В България нивото на безработицата през март 2025 г. е 3,8 на сто, което е леко понижение спрямо равнището от 3,9 на сто, регистрирано през февруари 2025 година. Равнището на безработицата в Европейския съюз през март 2025 г., коригирано спрямо сезона, е било 5,8 на сто. То е останало без промяна спрямо февруари 2025 г., но се е понижило в сравнение с март 2024 г., когато достига 6 на сто. Това сочат данните на европейската статистическа агенция Евростат. По отношение на еврозоната Евростат също не отчита промяна на нивото на безработицата през март спрямо февруари, като то е било на равнище от 6,2 на сто. Спрямо година по-рано обаче равнището на безработица в страните от валутния съюз спада, тъй като през март 2024 г. то е било 6,5 на сто. 12,9 млн. души в ЕС, от които 10,8 млн. в страните от еврозоната, са били безработни през март 2025 година. Спрямо февруари 2025 г. броят им нараства със 74 000 души в ЕС и с 83 000 души в страните от еврозоната. В България нивото на безработицата през март 2025 г. е 3,8 на сто, което е леко понижение спрямо равнището от 3,9 на сто, регистрирано през февруари 2025 година. През март 2024 г. нивото на безработицата у нас е достигало 4,5 на сто, сочат данните на Евростат.

През първото тримесечие на 2025 г. строителната активност в България продължава да расте, показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в страната са се увеличили с 8.8% спрямо предходното тримесечие, като броят на жилищата в тях се увеличава със 7.3%, а разгънатата застроена площ – с 18%. Област Пловдив продължава да води по брой издадени разрешителни за нови жилищни сгради – общо 368. Следват София (столица) с 349, София-област с 228, Варна с 199 и Бургас със 126 разрешителни. По брой планирани жилища, столицата изпреварва всички останали с 3089 нови апартамента, следвана от Пловдив (2476), Бургас (1236), Варна (1054) и Благоевград (486). Общият брой на издадените разрешителни за жилищни сгради в страната е 2084, включващи 10 576 жилища и над 1.3 млн. кв.м разгъната застроена площ. Разрешения са издадени също и за 12 административни сгради с близо 3724 кв.м и 1080 други сгради с 612 722 кв.м площ. В началото на годината е започнало строителството на 1431 нови жилищни сгради, съдържащи 6090 жилища и 738 912 кв.м разгъната площ. Най-много нови сгради са започнати в област Пловдив (289 жилищни и 65 други сгради), следван от София-област (158 жилищни, 3 административни и 77 други), София (столица) – 195 жилищни и 12 други, и Бургас – 126 жилищни и 39 други сгради. Спад има при издадените разрешителни за административни сгради – с 20% по-малко спрямо предходното тримесечие, като и разгънатата им площ намалява значително – с 89,3%.

Мегакомплексът на мястото на някогашния ИПК "Родина" в софийския кв. "Полигона" вече има разрешение за строеж, а на терена има струпана строителна техника на "Главболгарстрой" и се работи. Имотът е на "Изток плаза инвест", чиито краен собственик е компанията "Булфарма" на Михаил Тиков - притежаваща и болницата "Софиямед", която се намира наблизо. Разрешението за строеж за голяма част от терена е в сила от 9 април, подписано от бившия временен главен архитект на София Стефан Аспарухов и предвижда там да се появят сгради с разгъната застроена площ от над 227 000 кв. метра. Според визата за проектиране и устройственият план могат да бъдат изградени 5 високи сгради с височина 74 - 75 метра, както и няколко по-ниски тела. Застроената площ е близо 14 000 кв. метра. За издаването на разрешението са платени над 1.8 млн. лева такса на общината. "Изток плаза инвест" притежава целия терен на съборената печатница и вече несъществуващата недостроена сграда, която трябваше да събере всички столични редакции по времето на социализма. Той обаче е разделен на два имота и за втория - откъм "София тех парк", все още няма разрешение за строеж. Там е предвидено изграждането на още две високи сгради от по 75 метра, а отреждането е за офиси и складове. Недостроената сграда на ИПК "Родина" беше взривена през 2020 г. Беше премахната и печатницата, а в последните години теренът беше разчистен. През лятото на 2018 г. ИПК "Родина" беше закупена от собственика на множество болници в цялата страна Михаил Тиков. Той придоби недовършената сграда от частен съдебен изпълнител за близо 40 млн. лв. Двата имота - единият от 15 дка с недовършения корпус, и другият от близо 40 дка, бяха предложени за продажба заради неизплатени дългове на собственика им към фалиралата КТБ. Дълговете бяха на ИПК "Родина" и дъщерното му "Родина тауър", които по това време се контролираха от майката на Делян Пеевски Ирена Кръстева.

