Към края на 2010 г. броят на пенсионерите в България са 2,194 млн., а към края на миналата година са 2,052 млн. Това представлява намаление със 142 хил. човека, или с 6,5 на сто. Най-тежко е положението във Видин, където за период от 14 години населението на областта е намаляло с над 33 на сто, до малко над 70 хил. човека, а пенсионерите са над 42 на сто от населението на областта. В област Габрово също над 42 на сто от хората са пенсионери. Петте областите с най-голям дял на пенсионерите са сред районите на страната с най-голям спад на населението за последните 14 години. Най-много хора взимат пенсия за работа в Германия - над 12,5 хил. човека. На второ място е Испания с над 11,3 хил. пенсии, а на трето място е Гърция с над 10,2 хил. Много хора взимат пенсии и за работа в Италия (8,6 хил.), Русия (5,9 хил.) и Великобритания (5,4 хил.). Значителен е и броят на хората с пенсии след работа в Чехия (3,2 хил.), Кипър (2,9 хил.) и Австрия (2,3 хил.).

Българският износ за Германия продължава да се свива сериозно през последните месеци, показват публикувани днес данни на Германския комитет за източноевропейски икономически отношения. През юни износът на България за Германия е намалял с 19,4 на сто на годишна база до 499 млн. евро (620 млн. евро година по-рано). Сред страните от Източна Европа България е с втори най-голям годишен спад на износа за Германия, като по-значително намаление е регистрирала единствено Беларус, чийто износ се е понижил с над 72 процента. След България се нарежда Русия с понижение на износа за Германия от 17,3 на сто. Вносът от Германия към България за юни се е увеличил с 6,9 на сто до 525 млн. евро (491 млн. евро година по-рано). Общият стокооборот между двете страни през месеца възлиза на 1,024 млрд. евро, което е спад от 7,8 на сто спрямо юни 2024 г. (1,111 млрд. евро). За първото полугодие износът ни за Германия е намалял с 10,5 процента на годишна база до 3,012 млрд. евро (3,366 млрд. евро година по-рано). В същия период германският износ за България се е увеличил с 2,3 на сто до 3,035 млрд. евро (2,967 млрд. евро преди година). Общият двустранен стокооборот за шестмесечието е спаднал с 4,5 на сто до 6,048 млрд. евро (6,332 млрд. евро година по-рано), сочат данните на Германския комитет за източноевропейски икономически отношения. Въпреки понижението в някои държави германската експортна индустрия отчита голям потенциал в търговията с Източна и Югоизточна Европа. Германският износ като цяло за първото полугодие е спаднал с 0,1 на сто до 786 млрд. евро. Износът за 29-те държави от Централна и Източна Европа и Централна Азия, с които работи Комитетът за източноевропейски икономически отношения, е нараснал с 2,2 на сто до 144 млрд. евро.

На територията на България има инсталирани около 500 мегавата батерии, с общ капацитет за съхранение около 1 300 мегаватчаса. Освен това в ЕСО са постъпили заявления за около 12 000 мегавата мощности и 35 000 мегаватчаса капацитет, за които са дадени становища, съобщи изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев. Батериите сега могат да покрият около 1.5% от дневното потребление в България, а до края на годината увеличението може да е 6 – 8 пъти. ЕСО няма право да притежава съоръжения за съхранение на слънчева енергия. За първите 7 месеца на тази година спрямо същия период на 2024 г. износът на ток от страната бележи ръст. Положителното салдо е близо 230 000 мегаватчаса електрическа енергия, изнесена към други пазари.

