Българската народна банка (БНБ) отменя наредбата за задължителните минимални резерви, считано от 1 януари 2026, с което ще освободи над 16 млрд. лв., които в момента поддържа като задължителни резерви на частните търговски банки в България. В момента задължителните минимални резерви (ЗМР), които банките у нас трябва да поддържат в БНБ, сe равняват на 12% от депозитната база. В еврозоната обаче този процент е едва 1%, въпреки че отдавна се говори, че той следва да бъде увеличен. Така от 1 януари драстично се намалява – от 12% на 1%, не само ставката на дължимите резерви, но и самата депозитна база, върху която тя се начислява. По данни към 24 октомври, задълженията на БНБ към банките у нас са 19.58 млрд. лв., но в тази сума влизат не само ЗМР, а и други пера като например свръхрезервите. Според приблизителни оценки на БНБ с данни за май 2025 г. задължителните резерви на банките при влизането в еврозоната биха се понижили с около 16.3 млрд. лв. Задължителните резерви са вид буфер за стабилността на системата, а у нас се ползваха и като инструмент за охлаждане на кредитирането. Последно те бяха повишени от 10% на 12% в средата на 2023 г., когато от системата бе иззета ликвидност на стойност над 3 млрд. лв. За да не се "излеят" освободените средства в кредитиране от банките, БНБ ще предлага т. нар. "депозитно улеснение", което ЕЦБ предоставя на банките в еврозоната. Това означава, че парите стоят на безрисков депозит в националната централна банка, но тя вече е длъжна да плаща лихва на частните банки за това. В момента лихвата по депозитното улеснение на ЕЦБ е 2%, което за ресурс от 16 млрд. лв. прави около 320 млн. лв. на година. Сега парите на банките стоят в БНБ при 0% лихва, но самата централна банки ги инвестира и внася 75% от реализираната "печалба" в държавния бюджет.

