Без никакви обсъждания и срок за подготовка правителството стоварва върху бизнеса нови административни тежести с бюджета за догодина в добавка към вече известните увеличения на осигурителните вноски с 2 процентни пункта и на данък дивидент от 5 на 10%. Фирмите ще бъдат задължени от 1 март да ползват за електронно отчитане на продажбите единствено одобрен от НАП софтуер. Т.е. търговските обекти имат два месеца да инсталират нов софтуер за отчитане на продажбите, след като доскоро трябваше да инвестират немалко средства в пренастройване на фискалните си устройства да работят в двете валути - левове и евро. Изненадващата мярка е включена в проектобюджета, който Министерството на финансите публикува в понеделник вечерта с почти месец закъснение. МФ посочва, че с нея цели да предотврати неотчитането на продажбите в пълен размер и манипулирането на данните, както и да напълни хазната с допълнителни приходи от 320 млн. евро. Близо 200 000 са търговците, които ще трябва да сменят софтуерите си за отчитане на продажбите с такива, които са одобрени от НАП. За да върже бюджетния дефицит на 3% от БВП, без да съкращава разходи, правителството на четворната коалиция отново залага прекалено оптимистични данъчни приходи. За постъпленията от ДДС е планиран огромен скок от цели 35% до рекордните 14.985 млрд. евро, въпреки че тази година планираният 33%-ен ръст няма да бъде изпълнен. За да събере тези средства, МФ признава, че най-вече залага на още по-затегнат фискален контрол. Предвижда се да се разшири обхватът на стоките с висок фискален риск, което да осигури допълнителни приходи в размер на 878,5 млн. евро през 2026 г. Предвижда се и разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск, посредством мобилно приложение на НАП или чрез бордово устройство. Целта е да се следят стоките, декларирани като транзитно преминаващи, да не бъдат разтоварени и продадени в страната, без да се заплатят дължимите данъци. От тази мярка се очакват допълнителни 550 млн. евро. Не е ясно какви разходи ще костват на бизнеса всички тези мерки. От увеличените осигуровки с 2 процентни пункта догодина държавата ще прибере от работещите и бизнеса 601 млн. евро.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към септември е отрицателно в размер на 6.06 млрд. лв. (2,7 % от прогнозния БВП), отчитат от Министерството на финансите. То се формира от дефицит по националния бюджет са 4.35 млрд. лв. и дефицит по европейските средства са 1.7 млрд. лева. Приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална програма (КФП) към септември са в размер на 59.76 млрд. лв. или 66,2 % от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 14,8 % (7.72 млрд. лв.) спрямо отчетените към септември 2024 година. Сравнени със същия период на 2024 г. данъчните приходи нарастват номинално с 14,5 % (6.11 млрд. лв.), неданъчните приходи нарастват с 26,2 % (1.89 млрд. лв.), а постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко с 283.4 млн. лева. Данъчните постъпления (включително приходите от осигурителни вноски) са в размер на 48.4 млрд. лв., което представлява 68,3 % от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 81 % от общите постъпления по КФП за периода. Неданъчните приходи са в размер на 9.11 млрд. лв., което представлява 76 % от годишните разчети. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. Приходите от помощи и дарения са в размер на 2.24 млрд. лева. Разходите по КФП (включително вноската на България в бюджета на ЕС) към септември възлизат на 65.81 млрд. лв., което е 68,1 % от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към месец септември на 2024 г. бяха в размер на 54.86 млрд. лв. Нарастване на разходите има основно в частта на социалните плащания, вкл. разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Нелихвените разходи са в размер на 63 млрд. лв., което представлява 68 % от годишния разчет и ръст (на съпоставима база) от 8.95 млнрд. лв. (16,6 %) спрямо отчетените към септември 2024 година. Текущите нелихвени разходи са 56.05 млрд. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 6.9 млрд. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 48.7 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 1.34 млрд. лв. (82.5 % от планираните за годината и ръст от 443,7 млн. лв. спрямо същия период на 2024 г., което се дължи основно на календара по обслужването на държавния дълг). Размерът на фискалния резерв към края на септември е 16.899 млрд. лв., в т. ч. 15.43 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1.47 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