И трите водещи телекома в България - "A1 България", "Виваком България" и "Йеттел България", отчитат рекордни приходи за 2024 г. Лидер е А1 с 1.61 млрд. лв., следван от "Виваком" с 1.49 млрд. лв. и "Йеттел" с 1.04 млрд. лв. Номер две тази година отчита най-силен растеж - почти 17%, като се увеличава и персоналът с 5%. Трите оператора си поделят лидерството в основните сегменти - мобилни гласови услуги, интернет и телевизия. Общият брой абонати на платена телевизия в България е 2.02 млн., което означава, че "Виваком" доставя телевизия на около 1.2 млн. домакинства, следван от А1 с 26.5% от абонатите на платена телевизия (около 535 хил. домакинства). "Йеттел" е с 30 000 абонати в края на 2024 г. Компанията предлага платена телевизия през 5G мрежата си. Най-голям по стойност е интернет пазарът - 2.2 млрд. лв., като тук са включени както фиксираният, така и мобилният. Но и тук конкуренцията се свива - през 2023 г. малките оператори са държали 44% от този сегмент по приходи и 34% по абонати, сега тези дялове намаляват до съответно 35.8% и 26.6%. "Виваком" е номер едно с 40% на база абонати и малко над 37% по приходи, следвана от А1. И в този сегмент "Йеттел" достига до третото място след изчезването на "Булсатком". А1 е лидер по абонати на мобилни услуги, докато лидер по оборот остава "Йеттел". Така трите телекома си поделят лидерските позиции в отделните категории. Компанията от групата на Yettel - "ЦЕТИН България" се занимава с телекомуникационната инфраструктура на телекома и доставки на услуги на едро. Приходите й са нараснали с 10% до 305 млн. лв. "Нетера" и "Нетикс комюникейшънс" предлагат както стандартни телеком услуги, така и комплексни телекомуникационни решения. Компанията предоставя услуги за свързаност, гарантиран интернет и услуги за обмен на данни в над 220 глобални точки. Приходите и на двете дружества растат, съответно с 12% до 37.3 млн. лв. и 11.6% до 5.3 млн. лв.

В Комисията за защита на конкуренцията е постъпило уведомление за намерението на търговеца на автомобилни горива на дребно "Уни Енерджи" ООД да придобие едноличен пряк контрол върху "НИС Петрол" ЕООД. В края на миналия месец бе съобщено, че петролна компания на Сърбия НИС (Naftna Industrija Srbije) продава бизнеса си в България, тъй като изпитва затруднения с операциите по веригата в страната. НИС има верига от 22 бензиностанции в България, които оперират под марката "Газпром". Около 45 процента от НИС са собственост на Газпром нефт, приблизително 11 на сто притежава нейната компания майка Газпром и близо 30 на сто са собственост на сръбското правителство. Останалите акции са в ръцете на дребни акционери. "Уни Енерджи" ООД е сред съдружниците в "Авиа България" ООД, сочи справка в търговския регистър, която развива веригата бензиностанции "Авиа" (Avia).

МВР обяви обществени поръчки за близо 200 млн. лева, обозначени като свързани с пътната безопасност, финансирани по т.нар. Фонд за пътна безопасност. Той се захранва с парите от глоби и с пари от него ще се купуват боди камери, автомобили и репатраци. Най-голямата поръчка от последните месеци с парите от фонда е за над 126 млн. лв: "Мото-Пфое", "Авто инженеринг холдинг груп" и "Бохемия екипауто" ще доставят 575 леки автомобили за нуждите на СДВР за 60.1 млн. лв. Авто инженеринг холдинг груп" и "Бохемия екипауто" ще доставят не по-малко от 405 броя автомобили с повишена проходимостза 54.5 млн. лв. "Ауто Бавария" ще доставя не по-малко от 285 броя нови, неупотребявани мотоциклети за нуждите на СДВР и ОДМВР. Втората поръчка с най-висока стойност е за 13 400 боди камери за пътни полицаи и още 1800 за служебни автомобили. Проектът включва още докинг станции и необходимия софтуер, като изпълнението е възложено на консорциум между "Сектрон" и "Телелинк бизнес сървисис" за 58.3 млн. лв. без ДДС. "Телелинк бизнес сървисис" е част от дружеството "Телелинк бизнес сървисис груп" с акционер Любомир Минчев. "Сектрон" е български доставчик на системи за сигурност, собственост на Павел Георгиев и Георги Виденов. През 2023 г. отново в тандем двете фирми спечелиха обществена поръчка от МВР за изграждане на Национална интелигентна система за сигурност, финансирана по Плана за възстановяване и устойчивост, за над 25.2 млн. лв. През същата година консорциумът е спечелил и проект за изграждане на умна видеосистема за МВР, оценена на около 25.3 млн. лв., насочена към видеонаблюдение на ключови кръстовища. Свързано дружество с "Телелинк" - "Телелинк инфра сървисис", в консорциум с друга фирма участваха в изграждането на модернизациите на TETRA системата на МВР с договор за около 108.4 млн. лв., като "Телелинк инфра сървисис" отговаря за част от оборудването, инфраструктурата и монтажните дейности по проекта.

