В България към 31.12.2024 г функционират 2329 училища, от тях 129 начални, 1110 основни, 70 обединени, 114 гимназии, 505 средни, 21 училища по изкуствата, 25 спортни и 355 професионални гимназии. В сравнение с предходната година общият брой на училищата намалява с 12. Броят на учениците, записани във всички видове училища, е 713,5 хил., от които 15,3 хил. са записани в частни училища. Средно на една паралелка в държавните училища се падат по 21 ученици, а в частните – по 14. В професионални програми са записани 169,4 хил. ученици, като сред тях преобладават момчетата – 58,4% от общия брой. През учебната 2024/2025 година учителите (вкл. директори и заместник-директори с преподавателска заетост) във всички видове училища са 69,2 хил., от които 69,6% са със завършена образователно-квалификационна степен „магистър“. В учителската професия преобладават жените – 82,1% от общия брой, а една трета от всички учители са на възраст 55 или повече години. Най-малко са преподавателите на възраст между 30 и 34 години. През учебната 2024/2025 година студентите в България, записани в четирите образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър“, „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“, са 208,5 хиляди. За придобиване на ОКС „бакалавър“ и „магистър“ в университетите и специализираните висши училища се обучават 197,1 хил. студенти, от които в частни учебни институции са записани 21.9 хил., или 11.1%. Български граждани са 180,9 хил., или 91,8% от всички студенти в университети и специализирани висши училища, а чужди граждани – 16,2 хиляди. Най-голям е броят на чуждестранните студенти от Гърция – 20%, следват тези от Обединеното кралство – 13,7%, Украйна – 10,7%, Германия – 9,5% и Италия – 6.3%, от общия брой чуждестранни студенти. Студентите чужди граждани у нас избират да учат специалности предимно в областта на здравеопазването, като 61,5% от тях се обучават в тази област, а 45.8% от всички чуждестранни студенти изучават специалност „Медицина“. През 2024 г. в университетите и специализираните висши училища в страната са се дипломирали 46,2 хил. души, от които придобилите ОКС „бакалавър“ са 23,0 хил., а ОКС „магистър“ – 23,2 хиляди. Броят на дипломираните е най-висок в областите на образование „Бизнес и администрация“ (22.9%), „Образование“ (16.8%), „Здравеопазване“ (10.2%), „Технически науки и технически професии“ и „Науки за обществото и човешкото поведение“ (по 8.3%).

1 юни 2025 г. е датата, от която за трудовите правоотношения е валиден регламентът на Наредбата за вписване в Регистъра на заетостта. С това всички създавани документи, представящи законово регламентирани трудови правоотношения, всички получавани от НАП документи във връзка с тях, както и всякакви други документи касаещи други страни на тези взаимоотношения- молби/заповеди за отпуски, обучения, инструктажи, описи на получени/предадени корпоративни вещи и т.н. е необходимо да бъдат надлежно съхранявани в електронна форма.  В момента са налични много средства за поддръжка на електронни архиви. Но удобният електронен архив не е просто „торба с документи“, в която „с мощни средства“ може да се търсят документи, което не винаги е лесно по формални параметри, включително и по част от съдържанието. Проблемът се решава успешно, ако търсенето се съчетае с процедурна организация на дейността по създаване на документи. Подобно решение се внедрява с малък разход на време, усилия и средства, ако се използва системата Smart DOCMAN на фирма USW Ltd. С нея се решава и един друг много важен проблем- гарантира се, че документ със завършен цикъл на създаване в една система, ще бъде сигурно съхранен в друга система, което е обичайна практика. Smart DOCMAN обединява и двата вида системи, тоест такъв проблем не се решава- той просто не се създава. Това се реализира и поддържа лесно в средата на системата Smart DOCMAN. А за нея е добре да се напомни, че е много-езикова и обслужва работа в различни времеви зони.

