През април цените на стоките и услугите в България са се понижили с 0,8% спрямо месец по-рано, показват данните на Националния статистически институт. Годишната инфлация през април също се забавя до 3,5%. От началото на годината инфлацията е 1,9%, а средногодишната за периода май 2024 - април 2025 г. е 2,7%. За сравнение, през януари беше отчетена годишна инфлация от 3,8%, а през февруари и март се задържа на 4%. Средногодишната инфлация в България, измерена по европейската методология, по която се прави оценка за еврозоната, възлиза на 2,7%. Така на практика вече три месеца България покрива ценовия критерий за еврото. На месечна база през април се отчита дефлация (0,8%) при инфлация от 0,2% през март, 0,6% през февруари и 2,0% през януари. Натрупаната инфлация, измерена с Индекса на потребителските цени, за последните три години (април 2025 г. спрямо април 2022 г.) е 18,3%, а за последните пет години (април 2025 г. спрямо април 2020 г.) е 37,9%. Според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) през април месечната инфлация е -1,2%, а годишната е 2,8%. Инфлацията от началото на годината (април 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 1,3%, а средногодишната инфлация за периода май 2024 - април 2025 г. спрямо периода май 2023 - април 2024 г. е 2,7%. Натрупаната инфлация, измерена с ХИПЦ, за последните три години (април 2025 г. спрямо април 2022 г.) е 16,2%, а за последните пет години (април 2025 г. спрямо април 2020 г.) е 32,8%.

Икономиката на България се разширява с 3,1% спрямо първото тримесечие на миналата година и с 0,6% спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г., показват експерсните оценки на Националния статистически институт (НСИ). Това показва леко забавяне на темпа на растеж както на годишна, така и на тримесечна база в сравнение с последните три месеца на 2024 г. Според пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите икономическият растеж на България ще достигне 3% през тази година. От януари до март брутният вътрешен продукт (БВП) в номинално изражение достига 45,614 млрд. лева. Реализираната добавена стойност е 39,560 млрд. лева. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление – с 85%, което в стойностно изражение възлиза на 38,753 млрд. лева. Бруто капиталообразуването е 8,469 млрд. лв. и заема 18,5% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно.

Ийстърн Юръпиън Електрик Къмпани Б.В. (EEEC), подхолдинг на Еврохолд България АД и собственик на групата Електрохолд, обяви успешното приключване на първата си емисия облигации на стойност 500 млн. евро, което бележи нов етап в развитието на компанията и е от важно значение за целия енергиен сектор в България. Облигациите са петгодишни, обезпечени, емитирани са във формат Reg S/144A, доходността им е фиксирана на 8 май 2025 г. и са с годишен лихвен купон от 6.500%. Това е първата подобна международна емисия ценни книжа на българска частна компания, което превръща EEEC в пионер на финансовия пазар в страната. Успешното реализиране на тази сделка е отражение на стратегическата визия и амбициите на компанията за разширяване на нейното присъствие на международните дългови капиталови пазари. В хода на финансовата операция EEEC получи и дебютен кредитен рейтинг от водещи световни рейтингови агенции – Ba2 (стабилна перспектива) от Moody's и BB (стабилна перспектива) от Fitch. Облигациите на EEEC бяха придобити от над 60 инвеститори от 17 държави, което ясно потвърждава стабилната кредитоспособност на компанията и високото доверие към нея. Цената на книжата беше определена при годишна доходност за инвеститорите в размер на 6.500%, което е с 25-50 базисни пункта под началните ценови индикации от 6.750% до 7.000%. Приходите от облигационната емисия ще бъдат използвани за изплащане в пълен размер на съществуващ синдикиран заем и свързани с него разходи, за общи корпоративни цели, както и за извършване на плащания по част от друго споразумение за заем на ниво холдингово дружество.

Две от фирмите, събиращи боклука в една трета от София, заплашиха да спрат работа, тъй като от общината им дължали пари. Дружествата "Зауба" и "Грийн партнърс", свързани с бизнесмена Румен Гайтански - Вълка твърдят, че ще спрат да работят от 19 май, ако общината продължава да не им плаща суми по фактури, издадени от декември 2024 г. До момента. Дължимата сума, според фирмите, била 9 млн. лева. Евентуалното спиране на работата на дружествата ще засегне хората в районите "Люлин", "Красно село", "Илинден", "Надежда", "Сердика", "Изгрев", "Слатина" и "Подуяне". Наскоро двете дружества бяха уличени от Столичната община в схема за източване на бюджета за чистене. Договорите с двете дружества бяха сключени преди 5 години след обществена поръчка. Преди това едно от тях - "Грийн партнърс", на практика чистеше София, без да има договор с общината чрез отдаване под наем на техника и хора на общинската фирма "Софекострой" (тогава "чистота Искър"). Контрактът на "Зауба" за "Люлин" и "Красно село" изтече през април и беше удължен до провеждането на нова обществена поръчка за чистенето, която още не е обявена. Договорите на "Грийн партнърс" за останалите райони са до началото на юни и на юли и общината вероятно ще трябва да ги удължи.

