Новите фирми, които са регистрирани в България за година, са 43 353, като това представляват 10,7% от общия брой предприятия, показват данни на Националния статистически институт. Делът на новите дружества, които оцеляват до петата година след създаването им, е само 4,8 на сто. В рамките на година са спрели да работят близо 33 хил. предприятия, или 8,3% от активните фирми в страната. Най-голям е делът на фирмите, които спират работа, от сектора на търговията, като причината за това е, че тези дружества са най-многобройни. Активните предприятия в България са 404 257, като за година нарастват с 2,6%. Най-голям е делът на активните предприятия без наети хора, като това са 53,8% от всички работещи фирми в страната. Без наети хора са над 217 хил. фирми. На второ място е групата от фирми, в които има между един и четири наети човека. Такива са 32,8% от фирмите в страната, или всяко трето активно предприятие. Най-нисък е делът на дружествата в групата с наети между 5 и 9 човека - само 6,4% от фирмите. Дружествата с над 10 човека персонал са над 28 хил. Работещите хора във фирми с 10 или повече човека персонал са 1,48 млн., като те представляват 68% от общия брой на заетите, а делът на предприятията в тази група е едва 7,1% от всички активни фирми. Големият брой активни фирми без наети служители формира само 8,5% от общия брой на работещите хора в страната.

ИПИ от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) представи данните за състоянието на републиканската пътна мрежа в България за 2024 г. Те класифицират републиканските пътища (в чиито състав не влизат общинските пътища) според състоянието на настилката – добро (с повреди, обхващащи под 10% от пътя), средно (повреди от 10% до 30%), лошо (повреди над 30%) и без настилка. Към 2024 г. дължината на републиканската пътна мрежа възлиза на малко под 20 хиляди километра. От тях 7064 км (36%) са с добро състояние на настилката. Това е значително понижение спрямо предходните няколко години, в които малко над 40% са в добро състояние – с други думи, качеството на пътната инфраструктура в страната отчетливо деградира. Пътищата в лошо състояние са 5185 км или 26% – приблизително колкото и в предходната година. Намаляването на пътищата в добро състояние през 2024 г. се наблюдава в 17 от 28-те области в България. Най-сериозно пада качеството на пътната мрежа в области като Сливен (от 87,9% в добро състояние през 2023 г. до 51,2% през 2024 г.), Стара Загора (от 63,1% на 31,6%) и Добрич (от 25,3% на 5,4%). В области като Перник, Добрич и Монтана делът на пътищата в добро състояние е под 10%, на места като Пазарджик и Благоевград той е около 60%. На общинско ниво също са видими особено високи различия в състоянието на пътищата. Общините със 100% добро състояние на настилката са 9, докато тези с 0% са 35. С по-добро състояние на пътищата са общините в Югоизточна България, което би могло да се обясни с терена – в планинските райони има по-малко пътища, което прави и поддръжката по-лесна. Именно общините с най-малко километри републикански пътища у нас – например Челопеч, Сопот и Пирдоп, са сред тези със 100% в добро състояние. Общините с най-висок дял на републиканските пътища в лошо състояние са концентрирани в Северозападна и Югоизточна България. У нас има и 46 общини в които има републикански пътища без каквато и да било настилка, като в някои техният дял е особено висок, например Бойница (34,9%) и Априлци (32,1%). Влошаване в качеството на пътищата има и на общинско равнище. В цели 120 общини делът на пътищата в добро състояние е намалял, докато само в 55 се е увеличил. Същевременно в 95 общини делът на пътищата в лошо състояние расте, докато в 90 други намалява. Понижението в дела на пътищата в добро състояние е рязко и се наблюдава в цялата страна. Качеството на инфраструктурата обаче има пряка и очевидна връзка с честотата на пътните инциденти, и няма как да очакваме значителни подобрения в тази насока ако не се инвестира активно в подобряване на пътната мрежа; на този етап промените са почти изключително негативни.

Държавният суверенен фонд на Абу Даби, Mubadala Investment Company, с управлявани активи на стойност 300 милиарда долара, влиза в акционерния дял на Rezolv Energy – един от най-важните инвеститори във възобновяема енергия в Централна и Югоизточна Европа. Емиратският фонд е сключил споразумение за съвместно предприятие с прекия собственик на Rezolv Energy – инвестиционния фонд за устойчива инфраструктура Actis – за съвместен контрол над производителя на енергия. Сделката получи зелена светлина и от Европейската комисия. Rezolv Energy беше създадена през 2022 г. от Actis, чрез своя енергиен инвестиционен фонд Actis' Energy 5 Fund, и беше подкрепена с първоначална инвестиция от 500 милиона евро. Actis наскоро влезе в портфолиото на американците от General Atlantic, с активи под управление на над 80 милиарда долара. Rezolv Energy разработва някои от най-големите проекти за производство на възобновяема енергия в региона, включително изграждането на соларният парк „Свети Георги“, който ще бъде един от най-големите соларни паркове в България.

