Преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на 685,6 млн. евро за първите два месеца на настоящата 2025 година, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Нетният поток на преките вложения е с 10,8 на сто на сто по-нисък спрямо периода януари-февруари 2024 година. За сравнение, за първите два месеца на миналата година нетният поток на преките инвестиции в страната също е бил положителен и е достигал 768,2 млн. евро или с 82,6 млн. евро повече. Чуждестранните инвестици за периода януари-февруари 2025 година се равняват на 0,6 процента от брутния вътрешен продукт на страната. Само за месец февруари нетният поток на преките чуждестранни инвестиции е положителен в размер на 353,8 млн. евро. През същия месец на миналата 2024 година нетният поток е бил положителен и е достигал 481 млн. евро. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 1,7 млн. евро, при положителен нетен поток от 1,5 млн. евро за януари-февруари 2024 г. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 9,3 млн. евро за януари-февруари 2025 г. Той е по-голям с 40 млн. евро от този за януари-февруари 2024 г., който е отрицателен в размер на 30,8 млн. евро. Статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат), е положителна и възлиза на 579,2 млн. евро, при положителна стойност от 554,4 млн. евро за януари-февруари 2024 година. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 97,1 млн. евро, при положителна стойност от 244,6 млн. евро за януари-февруари 2024 година.

Натрупаната инфлация в България за последните три години (март 2025 г. спрямо март 2022 г.) е 22,2%, а за последните пет години (март 2025 г. спрямо март 2020 г.) поскъпването е 38,2%, обяви НСИ. Вече двадесет и втори месец годишната инфлация (ИПЦ) в България е едноцифрена с тенденция към намаление, сочи справка в НСИ. През юни 2023 г. тя стана едноцифрена (8,7%) - за първи път от януари 2022 г., когато бе 9,1%. Пикът на инфлацията в страната беше през септември 2022 г., когато на годишна база тя достигна 18,7%.

20-те най-динамични компании в сектора на металите в България през 2023 г. отчитат средното увеличение на оборотите почти от 100-те процента, в сравнение с близо 150% през 2022 г. Основно компаниите, които произвеждат детайли за специална продукция наред с другите си изделия, издърпват сектора нагоре. С близо 280% ръст начело застава карловската "Бамекс 98", която има и дъщерно дружество - "Бамекс метал БГ", в Пловдив. Компанията предлага механична обработка на детайли, предимно от метал, а сред клиентите й са ВМЗ и "Арсенал". Освен собствена производствена база в Карлово, от 2022 г. има и цех под наем в Пловдив. За 2023 г. "Бамекс 98" отчита увеличен обем на производството на изделия чрез механично обработване на метал и на заглушители за ловно оръжие, както и въвеждане на нови продукти. Компанията е подновила машини и е разширила дистрибуторската мрежа в страната с търговски обекти, които се занимават с продажба на ловно оръжие. Втората в класацията - "Алумина тримекс", има завод в карловското село Дъбене, където произвежда отливки от алуминиеви и цинкови сплави. Компанията държи под наем и помещения в Карлово и Пловдив, където се извършват останалите дейности по механична обработка и производство на части за машини и съоръжения. В края на 2022 г. "Алумина тримекс" е купила нова база в Карлово - бивш хлебозавод, и е започнала реконструкция и ремонт с цел през 2024 г. цялата дейност на дружеството да се прехвърли там. Трикратен ръст отчита и третата в класацията - "Чугунена арматура България" в Попово. Компанията произвежда промишлени кранове и фитинги за водни, парни и други инсталации. Разполага с леярна и оборудване за обработка на продукцията, както и с линия за боядисване. Продуктите й стигат до Норвегия, Естония, Беларус, Германия и др. Основната част от приходите (93%) през 2023 г. идват от отливки, чийто обем се увеличава с малко над 500 тона до 1785 тона. Останалите приходи се дължат на производство на промишлена арматура (шибъри, хидранти, улични капаци и т.н.), както и на услуги. Както и при първите две компании, големият двигател на ръста отново е отбранителната индустрия. Собственици на "Чугунена арматура България" с по 50% са Бистра Василева и Райна Рибарска-Кушева (чрез "Транспорта").