Сливане на по-малки общини, за да намалеят разходите за администрация, оптимизиране на броя на полицаите спрямо намаляващото население, а чиновниците да започнат сами да плащат осигуровките си. Това са трите основни мерки за оптимизиране на разходите за персонал в България, които предлага Фискалният съвет в навечерието на публикуването на проектобюджета за 2026 г. Докладът констатира, че разходите за персонал в бюджета за 2024 г. са били 10% от БВП и че държавата е платила за това малко над 20 млрд. лв. при планирани 18 млрд. 16 млрд. лв. са били разходите за заплати на армията от 558 399 души, работещи в публичния сектор, а други 4 милиарда държавата е платила като техни осигуровки. Само в сектора на здравеопазването у нас работят 132 хиляди души, за чиито заплати през 2022 г. бюджетът е отделил 1,7 млрд. лв. Две години по-късно - през 2024-а, тези пари вече са двойно повече - 3,4 млрд. лв. Заетите в сферата на общественото здраве са втората по численост група след тази в образованието. Но и държавната администрация никак не е малка - 112 700 души. Според доклада преразходът в бюджета за 2024 г. за заплати се е получил от общините. Те са планирали да изразходват за тази цел 6,85 млрд. лв., но в крайна сметка са платили 8,12 млрд. лв. Това също засяга централния бюджет, тъй като голяма част от тези разходи се финансират с трансфер от държавата за делегираните дейности, най-вече за образование. Броят на българите, които биват обслужвани от 1 един служител на администрацията на изпълнителната власт, намалява от 76 души през 2011-а на 65-има души през 2025 г. Общинските служители са малко по-натоварени, но и при тях броят на обслужваното население намалява - от 223 през 2011-а на 183-има души през тази година. Същата е тенденцията и при полицаите - по последни данни на НСИ през 2022 г. те са били 421 на всеки 100 000 души от населението. 7 години по-рано - през 2015 г., у нас е имало 312 полицаи на всеки 100 хил. души, което тогава е било около средното за ЕС. Всъщност по разходи за сектор “Вътрешен ред и сигурност” България е на челно място в ЕС - 2,7% от БВП, докато средният дял в съюза е 1,7% от БВП. Държавните служители от най-масовата трета категория труд през 2024 г. са били 48 280 души, а средномесечният им осигурителен доход е 2432 лв. За тях държавата изцяло поема здравноосигурителните вноски (24,3% осигуровки за ДОО и 8% здравна осигуровка), докато останалите служители поемат 13,78% от осигуровките за своя сметка. Привилегията за поемане на пълните осигуровки от страна на държавата е останала от времето, когато държавните служители не бяха добре платени. Към днешна дата тази привилегия е по-скоро несправедлива спрямо останалите служители в държавната администрация, които са на трудов договор, и спрямо заетите в частния сектор.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е уведоена за предстояща концентрацията между дружествата "Ес Джи Алфа Инвест" ЕАД и "Интерпред - Световен Търговски Център София" АД. "Интерпред - Световен Търговски Център София" е търговското дружество, което седи зад управлението на едноименната офисна сграда в столичния район "Изгрев". B нeгo чpeз peгиcтpиpaнoтo в Люĸceмбypг "Б.P.E." 99.7% дял пpитeжaвa Eдoapдo Mиpoлиo, като ce cдoбива cъc cгpaдaтa пpeз дaлeчнaтa 2002 г. Interpred - World Trade Center Sofia край метростанция "Жолио Кюри" не е единствената офисна сграда на италианеца с български паспорт. През 2019 г. Миролио придобива още две в София - "Интерпред Цар Борис" и "Интерпред Бояна", които оттогава развива като бизнес имоти. Първата, на бул. "Цар Борис III" 159, преди е приютявала телевизия TV7 и офисите на Цветан Василев. Втората, на ул. "Спас Соколов" 3 в "Манастирски ливади", е била изградена за bTV, но впоследствие преминава през собствеността на "Българска медийна компания" на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, преди да бъде закупена от Миролио. Приходите на "Интерпред световен търговски център София" за 2024 г. възлизат на 6,8 млн. лв., а нетната печалба - на 1,9 млн. лв. От своя страна спopeд ĸoнcoлидиpaния финaнcoв oтчeт нa "E.Mиpoлиo" пpиxoдитe нa гpyпaтa ca 289.6 млн. лв., a пeчaлбaтa пpeди дaнъци e в paзмep нa мaлĸo нaд 17 млн. лв. Придобиващото дружеството "Ес Джи Алфа Инвест" е регистрирано на 12 септември тази година. Едноличен собственик на новоучреденото търговско дружество е "Ес Джи Прайм Инвест", което е създадено месец по-рано. Негов краен собственик с дял 99,99% от капитала е Иван Антонов. Освен него в борда на директорите участват още Борислав Моравенов и Виктор Цонев. В същата конфигурация тримата участват и в управлението на "Ес Джи Инвест -1", което седи зад може би най-големия жилищен комплекс в Пловдив - Residential Park Plovdiv. По проект той трябва да е с общо 60 сгради с РЗП 380 хил. кв. м. Първият етап е пред завършване, а изкопите за втория са вече направени. В мандат 2009 - 2013 г. Иван Антонов е кмет на община Раковски. До 2019 г. заедно с Виктор Цонев вземат участие в съвета на директорите на "Инса Ойл Холдинг" на Георги Самуилов. Според Търгонския регистър, в продължение на няколко месеца след създаването на дружеството Иван Антонов дори е бил негов едноличен собственик - до май 2019 г. Сградата на Interpred - WTC Sofia е завършена през 1986 г. и разполага с 12 надземни и 3 подземни етажа в две крила, с обща разгъната площ от 33,6 хил. кв. м. Отдаваемите площи са 17,6 хил. кв. м, от които 15 250 кв. м са офиси. Комплексът включва още ресторант, винарна, столова с кафе-бар и панорамен бар с обща площ 1200 кв. м, както и конферентен център от 1150 кв. м с десет зали, побиращи между 8 и 275 души. На разположение са подземен гараж със 150 паркоместа и открит с капацитет 178 автомобила. Допълнителни 90 места се намират в двуетажен подземен гараж до метростанция "Жолио Кюри".

Кметът на община Царево Марин Киров и представител на дружеството „Наму Инвест“ ООД подписаха договор за продажба на общински недвижими имоти – земя и стара сграда. Сделката е сключена без търг и конкурс, като инвеститорът поема ангажимент да събори съществуващата опасна постройка за своя сметка и да изгради на нейно място многопрофилна болница за активно лечение. Фирмата притежава сертификат за инвестиция клас „А“, издаден от министъра на иновациите и растежа, за реализация на проекта „Многопрофилна болница за активно лечение“. Компанията е заявила насърчителна мярка по чл. 22а от Закона за насърчаване на инвестициите – придобиване на право на собственост без търг или конкурс. По силата на договора инвеститорът е длъжен в тригодишен срок от началото на строителните дейности да изгради и въведе в експлоатация новата болница.

