До края на 2025 г. БНБ очаква лихвените проценти по новодоговорени срочни депозити общо за неправителствения сектор да се запазят без съществена промяна, но в отделните сектори прогнозира разнопосочна динамика. В сектора на нефинансовите предприятия от БНБ прогнозират да продължи тенденцията към слабо понижение на лихвените проценти по нови срочни депозити. Същевременно в сектора на домакинствата очакванията са за известно повишение, като за това дават индикации предлаганите от някои от големите търговски банки по-високи лихвени проценти към края на второто тримесечие. Това би могло да се обвърже със стремежа за привличане на част от свободните парични наличности на домакинствата в банковата система. Прогнозира се лихвените проценти по новоотпуснати кредити за нефинансовите предприятия да продължат да се понижават до началото на 2026 г., след което плавно да се повишават в съответствие с пазарните очаквания за динамиката на краткосрочните лихвени проценти в еврозоната. По отношение на годишния растеж на депозитите на неправителствения сектор допусканията са той да се ускори до 15.7% в края на 2025 г., главно в резултат на очакваното по-интензивно депозиране на свободни парични наличности в банковата система в периода преди присъединяването на България към еврозоната с цел последващо превалутиране в евро. От БНБ очакват годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор да се забави до 6.3% в края на 2026 г., като забавянето ще се определя главно от високата база в края на 2025 г. и вероятно от частично изтегляне на внесени средства от банковата система в началото на 2026 година. В края на 2027 г. прогнозата на БНБ е депозитите да нараснат с 8%, като тяхната динамика ще отразява основно темпа на нарастване на заплатите в икономиката. Очаква се също така годишният растеж на кредита на неправителствения сектор да следва тенденция към забавяне, но да остане сравнително висок през периода 2025–2027 година. За това ще допринасят растежът на частното потребление, продължаващото увеличение на реалния разполагаем доход на домакинствата и прогнозираното нарастване, макар и с по-ниски спрямо текущите темпове, на цените на жилищата.

Фондът за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система или както е по-известен - Сребърният фонд, разполага с 4,425 млрд. лева към края на юни, показват данни на Министерство на финансите. В сравнение с края на 2024 г. за шест месеца сумата се е увеличила с 255 млн. лв. Тя продължава да нараства все така едва-едва на фона на растящите разходи за пенсии. Като се има предвид, че месечно се изплащат малко над 2 млрд. лв. за пенсии, парите във фонда ще стигнат да подкрепят системата само за два месеца. Най-много средства тази година са постъпили през месец май. Тогава по сметка на фонда от държавния бюджет са преведени 126 млн. лв. приходи от концесии, дължими за 2024 г. От приватизация почти няма постъпления - едва 50 хил. лв., а от глоби и неустойки, свързани с следприватизационния контрол - 1 млн. лв. От години Сребърният фонд се пълни само от концесии. Останалите определени в закона източници трайно са пресъхнали - приватизационни сделки не се извършват от години, бюджетни излишъци също няма. Това е и основната причина този фонд, създаден преди 17 години да подкрепи изплащането на пенсиите при някакви финансови кризи, да набъбва едва-едва. В Сребърния фонд от няколко години постъпват всеки месец и средства от частните пенсионни дружества. Това са прехвърлените партиди на онези осигурени лица, които са се отказали от втора пенсия в универсален пенсионен фонд и са пожелали да се пенсионират изцяло с пенсия от държавния фонд в НОИ. Тези средства временно се съхраняват в Сребърния фонд, а когато титулярът им получи право на пенсия, се прехвърлят в НОИ. През юни например са постъпили 15 млн. лв. от универсални пенсионни фондове, горе-долу толкова постъпват и през другите месеци. Средствата в Сребърния фонд се държат на депозит в БНБ, въпреки, че по закон е предвидено част в ниско рискови акции, облигации и държавни ценни книжа. Няколко години фондът не получаваше никаква доходност за депозита си в централната банка. БНБ дори налагаше отрицателни лихви, при което се налагаше Министерството на финансите да прави трансфери от държавния бюджет, за да не намаляват парите във фонда. От 2022 г. БНБ възстанови олихвяването, като през тази година за шест месеца в Сребърния фонд се влезли 46.12 млн. лв. от лихви.

