Депозитите на домакинствата в българската банкова система нарастват с 12,7 на сто на годишна база до 95,417 млрд. лева към края на месец август тази година, сочат данните на Българската народна банка. За сравнение, към края на същия месец на предходната 2024 година обемът на депозитите на домакинствата (и НТООД) достигаше 84,631 млрд. лева или близо 11 млрд. лева по-малко спрямо настоящия резултат. Темпът на растеж на депозитите се засилва спрямо преходния месец юли, когато годишният прираст възлизаше на 12,2 на сто. Депозитите на домакинствата у нас се равняват на 43,5 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Депозитите на нефинансовия бизнес достигат 49,173 млрд. лв. (22,4 процента от БВП) в края на август 2025 година, като нарастват с 9,9 на сто на годишна база (7,8 на сто годишно повишение през юли 2025 година). Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 13,9 на сто на годишна база през август 2025 година (14,1 на сто годишно увеличение през юли 2025 г.) и в края на месеца достигат 3,989 млрд. лв. (1,8 процента от БВП). Като цяло депозитите на неправителствения сектор у нас нарастват с 11,8 на сто на годишна база (10,8 на сто годишно повишение през юли 2025 година) до 148,579 млрд. лева към края на осмия месец на 2025 година, като се равняват на 67,7 процента от БВП на страната.

Общините и университетите са единствените съставни бюджети към националния, които излизат на плюс в края на юли. По сметките на общините има натрупан излишък в размер на над 1 млрд. лв - 1.059 млрд. лв. Университетите, при които тази година има рязък скок на субсидиите, също излизат на малък плюс от 106 млн. лв. По бюджета на социалните и здравно-осигурителните фондове обаче е натрупан дефицит от 342 млн. лв. Основна причина за сформирания по-висок излишък по бюджетите на общините тази година са по-високите данъчни и неданъчни приходи и забавянето в капиталовите разходи. Много общини вдигнаха данъци, като може да се очакват и бъдещи ръстове при имотните данъци. Капиталовите разходи на общините за първите 7 месеца на годината изостават с близо 11% спрямо м. г. и са в размер на 864 млн. лв. при 968 млн. лв. година по-рано. Общините нееднократно сигнализираха за забавянето на финансираната от държавата инвестиционна програма, което се дължи и на късното приемане на бюджета за 2025-а. Очаква се темпото да се засили, след като правителството вдигна капитала на ББР с 4 млрд. лв. През ББР трябва да минат 900 млн. лв. разплащания по инвестиционната програма за общините. Прехвърлянето на този разход към ББР помогна на правителството да се побере в ограничението за дефицита от 3% и се критикува от експерти като форма на скрит дефицит. Общините излязоха на излишък и през юли 2024 г., но по-малък - 794 млн. лв., като той бе стопен до края на годината и се стигна до дефицит от 282 млн. лв. При бюджетите на ВУЗ и научните институти разходите са се вдигнали значимо - от 2.56 на 3.14 млрд. лв., но системите излизат общо на излишък от 106.5 млн. лв. Това се обяснява със значително нарасналия трансфер от държавата. Останалите съставни бюджети, част от националния, излизат на минус, като притеснителен е дефицитът в социално-осигурителните фондове от 324 млн. лв. при 81.5 млн. лв. излишък година по-рано. Данните са общи за социалното и здравното осигуряване. Общо натрупаният дефицит по консолидираната фискална програма в края на юли бе 4.278 млрд. лв., като 2.78 млрд. лв. от този минус идват по линия на националния бюджет, а 1.498 млрд. лв. - по линия на европейското финансиране.

