Обемът на левовете в обращение се свива с 10.3% на годишна база до 27.2 млрд. лв., показват данните от баланса на управление "Емисионно" на БНБ към края на септември. Ако се гледа спрямо месец май (последният преди официалното получаване на зелена светлина за еврозоната), спадът е аналогичен - 9.8%. Това означава, че за последните няколко месеца около 3 млрд. хартиени или метални левове и стотинки са напуснали стопанския оборот като част от подготовката на домакинствата и бизнеса за преминаването към еврото от началото на 2026 г. От юни насам във всеки месец продажбите на евро срещу левове надхвърлят покупките, като сумарно нетно продадената валута надхвърля 1.1 млрд. лв. Повечето банки обявиха и промоционални периоди за внасяне без такси в опит да вземат парче от тази ликвидност. Според баланса на БНБ към септември левовете в обращение са 27.2 млрд. лв. Известна част от тях обаче е в трезорите, клоновете и банкоматите на банките. Сумата е консистентно около 2 млрд. лв., като в последните месеци леко расте. Това означава, че реално левовете в циркулация са около 25 млрд. лв. Вероятно в последното тримесечие изтеглянето им ще се ускори, а ударната замяна на лева с евро ще е през януари 2026 г., когато и двете валути са в обращение.

Продажбите на дребно в България са останали в застой в края на лятото като оборотът в търговията на дребно през август запазва нивото си от предходния месец според предварителните и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). В тях не се включва търговията с автомобили и мотоциклети. Търговският оборот нараства с 4,9% спрямо август 2024 г., показват календарно изгладените данни. Спрямо предходния месец националната статистика отчита повишение на оборота при „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ – с 1,3%, докато при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия и с нехранителни стоки – (без търговията с автомобилни горива и смазочни материали) се наблюдава понижение - с по 1,1%. В групата „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ по-значително намаление е регистрирано при продажбите на компютърна и комуникационна техника - с 6,4%. Увеличение е отбелязано при търговията на дребно с текстил, облекло - с 1,9%, с разнообразни стоки - с 1%, и с битова техника, мебели и стоки за бита - с 0,7 на сто. В сравнение със същия месец на миналата година през август ръст на оборота е регистриран при продажбите на дребно на нехранителни стоки - с 9,8%, и при търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 3%. При търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия се наблюдава намаление - с 0,8%. В групата „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ нарастване се наблюдава при всички подгрупи, като най-съществено е при „Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия“ - с 19,8%.

По текущи данни от Информационната система за българските предприятия - BEIS, АЕЦ Козлодуй ЕАД традиционни запазва първото си място в област Враца по приходи за 2024 г. достигайки над 2 млрд.лв. Следват: Холсим България АД - Бели извор, Атоменергоремонт АД - Козлодуй, О.М.С. САЛЕРИ - Клон, Инекс Трейд ЕООД - Враца, Северозападно държавно предприятие ДФ - Враца, Екометан Враца ЕООД - Враца, Топлофикация - Враца ЕАД - Враца, Светослав Илчовски ЕТ - Кнежа и Икономов ЕООД - Враца. АЕЦ Козлодуй ЕАД отново заема първото място и по размер на реализираната брутна печалба през 2024 г. (252 млн.лв.), следван от Холсим България АД - Бели извор, Атоменергоремонт АД - Козлодуй, О.М.С. САЛЕРИ - Клон, Старк технолоджи АД, Светослав Илчовски ЕТ - Кнежа, Инекс Трейд ЕООД - Враца, Яйца и птици АД - Мизия, Екометан Враца ЕООД - Враца и Лин партнърс ООД. Проследете текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS.

Центърът за градска мобилност (ЦГМ) поиска разрешение от Столичния общински съвет (СОС) да изтегли дългосрочен заем в размер на 20 млн. лева от Българската банка за развитие (ББР). Средствата са предназначени за незабавно разплащане на натрупани задължения към общинските транспортни оператори. ЦГМ е водил разговори с ББР, с която дружеството вече е работило. Предложените условия включват: Срок: 60 месеца; Гратисен период: 12 месеца; Годишна комисиона: 0.5%; Обслужване: По време на гратисния период ЦГМ ще плаща по 80 хил. лв., а след това – 418 хил. лв. (главница и лихва), което е значително по-малко от предишни задължения и няма да затрудни дружеството. В перспектива, ЦГМ се надява след разплащането на дълговете да може да пристъпи към увеличение на цените на някои от услугите и впоследствие да кандидатства за инвестиционен кредит. ЦГМ формира приходите си основно от цените на билетите и картите за пътуване, както и от паркирането в столицата.