През последните 30 години, "Марели Системс" от Симитли се утвърди като водещ производител на отоплителни и климатични системи, изнасяйки продукцията си в над 30 държави. Компанията е създадена в Симитли от Георги Чимев. Портфолиото ѝ се състои от високопроизводителни продукти като термопомпи, пелетни печки, котли и горелки, устройства за изгаряне на биомаса, вентилаторни конвектори и буферни резервоари. Екипът на компанията наброява над 250 души. Компанията е сертифициран инвеститор от клас "А". Съвсем скоро към фабриката в Симитли предстои да бъдат открити нови производствени мощности, офис сграда и зала за обучения и семинари. Скоро се очаква и официалното представяне на новата серия високотемпературни термопомпи с хладилен агент R290, които в момента преминават финални тестове в една от водещите лаборатории в Швейцария. С подготвяния инвестиционен проект броят на служителите ще нарасне с още над 100 души. През последните години приходите на "Марели Системс" стабилно растат - оборотът им за 2023 г. е над 22 млн. лв., а година преди това - близо 42.5 млн. лв.

Главболгарстрой и Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) откриха пилотния завод за рециклиране на строителни отпадъци „MOBICCON-PRO“. „MOBICCON-PRO“ е международен изследователски проект в сферата на кръговата икономика в строителството, финансиран по програма „Хоризонт Европа“ – най-голямата европейска публична програма за финансиране на научни изследвания и иновации. Проектът се разработва и развива от консорциум от 10 европейски организации, начело с "Главболгарстрой". В него участват партньори от Франция, Белгия, Дания, България и Сърбия, сред които водещи университети, научно-изследователски, технологични и секторни организации, местни власти и др. и има за цел да разработи, въведе в експлоатация и демонстрира ефективността на кръгово системно решение за управление на строителни отпадъци и производство на висок клас рециклирани строителни продукти и материали. Идеята му е да наложи цялостна концепция при третирането на инертните отпадъци, използвайки ги като ресурс и връщайки ги обратно в строителния процес и на пазара. Инсталацията се състои от различно оборудване, в т.ч. прототипи и технологични решения за извършване на раздробяване, пресяване,прецизно разделяне и пречистване чрез флотация, които съдействат за производството на висококачествени вторични и иновативни строителни продукти и материали.

ПФК Ботев (Пловдив) е отчел близо 21 милиона лева приходи през календарната 2024 година и завършват годината със загуба от 5.5 милиона лева. Основният акционер Антон Зингаревич е инвестирал около 11 милиона лева в клуба. Руският бизнесмен вече е в процес на продажба на част от своите дялове. Ботев е реализирал 2.5 милиона лева печалба от участието си в евротурнирите и още около половин милион от медийни права. Въпреки това, разходите остават високи, като бюджетът за заплати надхвърля 11 милиона лева.

Мениджърите на молдовската BC “Moldindconbank“ S.A. – дъщерно дружество на „Доверие – обединен холдинг“ АД, предлагат да се изплати дивидент на базата на финансовите резултати за 2024 година. Общото събрание на акционерите на кредитната институция е насрочено за 17 юни. „Доверие – инвест“ – дъщерно дружество на „Доверие – обединен холдинг“, притежава 78.21% от капитала на B.C. Moldindconbank S.А., втората по активи банка в Република Молдова. „Доверие – обединен холдинг“ АД е една от най-големите холдингови структури в България, обединяваща обединяваща дружества от различни отрасли на икономиката в няколко населени места на територията на България и BC Moldindconbank S.A. Бившият приватизационен фонд е публично дружество, чиито акции се търгуват на „Българската фондова борса“. Най-големите акционери в холдинга са три дружества, свързани с Огнян Донев – „Софарма“ АД с дял от 22.5958%, „Телекомплект“ АД – с 8.92%, и „Калиман-РТ“ АД – с 8.33% от книжата с право на глас.