По текущи данни от Информационната система за българските предприятия (BEIS), водещите български предприятия в сектор "Производство основни химически вещества" отчитат приходите си за периода (2022–2024). Агрополихим АД – Девня отново е лидер в химическата индустрия в България, но показва спад в приходите за 2024 г. 844 418 хил.лв в сравнение с предходните години - 854 374 хил.лв. през 2023 т. и 1 255 725 хил. лв през 2022 г.. Солвей Соди АД – Девня отчита през 2024 г. приходи от 509 400 хил.лв, което е спад спрямо 734 347 хил. лв през. 2023 г. Неохим АД – Димитровград отчита 279 487 хил. лв приходи през 2-24 г., което е спад с повече от 50% спрямо 2022 г. Към момента няма данни за резултатите на Пласколайт България ООД – Стара Загора за 2024 г., което отчете приходи от 97 265 хил. лв през 2023 г.  Ер Ликид България ЕООД – Пирдоп отбелязва малък спад през 2024 г. (87 279 хил.лв) спрямо 2023 г. и 2022 г., но компанията продължава да е стабилна с приходи над 85 милиона. Екофол АД – Търговище не е публикувал все още данни за 2024 г., но през 2023 отчете 55 634 хил.лв приходи. Каскада ООД – Царацово продължава да показва стабилност в приходите през 2024 г. (67 056 хил.лв) Континвест ООД – София показва постепенно увеличаване на приходите през 2024 г. до 43 441 хил.лв , което е положителен сигнал за успешна адаптация към променящите се пазарни условия. Алифос България ЕАД – Девня отчита приходи през 2024 г. в размер на 38 284 хил.лв. Като цяло, предприятията в химическата и аграрната индустрия показват трудности, които могат да бъдат свързани с пазарни промени и глобални икономически фактори, докато индустриите като газови технологии и производство на индустриални газове демонстрират относителна стабилност и растеж.

Можете да проследите текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS.

Френската компания в областта на производството на индустриални и медицински газове "Ер Ликид България" (Air Liquide) получи сертификат за инвеститор клас "А" от Българската агенция за инвестиции (БАИ). Насърчителната мярка се връчва на компанията за инвестицията им в нова инсталация за производство на промишлени газове в средногорския град Пирдоп. Изграждащото се съоръжение цели да отговори на потреблението на газове от страна на медодобивния комбинат "Аурубис България". Сертификатът е валиден до 30 май 2028 година. Това е общ инвестиционен проект, който "Ер Ликид" осъществява както в България, така и в Германия и е на стойност 100 млн. евро. Фокусът му обаче е насочен към производствените мощности на инвеститора в Средногорието. Началото на инвестицията е поставено през юни 2024 година и се очаква инсталацията да е оперативно готова през 2027 година. Освен да задоволява търсенето на кислород от "Аурубис", очакваният ефект от изпълнението на проекта според компанията е укрепването на индустриалната инфраструктура и пазарен дял на "Ер Ликид" в България и региона. Бъдещата инсталация, според разчетите на компанията, ще трябва да увеличи с между 10 и 15 процента производствения капацитет в Пирдоп, при 7 процента предвидено намаляване на електропотреблението при промишления процес. "Ер Ликид" е световно представена компания в областта на сепариране на газове. Дружеството присъства в над 60 държави, където обслужва повече от 4 млн. клиенти и нает персонал от около 66 500 души. У нас то присъства от 1999 година и притежава 3 производствени бази в страната, разположени в Перник, Пирдоп и Търговище. Със своите 100 души персонал, компанията обслужва над 600 клиенти.