Месопреработвателният сектор в България е от най-важните в областта на храните и хранителната промишленост. По предварителни данни, през 2024 година в кланиците в България са заклани общо 35,95 хил. броя говеда, 1,206 млн. броя свине и е добито месо в кланично тегло, съответно - говеждо 7 394 тона, а свинско - 83 285 тона. През 2023 г. общият добив на месо в страната е 228 158 тона кланично тегло, което е с 3,6% по-малко спрямо предходната година. Производството на т. нар. червено месо отбелязва спад от 9% на годишна база, до 106 082 тона, като добивът в кланиците намалява с 3,5%, а този в стопанствата - с 29,6%. През периода януари - юли 2024 г. в кланиците на страната са произведени общо 122 618 тона месо - с 5,2% повече на годишна база, в т. ч. 51 778 тона червено месо и 70 840 тона бяло месо. Спрямо същия период на 2023 г., промишленият добив на червено месо нараства с 10,2%, най-вече вследствие на отчетения ръст от 11,5% при свинското месо, до 46 302 тона, което представлява над 89% от общото производство на червено месо в кланиците. В рамките на периода се увеличава и промишленият добив на говеждо месо - със 7,4% (до 4 173 тона), докато произведеното месо от дребен рогат добитък, биволи и еднокопитни, намалява със 17,1%. През първото тримесечие на 2025 година в кланиците в страната са заклани 10 хил. говеда и 318,69 хил. свине. А за същият период през 2024 г. закланите говеда са 11 040 броя, а закланите свине - 271,67 хил. броя. При говедата намалението е с около 9,4%, а при свинете се наблюдава увеличение с около 17,3%. За първото тримесечие на 2025 г., в кланиците са добити 2131,4 тона кланично тегло говеждо месо, което представлява увеличение с 3,8% в сравнение със същия период на 2024 година (2 053,4 тона). Добитото свинско месо за периода е 23 037,9 тона, което е увеличение с 21,8% спрямо същият период на 2024 година (18 909,4 тона).Въпреки намаляването на броя заклани говеда, добивът на месо от говеда се увеличава, което е положителен знак за ефективността на месопреработвателната индустрия. Българското месо е недостатъчно за месопреработка и е главно за прясна консумация, като месо и разфасовки. За производство на месни продукти около 40-45% от свинското месо е от български производители и 55-60% е от други европейски страни, като - Испания, Германия, Франция, Белгия, Унгария, Нидерландия. При говеждото, най-много 20% е българско месо, останалите 80% доставяме от ЕС. За втора поредна година, през 2023 г. се отчита намаление на вноса на свинско месо в България. Общо внесеното количество прясно, охладено и замразено свинско месо е с 3,8% по-малко спрямо предходната година и достига 126 996 тона. Водещ доставчик на свинско месо у нас и през 2023 г. остава Испания, следвана от Германия, Франция, Белгия, Унгария, Нидерландия и др. Количествата, влезли от Испания, Унгария и Полша нарастват съответно с 13,3%, 15,4% и 16% на годишна база. Докато при останалите основни европейски партньори - Германия, Франция, Белгия и Нидерландия - се наблюдава съществен спад на доставките, достигащ до 20,2% за Франция .Вносът на говеждо месо през 2023 г. в страната нараства до 7 627 тона или с 3,1% на годишна база. Почти целият внос произхожда от държавите членки на ЕС. Водещ партньор е Полша с годишен ръст на доставеното количество от 25,4%, следвана от Италия и Нидерландия, като пратките от там намаляват съответно с 12% и 7,8%. Тенденцията на увеличение на вноса на месо от говеда продължава и през 2024 г. По предварителни данни, влезлите в страната количества за първите осем месеца на годината са с близо 17% повече в сравнение със същия период на 2023 г. Доставките са почти изцяло от ЕС, като основни контрагенти остават Полша (+61,2% на годишна база), Италия (+21,2%) и Нидерландия (+47,6%). По данни на Националния статистически институт (НСИ), тенденциите за средното потребление на непреработено месо от българското население на глава от домакинството за 2024 г. показват увеличение с 2,3 кг спрямо предходната година - т.е. за миналата година показателят е 40,4 кг средно на глава от домакинството, в сравнение с 38,1 кг средно потребление на глава от домакинството за 2023 година. Тенденциите за средното потребление на преработени месни продукти от българското население на глава от домакинството показват увеличение с 0,9 кг. Средното потребление на глава от домакинството през 2024 г. е 17,1 кг, в сравнение с 16,2 кг средно потребление на глава от домакинството за 2023 година.

Производствен комплекс за захарни изделия откри BG LINE във Враца. Инвестицията е в размер на над 20 милиона лева, а базата е разположена на площ от 5000 кв.м. В завода към момента работят 15 души, като поетапно техният брой ще се увеличи до над 60. Инвеститорът фирма „Синьо лято 23“ ООД е на пазара със захарни изделия от 2007 г. Зад името на компанията BG LINE са обединени 6 производствени бази от различни градове на България. Общо в производството и търговията зад бранда BG LINE стоят над 500 души. Продуктите на компанията са познати не само в Европа, но и в Ирак, Сирия, Либия, Йемен, Мароко, Палестина и много други страни.