„Софарма имоти“ АДСИЦ ще изплати на акционерите брутен дивидент в размер на 0,37 лева на акция. Общата сума, която ще бъде разпределена на акционерите, възлиза на над 8,1 млн. лева. Остатъкът от над 6,9 млн. лева ще се отнесе като неразпределена печалба. Това се посочва в поканата за редовното годишно общо събрание на акционерите, свикано на 5 юни 2025 г. в София. Дружеството реализира през 2024 г. печалба в размер на близо 15,1 млн. лева. След преобразуването ѝ съгласно изискванията на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация остават близо 8,7 млн. лева. Дружеството разпределя на акционерите минимум 90% от преобразуваната печалба. През миналата година дивидентът възлезе на 0,165 лева на акция. Общото събрание ще гласува изплащането на 1% от печалбата на компанията за 2024 г. на изпълнителния директор, предвижда дневният ред. Общо 60% от сумата ще бъде изплатена в срок от един месец от заседанието, а останалите 40% ще бъдат разсрочени за период от 3 години

"Булфарма", собственост на д-р Михаил Тиков и двата му синове, купува дружествата, стопанисващи "Сердика" - "Промед консулт" и "Капитал хелт инвест", за общо 6.7 млн. лв., които се разпределят между наследниците на д-р Янков и останалите съдружници в тях, които са от екипа на болница "Сердика". Новият собственик поема ангажимента да покрие незабавно кредитите и натрупаните задължения на двете дружества, които са били на стойност 7.4 млн. лв. към края на 2023 г. и явно са нараснали. Самата "Сердика" е била на печалба близо половин милион лева през 2023 г., но е имала 5.4 млн. лв. кредити към банки, по-голямата част със срок на връщане под една година, а освен това - общо 16.4 млн. лв. задължения към доставчици, дължими през 2024 г., както и 2 млн. лв., които трябва да бъдат върнат през тази и следващите години. "Булфарма" не купува рехабилитационната болница "Сердика", която ще продължи да се стопанисва от Емил Янков, син на д-р Методи Янков. След сделката "Софиямед" по изчисления на КЗК ще бъде първа по пазарен дял в столицата по линия на средства, получени от здравната каса с общо 10.8%, с 0.2% повече от спешната болница "Пирогов" през 2024 г. В калкулацията не влизат средствата от доплащания и допълнителни приходи на болниците в София. "Болница "Сердика" ще функционира като самостоятелно лечебно заведение и няма да бъде присъединена към дейността на УМБАЛ "Софиямед". Основаната през 2010 г. "Сердика" е една от по-малките столични болници с общо 11 отделения и 182 легла към края на 2024 г., разположени в две сгради - в центъра и в квартал "Овча купел". В нея работят 233 лекари, медицински сестри и други професионалисти по здравни грижи. Общо приходите на "Сердика" са 67 млн. лв. за 2023 г., а "Капитал хелт инвест" има нулеви обороти. "Сердика" е получила за дейност само 13.9 млн. от НЗОК през 2024 г. На този фон купувачът "Булфарма" има близо десет пъти по-високи приходи от дейността само за "Софиямед" по линия на здравната каса - над 120 млн. лв. през миналата година. "Сердика" е сред лидерите в София по лечение на онкоболни пациенти и също така извършва множество ортопедични операции и смяна на стави. През 2024 г. "Сердика" е получила близо 49 млн. лв. за вложени онколекарства и 1.2 млн. - за стави и др. медицински изделия, използвани за пациенти. Тя има и 3.4 млн. лв. получени доплащания от пациенти, основните от които са за избор на лекари и лекуващи екипи, ВИП условия в стаите и др., както и вероятно от участия в клинични проучвания. Купувачът "Булфарма" е компания - собственик на най-голямата в България верига от поликлиники и болници, с обороти 604 млн. лв. през 2023 г. "Булфарма" е собственост на д-р Михаил Тиков и неговото семейство, която е акционер в общо 54 фирми, между които седем болници - университетските болници "Софиямед", "Пълмед" - Пловдив, "Бургасмед" - Бургас, и многопрофилни болници в Пазарджик, Пещера и Велинград. Болницата в Пещера е единствено лечебно заведение в града и няма конкуренти. Отделно от това "Булфарма" разполага и с осем медицински центъра, самата тя е търговец на едро с лекарства, който снабдява своите лечебни заведения и аптеки с медикаменти. Компанията е "шапка" и на дружества за строителство, внос на автомобили, хотели, транспортни фирми и др.

