В края на месец май кредитите за неправителствения сектор в България са 108.59 млрд. лв. (50.8% от БВП) при 107.34 млрд. лв. към април тази година (50.2% от БВП). Тези суми се увеличават на годишна база с 14.3% (при 13.9% годишно повишение през април тази година), съобщава БНБ. За сравнение, депозитите в неправителствения сектор са 143.07 млрд. лв. (66.9% от БВП**), като годишното им увеличение е 10.2 процента. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 138.8 млн. лв. (в т. ч. 7.5 млн. лв. през май 2025 г.) като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити. Кредитите за нефинансовите предприятия нарастват с 9.3% на годишна база през месец май (при 8.7% годишно повишение през април) и в края на месеца достигат 49.83 млрд. лв. (23.3% от БВП). Домакинствата и НТООД са изтеглили заеми за 50.05 млрд. лв. (23.4% от БВП) в края на май. Спрямо същия месец на миналата година те се увеличават с 20.7% (при 20.5% годишно повишение през април). В края на месец май жилищните кредити са 28.22 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 26.7 на сто. Годишното увеличение през април беше с 26.3 процента. Потребителските кредити възлизат на 19.92 млрд. лв. и се увеличават с 14% спрямо май миналата година (при 14.1% годишно повишение през април). На годишна база другите кредити (включват се и средствата, отпуснати на сдруженията на собствениците по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради) нарастват с 26% (при 26.1% годишно повишение през април), като достигат 527.1 млн. лева. Кредитите за работодатели и самонаети лица се увеличават с 18.3% на годишна база през май (при 17% годишно повишение през април) и в края на петия месец са 559.2 млн. лева. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 8.71 млрд. лв. (4.1% от БВП) в края на май. В сравнение с май 2024 г. те се увеличават с 10.5% (9.3% годишно повишение през април 2025 година).

С малко над 1 милиард лева за една година са се увеличили парите, които управляват застрахователните компании, работещи в България, става ясно от отчетите им за периода до края на март, обявени от БНБ. Общата сума на активите, които управляват, вече достига 11,7 млрд. Животозастрахователните дружества управляват 3,1 млрд. лв., след като са добавили към активите си нови 323 млн. лв. за една година. За същото време общото застраховане се е увеличило с 694 млн. лв. и вече се грижи за 8,33 млрд. лв. Компаниите влагат този ресурс основно в акции и облигации, тъй като те са с добра доходност и сравнително нисък риск. Така 5,5 млрд. лева са вложени в различни портфейли от ценни книжа. Почти половината от активите на застрахователите са в евро, или по-точно 43,9% от тях. Българските застрахователи разделят инвестиционните си портфейли на две – вложения у нас за 4,1 млрд. лв. и 6,3 млрд. лв. в държави от ЕС. От 1 януари 2026 г. застрахователните компании ще преизчислят всички активи, премии и обезщетения в новата валута. Тази операция сама по себе си няма да доведе до повишаване на цените на застрахователните услуги, категорични са от Асоциацията на застрахователите.

Народното събрание прие промени в Закона за водите, с което се позволява на държавния бюджет да отпуска до 30 млн. лв. годишно като компенсация на търговското дружество "Напоителни системи", което стопанисва хидромелиоративните съоръжения в страната. Доставката на вода за напояване се приема, че е услуга от общ икономически интерес, която се възлага на "Напоителни системи" чрез договор с министъра на земеделието. На тази основа дружеството ще може да получава компенсация от държавата за извършването на въпросната обществена услуга, когато това "води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест за него". Отчетът за тези разходи ще се изготвя от "Напоителни системи" и ще се проверяват от независим одитор, а финалното решение за размера на компенсацията ще се определя от комисия, назначена от земеделския министър. Компенсацията може да бъде левовата равностойност на 15 млн. евро годишно, като тази сума ще се утвърждава в Закона за държавния бюджет като разход на земеделското министерство.

