Производителността на труда в България реално намалява на годишна база – с 0.2%, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие на 2025 г. Показателят се формира от общо създадената стойност в икономиката, разделена на всички заети в нея. По тази формула на един зает изработва 14 097.7 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки създава средно 36.1 лв. БВП за един отработен час. Привидно изглежда, че сумата расте, но данните са по текущи цени и след като се приложи съответният дефлатор, реално произведеното от всеки българин намалява. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през второ тримесечие на 2025 г. намалява с 1.9% в сравнение с второ тримесечие на 2024 г., а БДС за един отработен човекочас намалява реално с 0.3%. Заетите лица в икономиката са 3.714 млн. души, а общият брой отработени часове – 1 452.1 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през второто тримесечие на 2025 г. спрямо съответното тримесечие на 2024 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите и намаление на относителния дял в аграрния и в индустриалния сектори. По предварителни данни през второто тримесечие на 2025 г. равнището на производителността на труда в сектора на услугите e 12 472.4 лв. БДС средно на един зает и 31.4 лв. за един отработен човекочас. В индустриалния сектор всеки зает произвежда средно 14 472.3 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 35.6 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор 2 435.1 лв. БДС на един зает и 7.2 лв. за един отработен човекочас.

Само за 20 години България е намалила наполовина производството на зеленчуци, направили страната ни популярна в Европа, като домати и чушки. Преди реколтата за 2025 г. да бъде събрана и количествата произведени плодове и зеленчуци в Европейския съюз да бъдат изчислени, от "Евростат" са готови с данните за миналата година. Според тях произведените пресни зеленчуци на територията на общността са с няколко процента повече, отколкото са били година по-рано. При плодовете обаче е обратното. Двете държави абсолютни рекордьори от години в зеленчукопроизводството, са Испания и Италия, които със своите по над 13-14 милиона тона зеленчуци оставят далеч след себе си всички останали. Франция, Полша и Нидерландия допълват списъка на първите 5, макар и с доста по-малки количества. Те произвеждат по една трета от това, което изкарват на пазара испанците или пък италианците. България е точно в средата на класацията измежду всички държави членки по произведено количество не само зеленчуци, но и плодове и ядки. За година сме произвели малко над половин милион тона зеленчуци и наполовина по-малко плодове. Най-големите производители на плодове са същите държави, като само разменят местата си. Единствено Нидерландия отпада от първите пет, а позицията й заема Гърция. Произведените домати на територията на общността през 2024 г. са били с 5% повече в сравнение с година по-рано. Най-солидният производител отново е Италия, която е отгледала една трета от доматите на целия Европейския съюз. Този зеленчук, така характерен за България обаче, у нас произвеждаме във все по-малки количества. От 240 хиляди тона преди 20 години през миналата сме произвели точно половината от това. Административни тежести, недостиг на работна ръка и конкуренция от незаконен внос са основните проблеми, от които се оплакват в сектора. През последните 20 години сме заемали между шеста и осма позиция сред европейските производители на чушки. Отново двойно по-малко производство през миналата година в сравнение с 2004 г., като през цялото това време спадът не е спирал. С 60% по-малко е и произведеното грозде. България обаче, е един от лидерите в производството на слънчоглед - вече 15 години заема втора позиция. Произвеждаме приблизително между милион и половина и два милиона тона на година. При билките, при които европейската статистика поставя всички ароматни, лечебни и кулинарни растения, България е най-големият производител след Италия. По данни на нашето Министерство на земеделието произвеждаме над 200 вида билки, а 90% от продукцията изнасяме, което ни превръща и в един от водещите износители не само за Европа, но и за света.