Инфлацията в еврозоната остава без промяна през април, на ниво от 2,2 на сто на годишна основа, което беше отчетено и през март. Това сочи предварителната оценка на европейската статистическа агенция Евростат. Най-голямо годишно увеличение през април (+3,9 на сто) се очаква при цените на услугите. Нарастването им се ускорява спрямо март, когато те се повишават с 3,5 на сто. Цените на храните, напитките и тютюневите изделия също се очаква да се ускорят, до 3 на сто спрямо 2,9 на сто през март. Съществен спад е отчетен при цените на енергийните продукти. През април те поевтиняват с 3,5 на сто при спад на стойността им с 1 на сто през март. Най-висока годишна инфлация сред страните от еврозоната през април се очаква в Естония (4,4 на сто), следвана от Нидерландия и Латвия (по 4,1 на сто). Най-ниска инфлация на годишна база в еврозоната е прогнозирана за Франция (0,8 на сто) и Кипър (1,3 на сто). Окончателните данни се очаква да бъдат обявени на 19 май, посочва Евростат.

Най-известният инвеститор в света Уорън Бъфет обяви, че планира да се оттегли от ръководството на своя разрастващ се конгломерат Berkshire Hathaway, финансова империя, която е изградил през последните шест десетилетия. 94-годишният мъж, известен като „Оракулът от Омаха“, заяви, че ще предложи Грег Ейбъл да поеме поста на главен изпълнителен директор на Berkshire в края на тази година, предава Financial Times. Ейбъл, когото Бъфет вече беше посочил за свой наследник, е заместник-председател на незастрахователните операции на Berkshire. Бъфет заяви, че не е уведомил предварително нито него, нито другите директори на компанията, като направи обявяването в края на историческата 60-та годишна среща на акционерите в Омаха, Небраска. Berkshire е един от най-големите конгломерати в света, управляващ портфейл от близо 200 бизнеса. Бъфет го придобива през 1965 г., когато компанията е средно голям производител на текстил. Акциите на Berkshire от клас „A“ – притежавани от самия Бъфет и много от най-ранните му инвеститори – затвориха в петък на рекордните 809 808,50 долара, цена, която отразява не само дългосрочния му инвестиционен успех, но и паричните потоци от оперативната дейност на финансовия гигант. Акциите са се повишили с 20% от началото на годината, докато индексът S&P 500 е спаднал с 3% за същия период. Бъфет успокои акционерите, че дори и да не е вече официален лидер на конгломерата, ще запази акциите си в Berkshire. В момента конгломератът печели голяма част от парите си от огромния си застрахователен бизнес, който включва компании като Geico, както и безброй други предприятия от аерокосмическата промишленост до железопътния транспорт и шоколадови производители. Бъфет все още получава само номинална заплата от 100 000 долара, както прави от повече от 40 години.

Азия остава най-важният пазар за растеж за германския химически гигант БАСФ (BASF), заяви Маркус Камиет, главен изпълнителен директор на компанията, по време на годишното събрание на акционерите. Германският химически гигант е инвестирал милиарди евро в завод в град Чжанцзян, в южната китайска провинция Гуандун. Освен към Китай, БАСФ засилва фокуса си и върху пазарите в Индия, Индонезия, Малайзия, Сингапур, Тайланд и Виетнам. "Тези седем държави ще представляват около 80 на сто от световния растеж на химическата индустрия до 2035 г.", обяви Камиет. За разлика от Азия, в Европа и Северна Америка се очаква слаб до умерен растеж, където химическият гигант планира да се концентрира върху оптимизирането на съществуващия си капацитет. В момента компанията внедрява програми за оптимизиране на разходите си за няколко милиарда евро, с фокус върху подобряването на ефективността в централата си в западния германски град Лудвигсхафен.  В същото време БАСФ съобщи пза рязък спад на оперативната печалба през първото тримесечие на годината, тъй като по-ниските обеми на продажбите и ценовият натиск са натежали върху резултатите. Нетната печалба за периода януари - март, дължима на акционерите, е 808 милиона евро (913 милиона долара), което е спад спрямо 1,36 милиарда евро през същия период на миналата година.