Гръцката компания Helleniq Energy обяви навлизането си на българския пазар на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) чрез придобиване на мащабен фотоволтаичен проект. Дъщерното дружество на гръцкия холдинг, Helleniq Renewables Bulgaria, е приключило придобиването на местната компания „Агро НВ Пропъртийс“ ЕООД. Чрез тази сделка, стойността на която не бе оповестена, Helleniq Energy получава собствеността върху готов за изграждане фотоволтаичен проект с мощност 123 MWp в региона на Хасково. Проектът има и опция за добавяне на система за съхранение на енергия в батерии (BESS) с капацитет 90 MW/180 MWh, което допълнително повишава неговия потенциал и ефективност. Придобитата компания беше собственост на софийската „Елемент Пауър Груп“ ООД. Освен навлизането си в България, Helleniq Energy обяви още две големи сделки в Румъния. Компанията е придобила вятърен проект с мощност 96 MW в област Галац от шведския разработчик OX2 – строителството ще започне незабавно с цел пускане в експлоатация до 2027 г. Този проект е подкрепен с дългосрочно споразумение за продажба на електроенергия, гарантиращо приходите за 12 години. Второто румънско придобиване е на вятърен проект с мощност 186 MW в региона на Васлуй, който също включва опция за изграждане на батерийна система (BESS) със същия капацитет. Тази сделка все още очаква одобрение от румънските власти.

Европейската комисия прие на 30 юли препоръка за нов доброволен стандарт, разработен от EFRAG (Европейската консултативна група за финансово отчитане), който има за цел да улесни процесите на докладване на устойчивост за МСП, които не попадат в обхвата на задължителната Директива за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD). Новият доброволен стандарт е предназначен за нелистнати на борсата малки и средни компании с по-малко от 250 служители. Тази инициатива може да даде на малките бизнеси нови възможности да отговорят на изискванията на големите компании и финансовите институции, без да бъдат претоварени с излишни бюрократични процедури. Един от ключовите аспекти на новия стандарт е неговата модулност, като е разделен на два модула - базов и комплексен. Базовият модул обхваща основната информация и метрики за екология, социални и управленски практики и е предназначен за микропредприятия. Комплексният модул предлага допълнителни данни, които могат да бъдат важни за финансови институции или корпоративни клиенти, които търсят детайлна информация за устойчивост от своите бизнес партньори. Принципът "ако е приложимо" е формулиран със специфичните критерии за приложимост, предоставяйки на малките и средните компании ясни указания кога и как трябва да бъде докладвана информацията. Новият доброволен стандарт се очаква да ограничи и множеството искания за екологична, социална и управленска информация от заемодатели, инвеститори и корпоративни клиенти към засегнатите заинтересовани страни. Важен елемент от новия стандарт е, че той не налага задължение за публикуване на доклада. По-малкият бизнес има свободата да предоставят доброволно информация за устойчивост с цел да подобри достъпа си до устойчиво финансиране или да получи по-добро разбиране за собствените си устойчиви практики. Въпросът за конфиденциалността е решен от EFRAG, като се приема, че основната функция на докладите е да информират бизнес контрагентите. Ако предприятия решат, че докладът за устойчивостта трябва да бъде публичен, информацията може да бъде включена в отделен раздел на управленския доклад или представена като отделен документ. Докладването на устойчивостта, въпреки че не е задължително, може значително да подобри достъпа на малките и средните фирми до финансиране и да предостави по-добро разбиране за собствените им устойчиви практики. Директивата, която въвеждаше новите изисквания за екологична, социална и управленска отчетност за бизнеса, трябваше да започне да действа през настоящата година. Първи отчети за устойчивост трябваше да подадат най-големите предприятия от обществен интерес с над 500 служители, а година по-късно - и компании с баланс над 50 млн. лв., нетни приходи над 100 млн. лв. и над 250 служители - изискването бе да са покрити 2 от 3 критерия. След това идваше ред и на средни и малки компании, които са на борсата и отговарят на 2 от 3 условия: имaт нaд 10 cлyжитeли, бaлaнс нaд 450 000 eвpo или oбopoт нaд 900 000 eвpo. Изискванията бяха в сила и за български компании, които попадат в този обхват, като страната ни бе транспонирала европейската директива и бе приела и промени в Закона за счетоводството. През февруари 2025 г. обаче Европейската комисия представи предложението Omnibus I, което предвижда важни промени за ESG отчетността за предприятията в ЕС. Основната промяна е, че за да бъдат обхванати от изискванията за докладване на устойчивост, предприятията трябва да надвишават 1000 служители по време на финансовата година на датата на балансовия си отчет, докато преди обхвата включваше всички компании с над 500 служители. Заедно с това се отложиха и сроковете за оповестяване с две години. Това изменение на практика цели да облекчи малките предприятия и да предостави период на подготовка и адаптация за всички компании. Новият доброволен стандарт на EFRAG сега ще служи като основа за промените в CSRD и промените, предложени в пакета Omnibus I.