Две от най-големите български компании у нас - "Трейс груп холд" и "Джи Пи груп", в обединение с турската "Дoyш Иншaaт Be Tиджapeт" са спечелили поръчка за изграждане на метро в румънската столица Букурещ за 1.2 млрд. евро. Отсечката, която трите компании ще строят, е част от голяма обществена поръчка за линията между Gara de Nord и Gara Progresul, която е дълга 14 км и е разделена на два лота, като е част от четвъртата метролиния в румънската столица. Частта, която печели обединението на "Tрейс груп холд", трябва да е готова 2030 г. "Трейс груп холд" отдавна стъпи на румънска почва и вече завършиха част от една от новите магистрали. "Трейс" и "Джи Пи груп" участват в обединение с водещ партньор турската Dogus Insaat ve Ticaret. Те се състезаваха за лот 1 с обединението Gülermak Spółka z Ograniczoną Odpowiedzialnością. Техният лот включва участък от Gara de Nord до Eroii Revolutiei. По данни на източници на Gandhul офертата на Джи Пи, "Трейс" и "Доуш" е била със 100 млн. евро по-изгодна за румънците. За другата отсечка от линията, между Eroii Revoluției и Gara Progresul, имаше само един кандидат - консорциум между Construcții Erbașu, Conselex и румънската Bog'art., като прогнозната стойност е над 800 млн. евро. Въпросните общо 12 километра от букурещкото метро включват 14 станции, от които 13 са напълно нови, а една е вече съществуваща. Те се намират в южната част на града. В момента метрото в Букурещ е с обща дължина 70 км, като има четири линии и общо 43 спирки. Metrorex е румънската компания, която управлява метрото в Букурещ. Тя е изцяло собственост на румънското правителство чрез Министерството на транспорта. Първите станции заработват в края на 70-те години. В метрото на Букурещ всеки ден пътуват между 400 и 500 хил. души. Турската "Дoyш Иншaaт Be Tиджapeт" строи и у нас, като тя е собственик на къртицата, с която се прокопават тунелите на метрото в София. През 2022 г. компанията спечели поръчка за пробиване на метротунел в София, дълъг 5.3 км, а "Трейс груп холд" и "Джи Пи груп" са работили по метрото в София няколко пъти. "Трейс груп холд" отчете приходи през 2023 г. в размер на почти 402 млн. лв. Освен метрото в София те работят и по пробива под жп гарата в Пловдив. "Джи Пи груп" отчете приходи от близо 186 млн. лв. през 2023 г.

Работници на „Терем – Хан Крум" ЕООД в Търговище прекъснаха работния си ден за час в знак на протест срещу предложение от страна на ръководството на завода за намаляване на работното време. Временно изпълняващият длъжността управител на дружеството Николай Паскалев предлага част от работниците да подпишат споразумения за намаляване на работния им ден до четири часа и половина. Основната причина за протеста им е, че работниците и служителите не са отговорни за факта, че дружеството не е натоварено с работа. По думите му с въвеждането на намален работен ден за част от работниците няма да се получи особено сериозен ефект, посочи още той. И допълни, че се очаква скорошното стартиране работата по два договора, а подобна ситуация предизвиква работници да напускат. Протестните действия ще продължат поне до края на настоящата седмица или до преустановяване коментирането на темата за намаляване продължителността на работния ден. В дружеството към момента работят общо около 120 човека. През миналата седмица са получили трудовите си възнаграждения за месец юни. Забавяне в изплащането на заплатите бе причината за продължителни протести в началото на годината.