Българската компания "Грийн Ево" стартира първото в Европа производство на пресовани транспортни палети от растителна биомаса, използвайки иновативна технология със суровина от слънчогледови люспи. Заводът е разположен в село Раковски, община Каварна - район, известен с богатото си земеделие, част от Златна Добруджа. Слънчогледовите люспи са отпадъчен продукт от производството на слънчогледово олио, използван най-вече за генериране на топлинна енергия. Иновацията на производителя „Грийн Ево“ се състои именно в трансформирането на този отпадък в екологично устойчив продукт с висока добавена стойност. Палетите, произведени чрез уникална технология, допринасят за намаляване на въглеродните емисии и предлагат реална алтернатива на традиционните дървени палети. Екологичният продукт е напълно безвреден, не съдържа токсични вещества и е подходящ за транспортиране на храни, фармацевтични продукти, електроника и други чувствителни товари. Палетите не образуват мухъл дори при продължително съхранение във влажна среда и в края на жизнения си цикъл могат да бъдат използвани като компост благодарение на високото съдържание на калий в люспите. Компанията е инвестирала в напълно автоматизирани производствени линии, снабдени с последно поколение хидравлични помпи и енергийно ефективни електросистеми. Производственият капацитет възлиза на 300 000 палета годишно. Следващата голяма стъпка за „Грийн Ево“ ще бъде създаването на иновативни плоскости от смес от слънчогледови люспи и слама, които да заменят MDF и HDF плоскостите, масово използвани в мебелната индустрия. Те ще се произвеждат с органичен полимер вместо формалдехид - вещество, чиято употреба Европейският съюз постепенно ограничава и с планове за пълна забрана от 2026 г. Плоскостите ще бъдат с висока плътност, влагоустойчивост и особено подходящи за изработка на мебели за баня и детски стаи, където безопасността и устойчивостта са от особено значение. В близко бъдеще предстои подписването на договор за дистрибуция на GreenPallets на територията на Обединеното кралство с една от водещите компании в сектора, което ще постави началото на международна експанзия на иновативния български продукт.

Още през януари стана известно, че британският концерн „Юниливър“, който през 2018 г. купи сладоледената фабрика, произвеждаща популярната марка сладоледи „Дени“, обяви че закрива бизнеса си в Дебелец и се изнася в Румъния. В Бюрото по труда във Велико Търново е обявено, че 86 работници ще бъдат освободени на няколко етапа, като първият започва на 1 май. Служителите още от септември 2024 г. са уведомени за съкращенията, като работодателят си е изпълнил задълженията и към персонала, и към Агенцията по заетостта.

„Телематик Интерактив България“ АД започна да изплаща дивидента, гласуван от акционерите на извънредно общо събрание в края на март. Компанията разпределя по 0,35 лева на акция бруто (0,33 лева нето за физически лица). Общата сума възлиза на малко над 4,5 млн. лева и е осигурена от печалбата на дружеството за първата половина на 2024 г. Дивидентът се изплаща чрез „Централен депозитар“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД. Компанията през 2024 г. изплати малко над 2 лева общ дивидент на акция, с което дивидентната доходност за годината достигна около 10%. „Телематик Интерактив България“ приключи 2024 г. с приходи от дейността за над 128,3 млн. лева и печалба за почти 20,3 млн. лева.

Производителят на детски каши на зърнена основа, пшенични пръчици и зърнени храни „Слънчо“ АД - Свищов ще изплати по-висок дивидент – по 0.40 лева на акция, от печалбата за 2024 година. Решението е гласувано от редовното общо събрание на акционерите на дружеството. Печалбата на фирмата за миналата година е в размер на 1 398 204.61 лв., като сума от 1 280 000 лв. ще бъде изплатена на акционерите. Останалите 118 204.61 лева ще остане като неразпределена печалба. Производителят на детски храни от Свищов гласува сума в размер на 960 000 лв. от нетната печалба за 2023 г. да бъде разпределена като дивидент или по 0.30 лв. на една акция. Дружеството изплати по 0.39 лева бруто на акция за акционерите от печалбата за 2022 година. Тогава те си разпределиха общо 1.24 млн. лева. От печалбата за 2021 г. притежателите на такива книжа получиха по 0.37 лева на акция. Най-големият дивидент, който фирмата е изплащала досега, беше по 0.45 лева на акция от печалбата за 2016 година. Всъщност дружеството разпределя част от печалбата си от 2013 г. насам, като от 2015 г. няма прекъсване на плащанията към притежателите на акции на “Слънчо” АД.

На външните граници на ЕС ще бъдат въведени нови "дигитални бариери" с цел да се затегне контролът върху стоките, пристигащи от държави извън съюза.  От 1 септември 2025 г. официално ще заработи нова платформа, в която всяка фирма, която превозва товари по суша към Европейския съюз, ще трябва задължително да подава предварително подробни данни за всяка пратка – включително кодове на стоките, транспортни документи и контейнерни. Дигиталната "митница" ще се нарича ICS2 (Import Control System 2). Тя ще обхване транспортните компании, спедиторите и всички участници в международната търговия. Компаниите, които се занимават с внос и превоз на товари от трети страни, трябва да имат регистрация като икономически оператори, да обучат персонала си за работа с новата платформа, да се консултират с митнически и правни експерти дали се налага да променят и актуализират договори и процедури. Основната цел на новата митническа система ICS2 е да се извършва анализ на риска още преди товарът да е пристигнал на границата и да се спира навреме влизането на рискови и контрабандни стоки в ЕС.

