Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер в България за месец юни е 928,51 лв. В сравнение с юни 2024 г. средният размер е по-висок със 102,57 лв. (12,4%),  съобщава Националния осигурителен институт. Броят на пенсионерите за юни 2025 г. пък е 2 056 378, което е увеличение с 12 190 (0,6%) в сравнение със същия месец на 2024 г. Общата сума на приходите по консолидирания бюджет на ДОО по предварителни данни към юни 2025 г. възлиза на 7 242,6 млн. лв., което представлява 47,6% изпълнение на плана за годината. Съпоставени със същия период на 2024 г. приходите нарастват с 940,3 млн. лв. Размерът на извършените разходи по предварителни данни към юни 2025 г. е 12 981,1 млн. лв., което е 47,4% от плана за годината. В сравнение с полугодието на миналата година разходите бележат увеличение с 1 412,3 млн. лв. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат тези за пенсии, които са в размер на 11 524,5 млн. лв., което е 47,8% от плана за годината. Спрямо първите шест месеца на предходната година разходите за пенсии са с 1 322,1 млн. лв. (13%) повече.

Партиите и коалициите от 51-ото народно събрание са получили от държавата 12 221 347 лева от изборите миналата есен досега. За 9-те му месеца живот те заседаваха 97 пъти. Всяка от парламентарно представените сили има право на субсидия от бюджета в размер на 8 лева на получен глас на последните избори. Парите се дават на 4 транша през годината - на тримесечие. Отделно партиите събират средства от членски внос и от дарения. Държавна субсидия се полага и на партиите, които минат 1% на парламентарен вот. За 9-те си месеца работа депутатите приеха окончателно 29 закона, сред които държавния бюджет, но сямо няколко изцяло нови - за личния фалит и пазарите за криптовалути. Отметната 11 ратификации, приеха няколко декларации, попълниха голяма част от овакантените висши държавни постове в комисии и регулатори като КЕВР, Бюрото за СРС-та, Комисията за защита от дискриминация, омбудсман. Предстои да гласуват и за нов управител и подуправител на НОИ.

Над 140 милиона лева бяха вложени от водещи германски компании в изграждането на свръхмодерна пещ за стъкло в завода „Рубин“ край Плевен. Съоръжението е част от третия етап от мащабната инвестиционна програма на „Рубин“, която цели да превърне предприятието в едно от най-модерните в Европа. Новата пещ има капацитет от 300 тона разтопено стъкло на денонощие и е изградена от водещи немски фирми – Nikolaus Sorg GmbH, EME GmbH, Excelsius Global Services и Sorg Feuerungsbau und Service. Новото съоръжение не просто увеличава производствения капацитет на завода с близо 60%, но и въвежда най-високи стандарти за енергийна ефективност и намаляване на вредните емисии. Пещта работи с технологии, съвместими със Зелената сделка на ЕС, и е част от усилията за декарбонизация в индустрията. С новата инвестиция се очаква откриването на над 150 нови работни места за висококвалифицирани специалисти. Общият брой на служителите в завода ще надхвърли 500 души до края на 2025 г. Инвестиционната програма на „Рубин“ не приключва с тази пещ. Компанията вече подготвя четвърти етап – нова още по-голяма пещ и разширяване на логистичните мощности. Стойността на бъдещата инвестиция се очаква да надмине настоящата и да доближи 300 млн. лв. общо вложени средства до 2026 г. „Рубин“ е едно от най-старите стъкларски предприятия в България, основано през 1960 г. В последните години предприятието се модернизира изцяло с частни инвестиции и днес е част от международна група с клиенти в над 20 държави.

Съфинансирането по процедура BG16RFPR001-1.012 „Дигитализация на предприятията“ предполага търсене на най-добри възможности за възвръщаемост на направената инвестиция. Успешният подход предвижда придобиване и внедряване на системи и функционални модули, подлежащи на интеграция, както по между си, така и с вече внедрени. Този подход е основа на стратегията за дигитализация, с която USW Ltd ускорява развитието на МСП.  Подходът се базира на унифицирано управление и контрол на процесите в секторите CRM, SCM, MES, ел. трудови записи и други. Унификацията осигурява лесно внедряване и създаване на оптимална организация, в която едни и същи хора могат участват съобразно квалификацията си в различни процеси, без да излизат от една и да влизат в друга система. Това помага на МСП чрез правилна дигитализация да покрият широк набор от дейности, без да поддържат излишен персонал. А съпътстващото архивиране на данните, които се създават при управление и контрол на посочените дейности подлежи на самостоятелна настройка, осигуряваща не само лесно използване, но и натрупване на подходящо организирани масиви от (big) данни, върху които в последствие може да се приложат AI-функционалности за анализ и оптимизация. Процесът на интеграция естествено включва и системата Smart DOCMAN. С това едно оптимално управление на МСП успява да обхване всички данни извън касаещите управление на парични и материални ресурси, с които закономерно започва дигитализацията.

