvо – ĸитaйcĸoтo дpyжecтвo ZЅ Еurоре, щe pacтe в Eвpoпa oтнoвo блaгoдapeниe нa зaвoд ĸpaй Πлoвдив. Cpeд инвecтитopитe в „Tpaĸия иĸoнoмичecĸa зoнa“ влизa и бългapcĸaтa ĸoмпaния „Cмapт Πayъp Гpид“, ĸoятo вeчe cтpoи нoв зaвoд зa oĸoлo 25 милиoнa лeвa. Фaбpиĸaтa щe пpoизвeждa тpaфoпocтoвe, eлeĸтpичecĸи тaблa, ĸoмплeĸтни paзпpeдeлитeлни ypeдби зa cpeднo и ниcĸo нaпpeжeниe, а в нея ще работят 150 души.

5 месеца, след като откри първия си български завод в Бургас, International Armored Group вече произвежда първа серия бронирани машини Guardian Xtreme в него. Става дума за устойчиво на мини и обстрел превозно средство, което може да превозва 10-12 войници с пълно бойно снаряжение в рамките на бойни и наблюдателни мисии за целите на отбраната и борбата с организираната престъпност. Допълнително може да се монтира дистанционно управляема бойна установка, инфрачервена система за нощно виждане, гранатомет и други. Заради изключително богатия набор от възможни конфигурации, цената на Guardian Xtreme варира от 1 млн. евро до 15 млн. евро. Компанията се е договорила за съвместни разработки с Института по отбрана "Цветан Лазаров" и Военна Академия "Г. С. Раковски" за научни разработки и съвместни проекти. Вече има и конкретни перспективни изделия, които са плод на общите усилия с фирми от отбранителната ни индустрия. Това са 120, 82, 81-мм самоходни минохвъргачки, 107-мм реактивна система за залпов огън, бронирани автомобили с противотанкови управляеми комплекси и разузнавателни автомобили.

Започна изграждането на новия високотехнологичен болничен комплекс "Сърце и Мозък" в Кърджали. Болницата ще разполага с над 370 легла, разпределени в 20 отделения, включително родилно отделение, педиатрия и неонатология. В изграждането на болницата ще бъдат инвестирани 60 млн. лв. , а за оборудване, квалификация и обучение на лекари още допълнително 40 млн. лв. за оборудване.

United Media, водещата медийна компания в Югоизточна Европа, обяви назначаването на Красимира Хаджийска за главен изпълнителен директор на Нова Броудкастинг Груп. През последните години Хаджийска заемаше длъжността главен оперативен директор на компанията. Тя ще наследи Дирк Геркенс, който става председател на Нова Броудкастинг Груп и остава член на борда и директор „Програмиране, продукция и рекламни продажби“ в United Media. Геркенс ще продължи да наблюдава дългосрочното развитие на новините и актуалните предавания на Нова Броудкастинг Груп. Вяра Анкова е назначена за главен оперативен директор на Нова Броудкастинг Груп. Тя ще отговаря за цялостното управление на съдържанието в телевизионните програми и дигитални платформи на групата, което допълнително ще засили медийното присъствие на компанията. United Media, част от United Group, е водещата медийна компания в Югоизточна Европа, която оперира в осем държави. С 4 200 служители, United Media произвежда повече от 40 000 часа оригинално съдържание годишно, достигайки до над 40 млн. души чрез водещи международни оператори и безплатно разпространение. Портфолиото на компанията включва повече от 120 медийни бранда, включително над 60 телевизионни канали, 45 водещи дигитални портали, девет печатни издания и пет радиостанции.