Новите терминали на Летище Варна и Летище Бургас са оборудвани от мебели произведени от българската мебелна компания К2 от Добрич, която получава задачата да направи новите терминали за влизането на страната ни в Шенген още през 2013 г. За нуждите на летището трябва да се работи със специфичен материал, т. нар. минерални плоскости - кориан, като фабриката трябва за първи път да произведе изделия в такива огромни количества от него. Компанията е основана през 2007 г., тя има дълги традиции като продължение на Българска мебелна компания “Секвоя”. В момента в К2 работят малко над 100 човека, а от фабриката излизат 6-7 тира стока всяка седмица, или по 1 на ден. К2 няма собствена марка мебели, по скоро се определя като white label производител. К2 успява да спечели всяко финансиране от ЕС, за което кандидатства, с което подмладява машинния си парк дотолкова, че в момента повечето техника е на около 3 години.

Германският производител на кабелни системи за автомобилната индустрия SE Bordnetze ще съкрати около 140 служители от фабриката си в румънския град Търгу Жиу, предаде Agerpres. По-рано компанията обяви, че освобождава 676 души от друга своя локация - в Дробета Турну Северин. SE Bordnetze е изцяло собственост на Sumitomo Electric Bordnetze SE от Германия, като има 41 завода в 13 държави. Компанията има три фабрики само в Румъния: в Карансебеш, в Дробета Турну Северин и в Търгу Жиу. Приходите и печалбата за 2023 г. растат, показва последният публикуван отчет. В същото време персоналът намалява непрекъснато от 2021 г. до момента, посочва Economica.net. SE Bordnetze към момента има един завод у нас - в Карнобат. Неговият персонал е намалял в сравнение с миналата година. Другата локация на SEBN у нас - в Мездра, затвори врати в края на миналата година и 950 души останаха без работа.

Преди малко повече от година Lufthansa Technik създаде джойнт венчър с местни специалисти, който поставя софийското смесено дружество Vaerolabs (както скоро ще се казва ViTech - "ВиайТек девелопмънт") в центъра на пълната дигитализация на германския гигант. И с ангажимент за инвестиция 100 млн. лв. в следващите пет години. Lufthansa Technik работи от 2021 г. с новосъздадената тогава българска IT фирма CleverРine, в която акционери са трима известни специалисти и предприемачи - Гайдарски, Георги Литвиненко и Христо Тодоров. Кандидатстват на публичен конкурс на германците и го печелят. Основната цел на Lufthansa Technik е пълна дигитализация на всички процеси в групата: от сервизирането на самолета, през дейности като правене на оферти, управление на инвентар и материали, работни графици и т.н. Амбицията на групата е до 2028 г. ефектът от дигитализацията върху печалбата да е 300 млн. евро, като поне 30-40% от цифровите проекти да се изпълняват вътрешно, а останалата част - от външни изпълнители. Съвместната компания започва работа в началото на януари 2024 г. с десетина специалисти. Lufthansa Technik държи 75% от българското дружество, а останалите 25% са на фирмата зад CleverРine "КП Венчърс", в която акционери са Гайдарски, Литвиненко и Тодоров. Отделно CleverРine също продължава да работи по проекти на германците като външен изпълнител. Година и половина по-късно екипът на Vaerolabs вече е разработил два продукта за Lufthansa Technik: кредитна платформа, която автоматизира множество процеси и данни в ремонтната линия на Lufthansa Technik, и система за ценообразуване, офериране и управление на оферти. Очакваната възвръщаемост само в първата година след пускането на тези два продукта за компанията е десетки милиони евро. В момента във Vaerolabs работят близо 50 специалисти, като целта е броят им да достигне 90 през 2026 г. (в ClеverРine работят около 110 души) от най-различни роли - технически и програмни мениджъри, софтуерни инженери, дизайнери, т.нар. SecOps и др. Оборотът за миналата година на Vaerolabs е над 6 млн. евро. Всъщност около 70% от тези 100 млн. лв. инвестиции за следващите години ще отидат основно за възнаграждения, т.е. за очакваното увеличение на екипа. Lufthansa Technik e от години в България с друг "аналогов" джойнт венчър. Германският гигант каца на летище София през 2008 г. след партньорство с авиационното рамо на групата "Химимпорт", където открива звено за тъй наречените МRО (Maintenance, Repair and Overhaul) услуги в Европа. През годините компанията няколко пъти увеличава капацитета си, като от 2 линиите се увеличават на 5 и впоследствие на 8, т.е. едновременно може да обслужва 8 теснофюзелажни самолета. Към началото на тази година в дружеството работят над 1300 души. Базата в София е най-голямата за групата в Европа извън Германия. Междувременно местното дружество става и стратегически хъб за инженеринг услуги и логистика на групата Lufthansa Technik. Базата в София обслужва региона Европа, Близък изток и Африка. Фокус са теснокорпусните самолети, които са с основно значение за Европа. Сред големите клиенти са Lufthansa и Eurowings, EasyJet, Pegasus, Bulgaria Air, някои лизингови компании като DAE и т.н. На година броят на обслужените самолети в базата е около 100, като линиите са пълни.