Българската отбранителна индустрия осигурява над 4 на сто от брутния вътрешен продукт на страната за 2024 г., обяви министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов. Износът на военна продукция нараства от 650 млн. евро през 2021 г. до 2,8 млрд. евро през 2024 г. За периода 2022-2024 г. приходите на страната ни от износ на отбранителни продукти възлизат на 13 млрд. лева. В отбранителната индустрия в момента са заети над 70 хил. души, като тенденцията е за нарастване на заетите в сектора. Приходите на държавния оръжеен завод ВМЗ-Сопот се очаква да надхвърлят 1 млрд. лева през настоящата 2025 г.За сравнение, преди войната приходите на ВМЗ-Сопот са възлизали на 191 млн. лева за 2021 г. Във ВМЗ-Сопот работят над 5 хил. души, като само за последната година броят на заетите се е увеличил с 350 души.

В бизнесът със здраве в България постепенно расте нов холдинг - групата Haelan ("Хейлан") на фонда за дялови инвестиции Invenio, което се фокусира върху идеята да се превърне в национален доставчик на здравна грижа - извънболнична, болнична, мобилни екипи, рехабилитация, визити по домовете, телемедицина. Над две години след първото вложение, сега към Haelan, както ще бъдат ребрандирани всички лечебни заведения в групата, ще влезе втора болница в провинцията. Първата сделка беше за "Скин системс", многопрофилната болница в Доганово, до Елин Пелин. Новата е за мажоритарен дял в единствената частна болница в Монтана - "Сити клиник - Свети Георги". А най-популярното дружество в групата дотук е "Поликлиника България". Общата инвестиция в медицинските центрове, детската консултативна клиника, бизнеса за грижи по домовете и болниците е на стойност около 40 млн. лева - капитал и привлечени заемни средства, коментира Елвин Гури, съосновател на фонда Invenio ("Инвенио"). Фондът купува мажоритарен дял и продължава да развива услугата с досегашните собственици, повечето от тях - лекари. А приходите на здравната група тази година се очаква да са около 35 млн. лв. Монтанската болница е основана през 2007 г. като семейна компания от починалия бизнесмен Валери Апостолов, който кани като свой партньор известния инвазивен кардиолог проф. д-р Иво Петров и болницата става част от веригата "Сити клиник" преди сделката с "Аджибадем". Турските инвеститори не проявяват интерес към дружеството в Монтана и то остава извън групата им в София, но пък проф. Петров продължава да подкрепя клиниката и до днес, включително като неин акционер. Основната специализация на клиниката е в областта на кардиологията, инвазивната кардиология, неврологията и хирургията. "Св. Георги" предлага и рехабилитация. Приходите й през 2023 г. са 13.9 млн. лв., като 11.9 млн. лв. от тях са от здравната каса. Печалбата е 1.3 млн. лв. Болницата има 249 души медицински екип и 150 легла. Все още отчетът й за миналата година не е готов, но по данни на НЗОК тя е получила за лечение на пациенти от нея 12.7 млн. лв. през 2024 година. Първата покупка - "Скин системс" в село Доганово, до Елин Пелин, е известна отдавна в столицата с пластичната си хирургия, лечението на изгаряния, ортопедията и естетичните процедури. Тя е малка бутикова болница с 25 легла и "ИнвениоМедХолд" влиза в нея в началото на годината с дял 80%. Според отчета на "Скин системс" за 2024 г. дружеството е с приходи 9.8 млн. лв. през 2024 г., с 1 млн. повече от предишната година, а печалбата му е 1.38 млн. лв. 7.5 млн. от оборота е по линия на здравната каса, а останалата сума - от частни пациенти. Основните разходи на клиниката (5.5 млн. лв.) са за заплати на медицинския екип, който се състои от 122 души. През последните години дейността на "Скин системс" се разраства много в изключително дефицитната специалност пластично-възстановителна хирургия - след травми, изгаряния и наранявания на тялото. Управител на клиниката е д-р Спартак Милев, който е естетичен хирург. А съдружник с 20% остава основателката Катрин Крахтова-Настева. След покупката на "Поликлиника България" и "Първа Детска консултативна клиника", както и трите медицински центъра на Healan в София и единия във Варна, през октомври групата ще отвори нов медицински център. Той ще се намира в Бургас и ще бъде комбинация от медицина за възрастни и деца - едновременно като филиал на 1 ДКК и "Поликлиника България". Според Елвин Гури групата е тръгнала с акцент в извънболничната помощ, защото България е лидер по брой болнични легла на глава от населението в Европа и съвсем доскоро вниманието към профилактиката и извънболничната помощ е било малко, но пък превантивната медицина започва да получава все по-голяма тежест. Според него мрежата в сегашния си вид има потенциал да извършва около 350 хиляди прегледа и посещения у дома годишно. А ако се съди по опита на фонда дотук, разширението на холдинга едва ли ще спре. И бъдещето вероятно е като част от по-голяма регионална група.