Официално приключи планираната интеграция между “Дженерали Застраховане“ АД и „Обединен здравноосигурителен фонд “Доверие” ЗАД с прехвърлянето на застрахователния портфейл от „Доверие ЗАД“ към „Дженерали Застраховане“. Това се случи след като Комисията за финансов надзор одобри тази стъпка с решение, което влеза в сила от 20 септември. През февруари тази година мажоритарният акционер в компанията – „Дженерали ЦИЕ Холдинг“ Б.В., получи всички необходими регулаторни одобрения за придобиването на ОЗОФ „Доверие” ЗАД. Прехвърлянето на портфейла на дружеството е последваща стъпка от планираната интеграция. Придобиването на ОЗОФ „Доверие“ ЗАД е в пълно съответствие с новия стратегически план на Група Generali – „Партньор за цял живот 27: Път към съвършенство“. Сделката допринася за ускоряване на растежа в печелившите сегменти и засилва позициите на “Дженерали Застраховане” АД в здравното застраховане в България. Generali е един от най-големите доставчици на застрахователни услуги и такива, свързани с управлението на активи, в световен мащаб. Създадена през 1831 г., тя присъства в 50 страни по света с общ премиен приход от 82.5 милиарда евро за 2023 година. С повече от 82 000 служители, обслужващи 70 милиона клиенти, Групата има водеща позиция в Европа и нарастващото присъствие в Азия и Латинска Америка. „Дженерали Застраховане” АД – София притежава лиценз за извършване на застрахователна дейност от март 1998 година. То е част от Група Дженерали. ОЗОФ „Доверие“ ЗАД е изцяло частно дружество, с общ премиен приход от 14.5 милиона евро за 2023 г. и приблизително 53 служители. То оперира чрез директни канали и брокери.

Българската банка за развитие (ББР) продължава да умножава дъщерните си фирми. Най-новите две са съвместни дружества с ЕСО - оператора на електроенергийната мрежа на страната. И двете предприятия - ЕСО и ББР, са държавни. Те поискаха и вече получиха разрешение от Комисията за защита на конкуренцията да учредят две фирми - АДСИЦ (акционерно дружество със специална инвестиционна цел) и обслужващо дружество. ББР вече има няколко дъщерни дружества, на които е едноличен собственик - „ББР Лизинг“, „ББР Микрофинансиране“, "Национален Гаранционен Фонд“, „Фонд за капиталови инвестиции“. Банката упражнява едноличен контрол върху „Търговски център Марица". Отскоро разполага и с пътностроителен бизнес - чрез фирмите „Роудуей кънстракшън“ и „Пътстройинженеринг“. Въпросните две компании, свързвани с бизнесмена Румен Гайтански, нашумяха с проблемен голям кредит, отпуснат от ББР, за който се твърдеше, че е стигнал до ТЕЦ "Варна" (където акционер бе Ахмед Доган). Заемът се оказа несъбираем и така вместо парите си банката получи контрол върху строителни фирми. "Търговски център Марица" пък е фирмата, взела на концесия Пешеходния мост в Пловдив. ББР придоби и нея заради необслужван кредит.

