Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на България, изчислена за периода 2022-2024 г., е 75,6 години, като спрямо предходния период (2021-2023 г.) се увеличава с 2,1 години, като надхвърля предпандемичните години, когато е била над 74 години. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната за периода 2021-2023 г. беше 73,5 години. Средната продължителност на живота при мъжете е 71,9 години, докато при жените е със 7,4 години по-висока – 79,3 години. В сравнение с 2014 г. през 2024 г. се наблюдава увеличение на средната продължителност при мъжете с 0,7 години, а при жените - с 1,0 години. Средната продължителност на живота на населението в градовете е с 2,9 години по-висока (76,4 години), отколкото на населението в селата (73,5 години). Спрямо 2023 г. за населението в градовете тя се увеличава с 2,0 години, а за населението в селата - с 2,2 години. Очакваната продължителност на живота за навършилите 65 години е 16,7 години, като за мъжете и жените тя е съответно 14,5 и 18,6 години. В сравнение с 2023 г. през миналата година очакваната продължителност на живота на лицата, навършили 65 години, се увеличава с 1,5 години. Очакваната продължителност на живота варира от 71,9 години в област Видин до 77,3 години в област София (столица). Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област Видин (9,2 години), а най-малка - в областите София (столица) и Шумен (6,6 години). Показателят за очакваната продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.

В България през първото тримесечие на 2025 г. влезлите в процедура по несъстоятелност фирми, в това число и обявените в несъстоятелност, са 1091, съобщи Националният статистически институт (НСИ). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г. влезлите в процедура по фалит, включително обявените в несъстоятелност, намаляват с 6.4 на сто. В сравнение със същото тримесечие на 2024 г. обаче банкрутиралите се увеличават с 10 на сто. Най-голям брой от тях през първото тримесечие на 2025 г. попадат в сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 88.5 на сто. Две на сто увеличаване на дружествата, обявяващи несъстоятелност в България както за 2025 г., така и през и 2026 година, прогнозираха експертите на "Алианц Трейд" (Allianz Trade) в свой доклад в края на март тази година. Според анализаторите това са нива под средните в световен мащаб, които се очаква да се повишат с 6 на сто и 3 на сто. В същото време обаче предстоящото увеличение на броя фалити у нас през тази и следващата година е осезаемо на фона на средните показатели от периода преди кризата с пандемията от Covid-19 - съответно със 7 на сто и 9 на сто. В България традиционно транспортният сектор е начело по брой регистрирани случаи на забавени плащания и междуфирмена задлъжнялост - сроковете за погасяване в сектора поддържат ниво от над 90 - 120 дни. Строителството и земеделието запазват нивото си на просрочия, без да се забелязва тенденция в посока несъстоятелност, но малките строителни фирми изпитват трудности и нерядко не успяват да погасят дълговете си дори и след 120 дни отсрочка. Ръст бележат просрочията при малките земеделски производители, които или не успяват да реализират продукцията си, или изпитват недостиг на средства поради лизинг на техника и/или банкови заеми. Така те са принудени да отлагат плащането на дълговете си за идния сезон. В хранителния сектор и по-конкретно в месната индустрия се забелязва увеличение на просрочията до 120 - 180 дни, като се появяват и случаи на оспорени вземания поради доставка на негодна или некачествена продукция. Фактор за просрочията и невъзможност за обслужване на дълговете, особено при малките фирми, е и междуфирмената задлъжнялост, която у нас бележи ръст до нива от 90 до 150 дни. Експертите на "Алианц Трейд" в България докладват за ясен ръст на забавените плащания и при случаи на експорт на български компании. Според доклада допълнително усложняване на икономическата ситуация на глобално и регионално ниво през следващите години може да се очаква и при запазване на инфлацията и високите лихви по кредитите, а това ще направи оцеляването на бизнесите още по-сложно. Прогнозният ръст на фалитите в света през 2025 г. води след себе си и реален риск за 2.3 милиона работни места, алармират още експертите.

Съвместното дружество на Българската фондова борса (БФБ) и осем от инвестиционните посредници, което ще инвестира в акции на листнати на пазара на малки и средни предприятия beam компании – „ИПО Растеж“, търси 11,55 млн. лева от инвеститорите. Компанията ще се листне на основен пазар на БФБ, сегмент „Стандарт“. Комисията за финансов надзор (КФН) е одобрила проспекта на компанията на последното си заседание. Борсата записа 40 хил. акции, или 40%, от капитала на „ИПО Растеж“ в края на януари. Дружеството е с едностепенна система на управление, с тричленен съвет на директорите в състав Маню Моравенов, Евгени Недев и Светозар Абрашев. За председател на съвета на директорите е избран изпълнителният директор на БФБ Маню Моравенов. „ИПО Растеж“ ще емитира 10,5 млн. акции с номинал 1 лев всяка и емисионна стойност по 1,1 лева. Увеличението ще се счита за успешно при записани поне 10 млн. акции, т.е. при набрани 11 млн. лева. Средствата, които компанията набере, ще бъдат достатъчни за инвестиции през следващите поне три години, според проспекта. Капиталът ще се използва за участие в първични публични предлагания на beam и увеличения на капитала на компаниите, в които дружеството е инвестирало. Съгласно стратегията на „ИПО Растеж“ то може да запише не повече от 30% от размера на едно IPO и да има не повече от 20% участие в капитала на един емитент.