Български инвеститор „Неона“ ООД, който от 2017г. оперира на територията на Индустриален парк София-Божурище, сключи договор за вторият си проект с „Националната компания „Индустриални зони“. Инвестицията предвижда разширяване на съществуващото производство на CNC лазерни машини за рязане, чрез изграждане на нова сграда с производствени и складови помещения върху допълнителен парцел с площ от 2 651 кв. метра. В рамките на проекта ще бъде стартирано и ново производство на лазерни галванометрични машини.

Повече от 100 шивачи са освободени от работа в края на август от гръцката фирма „Хариеса”, която функционира от близо 30 г. на територията на община Сандански. На работа са останали едва 10 работници, като и тяхната съдба все още не е известна. Управителят на фирмата е посочил пред работниците, че решението му е било неизбежно заради рязко нарастващата себестойност на продукцията и замразени продажни цени. Като причина за съкращението е посочен и скокът на минималната работна заплата, която в рамките на две години скочи с два пъти, а цените на стоките във фирмата са останали същите. В началото във фирмата са работили 300 шивачи, тя бе една от водещите в бранша в региона. Сред работещите се коментира, че сградата е била продадена от собственика и там предстои да започне да функционира цех за производство на дограма. Преди близо месец имаше съкращения в друга гръцка шивашка фирма – „Меймарис”, като първо бяха съкратени хората в пенсионна възраст. В момента там работят 15 шивачи и опаковчици. През годините в шивашките цехове, които наброяваха над 40 на територията на община Сандански, работеха близо 5000 работници, в момента техният брой е около 1000.

Българска фондова борса (БФБ) отчита устойчив ръст на новите индивидуални инвеститори през последните 5 години. За периода 2020–2025 г. са се присъединили над 16 500 нови физически лица, като пикът е през 2021 г. с 4352 нови инвеститори. Всяка година броят на мъжете и жените, които инвестират на Борсата, расте средно с около 3000 души. Сред основните фактори за привличане на интереса са пазарът за малки и средния предприятия BEAM, пазарът EuroBridge за двойно листване, разработен в партньорство с Deutsche Börse, както и още инициативи. Профилът на участниците се разширява по пол и възраст, което подсказва постепенно насочване на спестявания на домакинствата към капиталовия пазар: • Поколението 54+ води класацията: 44% от всички нови инвеститори за петте години, а инвеститорите под 30 бележат устойчив ръст. • По пол: 61% от новите инвеститори са мъже, дамите са ~40%, като над половината от тях започват да инвестират след 54 г. Данните показват още, че хората над 45 години остават водеща група (около 68% от новите сметки), от които 45–54 г. са приблизително 24%, 30–44 г. — около 26%.