Фирма, собственост на бизнесмена и адвокат Младен Мондешки, се готви да изсече 14 дка дъбова гора, за да построи фотоволтаичен парк край Троян. Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ) в Плевен е разрешила на фирма "Солид - 85" ЕООД и на община Троян да изменят общият устройствен план за имот с площ от 14 декара за да се построи ФЕЦ. Инвестиционното намерение на "Солид - 85" ЕООД е да изсече гората, за да направи производствена база и фотоволтаична централа. По тази причина е направена промяна на зоната в Общия устройствен план на Троян с решение на Общинския съвет в града в края на януари 2025 г. "Солид 85" ЕООД има планове за изграждане на 5 фотоволтаични парка в околностите на Троян, чрез регистрираните дружества "ФВЕЦ - 504.44", "ФВЕЦ - Хемус""ФВЕЦ - Т.Саевски", "ФВЕЦ - РП Троян" и "ФВЕЦ - Орешак". Младен Петков Мондешки има участие като едноличен собственик на капитала, съдружник, управител, представител или член на съвета на директорите в над 10 компании. "Солид - 85" е първата му регистрирана фирма в края на 2011 г. Той е посочен и като едноличен собственик на най-големия завод за електромотори у нас - "Елпром" Троян, който придоби преди години от фамилия Баневи.

В българската умна фабрика на френския гигант Schneider Electric в Пловдив се прилага 3D отпечатване на висококачествени електрически компоненти като миниатюрни прекъсвачи (MCB), като компанията внедрява технология за адитивно производство и т.нар. фюзирано нишково формоване (от англ. fuse - сливане, съединяване). Технология за 3D принтиране се използва в завода в Пловдив още от 2016 г., но през пролетта на 2024 г. е въведен в експлоатация ново поколение принтер - Intamsys Funmat Pro 310 NEO. За разлика от предишните машини, новата технология с FDM (fused deposition modeling) е избрана заради високата производителност, прецизност и възможност за работа с индустриални материали. Проектът е осъществен в партньорство с българския системен интегратор B2N. С въвеждането на Intamsys Funmat Pro 310 NEO ситуацията се променя драстично. Части, които преди това са били отпечатвани за 12 до 15 часа, сега са готови само за два часа. Едно от основните предимства на новата технология е нейната гъвкавост. Принтерът работи с разтопяваща се поликарбонатна нишка, от която на пластове се отпечатват прецизни детайли. Технологията IDEX (Independent Dual EXtruders) на новата машина е ключова за производството на сложни части. Чрез нея екипът може да комбинира различни материали в една задача за печат. На фона на изграждането на втория завод в България компанията предвижда бъдещо повишаване на 3D капацитета, като амбицията е да се изгради цяла "ферма" за 3D печат. Новият завод ще се стреми да получи сертификация Advanced Smart Factory още от самото стартиране, което показва дългосрочната визия и ангажираността на компанията към иновациите.

Министерският съвет прие разпореждане за образуване на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала – „Иганово“ ЕАД. Правителството е приело и решение за даване на съгласие за учредяване на възмездно безсрочно право на строеж върху недвижими имоти, собственост на ВМЗ-Сопот, както и Постановление за вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията за 2025 г. във връзка с учредяване на дружеството. С приетите актове се създава цялостна правна и финансова рамка за учредяването на новото дружество с държавно участие в капитала – „Иганово“ ЕАД, което ще има за задача да реализира стратегическата концепция за изграждане на завод за производство на енергетични материали и заряди и завод за производство на 155-милиметрови боеприпаси.