Първият високотехнологичен катамаран, построен в Силистра, е готов за плаване. Плавателният съд е дело на базираната в крайдунавския град корабостроителна компания Elica Yard, а инвестицията в него е в размер на €2,3 милиона. Катамаранът успешно беше спуснат във водите на река Дунав. Голямата лодка носи името Omaya е и 50 фута и е закупен от частно лице в Бодрум. Общата сума за катамарана възлиза на €2,3 милиона, като до момента на отплаването му предстоят още довършителни интериорни дейности. Компанията ни вече работи по прозиводството на още два подобни плавателни съда, коментира управителят на Elica Yard - Калоян Радулов. Следващите катамарани ще бъдат по-големи, съответно по 62 и 78 фута, и още по-луксозни. Когато бъдат завършени, те ще бъдат тествани и в езерото край Варна, уточняват от компанията. И допълват, че вече водят преговори за закупуването им с трима потенциални клинети, един от които е гражданин на Австралия. Изразходваните средства за построяването на катамарана бяха в размер на €745 000, а от варненската компания изразиха надежда, че тяхното дело ще даде тласък на българския речен туризъм.

Петричкото с. Камена е напът да се превърне в център на туризма в региона с развлекателно-атракционен комплекс с миниигрище за спорт и тенис корт, 3 открити басейна със съблекални, кафене и паркинг за 32 коли в местността Тумбите. Бъдещата инвестиция е на Кадри Татличев, собственик на петричката фирма „Метал-КО“ ЕООД и на няколко къщи за гости в с. Камена. Преди 2 г. Татличев успя да си извади разрешително за атракционния комплекс, но този месец разшири намерението си с басейните и паркинга, което принуди екоинституциите да му изпратят няколко страници с предписания и указания откъде какво разрешително му е нужно и какво трябва да направи, за да не допусне замърсяване на водите в района. Камена е село в Подгорие с население под 300 жители, но с голям туристически потенциал. Усложненията едва ли ще откажат Татличев от идеите му да инвестира в Камена, като се има предвид, че преди 3 г. той успя да изведе малката си фирма до трето място в страната на 20-те най-бързо развиващите се компании за метали и с 54-ма работници реализира 1,7 млн. лв. годишна печалба.

Производителят на хидролизьори "Грийн иновейшън" успя да набере 8 млн. лева, пласирайки на Българската фондова борса 400 хил. акции на цена от 19.90 лв. Целта на компанията бе да набере до 10 млн. лева с 500 хил. акции на цена от 12 до 20 лв. Търговията с тях на борсата се очаква да започне около две седмици след предлагането. Борсовият код на дружеството е HYD - от Hydrogenera - бранда, под който развива дейност. Преди предлагането основен акционер бе основателят Драгомир Иванов, но с миноритарен дял от около 49%. В дружеството инвестиции имат венчър и частни фондове като "Имвенчър II", "МФГ инвест" и "Карол финанс". Мениджър на предлагането е инвестиционният посредник "Карол".

През 2023 г. домакинствата в ЕС са използвали 9,6 милиона тераджаула енергия, което представлява намаление от 5,6 на сто спрямо 2022 г., когато са регистрирани 10,1 милиона тераджаула, показват най-новите данни на Евростат. Данните показват втора поредна година на спад в потреблението на енергия в ЕС след рекордните 11 милиона тераджаула, отчетени през 2021 г. През 2023 г. домакинствата в България са използвали 85 686 тераджаула енергия, което представлява намаление с 4,2 на сто спрямо регистрираните през 2022 г. 89 488 тераджаула. През 2023 г. домакинствата са представлявали 26,2 на сто от крайното потребление на енергия в ЕС. По-голямата част от крайното потребление на енергия на домакинствата в ЕС е покрито от природен газ - 29,5 на сто, и електроенергия - 25,9 на сто. Възобновяемите енергийни източници осигуряват 23,5 на сто от крайното потребление. Най-голямата част от енергията, използвана от домакинствата в Европейския съюз през 2023 г., е отивала за отопление на жилищата - 62,5 на сто от крайното потребление на енергия в жилищния сектор. Енергията, използвана за отопление на вода, заема второ място в енергийния баланс на домакинствата – 15,1 на сто. Това означава, че отоплението на помещения и вода следователно представляват 77,6 на сто от крайната енергия, консумирана от домакинствата през 2023 г. Електричеството, използвано за осветление и захранване на електрически уреди представлява 14,5 на сто от домакинствата в ЕС (и изключение на електричество за захранване на основните системи за отопление, охлаждане или готвене). Основните уреди за готвене изискват 6,5 на сто от енергията, използвана от домакинствата, докато други консуматори и охлаждането на помещенията покриват съответно 0,8 на сто и 0,6 на сто.