„Ай Ти Еф Груп" АД е приключило придобиването на мажоритарен дял (76,11%) от първата българска платформа за peer-to-peer кредитиране „Клиър Лендинг“ АД (Klear) и миноритарен дял (20,24%) от „ФинБиз Технолоджийс“ АД. Сделката беше обявена от „Ай Ти Еф Груп“ в края на юли. Компанията ще може да купи допълнителни дялове от двете дружества на по-късен етап при определени условия. Платформата Klear е основана през 2015 г., а през 2019 г. като акционер е привлечена германската Varengold Bank. Две години по-късно тя получава финансиране от фонда за рисков капитал „Ню Вижън 3“ (NV3). Към края на 2024 г. активите на Klear са на обща стойност над 6 млн. лева, като основната част от тях са под формата на нематериални активи (софтуер) и портфолио от вземания. Капиталът на компанията е 3,2 млн. лева. През P2P платформата са финансирани около 4000 заема за близо 50 млн. лева. Към момента на нея има около 2000 активни инвеститори. FinBiz Technologies разработва технологични решения за отпускане и управление на бизнес заеми за малки бизнеси. Софтуерът позволява пълна дигитализация на процеса по финансиране и се интегрира директно в платформите на партньори - от SaaS доставчици до онлайн магазини и платежни институции. Компанията „Ай Ти Еф Груп“ реализира близо 15,9 млн. лева приходи за първото полугодие на 2025 г. в сравнение с 11,8 млн. лева година по-рано, или с близо 35% повече на годишна база. Приходите от лихви, такси, неустойки формират по-голямата част от общите приходи на дружеството – общо малко над 14 млн. лева, при 11,5 млн. лева за полугодието на 2024 г., което представлява ръст от 22% на годишна база. Разходите на компанията за полугодието се повишават с 32% до малко под 13,3 млн. лева от 10 млн. лева година по-рано. Увеличението се определя от ръста на разходите за персонал с 25% до 2,5 млн. лева към края на юни от 2 млн. лева към края на юни 2024 г. Дружеството реализира нетна печалба в размер на над 2,6 млн. лева към края на юни от над 1,7 млн. лева към края на юни 2024 г., което е с 50% повече на годишна база.

Производството в сектора на услугите отбелязва лек спад както в Европейския съюз, така и в еврозоната, показват първоначалните оценки на Евростат. Сезонно изгладените данни на европейската статистическа агенция сочат понижение от 0,1 на сто при услугите в ЕС и еврозоната през юни спрямо май. Данните за май са ревизирани нагоре до месечен ръст от съответно 0,7 и 0,3 на сто. Първоначално оценките на Евростат сочеха за увеличение на услугите с 0,3 на сто в ЕС и 0,2 на сто в еврозоната. На годишна база секторът на услугите продължава да расте. В сравнение с юни 2024 г. производството на услуги се е увеличило с 3,3 на сто в ЕС и с 2,9 на сто в еврозоната. В България секторът на услугите е забавил ръста си до 0,7 на сто през юни на месечна основа, след като през май наддаде с 1,2 на сто. На годишна база родният сектор на услугите обаче е ускорил темпа си до 2,9 на сто през юни спрямо 2,5 на сто през май. Отнесено към юни 2024 г., през шестият месец на настоящата година най-голямо увеличение на услугите е отчетено в Гърция (+24 на сто), Дания (+15,2 на сто) и Естония (+9,9 на сто), а най-голямо понижение в Люксембург (-41,7 на сто), Малта (-3,2 на сто) и Австрия (-1,1 на сто).

Растежът на работната заетост в САЩ се забави рязко, а нивото на безработица се повиши до близо 4-годишен връх през август, което потвърждава отслабването на пазара на труда и засилва аргументите за понижаване на лихвите от Федералния резерв на предстоящото този месец редовно заседание. През август икономиката на САЩ разкри едва 22 000 нови неселскостопански работни места след 79 000 хиляди през юли (слаба възходяща ревизия от 73 000), докато пазарните очаквания бяха за увеличение на заетостта с около 75 000, показват официалните данни на Бюрото по трудова статистика към Министерството на труда. Икономиката трябва да създава приблизително 100 000 работни места на месец, за да е в крак с растежа на населението в трудоспособна възраст. Нивото на безработица пък се повиши през август до 4,3% от 4,2% през юли, достигайки най-високо ниво от октомври 2021 г. насам, като броят на безработните американци се увеличи със 148 000 до 7,384 милиона. От своя страна работната сила се увеличи с 436 хиляди до 170,778 милиона. Частният сектор допринесе за разкриването на едва 38 000 нови работни места при пазарни очаквания за 75 000 и след като през юли бяха разкрити 83 000, като в промишлеността през август бяха съкратени 12 000 работни места след съкратени 11 000 месец по-рано. В същото време на федерално ниво бяха съкратени 16 000 работни места. Заплащането на труда се повиши през август с 0,3% на месечна база, или увеличение с 10 цента до 36,53 долара на час. Спрямо година по-рано растежът на часовото заплащане на труда се забави до 3,7% от 3,9% през юли.