Най-голямото локално съоръжение за съхранение на ток в ЕС заработи официално в България. Хибридният парк в Ловеч е присъединен към първата и единствена лицензирана затворена разпределителна мрежа у нас. Съоръжението, изградено от 111 контейнера с батерии на територията на Ловеч, ще помогне енергийната система на България да остане най-стабилната в региона. Инвестицията в Ловеч е на „Адванс Грийн Енерджи". Изграждането на комплекса е завършено за рекордните 6 месеца. Съоръжението е с инсталирана мощност 124,098 мегавата и капацитет от 496,392 мегаватчаса. Включва батерии, трансформаторни станции, инвертори, окабеляване и система за контрол и управление. Всяко едно зареждане и разреждане се осъществява за 4 часа. Има и интелигентна система за управление, която допринася значително за ефективната работа на съоръжението.

Най-големият търговец на горива в страната "Лукойл България" има нов български управител - Александър Величков, който от дълги години е в компанията. Величков също е и в надзора на "Лукойл Нефтохим Бургас". Александър Величков сменя на поста Иво Гуидо Хоскенс, който пък стана управител около две години по-рано през пролетта на 2023 г., като пое поста от руснака Андрей Матюхов, преди това на позиция генерален директор на "Лукойл лубрикантс Централна Азия", базирано в Казахстан. Той беше управител малко повече от две години от края на 2020 г. Преди това дружеството се ръководеше от руснака Булат Субаев. През пролетта на 2019 г. той дойде от Брюксел, за да замени дългогодишното българско лице на компанията Валентин Златев. Търговецът на едро и дребно "Лукойл България" отчете оборот от 6.3 млрд. лв за 2023 г.. Разполага със складове на едро, както и с верига на дребно от над 220 обекта и 2315 служители през 2023 г. Едноличен собственик е швейцарския трейдър Litasco, контролиран от руската ПАО "Лукойл".

Тръбна мебел ООД - Добрич обработва месечно между 35-45 тона метал на месец превръщайки ги в около 15 000 стола плюс други видове мебели, които изнася за страни по целия свят. Днес компанията, създадена преди 35 години, разполага с 66 служители, производствена база с площ от 5000 кв. м и богат асортимент - маси, стойки, рамки, легла и други мебели. Производството на Тръбна мебел е насочено към среден към висок клас продукти, като обхваща две основни направления: Изработка и доставка на мебели по дизайн на реномирани европейски марки и пазработване на собствени модели чрез бранда Voxoli. Компанията изнася за цял свят (90% от продукцията), като основните й клиенти се намират в Италия, Швейцария, Германия, Литва, Дания, Белгия, Франция, Великобритания и други.

Трети голям логистичен център откри Billa в България. Базата е разположена край старозагорското село Загоре и в нея веригата е вложила над 60 млн. лева. Новият обект отваря 250 работни места и е с модерно оборудване. Топлината от охладителните инсталации ще се използва за отопление, а предстои и изграждането на соларна централа.

"АмонРа Енерджи" започва собствено производство на конструкции за соларни системи и зарядни станции. AR2 системите за монтаж на соларни панели и конструкциите за AR CHARGER станции за електромобили се произвеждат в град Драгоман. Зарядните са с прав ток (DC) и са за бързо зареждане, като очакванията на компанията са броят им да нарасне заради европейския регламент, който изисква изграждането на публично достъпни станции за презареждане в съответствие с броя на регистрираните EV возила. "АмонРа" е дистрибутор на фотоволтаично оборудване в Източна Европа с офиси и складове в България, Румъния, Северна Македония, Сърбия, Украйна и Гърция. Оборотът само за 2024 г. е над 64 млн. лева и беше разпределен дивидент на акционерите. "АмонРа" има собствени решения и при системите за съхранение на енергия - както UPS, така и батерии за нуждите на домакинствата и индустрията. Дружеството планира да навлезе и в нов сегмент - с климатици и термопомпи. До средата на 2025 г. се очаква да бъде направена и първата копка на новата логистична база на компанията в град Шумен. Тя ще обслужва нуждите на Североизточна и Централна България. В нея ще бъдат отдадени под наем търговски и складови помещения.