Германският топлинен счетоводител "Техем" (Techem) сменя собственика си след сделка за 6,7 млрд. евро, предава ДПА. Според изявлението инвестиционната компания "Партнърс Груп" (Partners Group), която вече инвестира в "Техем" през 2018 г. с двама съинвеститори и значително разшири бизнеса, ще остане акционер. Досегашните собственици ще бъдат заменени от нов консорциум, съставен от досегашния мажоритарен собственик – швейцарската "Партнърс Груп", сингапурският държавен фонд Джи Ай Си (GIC), американският фонд "Ти Пи Джи Райс Клаймът" (TPG Rise Climate) и инвестиционната компания "Мубадала" (Mubadala) от Абу Даби. Основана през 1952 г. и базирана в Ешборн, близо до Франкфурт, компанията е специализирана в отчитането и фактурирането на потреблението на енергия и вода. "Техем" предлага и решения за по-ниско потребление на енергия, противопожарна защита и устойчиво топлоснабдяване. Компанията съобщава, че има повече от 4000 служители и управлява над 13 милиона жилища в 18 държави. Действащата в България от 1999 г. фирма "Техем Сървисис" ЕООД е 100 процента собственост на германската "Техем". В страната ни фирмата обслужва приблизително 232 000 домакинства в столицата и градовете Варна, Враца, Козлодуй, Плевен, Пловдив и Русе

Най-големият по приходи български строител на соларни паркове "Сънотех" (Sunotec) придоби 100% от капитала на латвийската SIA DSE Lazas Solar от датския разработчик на ВЕИ проекти Danish Sun Energy. Целта на сделката е проект за изграждането на нова голяма фотоволтаична централа с обща мощност 400 MW и капацитет за съхранение на енергия в батерии от 600 MWh. Проектът в Латвия вече има всички необходими разрешение и "Сънотех" може да започне с реализацията му много скоро. Общата инвестиция в хибридния парк се оценява на 245 млн. евро, а планираното въвеждане в експлоатация е за март 2027 г. С това компанията ще увеличи значително соларния си капацитет и този за съхранение на ток, с каквито вече разполага в България и Германия. Площадката на въпросния соларен парк се намира в община Южен Курземе, област Лазас, в землището на Цирава. Първата фаза на проекта е получила разрешение за строеж през юни 2025 г., като се очаква строителните дейности да започнат преди края на 2025 г. Изграждането на необходимата нова подстанция 330 kV ще стане съвместно с латвийския преносен системен оператор AS Augstsprieguma tīkls, като планът е дейностите да започнат през юли 2025 г. Освен това ще се изгражда и нова връзка към електропровода за високо напрежение от 330 kV от националната мрежа на Латвия. Плановете на "Сънотех" са да изградят 400-магаватовите фотоволтаици върху конструкции с тракери с една ос на въртене. Така панелите ще могат да променят ъгъла си в посока изток-запад, като по този начин се увеличава ефективното време за производство на електроенергия в сутрешните и вечерните часове. В сравнение с традиционните паркове с южно изложение тракерната система позволява увеличаване на общото годишно производство на електроенергия с приблизително 11%. Разчетите показват, че макар и разположени значително на север, по този начин соларите в "Лазас" ще имат над 1200 часа работа на година. За сравнение - в България този показател е над 1400 часа. Ако всичко върви по план и проектите се реализират навреме, към началото на 2027 г. "Сънотех" ще оперира около 700 MW фотоволтаици в България, около 600 MW в Германия и 400 MW в Латвия, с което компанията ще се превърне в един от големите европейски играчи в този сектор. Паралелно ще се развиват и системите за съхранение на енергия, като очакванията са оперираният от групата капацитет да надхвърли 5000 MWh, от които поне 2000 MWh в България. Консултанти от страна на Danish Sun Energy са били адвокатска кантора Sorainen, KPMG Latvia, както и специализираната в договори за изкупуване на електроенергия (PPA) OurNewEnergy. "Сънотех" е създадена през 2012 г. в Германия от българина Калоян Величков (79%) и Торстен Херферт, но сега бизнесът се движи основно през българските дружества от групата - "Сънотех", "Сънотех ПВ сървисис" и "Сънотех къмършъл". Към момента те са изградили над 630 фотоволтаични централи с общ капацитет над 10 000 мВт в 24 държави по света, като само през 2024 г. са били инсталирани над 2.4 гВт мощности. За 2023 г. консолидираните приходи на българските дружества бяха 566 млн. лв., а печалбата е над 37 млн. лв. В групата работят над 2000 души, предимно българи, които изпълняват проекти в цял свят и ще работят по този в Латвия. "Сънотех" е и производител на собствени системи за монтиране на соларните панели и тракери, както и разработва свой инженерен хардуер и софтуер. Миналата година "Сънотех" придоби дял и в "Адекс енерджи" (Adex Energy), която разработва софтуерни решения, включително използвайки изкуствен интелект, за прогнозиране и управление на потреблението на електрическа енергия. От миналата година "Сънотех" има и собствени соларни паркове в България чрез "Соларис холдинг", което е смесено дружество с основните акционери в "Еврохолд България". То също така управлява и няколко батерийни парка за съхранение на ток, които стават новата основна част от дейността на компанията.