За първите девет месеца на годината търговските банки у нас отчетоха обща печалба от 2.8 млрд. лв., със 107 млн. лв. повече от реализираната през 2024 г. От лихви по кредити банките отчитат приходи от 5.09 млрд. лв. В същото време разходите им за лихви по депозитите са далеч по-ниски - 920 млн. лв. Така нетната доходност на банките от лихви в края на септември възлиза на 4.170 млрд. лв., което е почти на нивото от предната година. В същото време банките са увеличили нетните си приходи от такси и комисиони с близо 10% спрямо миналата година. Сумата, събрана от клиентите - граждани и фирми, към края на септември е 1.304 млрд. лв. Тази година търговските банки са завишили разходите си за провизиране на евентуални лоши кредити с 34 млн. лв. (7.6%) до 485 млн. лв. за деветте месеца на годината. Данните на БНБ показват, че при обслужвани кредити от домакинствата за 54.4 млрд. лв., просрочия от 90 до 180 дни има за кредити в размер 230 млн. лв., а необслужваните заеми над 180 дни са за 793 млн. лв. Спрямо миналата година необслужваните кредити растат съответно с 18 и 10%, но трябва да се има предвид, че общото кредитиране на домакинствата е нараснало с над 22%.

Европейският фонд за рисков капитал 3TS Capital инвестира 6.6 млн. евро в българската технологична компания "Евротръст технолъджис". Парите ще бъдат насочени към разработването и внедряването на Европейския портфейл за цифрова самоличност, какъвто всяка държава от Европейския съюз (ЕС) е задължена да има до края на 2026 г. 3TS Capital има офиси в осем европейски страни, както и един в САЩ. Фондът е инвестирал в общо над 70 компании и е управлявал фондове за над 450 млн. евро. Обичайно 3TS Capital инвестира в компании от Централна и Източна Европа. В миналото фондът е инвестирал само два пъти в България. Първо като част от консорциума, придобил телекома "Мобилтел" (сега "А1 България") през 2004 г., а през 2015 г. и в компанията за бази данни MammothDB. 3TS Capital е записал 121 хил. привилегировани акции клас C на емисионна стойност 49.5 евро, или малко под 6 млн. евро сега. Още 600 хил. евро се очакват да бъдат внесени за ново увеличение след няколко месеца. Сега фондът ще притежава 11.76% от общия капитал, който обаче е разпределен в книжа с различни права. Ако тази стойност от почти 50 евро за акция се приложи към всички издадени акции, това би оценило българската компания на около 50 млн. евро. В съвета на директорите на компанията влиза и представител на фонда - финландецът Пека Маки. Най-голям акционер в дружеството "Евротръст технолъджис" е адвокат Георги Димитров, следван от изпълнителния директор Константин Безуханов, Саша Безуханова и Станислав Безуханов. Заедно Безуханови имат малко под 33% от общия капитал. След тях сред акционерите е Мартин Захариев, който е и един от основателите на компанията през 2015 г. В компанията миноритарни дялове имат и българските фондове Silverline Capital (с ресурс от Фонда на фондовете), "Винъс инвестмънтс" и "Фонд за капиталови инвестиции", част от Българската банка за развитие (ББР). "Евротръст" разработва продукти за дигитална идентификация, които дават възможност за мобилно подписване на документи и подаване на заявления за електронни услуги. Компанията иска да развие бизнеса си освен около приложенията за електронни подписи и чрез Европейския портфейл за цифрова самоличност, който предвижда сигурно съхранение на електрона лична карта, паспорт, шофьорска книжка, бордни карти и други документи, които съдържат в себе си лични данни за гражданите. Европейският портфейл бе създаден с регламент на ЕС от 2024 г. и е задължително до края на 2026 г. всяка държава да има поне един доставчик на услугата. България сертифицира "Евротръст" като национална схема за идентификация през 2023 г. С парите компанията планира да удвои в рамките на една година броя на служителите си. В момента те са 90. Дружеството "Евротръст технолъджис" отчита 10.1 млн. лв. приходи за 2024 г., близо трикратен ръст в рамките на две години.