Нов търговско-сервизен комплекс откри „Мегатрон“ ЕАД в град Мартен, Община Русе. Той е изграден върху парцел от 8400 кв. м и включва 1900 кв. м разгъната застроена площ, в която са разположени шоурум, офиси, конферентна зала, голям склад за резервни части и модерно сервизно помещение с 10 клетки, оборудвани по най-високите световни стандарти. Реализирането на проекта затвърждава водещите ни позиции в продажбата, поддръжката и сервизното обслужване на земеделска, строителна, горска, голф и градинска техника, като новата инвестиция е част от стратегията за устойчиво присъствие в ключови региони на страната, посочиха от компанията. Основана през 1998 г., Мегатрон ЕАД е официален представител в България на водещите световни производители John Deere, KUHN, Bobcat и Develon. Тя разполага с търговско-сервизни комплекси в София, Плевен, Русе, Добрич, Търговище, Силистра, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Монтана и Българово (Бургас) и осигурява работни места на повече от 260 човека. В изграждането и оборудването на търговско-сервизните й комплекси у нас са вложени над 25 млн. евро.

Хотелът в центъра на София "Aрена ди Сердика" беше затворен още от 2020 г., а сега плановете за него са да бъде продаден на борсовото дружество "Феърплей пропъртис" АДСИЦ. Хотелът на ул. "Будапеща" 2-4 започва да се изгражда през 2004 г., след като през 2003 г. теренът е придобит от "Феърплей интернешънъл". По време на строителството е открита и част от амфитеатъра на древна Сердика, което забавя процеса заради препроектиране, като днес в в подземните два етажа е съхранена възстановената част от амфитеатъра. Бутиковият хотел е приведен е в експлоатация в началото на 2007 г., а обявената инвестиция в него тогава беше 8 млн. евро. Хотелът с разгъната площ близо 8 хил. кв.м включва 64 хотелски стаи, два етажа подземни гаражи, ресторант, фитнес, козметичен център, бизнес център, панорамен ресторант на последния етаж и три конферентни зали. До 2019 г. хотелът е в отделно дружество "Арена ди Сердика", след което се влива в "Феърплей интернешънъл". Според "Импакт оценители" хотелът се оценява на между 9.6 и 9.9 млн. лева, като за оценките се взимат предвид два модела: единият спрямо цената на терена, където е съпоставен спрямо други оферти за парцели в центъра на София, и амортизирането на сградата, а вторият спрямо потенциалните приходи от бъдещи наематели на стаите. Именно втората оценка обаче е със 100% тегло при оценяването на имота, което означава, че сделката се оценява на 9.9 млн. лева. Причината бизнесът да остане затворен след пандемията е нуждата от обновяване и ремонт. Според оценителите стойността на обновяването се очаква да бъде около 2.8 млн. лева, като сумата включва основен ремонт на ресторанта на последния етаж, подмяна на електро- и ВиК инсталации, мазилки, шпакловки, боядисване, облицовки, настилки и оборудване. Разходите ще бъдат покрити от новия собственик - публичното дружество "Феърплей пропъртис", ако миноритарните акционери се съгласят на сделката. През тази година "Феърплей пропъртис" продаде най-големия си актив в портфолиото - FairPlay Business Hub, за 23 млн. евро, което е и сред най-големите сделки на офис пазара в София. Компанията изгражда и пореден етап в комплекса си "Санта Марина" край Созопол, на финал е и FPY City Tower до паметника "Левски" в София. Към края на юни компанията е с печалба 11.6 млн. лв., а неразпределената е 16.4 млн. лв. Балансът показва и над 27 млн. лв. парични средства, а банковите заеми са около 35 млн. лв. Извънредното акционерно събрание ще се състои на 30 октомври. Тъй като Марио Захариев, който притежава 80% от акциите на "Феърплей интернешънъл", което от своя страна държи 30.7% от "Феърплей пропъртис", е свързано лице, няма да може да гласува на събранието. Същото важи и за "ФП инвест", което притежава още 15.83% от публичната компания и е собственост (с 88.39% дял) на "Феърплей аграрен фонд", където със 70.8% дял отново е "Феърплей интернешънъл". Малък дял от 1.91% в АДСИЦ-а има и самата "Феърплей аграрен фонд". Марио Захариев държи и пряко 24.01% от "Феърплей пропъртис". Правилото за свързани лица важи и за Анна Захариева с 13.63% дял от публичното дружество и Милена Захариева с 4.37% дял. Това означава, че решението за сделката ще остане в ръцете на останалите акционери (около 200 физически лица и 22 юридически - взаимни и няколко пенсионни фонда) с общ дял от около 10%. В портфолиото на "Феърплей пропъртис" със специална инвестиционна цел попадат още хотел "Св. Иван Рилски" в Банско, бизнес сградите Hill Tower и FPI Business, ваканционни комплекси в Созопол и Черноморец и инвестиционни имоти (поземлени имоти) в Сапарева баня и Сандански. Към края на юни компанията регистрира приходи от продажби за близо 45 млн. лева и нетна печалба от 11.6 млн. лева. По закон дружествата със специална инвестиционна цел трябва да разпределят минимум 90% от печалбата си от основна дейност (без преоценките) под формата на дивидент.