Paĸaн Paбaни пoeмa пocтa изпълнитeлeн диpeĸтop нa "Aypyбиc Бългapия" AД oт 1 oĸтoмвpи 2025 г. Toй нacлeдявa Tим Kypт, ĸoйтo щe ce фoĸycиpa въpxy мeждyнapoднaтa cи poля ĸaтo глaвeн oпepaтивeн диpeĸтop нa гpyпaтa Аurubіѕ АG, нo ocтaвa пpeдceдaтeл нa cъвeтa нa диpeĸтopитe нa бългapcĸoтo дpyжecтвo. "Aypyбиc Бългapия" e и cpeд нaй-гoлeмитe ĸoмпaнии в cтpaнaтa. Koмпaниятa e в пpoцec нa peaлизиpaнe нa чeтиpигoдишнaтa инвecтициoннa пpoгpaмa "Инвecтиции зa пpoгpec. Бългapия 2027", c бюджeт oт 400 млн. лв. Paбaни e чacт oт гpyпaтa Аurubіѕ oт 2018 г., ĸъдeтo зaeмa пoзициятa диpeĸтop "Cтpaтeгичecĸи пpoeĸти" в цeнтpaлaтa в Xaмбypг. Πpeди тoвa e paбoтил зa Glеnсоrе и Ruѕѕеll Міnеrаl Еquірmеnt, нaтpyпвaйĸи cepиoзeн oпит c пpoeĸти в Kaнaдa, Eвpoпa, Aвcтpaлия, Южнa Aфpиĸa, Цeнтpaлнa Aзия и Близĸия изтoĸ. Зaвъpшил e инжeнepнa xимия в yнивepcитeтa "Maĸгил" в Kaнaдa, cъc cпeциaлизaции в миннo дeлo, бизнec paзвитиe и ĸopпopaтивни финaнcи. Hoвият cъвeт нa диpeĸтopитe нa "Aypyбиc Бългapия" вĸлючвa Paĸaн Paбaни, Tим Kypт и Димo Kиpилoв. Te бяxa избpaни c тpигoдишeн мaндaт пo вpeмe нa Oбщoтo cъбpaниe нa aĸциoнepитe нa 19 ceптeмвpи 2025 г. Аurubіѕ АG e вoдeщ cвeтoвeн дocтaвчиĸ нa цвeтни мeтaли и eдин oт нaй-гoлeмитe peциĸлaтopи нa мeд в cвeтa. Aĸциитe ѝ ce тъpгyвaт във Фpaнĸфypт и ca чacт oт МDАХ, GСХ и ЅТОХХ Еurоре 600. Зaвoдът в Πиpдoп и Злaтицa e ĸлючoв индycтpиaлeн цeнтъp, ĸoйтo ocигypявa ĸaĸтo изнoc, тaĸa и знaчитeлни инвecтиции в ycтoйчиви тexнoлoгии - вĸлючитeлнo изгpaждaнe нa BEИ, мepĸи зa eнepгийнa eфeĸтивнocт и eĸoлoгични пoдoбpeния.

АББ България обявява успешната реализация на високотехнологично електроразпределително решение в рамките на мащабен проект по разширение на производствената база на стратегическия си клиент БХТС България ЕООД в индустриална зона Божурище, в близост до гр. София. Проектът включва проектиране, доставка и интеграция на цялостна система за нисковолтово електроразпределение, включително главно разпределително табло (ГРТ) с номинален ток 2500 A и разпределителни табла с номинален ток до 250 A. Решението е базирано на модулната платформа System Pro E Power TBBS, в комбинация с фасадни панели Combiline-N – конфигурация, реализирана за първи път в региона при подобни токови стойности. Изпълнението на проекта бе възложено на утвърдения партньор на АББ – Метикс ООД, българска инженерингова компания с над 23 години опит в проектирането и интегрирането на електроразпределителни системи. Метикс отговаря за локалната конфигурация, производството, логистиката и координацията на място.

Европейският съюз продължава да търгува с Руската федерация, въпреки многобройните санкции, показват данните за първото тримесечие на 2025 година. През периода януари-март 2025 г., ЕС е реализирал внос от Русия на обща стойност 8,7 милиарда евро, като от тази сума повече от половината е за покупки на петрол и природен газ. Това пише в-к Bild, позовавайки се на изследване на Германския институт по икономика (IW). През същия период на 2021 г. този показател е бил 30,6 милиарда евро, а през следващата 2022 година достига 63 милиарда евро, основно поради рязкото покачване тогава на цените на петрола и газа. Според данните на IW, посочените енергийни ресурси остават сред петте най-внасяни стоки от Русия от страни като Унгария и Словакия, както и от Франция и Испания. Вносът на природен газ от Русия в ЕС през първото тримесечие на тази година възлиза във финансово изражение на 4,4 милиарда евро, което е по-малко от половината в сравнение с 2021 г. През същия период вносът на руски петрол е за 1,4 милиарда евро, което пък е по-малко от 10% от показателя отпреди четири години. Вносът във финансово изражение на ЕС на изкуствени  торове от Русия е останал практически непроменен спрямо първото тримесечие на миналата година (общо за почти 550 милиона евро) - основно поради ниската им цена и факта, че на тези стоки не са наложени санкции или мита. За разглежданото тримесечие, вносът от ЕС на желязо и стомана от Русия е на стойност 725,84 милиона евро, като основните купувачи са Италия, Белгия и Чехия. А руският никел за периода е струвал на ЕС 261 милиона евро. Като цяло, както отбелязват от института IW, вносът в ЕС на руски стоки леко надвишава износа за Руската федерация. Така, през първото тримесечие на 2025 г. в Русия са внесени стоки от ЕС на обща стойност 7,9 милиарда евро - предимно машини и фармацевтични продукти. Докато през 2021 г. този показател е бил близо три пъти по-висок - 21,3 милиарда евро. Според оценки на IW, от страните от ЕС, от износа за Русия, най-много печели Германия. Така, за цялата 2024 г., приходите на най-голямата европейска исономика от износ за Русия са 7,6 милиарда евро, докато вносът на Германия от Русия за цялата 2024 г. е само 1,8 милиарда евро. Припомня се, че в плана REPowerEU, публикуван през пролетта на 2022 г., страните от ЕС си поставят за цел постепенно да се откажат от руския газ по тръбопроводи до 2027-2028 г. Обаче оттогава, структурата на вноса на руски газ в ЕС има известни промени, в посока нарастване на дела на вноса на втечнения природен газ (LNG), за сметка на тръбопроводния.