"Вазовските машиностроителни заводи" (ВМЗ) очаква изпълнените поръчки до края на годината да са за близо 1 млрд. лева. Само за 5 години ВМЗ-Сопот с настоящата си печалба ще може да изплати заема от 480 млн. евро, който ще вземе за двата нови завода с “Райнметал”. Българското дружество отбелязва стабилен ръст на финансовите показатели. За първите шест месеца на годината е постигната печалба в размер на 116,230 млн. лв. В подобен размер е била за същия период на миналата година тя - 119,551 млн. За сравнение, за цялата 2022 г. е 82 млн. лв. Отчетените приходи от продажби също се движат нагоре - от януари до края на юни те са 503,870 млн. лв. със 126,389 млн. повече спрямо същия период на м.г. Приходите от продажби и услуги на специална продукция са 492,4 млн. лв. Най-голям дял се пада на артилерийски боеприпаси - 43,3% от всички продажби, или над 213 млн. лв. Продадени са РПГ-22 за почти 90 млн. лв., изстрели за ръчна противотанкова гранатохвъргачка РПГ-7В и подобрения ѝ вариант WarriorРПГ-7 за над 67 млн. лв. Пласират се и боеприпаси за тежка противотанкова гранатохвъргачка СПГ-9, подобрения ѝ вариант WarriorСПГ-9 и оръдие 2А28 за същата сума. До края на 2025-а се очаква да бъдат изпълнени договори в приблизителен размер на още 500 млн. лв., което ще закръгли поръчките за годината на около 1 млрд. За миналата година печалбата ВМЗ-Сопот е била над 220 млн. лв. Сега “Райнметал” и ВМЗ ще направят джойнтвенчър дружество с 51% собственост на немския концерн и 49% на българските заводи, обясни военният министър Атанас Запрянов. Двата завода ще струват около 1 млрд. евро, от които България трябва да осигури 480 млн. евро. Парите за това ще дойдат от европейския механизъм за инвестиции в отбраната SAFE, по който страната ни ще получи до 3,58 млрд. евро от общо 150 млрд. за целия ЕС. Заложен е гратисен период за главница до 10 години

Една от водещите енергийни и финансови групи в Югоизточна Европа – „Еврохолд България“ АД, увеличава приходите си за първото полугодие с 22.4% на годишна база до 1.57 млрд. лв. (802 млн. евро) и подобрява значително показателите си за рентабилност. Оперативната печалба преди лихви, данъци и амортизации (ЕBITDA) се увеличава с близо 30% спрямо януари-юни миналата година до 217 млн. лв. (111 млн. евро). Нетният финансов резултат за първите шест месеца е почти 73 млн. лв. (37.3 млн. евро), което е над 4 пъти повече в сравнение със същия период година по-рано, значителен принос за което има и представянето на компанията-майка. Приходите от енергийна дейност, които формират голяма част от бизнеса на холдинга, достигат 1.29 млрд. лв. (659 млн. евро) през януари-юни, което е 26% на сто повече спрямо първото полугодие на миналата година. EBITDA от същата дейност намалява за година до 133.4 млн. лв. (68.2 млн. евро). Приходите и EBITDA от застраховане се повишават съответно с по 8.9% и 52.3% за година до 285.5 млн. лв. (146 млн. евро) и 12.3 млн. лв. (6.3 млн. евро). „Еврохолд“ развива дейност в енергийния и застрахователния сектор чрез групите „Електрохолд“ и „Евроинс“. Финансовите услуги и инвестиционното посредничество са структурирани в дъщерната „Евро-Финанс“. „Еврохолд България“ АД е водеща енергийна и финансова група с дейност в региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа. Акциите й се търгуват на фондовите борси в София и Варшава. „Еврохолд“ е собственик на „Електрохолд“ – водеща електроенергийна група в България, която притежава най-големия дистрибутор и доставчик на електроенергия в страната, както и един от големите търговци в този сектор. „Електрохолд“ има над 3000 служители и обслужва 3 млн. потребители. „Еврохолд“ е собственик и на „Евроинс Иншурънс Груп“ АД, една от големите застрахователни групи в региона. Тя предоставя пълен спектър от застрахователни услуги и оперира в 11 държави в Европа.

На 29 август държавната верига „Магазин за хората“ е била регистрирана в Търговския регистър като еднолично акционерно дружество, изцяло собственост на Министерството на земеделието и храните. В предмета на дейност се акцентира, че то приоритетно ще търгува със стоки на български производители – хранителни и промишлени. Създаването на държавната фирма за продажба на основни хранителни и нехранителни стоки с минимална надценка се забави почти шест месеца след като бе предвидено в Закона за бюджета за 2025 година. Началният капитал от 10 млн. лв. Държавното дружество ще се ръководи от тричленен Съвет на директорите с петгодишен мандат, включващ Николай Петров, Олга Стоянова и Ивайло Маринов, според регистрацията. Първият пилотен магазин ще бъде открит в Пловдив през септември. В бъдеще ще се използва мрежата на Централния кооперативен съюз, като в някои обекти ще има само щанд на държавното предприятие, а в други – целият магазин.