Най-голямата АГ-болница в страната - "Майчин дом", е завършила 2024 г. със загуба от 2.6 млн. лв., показва отчетът на лечебното заведение. На над 32 млн. лв. възлизат приходите на болницата за миналата година, като основната част - 30 млн., са от продажба на услуги. Въпреки че те бележат ръст с над 3 млн. в сравнение с предходната година, болницата е на загуба. Разходите на лечебното заведение за миналата година са били над 34 млн. лв. Основната част от тях - 24.7 млн., са за заплатите на персонала, като тук влизат и изплатени обезщетения за пенсиониране. Така загубата за 2024 г. възлиза на 2.6 млн. по сметки на болницата. Непокритите загуби от предходни години пък са още 3.4 млн.В лечебното заведение са работели 542 души от които 102 са лекари, 239 - медицински специалисти, от които 187 - акушерки. Преминалите пациенти през "Майчин дом" за 2024 г. са били 13 108. Броят на операциите е бил 7022 операции, от които 2788 са били сложни и много сложни, 4112 - средни, а 122 - малки. Средната стойност на един преминал е била 2675 лв., а на леглоден - 458 лв. ражданията са били 3140, а бебетата - 3253 бебета, процентът на цезаровите сечения е бил 53. Източник: clinica.bg

Стартира процедура по публично предлагане на 650 000 бр. акции от увеличението на капитала на „ГЛЕНМООР КЕПИТАЛ” АДСИЦ с водещ мениджър по емисията “София Интернешънъл Секюритиз” АД. Проспектът е потвърден от Комисия за финансов надзор (КФН) с Решение Решение № 291 – E от 07.05.2025 г. Основният акционерен капитал на „ГЛЕНМООР КЕПИТАЛ” АДСИЦ се увеличава от 650,000 лева, разпределен в 650,000 броя обикновени поименни безналични акции, всяка една с право на един глас и номинална стойност от по 1 лев, до 1,300,000 лв., чрез издаване на нови 650,000 броя безналични акции, с право на един глас и номинална стойност от 1 лев и емисионна стойност от 2 лева за акция. Съотношението между издаваните права и една нова акция е 1:1. Всяко лице може да запише най-малко една нова акция и най-много такъв брой, който е равен на притежаваните и/или придобитите от него права, умножено по две (всяко право дава възможност за записване на две нови акции, като при получаване на число, което не е цяло, се закръгля към по-малкото цяло число). Капиталът ще бъде увеличен само ако бъдат записани и платени най-малко 325,000 бр. нови акции.

Европейската комисия ще предложи нов данък за големите компании, опериращи в Европа, като част от усилията в бюджета на ЕС да постъпят над 1 трилион евро. Очаква се т. нар корпоративен ресурс за Европа, очертан в проект на предложение на Европейската комисия, видян от "Файненшъл таймс", ще бъде представен тази седмица, но той се нуждае от единодушна подкрепа от държавите членки, за да влезе в сила. Годишният данък ще се прилага за всички компании с оборот над 50 милиона евро. Според проекта, всички големи фирми, опериращи в Европа, ще бъдат обхванати от данъка, независимо къде се намира седалището им. Други мерки за увеличаване на приходите, които ще бъдат представени тази седмица, включват поемането на дял от по-високите акцизи върху тютюна в рамките на ЕС, такса за нерециклирани електронни отпадъци и такса за обработка на пакети със стоки от електронна търговия на дълги разстояния - данък, който ще засегне главно вноса от Китай. Комисията редовно споменава нови общоевропейски данъци, когато предлага седемгодишния бюджет на ЕС, но мерките - като например данък върху финансовите трансакции - често не успяват да си осигурят подкрепа, напомня "Файненшъл таймс". Според финансовото издание плановете за въвеждане на нова такса вероятно ще разгневят корпоративна Европа в момент, когато компаниите вече се борят с бавния икономически растеж и високите разходи за енергия. Бюджетът на ЕС, който традиционно е около 1% от брутния национален доход на блока, или приблизително 1 трилион евро, се финансира до голяма степен от национални вноски, но включва и независими източници на приходи, включително мита и данък върху добавената стойност.