Американските компании изкупуват обратно собствените си акции с рекордни темпове, като общата стойност на тези програми през 2025 г. се очаква да достигне 1,1 трилиона долара, съобщи Wall Street Journal (Уолстрийт джърнъл), позовавайки се на данни на Birinyi Associates. Само от началото на годината до момента компаниите са обявили обратни изкупувания на акции за 983,6 млрд. долара. Това е най-високото ниво от началото на воденето на статистика през 1982 година. Тенденцията се движи основно от големите банки и технологични компании. Сред най-активните са Apple (Епъл) и компанията майка на Google (Гугъл) – Alphabet (Алфабет), както и JPMorgan Chase (Джей Пи Морган Чейз), Bank of America (Банк ъф Америка) и Morgan Stanley (Морган Стенли). През май Apple обяви, че ще инвестира до 100 млрд. долара в обратно изкупуване на акции. По данни от тримесечните резултати за юли компанията разполага с 36,3 млрд. долара в брой и парични еквиваленти, като само през последното тримесечие е изкупила обратно акции за 23,5 млрд. долара. От август 2012 г. до март 2018 г. корпорацията е върнала на акционерите си 275 млрд. долара. Alphabet започна годината с програма за обратно изкупуване на акции на стойност 70 млрд. долара и активи в брой от около 21 млрд. долара. В банковия сектор JPMorgan Chase зае през юли водеща позиция с план за обратно изкупуване на акции за 50 млрд. долара. Bank of America обяви програма за 40 млрд. долара, а Morgan Stanley одобри кампания на стойност до 20 млрд. долара. Според анализа касите на компаниите са се напълнили основно благодарение на силния ръст на печалбите и по-ниските данъци. Възстановяването на акциите след спада, предизвикан от митата, е направило обратните изкупувания още по-привлекателни, особено в условията на несигурност в търговията на дребно, която е забавила новите инвестиционни проекти.

Брутният вътрешен продукт на Турция се очаква да надмине 1,4 трилиона долара до края на годината, обяви министърът на търговията на Юмер Болат. Той отбеляза, че БВП на страната през 2002 г. е бил едва $238 млрд. (т.е. около два пъти сегашния български - б.р.), а през миналата година е достигнал $1,32 млрд. Средният темп на растеж на икономиката е бил 5,3% през този период, като за последното десетилетия Турция е сред най-динамично растящите в света.  При износа на стоки скокът е от 36 млрд. долара през 2002 г. до 262 млрд. долара през 2024 г. За първите 7 месеца от тази година вече е реализиран износ за над 156 млрд. долара, като почти по равно принос за него имат автомобилната промишленост, текстилното производство, химическата индустрия и енергетиката и земеделието. Турция ударно развива своята индустрия, като от началото на новия век тя се "изкачва" по веригата и вече има много производства с висока добавена стойност. Обезценяването на валутата имаше тежък ефект върху гражданите, но пък улеснява износа, като фактор е и че Анкара има относително балансирани отношения както със Запада, така и с Русия, а и разширява влиянието си в Близкия Изток. Това отваря вратите към огромна част от пазарите по света.