Досега през 2025 г. цената на златото се е повишила с 42%, което прави настоящата година най-добрата за ценовото представяне на златото. Има няколко фактора, които са допринесли за повишаването на цената на златото до рекордни нива – дори и при коригиране на цената с инфлацията. През последните четири години централните банки допринесоха значително за стабилното повишение на цената на златото. Според данни на Световния съвет по златото, от 2022 г. насам централните банки са закупили общо 3,667,3 тона злато. Това представлява около 21,5% от общото количество злато, добито от 2022 г. насам. За да поставим стойностите в перспектива, годишните 1000 тона злато, закупени от централните банки, са два пъти повече от средната стойност за десетилетието преди 2022 г. Това означава, че паричните власти удвояват инвестициите си в злато. Основните причини са свързани с безопасността на притежаваните активи – особено след като активите на Руската централна банка, деноминирани в долари и евро, бяха замразени след нападението на Русия над Украйна – но и фактори като ценовото представяне на златото по време на кризи и липсата на контрагентен риск също играят роля в решението на централните банки да държат и купуват злато. Въпреки че през 2025 г. търсенето на злато от централните банки намалява поради високите цени, то все още е фактор, който допринася за това, като се има предвид, че през първите седем месеца на тази година са закупени почти 450 тона злато. Победата на Доналд Тръмп през 2024 г. предизвика сериозни въпроси на световните пазари на суровини, включително и на пазара на благородни метали. Позицията на Тръмп по отношение на митата предизвика опасения сред американските инвеститори, че може да бъдат наложени мита върху вноса на злато и сребро в САЩ. Тези опасения накараха Фондовата борса в САЩ да започне да внася толкова злато и сребро, колкото беше физически възможно през първите два месеца на 2025 г. Този скок в търсенето повиши цената на златото от 2,625 долара за трой унция на 1 януари до 2,950 долара на 25 февруари. Това е увеличение на цената с 12,4% за по-малко от два месеца. Същият страх доведе до скок в цената на златото през август от около 3300 до над 3500 долара, когато Financial Times обяви, че златото, внасяно в САЩ от Швейцария, ще бъде обложено с 39% мито. В крайна сметка администрацията на Тръмп поясни, че нито златото, нито среброто, внасяни в САЩ, ще бъдат обложени с мита. С нарастващата популярност на златото, инвеститорите започнаха да нахлуват на пазара. Това доведе до разпространяване на новини, че Costco – един от най-големите търговци на дребно в САЩ – продава златни кюлчета. Нещо повече, имаше новини, че Costco ще ограничи количеството злато, което хората могат да купят, за да задоволи повече клиенти. Но не само физическото търсене се увеличи. Търсенето на златни ETF в Северна Америка се увеличи от 8 тона през 2024 г. до 256,3 тона към 12 септември 2025 г. Покупките на злато също се увеличиха в Европа, като от нетни изходящи потоци от 97,9 тона се стигна до входящи потоци от 111,1 тона. Инвеститорите с по-висока нетна стойност също купуват злато, като скорошно проучване на HSBC сред почти 11 000 инвеститори с инвестиционни активи на стойност между 100 000 и два милиона долара показва, че тежестта на златото в средния портфейл се е увеличила с 120%, от 5% на 11%. След като Федералният резерв намали лихвения процент през декември 2024 г., следващото намаление дойде едва на 17 септември 2025 г. Въпреки че финансовите пазари очакваха това намаление, особено поради забавянето на икономиката и отслабването на пазара на труда, то доведе до достигане на рекордни нива на цената на златото. Според Jefferies Bank, банка със седалище в Съединените американски щати, целевата цена от 5000 долара за трой унция изглежда много реалистична. Банката твърди, че поради облекчаването на паричната политика инвеститорите ще предпочетат да инвестират в злато, вместо в инвестиции с фиксирана доходност – особено американски държавни облигации – тъй като разходите за притежаване на злато са по-ниски. Jefferies също така твърди, че в среда с високи нива на глобален дълг и исторически нива на разходите за обслужване на дълга (САЩ харчат около една четвърт от приходите си само за лихви), цената на златото има всички предпоставки да се повиши. Всички тези фактори създадоха перфектната буря, която доведе цената на златото до исторически нива. JPMorgan, Bank of America и Deutsche Bank прогнозират, че цената на златото през 2026 г. ще бъде средно около 4000 долара за трой унция. Това би означавало увеличение на цената с около 24% през следващите 12 месеца в сравнение със средната цена за тази година от 3235 долара за трой унция.