На 5-ти юни от 15:00 ч, Balkan Services ще проведе безплатен уебинар на тема „Автоматизация на финансовите отчети: повишаване на точността и подобряване на контрола“. По време на събитието ще научите как с помощта на специализираното решение Lucanet Disclosure Management можете да автоматизирате процеса по изготвяне, валидация и форматиране на финансови и мениджмънт отчети. Ще видите практически демонстрации и ще получите ценни насоки за подобряване на прозрачността, проследимостта и контрола в отчетността. Уебинарът е подходящ за финансисти и професионалисти, които подготвят финансови и нефинансови отчети и търсят начини за оптимизация на процесите. Водещ на събитието ще бъде Ваня Йорданова - Managing Disclosure Management & XBRL Consultant. Участието е безплатно, но изисква предварителна регистрация.

Комисията по архитектура и градоустройство към варненския общински съвет одобри теренът на имота на гранд хотел "Варна" в к.к. "Св. Константин и Елена" да бъде разделен на две - в едната част ще се запази съществуващата сграда, като ще бъде модернизирана в здание от апартаментен тип; за другата е отредено ново застрояване с максимална височина 15 метра, 5 етажа. Новообразуваният имот ще бъде със статут „за хотел, жилища, спортна зала, игрища". Хотелът не работи от няколко години. През 2023 г. бе огласено, че го купува дружество от кръга на "Химимпорт". Построен през 1977 г. от шведски архитекти в курорта "Дружба" (старото име), хотелът е супермодерен за тогавашните времена. Около 1994 г., при приватизацията на "Балкантурист", хотелът преминава в ръцете на "Мултигруп".

Завод на италианската компания за специализирани кабели TSCC вече работи в Шумен. Новият обект е в Индустриалния парк в североизточния град. Заводът е въведен в експлоатация от началото на годината, но сега символично прерязаха лентата кметът Любомир Христов, изпълнителният директор на индустриалния парк Николай Тончев и изпълнителния директор на компанията оператор на завода "Дъ Спешъл Кейбъл Кампъни Индустриал" ЕАД - Лоренцо Крочи. Кабелите, които ще излизат от завода, ще се използват в критични системи на пречиствателни станции, метростанции, летища и газопроводи, но също за видеонаблюдение, пожароизвестяване, оборудване на автомобили и компютърни мрежи. Компанията има клиенти в Италия, Белгия, Холандия, Англия, Ирландия, ОАЕ, Египет, Катар и Саудитска Арабия. Новото предприятие е на територия от 14 000 кв.м и застроена площ от близо 4000 кв.м. Към момента е завършен първият етап от проекта и са заети 35 работници, но тенденцията е броят им да се увеличи с разширяването на производствената база. Основен доставчик на TSCC в Шумен ще е турският производител на електролитна мед Sarkuysan, който също има завод в Индустриалната зона. В него също се трудят десетки местни специалисти. TSCC е част от групата на големия италиански производител на кабели Ramcro - семейна компания, основана от фамилията Крочи през 1979 г. и представена в над 40 държави.

Фондът за рисков капитал BrightCap , воден от управляващите партньори Георги Митов, Диана Стефанова и Елина Халачева, е успял да направи и второ затваряне на фонда до 45.8 млн. евро, с което се приближава до крайната цел - 60 млн. евро общ ресурс за инвестиции. Средната сума за инвестиция по план трябва да бъде между 700 хил. и 1 млн. евро. От общата планирана сума 30 млн. евро идват от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) с пари от плановете за възстановяване на Румъния и България. Затова и поне половината от общия портфейл ще трябва да бъде инвестиран или в български и румънски стартъпи, или в такива със значително присъствие в страната. Още в първите дни след обявяването му BrightCap инвестира в чешката RobosizeMe, която автоматизира процеси в сферата на хотелската индустрия и отвори офис в България. В края на април BrightCap инвестира и в американската Tow4Tech, която разработва софтуер, свързващ заседнали шофьори на камиони с флотилия от специализирани машини за изтеглянето им. Общата инвестиция в Tow4Tech е 1.5 млн. евро, от които 500 хил. евро идват от BrightCap. Компанията ще отвори офис за 40 души в Румъния и ще се опита да привлича специалисти от Украйна. Целта е с втория фонд BrightCap да инвестира в общо между 20 и 25 компании, приблизително колкото бяха инвестициите и в първия - 22. При хоризонт от пет години за инвестиции (до 2029 г.) това предполага по около пет сделки на години. Докато инвестират парите от втория си фонд, партньорите в BrightCap ще трябва също така да излязат от инвестициите си от първия. Още в активната част на първия фонд бяха направени сделки за пет компании от портфолиото - FITE, Cloudpipes, Woom, Enview и Pliant. С най-голям потенциал за голям изход от оставащите компании са LucidLink, Software Group и Scaleflex. BrightCap има и няколко инвестиции в компании за изкуствен интелект (AI), направени преди бума, породен от генеративния AI - Amygda, Efemarai, CoLumbo и Kardi AI.