Adastra Group, водеща световна ИТ консултантска компания, специализирана в трансформации с изкуствен интелект (ИИ), данни и облачни технологии, обяви, че глобалната инвестиционна компания Carlyle (NASDAQ: CG) е придобила мажоритарен дял в групата. Завършването на придобиването подлежи на стандартно регулаторно одобрение от няколко юрисдикции.Основана през 2000 г. с централи в Прага, Чешка република, и Торонто, Канада, Adastra подкрепя своите клиенти в техните стратегически инициативи, свързани с изкуствен интелект, анализ на големи обеми от данни и облачни технологии - от дефинирането на стратегии до внедряването на иновативни решения за постигане на измерими бизнес резултати. Adastra има над 2000 служители в няколко бизнес ориентирани локации и глобални центрове за доставка на ИТ услуги. Капиталът за инвестицията ще бъде осигурен съвместно от Carlyle Europe Technology Partners V ("CETP") - фонд, фокусиран върху инвестиции в технологични компании в Европа, и Carlyle Asia Partners Growth II ("CAPG") - фокусиран върху инвестиции в бързоразвиващи се компании в ключови сектори в Азия. Консултант по сделката между Carlyle и Adastra бе J.P. Morgan. Carlyle (NASDAQ: CG) е глобална инвестиционна компания с дълбока експертиза в различни индустрии, която управлява частен капитал в рамките на три основни бизнес сегмента: Global Private Equity, Global Credit и Carlyle AlpInvest. Към 31 март 2025 г. Carlyle управлява активи на стойност 453 милиарда щатски долара. Carlyle има над 2300 служители в 29 офиса на четири континента.

Производителят на метални опаковки за хранително-вкусовата и химическата промишленост „Булметал“ АД търси имот, за да направи база в Унгария и да разшири международните си операции. Надзорният и управителният съвет на компанията са провели съвместно заседание и са решили да се придобие имот с площ между 9 хил. и 12 хил. кв.м в северозападната част на страната, в региона на град Шопрон. Максималната стойност на инвестицията се планира да е 1,1 млн. евро. Предвижда се да се учреди и дъщерно дружество със седалище в Унгария, което да поеме функциите по управление и стопанисване на придобития имот, както и бъдещото развитие на дейността на „Булметал“ в региона. Учредяването на дружеството следва да бъде осъществено в срок от два месеца от датата на вземане на настоящото решение.

През 2012 г. Илиан Григоров и съдружниците му откриват кардиологичния център на "Сити клиник". През 2015 г. "Сити клиник" преоборудва офис сграда на НИКМИ в болница за лечение на онкологични заболявания. След продажбата на City Clinic, през 2019 г. той се насочва към пазара за дългосрочна грижа и заедно с Благой Палев създава Blocks, който прераства в група от центрове за рехабилитация, хосписи и домове за възрастни в София и Атина. През септември, отново в съдружие с Палев, под бранда Blue Longevity Clinic ще отворят врати не една, а цели три клиники за дълголетие и превантивна медицина, все още малък, но бързоразвиващ се сектор с почти безкраен потенциал, който е убедил инвеститорите в потенциала на поредното им начинание - срещу 2 млн. евро в Blue Longevity с 40-процентов дял влизат фондовете за рисков капитал Eleven Ventures и Sofia Angels Ventures и няколко семейни офиса, които ще ускорят откриването на клиниките в София, Атина и Истанбул. Григоров планира да развие AI приложение за диагностика, с което да персонализира програмата на всеки пациент в Blue Longevity Clinic. Клиниката следва протокол, който започва с пълно функционално тестване за оценка на здравния профил на пациента - обхваща метаболитни, мозъчни, чревни, генетични и други биомаркери. Следва консултация с експерт, който създава персонализирана програма спрямо целите на пациента. Такава може да включва хипербарна кислородна терапия, криотерапия, или пък терапия с червена светлина. Едно подобно устойчиво персонализирано лечение протича в рамките на около 6 месеца. Софийска клиника за дълголетие се намира на бул. "Черни връх" 51 с дългосрочен договор за наем и преустроена бизнес сграда в клиника. През септември едновременно ще бъдат открити три клиники на Blue Longevity в София, Атина и Истанбул, където помещава клиниките в размер на около 1500 кв.м в обекти на местните си партньори, които вече разполагат с медицински центрове.