На терен с внушителната площ от 2250 акра (над 9100 декара), на около 250 мили северно от Ню Орлиънс, стотици строителни работници и тонове тежка техника превръщат бивши соеви полета в най-големия център за данни в Западното полукълбо. И с този процес, според официални лица, те трансформират икономиката на Луизиана, пише CNBC. Meta, компанията майка на Facebook, Instagram и WhatsApp, обяви през декември, че е избрала Луизиана за място за най-големия си център за данни до момента – инвестиция за 10 милиарда долара, насочена към бързо разрастващите се операции с изкуствен интелект. Центровете за данни са по същество гигантски ферми от компютърни сървъри, които са необходими за обработка на изключително сложни изчислителни операции. Те обикновено заемат огромни пространства и използват огромни количества енергия и вода, но наемат много малко хора. Най-новият център за данни на Meta в крайна сметка ще създаде само 500 постоянни работни места, въпреки че заетостта за кратко ще нарасне до около 5000 по време на строителството. Луизиана беше един от малкото щати, които можеха да предоставят място с толкова голям размер, колкото Meta се нуждаеше – еквивалент на около 1700 футболни игрища. Щатът вече беше закупил по-голямата част от земята в селската енория Ричланд през 2006 г. с надеждата да привлече автомобилен завод, който така и не се е осъществил. Що се отнася до енергията – обектът на Meta ще използва приблизително два пъти повече електроенергия от град Ню Орлиънс в пиков ден, местната компания за комунални услуги Entergy заяви, че може да я достави. Компанията търси регулаторно одобрение за изграждането не на една, а на три газови електроцентрали на обекта, на цена от над 3 милиарда долара. Единственото нещо, което Луизиана нямаше, e програма, която да позволи на компанията да избегне плащането на потенциално милиарди долари данък върху продажбите на оборудването за изграждане и експлоатация на центъра. Миналия юни, само шест месеца след встъпването си в длъжност, републиканският губернатор Джеф Ландри подписа закон за 20-годишно освобождаване от данък върху продажбите за центрове за данни, построени преди 2029 г. Фактът, че щатът е ухажвал Meta по това време, не беше разкрит. Неотдавнашно разследване на CNBC установи, че само през последните пет години 16 щата са раздали близо 6 милиарда долара подобни облекчения за данък върху продажбите и това са само тези, които са били разкрити. По-често сумите или не се разкриват, или, както изглежда е случаят в Луизиана, длъжностните лица все още не знаят точната стойност. Анализ на Законодателната фискална служба на щата през май посочва, че стимулът може да струва на щата „десетки милиони долари или повече всяка година, вероятно до (фискалната) 2059 г“. 

Германските компании все повече насочват своите планове за инвестиции към Индия, вместо към сегашния фаворит Китай. Това показва съвместно проучване на компанията за одит и финансови консултации KPMG и Германо-индийската търговска камара, предаде ДПА. 79 на сто от германските фирми възнамеряват да инвестират в Индия до 2030 г. спрямо 53 на сто през настоящата година. Проучването, проведено по-рано тази година сред 97 компании, разкрива, че 35 на сто от фирмите възнамеряват да инвестират повече от 5 милиона евро в Индия до 2030 г. Тази промяна идва на фона на продължаващото търговско напрежение между САЩ и Китай. Половината от анкетираните фирми очакват търговския спор между Вашингтон и Пекин да повлияе положително на бизнеса им в Индия, докато 18 на сто от компаниите предвиждат отрицателни ефекти, като например нови търговски бариери. "Индия не е основният фокус на американските тарифи и не е засегната от контрамитата на Китай", посочи Андреас Глунц, представител на KPMG. Според него се очаква Индия да има по-ниски мита за износа си за САЩ. Въпреки това, почти половината от германските компании (47 на сто) се опасяват от нарастваща конкуренция от страна на индийски фирми през следващите пет години спрямо отчетените 25 на сто през миналата година. Повече от половината от анкетираните компании (56 на сто) планират да използват Индия като производствена база за регионалния пазар до 2030 г., а 68 на сто от тях считат Индия като един от петте най-важни за тях пазари, отчита проучването.