Печалбата на „Общинска банка“ АД – София за 2024 г. възлиза на 34.53 млн. лева. Общо нетният ѝ оперативен доход в края на миналата година възлиза на 85.82 млн. лева. Приходите от лихви са в размер на 68.07 млн. лева, паричните постъпления от такси и комисиони са 20.6 млн. лева, а от дивиденти – 277 хил. лева. Разходите, които банката е направила за лихви са общо 4.85 млн. лева, а за такси и комисиони – 5.25 млн. лева. Административните разходи по дейноста са в размер на 37.94 млн. лева. „Общинска банка“ е учредена през април 1996 г. като универсална търговска банка. Тя има кореспондентски отношения с над 180 банки от цял свят. А клоновата мрежа в страната обхваща 41 филиала и пет офиса в 25 области и 35 населени места в страната. Банката има двустепенна система на управление. В Надзорния съвет са Стефан Лазаров Ненов – председател, Здравко Борисов Гъргаров – заместник-председател, и Спас Симеонов Димитров. В оперативното управление влизат Неделчо Василев Неделчев – председател на Управителния съвет и изпълнителен директор, Владимир Георгиев Котларски – заместник-председател, Борислав Яворов Чиликов – изпълнителен директор, Станислав Ганев Божков и Ивайло Руменов Иванов. Най-голям акционер е „Новито Опортюнитиис Фонд“ АГмвК (NOVITO OPPORTUNITIES FUND AGMVK), Княжество Лихтенщайн с дял от 96.51% от капитала. Общински фирми и търговски дружества притежават 2.50%, а 16 български общини са собственици на 0.99% от акциите с право на глас.

„Агрия груп холдинг“ АД планира да инвестира 21,55 млн. евро в соларни паркове през 2025 г., а с вложенията през 2026 г. общата сума ще достигне 44,6 млн. евро. На 27 март 2025 г. „Агрия груп холдинг“ обяви, че е образувано производство от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) във връзка с предстоящо придобиване на собствеността върху 20 000 броя обикновени поименни налични акции с право на глас с номинална стойност 1 (един) лев всяка от капитала на „Енерджи Солар Технолоджис”АД. Предвижда се изграждане на соларни централи в района на Североизточна България с обща инсталирана мощност 40 MW. От тях 23 MW са готови за строителство и 17 MW са във фаза на проектиране. „Агрия груп холдинг“ традиционно се занимава с производство, търговия и преработка на зърнени и маслодайни култури. Има и завод за алкохол до гр. Ихтиман. Предвидените 21,55 млн. евро за фотоволтаици през 2025 са 67% от всички планирани инвестиции на дружеството в размер на 32 млн. евро. Втори по дял с 6,75 млн. евро са инвестициите в преработвателна промишленост. Общото събрание на акционерите на „Агрия“ на 26 юни 2025 г. ще гласува за дивидент от 1,78 млн. лв., което е около 0,26 лв. на акция в зависимост от обратно изкупените акции. Дивидентната доходност е около 1,6%.

Компанията за производство на хидравлични елементи и системи „М+С хидравлик“ АД – Казанлък ще разпредели брутен дивидент за 2024 г. от 0.26 лева на една акция. Началната дата за изплащане на дивидентае 15 юли, като ще се извършва чрез „Централен депозитар“ АД и „Интернешънъл Асет банк“ АД. „М+С хидравлик“ изплати по 0.40 лева дивидент на акция бруто от печалбата за 2023 година. Най-големите акционери в компанията са “Стара планина холд” АД, който контролира 30.61% от капитала, “Индустриален капитал холдинг” АД е с дял от 22.16% и “М+С 97” АД – с 23.86 на сто. Останалите книжа с право на глас са собственост на по-малки инвеститори.