Аржентина получава не по-малко от 42 милиарда долара от международните финансови институции Международният валутен фонд (МВФ), Световната банка и Интерамериканската банка за развитие. Аржентина се споразумя с Международния валутен фонд (МВФ) за нов заем от 20 милиарда долара, предаде Ройтерс. МВФ ще предостави 12 милиарда долара незабавно, а след проверка, планирана за юни, се очаква да бъдат предоставени още 2 милиарда долара. Световната банка обяви 12 милиарда долара помощ за Аржентина, за да подкрепи "реформите, които продължават да привличат частния сектор и да засили съществуващите мерки за създаване на работни места. Интерамериканската банка за развитие заяви, че ще предостави на аржентинското правителство до 10 милиарда долара.

Втората вълна на търговското противопоставяне между Китай и Съединените щати разкрива нова картина: Китай демонстрира, че е не само подготвен да отвърне симетрично, но и че разполага с дълбок арсенал от икономически и геополитически инструменти, които могат сериозно да подкопаят американските интереси. През април 2025 г. администрацията на Тръмп увеличи митата върху китайския внос до 145%, твърдейки, че това ще "възстанови справедливостта" в двустранната търговия. Китай отговори бързо и решително, не само с реципрочни мита, но и с целенасочени ограничения върху вноса на ключови американски стоки, включително селскостопански продукти. Сред най-засегнатите са американските производители на соя и говеждо месо - два сектора, тясно свързани с щати, които традиционно подкрепят Тръмп. През март Китай официално отмени лицензиите за внос на говеждо месо от няколко големи американски доставчици, позовавайки се на "стандарти за безопасност". Малко по-късно бяха анулирани и лицензи за американска соя - удар, който предизвика незабавно недоволство сред земеделските лобита в Айова, Небраска и Илинойс. САЩ вече усещат ефекта от китайските ответни мерки - още преди те да ескалират пълноценно. Това, което прави новата търговска война още по-различна от тази през 2018 г., е геополитическият и стратегически обхват на китайската ответна реакция. През последните години Пекин намали значително зависимостта си от американския пазар - делът на износа към САЩ спадна от близо 20% през 2018 г. до едва 12.8% през 2023 г. Тази диверсификация е резултат от активна икономическа дипломация и инвестиции в инфраструктура и търговски коридори в Азия, Африка и Латинска Америка. Паралелно с това, Китай засилва контрола си върху стратегически ресурси. Страната доминира глобалното производство и преработка на редкоземни елементи - ключови за производството на електроника, батерии и военни технологии. През април Пекин въведе нова вълна от ограничения, ограничавайки износа на някои тежки редкоземни метали и специализирани магнити за чуждестранни компании, включително американски производители на самолети, електромобили и военна техника. Допълнително, китайските власти задълбочиха регулациите срещу американски фирми, поставяйки редица технологични компании в т.нар. "списък на ненадеждните субекти", което може да доведе до блокиране на достъпа им до китайския пазар и до стратегически суровини. Подобни действия демонстрират, че Пекин няма намерение да бъде в позиция на икономическа зависимост и провежда многопластова стратегия - съчетавайки икономически, дипломатически и регулаторни мерки. Посещението на Си Дзинпин във Виетнам, Малайзия и Камбоджа в началото на април беше ключов момент в тази стратегия. По време на визитата на Си Дзинпин във Виетнам, Малайзия и Камбоджа бяха подписати десетки двустранни споразумения в областта на енергетиката, инфраструктурата, цифровизацията и опазването на околната среда. Във Виетнам той настоя за ускорено изграждане на високоскоростната железопътна линия Ханой - Хо Ши Мин, частично финансирана от Китай, а в Малайзия обяви съвместна инвестиция в индустриален клъстер за полупроводници. В Камбоджа Пекин договори ексклузивни права за достъп до пристанища и логистични хъбове, които ще разширят морската инициатива "Един пояс, един път". Всичко това е част от  стратегията на Китай да засили своето икономическо влияние в Югоизточна Азия, като същевременно демонстрира на Вашингтон, че разполага с глобални съюзници и икономическа дълбочина, която му позволява да устои на американския натиск. Китай показва, че разполага с не по-малко, а може би дори с повече козове в тази надпревара.