Чуждестранните инвеститори планират мащабно завръщане на китайските фондови пазари, три години след като се оттеглиха и ги определиха като непривлекателни за инвестиции. Сега те са насърчени от предлаганите технологични възможности и нарастващото търсене на диверсификация отвъд американските активи, пише Ройтерс. Напредъкът на Китай във възприемането на изкуствен интелект (AI) и развитието на полупроводници и иновативни лекарства тази година успокои чуждестранните инвеститори, че търговската война между Китай и САЩ и забраните на Вашингтон за износ на технологии не са възпрели иновациите във втората по големина икономика в света. Първите чуждестранни инвеститори вече се върнаха в Китай, привлечени от тазгодишния „бичи“ пазар и в търсене на диверсификация от пренаселените американски активи, казва Брет Барна, бивш хедж фонд мениджър, който сега управлява два семейни офиса в Ню Йорк. Данните за създадените фондове и потоци от капитали показват нарастващото въодушевление към китайския фондов пазар в размер на 19 трлн. долара, включително Хонконг. Август отбеляза най-голямото месечно изкупуване на китайски акции от глобални хедж фондове за шест месеца, сочи доклад на Morgan Stanley, в който не се посочват подробни цифри. Данни на Morningstar сочат, че броят на новосъздадените фондове за акции от развиващите се пазари, с изключение на Китай, е намалял до осем през 2025 г. спрямо 21 през 2024 г. и 16 през 2023 г. Това означава, че търсенето на инвестиции на развиващите се пазари, които не включват Китай, е спаднало значително през тази година. Разбира се, някои дългогодишни проблеми на Китай остават. Икономиката като цяло отслабва, както показаха данните за производството през август, данните за продажбите на дребно и някои други показатели. Преките чуждестранни инвестиции през първите пет месеца на 2025 г. намаляха с 13,2% спрямо същия период на предходната година, което принуди Китай да обяви нови мерки през юли за спиране на спада. Нестабилната икономика е една от основните причини, поради които, въпреки че първите инвеститори вече навлизат на пазара, това все още да не е довело до значителен дългосрочен приток на капитали.