Съветът на директорите на Българската фондова борса (БФБ) предлага брутен дивидент от 0,45 лв. на акция за 2024 г., според поканата за провеждане на редовното годишно общо събрание на акционерите, насрочено на 26 юни 2025 г. Дивидентът е с 204% по-голям от разпределените през миналата година 0,296 лв. на акция, но тогава акциите бяха двойно по-малко, затова тогава са разпределени реално 0,148 лв. на сегашна акция. През 2024 г. беше разпределен дивидент в акции, като за всяка стара се даваше една нова, но това всъщност представлява двойно увеличение на броя акции и единственият практичен ефект е, че тази сума от 6,58 млн. лв. няма да може да бъде разпределяна като дивидент, защото влезе в основния капитал. Сега предложеният дивидент е с около 14% под разпределените през 2023 г. по 1,04 лв. на тогавашна акция (респективно по 0,57 лв. на сегашна). За дивидент се предлагат 90% от печалбата за 2024 г., а останалите 10% отиват във фонд "Резервен". С приемането на държавния бюджет за 2025 г. стана ясно, че принципалът ще иска цялата печалба на държавните дружества. В БФБ дял от 50,05% има Министерството на финансите. Общата сума за дивидент е 5,97 млн. лв., от които половината ще влязат в държавния бюджет. Основният актив на БФБ е „Българска независима енергийна борса“ ЕАД, което търгува електрическата енергия у нас, реализира печалба и изплаща голям дивидент на БФБ. Този дивидент формира цялата печалба на борсовия оператор, защото той не успява да излезе на печалба от търговия с ценни книжа. Акциите на БФБ поскъпват със 17% в последните 12 месеца до 8,6 лв. за акция и 113 млн. лв. пазарна капитализация. Разпределен е и брутен дивидент от 0,148 лв., което прави повишението по-голямо.

На 23.05.2025 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи Покана за редовно годишно Общо събрание на акционерите на Випом АД с уникален идентификационен код на събитието VPOMOSA20250627, което ще се проведе на 27.06.2025г. от 10:00 часа местно време (07:00 UTC+03:00) по седалището и адреса на управление на дружеството - гр. Видин, ул."Цар Иван Асен II" №9, а при липса на кворум на тази дата - на 14.07.2025г. от 10:00 часа местно време (07:00 UTC+03:00), на същото място и при същия дневен ред

Търговията на ЕС със селскостопански и хранителни продукти се е увеличила през януари 2025 г., като износът е достигнал 19 милиарда евро, което е с 4% повече от година по-рано, съобщават от Европейската комисия. Вносът е нараснал още по-рязко, като се е увеличил със 7% на месечна база и с 19% на годишна база до 16 милиарда евро, подхранван от повишените цени на какаото и кафето. Търговският излишък е намалял до 3 милиарда евро, отразявайки увеличените разходи за внос. Обединеното кралство остава водещата дестинация, като износът в това направление се е увеличил с 3%. Експортът за Швейцария също има увеличение с 16%, предимно заради какаовите продукти. За разлика от това износът за Китай намалява с 13%, до голяма степен поради рязък спад в износа на зърнени култури. Износът на кафе, чай, какао и подправки се е увеличил с 396 милиона евро (+55%) през януари 2025 г. в сравнение с януари 2024 г., главно поради по-високите цени на тези продукти. Износът на сладкарски изделия и шоколад се е увеличил със 150 милиона евро (+18%), докато износът на млечни продукти е нараснал със 119 милиона евро (+8%), и двата резултата се дължат главно на по-ниските цени. В същото време износът на зърнени култури е намалял с 466 милиона евро, което е с 37% по-малко, основно поради по-ниските обеми на пшеница и царевица. Експортът на маслодайни семена и протеинови култури е намалял с 22%, което е 52 милиона евро, а на растителни масла - с 40 милиона евро, това е спад със 17%, също поради намалените обеми. Данните сочат, че високите цени са повишили стойността на вноса в ЕС. Вносът на селскостопански храни в ЕС е нараснал до 16 милиарда евро през януари 2025 г., което е със 7% повече спрямо декември и с 19% повече спрямо януари 2024 г., главно поради високите цени на какаото и кафето. Вносът от Украйна е намалял с 9% поради по-ниските обеми на маслодайни семена и зърнени култури, докато вносът от Русия е намалял със 79% в сравнение с 2024 г.