„ИмПулс Растеж“ АД е увеличило капитала на третия инвестиционен фонд, в който участва - „ИмВенчър III” КДА, с по-голямата част от средствата, които набра от варантите. Дружеството е записало 16 хил. обикновени, поименни, безналични акции с право на глас клас „А“ от капитала на „ИмВенчър III” КДА, с номинална и емисионна стойност 100 лева за акция, на обща стойност 1,6 млн. лева. Основната част от набраните средства ще бъдат инвестирани в „ИмВенчър III“ КДА – командитно дружество с акции, управлявано от „Импетус Капитал“ ООД в качеството му на лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, регистрирано в Комисията за финансов надзор. „Импетус Капитал“ ООД е неограничено отговорен съдружник и единствен член на съвета на директорите на „ИмВенчър III“ КДА. Допълнително „Импетус Капитал“ ООД притежава всички привилегировани акции клас „В“ (с право на гарантиран дивидент), а свързаното с него дружество „Импетус Партнърс“ ООД притежава всички привилегировани акции клас „C“ (с право на допълнителни разпределения) от капитала на „ИмВенчър III“ КДА. „ИмПулс Растеж“ набра малко над 2 млн. лева от варантите, които емитира през 2024 г. От тях 294 хил. лева са инвестирани през 2024 г. за придобиването на 15 хил. акции от „Смарт Органик“.

Възможност за увеличение на капитала до 50 млн. лева до края на 2028 г. – такава промяна в устава на дружеството залага „Ейч Ар Кепитъл“ АД, които ще бъдат гласувани от акционерите на предстоящото общо събрание, свикано на 26 август 2025 г. в София. Компанията може да проведе една или повече процедури по увеличение на капитала в този период. Печалбата за 2024 г. се предвижда да се отнесе като неразпределена печалба. В последната година акциите на „Ейч Ар Кепитъл“ поскъпват с над 30%, а пазарната капитализация на дружеството достига над 27,5 млн. лева, според данни на Българската фондова борса (БФБ).

Общият държавен дълг на страните от ЕС към края на първото тримесечие на тази година възлиза на 81,8% от общия брутен вътрешен продукт (БВП) на блока, или 14,823 трилиона евро. За сравнение, към края на 2024 г. показателят е бил 81% от БВП на Европейския съюз, или 14,54 трилиона евро, според данните на Евростат - т.е. само за тримесечие показателят е нараснал с 0,8 процентни пункта от БВП. Към края на първото тримесечие на 2024 г., общият дълг на ЕС е бил 14,115 трилиона евро, което е било 81,2% от общия БВП на ЕС. Според изискванията на ЕС, държавният дълг на всяка държава членка не трябва да надвишава 60% от нейния БВП. Това означава, че ако правилото се спазва от (почти) всички страни, би трябвало и общият държавен дълг на страните от ЕС като цяло, както и на тези от еврозоната, да не надвишава 60% от съвкупния им брутен вътрешен продукт. Междувременно, общият дълг на страните от еврозоната също се е увеличил през отчетния период - до 88% от БВП, в сравнение с 87,4% от БВП тримесечие по-рано (четвъртото тримесечие на 2024 г.), до общо 13,475 трилиона евро. Година по-рано, т.е. към края на първото тримесечие на миналата година, показателят е бил 87,8% от БВП, или 12,941 трилиона евро. Най-високите показатели на държавен дълг през първото тримесечие са регистрирани в: Гърция (152,5% от БВП), Италия (137,9%), Франция (114,1%), Белгия (106,8%) и Испания (103,5%). Най-нисък дълг спрямо БВП на съответната държава е регистриран в: България (23,9%), Естония (24,1%), Люксембург (26,1%) и Дания (29,9% от БВП). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г., т.е. на тримесечна база, е регистрирано увеличение на съотношението държавен дълг към БВП в 16 държави от ЕС, намаление има при десет, а в Чехия показателят остава непроменен. Най-голямо увеличение на съотношението дълг към БВП е наблюдавано в: Австрия, Словакия, Словения, Италия, Литва, Полша и Белгия. Най-голямо намаление е регистрирано в Ирландия, Латвия и Гърция (макар че страната продължава да е в най-лошата позиция в ЕС по този показател, т.е. с най-високо съотношение на държавен дълг към БВП).