Рекордна, седемкратна (7х) възвръщаемост на инвестицията си в компанията за наносателити ЕnduroSat реализира българският фонд за рисков капитал Neo Ventures. Така сделката се превръща в най-успешната и доходоносната в полето на VC у нас за 2025 г. Само с „излизането“ си от EnduroSat фондът възвръща изцяло вложенията на инвеститорите си от създаването си през 2018 г. Ocнoвaнa пpeз 2015 г., ЕndurоЅаt e специализирана в производството на нано и кубсателити и eднa oт мaлĸoтo ĸoмпaнии в Eвpoпa c вътpeшни eĸипи зa xapдyep, coфтyep и yпpaвлeниe нa миcии. Цeнтpaлaтa ѝ e в Coфия. Koмпaниятa paзпoлaгa c eĸип oт нaд 250 cпeциaлиcти и вeчe e peaлизиpaлa миcии зa нaд 350 opгaнизaции пo cвeтa. Първата инвестиция на Neo Ventures в EnduroSat e направена през 2017 г., когато компанията все още е на ниво стартъп. Тя е в размер на 1 млн. евро. През следващите години фондът продължава да подкрепя динамичното ѝ развитие както с допълнителни вложения, така и със съдействие на стратегическо и оперативно ниво. Сделката за EnduroSat е първото излизане от инвестиция на отворения фонд Neo Ventures от създаването му през 2018 г. С нея и втория успешен изход, направен почти паралелно (GemmaCert), той реализира обща възвръщаемост от над 1.5 пъти на вложенията на своите 25 инвеститори. В портфейла на VC фонда с фокус върху космически технологии, киберсигурност и биотехнологии има още четири активни ключови инвестиции в компании, които предлагат иновативни решения на международните пазари.

Саймън Дюшато е новият генералният мениджър на "Рош България", считано от 1 октомври. Той има дългогодишен международен опит във фармацевтичната индустрия в Европа, Австралия и региона Азия - Тихи океан. Дюшато е доктор по фармация от Католическия университет в Льовен и има магистърска степен по специалност "Маркетингово проучване и анализ" от Висшето училище по икономически науки НЕС в Париж. Последно е бил генерален мениджър на "Сервие България", където е отговарял за дейността на компанията и нейното портфолио в областите онкология, хематология, хипертония, диабет, венозни заболявания и кардиология. У нас Roche присъства от четири десетилетия и има близо 100 души екип.

Дирекцията за национален и строителен контрол (ДНСК) е установила незаконно строителство на хотел "Негреско" и аквапарк "Атлантида" в к.к. "Елените". Липсва документация за корекция на речно корито, като върху реката е построен хотел "Негреску" и е въведен в експлоатация от община Несебър. Отделно е установен аквапарк "Атлантида", за който също няма налична строителна документация. Тези обекти са изградени от дружеството свързано с хотелиера Ветко Арабаджиев, чрез дружеството "Холидей Вилидж".

През второто тримесечие на 2025 г. 10,8% от заетите лица на възраст 20-64 години в ЕС са работили повече от 45 часа седмично на основната и втората си работа взети заедно, показват обобщени данни на европейската официална статистика Евростат. Данните обаче показват забележими разлики между отделните страни от ЕС, като в България едва 2,5% от заетите лица са работили над 45 часа седмично през второто тримесечие. Това отрежда на нашата страна последно място, като тя е следвана от Латвия (с 4,1%) и Румъния (с 5,9%). В същото време най-висок е процентът в Гърция (цели 20,9%), следвана от Кипър (с 16,6%) и Малта (14,6%). Работното време между 20 и 44 часа седмично (комбиниране на основна и втора работа) е било най-популярно в ЕС, като 72,3% от всички заети лица попадат в тази категория през второто тримесечие на 2025г. показват още данните на Евростат. По този показател България е на челна позиция, като цели 92,8% от трудещите се в нашата страна са работили средно между 20 и 44 часа седмично през второто тримесечие, следвани от тези в Румъния (90,6%) и Латвия (86,9%). Междувременно 16,9% от заетите лица в ЕС на възраст 20-64 години са работили до 19 часа седмично през отчетния период. Най-високите дялове в тази категория са наблюдавани в Нидерландия (26,8%), Дания (25,5%) и Австрия (25,3%), а най-ниски в Румъния (3,5%), България (4,6%) и Гърция (6,1%).