Дългът е общата сума пари, която правителството на САЩ дължи на своите кредитори, в момента възлизаща на 36,2 трилиона долара. Това представлява 122 процента от годишната икономическа продукция на страната или брутния вътрешен продукт (БВП), и нараства с около 1 трилион на всеки три месеца, пише американската редакция на Al Jazeera . Най-високото съотношение дълг към БВП беше по време на пандемията през 2020 г., когато съотношението достигна 133 процента. САЩ са сред 10-те страни в света с най-високо съотношение на дълг към БВП. Когато САЩ искат да заемат пари, те се обръщат към Министерството на финансите. То продава различни видове ценни книжа на инвеститорите: T-bills (бонове): краткосрочни, падежират в рамките на една година; T-notes (ноти): средносрочни, падежират между 2 и 10 години; T-bonds (облигации): дългосрочни, падежират за 20 до 30 години. Три четвърти от дълга на САЩ в размер на 36,2 трилиона долара, приблизително 27,2 трилиона долара, се държат в страната: 15,16 трилиона долара (42 процента) се държат от американски частни инвеститори, пенсионни фондове и др; 7,36 трилиона долара (20 процента) се държат от вътрешноправителствени агенции и тръстове; 4,63 трилиона долара (13 процента) се държат от Федералния резерв. Чуждестранните инвеститори държат останалата четвърт, оценена на 9,05 трилиона долара (25 процента). Притежателите на най-много американски държавен дълг. Япония: 1,13 трилиона долара; Обединеното кралство: 779,3 милиарда долара; Китай: 765,4 милиарда долара; Кайманови острови: 455,3 милиарда долара; Канада: 426,2 милиарда долара.

Икономиката на Канада вероятно е в ранна фаза на рецесия с ръст на безработицата и спад на износа заради търговската война със Съединените щати, предупреждават икономисти, анкетирани от агенция „Блумбърг“. Те прогнозират, че канадският БВП ще се свие с 1% годишно през второто тримесечие и с с нов 0.1% през третото, което отговаря на дефиницията за техническа рецесия. Според оценките на икономистите, износът на Канада ще падне със 7.4% годишно през текущия тримесечен период, след като митническите заплахи на президента Доналд Тръмп принудиха американските вносители да изтеглят за по-ранни дати тазгодишните си доставки. Икономистите предвиждат, че безработицата в страната ще се увеличи до 7.2% през второто полугодие на 2025-а преди да спадне леко през 2026 година. Те очакват инфлацията да се колебае над целевите 2% годишно на централната банка – 2.1% през третото и 2.2% през четвъртото тримесечие. Това поставя „Банк ъф Канада“ в трудна позиция и вече с под 30% вероятност да промени лихвените проценти на официалното си съвещание през юни. Бизнесът и домакинствата пък искат по-голяма яснота за въздействието на отношенията със Съединените щати преди да вземат важни решения. Тази несигурност е допринесла за значително забавяне на жилищния пазар, като цените на жилищата и продажбите падат. Икономисти очакват новите жилищни строежи да са по-слаби през второто полугодие на 2025-а отколкото в периода април-юни. Икономистите очакват БВП на Канада да нарасне с 1.2% през 2025-а и с 1% през 2026-а. Анкетата на „Блумбърг“ е проведена сред 34 икономисти от 16 до 21 май.

Китай даде одобрение суверенният фонд на Катар да придобие дял от 10% във втората по големина компания за взаимен фонд, първата подобна инвестиция в сектора от голям инвеститор в Близкия изток в момент на нарастващо напрежение със Запада, предаде Reuters. Китайският надзорен орган за ценни книжа одобри Qatar Investment Authority (QIA) да стане акционер в China Asset Management Co (ChinaAMC), показа справка в Китайската комисия за регулиране на ценните книжа. Цената на дела не се съобщава. По-ранни документи от най-големия акционер на ChinaAMC показаха, че 10% собственост няма да бъдат оценени на по-малко от 490 милиона долара. QIA ще стане третият най-голям акционер в ChinaAMC, който има активи от над 1,8 трилиона юана (249,98 милиарда долара) и предоставя взаимни фондове и борсово търгувани фондове на инвеститори на дребно и институционални инвеститори. Сделката беше одобрена на фона на бурна дейност между Китай и страните от Персийския залив, целящи задълбочаване на политическите, икономическите и финансовите връзки.