Повечето търговски партньори на САЩ избраха да не отвръщат с реципрочни действия след агресивната митническа политика на Доналд Тръмп, която осигури на Вашингтон досега почти 50 млрд. долара допълнителни приходи при минимални загуби. Четири месеца след т.нар. ден на освобождението, обявен от американския президент на 2 април, само Китай и Канада се осмелиха да наложат ответни мита на САЩ. Приходите на САЩ от новата им търговска политика достигнаха рекордните 64 млрд. долара за второто тримесечие, което е с 47 млрд. долара повече в сравнение със същия период на миналата година, показват данни на Министерството на финансите на САЩ. Според Yale Budget Lab, ако настоящите мита останат постоянни, ще генерират 2.6 трлн. долара за периода 2026 - 2035 г., макар че негативният ефект върху икономиката може да намали "динамичния" приход с 408 млрд. долара, пише Financial Times. Митата вече са четвъртият по значение източник на приходи за федералния бюджет, надминавайки историческата си роля - сега те представляват около 5% от всички федерални постъпления, в сравнение с обичайните 2% в предходни години. Ефектът от митата върху потребителската инфлация в САЩ към момента е ограничен, тъй като компаниите все още се адаптират чрез пренасочване на вериги за доставки, но натискът върху цените ще се засили, ако митата се запазят през 2026 г. Макар и Китай да води най-системната и продължителна кампания за реципрочни мита, ефектът им е по-скромен от този на САЩ. Приходите на Пекин се увеличиха едва с 1.9% през май 2025 г. Канада все още не е публикувала актуалната си статистика за второто тримесечие, но наложените мита върху американския износ остават доста по-ниски и далеч от мащаба на американските. Европейският съюз, най-големият търговски блок в света, подготви пакет от ответни мита, но нееднократно отложи въвеждането му, като го обвърза с крайния срок от 1 август за преговори с Белия дом. Водещата позиция на САЩ като най-големия потребителски пазар в света, в комбинация със заплахите на Тръмп за допълнително увеличаване на митата при опит за ответна реакция, карат повечето страни да предпочетат прагматичен подход. Мексико, най-големият търговски партньор на САЩ, също не отговори с реципрочни мита. Президентът Клаудия Шейнбаум от самото начало заяви, че предпочита сделка пред ескалация. В резултат, за разлика от Китай, който през април отговори "огледално" на митата на САЩ, Европейската комисия отлага въвеждането на своите пакети от мерки с надежда за сделка преди 1 август. В дългосрочен план липсата на реакция може да даде конкурентно предимство на американски компании, които ще останат с отворен достъп до глобалните вериги на доставки, докато производителите от ЕС и Азия ще продължат да се сблъскват с високи бариери при износ към САЩ, предупреждава Креон Бътлър от Chatham House. "Изборът е между краткосрочна печалба и дългосрочна загуба. В момента неотговарянето може да изглежда разумно, но в бъдеще страните ще трябва да решат дали са готови да защитят глобалните вериги на доставки извън орбитата на САЩ", отбелязва той.

Китай обяви началото на строителството на най-големия язовир в света, който ще бъде съпътстван от изграждането на най-мощната водноелектрическа централа. Проектът, на стойност около 170 милиарда долара, се реализира на една от големите реки в Тибет и се очаква да надмине по мащаби дори язовира „Три клисури“. Новата централа ще произвежда три пъти повече електроенергия и ще наводни каньон, смятан за най-дълъг и най-дълбок в света. Проектът вече предизвика напрежение със съседни държави. Индия и Бангладеш изразиха опасения, че Китай може да използва новия язовир като инструмент за икономически натиск, контролирайки водните ресурси. Допълнително притеснение идва от възможните екологични щети и заплахата за милиони хора, живеещи по течението на реката.