Изненадващо голямо увеличение на приходите от ДДС отчете Министерство на финансите през първия месец от годината. Приходите от ДДС през януари са в размер на 1,984 млрд. лв. и спрямо същия месец на миналата година нарастват с 523,9 млн. лв. (+35,9%). Увеличението на събраните средства от ДДС през януари е в резултат както на по-високите приходи от ДДС от сделки в страната и вътреобщностни придобивания (ВОП от страни от ЕС), така и от ДДС от внос от страни извън ЕС. Нетният размер на приходите от ДДС от внос от страни извън ЕС за януари е 561,8 млн. лв., като нараства с 14,3% (+70,5 млн. лв.) спрямо същия месец на миналата година. Най-значително е увеличението при внос на потребителски стоки, храни, напитки и транспортно оборудване. Нарастват приходите от внос от всички групи стоки с изключение на групата “Горива и смазочни материали”. Постъпленията от ДДС при сделки в страната и вътреобщностни придобивания от страни от ЕС за януари възлизат на 1,422 млрд. лв. В сравнение със същия месец на миналата година приходите нарастват с 453,5 млн. лв. или с рекордните близо 47 на сто. Част от увеличението се дължи на връщането на ДДС на 20% за ресторантите и за хляба. Но съществена роля за увеличението има спада при възстановяване на данъчен кредит. Декларираният ДДС за възстановяване зависи от размера на износа и извършените инвестиции. Приспаднатият данък за януари е 76,6 млн. лв. и е с 9,1 млн. лв. (13,5%) повече от миналата година. Възстановеният ДДС е в размер на 818,7 млн. лв., което е с 281,9 млн. лв. по-малко от възстановените суми през януари миналата година. Невъзстановеният ДДС за януари е в размер на 81,4 млн. лв., като намалява с 6,8 млн. лв. (7,7%).

В България обемът на търговията на дребно през януари т.г. в сравнение с декември 2024 г. расте с 0,1 на сто. През декември отново на месечна основа търговията на дребно в България наддаде с 0,4 на сто, сочат данните на Евростат. В началото на февруари агенцията първоначално съобщи за ръст с 0,5 на сто в края на миналата година. През януари спрямо същия месец на миналата година търговията на дребно в България се повишава с 8,1 на сто. Това е вторият най-значителен годишен ръст сред страните от ЕС, като през януари единствено в Люксембург търговията на дребно се разширява с повече (11,4 на сто).

Независимо че от години в България действа закона за публичните предприятия, който цели чрез конкурси и мандати да гарантира устойчиво и професионално управление на държавните компании, повтаряща се практика е всяка нова власт да сменя мениджмънта по своя преценка. Така още месец след като поема поста, новоназначения министър на икономиката Петър Дилов тотално подменя бордовете на две от дружествата под контрола му. Това са "Национална компания индустриални зони" (НКИЗ) и Държавната консолидационна компания (ДКК), което обединява под шапката си почти всички държавни компании към министерството. От борда на НКИЗ са освободени и тримата директори - Огняна Йоргова, Яна Младенова и Радост Вълчева-Генчева, като мотиви не се посочват. На тяхно място, за временни директори са назначени Ангел Танев, Радослав Влахов и Неделин Колеолов, като първият е избран и за изпълнителен директор на дружеството, което управлява парка в Божурище плюс още няколко по-неразвити индустриални зони. Промени са направени и в ръководството на ДКК. Новото ръководство включва Александра Мицова, Владимир Личев, Людмил Лазаров, Любен Томов и Теодор Петков. За председател на съвета на директорите е определен Теодор Петков. Изпълнителен директор става 68-годишният Людмил Лазаров. Новите попълнения поемат постовете за срок до 6 месеца, както е според Закона за публичните предприятия. Дотогава трябва да бъде организиран конкурс за директори с пълен 5-годишен мандат.