„Адванс Терафонд“ АДСИЦ ще разпредели минимум малко над 7,74 млн. лева като дивидент на акционерите, показва годишният отчет на дружеството. Разпределена на акция, сумата възлиза на поне 0,0909 лева. Компанията приключва 2024 г. със счетоводна печалба за над 1,445 млн. лева. След корекция с последващите оценки на активите, печалбите/загубите от продажби на имоти и др. разлики сумата за разпределяне на дивидент възлиза на малко над 8,6 млн. лева. По закон дружествата със специална инвестиционна цел разпределят като дивидент поне 90% от коригираната печалба, т.е. сумата възлиза на 7 740 166,59 лева. През миналата година „Адванс Терафонд“ разпредели по малко над 0,2 лева на акция от печалбата за 2023 г., но компанията осъществи продажби на имоти за над 31,5 млн. лева през 2023 г., което значително увеличи общите приходи. Продажбите на имоти за 2024 г. са за над 4,7 млн. лева, а приходите от ренти възлизат на 9,5 млн. лева. Към края на месец февруари 2025 г. „Адванс Терафонд“ АДСИЦ притежава 182 191 дка земеделска земя и 60,8 дка земя в урбанизирани територии. През месеца са купени 355 дка земеделски земи на средна цена 1758 лева/дка и са продадени 167 дка на средна цена 2800 лева/дка, според месечния бюлетин на дружеството. Компанията реши да намали рентите, които събира, за текущата стопанска година, започнала през октомври, с 8% до 59,25 лева/дка от 64,41 лева/дка. Очаква се приходите от ренти да достигнат малко над 9 млн. лева за стопанската година спрямо почти 9,6 млн. лева за предходната година.

Акционерите на „Телематик Интерактив България“ АД са одобрили на извънредното общо събрание, проведено на 24 март 2025 г., възможност съветът на директорите да увеличи капитала на дружеството с до 30 млн. лева до 5 години с издаване на акции, варанти и/или конвертируеми облигации. Акционерите са гласували също възможност в петгодишен срок от обявяването на устава в Търговския регистър да се издадат обикновени облигации за до 100 млн. лева или тяхната равностойност в друга валута. Параметрите по всички емисии инструменти ще бъдат определяни допълнително от ръководството на компанията. Общото събрание е гласувало и сделка за реклама на LED съоръжения по футболните стадиони за малко под 2 млн. лева без ДДС (близо 2,4 млн. лева с ДДС) с „М.Б.С. Трейд“ АД. Срокът е краят на първа професионална лига на България за сезона 2025-2026 г.

Европейската комисия прие списък с 47 стратегически проекта, които трябва да допринесат за увеличаване на добива на стратегически суровини в страните от Евросъюза и да се разнообразят източниците на доставката им. Стратегическите проекти обхващат 14 от 17-те критични суровини, изброени в Закона за материалите от изключителна важност. Те се намират в 13 държави - Белгия, Франция, Италия, Германия, Испания, Естония, Чехия, Гърция, Швеция, Финландия, Португалия, Полша и Румъния. Обхващат един или повече сегменти от веригата за създаване на стойност в областта на суровините с 25 проекта, включващи добивни дейности, 24 са за преработка, 10 за рециклиране и два за заместващи суровини. Двадесет и два от проектите обхващат литий, 12 – за никел, 11 – за графит, 10 – за кобалт, а други седем са за манган. Тези проекти ще гарантират, че ЕС може да изпълни изцяло своите критерии за добив, преработка и рециклиране за 2030 г. за литий и кобалт, като същевременно постигне значителен напредък по отношение на графит, никел и манган. Освен това един проект за магнезий и два за волфрам са насочени към отбранителната промишленост на ЕС, която разчита на използването на тези материали. Включените в списъка 47 проекта са на обща инвестиционна стойност от 22.5 млрд. евро. Те ще могат да се възползват от координирана подкрепа от страна на Брюксел, държавите членки и финансовите институции за осигуряване на необходимите средства. Също така ще се гарантира, че разрешителните за добив, получаването на които в момента отнема между 5 и 10 години, няма да може да се бавят повече от 27 месеца. За другите проекти одобряването трябва да става за 15 месеца. Компаниите, чиито проекти са в списъка, ще получат консултации как да започнат реализацията им с държавни гаранции и такива от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Реализацията на подкрепените проекти трябва да допринесат за изпълнение на целите на Брюксел европейският добив, преработка и рециклиране на стратегически суровини да покрива съответно 10%, 40% и 25% от търсенето на ЕС до 2030 г. Комисията скоро ще обяви нова покана за кандидатстване за влизане в списъка със стратегически проекти, която понастоящем е планирана за края на лятото. ЕС се стреми да избегне прекомерната си зависимост от един източник на ключови материали след критичната ситуация, породена от загубата на евтиния руски газ и проблемите с веригите за доставки по време на пандемията. Съвместното закупуване също се превърна в нов инструмент, за който Брюксел настоява. В момента Китай има господстваща позиция в извличането на редкоземни метали, преработката на метали за батерии за електрически превозни средства и соларни панели сред другите ключови области.