Кръстоносният поход на Европа за чиста енергия се сблъска със стена, изградена от самата нея. Лидерите на ЕС обещаха да намалят емисиите с 90% до 2040 г., но докато сметките за ток растат, а заводите губят конкурентоспособност, политическият консенсус, който доскоро изглеждаше непоклатим, започва да се пропуква. Това, което започна като климатична амбиция, се превръща в икономически бунт, коментира изданието Oilprice.com. Тази година ЕС необичайно се бави с изготвянето на новите си обещания – причината е вълна от критики от държави членки, които усещат тежестта на разходите по зеления преход. Рекламните послания твърдяха, че преходът към вятърна и слънчева енергия ще намали сметките за ток. Реалността показва обратното – тези източници се нуждаят от резервни базови мощности, които трябва да бъдат поддържани и финансирани, за да влизат в употреба при нужда. Това натоварва цените, вместо да ги понижава. Междувременно правителствата увеличават данъците върху електроенергията, за да финансират самия преход, който би трябвало – поне на теория – един ден да направи енергията по-евтина. Този „ден“ обаче е твърде далеч – ако изобщо настъпи. Днес европейците трудно покриват разходите си, защото когато енергията е скъпа, всичко останало поскъпва с нея. Основната причина е огромната зависимост на ЕС от вносни ресурси. За разлика от Китай, който разчита на собствени суровини, Европа почти изцяло зависи от доставки отвън, за да поддържа енергийния си преход. Парадоксално, докато Китай стимулира свръхрастеж чрез зелени индустрии, в Европа се случва обратното: високите местни енергийни разходи и зависимостта от внос водят до постепенна деиндустриализация. Именно тя противопостави редица национални правителства на централните институции в Брюксел и забави приемането на новите цели за „нетни нулеви емисии“ преди COP30. Консенсусът за безусловната необходимост от прехода вече не съществува. Планът за намаление на емисиите до 2040 г. трябваше да бъде финализиран миналата седмица, но беше отложен – с редица отстъпки към критиците на сегашната климатична политика. Отстъпки, които допреди година биха били немислими. Една от тях е преразглеждането на забраната за продажба на автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 г., тъй като постигането на тази цел се оказва все по-нереалистично – дори при милиардните субсидии за производителите и купувачите на електромобили. Въпреки подкрепата, електрическите коли все още съставляват малка част от автомобилния парк в ЕС. Друга дискутирана идея е използването на въглеродни кредити вместо реални съкращения на емисиите – мярка, която някои лидери смятат за по-балансирана, за да не срине икономиките им. От години Брюксел е засипван с предупреждения за загуба на конкурентоспособност заради скъпата енергия. Европейската комисия обещава промени, но без да се отклонява от курса към декарбонизация. Досега единственото „решение“ е разширяване на схемата за търговия с емисии (ETS), което ще увеличи разходите още повече – този път за транспорта и домакинствата.  Междувременно вятърната и слънчевата енергия също срещат трудности. Пренасищането на пазара води до отрицателни цени на електричеството, което подкопава рентабилността на проектите и охлажда апетита за нови инвестиции. Европейските лидери са изправени пред болезнен „тест на реалността“. Както обобщи германският министър на финансите: „Нуждаем се от декарбонизация, но тя не трябва да означава деиндустриализация.“ Дилемата на Европа е ясна — как да спаси климата, без да жертва икономиката. 

Управлението на Федералния резерв на САЩ понижи основния си лихвен процент с 0,25 процентни пункта до диапазон 3,75–4,00 на сто, след заседанието на Федералния комитет за откритите пазари (FOMC). Намалението беше очаквано от пазарите и представлява второто понижение за тази година след сходна стъпка през септември,. През 2024 г. УФР понижи лихвите три пъти, а в периода от декември 2024 г. до септември 2025 г. те бяха задържани на ниво 4,25–4,50 на сто. В изявлението си след заседанието Комитетът посочва, че ще продължи внимателно да оценява постъпващите икономически данни, променящите се перспективи и баланса на рисковете, преди да предприеме нови стъпки по отношение на целевия диапазон на лихвите. УФР ще продължи да намалява своите позиции в държавни ценни книжа, дългови книжа на федерални агенции и ипотечни ценни книжа, емитирани от агенции. В документа се подчертава, че централната банка остава ангажирана с целта за максимална заетост и връщането на инфлацията към дългосрочната цел от 2 на сто.

Китай и АСЕАН подписаха протокол за актуализиране на зоната си за свободна търговия – версия 3.0, който демонстрира ангажимента на страните към мултилатерализма и свободната търговия. Това бележи нов етап в напредъка на дълбоката регионална икономическа интеграция, дава тласък на глобалното икономическо и търговско сътрудничество и представлява важен пример за света във време, когато бъдещето на свободната търговия е изправено пред сериозни предизвикателства. Актуализирането на зоната за свободна търговия Китай–АСЕАН е резултат от доброто сътрудничество между страните. В сегашната несигурна и нестабилна международна ситуация, това сътрудничество демонстрира потенциал за повишаване. Така например, през първите девет месеца на настоящата година, общият обем на вноса и износа между Китай и АСЕАН се е увеличил с 9,8% спрямо същия период на 2024 г. Търговията между страните нараства устойчиво и всяка от тях е най-големият търговския партньор на другата и най-важния за инвестиции. И за Китай и за АСЕАН, актуализирането на зоната за свободна търговия ще донесе огромни ползи, като същевременно укрепи статута на Пекин като най-големият търговски партньор на блока и съдейства за по-дълбоката им интеграция в сферата на индустрията и ще създаде по-стабилен „вътрешен цикъл" на регионалните промишлени вериги. А за света, това създава нов стандарт за регионално сътрудничество.