През последните години китайската петролна индустрия показва необичайна тенденция - производството запазва възходяща траектория въпреки падащите цени на световния пазар, пише OilPrice.com. Националните нефтени компании произвеждат 85% от китайския петрол. Китай започва да добива нефт през 60-те години на миналия век и успява да постигне енергийна самодостатъчност до средата на 90-те, произвеждайки повече петрол, отколкото консумира. Това позволява на страната да намали нуждата от петролен внос за определен период. Ситуацията се променя преди три десетилетия, като Китай става нетен вносител на петрол от 1994 г., тъй като икономическият възход върви ръка за ръка с повишено потребление. То расте много по-бързо от производството и разликата продължава да се увеличава. Миналата година Китай произвеждаше близо 5 милиона барела суров петрол дневно, но консумираше повече от 16 милиона барела дневно. Днес Китай остава най-големият вносител на суров петрол в света, разчитайки силно на вноса за задоволяване на високите си нива на потребление. Местният добив расте устойчиво в продължение на две десетилетия, докато не се сви рязко в резултат на международния срив в петролните цени през 2016 г. Възстановяването започна през 2019 г. и продължи даже по време на пандемията, която доведе до историческо дъно на глобалните пазари. Ножицата между производство и петролни цени през последните години е се разтваря от натиска на китайското правителство за увеличаване на вътрешното проучване и производство под неговия "Седемгодишен план за действие за подобряване на петролното и газово проучване" от 2019-2025 г. Пекин се фокусира върху повишаване на енергийната си сигурност чрез увеличено вътрешно производство и изграждане на стратегически петролни резерви за смекчаване на потенциални прекъсвания от международните канали за доставка. През същата година правителството проведе среща с водещите китайски национални нефтени компании, на която официално стартира седемгодишния план. През 2020 г. Пекин въведе няколко поправки в Закона за данъците върху ресурсите, намалявайки данъчните ставки с до 40% за тежкия петрол. Правителството също отмени вносните мита и ДДС за редица внесени петролни съоръжения. PetroChina почти удвои както вътрешните, така и чуждестранните си разходи за проучване и производство през периода 2016-2023 г. до 230 милиарда юана (32 милиарда долара) само през 2023 г. Най-големият китайски петролен производител обаче все още не е пожънал пълните ползи от огромните си разходи, като петролното производство се увеличи с 6% до около 2 милиона барела дневно през 2024 г. спрямо нивата от 2015 г. CNOOC беше по-успешна в увеличаването на добива, като петролното производство на компанията скочи с 45% през 2024 г. спрямо нивата от 2021 г., след като увеличи вътрешните разходи за проучване и производство 4,6 пъти. Междувременно 2,6-кратното увеличение на глобалните разходи за проучване и производство на Sinopec обърна многогодишния спад в производството на компанията и увеличи производството с 2% през периода 2021-2024 г. Китай трябва да се справя с остаряващи петролни полета, като много от тях са на повече от половин век. PetroChina постигна значителен успех във възраждането на западащото производство чрез използване на техники за подобрено извличане.Така петролното поле Дацин успя да произведе повече от 2 милиарда барела суров петрол през периода 2014-2023 г., въпреки че започна производство през 1960 г. Китай инвестира много в електрификация на транспорта за граждански цели, като според много анализатори целта е икономиката на страната да не бъде парализирана при хипотетична блокада. Собственият нефтен добив обаче е ясен знак, че Пекин не иска да остави и конвенционалните задвижващи системи в историята. Поне засега те са най-добрият вариант и за корабите, и за танковете, и за бойните самолети.