На европейско ниво последните данни, обявени от Евростат, показват, че през първото тримесечие на 2025 г. спрямо последното тримесечие на 2024 г. фалитите на компании са нараснали в повечето сектори на икономиката - най-отчетливо в хотелско-ресторантьорските услуги, информация и комуникации, образование и социални услуги, но са намалели в строителството и транспорта. Най-сериозен ръст на подадените декларации за фалит за периода има в Гърция</strong> (35.9 на сто), Швеция (22.7 на сто) и Естония (20.4 на сто). Най-голям спад е отчетен в Кипър (70 на сто), Малта (66.6 на сто) и Латвия (21 на сто). В България през първото тримесечие на 2025 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г. компаниите, подали декларации за фалит, са намалели с 5.9 на сто. В държава като Австрия, в която е регистриран ръст на фалитите през първото тримесечие на 2025 г., засегнатите сектори се оказват сходни с тези в Япония. Секторът на търговията на дребно в Австрия води с 299 случая на несъстоятелност, следван от строителството с 250 и ресторантьорството - 167. Общо са регистрирани 1134 случая на корпоративна несъстоятелност. Това е с 3.94 процента повече в сравнение със същия период на 2024 г., когато са отчетени рекордни нива на несъстоятелност, по данни на Алпийската кредитна асоциация. Като се включат и многото откази за обявяване в несъстоятелност поради липса на активи за покриване на разходите (861 случая, или ръст с 50.79 процента), броят на фирмите в колективна несъстоятелност се увеличава до 1995, което е с 20 процента повече от предходната година, сочат данните на асоциацията.

През последните години търговските и инвестиционни отношения между Китай и Латинска Америка (ЛА) претърпяха значителен напредък, като се очаква този тренд да продължи и през 2025 г. Прогнозите сочат, че Китай се утвърждава като вторият по големина търговски партньор за региона. Инициативата "Един пояс, един път" (BRI) играе ключова роля в укрепването на търговските връзки между Китай и Латинска Америка. Подобренията в инфраструктурата, като новопостроени пристанища и логистични мрежи, намаляват транспортните разходи и улесняват достъпа до световните пазари. Китай е подписал 5 споразумения за свободна търговия с държави от Латинска Америка: Чили, Перу, Коста Рика, Еквадор и Никарагуа. Нещо повече, през 2024 г. търговията между Китай и Чили е достигнала $61,7 милиарда, осем пъти повече от 2006-а,. Същевременно Китай изпреварва САЩ като основен вносител в Колумбия. Преките инвестиции на Китай в Латинска Америка възлизат на $14,7 милиарда през 2024 г. През първото тримесечие на 2025 г. китайските инвестиции в региона са достигнали $270 милиона.  Според анализатори, твърде вероятно е до 2035 г. търговията между Китай и страните от Латинска Америка да достигне $700 милиарда. А азиатската икономическа сила ще се превърне в основен търговски партньор на региона. Тенденция, силно подкрепена от взаимните усилия за укрепване на инфраструктурата, разрастване на на инвестициите и разширяване на търговските мрежи.

Корпоративните фалити в Япония са се увеличили с 5.7 на сто през април спрямо година по-рано до 828, което е най-високото ниво за месеца от 11 години насам, тъй като фирмите се борят с недостига на работна ръка и високите цени. Това показва проучване на консултантска компания, цитирано от японската агенция "Киодо". Данните отчитат фалитите на компании със задължения над 10 млн. йени (около 68 400 долара - бел. ред.), уточнява в. "Джапан таймс". Фалитите, свързани с недостига на работна ръка, са 36 или рекордно висок брой за месец април от 2013 г. насам, откогато са налични сравними данни. Свързаните с повишаването на цените банкрути същевременно са 56. По браншове най-много фалити са регистрирани в сектора на услугите, включително ресторантите - 292, което е с 10.6 на сто повече на годишна основа, следван от строителния сектор със 152 обявени фалита, и търговията на дребно със 106, според "Токио Шоко рисърч" (Tokyo Shoko Research). Последните официални данни показаха, че брутният вътрешен продукт (БВП) на Япония се е свил с 0.7 на сто през първите три месеца на 2025 г. спрямо същия период на миналата година. Това е първият период на икономически спад от първото тримесечие на 2024 г. насам и отразява слабото потребление и спада в износа, което указва, че японската икономика е започнала да губи импулса от чуждестранното търсене, дори преди обявените от президента Доналд Тръмп на 2 април мита върху вноса в САЩ.