Пореден опит за продажба на една от най-големите фабрики в Европа за производство на висококачествени биологични етерични масла. Имотът се намира в българското село Ръжево Конаре, а площта му възлиза на 3 914 кв.м., от които 428 кв.м. са застроена складова база. Началната продажна цена за цялата фабрика заедно с цялото оборудване - дестилационни апарати, топлообменници, газова инсталация, трезор, басейн за мека вода, система за омекотяване на водата и други съоръжения, необходими за производствен процес е в размер на 810 360 лева. От тях стойността на недвижимия имот е в размер на 270 360 лева, стойността на движимите вещи е в общ размер на 540 000 лева. Собственик на базата е компанията "Българска билка БГ" ЕООД, а причина за продажбата е натрупани дългове,. Към март 2023 година задълженията на компанията към НАП възлизат на близо 147 000 лева. Това е четвърти опит за продан на запорираната от ЧСИ база. Първата публична продан на фабриката е през април 2024 година, като първоначално обявената цена е 1 377 760 лева. Последвалият втори опит свали сумата до 1 257 120 лв., а при третия търг цената достигна до 1 131 408 лева.

Изпълнителният директор на Националната електрическа компания (НЕК) Мартин Георгиев е бил сменен с решение на принципала на компанията - Българският енергиен холдинг. Георгиев беше назначен през пролетта на 2022 г. Начело на НЕК сега ще застане Георги Добрев, който има богат опит в енергетиката. В периода 2011-2012 г. Добрев е бил зам.-кмет на район "Оборище", а след това, когато Валентин Николов от ГЕРБ оглавява АЕЦ "Козлодуй" в рамките на първия мандат на кабинета "Борисов", той оглавява търговското управление в централата. Добрев е бил и директор в общинската "Озеленяване", както и в съвета на директорите на проектното дружество на "Южен поток". От 2015 до 2020 г. е директор "Процедури и административни дейности" в БЕХ. През 2020 г. е издигнат от ГЕРБ за член на КЕВР и е избран, като е бил в регулатора до 2022 г.

Инвеститорът в пернишкия вятърен парк „Орисол – 2“ иска да модернизира заложените ветрогенератори в проекта, правейки ги по-мощни. За целта компанията „Терраветроссоле“ предлага промяна в настоящото инвестиционно предложение, което включва изграждане на 18 ветрогенератора. Проектът има разрешение за изграждане още от 2013 г. с обща мощност 54 MW, или 3 MW всеки генератор. Сега компанията иска да постигне по-висока ефективност. Броят на ветрогенераторите остава същият (18 броя), но те ще са с обща мощност до 144 MW, или по 8 MW всеки. За целта съоръженията ще са по големи, като новите показатели на турбините са: височина на кулата 160 м, диаметър на ротора 185 м. Вятърният парк ще бъде реализиран в землищата на гр. Перник, гр. Батановци, гр. Радомир и е предвиден на площ от общо 7550 кв. м, от които 4050 за фундаменти на ветроенергийните съоръжения и 3500 за повишаваща подстанция. Двата вятърни проекта – „Орисол 1“ и „Орисол -2“ – имат разрешение за строеж от Регионалната инспекция по околна среда и води – Перник (РИОСВ – Перник). Първият е планиран в землището на с. Долна Диканя, община Радомир. Там е заложено да бъдат поставени 21 вятърни генератора с обща мощност 63 MW. По него няма данни компанията да е внасяла нови параметри. Управител на фирмата от 2024 г. е Георги Иванов Александров, а едноличен собственик е „Медия Асетс“, която се управлява от Николай Николов Орешаров. До миналата година „Терраветроссоле“ е била собственост на „Джи Ес Ти Корпорейшън“, в която Александров държи 50%.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува открито производство срещу Национална електрическа компания (НЕК) по жалба на "ГБС Енерджи Сълюшънс" ЕАД. Жалбата е подадена срещу решението на НЕК за проектиране, доставка, изграждане и въвеждане в експлоатация на система за съхранение на електрическа енергия. КЗК образува открито производство и срещу Община Карнобат по жалба на "Братя Блецови" ООД, внесена по реда на ЗОП. Жалбата е срещу решението за доставка на хранителни и нехранителни стоки, перилни и почистващи препарати за нуждите на Община Карнобат и звената на бюджетна издръжка.