Повишават се пазарните лихви по дългосрочните държавни облигации в Европа, като инвеститорите очакват инфлационните данни за еврозоната и следят развитието около бюджета на Обединеното кралство. В Германия, доходността по 30-годишните държавни облигации нарасна с 3 базисни пункта до 3,39 на сто, което е най-високото ѝ равнище от 2011 г. Доходността на 10-годишните облигации – основен бенчмарк за региона – се покачи до 2,77 на сто. Доходността на дългосрочните облигации на други страни от еврозоната също отчете ръст. Предварителните данни от отделни страни показват стойности, близки до целевото равнище на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2 на сто. В интервю за Ройтерс, членът на Управителния съвет на ЕЦБ Изаабел Шнабел заяви, че инфлацията през следващите месеци може да надмине очакванията на банката. Тя посочи, че не вижда основания за ново понижение на основните лихви, след като през юли ЕЦБ прекрати цикъла на облекчаване на паричната политика, продължил повече от година. Във Великобритания, доходността по 30-годишните държавни облигации (gilts) достигна 5,69 на сто, най-високото равнище от май 1998 г. Британската валута поевтиня с 0,9 на сто спрямо долара, до 1,34 долара, и с 0,5 на сто спрямо еврото, до 0,8685 бр. лири за евро. Пазарът следи очакваните фискални решения на правителството преди представянето на т.нар есенен бюджет, като според прогнози на икономисти финансовият министър Рейчъл Рийвс ще предложи повишение на данъци, за да постигне поставените фискални цели. Това би могло да ограничи растежа в краткосрочен план, според анализатори. Британските облигации са под натиск и от динамиката на другите големи дългови пазари, но търговията във вторник отразява и фокусирано внимание върху бюджетната позиция на Великобритания.

Фабричната активност в Съединените щати се свива през август за шести пореден месец заради по-високите вносни мита, предаде Ройтерс. Индексът на Института за управление на доставките (ISM) в промишлеността възлиза на 48,7 пункта спрямо 48 пункта през юли. Показателят остава под границата от 50 пункта, която отделя растежа от свиването. Индексът на производството се понижава с 3,6 пункта до 47,8 пункта и за първи път от три месеца отново попада в зона на свиване. Показателят за заетостта отчита повишение, но остава на едно от най-слабите равнища от пандемията насам. По-оптимистични са данните за новите поръчки – индексът им се повишава до 51,4 пункта при 47,1 пункта през юли, което показва разширяване. Участниците в проучването масово посочват, че митата оказват натиск върху планирането, продажбите и разходите. Представител на индустрията за електрическо оборудване отбелязва, че компанията му вече е повишила цените с 24 на сто, но това само компенсира митата и не увеличава печалбата. Паралелно с това данни на "Ес енд Пи Глоубъл" (S&P Global), обрисуват по-положителна картина. Индексът на мениджърите по доставките на компанията отчита най-силното месечно увеличение от май 2022 г. насам и достига 53 пункта при 49,8 пункта през юли. Главният бизнес икономист на "Ес енд Пи Глоубъл Маркет Интелиджънс" Крис Уилямсън коментира, че фабричните запаси са нараснали заради опасения от бъдещо поскъпване и възможни ограничения на доставките. По думите му митата продължават да бъдат основен натиск върху производителите, като разходите за суровини се прехвърлят върху клиентите чрез масово повишаване на цените. Според него основният въпрос е доколко това ще се отрази върху потребителската инфлация през следващите месеци.

Руският държавен енергиен концерн "Газпром" подписа споразумение с Китайската национална петролна корпорация (CNPC) за увеличаване на годишните доставки на природен газ за Пекин, предаде Ройтерс. Китай се стреми да купи повече синьо гориво от Русия чрез съществуващия тръбопровод, тъй като преговорите между двете страни не са успели да постигнат напредък по изграждането на втори. "Газпром" и Китайската национална петролна корпорация са постигнали споразумение за увеличаване на доставките на газ до 44 милиарда кубически метра годишно спрямо сегашните 33 млрд. куб. м, заяви Алексей Милер, главен изпълнителен директор на "Газпром". Също така двете държави са се споразумели да увеличат доставките на газ за Китай по Далекоизточния маршрут в Русия (газопровода "Сахалин-Хабаровск-Владивосток", от който е изградено кратко разклонение, по което се доставя синьо гориво за Пекин) до 12 млрд. куб. м спрямо сегашните 10 млрд. куб. м.