Дванадесет български компании попаднаха сред стоте най-големи дружества в Югоизточна Европа (ЮИЕ) в годишната класация SEE TOP 100 на агенцията за бизнес новини SeeNews. На най-висока позиция, пета, сред българските участници се класира нефтената рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас“. На седма позиция е преработвателят на мед и един от водещите световни доставчици на цветни метали – "Аурубис България”, а "ЛУКОЙЛ България” е на седемнадесета. Останалите български компании в SEE TOP 100 са "Акспо България“(27-а позиция), "Национална електрическа компания” (41-ва позиция), "Би Ей Глас“ (57-а позиция), "Лидл България“ (59-а позиция), "Кауфланд България“ (61-ва позиция), "Астра Биоплант“ (70-а позиция), АЕЦ "Козлодуй“ (76-а позиция), "Сакса“ (80-а позиция ) и "София Мед“ (95-а позиция). SEE TOP 100 е годишна класация на стоте най-големи компании по общи приходи, регистрирани в Албания, Босна и Херцеговина, България, Молдова, Румъния, Северна Македония, Словения, Сърбия, Хърватия и Черна гора. За четвърта поредна година най-голямата компания в региона остава румънският газов и петролен гигант "ОМВ Петром“, част от австрийската група "ОМВ“. Лидерът, както и много други в класацията обаче, търпят спадове в оборотите и печалбите. За година продажбите на "„ОМВ Петром” намаляват с 13 процента до 6,7 млрд. евро. Въпреки това, с 833 млн. евро печалба през 2024 г., компанията е на първо място в класацията и по този показател. На фона на спад в индустриалното производство, слаб износ и свити инвестиции, общите приходи на стоте най-големи компании в Югоизточна Европа намаляват за втора поредна година - с 3,2 процента до 192,1 млрд. евро, а комбинираната им печалба се свива с цели 16 процента до 8,8 млрд. евро, показва SEE TOP 100.

Комисията за защита на конкуренцията започва задълбочено разследване на сделката, за да може "Фьоникс България" (собственост на германската Phoenix) да наеме 47 аптеки "Медея", да придобие техни активи и да получи персонала им. Сделката би създала трета голяма вертикално интегрирана структура в търговията с лекарства - след тези около "Софарма" и "Марешки". Става дума за аптеки, разположени в София (42), Перник (2), Стара Загора, Плевен и Кюстендил (по 1). Те трябва да бъдат дадени под наем за до 15 години на Phoenix, която е утвърден лекарствен търговец с онлайн платформа за пациенти и само 4 физически обекта. В споразумението е заложено също прехвърлянето на автомобили, хардуер, софтуер, домейни на сайтове, но и на служители. От КЗК отбелязват, че освен това приблизително 500 аптеки в цяла България участват в партньорската програма Betty, която предоставя маркетингови инструменти за създаване на лоялни клиенти. Условието обаче е даденият обект да е клиент на Phoenix и голяма част от продуктите да се доставят именно от този търговец. КЗК счита, че в резултат на сделката, се създава поредна голяма вертикално интегрирана структура, което ще породи ефект върху конкурентната среда на пазара на дребно на лекарствени продукти под различни форми. "Фьоникс Фарма" е един от четирите най-големи дистрибутора на пазара, вкл. има качеството на ексклузивен дистрибутор на ЛП за територията на страната, както и притежател на аптечен софтуер, използван в дейността на значителен брой аптеки (формиращи над [40-50]% дял от общо откритите аптеки в страната), извън Групата Фьоникс".

"Стомана индъстри" АД увеличи капитала си на 115 822 000 лв чрез вливане на дъщерното си дружество ,,Cтoмана Инженеринг" ЕАД. Цялото имущество на преобразуващото се дружество се прехвърля в "Стомана индъстри" АД, като ,,Cтoмана Инженеринг" ЕАД се прекратява без ликвидация. Акционери на "Стомана индъстри" АД са "Виохалко" АД - (белгийско дружество) и "Сиденор стоманена индустрия" АД със седалище в Атина, Гърция.