„Индустриален холдинг България“ АД утроява консолидираната печалба до 17,7 млн. лв. за 2024 г. спрямо 5,9 млн. лв. за 2023 г. Основният бизнес на холдинга е морски транспорт със собствени кораби, кораборемонт, пристанищен оператор и металорежещи машини. Консолидираните приходи за 2024 г. са 126 млн. лв. при увеличение с 4% на годишна база. Има намаление на разходите за дейността през миналата година с 3 млн. лв. поради намаление на разходите за обезценки с толкова - 3 млн. лв. Основните акционери са БУЛЛС АД с 68,3% и ДЗХ АД с 9,98%. Около 48% от инвестициите на холдинга са в морския транспорт, 34% в корабостроене и кораборемонт, 15% в пристанищна дейност и 2% в машиностроене. Пристанищна дейност осъществяват КРЗ Порт - Бургас АД, Одесос ПБМ АД – Варна и „Булпорт Логистика“ АД гр. Варна. Кораборемонтът е в „Булярд корабостроителна индустрия“ АД гр. Варна.

Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да намали водещите си лихви с 0,25 процентни пункта. Това е шестото поредно понижение на ставките от юни 2024 г. насам и бе широко очаквано от анализаторите. Така депозитната лихва спада от 2,75% до 2,50%, достигайки най-ниското си ниво от февруари 2023 година. От началото на облекчаването на паричната политка през лятото на миналата година тази ставка се е понижила с общо 1,5 процентни пункта. Основната лихва по рефинансирането и лихвата по пределното кредитно улеснение съответно се понижават до 2,65% и 2,90 на сто. Решението се взима след като предварителни данни за инфлацията в еврозоната през февруари показаха, че тя се е забавила с 0,1 процентен пункт до 2,4% на годишна база спрямо нивото от 2,5% през януари. Това беше и първото понижение на показателя от септември 2024 година.

Италианското правителство прие закон (който все още не е одобрен от парламента) за отмяна на 40-годишната забрана за ядрена енергия, което е е голяма промяна за бъдещето на енергийния пейзаж на страната.  Според министър на енергетиката Джилберто Пичето Фратин новият консолидиран ядрен кодекс на нацията ще бъде готов до края на 2027 г. Планът е съсредоточен върху разгръщането на малки модулни реактори (SMR) и усъвършенствани модулни реактори (AMR), които се произвеждат в заводски условия, преди да бъдат инсталирани на място. Тези нововъзникващи технологии са много по-рентабилни и ефикасни от проектирането и изграждането на традиционни ядрени реактори, които се изграждат по поръчка за всеки обект. Предполага се също, че тези модели са по-безопасни от предишните поколения реактори, тъй като имат вградени механизми за пасивна безопасност. Именно безопасността и ефективността се посочват като причина правителството да преразгледа и отмени забраната за производство на ядрена енергия от референдума в страната от 1987 г. Италия изчислява, че ако 11% от националния енергиен микс идва от ядрена енергия до 2050 г., страната ще спести 17 милиарда евро от разходи за декарбонизация. Планът, ако бъде приет така, както е написан от италианския парламент, потенциално може да доведе до 22% дял за ядрената енергия, според доклад на Ройтерс. Идеята за евтина енергия е особено привлекателна за Италия в момента, когато страната преживява продължителна енергийна криза. Италианците страдат от високи сметки за електроенергия, които много експерти приписват на зависимостта на страната от вноса на природен газ. През януари 2025 г. разходите за електроенергия в Италия са били с 25% по-високи, отколкото в Германия, с 40% по-високи, отколкото във Франция и 48% по-високи, отколкото в Испания, с 44% увеличение на годишна база в сравнение с миналия януари.