Чешката компания ENERGO-PRO a.s. подписа споразумение за закупуване на голямата водноелектрическа централа Baixo Iguaзu в Бразилия с общ капацитет 350 мегавата. Покупната цена за електроцентралата, построена през 2019 г. на река Игуасу в щата Парана, надхвърля 250 милиона евро (6,3 милиарда чешки крони), което я прави най-голямата чешка инвестиция в Латинска Америка. След като бъдат получени необходимите регулаторни одобрения (очаква се това да стане през лятото на 2025 г.), електроцентралата в Baixo Iguaзu ще бъде най-големият енергиен източник в портфолиото на ЕНЕРГО-ПРО по отношение на инсталирана мощност. В момента компанията управлява над петдесет водноелектрически централи в пет страни по света, като освен в Бразилия присъствие има в България, Грузия, Испания и Турция. Общата инсталирана мощност възлиза на 1500 MW. С включването на Baixo Iguaзu инсталираната мощност на чешката група ще се увеличи до 1850 MW. Това е сравнимо с капацитета на атомната електроцентрала Mochovce в Словакия. Придобиването на дружеството в Бразилия затвърждава стабилната позиция на ЕНЕРГО-ПРО на латиноамериканския енергиен пазар. Заедно със седем по-малки електроцентрали с обща инсталирана мощност 90 мегавата, които компанията закупи през миналата година, сега придобива модерна и голяма водноелектрическа централа. Освен това в процес на изграждане е друга водноелектрическа централа – Chorreritas в Колумбия, която се очаква да започне работа през следващата година.

Схемата за стимулиране на производството (PLI) на Индия стартира с амбициите да превърне страната в глобален производствен център, като предлага финансови стимули в 14 ключови сектора. Сферите на дейност, които потенциално можеха да се възползват от нея, включват електроника, фармацевтични продукти, автомобилостроене, текстил и възобновяема енергия и други. Основната цел на PLI e стимулиране на чуждестранните производители да започнат производство, както подпомагане на местните производители в разширяване на собственото производство и износа. Схемата PLI успешно привлече значителни инвестиции, като според докладите компании са инвестирали близо $19 милиарда до ноември 2024 г. Тази инвестиция доведе до производство, оценено на приблизително $163 милиарда, постигайки 90% от производствената цел за фискалната 2024/25 г. Изплащането на стимули обаче се оказва сравнително ниско, като правителството е разпределило по-малко от $1,7 милиарда или около 8% от предвидените средства. Докато сектори като фармацията и мобилните технологии са отбелязали растеж, други като стоманата и производството на слънчеви панели изостават. Затова към момента правителството проучва алтернативни механизми за подпомагане, включително възстановяване на инвестициите за изграждане на заводи. Въпреки постигнатите значителни инвестиции схемата PLI се сблъска с предизвикателства, включително закъснения в изпълнението на проекта и непостигнати производствени цели. Оказва се, че в резултат на това до октомври 2024 година участващите фирми са изпълнили само 37% от заложените цели, което пък е причината за изплащането на сравнително малка сума под формата на стимули. Затова и правителството реши да позволи схемата да изтече, без да я разширява отвъд първоначалните 14 сектора. В бюджета за финансовата 2025-26 година са предвидени около $2,6 милиарда за PLI, което представлява 76% увеличение спрямо предходната година. Това значително финансиране обаче, както се оказва, не е разпределено равномерно между всички сектори. Електроника, полупроводници и зелена енергия получават значителна помощ, докато други, включително автомобилите, отбелязват намаления. Безспорен факт е, че схемата PLI изигра ключова роля в привличането на инвестиции и насърчаването на растежа в производствения сектор на Индия. Дисбалансът, в който определени сектори процъфтяват, а други срещат препятствия обаче, доведоха до настоящата преоценка на структурата и фокуса на програмата.