„Фонд за недвижими имоти България“ АДСИЦ (ФНИБ) е финализирало сделката за продажбата на магазина на „Мосю Бриколаж“ на бул. „Цариградско шосе“ в София. С купувача - „Доверие Брико“ АД, дъщерно дружество на „Доверие Обединен Холдинг“ АД и наемател на обекта, е сключен и окончателен договор за продажба на магазина. Продажната цена на имота възлиза на 18 млн. евро. Сделката беше обявена през октомври 2024 г. През 2022 г. ФНИБ продаде магазина във Варна, в който също се помещаваше „Мосю Бриколаж“, за 6,8 млн. евро. Компанията придоби магазините "Мосю Бриколаж" през 2006 г. за общо 10 млн. евро. ФНИБ увеличава с 24% приходите си от наеми до над 9,8 млн. лева към края на септември 2025 г. спрямо 7,9 млн. лева към края на септември 2024 г., според финансовия отчет за деветмесечието на текущата година, публикуван чрез борсата. Дружеството отчита и 31 хил. лева приходи от лихви за периода. Разходите на компанията за дейността достигат близо 3,9 млн. лева за деветмесечието при 3,5 млн. лева година по-рано, или с над 11% повече на годишна база. Увеличение има при разходите за външни услуги – със 17% до близо 3 млн. лева от 2,6 млн. лева, и за персонал – с над 12% до 136 хил. лева от 121 хил. лева. Като се добавят разходите за лихви, разходите достигат 4,5 млн. лева при 4,25 млн. лева година по-рано, или се увеличават с близо 6% на годишна база. Дружеството понижава разходите си за лихви с 15% до 615 хил. лева от 724 хил. лева. ФНИБ реализира печалба в размер на 5,35 млн. лева към края на септември при 3,7 млн. лева към края на септември 2024 г., което представлява над 43% ръст на годишна база. Що се отнася до офис сградите на компанията, тази в „София Тех Парк“ („Синерджи Тауър“) е вече запълнена на над 82%, а тази в местността „Камбаните“ – на 85%. Дружеството има терен на морето, върху който планираше да строи ваканционно селище, но замрази проекта. Компанията притежава и 86 дка терен и постройки във Видин, в близост до фериботното пристанище и до Дунав мост – 2, за който също се изчаква подходящ момент и проект. ФНИБ притежава и над 15 дка в кв. „Младост IV“ в София. Терените там бяха с площ над 35 дка, но компанията продаде парцели на три пъти през годините.

За 20 години БВП на глава от населението в Европейския съюз нарасна с впечатляващите 188%, а на България - със зашеметяващите 600%. Точно преди 21 години се състоя едно от най-големите разширявания на ЕС със страните от Вишеградската четворка и Прибалтика, а три години по-късно - през 2007 г., към тях се присъединиха България и Румъния. БВП на глава от населението на България нарасна от 2710 евро през 2004 г. на 16 260 евро през 2024 г. Единствената държава, която може да се похвали с по-силен растеж от нас за посочения период е Румъния, където той достига 658%. По данни на Евростат в конкретни цифри това прави нарастване на БВП на глава от населението от 2820 евро на 18 560 евро. Двете държави в Югоизточна Европа обаче не са единствените, които се развиха с толкова ударни темпове. Подобни впечатляващи резултати са регистрирани и при балтийските държави - там БВП ва глава от населението се повишава съответно с 505 % в Литва, 436 % в Латвия и 405 % в Естония. България и Румъния отбелязаха сериозен ръст и на БВП, измерен по паритет на покупателната способност. През 2004 г. имаха най-ниските резултати, те бяха 65% под средната стойност за ЕС. Две десетилетия по-късно обаче покупателната способност на България се повиши от 35% на 66%, а в Румъния дори се удвои, достигайки 78%. Индексът се повиши от 50 на 88 в Литва, от 45 на 71 в Латвия, от 52 на 79 в Полша и от 56 на 79 в Естония.