Милиардерът Илон Мъск, който съветва президента Доналд Тръмп относно плановете за радикално свиване на правителството на САЩ, заяви, че Пощенската служба на САЩ и националната железопътна компания за пътнически превози „Амтрак“  (Amtrak) трябва да бъдат приватизирани, предаде Ройтерс.  „Мисля, че трябва да приватизираме пощите и „Амтрак“. Трябва да приватизираме всичко, което можем“, допълни той, уточнявайки, че подобни действия ще изискват одобрението на Конгреса. Миналия месец Тръмп каза, че обмисля сливането на Пощенската служба с Министерството на търговията на САЩ - ход, който според Демократическата партия би нарушил федералните закони. Пощенската служба на САЩ е загубила повече от 100 милиарда долара от 2007 г., включително 9,5 милиарда долара през 12-те месеца, завършващи на 30 септември. По-рано този месец обаче отчете печалба за четвъртото тримесечие в размер на 144 милиона долара. Тъй като електронната поща процъфтява, агенцията е засегната от 80% спад в обема на експресната поща от 1997 г. насам. Обемът ѝ сега е на най-ниското ниво от 1968 г. насам. „Амтрак“ съобщи през декември, че през 2024 г. за първи път броят на пътуващите надхвърля нивата отпреди Пандемията от КОВИД-19, увеличавайки се с 15% спрямо 2023 г. до рекордните 32,8 милиона пътувания на клиенти. Железопътният оператор отчете коригирана оперативна загуба от 705 милиона долара за 12-те месеца, приключили на 30 септември, което е спад от 9% спрямо 2023 г. Мъск заяви, че в сравнение с китайската високоскоростна железопътна линия „Амтрак“ „оставя много лошо впечатление от Америка“.

Китай обяви амбициозна цел за растеж на БВП от "около 5 процента" за 2025 г. въпреки забавянето на местната икономика и нарастващото търговско напрежение със САЩ с оглед на стартиралата тарифна война между двете водещи световни икономики, съобщава "Файненшъл таймс". Целта, която е в съответствие с пазарните очаквания, сигнализира решимостта на Пекин да поддържа стабилен икономически растеж в лицето на подновената търговска война със САЩ, след като вчера администрацията на Тръмп наложи допълнителни мита от 10% върху китайски внос към вече наложените в началото на февруари тарифи от 10%, което беше последвано от ответни мита от страна на Китай върху американската селскостопанска продукция. Премиерът Ли Цян Ли Цян постави и цел за по-голям бюджетен дефицит в размер на 4% от БВП, спрямо 3% от БВП през предходните години, което е най-високият дефицит за последните десетилетия. Работният доклад също така залага инфлация от 2% за 2025 г., което е спад от 3% година по-рано и най-ниската инфлация от 2003 г. насам. Това сякаш е признание за сериозния дефлационен натиск в азиатска държава. Китай също така обяви 4,4 трилиона юана под формата на специални облигации на местните управления за инфраструктура и други инвестиции, както и 1,3 млрд. юана в специални облигации на централното правителство, но и двете суми бяха по-малко от очакваното, посочват анализатори. Китай също така обяви номинално увеличение от 7,2% на своя бюджет за отбрана за 2025 г. до 1,78 трлн. юана в съответствие със средните увеличения през последното десетилетие, но и изпреварващо общото увеличение от 6,9% на разходите на централното правителство. Анализатори казаха, че общите военни разходи на Китай вероятно ще бъдат много по-високи от отчетените. "Файненшъл таймс" цитира последния годишен доклад на Пентагона на САЩ, в който се казва, че Пекин е изразходвал "с 40 до 90% повече, отколкото обявява в бюджета си за обществена отбрана", въпреки че прогнозите на други западни експерти са за около 30 процента повече.