Показателят за преките чуждестранни инвестиции в Европа спадна до деветгодишно дъно през 2024 г., което подчертава трудностите на континента да привлече бизнес още преди търговската война на президента на САЩ Доналд Тръмп да помрачи икономическите перспективи. Броят на новите проекти, подкрепени от инвестиции от чужбина, спадна за втора поредна година под нивото, наблюдавано дори по време на пандемията, според годишно проучване на консултантската фирма EY.. Спадът е най-рязък в най-големите икономики, докато броят на създадените работни места в резултат на чуждестранните инвестиции също е спаднал с 16% спрямо предходната година. Спадът на постоянно слабия икономически растеж, високите цени на енергията и геополитическото напрежение, което се случи точно когато изненадващо устойчивата експанзия на САЩ и нарастващият фондов пазар привличаха глобални парични средства. Броят на европейските проекти от САЩ е с 11% по-нисък от 2023 г. и с 24% под 2022 г. Въпреки това в доклада има и положителни моменти, по-специално Испания, която регистрира 15% увеличение на проектите миналата година, превръщайки се в четвъртия по големина европейски център за чуждестранни инвестиции. EY също така заяви, че има признаци на инерция в някои сектори, включително възобновяема енергия, полупроводници, отбрана, фармацевтика и електрически превозни средства.

Американските власти се готвят да обявят едно от най-големите намаления на капиталовите изисквания към банките за последното десетилетие и повече. Това е поредният знак за желанието на администрацията на Доналд Тръмп да дерегулира икономиката, пише Financial Times. Регулаторите са готови през следващите няколко месеца да намалят коефициента на допълнителен ливъридж (SLR), според няколко души, запознати с въпроса. Правилото изисква големите банки да имат предварително определено количество висококачествен капитал спрямо общия си ливъридж, който включва активи като заеми и извънбалансови експозиции, като например деривати. Изискването бе въведено през 2014 г. като част от мащабни реформи след финансовата криза от 2008 – 2009 г. Анализатори казват, че ходът за намаляване на коефициента на допълнителния ливъридж би бил благодат за пазара на държавни ценни книжа, потенциално помагайки на Тръмп да постигне целта си за намаляване на разходите по заеми, като позволи на банките да купуват повече държавен дълг. Това също така би насърчило банките да започнат да играят по-голяма роля в търговията с държавни ценни книжа, след като индустрията отстъпи позиции на високочестотните търговци и хедж фондовете в резултат на правилата, въведени след финансовата криза. Осемте най-големи американски банки в момента трябва да имат така наречения капитал от първи ред – обикновен собствен капитал, неразпределена печалба и други елементи, които първи поемат загубите – на стойност поне 5% от общия им ливъридж. Най-големите европейски, китайски, канадски и японски банки са подложени на по-нисък стандарт, като повечето изискват капитал между 3.5 и 4.25% от общите си активи. Повечето големи американски банки са по-ограничени от други правила, като например стрес тестовете на Федералния резерв и коригираните спрямо риска капиталови изисквания, което ограничава степента, в която се възползват от реформата на SLR. Анализатори на Morgan Stanley наскоро изчислиха, че само State Street е била наистина „ограничена“ от SLR.     Привеждането на американските правила в съответствие с международните стандарти би дало повече капиталов капацитет на големите банки, отколкото освобождаването на държавните облигации и депозитите в централните банки от допълнителните изчисления на коефициента на ливъридж“, каза Шон Кембъл, главен икономист в лобистката група Financial Services Forum, която представлява осемте най-големи банки в САЩ.

Броят на инвестиционните проекти на американски компании в Германия е спаднал с 27 на сто до 90 проекта през 2024 г., което бележи най-значителния спад сред водещите европейски дестинации, сочи проучване на консултантската компания EY, цитирано от ДПА. Спадът на американските инвестиции е далеч по-малък в други страни, каза Хенрик Алерс, ръководител на германския офис на EY, като американските проекти са намалели само с 11 на сто в цяла Европа. САЩ изглежда укрепват вътрешния си инвестиционен климат за сметка на Европа, съобщи EY. За първи път Китай изпреварва САЩ като най-голям чуждестранен инвеститор в Германия с 96 проекта през 2024 г. - лек спад с 3 на сто спрямо предходната година, сочат данните на консултантската компания. Германия остава най-популярната европейска дестинация за китайските фирми. Общият брой на чуждестранните инвестиционни проекти в Германия се е понижил със 17 на сто до 608 проекта - най-ниското ниво от 2011 г., като спадът в страната изпреварва този при други големи европейски икономики.    В цяла Европа броят на новите и разширени проекти на международни инвеститори е намалял с 5 на сто до 5383. Франция и Великобритания също отбелязват спад, но остават пред Германия в общата класация. Германия е възприемана от инвеститорите като обременена от високи данъци, разходи за труд, цени на енергията, бюрокрация и вяла икономика.