САЩ станаха първата държава, изнесла 10 млн. тона втечнен природен газ (LNG) за един месец, показват предварителни данни на финансовата компания LSEG. През октомври САЩ са изнесли рекордните 10,1 млн. тона втечнен природен газ, което е увеличение спрямо ревизираната стойност от 9,1 млн. тона през септември, се вижда от данните, цитирани от Ройтерс. Вече най-големият износител на втечнен природен газ в света, САЩ, увеличават продажбите си, отбелязвайки четири рекордни месеца през 2025 г. Ръстът се дължи на стартирането на износния завод на Venture Global в Плакемин и на ускоряването на проекта Corpus Christi Stage 3 на Cheniere в покрайнините на град Корпус Кристи, показват данните. Съоръжението в Плакемин, щата Луизиана, е продало 2,2 млн. тона през миналия месец, надминавайки предишния си рекорд от 1,6 млн. тона през септември. Съоръжението за износ Corpus Christi на Cheniere е изнесло 1,6 млн. тона, което също е рекорд за завода. С износа на 2,6 млн. тона от Sabine Pass през октомври, компанията е продала общо 4,2 млн. тона, или 42% от целия износ на втечнен природен газ от САЩ. След завършването си проектът Corpus Christi Stage 3 ще позволи на Cheniere да изнася над 50 млн. тона годишно от 2026 г., заяви главният изпълнителен директор Джак Фуско по време в разговор около финансовите резултати наскоро. Venture Global и Cheniere са отговорни за 72% от общия износ на страната през октомври, показват данните на LSEG. Европа остава основната дестинация за американския втечнен природен газ, като 6,9 млн. тона, или почти 69% от общия износ, са били предназначени за континента през миналия месец. Тази цифра се сравнява с 6,22 млн. тона през септември, тъй като Европа продължаваше да пълни складовете си преди зимата, показват данните за проследяване на кораби на LSEG. Износът на LNG от САЩ за Азия през миналия месец възлиза на 1,96 млн. тона в сравнение с 1,63 млн. тона през септември, показват данните за проследяване на кораби. Износът на втечнен природен газ от САЩ за Южна Америка е спаднал през октомври до 0,57 млн. тона спрямо 0,63 млн. тона през септември, тъй като континентът се готви да влезе в по-топлите летни месеци, показват данните от проследяването на кораби на LSEG. През октомври газът се търгуваше на цена 10,88 долара за 1 млн. британски термални единици на нидерландската платформа TTF, което е понижение спрямо 11,13 долара през септември. На платформата Japan Korea Marker в Азия средната цена през октомври беше 11,11 долара в сравнение с 11,32 долара през септември. Цените на TTF и JKM бяха толкова близки, че не даваха стимул на американските износители на втечнен природен газ да преминат от продажби на европейския пазар към по-далечния азиатски пазар.

Тази година се очаква вносът от Китай към Германия да надхвърли стойността на износа за тази страна с около 87 милиарда евро. Това прогнозира Агенцията за икономическо развитие на Германия (GTAI), цитирана от Ройтерс. По този начин търговският дефицит ще бъде с около 20 милиарда евро по-висок от този през 2024 година и ще надхвърли рекордната стойност от 2022 година - над 84 милиарда евро. Германският износ за Китай тази година вероятно ще спадне с над 11 процента до около 80 милиарда евро. В същото време все повече китайски стоки достигат германския пазар, вероятно и в резултат на високите мита, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп. Данните за износа на Китай от януари до септември показват, че износът за САЩ е намалял с 17 процента, докато износът за Европа е нараснал с 8 процента, а само за Германия – с 11 процента. GTAI очаква през 2025 година германският внос от Китай да нарасне с над 6 процента до около 167 милиарда евро. Китай остава с голяма разлика най-важният търговски партньор на Германия по отношение на вноса. Ръстът се дължи основно на повишеното търсене на електротехника, текстил и облекло, машини, метални изделия и химически продукти. Само от януари до август 2025 година германският внос на електротехника от Китай се е увеличил с 2,2 милиарда евро, на текстил и облекло – с 1,5 милиарда евро, а на машини – с 1,2 милиарда евро. Сред стоките с най-силен ръст са литиево-йонните акумулатори, игровите конзоли, обувките, малките пратки, автомобилните части, електронните вериги, домакинските уреди и лекарствата.