Търговският дефицит на Канада се е увеличил до 6,32 милиарда канадски долара (4,53 милиарда щатски долара) през август – вторият по големина в историята на страната. Причина за това е спадът на износа както към Съединените щати, така и към останалата част от света, съобщи статистическата служба на Канада (Statistique Canada), цитирана от Ройтерс. Данните за август отразяват по-дълготрайното въздействие на митата, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп, след като износът по-рано през годината временно се увеличи в опит да изпревари влизането им в сила, а впоследствие рязко спадна. Общият износ се е понижил с 3 на сто спрямо юли – първото намаление от април насам – докато вносът е нараснал с 0,9 на сто. В реално изражение износът е спаднал с 2,8 на сто. Анализаторите, анкетирани от Ройтерс, очакваха дефицит от 5,55 млрд. канадски долара, след ревизирани нагоре 3,82 млрд. през юли. Намаление на износа е отчетено в осем от единадесет основни категории, като най-силен е спадът при дървесината, индустриалните машини и металите. Износът за САЩ е достигнал 44,18 млрд. канадски долара – спад от 3,4 на сто на месечна база, основно заради по-ниски продажби на необработено злато, дървен материал и машини. Делът на износа към САЩ се е повишил до 73 на сто, след като по-рано през годината бе спаднал под 70 на сто. Вносът от САЩ е намалял с 1,4 на сто, което е довело до свиване на търговския излишък с Вашингтон до 6,43 млрд. канадски долара от 7,42 млрд. през юли. Износът към останалите държави е намалял с 2 на сто – трети пореден месец на спад – най-вече заради по-ниския експорт на суров петрол и ядрено гориво. Вносът от страни извън САЩ се е повишил с 4,2 на сто и е достигнал рекордно равнище, което е довело до исторически висок търговски дефицит с останалия свят от 12,8 млрд. канадски долара спрямо 11,2 млрд. през юли. След публикуването на данните канадският долар поевтиня с 0,13 на сто до 1,3960 канадски долара за един щатски (71,63 американски цента). Доходността по 2-годишните държавни облигации нарасна с 0,2 базисни пункта до 2,469 на сто.

Износът на текстилни изделия от Китай към ЕС рязко се е увеличил, след като производителите, засегнати от високите американски мита, са пренасочили продукцията си към Европа, съобщава Европейската текстилна индустриална асоциация (Euratex). Според данни на Euratex, предоставени на Financial Times, вносът на китайско облекло и текстил в ЕС се е увеличил с 20% по стойност и обем през първата половина на 2025 г. спрямо същия период на миналата година. В голяма част скокът в стойността се дължи на близо 2 милиарда внесени стоки от ниско качество. Ефектът от американските мита се засилва и от бавния напредък на ЕС в ограничаването на потока от малки пратки, които заливат блока от онлайн търговци като Temu и Shein. Европейската комисия предложи да премахне прага от 150 евро, под който пратките могат да влизат в ЕС безмитно, и вместо това да въведе фиксирана такса от 2 евро за пакети на стойност под 150 евро. Държавите от съюза обаче трябва да одобрят промяната, преди тя да влезе в сила. САЩ премахнаха своята безмитна система през август и сега за пратки, влизащи в страната, се дължи минимална такса 80 долара. В същото време стойността на износа от ЕС към Китай е намаляла с 19%, като спадът се дължи на понижените цени на облеклата в Европа вследствие на конкуренцията и отслабването на юана спрямо еврото. Подобно на текстилните продукти, Европа беше ударена и от драстичен ръст на вноса на стоки от стомана, отново пренасочени от американския пазар. Вдигането на митата от Тръмп доведе до големи промени в отдавна установени икономически отношения, особено тези с Китай. Откакто Доналд Тръмп се върна в Белия дом, митата за китайски стоки са нараснали с 30%. Китайски компании са се насочили към Европа като нов пазар в опит да избегнат нeгативните ефекти от американските мита. Това поставя европейските производители в сложна ситуация. Докато се сблъскват с големи административни пречки и високи енергийни разходи, за тях става все по-трудно да се конкурират с китайските компании. Текстилният бранш, подобно на повечето отрасли в ЕС, се сблъсква със завишени мита, пречещи му да развие пълния си потенциал на американския пазар. Търговското споразумение между ЕС и САЩ от юли установи мито 15% на повечето продукти. Това е солидно повишение, тъй като според Eurotex едва 11% от текстилните продукти, изнасяни за САЩ, са били облагани с над 15% мито. Годишните приходи на текстилния бранш в ЕС са 170 млрд. евро и секторът осигурява 1.3 млн. работни места.