Обемът на световния пазар на рискови инвестиции през второто тримесечие на 2025 г. е намалял с 24.1% в сравнение с първите три месеца на годината и е възлизал на 94.6 милиарда долара. На годишна база обаче показателят е нараснал с 34 процента. Тези данни са предоставени от международната аналитична компания CB Insights. Въпреки тримесечния спад, анализаторите отбелязват нормализиране на световния пазар на рискови инвестиции, чиято статистика през първото тримесечие е била „шумна“ поради голяма сделка за привличане на 40 милиарда долара от OpenAI – след това показателят веднага скочи до 124.6 милиарда долара. Трябва да се отбележи, че обемът на пазара на рискови инвестиции в света надхвърля границата от 90 милиарда долара за трето поредно тримесечие. В същото време броят на сделките продължава да намалява. През второто тримесечие инвеститорите са сключили 6028 сделки, което е с 8.8% по-малко, отколкото през първото тримесечие (23% спад на годишна база) и това е най-ниската тримесечна цифра от четвъртото тримесечие на 2016 година. Интересното е, че през второто тримесечие разработчиците на фундаментални модели за изкуствен интелект (ИИ) са представлявали само 3% от общия пазар в сравнение с 36% през първото тримесечие и 29% през четвъртото тримесечие на 2024 година. Промяната показва, че рисковата активност се измества отвъд фундаменталните модели към по-широката екосистема на изкуствения интелект и към свързаните с нея високотехнологични сектори. Ако настоящата динамика се запази, анализаторите прогнозират, че до края на годината обемът на пазара ще достигне 440 милиарда долара (плюс 53% до 2024 г.), което показва устойчиво възстановяване на рисковите инвестиции. Очакваният брой сделки обаче ще бъде само 25 хиляди – почти наполовина по-малко отколкото през 2022 г. (с общия им сравним обем). Това означава, че сделките стават все по-големи: средният им размер през 2025 г. достигна нов връх от 3.5 милиона долара. Освен това, за сделките с изкуствен интелект тази цифра е по-висока и възлиза на 4.6 милиона долара. Шест от десетте най-големи сделки през второто тримесечие са сключени с компании от сектора на хард-технологиите (технологии за създаване на физически продукти и решения, базирани на инженерни и научни принципи) – общият обем на финансиране на такива проекти възлиза на 8.7 милиарда долара. Основните сделки тук са с три американски компании. Общо 2.6 милиарда долара са отишли за разработчика на космически технологии World View, други 2.5 милиарда долара – за компанията за военни технологии Anduril, и 1.5 милиарда долара – за създателя на хипермащабни центрове за данни Montera Infrastructure.

Китай завърши първата половина на годината с рекорден търговски излишък от около 586 млрд. долара, след като износът за САЩ започна да се стабилизира, а фабриките успешно се възползваха от вълненията в търговските политики, съобщава Bloomberg. Износът се е увеличил с 5,8% през юни спрямо предходната година до 325 млрд. долара, надхвърляйки средната оценка в проучване на Bloomberg сред анализатори. Вносът е нараснал с 1,1%, за първи път от февруари, според данни на главната митническа служба на страната от понеделник. Доставките за САЩ са намалели с 16,1% спрямо предходната година, след като са се сринали с над 34% през май. Китайските фирми успяха да увеличат продажбите си на други пазари, за да компенсират спада към САЩ, като износът за 10-те държави от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) се е увеличил със 17% спрямо предходната година. Отклоняването на износа от САЩ обяснява устойчивостта на китайските заводи, подкрепяйки забавящата се икономика по време на един от най-бурните периоди в международната търговия. Въпросът сега е колко дълго ще продължи това представяне, тъй като администрацията на Тръмп се опитва да ограничи препращането на стоки за САЩ през трети страни. Китайският износ на редкоземни метали през юни е нараснал до най-високото си равнище от 2009 г. насам, показват още официалните данни. Това е сигнал, че международните купувачи се опитват да получат колкото се може повече суровини, използвани в широка палитра от индустрии като отбрана, технологии, автомобили. Износът е нараснал до 7742 тона, което е повишение от 60% спрямо година по-рано. Китайският контрол върху износа включва седем от 17-те редкоземни елемента в основната им суровинна форма, както и определени магнити, които съдържат дори минимално количество от контролираните материали. Китай съставлява около 90% от световното производство на редкоземни постоянни магнити, като фирми в Япония и Германия държат по-голямата част от остатъка. Секторът на редкоземните елементи е в хаос от началото на април, когато Пекин въведе контрол върху износа на фона на задълбочаващата се търговска криза със САЩ. Това се отрази най-силно на доставките на така наречените постоянни магнити, които не са включени в данните на митническите власти.